Р Е
Ш Е
Н И Е №26
Гр. Кюстендил 27.02.2020
г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното
заседание на дванадесети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН В. мл.с.
при секретаря Р. С. и с участието на
прокурора от КнОП ВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като
разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД
№ 582 по описа за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото
е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на
подсъдимия Д.Г.С., ЕГН **********, от гр. ***,
подадена чрез защитника му адв.А.Р.
срещу Присъда № 77/29.10.2019 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 26/2016
г. по описа на този съд, с която е признат за виновен в извършването в съучастие с В.С.А. на
престъпление по чл. 152 ал.3 т.1 във вр. с ал.2 т.1 във вр. с ал.1 т.2 предл.І във вр. с чл.20
ал.2 вр. с чл.26 ал.1 НК и на осн.чл.54 НК му е наложено
наказание”лишаване от свобода” за срок от 3 години, чието изтърпяване е отложено
за изпитателен срок от 5 години. Вторият подсъдим В.С.А. също
е признат за виновен в извършване на
същото престъпление с правна
квалификация за него чл. 152 ал.3 т.1 във вр. с
ал.2 т.1 във вр. с ал.1 т.2 предл.І във вр. с чл.20
ал.2 НК и му е наложено наказание ”лишаване от
свобода” за срок от 3 години, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок
от 4 години. С присъдата двамата подсъдими са осъдени да
заплатят солидарно на пострадалата Е. Я.
В. сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
извършеното престъпление. С присъдата двамата подсъдими са
осъдени да заплатят солидарно
разноските по делото.
В жалбата
и мотивите към нея са релевирани доводи за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата и се поддържа, че извършването на
престъплението не е доказано по несъмнен начин – взети са предвид само
показанията на пострадалата, родителите й и приятелят й, които противоречат на
обясненията на двамата подсъдими и на събраните писмени и гласни
доказателствени средства. Неоснователно според жалбоподателя не са кредитирани
показанията на свидетелите Г. Г. и И.
А.,
приети от съда като неотносими към предмета на доказване, както и показанията
на свидетелката Е. И..
Неясно защо освидетелстването на пострадалата е станало на следващия ден след
подаване на жалбата в полицията от родителите й, а медицинските заключения са в
унисон с обясненията на подсъдимите. Липсват доказателства за
упражнено насилие върху пострадалата, се твърди в жалбата.
Непрофесионално е изложението на техническата експертиза, в която експертът
твърди да е извършил пълна проверка без съгласието на централата на ”Фейсбук”.С
оглед изложеното обвинението не е доказано по несъмнен начин и се моли за отмяна на присъдата в
наказателната и гражданската й части. Алтернативно се сочи, в
случай на преценка на обвинението за доказано, че е необосновано определяне на по-дълъг изпитателен срок на подс.С. от
изпитателния срок на другия подсъдим.
Депозирано е искане от адв.М.О.,
защитник и на двамата подсъдими, на
основание чл.320 ал.6 НК, за присъединяване на подсъдимия В.С.А. към жалбата на
подсъдимия Д.С., като се поддържат
изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на присъдата и
недоказаност на обвинението и се моли за отмяна на присъдата и алтернативно –
за намаляване размера на присъденото обезщетение. Доказателствени искания в жалбата не са направени.
В с.з. подсъдимият В.А. устно упълномощи
адв.Р. да го защитава по делото и изрази съгласие за даване ход на делото без
адв.О..
Прокурорът оспорва жалбата и изрази
становище за потвърждаване на І –инстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец Е. В. – адв.А. К.-К.
също счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване присъдата
на ДнРС като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимите адв.А.Р.
поддържа жалбата на основанията, посочени в нея за незаконосъобразност на
присъдата на ДнРС, постановена в
нарушение на материалния закон поради недоказаност по безспорен начин участието
на двамата подсъдими в престъплението в резултат на неправилно интерпретиране и
преценка на доказателствата от районния съд. По тези съображения адв. Р.
пледира за постановяване на оправдателна присъда и алтернативно – за намаляване
размера на изпитателния срок в случай на споделяне доводите на ДнРС за вина на
подсъдимите.
КнОС, след преценяване на доводите във
въззивната жалба и след собствено обсъждане на събраните по делото
доказателства, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл НПК правомощия,
намери въззивната жалба за допустима като подаден в законовия срок и от
надлежна страна, но за неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваната присъда подсъдимия В.С.А., ЕГН
********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 05.04.2015 г. в
гр. ****, в апартамент на ул. „****" бл. ***,
вх."**", ап. **,
в съучастие като извършител с Д.Г.С., се е
съвкупил с непълнолетната Е. Я.
В.– ****-годишна,
от гр. ****, като я принудил към това със сила (дръпнал я е и
заедно със С. са я повалили на леглото, а след това затиснал единия й крак със
своите крака и я притискал към леглото с тяло и ръце), като изнасилената не е
навършила осемнадесет години и деянието е извършено от две лица - престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. I, във вр. с чл. 20, ал. 2
от НК, за което и при условията на чл.
54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години, чието изтърпяване е отложено за срок от 4
(четири) години.
Подсъдимият Д. Г. С., ЕГН
**********, е признат ЗА
ВИНОВЕН
в това, че на 05.04.2015 г. в гр. ****, в апартамент на ул.
„***"
бл. **, вх."**",
ап. **, при условията
на продължавано престъпление, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, през непродължителен период от време е извършил две деяния,
осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление, като последващото
се явява от субективна и обективна страна продължение на предшестващото, в
съучастие като извършител с В. С.
А. от гр. ****, се е съвкупил с непълнолетната Е. Я. В. - *** годишна, от гр. ****,
като я принудил към това със сила (дръпнал я е и заедно с А. са я повалили на
леглото, затиснал е краката й със своите крака, а след това, докато А.
затискал единия й крак и я притискал към леглото с тяло и ръце, С.
събул панталона и бикините й, а след това затиснал тялото й и крайниците й със
своето тяло и крака), като изнасилената не е навършила осемнадесет години и
деянието е извършено от две лица - престъпление
по чл. 152, ал. 3, т. 1, във вр.
с ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 пр. I, във вр. с чл. 20,
ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което и при условията на чл. 54,
ал. 1 от НК му НАЛАГА наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години, чието изтърпяване е отложено за срок от 5 (пет) години.
Гражданският иск за неимуществени
вреди е уважен изцяло, като подсъдимите В.С. А. и Д. Г. С.
са осъдени с
присъдата
да заплатят
солидарно на гражданския ищец Е.
Я. В., ЕГН**********,
с адрес ***, сумата
в размер на 5000лв. (пет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени срам и унижение, вследствие на престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. I, във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК, извършено от подсъдимия В.С. А. и
престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 пр. I, във вр. с чл. 20, ал. 2,
във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК, извършено от подсъдимия Д. Г.
С..
Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно разноските по делото, както следва: 430лв. (четиристотин и тридесет лева),
представляващи разноски на ДП по
сметка на ОД на МВР гр.Кюстендил, 594.40лв.
(петстотин деветдесет и четири лева и четиридесет
стотинки), представляващи разноски,
направени на съдебното следствие, по сметка на Районен съд – Дупница, както и 200лв. държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск, по сметка на Районен съд –
Дупница.
Районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото. Подсъдимите,
които са приятели и пострадалата Е. В. живеят в гр. **** и че към 5.04.2015 г.
пострадалата е била на възраст навършени *** години ** месеца.
На 5.04.2015 г. подс.Д. С. поканил подс.В. А. в апартамент на родителите му
в гр.****, на ул.”***” бл.** ап.**, в който не живеел никой. Двамата решили да
поканят на гости и пострадалата Е.В. заедно с братовчедка й Е. И. – на възраст
навършени *** години. Затова подс. С. около 17 часа на посочената дата се
обадил по телефона на св. Е. И. и поканил нея и постр.Е.В. да отидат на гости в
посочения апартамент. Св.Е. И. отишла в дома на братовчедка си постр.Е.В. и й
казала за отправената покана за гости и двете решили да отидат. Когато двете
свидетелки пристигнали в апартамента, ги посрещнал подс.С.. Малко след това
пристигнал и подс.В. А..
Четиримата се настанили в детската
стая на апартамента, като постр.В. седнала на леглото, подс.С. седнал вдясно
от нея на леглото, подс.А. също седнал
на леглото зад нея, а св.И. стояла до вратата и си играела на телефона. В този
момент телефонът на св.И. позвънил и тя излязла от стаята, без да каже нещо. малко
след нея излязъл и подс.С., за да провери къде е св.И. и като се върнал казал,
че тя си е тръгнала. Пострадалата казала, че и тя иска да си ходи, но подс.А.
казал, че св.И. ще се върне. Пострадалата помолила подс.А. да се обади по
телефона на св.И. и той се обадил, като включил телефона на високоговорител. Пострадалата
казала на св.И. да дойде и да я измъкне, но св.И. казала, че се е прибрала,
понеже майка й я е викнала. Тогава отново пострадалата казала на подсъдимите,
че иска да си ходи, но двамата подсъдими я задържали и започнали да я дърпат назад,
за да я повалят на леглото. Пострадалата В. разбрала какви са намеренията на
подсъдимите, успяла да се изправи и им казала, че не иска да има интимност с
тях, но подсъдимите я дръпнали обратно на леглото и започнали да я опипват. Св.В.
отблъсквала ръцете им, за да не я опипват, но двамата подсъдими започнали да
дърпат панталона й, за да го свалят и й казали да не се дърпа. Св.В. отново им
казала, че не иска да я събуват и че иска да си ходи. Двамата подсъдими не
казали нищо, а затиснали краката й с техните крака, като подс.С. затиснал
единия й крак, а подс.А. – другия крак и затиснали тялото й с техните тела и
ръце и така й попречили да стане. Подсъдимият С. започнал тогава да събува
панталона на св. В., а в това време подс.А. затискал единия й крак със своите
крака и притискал тялото й към леглото с ръце и тяло, докато подс.С. събул
панталона и бикините й. Така била сломена съпротивата на пострадалата от
двамата по-силни физически от нея подсъдими. Св.В. предвид възрастта си и
физическото и числено превъзходство на подсъдимите разбрала, че не може да им
се противопостави. Тя отново им казала, че не иска полов акт с тях, но те й
отговорили:”Не се прави , хайде” и продължили да я притискат към леглото, на
което тя лежала по гръб. Св. В. се опитвала да стане, като се дърпала, но не
успяла да се освободи от физически по-силните от нея двама подсъдими.
Като сломили съпротивата й, върху св. В. легнал подс.С. и, след като
смъкнал панталона си и разтворил краката й, се съвкупил с нея. Св.В. продължила
съпротивата си и по време на половия акт, като се дърпала нагоре на леглото, но
стигнала до стената и нямало накъде повече да се дърпа, през което време подс.С.
продължавал да затиска тялото й и да извършва полов акт с нея.
През това време подс.А. седнал на
стол в същата стая и в един момент казал на подс.С.:”Дай и аз малко”, като си
поставил презерватив. Подс.С. прекъснал половия акт, като не успял да стигне до
еякулация и станал.
Веднага след това подс.А. легнал върху постр.В., затиснал я с тялото си и
той се съвкупил с нея. След половия акт подс.А. се отместил от пострадалата, а
подс.С. легнал до пострадалата от другата й страна. Пострадалата се опитала да се издърпа от С. и
изпитала болка в ръката си, но успяла да се извърти и легнала по корем на
леглото. Тогава подс.С. легнал върху нея и отново осъществил полов акт, като еякулирал извън влагалището й – върху
седалищните й части и изцапал отзад суитчъра, с който тя била облечена.
След това пострадалата се облякла и тръгнала към входната врата на
апартамента, а подс.А. й отключил вратата, като й казал, че друг път пак може
да го направят, на което пострадалата казала, че няма да стане. Тя била разстроена от случая и застанала пред
входа на блока, където се засякла с родителите си – свидетелите Я. В. и С. В..
Те се прибирали към апартамента си, който бил в съседен блок и попитали
пострадалата какво прави там.
Силно притеснена и засрамена от случилото се, пострадалата В. им казала, че
е била на гости с братовчедка си св.Е. И. в апартамента на подс. Д. С., където
бил и подс.В. А. и че братовчедка й е успяла да си тръгне, а нея подсъдимите я
задържали и не я пускали да си тръгне. Тогава родителите й заедно с нея отишли
до апартамента на подс.С.. На въпроса на родителите й защо не са я пускали да
си ходи подс.С. отговорил, че никой не е
идвал при него и извикал и подс.А. да потвърди, че няма такова нещо и че никой
не е идвал в апартамента. След това пострадалата и родителите й се прибрали в
апартамента си, като родителите й отново излезли по повод смъртен случай на
техен близък.
След излизането на родителите й
пострадалата В. позвънила на приятеля си св. С. С. и му казала, че са я
изнасилили. Св.С. я попитал казала ли е на родителите си за това и пострадалата
му отговорила ,че не е, защото много я е срам. Св.С. след приключване на
разговора си с пострадалата позвънил на майка й св.С. В. и й казал да се
прибере и да разговаря с дъщеря си, тъй като й се е случило нещо лошо.
След този разговор свидетелите С. и Я. В. се прибрали в къщи и тогава
пострадалата им разказала, че двамата подсъдими са я изнасилили. Веднага след
това пострадалата и родителите й, въпреки напредналия вечерен час на
На следващия ден 6.04.2015 г. пострадалата била освидетелствана от
лекар-хирург – д-р Б. И. и е установено, че по тялото на пострадалата липсват
следи от одрасквания, кръвонасядания, синини.
На 6.04.2015 г. пострадалата е освидетелствана и от лекар-гинеколог,
установено от което е, че не се визуализират травматични увреждания около и по
гениталиите и ануса и е налице стара дефлорация.
От одобрения по надлежния процесуален ред Протокол за претърсване и
изземване в ап.** в блок *** вх. ** на ул.”**” в гр.**** са намерени и иззети
описаните в присъдата веществени доказателства, между които като обект 4 са описани опаковки/разкъсани/ от презерватив
– 2 бр., червени, марка”Спортекс” и 2 бр. използвани презервативи, описани като
обект 5 и обект 6.
От СМЕ по писмени данни на в.л.д-р Н./на
л.109-111 от ДП/ се установява
следното: От данните в двата протокола за освидетелстване към момента на него
не са установени травматични увреждания по тялото и около и по половия орган на
пострадалата, не са установени охлузвания, протривания и зачервявания, както и
не е имало семенна течност във влагалището й. Не са отразени и
следи/зацапвания/ от семенна течност по тялото, а предвид показанията на
пострадалата биха могли да се открият по дрехата, с която е била облечена в
момента. Има данни за стара дефлорация и разкъсвания с давност не по-малко от
2-3 седмици, възможно и повече, като не е възможно определяне от един или
повече полови актове са получени. В експертизата е изрично посочено, че след
първоначално разкъсване на химена е напълно възможно при последващи полови
актове на жената да не се причиняват никакви увреждания по половия орган, както
и да няма други видими следи, сочещи за извършването им, които да могат да се
установят при медицински преглед. Напълно е възможно според вещото лице, предвид показанията на
пострадалата и обясненията на подсъдимите, с пострадалата да е извършен полов
акт на 5.04.2015 г., като е възможно този акт да е бил доброволен, но е
възможно да е бил и насилствен – с прилагане на незначителна физическа сила от
подсъдимите или заплахи, при липса на незначителна физическа съпротива от
страна на жената.
От комплексната СППЕ с вх.№ 245000-936/20.05.2015 г. на вещите лица д-р И.
и психолог В./ на л.117-122 от ДП/, изпълнена
след проведен преглед и интервю с пострадалата В., е установено следното: Не е установено пострадалата да страда от
психично разстройство или от душевно заболяване в смисъл на психоза.Тя е с
нормален интелект, съответен на възрастта, придобитото образование и социален
опит. С оглед физическото и психическото й състояние е могла правилно да
възприема фактите и да се ориентира в обстановката в момента на деянието и към
момента на даване на показания пред разследващия орган и пред съда и към
момента на изготвяне на експертизата.Оценката на познавателното й развитие
отговаря на памет и интелект в границите на нормата. Личността на
освидетелстватната е незряла по отношение на личностния мироглед и на
личностните потребности и формиране на нагласи – тя е непълнолетна и не притежава
диференциални умения за справяне в социален и трудов аспект. Попадайки поради
това в екстремни ситуации, тя е склонна към инфантилно реагиране и объркване. Но
изрично е отбелязано в експертизата, че това състояние не представлява някакъв
тип психично разстройство и не променя качествено базисните годности на
освидетелстваната, вкл. и годността й да възприема, осмисля и възпроизвежда
фактите и събитията от реалността, имащи отношение към делото. Въпреки
непълнолетната си възраст освидетелстваната е със запазена свидетелска годност.
Към момента на изготвяне на експертизата не се маркират някакъв вид болестно
състояние или тревожност, което предполага нормално психично състояние.
От изготвената в съдебното производство пред І-инстанционния съд техническа
експертиза вх.№ 11975/11.09.2019 г. на в.л. инж.Л.Т. / на л.282-291 от делото на ДнРС/е установено следното: След като е
посетил на място компютъра за извършване на проверка на профила на
пострадалата”*****” в.л. е установило, че посоченият профил съществува и в
момента е активен. От прецизното и щателно проверяване по дни, дати, година и
часове в периода около и на 4.05.2015 г. липсва генерирано изпратено съобщение
от посочения профил със съдържание: „********”.И оттук
се налага извода, пише вещото лице, че от съществуващия и все още активен
профил ”****” на Е.В. не е генерирано и изпращано съобщение с посоченото
съдържание. От извършената проверка на кореспонденцията в този профил не бе
открит такъв текст, който да съществува, за да може да бъде манипулиран. При
обстойна проверка на съдържанието на профила от многото кореспонденции, които
са осъществени през цялата
Районният съд е установил изложената фактическа обстановка въз основа на
пълен доказателствен анализ в съответствие с разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК,
като е посочил изчерпателно всички доказателства и е анализирал
доказателствената им стойност. Съдът е обсъдил противоречието между отделните доказателства
и е обосновал мотивирано на кои от тях е дал вяра и защо и кои не е кредитирал
и основанията за това. Обсъдени са с двояката им същност и обясненията на
подсъдимите, както и възраженията на защитата.
Въззивният съд споделя изцяло съображенията на І-инстанционния съд относно извършеното от него обсъждане на
доказателствата по делото. Законосъобразно и обосновано съдът е дал вяра изцяло
на показанията на пострадалата Е.В. и родителите й свидетелите Я. и С. В., като
е приел, че показанията на Е.В. се потвърждават от показанията на родителите й,
че са се срещнали случайно пред блок 25 и
че пък техните показания се потвърждават от показанията на св.С. С.,
приятелят на пострадалата. Към съображенията на районния съд относно
достоверността на показанията на пострадалата въззивният съд допълва, че
гаранция за тяхната достоверност дава комплексната СППЕ. Тя, въпреки че не е
казала на родителите си веднага след срещата какво точно й се е случило, им е
разказала къде е била и че двамата подсъдими не са я пускали да си тръгне.
Когато родителите на пострадалата заедно с нея веднага след деянието се върнали
в апартамента на подс.Д. С., той отрекъл изобщо пострадалата да е била там
именно за да оневини себе си и другия подсъдим. А това, че пострадалата е била
в апартамента на подс.С. се потвърждава безспорно и от показанията на св.Е. И.,
частично кредитирани относно този факт. Показанията на пострадалата за
осъществен с двамата подсъдими полов акт се потвърждава и от обясненията на самите
подсъдими, кредитирани в тази им част.СМЕ по писмени данни не посочва
увреждания по тялото или гениталиите на пострадалата, каквито обстоятелства и
тя самата не изнася. Но същевременно вещото лице посочва изрично, че акта може
да е бил доброволен, но е възможно да е бил и насилствен – с прилагане на
незначителна физическа сила от подсъдимит или заплахи, при липса на
незначителна физическа съпротива от страна на жената. Относно съпротивата на
пострадалата съдът кредитира изцяло нейните показания, в които е заявила,
че двамата подсъдими са затиснали
краката й с техните крака, след което са я затиснали към леглото с ръце и тяло
и подс.С. е събул панталона и бикините й. След това тя отново се е опитвала да
се измъкне, но двамата подсъдими са имали физическо превъзходство над нея. Дори
св.И. в показанията си е заявила, че след като тя си е тръгнала и пострадалата
й се обадила по телефона, й казала:”Ела да ме измъкнеш”. Тази реплика е
индиция, че с пострадалата се случва нещо против волята й и тя сама не може да
се справи с това. Косвено пък
показанията на пострадалата за използвани презервативи от подсъдимите/от подс.С.
при втория полов акт/ се потвърждават и от протокола за претърсване и
изземване, в който като веществени доказателства са описани и иззети именно
такива, посочени като обекти 4,5 и 6. А с
този косвен факт може да се провери достоверността на свидетелските й
показания.
Показанията на родителите на пострадалата въпреки това им качество се
кредитират изцяло за достоверни, защото се подкрепят от показанията на св.С. С.,
на когото пръв пострадалата е съобщила за изнасилването непосредствено след деянието
и именно той е бил инициатор пострадалата да разкаже на родителите си за това,
което тя е направила няколко часа след деянието. Техните показания потвърждават
и показанията на самата пострадала, защото възпроизвеждат нейния разказ за
случая, но и изнасят собствените си възприятия за състоянието на пострадалата
след деянието.
Показанията на св.Е. И., братовчедка на пострадалата, както законосъобразно
е приел и районният съд, се кредитират само в частите им, в които се подкрепят
от кредитираните свидетелски показания – че на 5.04.2015 г. двете са отишли в
апартамента на подс.С. по негова покана към св.И., но й казал да заведе и
братовчедка си, че малко след отиването им там е дошъл и подс.А., че св.И. си е
тръгнала и че майка й я извикала по телефона.
В останалата им част, както е посочил и ДнРС, показанията й следва да се
приемат за недостоверни и целящи оневиняването на подсъдимите. Това е тази част
от показанията й, в която е заявила, че преди да си тръгне е правила знаци на
пострадалата да си тръгват, но тя е отказала и че като говорили по телефона,
пострадалата се смеела. Тези твърдения не са подкрепени от никакви други
доказателства по делото и остават в тази част изолирани. А що се отнася до
посоченото от св.И. за изпратено същата вечер от профила на пострадалата във
Фейсбук съобщение до нея със съдържание:
„*****************************”, това й твърдение се опроверга по категоричен и
несъмнен начин от заключението на техническата експертиза, която уе дала
заключение, че от съществуващия и все още активен профил ”******” на Е.В. не е
генерирано и изпращано съобщение с посоченото съдържание. В тази връзка следва
да се посочи и установения по делото факт, че след случая пострадалата и св.И.
вече не поддържат приятелски отношения.
Районният съд е приел обясненията на подсъдимите като защитна теза и
въззивният съд се съгласява с това, но за преобладаващата част от тези обяснения
- за това, че двамата подсъдими и пострадалата правили няколко пъти секс в
апартамента на подс.С. доброволно от страна на пострадалата преди 5.04.2015 г.,
че на 5.04.2015 г. тримата – пострадалата и двамата подсъдими -след като св.И.
си отишла, доброволно решили да правят секс, като подсъдимите не са заплашвали
пострадалата, не са я събличали и че тя се съблякла сама, че осъщественият секс
е бил доброволен и с двамата подсъдими от страна на пострадалата и че входната
врата на апартамента през цялото време била отключена. В тези им части
обясненията на двамата подсъдими са напълно идентични, но и са напълно
опровергани от анализираните вече кредитирани доказателствени средства, поради
което в тези им части обясненията представляват тяхна защитна теза. В
останалата им част обаче – че пострадалата и св.И. са дошли в апартамента на
св.С. на инкриминираната дата, че св.И. си е тръгнала 5 минути по-късно, понеже
й звъннал телефона и поредността при извършеното от двамата подсъдими съвкупяване
с пострадалата - тези обяснения съвпадат с кредитираните доказателствени
средства, поради което в тази им част могат да се възприемат като годно
доказателствено средство.
Законосъобразно районният съд е приел за ирелевантни към предмета на обвинението
показанията на св.Г. Г., съобщил за отношеинята му с пострадалата преди случая
и на св.И. А., които съдържат негови убеждения и предположения, които не се
ползват с достоверност и които не отразяват личин възприятия за релевантни на обвинението
факти.
При така установената фактическа
обстановка от кредитираните доказателства по делото районният съд
законосъобразно и мотивирано е приел обективна
и субективна съставомерност на обвинението по отношение на всеки от двамата
подсъдими.
По отношение на подс. А. от
обективна страна е прието, че на
05.04.2015 г. в гр. ****, в
апартамент на ул. „****" бл. ***,
вх."*", ап. ***,
в съучастие като извършител с Д. Г. С., се е
съвкупил с непълнолетната Е. Я.
В. – ***-годишна, от гр.
****, като я принудил към това със сила (дръпнал я е и заедно със С. са я
повалили на леглото, а след това затиснал единия й крак със своите крака и я
притискал към леглото с тяло и ръце), като изнасилената не е навършила
осемнадесет години и деянието е извършено от две лица
По отношение на подс.С. от обективна
страна е прието, че той е осъществил състава на продължавано престъпление по
чл.152 ал.3 т.1 във вр. с ал.2 т.1 във вр. с ал.1 т.2, във вр. с чл.20 ал.2 и
чл.26 ал.1 НК, при условията на продължавано престъпление, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, през непродължителен период от
време е извършил две деяния, осъществяващи поотделно състава на едно и също
престъпление, като последващото се явява от субективна и обективна страна
продължение на предшестващото, в съучастие като извършител с В.
С.
А. от гр. ****, се е съвкупил с непълнолетната Е. Я. В. - *** годишна, от гр. ****, като я принудил към това със сила
(дръпнал я е и заедно с А. са я повалили на леглото, затиснал е краката й със
своите крака, а след това, докато А. затискал единия й крак и я притискал към
леглото с тяло и ръце, С. събул панталона и бикините й, а след това затиснал
тялото й и крайниците й със своето тяло и крака), като изнасилената не е
навършила осемнадесет години и деянието е извършено от две лица.
Районният съд е посочил, че
престъплението по чл.152 НК е двуактно и включва употреба на сила/принуда/ и
съвкупление и е изложил съображения за наличност и на двата му обективни
елемента. Използваната от подсъдимите
сила е изразена във физическо въздействие върху пострадалата по съобщения от
нея начин. Подс.А. я е дръпнал и заедно с подс.С. са я повалили на леглото, а
след това А. затиснал единия й крак със своите крака и я притискал към леглото
с тяло и с ръце.подс.С. също дръпнал пострадалата и заедно с подс.А. я повалили
на леглото, затиснал другия й крак и я притискал към леглото с тяло и с ръце и
докато А. затискал единия крак на пострадалата и я притискал към леглото с тяло
и ръце, подс.С. събул панталоните и бикините на пострадалата, след което
затиснал тялото и краката й със своето тяло и крака.
Относно употребената спрямо
пострадалата сила от подсъдимите въззивният съд прие, че следва да се
кредитират показанията на пострадалата, заключението на СМЕ и частично
показанията на св.И.. Както се посочи и по-горе, СМЕ по писмени данни не
посочва увреждания по тялото или гениталиите на пострадалата, каквито
обстоятелства и тя самата не изнася. Но същевременно вещото лице посочва
изрично, че акта може да е бил доброволен, но е възможно да е бил и насилствен
– с прилагане на незначителна физическа сила от подсъдимите или заплахи, при
липса на незначителна физическа съпротива от страна на жената. Относно
съпротивата на пострадалата съдът кредитира изцяло нейните показания, в които е
заявила, че двамата подсъдими са
затиснали краката й с техните крака, след което са я затиснали към леглото с
ръце и тяло и подс.С. е събул панталона и бикините й. След това тя отново се е
опитвала да се измъкне, но двамата подсъдими са имали физическо превъзходство
над нея. Дори св.И. в показанията си е заявила, че след като тя си е тръгнала и
пострадалата й се обадила по телефона, й казала:”Ела да ме измъкнеш”. Тази
реплика е индиция, че с пострадалата се случва нещо против волята й и тя сама
не може да се справи с това.
Така употребената от двамата сила
спрямо пострадалата е била с цел извършване на съвкупление с пострадалата и
обуславя квалификацията на деянието по чл. 152 ал.1 т.2 предл.І-во НК.
Най-напред полов акт с пострадалата извършил подс.С.. Той още не бил
свършил, когато подс.А. му казал: ”Дай малко и аз”, при което подс.С. прекъснал
половия акт, като не успял да стигне до еякулация и станал.
Подс.А. си сложил презерватив, легнал върху постр.В., затиснал я с тялото
си и той се съвкупил с нея. След половия акт подс.А. се отместил от
пострадалата, а подс.С. легнал до пострадалата от другата й страна. Пострадалата се опитала да се издърпа от С. и
изпитала болка в ръката си, но успяла да се извърти и легнала по корем на
леглото. Тогава подс.С. легнал върху нея и отново осъществил полов акт, който
прекъснал, като еякулирал извън влагалището й – върху седалищните й части и
изцапал отзад суитчъра, с който тя била облечена.
Към момента на деянието пострадалата е била непълнолетна – тя не е била
навършила 18 години, което обосновава квалификацията на деянието по чл.152 ал.2
т.1 НК.
Престъплението е извършено в съучастие
от двамата подсъдими, което го определя като групово изнасилване и е
осъществено без съгласие на жертвата – с употреба на сила, което обосновава
квалификацията на деянието и по чл.152 ал.3 т.1 НК.
От субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл от всеки от подсъдимите и при общност на този умисъл.
Към правните съображения в тази връзка на районния съд въззивният съд допълва,
че за субективната страна на едно престъпление се съди по обективно извършените
от подсъдимите действия и отражението им в тяхното съзнание. Всеки от
подсъдимите е съзнавал, че пострадалата не желае доброволен секс с тях, поради
което те са извършили съвместни целенасочени действия с употреба на физическа
сила, за да сломят съпротивата й. Както се посочи по-горе, подс.А. я е дръпнал
и заедно с подс.С. са я повалили на леглото, а след това А. затиснал единия й
крак със своите крака и я притискал към леглото с тяло и с ръце.подс.С. също
дръпнал пострадалата и заедно с подс.А. я повалили на леглото, затиснал другия
й крак и я притискал към леглото с тяло и с ръце и докато А. затискал единия
крак на пострадалата и я притискал към леглото с тяло и ръце, подс.С. събул
панталоните и бикините на пострадалата, след което затиснал тялото и краката й
със своето тяло и крака. Като са извършили тези насилствени действия по
отношение на пострадалата, двамата подсъдими са съзнавали, че тя не желае
исканото от тях съвкупление, но въпреки това са упражнили тази физическа сила с
цел, за да я принудят към това и да осъществят намерението си за съвкупление с
нея. Общността на умисъла е изразена в извършените от всеки от подсъдимите
идентични насилствени действия спрямо пострадалата, след което те един по един
са започнали да извършват изпълнителното деяние на престъплението. Пръв с
пострадалата се съвкупил подс.С. и още не бил еякулирал, но се отдръпнал от
нея, след като подс.А. му казал:”Дай и аз малко”. И след като подс.А.
осъществил съвкуплението си с пострадалата, подс.С. извършил повторно
съвкупление докрай с нея.
При определяне вида и размера на наказанието на всеки от подсъдимите районният съд
е отчел чистото съдебно минало на всеки от тях, добрите характеристични данни –
липса на криминалистични регистрации, сравнително младата им възраст в момента
на деянието и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина и
добросъвестното им процесуално поведение, поради което е определил наказанието
им при превес на смекчаващите обстоятелства при усл.на чл.54 НК. На двамата
съдът е наложил еднакви по размер наказания”лишаване от свобода” – в рамките на
законовия минимум от 3 години. Съдът е приложил чл.66 ал.1 НК по отношение и на
двамата подсъдими, като е обосновал решението си за това - че с ефективното
изтърпяване на наказанието не биха се реализирали целите на индивидуалната и
генерална превенции. Тези цели биха се постигнали според районния съд без
откъсване на подсъдимите от обществото и така ще им се предостави реална
възможност за превъзпитание и ще се въздейства предупредително-възпиращо върху
другите членове на обществото. Предвид обаче степента на участие на подсъдимите
в престъплението и съобразно обстоятелството, че подс.С. е извършил
продължавано престъпление по см.на чл.26 ал.1 НК, съдът е индивидуализирал
размера на определения изпитателен срок на всеки от подсъдимите. За подс. А.
той е за срок от 4 години, а по посочените съображения за подс.С. – за срок от
5 години.
Съображенията на районния съд за еднаквия размер на наказанията ЛС и
отлагане на изпълнението им за различен изпитателен срок спрямо двамата
подсъдими въззивният съд намери за правилни и законосъобразни. По-дългият изпитателен срок за подс.С. безспорно представлява
по-тежко наказание, но това е с оглед на факта, че той е извършил продължавано
престъпление чрез осъществяване на две
отделни деяния – два пъти се е съвкупил с пострадалата. Така определения
еднакъв размер на наказанието ЛС и отлагането му за посочения различен по
размер изпитателен срок за всеки от подсъдимите въззивният съд намери за
справедлив и законосъобразен и съответен на целите на чл.36 НК. По тези
съображения въззивният съд намери довода на защитата за намаляване размера на
изпитателния срок и за двамата подсъдими за неоснователен. Следва да се
признае, че въпреки големия изпитателен срок все пак на подсъдимите е наложено наказание
ЛС в хипотезата на условно осъждане за извършеното тежко умишлено престъпление
по посочените по-горе квалифицирани състави на чл.152 НК.
В мотивите на проверяваната присъда районният съд е изложил съображенията
си защо не приема доводите на защитата за неустановеност извършването на насилствен
полов акт, като се е позовал на заключението на СМЕ, както и поведението на
пострадалата след случая не води на извод за извършени спрямо нея насилствени
действия, като се е позовал на свидетелските показания на свидетелите Я. и С. В.
и С. С., както и на всички кредитирани доказателствени средства. Настоящият
състав споделя тези доводи на І-инстанционния съд.
По така изложените съображения и въззивният съд намери за неоснователни
доводите на защитата във въззивната
жалба и в пледоарията за недоказаност на обвинението, между които са и
доводите, обсъдени в предния абзац. Както се посочи по-горе, районният съд
законосъобразно е кредитирал показанията на пострадалата, родителите й и
приятеля й. Показанията на пострадалата установяват, че подсъдимите от
обективна и субективна страна са извършили престъплението, за което са
обвинени. Тя е единствен пряк очевидец и същевременно жертва на груповото
изнасилване. А показанията на родителите и приятеля й са косвени
доказателствени средства, които обаче безспорно подкрепят заявеното в
свидетелските показания на пострадалата. А че тя правилно е възприела събитията
и е годна да дава достоверни показания, се установи безспорно от комплексната
СППЕ. Показанията на пострадалата дори се подкрепят от кредитираните части от
показанията и на св.И., на която по телефона пострадалата казала: ”Ела да ме
измъкнеш” и това е заявила самата свидетелка И.. Що се отнася до това дали
пострадалата е оказала ефективна физическа съпротива, по този въпрос също се
изложиха съображения в настоящото решение при описване на фактическата
обстановка и правните съображения. Въпреки това изрично е необходимо да се
посочи, че едно момиче на 15 години, повалено на леглото и притискано по
посочения начин от всеки от подсъдимите, не
би било в състояние да се справи и да отблъсне двамата подсъдими, които са
значително по-силни физически от нея.
Посочи се също, че мястото и позата на пострадалата, която през цялото време се
дърпала нагоре към таблата на леглото,
не са й позволили да осъществи други съпротивителни действия.
Съвсем нормално е показанията на пострадалата да противоречат на
обясненията на подсъдимите. Те имат двояка функция – освен доказателствено
средство те са и средство за защита.
Годно доказателство обясненията на подсъдимите са тогава, когато изнасят
неизгодни за тях факти и когато се подкрепят от другите кредитирани
доказателства по делото. Доказателствената стойност на обясненията се обсъди по-горе
в настоящото решение и се посочи в кои им части те се кредитират. В по-голямата
им некредитирана част те се възприемат като защитна теза и поради това е съвсем
нормално да са в противоречие с останалия кредитиран доказателствен материал.
Показанията на свидетелите Г. и А. според защитата удостоверяват лековатото
поведение на пострадалата и склонността й към полови контакти на нейната
възраст и неправилно не са отчетени от районния съд. Дори заявеното от двамата
свидетели да е вярно, то по никакъв начин не променя правилността на присъдата
досежно възприетата фактическа обстановка и възприетите въз основа на нея
правни съображения. Предвид всичко изложено съдът не приема защитния довод, че
пострадалата е разказала на приятеля си за изнасилване, което не се е състояло,
тъй като това твърдение е опровергано от кредитираните доказателствени
средства.
Съдът изложи съображенията си защо се кредитира изцяло заключението на
техническата експертиза и намира за несъстоятелни доводите в жалбата относно
непрофесионалното й изпълнение.
При служебната проверка на атакуваната присъда въззивният съд не намери
други основания, различни от сочените, за нейното изменение в
наказателно-осъдителната й част. Като правилна и законосъобразна в тази част
присъдата следва да се потвърди.
В гражданската част присъдата също е законосъобразна и като такава също следва
да се потвърди и в тази част. Гражданският иск с правно основание чл.45 ЗЗД е
уважен в пълния му претендиран размер от 5000 лв., при условия на солидарност
между двамата подсъдими, като са обсъдени отделните елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Този размер въззивният съд намира за законосъобразно
определен, при спазване принципа на чл.52 ЗЗД за справедливо възмездяване на
причинените на пострадалата неимуществени вреди. В този му размер в най-пълна
степен ще се репарират причинените й неимуществени вреди от деянието.
При служебната проверка на присъдата
въззивният съд констатира, че следва да я измени в частта за разноските в
съответствие с изискването на чл.189 ал.3 изр.ІІ-ро НПК. Съгласно тази разпоредба,
когато подсъдимите са няколко, съдът трябва да определи частта, която всеки от
тях трябва да плати в абсолютно число – солидарното осъждане е законосъобразно
само за гражданския иск. Разноските по делото са общо в размер на 1024 лв.,
както и 200 лв. д.т. по гражданския иск и всеки от подсъдимите следва да заплати
разноски в размер на по 612 лв., разпределени, както следва: по 215 лв. по
сметка на ОД МВР-Кюстендил, по 297,20 лв. в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на районен съд-Дупница, както и
д.т. в размер на по 100 лв. също по сметка на ДнРС.
Предвид изложеното
и на основание чл.338 НПК и чл.189 ал.3 изр.ІІ във вр. с чл.334 т.3 НПК,
Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 77/29.10.2019 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 26/2016 г. по
описа на съда в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната й части.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта й за разноските, като определя всеки от подсъдимите В.С.А., ЕГН ********** и Д.Г. С., ЕГН
********** да заплати разноски в общ
размер на по 612 лв., разпределени, както следва: по 215 лв./двеста и петнадесет лв./ по сметка на ОД МВР-Кюстендил, по 297,20 лв./двеста деветдесет и седем
лв. и двадесет стотинки/ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
районен съд-Дупница, както и д.т. в
размер на по 100 лв./сто лв./ също
по сметка на ДнРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: