Решение по дело №80/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 260041
Дата: 11 август 2021 г. (в сила от 30 май 2023 г.)
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20192300900080
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 260041/11.8.2021 г.

 

 

 

11.08.2021г., град Ямбол

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 20.05.2021 година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева

 

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева

търг. дело  № 80 по описа за  2019 година на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по ИМ от Г.И.И. с ЕГН **********,***, срещу „ЗАД АРМЕЕЦ"АД, с ЕИК *********, с която се иска съдът да осъди ответното "ЗАД АРМЕЕЦ"АД да заплати на ищеца по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите обезщетение в размер 100 000лв. за неимуществени вреди,  изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие ПТП на 22.08.2018г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 07.11.2018г. - датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

Съгласно чл.127, ал.4 от ГПК е посочена банкова сметка ***очен IBAN, ***, с титуляр: Г.И.И..

В ИМ се твърди, че на 22.08.2018 г., на път III-5305, област Ямбол, водачът Д.З.Д., на лек автомобил марка и модел „Ауди А 3", с peг. № В 1295 НХ, нарушавайки правилата за движение по пътищата удря движещата се каруца с кон, управлявана от И.С.А., с което реализира ПТП, при което тежко е пострадал Г.И.И. - пътник в каруцата. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 3392р-8906 от 14.09.2018 г. Образувано е и Досъдебно производство ДП № 210/2018 г. по описа на РУ - Тунджа. Пострадалият Г.И.И. след злополуката е транспортиран до МБАЛ„Свети Пантелеймон"АД - Ямбол, където е приет по спешност за лечение в Хирургичното отделение, в тежко общо състояние и с оплаквания за силни болки в главата, множество контузии рани и разкъсно-контузни рани на лицето, със загуба на съзнанието и в състояние на сомнолентност. Назначени и извършени са му различни изследвания и прегледи, в резултат на които е поставена следната диагноза: Фрактура крании; Контузио церебри. Контузио капитис. На ищеца е предписана медикаментозна терапия. В хода на лечението и при извършването на контролни диагностични процедури е установено и наличието на малки контузионни огнища в главния мозък, както и на хематом. На 06.09.2018 г. Г.И. бил изписан с препоръки да спазва хигиенно-охранителен, щадящ физиологичен и нервно-психичен режим.

Въпреки предходното лечение и поради продължаващи оплаквания на 12.09.2018 г. ищецът провел изследвания в Клиниката по образна диагностика на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" ЕАД - София, от които е установено наличието на хидром в дясно фронтопариетално с максимална ширина 6 мм. Твърди се, че освен описаните увреждания, ищецът е получил и черепно-мозъчна травма със счупване на костите на черепния покрив в десните темпоро-окципитална /слепоочно-тилна област/ и фронтална области, контузия на главния мозък, пълна загуба на съзнанието, травматична руптура на тъпанчевата мембрана на дясното ухо, както и разкъсно - контузни наранявания и охлузвания в областта на дясната теменно-тилна област на главата и предната провърхност на лявата раменна област.

Твърди се, че пътният инцидент е причинил на Г.И.И. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания, че изпитва силни болки в областта на травмите; силно е ограничил социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитва от главоболието и замайването, резултат от счупването на черепа; оплаква се от безсъние и болки в главата; при физическа активност страда от болки в главата и нестабилност в походката. Твърди се, че в резултат на ПТП, са настъпили промени и в емоционалното му състояние - станал е раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение; не може да спи спокойно; сънува често кошмари, свързани с преживяното при процесното ПТП; срамува се от белезите, оставени от нараняванията. Страда от затруднена концентрация. Изпитва неувереност и страх от МПС. Твърди се, че към настоящия момент страданията продължават, като възстановяването му все още не е приключило, защото се нуждае от рехабилитация.

В ИМ се твърди, че виновният водач, управлявал л.а. марка модел „Ауди А 3", с peг.№ В 1295 НХ, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответното ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, с полица № BG/11/118002121566, с валидност от 12.08.2018 г. до 11.08.2019 г.

На 07.11.2018г. ищецът с молба вх.№ 100-3784/07.11.2018 г. отправил претенция до ЗАД „Армеец"АД за застрахователно обезщетение, по която, въпреки че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение. Поради това моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите обезщетение в размер 100 000лв. за неимуществени вреди,  изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие ПТП на 22.08.2018г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 22.08.2018г. - датата на ПТП, до окончателното изплащане на сумата.

С ОИМ ответникът "ЗАД Армеец" АД оспорва предявената искова претенция по основание и по размер и моли да бъде отхвърлена.

Признава наличието на договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/11/118002121566, сключен между "ЗАД Армеец" и собственика на автомобил „Ауди A3" с peг. № В1295НХ, валидна към 22.08.2018 г. - датата на настъпване на процесното пътно - транспортно произшествие.

Оспорва твърдяния от ищеца механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Възразява, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва да е налице виновно и противоправно поведение страна на водача на л.а. „Ауди A3" с peг. № В1295НХ - Д.З.Д., за настъпване на произшествието, оспорва наличието на вина на водача на л.а. „Ауди A3". Оспорва да са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на водача на л.а. за претендираните вреди.

Твърди, че застрахованият при ответника водач Д. няма вина за настъпване на произшествието, респективно вредите, че събитието е настъпило по причини, които не могат да му се вменят във вина и не зависят от неговото поведение, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Твърди, че водачът на л.а. „Ауди A3" се е движил правомерно, с включени светлини, със съобразена с пътните условия скорост, в полагащата му се лента за движение и единствена причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на ППС с животинска тяга.

Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението на водача на л.а. и твърдените вреди. Твърди, че са били налице предшестващи травми и/или заболявания, които са оказали въздействие върху продължителността на възстановителния период. Оспорва да са настъпили и ищецът да търпи твърдените вреди.

В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Твърди, че ищецът сам е поставил живота и здравето си в опасност като се качил като пътник в превозното средство в тъмната част от денонощието, извън населено място, като е знаел, че каруцата е необозначена със светлоотразители и е управлявана от лице, употребило и било под въздействието на алкохол.

Оспорва претенцията за законна лихва, както и началния момент, от който се претендира.

С ДИМ ищецът оспорва възраженията на ответника. Изменя претенцията за законна лихва върху претендираната главница, като същата да се счита от 07.11.2018г. - датата на предявяване на застрахователната претенция от ищеца, до окончателното изплащане на сумата.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа представения отговор на исковата молба.

В с.з. ищецът не се явява и не се представлява. От упълномощената адв.М. е постъпила молба, с която моли да бъдат уважен предявения иск в пълен размер, претендира разноски по делото. Представя списък по чл. 80 ГПК. Моли да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.2 и ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдВ, във връзка с  чл. 7 ал. 2, точки 3, 4 и 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с начислен ДДС. Възразява относно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като прекомерно.

В с.з. ответникът ЗАД "Армеец" АД  се представлява от процесуалния си представител - юриск.М., която моли искът да бъде отхвърлен, оспорва исковата претенция като завишена по размер, поддържа възражението за съпричиняване от ищеца. Претендира сторените разноски, за които представя списък.

Третото лице помагач на ответника И.С.А., редовно призован, не се явява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е по делото, че към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие - 22.08.2018г., водачът на л.а. „Ауди A3" с peг.№ В1295НХ е притежавал задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ЗАД „Армеец", съгласно полица № BG/11/118002121566, валидна от 12.08.2018 г. до 11.08.2019 г., и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" между ответника и водача на л.а. към момента на процесното ПТП.

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 3392р-8906 от 14.09.2018 г. на ОД при МВР-Ямбол, както и от писмените данни по образуваното ДП №210/2018г. по описа на РУ-Стралджа (ДП№49/2019г. на ОСлО - Ямбол), се установява, че на 22.08.2018г., на път III 5305 е настъпило ПТП с участието на л.а. "Ауди -А3", с ДК№ В 1295 НХ, управляван от водача Д.З.Д., и ППС с животинска тяга - кон с каруца, управлявано от И.С.А. - третото лице помагач. Доказва се от писмените данни по образуваното ДП №210/2018г. по описа на РУ-Стралджа (ДП№49/2019г. на ОСлО - Ямбол), че на 22.08.2018г., на път III 5305 е настъпило ПТП с участието на л.а. "Ауди -А3", с ДК№ В 1295 НХ, управляван от водача Д.З.Д., и ППС с животинска тяга - кон с каруца, управлявано от И.С.А., като пострадали от ПТП са петима лица, включително ищецът Г.И.И..

От представената от Агенция пътна инфраструктура, ОПУ-Ямбол справка за пътната сигнализация на път III-5305 от км. 5+820 до км.8+440 се установява, че към датата на справката - 28.02.2020г. на изследвания участък от пътя не е бил наличен знак В10-"Забранено влизането на ППС, теглени от животни", като преди Т-образното кръстовище на мотел "Екатерина" на пътя са налични пътните знаци - А28-"Път отляво без предимство" и В26"Забранено движението със скорост по-висока от 60км/ч".

С писмо с № АД 03140-1 от 02.03.2020г. Националният институт по метеорология и хидрология - гр.София е удостоверил, че на процесната дата 22.08.2018г. слънцето е залязло в 20ч. и 5мин., продължителността на гражданския полумрак е 29-30 минути, продължителността *** навигационния полумрак - 1ч и 5-6 минути, и продължителността на астрономическия полумрак - 1ч. и 43-45 мин. Тези данни не оборват установеното по досъдебното производство и от вещото лице, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието.

По делото са представени Епикриза към ИЗ № 9572/2018 г.; Протокол от КТ изследване на главен мозък от 12.09.2018 г.; Удостоверение за раждане на Г.И.И.; Удостоверение за банкова сметка на Г.И.И., Пиреос банк АД; Молба-претенция до ЗАД „Армеец" АД с вх. № 100-3784/07.11.2018 г.; Справка от страницата на Информационен център към Гаранционен фонд, препис от следното медицинско досие: История на заболяването, ИЗ № 9572/2018 г., от Хирургично отделение, на Г.И.И..

От заключението по назначената и изслушана Съдебна автотехническа експертиза и допълнителна САТЕ, се установяват характеристиката на пътя в района на местопроизшествието, какви са видът, отстоянието, хоризонталната и вертикалната характеристика на пътя, пътното платно, пътните знаци и маркировката в района, където е настъпило процесното ПТП. Установява се от протокола за оглед, че място на произшествието е на път III-5305, около km 7 (от около km 7 + 435 до около km 7 + 53°), в отсечката между разклона за мотел „Екатерина" и с. Веселиново, обл. Ямбол. Пътният участък е прав, хоризонтален, равнинен, праволинеен, без надлъжни и напречни наклони. Ширината на пътното платно е 7,20 m., с две ленти за движение от по 3.60 m. Настилката е асфалтова, стара, запазена, без побитости и неравности. Маркировката е МЗ „Единична прекъсната ивица (от около km 7 + 440 до около km 7 + 50°). Пътното платно е ограничено двустранно от банкети. Десният банкет в посока от гр.Ямбол към с. Веселиново е с обща ширина 3,00 м., като заземената част около е 1.70 м.. след което преминават в залесен участък с растителност с ширина 1.30 м. и последващо денивелиране към отводнителна канавка. Банкетът е изравнен с пътната асфалтова настилка и е с достатъчна носимоспособност, с неравности и побитости - годен за движение. Левият банкет в същата посока е с обща ширина 2,50 т., като заземената част около е 1.30 м., след което преминават в залесен участък с растителност с ширина 1,20 т. и последващо денивелиране към отводнителна канавка. Банкетът е изравнен с пътната асфалтова настилка и е с достатъчна носимоспособност, с неравности и побитости - годен за движение.

Поставените пътни знаци в района, посочени от вещото лица са: - на около 1,5 км преди мястото на ПТП, по посоката на движение на л.а. е поставен пътен знак № В 10 „Забранено е влизането на пътни превозни средства, теглени от животни", който знак е извън траекторията на движение на ППС с животинска тяга, защото това ППС не е минало край този знак и същият не е възприет от водача на ППС с животинска тяга.

Останалите пътни знаци, поставени на път III-5305 вдясно по посока гр.Ямбол - с.Веселиново, са: На km 6+738 вдясно по посока към с. Веселиново са поставени пътни знаци № А 4 „Последователни опасни завой, първият от които е наляво" и знак № В 24 „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош". От km 6 +85° до km 6 +918 вдясно по посока към с. Веселиново са поставени 5 бр. пътни знаци № С 7 „Табела с направляваща стрелка" и е поставен еластичен предпазен парапет тип „Мантинела". На km 7 +125 вдясно по посока към с. Веселиново са поставени пътни знаци № А 28 „Кръстовище с път без предимство" и знак № В 26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от обозначената" в конкретния случай - 60 km/h.. След отклонението вляво за комплекс „Екатерина", на път III-5305 вдясно в посока към с.Веселиново няма поставени пътни знаци. Следователно, след подхода към комплекс Екатерина до с.Веселиново допустимата скорост за движение извън населено място е 90 km/h. Преди пътно транспортното произшествие участващите в него превозни средства - лек автомобил марка и модел „Ауди А 3" с peг. № В 12 95 НХ и ППС с животинска тяга, непосредствено преди удара са се движили попътно в посока към с. Веселиново като предходно разположена е била конската каруца, която в началото след като е излязла от подхода за мотел "Екатерина" се е движила частично на банкета, частично в дясната пътна лента към с. Веселиново и в последствие е навлязла в дясната лента за движение в указаната посока. Лекият автомобил Ауди се е движил в дясната за него пътна лента, симетрично разположен спрямо широчината ú. Скоростта на движение на л.а.„Ауди" преди ПТП е била около 88 km/ h, в момента на удара - 88,38 km/h, а след удара - 69,88 km/h . Скоростта на движение на ППС с животинска тяга преди ПТП е била около 12 km/ h, в момента на удара скоростта на ППС с животинска тяга е 12,42 km/h, а след удара - 47,56 km/h. Ударът между л.а. „Ауди А 3" с peг.№ В 12 95 НХ и ППС с животинска тяга за автомобила е бил челен, обособен по предните му състави, по-интензивен в предна лява част, а за каруцата ударът е бил отзад, обособен по целия й заден габарит. След удара лекият автомобил „Ауди" е преустановил движението си в лявата лента в посока с. Веселиново, обл. Ямбол, на около 73,3 m след мерната линия (МЛ) и на около 4,9 m вляво от десен банкет (фиксиран масов център на автомобила), разположен косо на лентата за движение и челни състави сочещи към с. Веселиново. След удара каруцата е била позиционирана на около 79 m след МЛ и около 2,2 m вдясно от десния край на платното за движение като предната част на каруцата е била насочена към гр. Ямбол. От заключението на САТЕ се установява, че видимостта на водача на л.а. „Ауди А 3" с peг. № В 12 95 НХ е осветеният участък пред автомобила при движение на къси светлини, определен от дължината на светлинния сноп лъчи от левия и десния фар, чиято дължина на осветеност е различна. Далечината на осветеност пред автомобила е функция от много фактори, най-важните от които са състоянието на рефлекторните елементи, чистотата на стъклата на фаровете, регулировката им и други. В.л. посочва, че на базата на много експериментални изследвания е установено, че при осветеност от около 2 lux, може да бъде възприет тъмен обект, когато се освети от светлинния сноп на фаровете на автомобил. При огледа е установено, че каруцата не е била боядисана, липсват светлоотразители по нея, в страни и отзад, не е оборудвана с осветително тяло в задната си част. За да има водачът на лекия автомобил техническата възможност да възприеме каруцата като обект при движение на къси светлини, следва снопа светлини от десния му фар (при осветеност минимум 2 lux), да освети задния савак на каруцата. Тъй като същият е на около 0,65 - 0,70 метра над нивото на пътя, то това би било възможно, когато разстоянието между участващите в ПТП превозни средства е около, но не повече от 70,0 метра. При движение нощем с включени дълги светлини на фаровете се вижда по дълъг сноп светлина, насочен пред автомобила, в който се появяват от тъмнината различни предмети. Извън пределите на този светлинен сноп с дължина над 100 m и широчина около 15 m е пълна тъмнина. От техническа гледна точка, причините за настъпилото произшествие са: водачът на каруцата не е осигурил светещо тяло на задния ляв габарит на каруцата, нито светлоотразители по задните й състави като това е направило каруцата по-трудно забележима при конкретните условия за водача на попътно движещия се зад нея лек автомобил Ауди;  съгласно техническите норми за безопасно движение, скоростта на движение на даденото превозно средство се избира от водача такава, че същият да има техническа възможност да спре в зоната на намалена видимост при дадените светлини на фаровете. В конкретния случай скоростта на автомобила е била около 88 км/ч. при опасна зона за спиране с тази скорост при конкретната фактическа обстановка около 99,8 метра, която превишава зоната на осветеност при движение на къси светлини.

Със заключенията на в.л. се установява следния механизъм на произшествието: На 22.08.2019г, около 21.06 ч. по път III - 5305 в отсечката от разклона за мотел "Екатерина" в посока към с. Веселиново, обл. Ямбол, в условията на нощна тъмнина и осветеност на фаровете, по суха запазена асфалтова настилка се движи лек автомобил „Ауди" с ДК № В 12 95 НХ с водач Д.З.Д.. Маркировката е била МЗ „Единична прекъсната ивица". Автомобилът се е движел със скорост от около 88 km/h в попътната си дясна лента, симетрично разположен в нея. При същите метеорологични условия, попътно пред автомобила, в прилежащия на пътя десен банкет се е движила каруца с впрегнат кон със скорост от около 12 км/ч. в която са пътували Г. Р.Н. (седящ отзад в каруцата), С.А.И. (стоящ прав в каруцата между предната и задна дъски за сядане), Г.И.И. (ищеца, седящ отзад в каруцата), С. А. И. (седящ отпред в каруцата), И.С.А. (управляващ каруцата - трето лице помагач). В определен момент от движението си, каруцата се е насочила косо наляво спрямо първоначалната си посока, като на около 15,0 метра след мерната линия същата е навлязла в платното за движение отдясно наляво, под ъгъл от около 7°. С тази си насоченост, каруцата е продължила движението си, докато задните й десни състави са достигнали до около 1,3 метра вляво от десния край на пътя. Към този момент, в предвид разликата в скоростите на двете превозни средства и траекториите им на движение, лекият автомобил е застигнал каруцата и на около 36.0 метра след мерната линия е реализирал удар в задните й състави. За автомобила ударът е бил челен, обособен по предните му състави, по-интензивен в предна лява част, а за каруцата ударът е бил отзад, обособен по целия й заден габарит. След удара автомобилът е продължил движението си косо наляво, по дъгообразна траектория и окончателно е преустановил движението си в насрещната лента за движение, разположен косо надясно спрямо първоначалната си траектория, в позиция, при която масовият му център е отстоял на около 73,3 метра след мерната линия и на около 4,9 метра вляво от десния край на платното за движение, считано по посоката на огледа. След удара каруцата е била отхвърлена от автомобила напред и надясно, като на около 60,0 метра след мерната линия е напуснала платното за движение отдясно. В процеса на това движение, дървените части на каруцата са били разрушени, а конят се е отделил от впряга си. Окончателно каруцата е преустановила движението си в десните крайпътните площи на около 79 метра след мерната линия и на около 2,2 метра вдясно от десния край на платното за движение.В резултат на произшествието са причинени телесни увреждания на пътуващите в каруцата и материални щети по двете превозни средства.

В.л. установява, че заобикалянето на ППС с животинска тяга в конкретния случай се явява т.н. „спасителна маневра", която при изпълнението си би създала предпоставка за друго ПТП, особено в нощните условията на движение на ППС. Технически правилно е при възникване на опасност за движението, водачът на МПС да намали скоростта си на движение или да спре.

След удара пострадалите основни са изпаднали в дясната канавка в посока с.Веселиново, всички близо един до друг, с изключение на Г., който е бил изпаднал на дясната лента на платното за движение.

В.л. установява по общи усреднени данни, че късите светлини на съвременните автомобили са асиметрични и осветяват пътя по следния начин: пред фронта на превозното средство на около 65-70 метра; на около 4 метра наляво от габарита на автомобила осветеното пространство представлява част от крива /парабола/, предният фронт на която е ограничена на около 45 метра, за да не се предизвиква заслепяване, а отдясно на около 5 метра извън габарита на автомобила осветеното пространство е също крива /парабола/ като предният й фронт е около 60 метра. Дългите светлини осветяват пътя пред фронта на автомобила на около 160-170 метра, а по широчина са достатъчни да осветят изцяло четирилентов път.

При скорост на л.а. „Ауди" в момента на удара 88,38 km/h, опасната зона за спиране на автомобила, с изчислената скорост на движение, е около 99.8м.

В.л. изчислява и по друг метод скоростта на лекия автомобил преди ПТП на около 83 км/ ч. като опасната зона за спиране на автомобила, с тази скорост на движение, е около 90м.

От допълнителното заключение на в.л. Д. се установява, че след като е излязла от пътния участък от мотел „Екатерина" към път III - 5305 и е навлязла на път III - 5305 каруцата се е движела като частично е заемала десния банкет и дясната лента за движение в посока с. Веселиново и в един момент - на около 21 метра преди мястото на удара с автомобила, каруцата навлиза изцяло в дясната лента за движение. Л.а. „Ауди" се е намирал на разстояние 128 метра след каруцата в момента, в който тя е навлизала от десния банкет в дясната лента на платното за движение в посока с.Веселиново. Водачът на автомобила е забелязал движещата се пред него каруца (ППС с животинска тяга) на около 59 m пред автомобила, възприел я е като опасност за движението си и е предприел задействане аварийно на спирачната система на автомобила.

В.л. дава заключение, че технически съобразената и безопасна скорост на движение на автомобила при конкретните пътни и атмосферни условия и на къси светлини, при зона на осветеност на фаровете от около 70 метра, е около 67 км/ч. При движението на дълги светлини (за което няма данни по делото), при видимост напред към каруцата от около 150 метра, при идентични пътни и атмосферни условия, съобразената безопасна скорост е около 118 км/ч.

От заключението на СМЕ се установява, че в резултат на настъпилото на 22.08.2018 г. пътно­транспортно произшествие на път III - 5305, км 7, в близост до Комплекс „Екатерина", ищецът ищецът Г.И.И. е получил автомобилна травма (травма в задната половина на превозно средство с животинска тяга, в резултат на удар отзад от попътно движещ се лек автомобил), изразяваща се в следните телесни увреждания: Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в клинични и рентгенологични данни за счупване на костите на черепния покрив в десните темпоро-окципитална (слепоочно-тилна) и фронтална (челна) области, контузия на главния мозък в челните дялове на двете голямомозъчни хемисфери, хроничен субдурален (между твърдата и паяжиновидната мозъчни обвивки) хематом (кръвоизлив) в дясно с широчина до 6 мм и данни за пълна загуба на съзнанието в момента на настъпване на произшествието, по повод на което по спешност е приет за лечение в МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - Ямбол - разстройство на здравето,временно опасно за живота; Субдурален (под  твърдата  мозъчна обвивка) хигром (ограничена течна колекция) в дясно фронто-париетално (челно-теменно) с ширина 6 мм; Травматична руптура (перфорация, разкъсване) на тъпанчевата мембрана на дясното ухо; Множество контузии и разкъсно-контузни наранявания и охлузвания на кожата в областта на лицето, дясна теменно-тилна област на главата и предната повърхност на лявата раменна област. Веднага след произшествието, настъпило на 22.08.2018 г. ищецът Г.И.И. е бил откаран със специализиран транспорт в МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - Ямбол, където е бил хоспитализиран по спешност, предвид тежкото общо състояние най-напред в ОАИЛ, след което е бил приведен в Хирургично отделение до дехоспитализацията му на 06.09.2018 г. По време на престоя му в болничното заведение му е приложено интензивно лечение в съответното отделение, подробно описано в медицинските документи по делото (Противооточни, вливания на солеви разтвори, антибиотици, обезболяващи, Пробитор, Диазепам, витамини, Мидазолам, Дексаметазон, Метокор, Кормагнезин, Кордарон, Парацетамол, Сомазина, Фентанил, Милгама), както и постоянен мониторинг на неговото състояние, особено в първоначалния период. Приложеното лечение е било консервативно, съобразено с неговото състояние. Продължителността му, видно от медицинските документи е била 15 дни, след което лечението е продължило в домашна обстановка. Уврежданията на ищецът Г.И. са от такъв характер, че са били съпроводени с изпитването на уверено силни болки и страдания, голямата част от които постепенно с времето и напредването на възстановителния процес са намалявали като интензитет. По принцип болките и страданията, търпени от ищецът И. са били най-силни и интензивни в началните периоди след получаването на травматичните увреждания. Постепенно с напредване на възстановителния процес голямата част от тях са отслабвали като сила и интензитет до пълното им изчезване. Възстановителният период е строго индивидуален за всеки отделен случай и зависи от множество фактори. Към настоящия момент ищецът е напълно възстановен от получените травматични увреждания. Съобщава за продължаващо непостоянно главоболие и световъртеж, провокирани по негово впечатления от повишена физическа активност.

Анализирайки данните от материалите по делото и най-вече от медицинските документи, където са описани характеристиките на получените от ищеца Г.И.И. увреждания и проведеното по този повод лечение, в.л. прави заключение, че между описаните в медицинските документи по делото телесни увреждания на ищеца Г.И. и процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.08.2018 г., около 21,00 часа на път III - 5305, км 7, в района на комплекс „Екатерина", при движение в посока от гр. Ямбол към с.Веселиново, съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.

В показанията си разпитаният по делегация в качеството на свидетел Д.Д. - водач на л.а."Ауди", посочва условията, при които е настъпило ПТП с негово участие на пътната отсечка между гр.Ямбол и с.Веселиново - произшествието е станало през лятото, в тъмната част на денонощието, на сух републикански еднолентов път, на прав участък, непосредствено след ляв завой, видимостта била ниска, движението - умерено натоварено, имало и насрещно движение. Свидетелят сочи, че пътният участък му е познат и се движил със скорост от 60 км/час като управлявал автомобила с къси светлини, които били изправни, фаровете на автомобила му са фабрични, крушките е сменил с по-силни такива. Сочи, че преди ПТП-то нямало препятствие, което да ограничава видимостта. Ударът настъпил в лентата, в която се движел. Ударът бил между предницата на автомобила и задната част на каруцата. Посочва, че забелязал каруцата на 10 метра пред себе си, тя нямала светлини. Опитал се да спре, след като я възприел. Имало петима пострадали лица - хората от каруцата. Свидетелят слязъл да окаже помощ при нужда.

Свид. С.А.И. - първи братовчед на ищеца, желае да свидетелства, сочи, че на 22.08.2018 г. вечерта към 8-8.30ч. станало ПТП. Ходили на комплекс "Екатерина", където имало сватба, за да слушат музика. Били 5 човека в каруцата - двама отпред, свидетелят в средата прав и двама отзад. Като излизали от к-с "Екатерина", завили наляво за с.Веселиново. Пътят е с две ленти. Те се движили в дясно, пресякли (шосето) и карали за селото. Каруцата с едната гума била на черния път, с другата гума - на асфалта. След като излязли на пътя се движели само направо. Не било много тъмно, виждало се още. Точно започнало да се смрачава. Виждало се пред каруцата. Отпред и отзад нямало коли. Стотина метра след като излязли на главния път станала катастрофата. Срещу тях не се движели коли. Малко преди катастрофата свидетелят видял колата отзад, но докато се обърне и тя ги блъснала. Колата имала фарове, движела се бързо, колата ги ударила отзад. Те паднали на земята. Каруцата станала на части. Конят умрял. Г. след катастрофата бил на земята зад свидетеля. Половината част от тялото на Г. било на асфалта, а другата част - извън асфалта. Г. не бил в съзнание. И. управлявал каруцата. Той седял вляво на каруцата отпред. Свидетелят не си спомня дали каруцата е била боядисана и дали е имала светлотразители. Конят бил бос и не можел да бяга много. По пътя няма осветление. Ударът станал в средата на каруцата. В к-с "Екатерина" никой - нито Г., нито И. са употребявали алкохол.

Свид. М. Д.И. - майка съм на Г. (ищеца), желае да свидетелства, сочи, че с Г. живеят заедно в една къща. От катастрофата минали две години, било лятото. Като разбрали за катастрофата, отишли в болницата и видяли Г.. Взели го с носилката да му направят рентгенова снимка. Г. не бил добре, бунтувал се. Г. ги видял, но той не ги познал. Лекарят казал, че главата му е ударена около ушите и има петно в главата. 22 дни Г. бил в болницата. Оплаквал се много, имал болки в главата, не бил спокоен, не можел да се храни, бил нервен, много стресиран. Ходили в София на друг лекар, той му дал хапчета, с които можел да спи. Докато бил в болницата баща му го гледал. Г. бил вързан със сезал, защото се бунтувал. Г. се страхува да се качва в колата. Взели го от болницата като малко дете. След като го прибрали вкъщи 2 месеца бил на легло и му били придружители - за ядене, за тоалетна, за всичко били при него и се грижели за него. Г. се срамувал и се завивал, ама настоявали да оправят тоалета му. Свидетелката сочи, че Г. има болки в главата и сега - пече ли слънцето той има болки и иска да си ляга да си почива. След катастрофатата Г. се променил много, характерът му станал друг. Станал нервен, а бил много кротък. Преди катастрофата ходел на частно да работи - гледал домати, краставици, а сега не може да работи. Не е добре с главата, не може да работи спокойно. Има белези на главата, на рамото, на коляното. Срамувал от раните, майка му му взела едно кремче да си маже белезите, но пак останали белези. Белезите са от удара при катастрофата, като е паднал.

Свид. И.И.И. - баща на Г. (ищеца), желае да свидетелства, сочи, че живеят заедно с Г.. След катастрофата видял сина си в болницата в Ямбол. Той бил в спешното отделение, те били отвън и през прозореца видяли, че лежи. От там го взели и го преместиха в ОАРИЛ-а, където са болните в кома. Г. бил в кома. Там бил една седмица, после го преместили долу. В ОАРИЛ-а ходели само за сведение. Там не ги пускали. После долу баща му бил придружител - сменял му памперсите, мокрел му устните. Лекарите го лекували. Г. не го познавал. Познал го чак към 14-15-ия ден.  Псувал, бунтувал се, скачал от леглото. Вързали го. Като се прибрали вкъщи Г. се оплаквал, че го боли глава. Отишли в София за изследване на главата и там му изписали лекарства. Един месец го лекували с тези хапчета и го гледали. Отивал до тоалетната с придружител. Хващал го, за да не падне. Иначе му се завивало свят. Месец, месец и половина се грижели вкъщи за него. След това започнал да излиза малко навън. Г. не искал да го гледат в това състояние, гонел ги от вкъщи. Главоболието му останало. Целият му живот се променил след катастрофата. Г. станал нервен, избухвал, все едно че не се говори на него. Преди катастрофата бил кротък, правел каквото му говорят, не избухвал. Преди работел, но сега не може. Боли го главата, има световъртеж. След катастрофата въобще не се качва на каруца. Получил стрес след катастрофата.

Свид. А.И.И. - сестра на Г. (ищеца), посочва, че след катастрофата отишли в болницата при брат и. Той не ги помнел. Имал белези и го закарали на рентген да му гледат главата. След това го оставили в болницата, дето са в кома. Там не можело да ходят за да го гледат. След една седмица го свалили в обща стая. Баща им бил с него и го гледал. Свидетелката сменяла понякога баща си. Г. бил вързан на леглото. Гледал ги като луд. Бунтувал се, не ги познавал. Било голяма трагедия. Едното му око било много ударено. 22 дни брат и бил в болницата в Ямбол. Като се прибрал вкъщи, тя ходила да го гледа. Не можел да ходи сам. Искал да лежи. Главата му била замаяна, все го боляла. Давали му да яде. Той постоянно имал болки в главата, особено в едната част на главата, където бил ударен. Избухвал за най-малкото нещо викал, крещял. Майка му го закарала в София, изписали му лекарства успокоителни. От лекарствата, които му изписали от София, се поуспокоил. След катастрофата брат и се променил много психически - станал избухлив. Преди ПТП работел, а сега не работи. Не се чувства както преди катастрофата. От време на време го боли главата.

Видно от молба-претенция до ЗАД „Армеец" АД с вх. № 100-3784/07.11.2018 г. ищецът е предявил претенция на основание чл.380 от КЗ пред застрахователя на водача на лекия автомобил. Няма спор, че на пострадалия ищец не е платено обезщетение от ответника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са иск по чл.432, ал.1 вр. чл.380 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.

Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

Въз основа на данните от констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 3392р-8906 от 14.09.2018 г. на ОД при МВР-Ямбол, протокола за оглед и заключенията на изслушаните по делото съдебномедицинска, съдебна автотехническа и допълнителна автотехническа експертиза, съдът приема за установен следния механизъм на пътното произшествие: На 22.08.2019г, около 21.06 ч. по път III - 5305 в отсечката от разклона за мотел "Екатерина" в посока към с. Веселиново, обл. Ямбол, в условията на нощна тъмнина и осветеност на фаровете, по суха запазена асфалтова настилка с маркировката „Единична прекъсната ивица", със скорост от около 88 km/h в попътната си дясна лента, симетрично разположен в нея се движил лек автомобил „Ауди" с ДК № В 12 95 НХ с водач Д.З.Д.. При същите метеорологични условия, попътно пред автомобила, в прилежащия на пътя десен банкет се е движила каруца с впрегнат кон със скорост от около 12 км/ч. в която са пътували Г. Р. Н.(седящ отзад в каруцата), С.А.И. (стоящ прав в каруцата между предната и задна дъски за сядане), Г.И.И. (седящ отзад в каруцата), С. А. И. (седящ отпред в каруцата), И.С.А. (ищеца, управляващ каруцата). Движейки се частично по десния банкет и дясната лента за движение, в един момент, на около 21 метра преди мястото на удара с автомобила, ППС с животинска тяга навлиза изцяло в дясната лента за движение. Към този момент,  предвид разликата в скоростите на двете превозни средства и траекториите им на движение, лекият автомобил е застигнал каруцата и на около 36.0 метра след мерната линия е реализирал удар в задните й състави. За автомобила ударът е бил челен, обособен по предните му състави, по-интензивен в предна лява част, а за каруцата ударът е бил отзад, обособен по целия й заден габарит. След удара автомобилът е продължил движението си косо наляво, по дъгообразна траектория и окончателно е преустановил движението си в насрещната лента за движение, разположен косо надясно спрямо първоначалната си траектория, в позиция, при която масовият му център е отстоял на около 73,3 метра след мерната линия и на около 4,9 метра вляво от десния край на платното за движение, считано по посоката на огледа. След удара каруцата е била отхвърлена от автомобила напред и надясно, като на около 60,0 метра след мерната линия е напуснала платното за движение отдясно. В процеса на това движение, дървените части на каруцата са били разрушени, а конят се е отделил от впряга си. Окончателно каруцата е преустановила движението си в десните крайпътните площи на около 79 метра след мерната линия и на около 2,2 метра вдясно от десния край на платното за движение. В резултат на произшествието са причинени телесни увреждания на пътуващите в каруцата и материални щети по двете превозни средства.

Съдът намира, че водачът на лекия автомобил е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Водачът на МПС е длъжен да избере такава скорост на движение, която да му позволи да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност. Избирането на скоростта на движение и преценката за опасност трябва да бъдат съобразени от него предварително. По делото е установено от автотехническата експертиза, че при настъпване на процесното ПТП управляваният от водача Д.Д. л.а. "Ауди А3" се е движил по път извън населено място, при нощни условия и със скорост от около 88 км./ч., която е в рамките на разрешената за този пътен участък (чл.21, ал.1 ЗДвП). Установено е, че в същото време пред него на пътното платно, в лентата за движение на автомобила се е движило ППС с животинска тяга - каруцата с кон, управлявана от ищеца, която каруца от движение в прилежащия десен банкет е предприела косо навлизане в лентата на движение на автомобила. Последвал е удар между автомобила и каруцата, в която са били петима души, вкл. ищецът. По делото от показанията на Д.Д. - водача на лекия автомобил, е установено, че автомобилът се е движил с включени къси светлини. Съобразявайки заключението на вещото лице по САТЕ и допълнителната САТЕ, ЯОС приема, че водачът на автомобила не е имал техническа възможност при движението на автомобила на къси светлини със скорост 88 км/ч, да предотврати удара чрез спиране, тъй като ударът е бил в опасната зона за спиране при движение със избраната от водача скорост от 88 км/ч.. По делото е доказано от заключението на вещото лице по САТЕ и допълнителната САТЕ, че произшествието е било предотвратимо, ако водачът на лекия автомобил се е движил на къси светлини със скорост до 68 км/ч. При движение на дълги светлини ударът е бил предотвратим и при избраната от водача скорост от 88км./ч. Безспорно скоростта на движение на автомобила е била в рамките на регламентираната от чл.21 от ЗДвП скорост, но тази разпоредба и разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП уреждат две разновидности на задължението на водачите за избор на скорост - разрешената скорост и скоростта, която водачът сам избира в рамките на разрешената такава, с оглед спецификата на конкретната пътна обстановка, така че да не допусне настъпване на пътно транспортно произшествие. Задълженията по чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.21 от ЗДвП са отделни и независими едно от друго и изпълнението на разпоредбата за движение с разрешена скорост не означава непременно спазване на изискванията за съобразена скорост, още повече, че колкото по-многобройни или по-интензивни са неблагоприятните фактори, които характеризират даден участък от пътя, толкова по-ниска следва да бъде бързината на придвижване, за да се приеме, че е съобразена по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП. ЯОС приема, че в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачът на автомобила се е движил със скорост от 88км./ч., която е била несъобразена с конкретните условия на видимост - в тъмната част на денонощието, на неосветен пътен участък като избраната от водача скорост не му е позволила да спре при възприемане на каруцата - ППС с животинска тяга, предвид че ударът е бил предотвратим при скорост на автомобила до 68км./ч. Извършено е противоправно деяние от водача на лекия автомобил, изразяващо се в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, което деяние е довело до ПТП, в резултат на което ищецът е получил множество травми, предизвикали болки и страдания. Предвид чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на водача се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника бе да докаже, че застрахованият при него водач няма вина за настъпилото ПТП, което ответникът-застраховател не доказа по делото.

В резултат на пътно-транспортното произшествие пострадалият Г.И.И. е получил автомобилна травма (травма в задната половина на превозно средство с животинска тяга, в резултат на удар отзад от попътно движещ се лек автомобил), изразяваща се в следните телесни увреждания: Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в клинични и рентгенологични данни за счупване на костите на черепния покрив в десните темпоро-окципитална (слепоочно-тилна) и фронтална (челна) области, контузия на главния мозък в челните дялове на двете голямомозъчни хемисфери, хроничен субдурален (между твърдата и паяжиновидната мозъчни обвивки) хематом (кръвоизлив) в дясно с широчина до 6 мм и данни за пълна загуба на съзнанието в момента на настъпване на произшествието, по повод на което по спешност е приет за лечение в МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - Ямбол - разстройство на здравето,времеННО ОПаСНО За Живота;  Субдурален (под  твърдата  мозъчна обвивка)   хигром (ограничена течна колекция) в дясно фронто-париетално (челно-теменно) с ширина 6 мм; Травматична руптура (перфорация, разкъсване) на тъпанчевата мембрана на дясното ухо; Множество контузии и разкъсно-контузни наранявания и охлузвания на кожата в областта на лицето, дясна теменно-тилна област на главата и предната повърхност на лявата раменна област. Веднага след произшествието, настъпило на 22.08.2018 г. ищецът Г.И.И. е бил откаран със специализиран транспорт в МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - Ямбол, където е бил хоспитализиран по спешност, предвид тежкото общо състояние най-напред в ОАИЛ, след което е бил приведен в Хирургично отделение до дехоспитализацията му на 06.09.2018 г. По време на престоя му в болничното заведение му е приложено интензивно лечение в съответното отделение, подробно описано в медицинските документи по делото (Противооточни, вливания на солеви разтвори, антибиотици, обезболяващи, Пробитор, Диазепам, витамини, Мидазолам, Дексаметазон, Метокор, Кормагнезин, Кордарон, Парацетамол, Сомазина, Фентанил, Милгама), както и постоянен мониторинг на неговото състояние, особено в първоначалния период. Приложеното лечение е било консервативно, съобразено с неговото състояние. Продължителността му, видно от медицинските документи е била 15 дни, след което лечението е продължило в домашна обстановка. Уврежданията на ищецът Г.И. са от такъв характер, че са били съпроводени с изпитването на уверено силни болки и страдания, голямата част от които постепенно с времето и напредването на възстановителния процес са намалявали като интензитет. По принцип болките и страданията, търпени от ищецът И. са били най-силни и интензивни в началните периоди след получаването на травматичните увреждания. Постепенно с напредване на възстановителния процес голямата част от тях са отслабвали като сила и интензитет до пълното им изчезване.

По делото е установено от заключението на в.л. д-р С., че между телесните увреждания на ищеца и процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.08.2018 г., съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.

Установено е по делото, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика на лекия автомобил "Ауди А3" е съществувало застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска отговорност" и по силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно, предявения иск за обезщетение за неимуществените вреди е основателен.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на  чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди от травматични увреждания, посочени по-горе в съдебномедицинската експертиза, общия възстановителен период от около 3 месеца, през който пострадалият се е затруднявал в придвижването си, пострадалият се е възстановил почти напълно с остатъчна непостоянна болезненост в лява чела област на главата и в областта на гърба. От значение за определянето размера на обезщетението са и социално - икономическите условия на живот в страната, както и младата възраст на пострадалия към момента на настъпването на увреждането, психичния и физиологичния стрес, претърпяни от ищеца и периодът на възстановяване. Предвид изложеното, съдът намира, че сумата от 36000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вредите от ПТП.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат - че ищецът сам е поставил живота и здравето си в опасност като се качил като пътник в превозното средство в тъмната част от денонощието, извън населено място, като е знаел, че каруцата е необозначена със светлоотразители и е управлявана от лице, употребило и било под въздействието на алкохол. По делото не са налице данни за употреба на алкохол. Каруцата не е била обозначена със светлоотразители, съгласно чл.71, ал.1 от ЗДвП. По делото се установява, че каруцата, в която е пътувал ищеца, е била без светлоотразители и без поставен фенер, в нарушение на императивната разпоредба на чл.71 ЗДвП, уреждаща необходимостта от светлоотразители отпред и отзад на всяко пътно превозно средство с животинска тяга и светещо тяло отзад вляво при движение през нощта и при намалена видимост. Съгласно заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, водачът на лек автомобил би могъл да забележи неосветен обект на къси светлини па около 70 m (осветеност 2 lux) пред автомобила (на база на диаграмата от Задача 5 на ДСАТЕ). Снабдено със светлоотразителни елементи ППС би могло да бъде забелязано на около 130 m (осветеност 0,5 lux) преди ППС, когато те биха отразявали съвсем слабо светлината от светлинния сноп (с приближаване към ППС с животинска тяга светлоотразителните елементи отразяват по ярко светлината). Ако ППС с животинска тяга е снабдено с източник на светлина, то би било забележимо и от по-голямо разстояние (над130м.). Ако каруцата е имала светлоотразителни знаци, водачът на лекия автомобил би имал възможност да я види и възприеме по-рано и дори и да не е могъл да спре при 88 км/ч., ударът би настъпил при значително по-ниска скорост и пораженията биха били по-малки. С оглед установения механизъм на ПТП и времето на настъпването му, съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Макар да не е управлявал каруцата, участник в процесното ПТП, а да е бил пътник в нея, ищецът с поведението си се е поставил в риск от настъпване на ПТП и на вредоносния резултат, като се е съгласил да пътува в тъмната част на денонощието с превозно средство с животинска тяга, за което е знаел, че е без необходимата светлинна сигнализация. Ето защо съдът приема, че е налице съпричиняване на вредата от страна на ищеца в размер на 20% и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното по правилото на чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 36000 лв. следва да бъде намалено на 28800 лв., съразмерно на приноса - с 20%. В този размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен такъв от 100000 лв. искът подлежи на отхвърляне, поради частично уваженото възражение за съпричиняване. Недоказани са от ответника останалите му твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

По претенцията за законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2018г. - датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата, ЯОС намира следното: Съгласно чл.497 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3; 2. изтичането на срока по чл.496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3. С оглед данните по делото, ЯОС намира, че застрахователят е изпаднал в забава с изтичане на 3-месечния срок по чл.496, ал.1 КЗ, който тече от 07.11.2018г. и следователно застрахователят е изпаднал в забава на 07.02.2019г., и считано от тази дата следва да се присъди законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди. Претенцията за заплащане на лихвата за забава за периода 07.11.2018г. - 06.02.2019г. следва да се отхвърли.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете - в размер на сумата 837.31 лв., които разноски съдът изчислява с оглед общата сума от 1176 лв. на платените от ответника разноски по делото за депозити за вещи лица, свидетел и юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.38, ал.2,  вр. с ал.1, т.2 от ЗА следва да бъде осъден ответника ЗАД"Армеец"АД да заплати на адвокат Р.М. от САК, с личен номер ***** и адрес на дейността: гр.*****, сумата 1672.80 лв.- адвокатско възнаграждение с включен ДДС за осъщественото процесуално представителство на ищеца Г.И.И. по т.д.№80/2019г. по описа на ЯОС.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ЗАД"Армеец"АД следва да заплати в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, върху уважения размер на иска д.т. в размер на 1152 лв. и разноски в размер на 1010лв.

Предвид изложеното, ЯОС

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД със седалище и адрес на управление гр.София, район "Средец", ул."С. Караджа "№2, ЕИК *********, представлявано от изп.директори Д.М., К.В., М.И. и В.М., да заплати на Г.И.И. с ЕГН **********,***, представляван от адв.Р.М., която е и съдебен адреса***, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата 28800 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 22.08.2018г., причинено виновно от водача на застраховано при ЗАД"Армеец "АД МПС - лек автомобил "Ауди А3" с рег.№В 12 95 НХ по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 07.02.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за неимуществени вреди за разликата над сумата 28800лв. до предявения размер от 100000лв., както и искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението за  неимуществени вреди за периода от 07.11.2018г. до 06.02.2019г.

ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД със седалище и адрес на управление гр. София, район "Средец", ул."С. Караджа "№2, ЕИК *********, представлявано от изп.директори Д.М., К.В., М.И. и В.М., да заплати на адвокат Р.М. от САК, с личен номер ******* и адрес на дейността: гр.*********, на основание чл.38, ал.2,  вр. с ал.1, т.2 ЗА сумата 1672.80лв.- адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС за осъщественото процесуално представителство на ищеца Г.И.И. по т.д.№81/2019г. по описа на ЯОС.

ОСЪЖДА Г.И.И. с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати на ЗАД"Армеец"АД, с посочени седалище, адрес на управление, ЕИК и представители, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в размер на 873,56 лв.

ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД, с посочени седалище, адрес на управление, ЕИК и представители,  да заплати в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, д.т. в размер на 1152 лв. и разноски в размер на 1010лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                      

 

 

                                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: