Р Е Ш Е Н И Е № 233
Гр. Сливен, 25.06.20 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
наказателно отделение, III-ти наказателен състав,
в публично заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДИМОВА
при
секретаря Ж. Бояджиева, след като разгледа докладваното от председателя АНД № 1613 по описа за
Производството е образувано по повод жалба на И.С.Т. с ЕГН **********, в качеството на си
на управител и на „МАШИНАКИС ТРАНС” ЕООД с ЕИК: *********, с адрес на
управление: с. Тополчане, ул. „Никола Вапцаров” №11 против НП издадено от
Директора на Областен отдел “Автомобилна администрация”-гр.Сливен, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение
на чл. 7а, ал.2 пр. последвано от Закона
за автомобилните превози във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на
МТ.
В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява ,ведно с
процесуален представител, който моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.
В с.з.административно – наказващият орган,
редовно призован не изпраща свой представител.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 23.10.2019г. около 10,30 ч. в гр. Сливен в сградата на
Областен отдел на „АА” при извършена проверка
на дата 23.10.2019г. за периода от 01.07.2019г. до 31.07.2019г. на фирма
„Машинакис Транс” ЕООД , с лиценз № 18433 за извършване на международен превоз
на товари, било установено, че превозвачът е допуснал да се извърши
международен превоз на дата 31.07.2019г. на територията на Кралство Норвегия по
маршрут Дания-Норвегия с автомобил Рено с рег.№ СВ 7733 НН категория N3 с водач И.С.Т. с ЕГН **********, който не
отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Водачът е притежавал удостоверение за
психологическа годност № 342218 с валидност до дата 13.02.2019 г. като към дата
31.07.2019 г. не е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност.
Видно от писмо с рег.№ 12-00-00- 1096/05.09.2019
г. от властите на Кралство Норвегия на дата 31.07.2019 г. в гр.Свинесунд е
извършена крайпътна проверка на водача И.С.Т., което доказва извършване на
цитирания по-горе международен превоз.
Въз основа на тези констатации на жалбоподателя
е бил съставен АУАН , въз основа на който е било издадено НП, с което му е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл.96г, ал.1,
предл.2 за нарушение на чл. 7а, ал.2 пр. последно от Закона за автомобилните
превози във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена, въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели както и от приложените и приети писмени доказателства по делото. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел,
предвид обстоятелството, че същите са последователни, логични и непротиворечиви
на другите доказателства по делото. Липсва и заинтересованост от тяхна страна
от изхода на делото, поради което и не е налице основание да се приеме
недостоверност на съобщеното от тях.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото съдът изведе следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срок срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на
такава.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган, съобразно правомощията, предоставени му със заповед №
РД-08-249/15.05.2015г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, които имат право да издават наказателни
постановление за установени нарушения на Регламенти на Европейския парламент и
на Съвета, Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.
Извършването
на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството се
установява по несъмнен начин от събрания доказателствен материал. Видно от
справката в централния регистър на психологическите изследвания на водачите в
информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
към датата на извършване на превоза - 31.07.2017г., водачът И.Т. не е
разполагал с валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото
му е било изтекло на 13.02.2019г. Представянето на ново удостоверение с годност от 31.10.19г. до 31.10.22г. е ирелевантно
за спора и не може да доведе до отпадане на административнонаказателната
отговорност. Нормативно установеното изискване е за наличие на валидно
удостоверение за психологическа годност към датата на извършване на превоза.
Деянието е правилно квалифицирано
като нарушение на изискването, установено в чл.7а, ал.2, предл.последно от ЗАП,в
вр.чл.8,ал.1 от Наредба №36/06г.на МТ доколкото следва водачите, чрез които превозвачите осъществяват
международен превоз на товари, следва да
отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с чл.152, ал.1,
т.2 от Закона за движението по пътищата. За извършването му законосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя , притежаващ лиценз за превоз на
товари в Общността, на основание чл.96г, ал.1, предл.1 от ЗАП, която предвижда
административно наказание глоба или имуществена санкция в размер 3 000 лева за
лице, което назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. .
Следва да се посочи, че съгласно легалното определение за
"международен превоз", дадено в параграф 1, т.14 от ДР на ЗАвтП
"международен превоз" всеки
превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. В
този смисъл, от събраните в хода на административното производство
доказателства е видно, че на дата 31.07.19г.наказаното дружество е допуснало
водачът И.Т. да управлява МПС , с
посочен в АУАН и НП,държавен контролен номер на територията на Кралство
Норвегия. Гореизложеното сочи, че възложеният превоз е имал характера на
"международен" и като такъв водачът е следвало да притежава
Удостоверение за психологическа годност, доколкото се касае за напускане на
пределите на РБ . В тази връзка ,съдът съдът счита направеното възражение за
липса на нарушение ,предвид обстоятелството ,че такова Удостоверение не се
изисква в Кралство Норвегия за неоснователно.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяната на
атакуваното НП
Съдът счита, че административно-наказващият орган е преценил правилно
тежестта на нарушението , неговата обществена опасност и тази на нарушителя и е
наложил наказание в законоустановения размер,
предвиден в разпоредбата на ЗАв Пр . Правилен е и посочения извод за липса на маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН , доколкото ,видно от приложеното Удостоверение ,същото
е било с изтекъл срок много преди констатирането на това обстоятелство,а случая
не се различава по своята същност от
останалите идентични случай на нарушение на чл. чл.7а, ал.2,
предл.последно от ЗАП,в вр.чл.8,ал.1 от Наредба №36/06г.на МТ
Ръководен от гореизложеното и на осн. Чл. 63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 40-0000075/30.10.2019г. на Директора на ОО
“Автомобилна администрация”-гр.Сливен, с която на жалбоподателя „МАШИНАКИС
ТРАНС” ЕООД с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лв. за нарушение на чл. 7а, ал.2 пр.последно от Закона за автомобилните превози
във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: