Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 11.01.2024г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на втори февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 14 427
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността /ЗС/.
Ищецът – „О.и.“ ЕООД, че въз основа на
договор за покупко – продажба, оформен с нотариален
акт за продажба на недвижими имоти №92, том II, рег. №8642, дело №174 от
08.11.2017г. на нотариус В.К., рег. №269 на НК, вписан с вх. рег. №74703 от
08.11.2017г., с акт №163, том LLXIX,
дело №53511 от 2017г., партидна книга 51710, 515711 на Служа по вписваният -
гр. София е придобил собствеността на два обекта – жилища в сградата, находяща се в гр. София, ул. „*********Съгласно т. 4 от
нотариалния акт продавачът е следвало да предаде владението на обекта в 5
дневен срок от подписването. Поради неизпълнение на задължението за предаване
на владението в посочения срок, ищецът се е снабдил с изпълнителен лист по реда
на чл. 417 от ГПК, издаден по гр. д. №85 733/2017г. по описа на СРС, 42 състав
от 18.12.2017г. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. №447/2018г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. №844 на
КЧСИ. В деня на въвода във владение – 26.03.2018г. в процесното жилище на втория етаж от сградата /първи над
партера/, което е с идентификатор по КККР 68134.304.169.1.3 е заварена
възрастна жена, която е заявила, е няма ключ от жилището и че дъщеря й е
адвокат – първия ответник. Помощник ЧСИ П. се свързала по телефона с първия
ответник, която дошла на място и заявила, че живее в това жилище от 1990г. със
семейството си. На основание чл. 523 от ГПК съдебният изпълнител отложил
изпълнението и пренасрочил въвода
за 03.04.2018г. На горния етаж в част от жилището също били заварени живеещи
лица, по отношение на които въвода също бил отложен.
Лицата, обитаващи двете жилища, подали молби за спиране на изпълнението и били
образувани две дела в СРС – гр. д. №21 412/2018г. по описа на СРС, 41 състав и
гр. д. №20 636/2018г., СРС, 161 състав. В хода на производството по гр. д. №21
412/2018г., СРС, 41 състав от молителите, които са ответници
в настоящото производство, са представени нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит на основание давностно
владение №127, том I,
рег. №3566, дело №112 от 05.06.2018г. на нотариус А.Ш., рег. №500 на НК, вписан
с вх. №35 583 от 05.06.2018г., с акт №154, том LXXIX, дело №25296 на Служба по
вписванията – гр. София. С този нотариален акт са признати на основание давностно владение ответниците за
собствениците, както следва:
-В.Д.А. – на 1/ ид.
част, „владяла“ имота повече от 27 години,
-В.Т.Н. – на ¼ ид. ч., „владял“ имота повече от 28 години и
-Ю.И.К. – на ¼ ид. част, „владяла“ имота повече от 46 години.
Ищецът твърди, че ответниците
в нито един момент от 46 години насам не са упражнявали владение върху
недвижимия имот, същите са наематели на имота, настанени в него от съответните
РНС на Столична община. Третият ответник е настанен с договор от 01.07.1976г. в
една стая и кухня от процесния имот, вторият ответник
е вписан към същия договор за наем от 19.05.1994г., първият ответник също е
имал наемно правоотношение относно този имот със Столична община, което се
установява от гр. д. №21 412/2018г. по описа на СРС, 41 състав, по което е
извършила плащане към м.12.2005г.С оглед на това оспорва съставения нотариален
акт, с който ответниците са признати за собственици
на имота и направения извод относно принадлежността на правото на собственост
на тези лица по отношение на този имот. В исковата молба е описана историята на
имота от 1933г. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато
за установено по отношение на тримата ответниците, че
процесния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
С ИДЕНТИФИКАТОР 68134.304.169.1.3, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със заповед №РД – 18 – 32/1.04.2016г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на обекта: гр. София, район Възраждане,
ул. „*******етаж 2 /първи над партера/, находящ се в
сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.304.169, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ по кадастрална скица 114, 39 кв. м., със съответно
прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, в който е построена сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – обект с идентификатор 68134.304.169.1.8, под
обекта – имоти с идентификатори 68134.304.169.1.2 и 68134.304.169.1.6 и над
обекта – имот с идентификатор 68134.304.169.1.4 е собственост на „О.и.“ ЕООД,
да бъдат осъдени ответниците да предадат неговото
владение и да бъде отменен издадения им и описан по-горе нотариален акт, с
който са признати за собственици на основания давностно
владение. Претендира направените по делото разноски, за което е представен
списък съгласно чл. 80 от ГПК на л. 688 от делото, в последното проведено
съдебно заседание. В определения от съда срок процесуалният представител на
ищеца е депозирал писмена защита по делото.
Ответниците
– В.Д.А., В.Т.Н. и Ю.И.К. в законоустановения
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК са депозирали писмен отговор. В него
се поддържа, че процесният имот е бил частна общинска
собственост, като със заповед №РД - 57 –
704 от 30.05.2000г. на Столична община е отписан от актовите книги, с което са
прекратени наемните правоотношения и на същите е изпратено съобщение като
собственици да заплащат данък сгради и битови отпадъци, което е и направено от
тях. Ответниците твърдят, че с извършване на
посоченото действие – заплащане на данъка и таксата, те са се превърнали във
владелци. Заявяват, че с изтичане на десетгодишна придобивна
давност, като владелци на процесния недвижим имот,
същите са придобили собствеността и са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена
проверка. Оспорват представените с исковата молба писмени документи, като
твърдят, че същите са неотносими, тъй като касаят
първи нежилищен етаж от сградата и нямат вещноправен
ефект върху жилищния етаж, на който се намира процесния
имот. Тези документи са оспорени и относно
тяхната автентичност и съдържание. Молят да бъде отхвърлен предявеният иск.
Претендират направените по делото разноски. В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ответниците е направил
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. В определения от съда срок процесуалният представител на ответниците е депозирал писмени бележки по делото.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе
предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
В направения по делото доклад на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни
между страните и съответно ненуждаещи се от доказване в настоящото производство
следните факти:
-издаване на описания нотариален
акт в исковата молба през 2018г., с който ответниците
са признати за собственици на процесния недвижим имот
на основание давностно владение и
- към настоящия момент ответниците живеят в процесния
имот.
На л. 23 – 24 от делото е
представен нотариален акт за продажба на недвижими имоти №92, том II, рег. №8642, дело №174 от 08.11.2017г. на нотариус В.К.,
рег. №269 на НК, вписан с вх. рег. №74703 от 08.11.2017г., с акт №163, том LLXIX, дело №53511 от 2017г., партидна книга 51710,
515711 на Служа по вписваният - гр. София, с който ищецът е закупил процесния недвижим имот от „С.Г.“ АД.
На
л. 29 – 30 от делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит на основание давностно владение акт №127,
том I,
рег. №3566, дело №112 от 05.06.2018г. на нотариус А.Ш., рег. №500 на НК, вписан
с вх. №35 583 от 05.06.2018г., с акт №154, том LXXIX, дело №25296 на Служба по
вписванията – гр. София. С този нотариален акт са признати на основание давностно владение ответниците за
собствениците, както следва:
-В.Д.А. – на 1/ ид.
част, „владяла“ имота повече от 27 години,
-В.Т.Н. – на ¼ ид. ч., „владял“ имота повече от 28 години и
-Ю.И.К. – на ¼ ид. част, „владяла“ имота повече от 46 години.
Съгласно представения акт за завземане на
недвижим имот за държавен №4734, по актовите книги на I
Рай съвет в гр. София от 07.07.1950г. масивно
триетажно здание на ул. „*******в гр. София се предава на ССН „Софжилд“ за управление и стопанисване /л. 41 от делото/.
Със заповед №9 от 06.05.1971г.
издадена от зам. Председател на ИК на СГНС този имот е предаден от отдел
„Държавни имоти“ при Димитровски РНС на Главна дирекция за комунално – битови
услуги, местна и кооперативна промишленост при СГНС за строеж на „Дом на
услугите“/л. 42 от делото/.
С решение от 03.05.1989г.
постановено по ф. д. №476/1989г. по описа на СГС, Ф.О. е регистрирана общинска
фирма с наименование „Комплексни услуги“. С решение от 25.07.1989г. фирмата се
преименува в Общинска фирма „София“. С решение от 23.06.1995г. общинска фирма
„София“ се преобразува в „София“ ЕАД, което е правоприемник на активите и
пасивите на общинска фирма „София“ по баланс към 31.12.1994г., с изключение на
недвижимите имоти по т. 1 на протокол №64/12 и 13.04.1995г. /л. 48 – 51 от
делото/. От представения протокол №64/12 и 13.04.1995г. и приложение №1 към
него /л. 52 – 57 от делото/ се установява, че един от дълготрайните материални
активи на общинска фирма „София“ по баланса й към 31.12.1994г. е процесния имот, който е част от административна сграда на
ул. „*********На 12.05.1997г. е съставен акт № 34 за частна общинска
собственост от кмета на район Възраждане относно масивна сграда, находяща се на адрес гр. София, ул. „*******като е
отбелязано, че имотът е включен в капитала на търговско дружество „София“ ЕАД
/л. 60 – 61 от делото/. В т. 3 от забележките е вписано, че на основание
заповед №РД - 57/30.05.2000г. на кмета
на Столична община имотът е отписан от актовите книги. Самата заповед е
представена по делото на л. 95.
На 05.09.1997г. е подписан
договор за продажба на 80% от акциите на „София“ ЕАД между Столичен общински
съвет и „София информ“ АД – купувач /л. 82 – 90 от
делото/. Въз основа на този договор с решение от 19.11.1997г. се вписва промяна
в наименованието на фирма „София“ ЕАД както следва: „София“ АД. С решение от 10.07.2007г. се вписва промяна в
наименованието от „София“ АД в „Д.И.“ АД /л. 92/, а с решение от 28.12.2007г.
се вписва промяна в наименованието от „Д.И.“ АД в „Д.И.Х.“ АД /л. 93/.
На 27.12.2007г. в Служа по
вписванията гр. София е вписан устав на „С.Г.“ АД, с акционери: „Д.И.“ АД и Р.Д.Д./л. 117 – от делото/, като непарична вноска в капитала на
това дружество е включен и процесния имот, апортиран от първия акционер.
На л.
395 от делото /том 2/ е представено платежно нареждане от 29.11.2005г. с
вписано задължено лице – първия ответник, получател – район Възраждане, сума –
168 лв. и основание – наем ул. „**************за периода 01.01.2005г.
– 31.12.2005г. Аналогични по съдържание документи са представени на л. 397 –
400 за извършени плащания на: 13.12.2002г. за периода 01.01.2002г.
– 31.12.2002г., 30.03.2001г. за периода 01.01.2001г.
– 30.09.2001г., 11.12.2004г. за периода 01.01.2004г.
– 31.12.2004г., и 27.05.2003г. за периода 01.01.2003г.
– 30.06.2003г.
На л.
404 е представено нотариално заверено пълномощно издадено на м.03.2018г. с рег.
№789 по описа на нотариус с рег. №326 на НК от втория и третия ответник в полза
на първия ответник, като в него е вписано, че същото е съставено за следните
права: „да ме представлява в качеството на наемател/ползвател на имот находящ се в гр. София, ул. „*******а именно за ап. 2 пред
всички необходими държави и общински органи, физически и юридически лица“.
На л.
535 от делото /том 2/ е представено писмо изх. №ДВЕ20 – ДИ11 – 36/26.02.2020г.
издадено от началник отдел Общински приходи „Възраждане“, в което е посочено,
че в този отдел няма данни за плащане на данък сгради и такса битови отпадъци
за периода 2000г. – 2012г. от първия ответник за какъвто и да е имот, такива са
плащани за период 2013г. – 2019г. за процесния имот.
Този документ е оспорен от процесуалния представител на ответниците,
като се твърди, че първият ответник е заплащал данък сгради и такса битови
отпадъци относно процесния имот за периода 1998г. –
2005г.
Описаните документи на л. 395 –
400, 404 и 535 са оспорени от ответниците и във
връзка с това е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК за проверка на
истинността и тяхната автентичност. С определение от 29.07.2020г. съдът е
възложил в тежест на ответниците да установят така
направеното от тях оспорване. Във връзка с това оспорване по искане на ответниците е допусната съдебно – счетоводна експертиза.
Съдът кредитира изготвеното заключение като обективно, пълно и компетентно. В
него вещото лице е посочило, че в периода 2000г. – 2005г. първата ответница е
извършила плащания на данъчни задължения и такса битови отпадъци за процесния недвижим имот. В съдебно заседание вещото лице е
посочило, че относно плащанията направени през 2002г. и 2004г. не е посочен партидния
номер на процесния имот, поради което може единствено
да посочи, че тези плащания са с получател данъчно подразделение Възраждане.
Това заключение е оспорено от процесуалния представител на ищеца и по искане на
тази страна е допусната тройна съдебно – счетоводна експертиза. В заключението
е посочено, че на 15.12.1999г. на каса на ДС „Възраждане“ е заплатена такса
битови отпадъци от третия ответник, всички останали плащания са направени по
банков път: наем за периода 2001г. – 2005г. от първия ответник, такса недвижим
имот за периода 2000г. – 2004г. от първия ответник и такса битови отпадъци за
периода 1999г. – 2002г. от първия ответник.
По искане на страните пред
настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите: С.С.О.,
Г.Н.Г., Ф.Б.П.и А.П.А..
Първият свидетел посочва, че по
професия е адвокат и в периода 1998г. – 2007г. е обслужвала правно фирма София
ЕАД, към която е включен имота в капитала през 1995г., поради което е запозната
и със сградата на ул. „*********Посочва, че в този период е общувала с ответниците и те са заявявали винаги, че са наематели на
община Възраждане. Тъй като община Възраждане е уведомила фирмата, че тези лица
са картотекирани и се очаква общината да им предложи други жилища, не са
предприемани някакви действия спрямо тях.
Вторият свидетел посочва, че от
2000г. е назначена трудов договор в София АД, а след това през 2002г. е вписана
като адвокат и работи с продавача на имота – „С.К.Г.“ на граждански договор.
Третият свидетел посочва, че ответниците са си купили имота и от тях знае, че те са
собственици на процесния имот от 2006г. Посочва, че
тримата ответници първо са били наематели, отпреди
нея в сградата и след това 2006г. са станали собственици.
Четвъртия свидетел посочва, че е
живял в сградата в периода 1973г. – 2018г., като на първия етаж в нея са живели
ответниците. Посочва, че не знае в началото дали са
били собственици, но после след 2000г. са станали собственици.
Останалите представени от
страните документи като доказателства по делото съдът приема, че са неотносими към правния спор, поради което не ги обсъжда.
При така установените факти съдът прави
следните изводи:
Относно предявения иск
Предявен е иск с правно основание чл. 108
от ЗС. В направения по делото доклад по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е
указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е
да установи настъпването на следните факти:
- че ищецът е собственик на процесния имот на основание – посоченото в исковата молба
основание и
- че имотът се държи във владение или
държане на ответниците,
и на ответниците
да установят:
- осъществяване на давностно
владение от ответниците за периода от 2000г. до
настоящия момент /спокойно, явно, трайно и непрекъснато/ и
- фактът, че за този период имотът не е
държавна или общинска собственост.
Всички представени документи от ищеца,
въз основа на които същият се легитимира като собственик на имота, са оспорени
от ответниците относно тяхната автентичност и
съдържание. Във връзка с така направеното оспорване не са ангажирани
доказателства от тази страна в процеса, поради което съдът приема, че същото е
недоказано в настоящото производство.
От описаните по-горе документи се
установява, че процесният имот е отчужден през
1950г., като през 1971г. е предаден на Главна дирекция за комунално – битови
услуги и след 1989г. е включен в капитала на общинска фирма „София“, която през
1995г. се преобразува в „София“ ЕАД. В последствие това дружество отново се
преобразува в „София“ АД и променя наименованието си през 2007г. в „Д.И.“ АД.
През м.декември 2007г. се учредява дружеството „С.Г.“ АД, като един от неговите
акционери е „Д.И.“ АД, който внася в капитала му като непарична вноска процесния имот. На 08.11.2017г. ищецът закупува процесния имот от „С.Г.“
АД. С оглед на описаните по-горе документи се установява правото на собственост
на ищеца върху процесния имот.
Относно втория факт, който е възложен в
доказателствена тежест на ищеца, страните по делото
не спорят, че към настоящия момент ответниците са в
държане на имота.
С оглед на това ищците са установили
фактите, чиято доказателствена тежест имат, поради
което следва да бъдат разгледани направените от ответниците
възражения.
Ответниците
твърдят, че с отписване на имота като частна общинска собственост се
прекратяват сключените между тях и Столична община договори за наем и от този
момент те са придобили качеството си на владелци на имота. Съдът счита, че така
направеното възражение е неоснователно, тъй като върху действието на сключения
договор за наем не влияе извършването на отписване от актовите книги на
общината на процесния имот.
Второто основно възражение на ответниците е, че същите са придобили имота на основание
осъществено от тях владение, израз на което е и заплащане на данък сгради и
такса смет относно имота. По делото е представен нотариалния акт, с който са се
снабдили ответниците през м. юни 2018г., с който са
признати са собственици на имота на основание придобивна
давност, като в него е отразено, че всеки от тях е владял имота за различен
период – повече от 27, 28 и 46 години. Относно твърдението на ответниците, че са заплащали данък сгради и такса смет за
имота съдът кредитира заключението на тройната съдебно – счетоводната
експертиза, което не е оспорено от страните. От него се установява, че такса
битови отпадъци за 1999г. е заплатена от третия ответник, данък сгради относно
недвижимия имот за периода 2000г. – 2004г. от първия ответник и такса битови
отпадъци за периода 1999г. – 2002г. от първия ответник. Тоест установява се, че
са заплатени от ответниците следните задължения
относно имота: такса битови отпадъци за периода 1999г. – 2002г. и данък сгради
за периода 2000г. – 2004г.
Относно
осъществяването на владение на имота от ответниците
са събрани свидетелски показания и писмени документи. От гласните доказателства
се установява, че действително за период от 1973г. до настоящия момент ответниците обитават имота, като същите си противоречат
относно кога са станали собственици: според първия свидетел това е било през
2006г., а според втория свидетел – след 2000г., като за това и двамата
свидетели знаят от ответниците. Следователно съгласно
свидетелските показания най – късния момент, от който ответниците
са придобили правото на собственост е 2006г. Това обаче е в противоречие с
представените и приети доказателства, от които се установява, че ответниците са заплащали наем за процесния
имот и за периодите м.01.2001г. – м. 09.2001г., 2002г., 2003г., 2004г. и 2005г.
/описани по-горе платежни документи на л. 395, 397 – 400/, както и са се
възприели като наематели/ползватели на процесния имот
видно от описаното по-горе в мотивите нотариално заверено пълномощно на л. 404 през
м.03.2018г. от втория и третия ответник в полза на първия ответник. Следователно
от събраните по делото доказателства не се установява анимус,
тоест намерение за придобиване на имота, който да е изразяван от ответниците последователно за периода след 2000г. до
издаване на констативния нотариалния акт за собственост на същите през 2018г.
Без правно значение е дали през този период ответниците
са извършвали ремонт в процесния имот, заплащали са
данък сгради и такса смет за част от периода, ако липсва ясно, постоянно и
непрекъснато изявена воля пред трети лица, че владеят имота като негови
собственици. С оглед на така установеното съдът приема, че от събраните
доказателства не се установява твърдения от ответниците
факт на осъществяване от тях на съвместно давностно
владение на процесния имот за период от 10 и повече
години, поради което те не са придобили правото на собственост по отношение на
него на това основание.
Следователно от събраните по делото
доказателства, които са описани и обсъдени по-горе, се установява правото на
собственост на ищеца по отношение на процесния имот и
ползването на същия от ответниците, за което
последните не доказаха валидно правно основание, поради което предявеният иск
следва да бъде уважен, като се осъдят ответниците да
предадат владението на имота на ищеца.
По
отношение на разноските в производството
Ищецът
претендира присъждане на направените от него разноски в настоящото производство
за присъждане в тежест на ответниците. Направените от
ищеца разноски за настоящото производство, които са и претендирани
съгласно депозирания списък съгласно чл. 80 от ГПК са: 904, 61
лв. – заплатена държавна такса, 90, 47 лв. – такса за вписване на исковата
молба, 4 800 лв. – заплатен адвокатски хонорар, съгласно представения договор
за правна защита и съдействие /страница 6 от делото/, 750 лв. – депозит по
допуснатата тройна съдебно – счетоводна експертиза, 15 лв. – държана такса за
частна жалба, 0, 90 лв. – държавни такси за два преписа от съдебен протокол,
25, 20 лв. – държавна такса за преписи и издаване на четири съдебни
удостоверения /л. 353/ или общо – 6 586, 18 лв.
Процесуалният представител на ответниците е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. На л. 10 от
делото е представена данъчната оценка на имота за 2018г. /годината на подаване на
исковата молба/ - 90 416 лв. Предвид този размер и чл. 7, ал. 2, т. 5 и ал. 5
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията към датата на приключване на устните състезания по делото/
минималният размер на адвокатското възнаграждение за настоящото производство е 3
243, 83 лв. и по ал. 9 /по 100 лв. за всяко съдебно заседание след второто/ 400
лв. С оглед на установеното в предходното изречение и като взе предвид и обема
на събраните документи по делото, което е в два тома общо над 700 листа, съдът
счита, че направеното възражение от страна на ответниците
за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение е неоснователно.
Предвид изхода на делото следва да бъде
уважено искането на ищеца и се осъдят ответиците да
му заплатят на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 6 586, 18 лв.
С тези мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск предявен от „О.и.“ ЕООД, ЕИК – *******, със съдебен
адрес:*** – чрез адвокат Б.Б. срещу В.Д.А., ЕГН – **********,
В.Т.Н., ЕГН – ********** и Ю.И.К., ЕГН – ********** *** /първи над партер/, ап.
2 с правно основание чл. 108 от ЗС,
че „О.и.“ ЕООД, ЕИК – ******* е собственик на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С
ИДЕНТИФИКАТОР 68134.304.169.1.3, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със заповед №РД – 18 – 32/1.04.2016г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на обекта: гр. София, район Възраждане,
ул. „*******етаж 2 /първи над партера/, находящ се в
сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.304.169, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ по кадастрална скица 114, 39 кв. м., със съответно
прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, в който е построена сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – обект с идентификатор 68134.304.169.1.8, под
обекта – имоти с идентификатори 68134.304.169.1.2 и 68134.304.169.1.6 и над
обекта – имот с идентификатор 68134.304.169.1.4
на основание договор за покупко – продажба,
оформен с нотариален акт за продажба на недвижими имоти №92, том II, рег. №8642, дело №174 от 08.11.2017г. на нотариус В.К.,
рег. №269 на НК, вписан с вх. рег. №74703 от 08.11.2017г., с акт №163, том LLXIX, дело №53511 от 2017г., партидна книга 51710, 515711
на Служа по вписваният - гр. София.
ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН – **********, В.Т.Н., ЕГН – ********** и Ю.И.К.,
ЕГН – ********** *** /първи над партер/, ап. 2 на основание чл. 108 от ЗС да предадат на „О.и.“
ЕООД, ЕИК – *******, със съдебен адрес:*** – чрез адвокат Б.Б.
владението на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 68134.304.169.1.3, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед №РД – 18 –
32/1.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на обекта: гр. София,
район Възраждане, ул. „*******етаж 2 /първи над партера/, находящ
се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.304.169, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ по кадастрална скица 114, 39 кв. м., със съответно прилежащите
му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена сградата, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж – обект с идентификатор 68134.304.169.1.8, под обекта
– имоти с идентификатори 68134.304.169.1.2 и 68134.304.169.1.6 и над обекта –
имот с идентификатор 68134.304.169.1.4
ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН – **********, В.Т.Н., ЕГН – ********** и Ю.И.К., ЕГН – **********
*** /първи над партер/, ап. 2 да заплатят на „О.и.“ ЕООД, ЕИК – *******, със съдебен адрес:***
– чрез адвокат Б.Б. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 6 586, 18 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от
същото от страните по делото.
СЪДИЯ: