№ 355
гр. Стара Загора, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500119 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „И.С.К.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище
и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния си
представител Д.В.Д. – управител, действащ чрез пълномощник - адвокат Б.С.
от Кюстендилската АК против Разпореждане с № 153 от 12.01.2022 г. по гр.д.
№ 57/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд /СТРС/, с което е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М.И.Д. от гр.С.З.,
*** за сумите от 83.33 лв. – главница и възнаграждение по договора за
потребителския кредит- договорната лихва по сделката за периода от
02.01.2022 год. до 02.01.22 год. от 57.30 лв..
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане, поради постановяването му при неправилно приложение на
закона и необоснованост.
Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на
разноски за държавна такса.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
„И.С.К.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***,
представлявано от законния си представител Д.В.Д. – управител, действащ
чрез пълномощник - адвокат Б.С. от Кюстендилската АК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
1
М.И.Д. от гр.С.З., *** за сумата от 83.33 лв. - главница; 57,30 лв. – договорна
лихва за периода от 02.01.2022 г. до 02.01.2022 г., ведно със законната лихва
за забава, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за
потребителския кредит с № 2163/15.07.2020 г., сключен между „И.С.К.“ ООД
– гр.С. и длъжника, по силата на който дружеството е предоставило на
М.И.Д. кредит в размер на 3000 лв., а последния се е задължил да върне
заетата му сума, ведно с договорна лихва в размер на 57,30 лв., на 36 месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 140.63 лв., като последната
36-та вноска е в размера на 140.75 лева.
Съгласно индивидуалния договор за потребителски кредит и Тарифата
на „И.С.“ АД, в случая че заемателят забави плащането на падеж на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължал на заемодателя
заплащането на всички вземания по договора, които ставали автоматично
предсрочно изискуеми или могили да бъдат обявени от „И.С.К.“ ООД – гр.С.
да такива в случаите и при условията на раздел Х от общите условия.
Заемателят не е изпълнил точно задължението си по договора за кредит,
като е извършвал плащанията по процесния договор със закъснения,
покриващи едва първите седем погасителни вноски. Ето защо за „И.С.К.“
ООД – гр.С. е възникнал правния интерес за завеждането и на настоящото
заявление по чл.410 от ГПК.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението досежно
претендираните суми от 57,30 лв. – възнаграждението по кредитната сделка
/договора за потребителския кредит/ , представляващо договорната лихва за
периода от 02.01.2022 год. до 02.01.2022 год., като е приел, че клаузата за
дължимата договорна лихва е недействителна поради неравноправност и
средството за неоснователното обогатяване на кредитора и е приел, че
противоречат на чл.33, ал.1 от ЗПК.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Искането си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е основал
на индивидуалния договор за потребителски кредит, съответно под № СО №
2163/15-07.2020 год., поради което за него също следва да се прилагат
правилата на Закона за защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, заповед за
изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона или
2
добрите нрави /правилата на морала/ или се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
При изпълнение на правомощията си настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното разпореждане в частта му, в която заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 57.30 лв. – възнаграждението
по кредитната сделка /договора за потребителския кредит/ , представляващо
договорната лихва за периода от 02.01.2022 год. до 02.01.2022 год., е било
отхвърлено от първоинстанционния съд, е правилно, т.к. съответства на
материалния закон.
Клаузата в договора за потребителски кредит на „И.С.К.“ ООД, ЕИК № ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния
си представител Д.В.Д. – управител, съгласно която кредитополучателят
дължи договорна лихва за периода от датата 02.01.2022г. до датата
02.01.2022г. на изискуем кредит се превръща в необоснована санкция за
длъжника, както и средството за неоснователно обогатяване на кредитора,
поради което заявлението в частта, в която се претендира тази договорна
лихва, правилно е било прието от първостепенният съд, че следва да бъде
отхвърлено в тази му част.
Освен това тази клауза противоречи и на нормите на чл.33, ал.1 и ал.2
от ЗПК, предвиждащи, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
обезщетението за забавата да не може да надвишава законната лихва.
Именно поради това тази клауза противоречи на закона и се явява
нищожна по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК, т.к. в резултат от прилагането й в
случаите на забава на длъжника, кредиторът получава и другите финансови
облаги, различни от лихвата върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.
Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане в частта му, в
която заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 57,30 лв.
–възнаграждение възнаграждението по кредитната сделка /договора за
потребителския кредит/ , представляващо договорната лихва за периода от
02.01.2022 год. до 02.01.2022 год., същото се явява правилно, т.к. съответства
на материалния закон.
По всички изложени съображения въззивният съд намира, че
оплакванията в частната жалба са неоснователни, а обжалваното с нея
разпореждане като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 4 от ГПК и чл.271,
ал.1 пр.І-во ГПК Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с № 153 от 12.01.2022 г. по гр.д.№
57/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд /СТРС/, с което е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател „И.С.К.“ ООД, ЕИК № ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния
си представител Д.В.Д. – управител, действащ чрез пълномощник - адвокат
Б.С. от Кюстендилската АК против за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М.И.Д. от гр.С.З., *** за сумата от
57.30 лв., представляваща възнаграждение по договора за потребителския
кредит- договорната лихва по сделката за периода от 02.01.2022 год. до
02.01.22 год., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4