№ 200
гр. Варна, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Светла В. Даскалова
Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20243100600815 по описа за 2024 година
Предмет на въззивното производство е присъда на РС-Варна по по НЧХД
№2629/2023г., 45-ти наказателен състав, с която подс. В. Т. Г. е призната за
виновна в това, че е осъществила състав на престъпление по чл.216ал.4 от
НК, като на основание чл.54 от НК й е наложено наказание Глоба в размер на
100 лева. Уважен е предявеният от тъжителката Е. Б. К. граждански иск
против подсъдимата Г. за имуществени вреди в размер на 150лева, ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждане, а предявеният граждански иск
за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимата е
осъдена да заплати сторените от частната тъжителка разноски по
производството.
С депозираната от адв. Б. жалба се атакува частта от присъдата, с която е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от тъжителката
граждански иск за неимуществени вреди. Изтъква се, че същата е неправилна
и необоснована, постановена при неправилно приложение на материалния и
процесуалния закон. Иска се на основание чл.337ал.3 от НПК присъдата в тази
част да бъде изменена като бъде уважен изцяло предявеният граждански иск
за неимуществени вреди.
С депозираната жалба от адв. С., като защитник на подсъдимата се оспорва
1
частта от присъдата, касаеща присъденият размер на разноските в тежест на В.
Г.. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
обосновано с липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и
предложение за начина на присъждане възнаграждението при липса на
конкретизацията му в договора за правна помощ за представителството по
тъжбата и по гражданския иск.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на подсъдимата на
сочените в нея основания. Счита, че размерът на присъдените разноски следва
да бъде намален, тъй като в договора за правна помощ не било
конкретизирано коя част от този хоронар бил за гражданския иск и коя за
деянието, поради което следвало да се приеме, че е наполовина. Тъй като
искът бил за 1000лева, то не било уместно и размерът на хонорара да бъде
също 1000лева. По подробно изложените съображения моли съда да уважи
депозираната от подсъдимата жалба. По отношение жалбата на частния
тъжител заема становище за нейната неоснователност, досежно отхвърления
граждански иск с аргумента, че настъпване на вреди не било доказано от
противната страна. Претендира заплащане на разноските пред настоящата
инстанция в двоен размер, с оглед на отговорът по жалбата на тъжителката.
Повереникът на частния тъжител моли съда да уважи депозираната жалба и
да измени присъдата на ВРС като уважи изцяло предявеният иск за
неимуществени вреди. По отношение жалбата на подсъдимата моли съда да я
остави без уважение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения
акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта
му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за
установено следното: Въззивните жалби са подадени в законоустановения
срок, от надлежни страни, против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради
което се явяват процесуално допустими.
Първоинстанционният съд в хода на съдебното следствие е установил
следната фактическа обстановка, която се възприема и от настоящата
инстанция:
Тъжителката Е. К. и подсъдимата В. Г. не се познавали лично. К. имала
преди години взаимоотношения с мъжа, с който подсъдимата живеела на
2
семейни начала. Горното обстоятелство било повод подсъдимата да изпраща
на К. съобщения и да й се обажда по телефона. Това принудило тъжителката
да подаде частна тъжба в съда, въз основа на която било образувано
наказателно частен характер дело № 580/2022 год. на ВРС. На 30.10.2021 год.
около 18,30 часа тъжителката паркирала лекия си автомобил „Фолкваген
голф“ с рег. № ****** на неохраняем паркинг, намиращ се пред жилищната
кооперация, в която живеела. На 01.11.2021 год. около 08,30 часа тръгвайки за
работа установила, че задните две гуми на автомобила й марка „ Клебер“ –
зимни, 15 цола, с размер 195x95 били срязани. На паркинга имало поставено
видеонаблюдение, като преглеждайки записите от охранителните камери тя
установила, че на 31.10.2021 год. в около 22,10 часа на паркинга пред
кооперацията, където живеела влязъл лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №
********, от който слезли две лица. Същите се оглеждали, а след това се
качили отново в автомобила и преместили на паркинг под кооперацията.
Виждало се, че тези лица се върнали отново и застанали пред автомобила на
К.. Момчето стояло, а момичето застанало до лявата гума, след което се
навело. После се изправило, отишло до другата задна дясна гума и
приклекнало до нея. След като се изправило, двамата- момчето и момичето
отишли до лекия автомобил „Опел Астра“, след което си тръгвали с него.
Момчето от записите в хода на съдебното дирене е установено, че е св. Х.,
който към инкриминираната дата 31.10.2021 год. живеел в ************.
Същата вечер той излязъл, за да си купи цигари и срещнал подс.Г., която
познавал, тъй като били колеги. Г. била разстроена и го помолила да я закара с
колата си. Той се съгласил, като Г. му посочила мястото, където искала да я
откара- в местност „Пчелина“. Когато спрели на посоченото от нея място той
я попитал какво ще прави, при което тя му казала, че има намерение да реже
гуми на кола. Х. се опитал да я разубеди, но не успял. Видял как Г. застанала
до лек автомобил „Голф“, сив на цвят, счупила яйце на прозореца му, след
това нарязала лявата и дясната гума на автомобила. След това двамата се
качили в автомобила, като той я оставил на пресечка на бул. "Цар
Освободител", преди кръговото. Според свидетеля Г. била доста разстроена,
плачела и не му дала обяснения за постъпката си.
За случилото се тъжителката подала сигнал в 03 РУП Варна, по който била
образувана прокурорска преписка № 17259/2021 г. по описа на ВРП, за
проверка за извършено престъпление от общ характер. Проверката
3
приключила с постановление от 06.01.2022 год. за образуване на досъдебно
производство № 46/2022 год. по описа на 03 РУП Варна, водено за
престъпление по чл.216 ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство е
установено, че лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******** е
собственост на И. Д. Х. от гр.Добрич, който посочил, че автомобила му се
управлява от синът му св.Д. И. Х.. Последният разпознал подс. Г. като другото
лице от записа. С постановление от 07.03.2023 г. РП Варна е приела, че
извършеното от Г. покрива състава на чл.216 ал.4 вр. ал.1 от НК – маловажен
случай на повреждане на чужда движима вещ, поради което и на основание
чл. 199, чл. 242, ал. 1, чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, РП
Варна е спряла наказателното производство по ДП № 46/2022 г. на 03 РУ -
Варна, като е постановила пострадалата да бъде уведомена по реда на чл. 81,
ал. 3 от НПК за правата й по НПК. В предвидения в закона срок Е. К.
депозирала настоящата тъжба срещу подс. В. Г. до РС- Варна.
Тази фактическа обстановка е установена от ВРС посредством писмените
доказателства и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели. Същата не се оспорва от страните в процеса. От друга страна
доказателствата по делото установяват по безспорен начин извършеното
деяние и неговия извършител в лицето на подс. Г., като същите са анализирани
от първостепенния съд в съответвие с действителното им съдържание.
В съответствие с доказателствата ВРС е уважил предявеният от
пострадалата граждански иск за имуществени вреди, който намира своето
правно основание в чл.45 от ЗЗД. Въз основа установената деятелност на
подсъдимата и размера на причинените щети по автомобила на пострадала
правилно първоинстанционния съд е уважил гражданския иск за
имуществените вреди в неговата цялост.
По отношение на гражданския иск за неимуществени вреди от
престъплението по чл.216ал.4 във вр. с ал.1 от НК, въззивната инстанция
счита, че първоинстанционнния съд е допуснал нарушение на закона като го е
приел за съвместно разглеждане в наказателния процес. В правната теория и в
съдебната практика, съгласно ПП № 9-61 г. на ВС, изм. с ПП № 7-87 на ВС е
прието, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието,
предмет на обвинението. Следователно деянието е общото правно основание
за възникване едновременно на две материалноправни отношения,
4
предпоставящи наказателната и гражданската отговорност за неговия
извършител. Правното средство за установяване на тяхната наличност и
съдържание при осъществено престъпление е наказателният процес. На
обезвреда в наказателния процес подлежат вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането в резултат на престъплението. В
случая систематичното място на престъплението по чл.216ал.4 във вр.с ал.1
от НК е в Глава Пета- „Престъпления против собствеността“ , Раздел 7-
„Унищожаване и повреждане“, като във фактическият състав на същото няма
обективен признак, установяващ нарушено лично право на пострадалия,
досежно неприкосновеността, честта, свободата, достойноствота, упражнена
принуда или друг вид посегателство срещу индивида, а не срещу имуществото
му. В тази връзка дори в тъжбата или в съдебно заседание не е било
конкретизирано от какво естество се претендира, че произлизат тези
неимуществени вреди, а така също не е било предприето в хода на процеса от
пострадалия и доказване на същите. Предвид горното и претенцията за
неимуществени вреди, произлизащи от престъпление по чл.216 от НК се явява
недопустима, поради което следва присъдата в гражданско- осъдителната част
относно гражданският иск за неимуществените вреди да бъде отменена на
основание чл.337ал.3 от НПК и производството по делото прекратено в тази
част.
Относно наведените съображения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, дължимо на частния тъжител и разбирането на защитника на
подсъдимата по какъв начин следва да бъде определено то, следва да се има
предвид следното:
Отговорността за разноски в наказателния процес е правно регламентирана
в разпоредбите на чл.187- чл.190 от НПК. Съгласно нормата на чл.189ал.3 от
НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да
заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и
другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските,
направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова
искане. Пред първоинстанционния съд е представен писмен договор за правна
помощ и съдействие от 20.06.2023 г., сключен между адв. Б. Б. и частната
тъжителка Е. К.. Съгласно така представения договор между страните е
уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева,
което е отразено, че е заплатено изцяло в брой. Като е съобразил
5
представеното по делото писмено доказателство за реално плащане на
претендираните разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 2000
лева от частния тъжител първоинстанционният съд е намерил искането за
разноски за основателно. Следва да се отбележи, че правното основание за
търсене от тъжителя на наказателна и гражданска отговорност на подсъдимия
е от деянието, за което се повдига обвинение с тъжбата. Гражданският иск,
както по наказателно дело от общ характер, така и такова от частен характер
има изключително и само акцесорен характер. Правната помощ в
наказателния процес се осъществява чрез защита от престъплението, което
тъжителят повдига с тъжбата спрямо подсъдимия, а защитата и доказването
на гражданския иск е допълнителна, поради което оценката й не може да бъде
отделена и отграничена, така както предлага защитника на подсъдимата чрез
механично разделяне на наказателна и гражданска част по равно. Що са касае
до наведеното в жалбата възражение за прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение, въззивната съдебна инстанция намира за
необходимо да отбележи, че в НПК не са предвидени разпоредби, даващи
насоки по какъв начин би могло да бъде извършена преценка при оплаквания
за прекомерност на сторените разноски. В този смисъл следва да се отбележи,
че нормата на чл.78ал.5 от НПК не би могла субсидиарно да намери
приложение в наказателния процес. В случая се касае за законодателна
празнота в НПК, която не може да бъде преодоляна чрез тълкуване на
правните норми. Предвид горното и практика на върховната съдебна
инстанция е в насока, че в наказателното производство разноските не могат да
се намаляват от съда поради прекомерност с оглед фактическата и правна
сложност на делото, а се присъждат такива, каквито действително са били
направени, тъй като съдът не разполага с правомощие да ги намалява.
Визираната норма на ГПК не може да намери приложение в конкретния
случай. Въпреки разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от НПК, регулираща правилата
за разглеждане на предявения в наказателното производство граждански иск и
препращаща за неуредените въпроси към ГПК, същата касае единствено реда
за разглеждане на предявения иск, но не и въпроса на кого да се възложат
разноските по делото и в какъв размер. С оглед горното възражението на
защитника на подсъдимата за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на повереника на тъжителя се явява недопустимо в
наказателния процес, съответно е изцяло неоснователно.
6
С оглед отхвърляне на жалбата на подсъдимата, досежно претенцията й за
разноски, то не следва да бъдат присъждани такива в тежест на тъжителката за
въззивната инстанция, кавото е искането на защитника, още по- малко по
начина, посочен в пледоарията, при липса на доказателства за сторени в
претендирания размер от 2х400лв. В наказателния процес се присъдждат само
реално направените разноски от страната, а в случая те са 400лева, а не в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на т.12 от ТАРИФА № 1 към Закона за държавните
такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените
служби и Министерството на правосъдието, при обжалване пред по- горен съд
се дължи държавна такса в половин размер, а именно 6 лева. ВРС не е дал
указания на тъжителката да внесе следващата се такава с оглед депозираната
жалба. Предвид горното настоящата инстанция следва да осъди Е. Б. К., ЕГН
********** да заплати по сметка на ОС- Варна, държавна такса в размер на 6
лева с оглед предприетото от нея обжалване с депизираната жалба.
По изложените съображения и на основание чл.337ал.3 и чл.338 от НПК
Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда №46/22.02.2024г. по НЧХД № 2629/2023г. в
гражданско- осъдителната част, досежно предявения от Е. К. гражданския иск
за неимещуствени вреди в размер на 1000 лева и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА Е. Б. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОС-
Варна сумата от 6 лева за образуваното въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8