РЕШЕНИЕ
№ 783
гр. Варна, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110107967 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Производството е образувано по предявени от Н. К. Н. – П., ЕГН **********,
действаща чрез адв. Л. П., срещу „Д.-О. З.“ ЕАД, ЕИК *, действащ чрез юрк. И. Д.,
първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
1./ 1 000.00 лева, частично от общо 1 800.00 лева, след изменението по чл. 214 от
ГПК, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна щета № * за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в надраскване на боята на дясна предна
врата, надраскване на боята на десен заден калник, надраскване на боята на ляв преден
калник, надраскване на боята на предна лява врата на л. а. марка „М.“, модел „*“, рег. № *,
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие на 20.12.2021 г. в * по
застраховка „Каско +“ № * при клауза за покрити рискове „Пълно Каско“ от 23.04.2021 г.,
ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.06.2022 г. до окончателното погасяване на задължението;
2./ 41.50 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху сумата от 1 000.00
лева за периода от 07.01.2022 г. до 21.06.2022 г.;
3./ 718.59 лева, частично от общо 1 200.00 лева, след изменението по чл. 214 от ГПК,
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна щета № * за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в деформация по задна броня, деформация лайсна хром
задна броня среда, деформация предна броня на л. а. марка „М.“, модел „*“, рег. № *,
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие на 21.12.2021 г. в * по
застраховка „Каско +“ № * при клауза за покрити рискове „Пълно Каско“ от 23.04.2021 г.,
ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.06.2022 г. до окончателното погасяване на задължението и
4./ 16.14 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху сумата от 718.59
лева за периода от 07.01.2022 г. до 21.06.2022 г.
1
В исковата молба ищецът твърди, че на 23.04.2021 г. е сключил застраховка
„каско“ с ответното дружество по отношение на собствения си л. а. марка „М.“, модел „*“,
рег. № *, придобит на основание договор за покупко-продажба от 10.07.2013 г., със срок на
действие от 23.04.2021 г. до 22.04.2022 г. Дължимата застрахователна премия била в общ
размер на 593.50 лева, чието заплащане било разсрочено на четири равни вноски от по
151.35 лева, които към настоящия момент били заплатени изцяло.
Ищецът поддържа, че на 17.12.2021 г. около 18:00 часа в гр. В. е паркирал
застрахования лек автомобил на неохраняем паркинг между блоковото пространство на ул.
„С.“ № *.
На 20.12.2021 г. около 08:00 часа е установил настъпило застрахователно събитие с
причинени увреждания на детайли на застрахованото МПС, изразяващи се в надраскване на
боята на дясна предна врата, надраскване на боята на десен заден калник, надраскване на
боята на ляв преден калник, надраскване на боята на предна лява врата.
На 21.12.2021 г. около 12:00 часа при маневра за паркиране на паркинг до ул. „С.“ №
* в гр. В. били причинени нови увреждания по застрахованото МПС, а именно деформация
по задна броня, деформация лайсна хром задна броня среда, деформация предна броня.
На 22.12.2021 г. ответникът бил уведомен за настъпилите застрахователни събития,
като негов служител извършил оглед на застрахования автомобил, изготвил снимков
материал и съставил опис на щетите по претенция № */22.12.2021 г.
Поддържа се в исковата молба, че ответникът е определил застрахователно
обезщетение в общ размер от 579.88 лева, която сума била извънсъдебно изплатена на
ищеца, след приспадане на дължимата последна вноска от премията в размер на 151.35 лева,
т.е. ищецът получил сумата в размер на 428.53 лева. Навежда се, че ищецът е извършил
проучване, след което установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в
общ размер на 3 576.88 лева.
Твърди се, че сумата, която следва да се изплати на ищеца във връзка със събитието
от 20.12.2021 г. възлиза на 1 800.00 лева, представляваща разликата над сумата заплатена до
момента извънсъдебно в размер на 370.00 лева до тази, която е необходима за ремонта на
лекия автомобил – 2 170.00 лева, а сумата, която следва да получи във връзка със събитието
от 21.12.2021 г. възлиза на 1 200.00 лева, представляваща разликата над тази която е
получил от застрахователя – 209.88 лева, до действителната възстановителна стойност –
1 409.88 лева.
По същество се моли съдът да уважи предявените частични искове като основателни,
ведно с обезщетенията за забава.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Д. – О. З.“ ЕАД е подал писмен отговор, в
който не оспорва твърденията на ищеца за учредено между страните застрахователно
правоотношение по полица № * от 23.04.2021 г. със срок на действие от 23.04.2021 г. до
22.04.2022 г., както и настъпилите по време на действие на договора застрахователни
събития на 20.12.2021 г. и 21.12.2021 г. в гр. В.. Не оспорва описания в исковата молба
механизъм на ПТП и това, че описаните щети по МПС са резултат от застрахователните
събития. Не оспорва и твърдението на ищеца, че е заплатена застрахователната премия към
датата на ПТП. Не оспорва и заведената пред него щета на 22.12.2021 г., по която на ищеца
е изплатена сумата в общ размер от 579.88 лева.
Исковата претенция обаче оспорва изцяло както по основание, така и по размер.
Ищецът поддържа, че със заплатеното обезщетение е удовлетворил напълно
гражданските притезания на застрахования ищец, като същото е съобразено с конкретиката
на случая и приложимите законови норми, което обуславя неоснователността на
предявените частични искове. С оглед неоснователността на вземането за главница, оспорва
претенцията за присъждане на законна лихва като акцесорно вземане.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
2
явява и не се представлява. С молба от 13.02.2023 г. поддържа подадена искова молба и
предявените искове в изменените размери.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация по чл. 405 от
КЗ. За да бъде ангажирана договорната отговорност на застрахователя по застраховка
„Каско“ ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на
претенцията: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и
застрахователя – ответник по договор за „каско на МПС“; 2./ изпълнението на собствените
си задължения по договора – заплащане на договорените застрахователни премии; 3./
настъпването на процесното застрахователно събитие по време на действие на договора за
застраховка „Каско“; 4./ размера на претендираните вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е погасил претендираните суми.
Не се спори по делото, че между страните е учредено валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ по полица № * от 23.04.2021 г. със срок на
действие от 23.04.2021 г. до 22.04.2022 г., както и настъпилите по време на действие на
договора застрахователни събития на 20.12.2021 г. и 21.12.2021 г. в гр. В. по описания в
исковата молба механизъм на ПТП; че описаните щети по МПС са резултат от
застрахователните събития, реализирани на 20.12.2021 г. и 21.12.2021 г.; че е заплатена
застрахователната премия към датата на ПТП; че по заведената пред ответника щета на
22.12.2021 г. на ищеца е изплатена сумата в размер от 579.88 лева след прихващане на
дължимата четвърта вноска от премията в размер на 151.35 лева.
Т. е., настоящия съдебен състав приема предявените искове по несъмнен начин за
доказани по основание.
Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е
досежно размера на предявените граждански притезания. Ответникът към датата на устните
състезания е заплатил сумата в общ размер от 579.88 лева, с което счита, че интересът на
кредитора е напълно удовлетворен.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС,
обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение №
109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009
г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима
към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката /Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
3
ТК/.
По отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице по назначената САвТЕ като пълно, ясно, обективно и компетентно дадено от
лице, което разполага с необходимите специални знания, като намира, че за обезщетяване на
вредата следва да вземе предвид дадената от вещото лице като средна пазарна стойност към
датата на ПТП сума от 2 351.28 лева. Вещото лице е определило възстановителната стойност
по средни пазарни цени на резервни части от алтернативни доставчици и по средни пазарни
цени за нови оригинални части, като е определил средната пазарна цена на на труда, след
като е сравнило цените за ремонт в 6 /шест/ автомобилни сервиза – 3 с европейски
сертификат за качество ISO 9001 и 3 без такъв сертификат, като средната цена на труда
правилно е определен в размер на 30.53 лева за един нормочас /44.00 лв/ч – средна цена на
труда в оторизираните сервизи и 17.07 лв/ч – средна цена на труда в неоторизирани
автомобилни сервизи. Сервизите със сертификат не могат да бъдат изключени от начина на
определяне на средната цена на труда, тъй като те предлагат същите услуги на пазара, както
и тези без сертификат. Съдът не намира основание за ограничаване на възможността
автомобилът да се ремонтира в свободно избран от застрахования автосервиз с оригинални
авточасти или с такива от алтернативни доставчици, но обезщетението не следва да
надвишава средната пазарна цена на ремонта и авточастите. В конкретния случай приетата
по делото експертна оценка включва всички възможни варианти на пазарни цени, от които
следва да се вземе средната пазарна, поради което съдът кредитира екстертизата в т. 2 и т. 3.
С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки,
предявеният осъдителен иск за изплащане на застрахователно обезщетение е основателен и
следва да бъде уважен в претендирания общ размер от 1 718.59 лева, частично от 3 000.00
лева, представляващ част от разликата над изплатеното до момента обещетение от
застрахователя в размер от 579.88 лева до действително претърпените вреди на 20.12.2022 г.
и 21.12.2022 г. в размер от 2 351.28 лева.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за
обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва, считано от изтичане на срока по чл.
409 вр. чл. 405, ал. 1 вр. чл. 108, ал. 1 от КЗ, а именно 07.01.2023 г. до датата на подаване на
исковата молба – 21.06.2022 г., чийто общ размер възлиза на 57.64 лева и след датата на
подаване на исковата молба – 23.06.2022 г. до окончателното погасяване на задължението,
доколкото е спазена процедурата по чл. 380 от КЗ.
По съдебно-деловодните разноски:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на
2 100.00 лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и ангажираните писмени
документи, удостоверяващи сторените разходи, от която 200.00 лева за държавна такса;
300.00 лева за депозит за вещо лице по САвТЕ и 1 600.00 лева за заплатен хонорар за един
адвокат.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, „Д.-О. З.“ ЕАД, ЕИК * да заплати в
полза на Н. К. Н. – П., ЕГН ********** сумите, както следва:
1./ 1 000.00 лева /хиляда лева/, частично от общо 1 800.00 лева, след изменение по
реда на чл. 214 от ГПК, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна
щета № * за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в надраскване на боята на дясна
предна врата, надраскване на боята на десен заден калник, надраскване на боята на ляв
преден калник, надраскване на боята на предна лява врата на л. а. марка „М.“, модел „*“,
рег. № *, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие на 20.12.2021 г. в *
по застраховка „Каско +“ № * при клауза за покрити рискове „Пълно Каско“ от 23.04.2021 г.,
ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.06.2022 г. до окончателното погасяване на задължението;
4
2./ 41.50 лева /четиридесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща
мораторна лихва, начислена върху сумата от 1 000.00 лева за периода от 07.01.2022 г. до
21.06.2022 г.;
3./ 718.59 лева /седемстотин и осемнадесет лева и петдесет и девет стотинки/,
частично от общо 1 200.00 лева, след изменение по реда на чл. 214 от ГПК, представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна щета № * за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в деформация по задна броня, деформация лайсна хром задна броня
среда, деформация предна броня на л. а. марка „М.“, модел „*“, рег. № *, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие на 21.12.2021 г. в * по застраховка „Каско
+“ № * при клауза за покрити рискове „Пълно Каско“ от 23.04.2021 г., ведно с
обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 22.06.2022 г. до окончателното погасяване на задължението и
4./ 16.14 лева /шестнадесет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
мораторна лихва, начислена върху сумата от 718.59 лева за периода от 07.01.2022 г. до
21.06.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Д.-О. З.“ ЕАД, ЕИК * да заплати в
полза на Н. К. Н. – П., ЕГН ********** сумата в общ размер от 2 100.00 лева /две хиляди и
сто лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които 200.00
лева – държавна такса; 300.00 лева – депозит за вещо лице по САвТЕ и 1 600.00 лева –
възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5