№ 249
гр. София , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000503080 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответника ЗД „БУЛ ИНС“
АД, подадена срещу решението на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 30
състав, постановено на 07.07.2020 г. по гр. дело № 12 878/2019 г., с което
застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищцата К. А. А. 60 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди и 3 239,12 лева обезщетение за имуществени
вреди.
Решението се обжалва в частта, с която в полза на ищцата е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди над 45 000 лева. Във въззивната жалба се твърди,
че решението на градския съд е необосновано в обжалваната му част. Сочи се
нарушение на чл.52 от ЗЗД, като се поддържа, че с оглед на установените увреждания,
тежестта и продължитетелността на болките и страданията, претърпени от ищцата,
обезщетение в размер на 60 000 лева е завишено и би довело до неоснователно
обогатяване.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска за
обезщетяване на неимуществените вреди за разликата над 45 000 лева до присъдените
от СГС 60 000 лева.
Срещу жалбата на ответника е подаден отговор от процесуалния представител
на ищцата К. А. А., в който се излагат подробни съображения за неоснователността на
1
жалбата.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и становището на
въззиваемата ищца, намира следното:
Установено е по делото, че на 17.10.2018 г. ищцата К.А. е получила травматични
увреждания в резултат от ПТП, пътувайки на задната седалка на лек автомобил. Лекият
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, се ударил в автобус, в резултат на което ищцата
получила травми в областта на главата и шията.
Ответникът не е оспорил, че лекият автомобил „Опел Астра“ към датата на
произшествието е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в „Бул
инс“ АД.
Пред настоящата инстанция не се спори, че произшествието е настъпило поради
противоправното поведение на водача на лекия автомобил, в който е пътувала ищцата
– Е. П.. Не се поддържа и възражението за съпричиняване, направено с отговора на
исковата молба, което съдът е приел за неоснователно.
За установяване на претърпените от ищцата увреждания и свързаните с тях
болки и страдания градският съд е допуснал съдебно-медицинска експертиза и разпит
на свидетел.
От заключението на вещото лице д-р Х. М. – неврохирург, се установява, че в
резултат от удара между двете превозни средства ищцата е получила следните
травматични увреждания: фрактура с размествания на 5-ти и 6-ти шийни прешлени;
фрактура с костен фрагмент от дъгата на 5-ти прешлен в ляво; травматична дискова
херния между двата прешлена; травма на шиен отдел; разкъсно-контузна рана в лявата
теменна област на главата. Уврежданията са в причинна връзка с ПТП. В заключението
е посочено, че с оглед установения челно-страничен десен удар върху лекия
автомобил, шийната травма е настъпила именно от този удар. Възможно е тя да е
получена при удар в тавана на автомобилното купе – ако ищцата е била без поставен
предпазен колан. Ако е била с поставен колан е възможно същата травма да се получи
по механизма на „камшичен удар“.
В УМБАЛ „Св. Анна“ е проведено 5-дневно болнично лечение в клиниката по
неврохирургия. Извършено е оперативно лечение на шийната травма – предна
вертебродеза с кейдж /изкуствен диск/ и винтова стабилизация на ниво 5-6 прешлен,
както и микродисцектомия /отстраняване на част от междупрешленния диск/ на
2
същото ниво. Изписана е с подобрение, с остатъчна пареза и хипестезия /намалена
чувствителност/ на лявата ръка. Лечението е продължило в домашно-амбулаторни
условия, проведени са допълнителни изследвания на шийния отдел на гръбначния
стълб.
Лечебният и възстановителен период е продължил поне до месец септември
2019 г. Пълно възстановяване все още не е настъпило. Към момента на ищцата от
ТЕЛК са определени 30 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години.
Интензивни болки и страдания пострадалата е търпяла за срок от 30 дни –
непосредствено след ПТП и операцията, значителни до 3 месеца и продължаващи в по-
лека степен до момента. При извършения на 09.03.2020 г. личен преглед от вещото
лице е установено, че ищцата се оплаква от постоянна болка в лявата половина на
главата, в лявото ухо и в лявото рамо. В лявата ръка няма болка, но има намален усет –
като изтръпване, измръзване. Установяват се ограничени активни и пасивни движения
във врата в крайни положения. Мускулната сила в двете ръце е запазена в пълен обем,
но се наблюдава отслабен стило-радиален рефлекс в ляво, в по-лека степен и бицепсов;
намалена сетивност по С-6 и С-7 дерматоми в ляво. В лявата теменна област има белег
с дължина 2 см., а в дясната шийна област – следоперативен белег с дължина 5 см.
Според д-р М., прогнозата за в бъдеще е несигурна, част от настоящите
оплаквания към момента не са диагностицирани със сигурност. Нормалният период за
възстановяване на получените костни увреждания на шийния отдел на гръбначния
стълб е до 12 месеца. Умерени болки и ограничения може да се наблюдават и в
следващите 2-3 години. Възстановяването на получените неврологични увреждания
може да продължи до 2 години, като не меже да се твърди, че пълно възстановяване ще
настъпи със сигурност.
В показанията си свидетелят Д. А. – син на ищцата, е разказал, че видял майка
си непосредствено след ПТП, тъй като то се случило близо до дома им. Гледката била
отвратителна, колата се била пръснала. Ищцата седяла в автомобила, имала рани по
главата, била като изпита, изключително безжизнена. Дошла линейка и я откарали в
болницата.
След това свидетелят видял майка си в болницата на втория ден след ПТП. Това
било гледка, която нямало да забрави – толкова безжизнена не я бил виждал никога.
Докато била в болницата, свидетелят и сестра му се грижели за ищцата, понеже тя не
можела да се обслужва сама, не можела да яде и да спи.
След като я изписали от болницата имала посоянни болки и гадене – не можела
3
да спи повече от 15-20 минути, повръщала. Поне 5-6 месеца се нуждаела от грижите на
децата си. Носела твърда яка на врата, която я разранявала, спяла в полулегнало
положение. Сутрин свидетелят и сестра му ставали рано, за да вдигнат майка си, да я
облекат. След тези 5-6 месеца започнала да се възстановява, да се опитва да ходи сама,
но залитала. Болките в главата останали, лявата ръка продължава да изтръпва, гаденето
също се появава. Свидетелят заявява, че и сега продължават да се будят преди майка
си, за да могат да я разтрият, да я масажират, за да може да започне деня.
Развила сериозен страх да бъде в автомобил, често нощем се будела с плач,
защото сънувала кошмари със сцени от катастрофата. Допълнително й се отразило на
психиката това, че свидетелят, който скоро завършил училище, вместо да започне да
следва, трябвало да се грижи за майка си. Тя се обвинявала за това, че дълго време не
можела да прави нищо самостоятелно и децата й трябвало да са постоянно до нея.
С оглед на горните доказателства, по спорния пред въззивната инстанция
въпрос, а именно – какъв е справедливият размер на обезщетението, което следва да
заплати застрахователят, настоящият съдебен състав намира следното: На ищцата,
която е била на 37 г. към датата на ПТП, е причинено травматично увреждане –
фрактура на шийни прешлени с разместване, което е наложило сериозна оперативна
интервенция и отстраняване на част междупрешления диск и метална фиксация на
счупените прешлени. Независимо от лечението, възстановяване още не е настъпило, а
състоянието й е обусловило 30 % загуба на работоспособност. Не може да се твърди, че
ще настъпи пълно възстановяване.
Както от показанията на свидетеля А., така и от заключението на експерта д-р
М. се установява, че ищцата продължава да изпитва болки и страдания, че продължава
да не е в състояние напълно да се грижи за себе си.
С оглед на горните данни и като съобрази социално-икономическата обстановка
към месец октомври 2018 г., въззивният съд намира, че обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 60 000 лева не е завишено, а е справедливо. Поради това съдът
приема, че жалбата на застрахователното дружество е неоснователна и решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство, в полза на процесуалния
представител на К.А. – адв. Д., следва да се присъди адвокатско възнаграждение,
изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което с оглед на обжалвания интерес /за 15 000 лева/,
възлиза на 980 лева.
4
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, І Гражданско
отделение, 30 състав, постановено на 07.07.2020 г. по гр. дело № 12 878/2019 г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адв. К.Д. от САК
възнаграждение за процесуално представителство пред Софийския апелативен съд в
размер на 980 /деветстотин и осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5