Р Е Ш Е Н И Е
№ 504
гр.Добрич, 29. 11. 2018
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добричкият
административен съд, в публично съдебно заседание,проведено на петнадесети
ноември,през две хиляди и осемнадесета година
ІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА МАРКОВА - ГЕОРГИЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА изслуша докладваното
от председателя административно дело № 492/ 2018 год.
Производството
е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба,допълнена в съдебно заседание от 04.10.2018г., от “Ж.-61” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Ж.И.Ж.,
подадена чрез адв. Д.Д., срещу Уведомително писмо с
изх.№ 02-080-2600/ 3506 от 10.07.2018г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“. С оспорваното писмо, на жалбоподателя е отказано финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично Земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони 2014-2020г., за кампания 2015г., поради констатирани
несъответствия с изискванията за подпомагане. В жалбата се твърди,че през
2015г. е подадено заявление до ДФ “Земеделие“
с УИН 08/110615/85113 за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
програмата за развитие на селските райони 2014-2020г., като с уведомително
писмо от 24.02.2016г. „Ж.-61“ ЕООД е било уведомено, на основание чл.43, ал.1
от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11, че е одобрено за участие по направление
„Биологочино растениевъдство“ с обща одобрена площ по направлението 4,81 ха
костилкови овощни видове. След подаване на заявлението, дружеството не е било
уведомявано за установени застъпвания (пресичане на граници) на два или повече
блока на земеделски стопанства, в които попада неговото земеделско стопанство,
за което административният орган е задължен да уведоми кандидата.
Жалбоподателят настоява,че е извършил справка в ОД „Земеделие“ и е получил
информация, че към 27.01.2015г. е регистриран, че стопанисва и отглежда 4,8 ха
сливи в землището но гр.Добрич.В обжалвания административен акт не става ясно,
дали към настоящия момент има установено застъпване и кой е другият кандидат, с който се застъпва
земеделското стопанство. Иска от съда да отмени уведомителното писмо, като даде
на ответника указания да издаде нов ИАА, като се съобрази с разпоредбата на
чл.17, ал.1 и ал.8 от Наредба № 5 от 27. 02. 2009г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от Министъра
на земеделието и храните и в случай, че действително е установено застъпване
(пресичане) на два или повече блока на земеделски стопанства кандидатите да
бъдат уведомени надлежно и изплащането на субсидията да бъде извършена на този
кандидат, който е доказал правното основание за ползваните от него земеделски
площи. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.Д.Д. който я допълва,
предвид депозираното от ответника писмено становище.Твърди,че от писмото, което
се оспорва, жалбоподателят е установил,че е санкциониран, защото има
несъответствие в площите, а ответникът в писменото си становище настоява,че причината
за отказа е неспазване на базови изисквания, установени от индивидуална справка
на контролиращото лице „Лакон“ ООД, че парцелът е в „преход“. Особено
настоява,че това не е отразено в уведомителното писмо. Отделно от това
заявява,че жалбоподателят се занимава с биологично земеделие от 12 години и за
това му е издаден сертификат, който се издава от същата тази фирма и за него разликата
в информацията е необяснима. Претендира съдебно – деловодни разноски.
Ответникът
в депозирано писмено становище и съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт А., оспорва жалбата. Счита същата за немотивирана и недоказана.Твърди,
че заявлението на жалбоподателя не е попадало в извадката на Риск анализа за
проверка на място. След извършване на необходимите кръстосани проверки от ИСАК
и заявлението не са установени площи,заявени от повече от един земеделски
стопанин, както се твърди от жалбоподателя.Прави пояснение, като сочи цифрите в
колона 3 и 4 (стр.2 ) от уведомителното писмо, които съвпадат, което означава,
че не това е основанието за отказ от финансово подпомагане.В писменото
становище се сочи,че компетентният орган по създаване и поддържане на
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2015г. е МЗХГ.
На заявлението за подпомагане на жалбоподателя са извършени всички
административни проверки, като са използвани и предоставените данни от контролиращото
лице, във връзка с чл.49 от Наредба №4 от 24.02.2015г. При тази проверка се
установило,че несъответствие между декларираното състояние на парцела БР12 и установеното от контролиращото лице –
„в преход“ което е вписано в колона 7,стр.2 на УП.Позовава се на раздел ІІІ,
т.1 от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020г. съгласно която , ДФЗ-РА намалява
размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за установената площ на
парцела без тя да е наддекларирана, когато биологичната дейност за даден
земеделски парцел се различава от заявената дейност от земеделския стопанин за
същия парцел, като сочи колона 8 от стр.4 на УП.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното :
Писмото е административен акт и като такова подлежи на съдебен контрол
по реда на АПК,защото с него се засягат правата и интересите на земеделския
производител-ЮЛ,след като му е отказано финансово подпомагане за кампания
2015г. Жалбата срещу писмото е подадена в срок от лице, чиито интереси са
засегнати с акта, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна поради следното:
Жалбоподателят
е регистриран с Уникален регистрационен номер (УНР) 635024 в Интегрираната
система за администриране и контрол /ИСАК/. За кампания 2015г. е подал Общо
заявление за подпомагане по мярка 11 „Биологична земеделие“ с УИН -08/110615/85113
с което кандидатства за първа година по направление „Биологично
растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“. Заявен е един парцел с
площ 4,81 ха с код БРП3. Заявлението е с
вх. № 17936699831.03.2015 г. и по него има произнасяне с процесното УП от 10.
07.2018г. В писмото се казва, че 2015г. е първата година от последно поетия от
него ангажимент по това направление. ДФЗ-РА отказва финансово подпомагане
поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в описани
площи, въз основа на посочени нормативни документи.Следва таблица, в колонка 1
на която за код на дейността е посочен БР 12. Идентификаторът на декларирания
парцел е 762498139195. Площта в колонка 3 и колонка 6 е една и съща. Същата е и
площта, описана в колонка 7, площ на парцела с неспазени базисни изисквания, а
в колонка 9 е описана същата площ от 4,81 ха, като недопустима площ. Нито в
колонка 7 е посочено,кои са конкретните неспазени базисни изисквания, нито в
колонка 9 е пояснено, защо площта е недопустима. След таблицата е налице
обяснение на съдържанието на отделните колони. За колонка №7 е казано,че това е
площта за която не са били спазени базови изисквания за съответното направление,
което е било установено чрез извършена административна проверка или проверка на
място от Технически инспекторат към РА. В контролния лист от извършената
проверка на място са посочени конкретни неспазени базови изисквания, като за
резултатите от проверката, кандидатът е уведомен с уведомително писмо. В
административната преписка липсват доказателства за провеждането на такава
проверка, респективно за уведомяване на кандидата за резултатите от нея. Във
връзка с това не отговаря на истината твърдението на ответника, че при проверка
се установило,че е налице несъответствие между декларираното състояние на
парцела БР12 и установеното от
контролиращото лице – „в преход“ на колона 7. В писмото и писменото становище е
цитиран раздел ІІІ, т.1 от Методика за намаляване и отказване на плащания по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020г. съгласно която ,
ДФЗ-РА намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за
установената площ на парцела без тя да е наддекларирана, когато биологичната
дейност за даден земеделски парцел се различава от заявената дейност от
земеделския стопанин за същия парцел,което се сочи в колона 8 от стр.4 на УП.
Предвид липсата на проверка и точно установяване на несъответствието,
съдържанието на колонка 8 не би могло да отговаря като резултат на
действителното фактическо положение. На л.7 от УП се обяснява таблицата на
същия лист, като се казва,че са взети и предвид данните,представени от
контролиращите лица на основание чл.49 от Наредба № 4 /24.02.2015г. По искане на страните, съдът е изискал от Лакон-частен
институт за осигуряване на качество и сертифициране на биологично произведени
продукти ООД информация по случая, с точно зададени въпроси. Дружеството има
акредитация съгласно стандарт EN ISO/IEC 17065:2012 и
е получило
разрешение от Министъра на земеделието ,храните и горите да извършва контролна
дейност в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО)№ 834/2007 на Съвета. Института
взема и анализира проби, за да установи наличието на продукти, които не са
разрешени за биологично производство, или методи, които не са в съответствие с
правилата за биологичното производство, или да открие възможно замърсяване с
неразрешени за биологичното производство продукти в съответствие с чл.41,ал.6
от Наредба №1/2013г. на МЗХ. Взетите проби се съхраняват в института и са
най-малко 5% от броя на операторите и подизпълнителите в България. За 2015г. „Ж.-61“
ЕООД не попада в тази извадка и не са му взети проби за анализ. Към
17.07.2015г., статусът на произвеждания от „Ж.-61“ ЕООД продукт сливи е „в преход“. Към тази дата е
издадено сертификационно писмо, приложено на л.168. От същото е видно, че не
съдържа код от системата на ДФЗ, както се твърди в отговора на „Лакон“. Не
става ясно обаче как се е стигнало до установеното – „в преход“, след като не
са вземани и анализирани проби. В писмото е записано,че е валидно до следваща
инспекция или до 31.12.2016г. По делото няма данни до тази дата да е извършвана
друга инспекция.Жалбоподателят е
представил други 4 сертификационни писма, на л.161-164. От съдържанието
им се установява,че на 11.07.2014г. продуктите сливи са със статус биологично в
преход, а на 10.09. 2014г. продуктът е
със статус биологичен.Другите две писма са с валидност от 14.08.2017г. до
30.08.2018г. и от 01.08.2018г. до 30.08.2019г. Процесуалният представител на
ответника изрази становище за неотносимост към спора на тези писма, тъй като не
касаят спорната кампания 2015г. Това е вярно, но съдът ги кредитира като
писмени доказателства дотолкова,доколкото с тях се установява статута на
плодовете, а не на декларирания парцел. Очевидно е, че ответникът е приел този
статут като статут на декларирания имот и след като е преценил,че той не
отговаря на декларирания е постановил оспорвания отказ.
Предвид гореизложеното,съдът прецени,че уведомителното писмо е издадено
от компетентен административен орган, но при неизяснена фактическа обстановка и
липса на мотиви, кореспондиращи с крайния резултат-отказ. От самото писмо по
никакъв начин не може да се установи, каква точно е причината за постановения
отказ.Уведомителното писмо съдържа няколко таблици, но те не отговарят на
допълнението за тяхното съдържание по колони,както подробно по-горе се
коментира.Отделно от изложеното съдът установи и несъответствие в кода, вписан
в заявлението БРП3-л.41, с този в писмото БР12, което създава още по-голяма
неяснота относно причината, АО да постанови отказа. Накрая съдът счита за
необходимо, да коментира изразеното в съдебно заседание от процесуалния
представител на ответника,че не може да се променя, или изменя информацията от
сертифициращия орган. Това което подават излиза в системата на ДФЗ и се
установява,дали заявеното от производителя съвпада,или не. Дори и да не може да
изменя „подаденото“, за което не се сочи правна норма, по силата на чл.49,ал.5
от Наредба №4 от 24.02.2015г. , Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна
агенция, и Министерството на земеделието, храните и горите може да поискат от
контролиращите лица всички необходими документи, свързани с въведените
резултати от извършени през текущата година проверки на земеделски стопани. Такава
информация очевидно не е изисквана.В тази връзка и по повод подадените от
ответника към „Лакон“ ООД въпроси,следва да се коментира и обстоятелството, че
данни за начина, по който бенефициентът е уведомен от контролиращото лице
липсват по делото, а неясно е, и кой е задължен да уведоми заявителя,че може да
обжалва констатираното от контролиращото лице.Ето защо, писмото като ИАА следва
бъде отменено,а преписката-върната на административния орган за ново
разглеждане при спазване указанията в
настоящите мотиви.
При
този изход на делото,съобразно изричната разпоредба на чл.143,ал.1 от АПК, ДФ
“Земеделие”-РА,като юридическото лице,в чиято структура е издателят на акта, дължи
на оспорващия направените съдебни разноски в размер на 550 лева, от които 50
лева платена държавна такса и 500 лева платено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл.172,ал.2,предл.
второ от АПК, Административният съд гр.Добрич
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на “Ж.-61” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, ЕИК ***, представлявано от
управителя Ж.И.Ж., Уведомително писмо с изх.№ 02-080-2600/ 3506 от 10.07.2018г.
на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“-РА.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново
произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на решението .
ОСЪЖДА Държавен фонд
“Земеделие”-Разплащателна агенция да заплати на “Ж.-61” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.Добрич, ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Ж.И.Ж.,
сторените по делото разноски в размер на
550 /петстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен
срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд на Република
България.
На основание чл.138,ал.1 от АПК,препис от решението да
се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: