РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Велико Търново, 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на девети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 171 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално
подпомагане. Образувано е по жалба на И.И.Ч. с ЕГН **********, живуща ***,
срещу Заповед № ЗСП/Д-ВТ/17 от 27.01.2020 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ /ДСП/ – гр. Велико Търново, потвърдена след обжалване по
административен ред с Решение № 04-РД06-0006/ 20.02.2020 г. на директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ – гр. Велико Търново. С
оспорената заповед е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП
за задоволяване на инцидентно възникнала потребност – покриване на разходи за
лечение – операция лява тазобедрена става с поставяне на ендопротеза и
последвала медикаментозна терапия, по заявление-декларация от И.И.Ч. с вх. №
ЗСП/Д-ВТ/17 от 07.01.2020 година. В жалбата са изложени оплаквания срещу
оспорената заповед, съобразно които съдът прави извод, че се твърди
незаконосъобразност на същата поради издаването й в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона. Излагат се доводи, че операцията,
която е извършена на Ч. е скъпоструваща, като само ендопротеза е на стойност
3 120,00 лева. Изтъква се, че жалбоподателката е трудоустроена с
определена неработоспособност 80% и II-ра група
инвалидност, и за посрещане разходите по операцията е изтеглил потребителски
кредит, като освен това предстои подобна операция на другия й крак. Сочи се, че
тези обстоятелства не са взети предвид при отказа за отпускане на исканата
еднократна помощ. От съда се иска да отмени оспорената заповед и преписката да
се върне на административния орган за ново произнасяне, не се претендира присъждане
на разноски. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, поддържа
жалбата с направените в нея оплаквания и искания. Допълнително в хода на
съдебното производство излага доводи, че има и други заболявания, лечението на
които също изисква средства, пенсията й е в малък размер, не получава социални
помощи, няма жилище и кандидатства за ведомствено такова в гр. Поморие.
Ответникът – директорът на Дирекция
„Социално подпомагане” – Велико Търново, редовно призован за съдебно заседание,
не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
И.И.Ч. *** заявление-декларация по чл.
13, ал. 1 от ЗСП, вр. с чл. 26, ал. 1 от ППЗСП с вх. № ЗСП/Д-ВТ/17 от
07.01.2020 г. за отпускане на еднократна помощ за лечение – смяна на
тазобедрена става. В заявлението е посочено, че подателката е пенсионер с
определена степен на неработоспособност, няма съпруг, не притежава недвижими
имоти и жилище, обитава едностайно жилище, месечните й доходи за предходния
месец са в размер на 220,00 лева. Към заявлението си Ч. е приложила Епикриза от
отделение по ортопедия и травматология при „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – В.
Търново, от която е видно, че в периода 03.12 – 09.12.2019 г. й е проведено
оперативно и следоперативно лечение с поставяне на ендопротеза на лява
тазобедрена става и фактура от 06.12.2019 г. на стойност 3 120,00 лв.,
издадена за посоченото лечение. Във връзка със заявлението от социален работник
в ДСП – Велико Търново е била извършена социална анкета с посещение на място на
адреса на подателя, при която е установено, че Ч. е разведена, с Експертно
решение № 0051/005/ 08.01.2019 г. на ТЕЛК са й определени 80 % трайна
неработоспособност, живее сама в едностайно жилище, доходите й се формират от
получавана пенсия в размер на 230,40 лв., както и че й е проведено соченото от
нея оперативно лечение. Съгласно посоченото от извършилия проверката служител,
за консумативи по извършеното лечение и за закупуване на медикаменти
заявителката е направила разходи в размер на повече от 3 200 лв., като по нейни
данни, е заела тези средства от свои познати. Служебно е установено още, че И.Ч.
е регистрирана като едноличен търговец с фирма „М.– 30 – И.Ч.“, както и че през
месец август 2018 г. е продала поземлен имот и дарила идеални части от друг
такъв. На 27.01.2020 г. е съставен социален доклад в който са описани
посочените по-горе обстоятелства със становище на социалния работник, че И.Ч.
не отговаря на условията за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП,
тъй като липсва инцидентно възникнала потребност от отпускане на парична помощ.
Въз основа на така установеното от директора на ДСП – Велико Търново е била
издадена Заповед № ЗСП/Д-ВТ/17 от 27.01.2020 г.., с която на И.И.Ч. е отказано
отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. Заповедта е мотивирана от
административния орган със съображения, че няма доказана инцидентно възникнала
жизненоважна потребност за задоволяване на здравни нужди на заявителя.
Отказът е доведен до знанието на заявителката
по реда на чл. 13, ал. 4 от ЗСП, на 13.02.2020 година. Недоволна от резултата, Ч.
е оспорила заповедта с жалба от 17.02.2020 г. до директора на РДСП – Велико
Търново. В тази връзка е изготвено Становище № 30-16747#1/
18.02.2020 г. на директора на ДСП – Велико Търново, което по същество не се
различава от констатациите, съдържащи се в социалния доклад и оспорената
заповед. С Решение 04-РД06-0006/
20.02.2020 г., издадено от директора на
РДСП – Велико Търново, заповедта е потвърдена с мотиви, аналогични на
изложените в нея и цитираните по-горе документи от административната преписка,
а именно липсата на инцидентно възникнала жизненоважна потребност от
лечение. Решението на
горестоящия орган е редовно връчено на 27.02.2020 г., жалбата до съда е
подадена на дата 11.03.2020 година. С нея оспорващото лице е представило
договор за кредит за текущо потребление от 10.06.2019 г. с „Банка ДСК“ ЕАД и
придружаващи го документи /общи и промоционални условия, погасителен план и
др./, от които се установява отпускането на кредит в размер на 1 800,00
лева. В хода на съдебното дирене Ч. представя и резултат от образно изследване
на двете стави от 02.12.2019 г., извършено от лекар в „ДКЦ І - Велико Търново“
ЕООД, с диагноза „Коксартрозис билатералис“. След изискване, от ответника са
представени документите, съдържащи се в административната преписка, не са
ангажирани други доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Въпреки че в жалбата не е посочен административният акт, който се оспорва, съобразно направените искания и разпоредбата на чл. 98, ал. 2, изр. второ от АПК, в случая предмет на оспорването е първоначалният административен акт, а именно Заповед № ЗСП/Д-ВТ/17 от 27.01.2020 г.г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велико Търново /неправилно посочена в решението на директора на РДСП, като такава от дата 17.01.2020 година/. Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, преди изтичане на срока по чл. 149, ал. 1, вр. с ал. 3 от АПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед е
издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 16, ал. 2 от ППЗСП, а именно директорът на съответната дирекция
„Социално подпомагане”.
Процесната заповед е изготвена в
установената от закона писмена форма, с излагане на мотиви в съответствие с
изискването на чл. 13, ал. 2 от ЗСП. Като правно основание за издаване на
административния акт са посочени разпоредбите на чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28,
ал. 1 от ППЗСП, които текстове вменяват на компетентния административен орган
да издаде заповед за отпускане или отказ на помощта след преценка на всички
данни и обстоятелства, констатирани със социалната анкета. В случая заповедта
отговаря на посочените изисквания, като са изложени съображенията с които директорът
на ДСП - Свищов е преценил като неоснователно подаденото заявление за целева
помощ, въз основа на приетите за установени от него факти.
Не се установяват в хода на
административното производство да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Заявлението-декларация, подадено от И.Ч.
е било разгледано при спазване на относимите изисквания на чл. 26 и чл. 27 от
ППЗСП, като е извършено посещение в обитаваното от заявителката жилище,
проведена е социална анкета, съставен е социален доклад и на база направените в
последния констатации, и предложението на социалния работник за отказ на
помощта, е издадена обжалваната заповед. При провеждането на производството е
спазена разписаната в чл. 26 – чл. 28 от ППЗСП процедура, вкл. сроковете по чл.
27, ал. 1 и чл. 28 от правилника за изготвянето на социялния докла и издаването
на заповедта. При произнасянето си директорът на ДСП е взел предвид направените
в хода на административната процедура, фактически установявания, вкл. тези от
социалната анкета, въз основа на които е приел за недоказано наличието на
инцидентно възникнала потребност за заявителя от здравен характер.
Изводите на административния орган се
споделят от настоящия съдебен състав, като съответстващи на установените факти
и приложимия материален закон. С разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е
предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно, на лица
нуждаещи се от такава за задоволяване на инцидентно възникнали здравни,
образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на тях и
семействата им. Става въпрос за специфична целева социална помощ, с дефинирано
в закона предназначение – за задоволяване на инцидентно възникнали потребности
от вида на посочените в закона. Тоест потребности, които са възникнали
неочаквано, в резултат на внезапно настъпили събития, излизат извън рамките на
обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Като такива събития могат
да се посочат внезапно заболяване, природно бедствие, настъпване на битово
произшествие, щета от деликт, от престъпление или най-общо казано - някакъв
внезапно възникнал инцидент. Това е правното основание за получаване на
исканата помощ и доказателствената тежест за установяване на факти от вида на
изброените в настоящото производство е върху жалбоподателя. В случая от
събраните по делото доказателства /представени от заявителя и служебно събрани
от административния орган/ не се установява наличието на такива инцидентно
възникнали непредвидени потребности за И.Ч.. Следва да се отбележи, че
потребности от такъв характер на практика не са били и твърдяни от заявителя на
нито един етап от административното и съдебното производства. Всъщност искането
на Ч. касае отпускане на помощ за проведеното й лечение с поставяне на
ендопротеза на лява тазобедрена става, вкл. за заплащане стойността на самата
протеза. От приложените доказателства и по-конкретно от Епикриза от Отделение
по ортопедия и травматология при „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – В. Търново и
резултат от образно изследване на двете стави от 02.12.2019 г., извършено от
лекар в „ДКЦ І - Велико Търново“ ЕООД /л. 22 и л. 32/ се установява, че
заболяването, наложило оперативното лечение е настъпило назад във времето, с
постепенно влошаване на състоянието /анамнезата на епикризата/. Същото, предвид
отразеното в посочените два документа, е придобило по-скоро траен характер, а
потребността от лечението му е била постоянна такава в битието на
жалбоподателката, всъщност тази потребност продължава да е налице и след
проведеното лечение, по отношение тазобедрената става, на която не е поставена
ендопротеза. Нещо повече, няма данни към момента на подаване на
молбата-заявление да е бил налице някакъв спешен, изискващ незабавно
отстраняване здравословен проблем, вкл. свързан с обостряне на обсъжданото или
на друго заболяване на жалбоподателката, т.е. нуждата от оперативно лечение да
е била жизненоважна. Обратно, самите твърдения на оспорващото лице, както и
сключването на договор за кредит близо 6 месеца преди провеждането на
оперативното лечение /ако се приемат твърденията пред съда, че това е била
целта на кредитирането/, сочат за планиране на въпросното лечение, а в бъдеще -
и на още едно такова, за поставяне протеза на другата става. Като краен извод
обсъдените обстоятелства изключват първата от материалноправните предпоставки
за отпускането на помощ по чл. 16 от ППЗСП – инцидентност на събитието и
жизненоважна потребност, която не може да бъде задоволена по друг начин, освен
чрез проведеното лечение.
Съдържащите се в преписката документи
/изискуемите съгласно приложимата редакция на чл. 26 от ППЗСП/, не установяват
по категоричен начин наличието у жалбоподателката на собствени доходи, осигуряващи
средства за покриване на лечението на заболяването й. Съгласно константната
съдебна практика обаче, определящото изискване при отпускането на еднократна
помощ по чл. 16 от ППЗСП, е наличието на еднократност и непредвидимост на
жизненоважните потребности. Доколкото в разглеждания казус не е доказана именна
тази определяща материалноправна предпоставка, размерът на доходите на
заявителката е без съществено значение при преценка законосъобразността на
оспорената заповед. Все пак следва да бъде отбелязано безспорното
обстоятелство, че И.Ч. е заплатила извършеното й лечение около месец преди
подаването на заявлението за получаване на целева помощ, т.е. същата фактически
е била в състояние да посрещне този свой разход. Действително при наличните по
делото данни за имущественото й състояние, в чисто житейски смисъл И.Ч.
вероятно има необходимост от допълнителни средства за покриване на разходите си
за съществуване, вкл. тези за лечение. Това обаче, при изпълнение и на
останалите изисквания на закона, би могло да представлява основание за
отпускане на жалбоподателя на помощ по чл. 9 от ППЗСП, но не и на такава по чл.
16 от ППЗСП. Като се е произнесъл в същия смисъл, административният орган е
издал акта си при правилно приложение на материалния закон.
Обжалваната заповед не е издадена в
противоречие с цалта на закона. Както вече се обсъди, целта на социалните
плащания от вида на процесното е да се подпомогне финансово дадено лице при
посрещането на разходи с инцидентен и непредвидим характер, при задоволяване на
жизненоважни потребности, а не осигурявато на средства за негови постоянни или
периодични разходи. Същевременно при отпускането на такива плащания следва да
се отчита и интересът на държавата и обществото, който
изисква разходите от бюджета за социални помощи да бъдат социално и нормативно
оправдани.
В
обобщение съдът намира, че оспорената
заповед на ДСП – Велико Търново е законосъобразна, а подадената против нея
жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на делото съдът не дължи произнасяна по въпроса за присъждане на разноските, доколкото такива не са поискани от страните.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на
И.И.Ч. с ЕГН **********, живуща ***, срещу Заповед № ЗСП/Д-ВТ/17 от 27.01.2020
г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ – гр. Велико Търново,
потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 04-РД06-0006/
20.02.2020 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – гр.
Велико Търново.
Решението не
подлежи на обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: