Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
02.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на седми юни две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 594 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 07.08.2017г. на СРС, ГО, 42
състав по гр.д.№ 26680/2016г.
е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД по отношение на М.В.Г., че съществува вземане на ,,М.Б.”ООД в размер на общо сумата 8354,85
лева, получена без основание от ответника, формирана по отделни договори за
услуга, съгласно издадени фактури, както следва: № 741/08.03.2013г., № 793/26.04.2013г., № 799/14.05.2013г., № 816/10.06.2013г., № 842/19.07.2013г., № 846/23.08.2013г., № 854/24.09.2013г., № 857/26.09.2013г., № 858/04.10.2013г., № 872/18.10.2013г., № 878/28.10.2013г., № 889/22.11.2013г., № 890/22.11.2013г., № 906/10.12.2013г., № 908/10.12.2013г., № 942/21.02.2014г., № 943/21.02.2014г., № 968/26.03.2014г.,
№ 1031/28.04.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
29.08.2014г. до окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 47330/2014г. по описа на СРС, ГО, 42 състав.
С решението М.В.Г. е осъден да заплати на ,,М.Б.”ООД сумата от 717,10 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение и съдебноделоводни разноски за исковото
производство, и сумата от 687,10 лева – съдебноделоводни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК решението е
обжалвано с въззивна жалба от ответника М.Г., в която са изложени оплаквания за
неговата неправилност и незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че между
страните по делото са били валидно сключени договори за услуги, както и че ищецът
е изплатил на ответника дължимите възнаграждения без приемо-предавателни
протоколи, с оглед на което счита, че
ответникът е извършил възложената му работа и ищецът я е приел без забележка.
Поддържа, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че ответникът е изпълнил услугите за клиента на ищеца - Блумберг,
описани в договорите. Твърди, че по време на действието на договорите
ответникът е бил в готовност да извърши услугите и спрямо Сандвик и Ай Би Ем,
но не е получил необходимото съдействие от страна на възложителя ищец, който е
изпаднал в забава на кредитора на основание чл.95 ЗЗД. С така заявените доводи
въззивникът мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Въззиваемата
страна ,,М.Б.”ООД,
в депозиран отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като
правилно и законосъобразно обжалваното решение.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка по реда
на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалвания съдебен акт констатации.
Във връзка с доводите по въззивната жалба следва да се добави следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл. 55, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът ,,М.Б.”ООД твърди, че между него, в
качеството на възложител, и ответника М.Г., в качеството на изпълнител, са били
сключени договори за услуги с предмет: предоставяне на
квесторски услуги, инсталиране и местене на компютри, техническа поддръжка,
техническо обслужване на компютърни инсталации, срещу заплащане на
възнаграждение. Поддържа, че услугите,
предмет на сключените договори, не са били извършени от ответника, поради което
платената от ищеца сума по договорите в общ размер на 8354. 85 лв. е получена
от ответника без правно основание. Излага, че въпреки отправената до ответника
покана за възстановяване на получената без основание сума, плащане от страна на
последния не е налице.
Нормата на чл. 55, ал.1 ЗЗД урежда
фактически състави на т. нар. ,,престационна кондикция”, при която задължението за
реституция възниква от даването, респ. получаването на имуществено благо при
първоначална липса на основание, при очаквано основание, което впоследствие не
се е осъществило, или когато, макар да е съществувало към момента на
имущественото разместване, то е отпаднало впоследствие с обратна сила. По
същество и трите специални фактически състави на неоснователно обогатяване
предполагат наличието на даване, съответно получаване под формата на пряко
преминаване на имуществени блага от патримониума на едно лице в имуществото на
друго, като и трите фактически състави на чл.55, ал. 1 ЗЗД регламентират
задължение за реституция на даденото, чийто предметен обхват съвпада с този на
полученото. В случаите на договор за изработка, каквито са
сключените между страните, възложителят заплаща стойността на действително
извършените от изпълнителя работи. Ако част от договорените в договора работи
не са извършени от изпълнителя, то възложителят не дължи заплащането на същите
и тяхната стойност се приспада от окончателната цена, която се дължи на
възложителя. Възстановяването на суми за неизвършени от изпълнителя работи може
да се иска в случаите, когато цялата договорена между страните цена е била
заплатена на изпълнителя или когато е част от цената е заплатена, но заплатената
цена надвишава като стойност извършените от изпълнителя работи. В тези случаи
за възложителя възниква възможността да иска обратно платеното за неизвършените
работи по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. От
правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.154 и съобразно с
релевантните за спора факти по иска по чл. 55, ал. 1 - ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на
паричната сума и получаването й от ответника, а ответникът - основание за
задържане на полученото.
В настоящия
случай по делото е обявено за безспорно обстоятелството, че ищецът ,,М.Б.”ООД е заплатил на ответника М.Г. претендираната сума в размер на 8 354,85 лв. Спорният
въпрос между страните по делото е дали е налице основание за задържане на това
плащане от страна на ответника, в какъвто смисъл са релевираните от него
възражения в отговора на исковата молба. Същите се основават на твърденията, че
ответникът е изпълнил задълженията си по договорите с предмет предоставяне на
квесторски услуги за Блумберг, а по отношение на останалите договори същият е
бил в готовност да извърши описаното в предмета на договора, но не е получил
необходимото съдействие при осъществяване на изпълнението от кредитора, който
изпаднал в забава по смисъла на чл.95 ЗЗД.
С договор за услуги №
741 от 08.03.2013г., договор за услуги № 793 от 26.04.2013г., договор за услуги № 799/14.05.2013г. и договор за услуги
№ 942 от 21.02.2014г. ищецът ,,М.Б.”ООД
е възложил, а ответникът М.Г. е приел да извърши следното: Квестор на четири изпита по проект
Блумберг на дата 09.03.2013г. и 10.03.2013г., Квестор на четири изпита по
проект Блумберг на дата 05.05.2013г., Квестор на един изпит по проект Блумберг
на дата 16.05.2013г. и Квестор на два изпита за Блумберг на дата 22.02.2014г.
Съгласно чл.7 от договорите, ако възложеното е изпълнено в договорените
срокове, количество и качество, възложителят е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа и да заплати договореното възнаграждение. Приемането
на изработеното се извършва с приемо-предавателен протокол.
Всяка страна е длъжна
да докаже пълно и главно фактите и материалните възражения, въз основа на които
извлича за себе си благоприятни правни последици, като при неустановяване на
тези правнорелевантни обстоятелства съдът е длъжен да приеме недоказания факт
за неосъществил се – арг. чл.154, ал.1 ГПК. Сключените между страните договори
за изработка са двустранни и възмездни, тъй като предвиждат задължения и за
двете страни, като целият комплекс от задължения на едната страна е основанието
на целия комплекс от задълженията на другата страна, което се отнася и до паричното
задължение на ищеца за заплащане на възнаграждение по т.10 от договорите - негово
основание е насрещното задължение на ответника по т. 1 от договорите - да
извърши описаните в тях услуги. Съобразно гореизложеното законосъобразен се
явява решаващия правен извод на районния съд, че при недоказаност от страна на
ответника на факта на изпълнение на възложената работа и факта на приемането й
от ищеца, не е налице правно призната причина за разместване на благата, която
дава право на ответника да задържи получените от ищеца суми, и същите подлежат
на връщане по реда на чл. 55, ал.1 ЗЗД.
Неоснователен е изложеният във
въззивната жалба довод, че от събраните по делото доказателства – електронна
кореспонденция и гласни доказателства, се установява по безспорен и категоричен
начин надлежното престиране на уговорените по договорите квесторски услуги. Представената
от ответника електронна кореспонденция между него и трето лице, оспорена от
ищеца, не удостоверява с обвързваща съда
и противопоставима на ищеца доказателствена сила действителното
извършване на услугите, предмет на договорите, от изпълнителя. Правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че от показанията на
разпитаните по делото свидетели И.Й.и К.К.също не се
установява изпълнение по конкретните договори. Свидетелят К.установява главно
процедурата и задълженията на квесторите при провеждане на изпити за Блумберг в
университети, но не изнася никакви конкретни данни относно извършена от
ответника работа по процесните договори. Същият няма никакви лични и преки
впечатления относно обстоятелството дали на посочените в договорите дати, вкл.
на съдържаните се в електронната кореспонденция - 10.03.2013г. и 05.05.2013г. ответникът М.Г. е бил квестор на изпити по проект
Блумберг, а единствено възпроизвежда и препредава получена от самия от ответник
информация, че през 2013г.-2014г. е работел като квестор за ищеца ,,М.Б.”ООД. Гореизложеното е относимо и
към показанията на другия разпитан по делото свидетел И.Й.. Показанията на тези
свидетели са твърде общи и неконкретизирани, не установяват правнорелевантни
обстоятелства, лично възприети от тях, поради което не могат бъдат опора за
доказателствен извод, че ответникът е изпълнил задълженията си, поети със
сключените от ищеца договори – да предостави квесторски услуги на договорените
от страните дати и в договорения обем.
Отделно от
гореизложеното следва да се посочи следното: С оглед относителното, релативно
действие на договора между страните по него, уредено в чл.21, ал.1 ЗЗД,
правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, с който е
прието, че ответникът следва да се отчете за извършената работа на възложителя
ищец, тъй като не е имал договорни отношения с дружествата, за които ищецът е имал задължение да намери
изпълнители за определени дейности. Страни по договорите
за услуги са ищецът ,,М.Б.”ООД,
в качеството на възложител, и ответника М.Г., в качеството на изпълнител. Видно
от съдържанието на договорите, в тях се съдържа изискване изпълнената от
ответника работа да бъде приета от ищеца, като възнаграждение се дължи за
приета работа. Ответникът отговаря спрямо ищеца за изпълнение на собствените си
задължения, като единствено при приета от ищеца работа, каквато не се
установява в настоящия случай, същият има право да задържи получената от
последния парична престация в патримониума си.
По отношение на останалите сключени
между страните договори с предмет:
инсталиране
и местене на компютри, техническа поддръжка, техническо обслужване на
компютърни инсталации, ответникът М.Г. не излага твърдения да е изпълнил
задълженията си по тях. Направеното от него възражение за забава на кредитора
по смисъла на чл.95 ЗЗД е неоснователно и недоказано, доколкото по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че точното изпълнение на
задължението на ответника е било обусловено от изпълнението на конкретно
задължение на ищеца, съответно че е налице причинна връзка между неизпълнението
на ответника и неизпълнение на задължение на ищеца.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на изводите
на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението
на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този
изход на спора въззивникът няма право на разноски. На въззиваемата страна не
следва да се присъждат разноски за въззивното производство, с оглед липсата на
искане и доказателства за направени такива.
С оглед цената на отделните искове,
формирана съобразно цената на всяко вземане по отделните договори, решението не
подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 07.08.2017г. на СРС, ГО, 42 състав,
постановено по гр.д.№ 26680/2016г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.