Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 05.12.2017 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря С. Миладинова,
като разгледа докладваното от
съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №855 по описа на съда за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.
Подадена е искова молба от И.Д.П. ***, с
ЕГН **********, чрез
процесуален представител адвокат П.Х. *** против ДЕТСКА
ГРАДИНА „С. Д. "-с.Ветрен дол, обл.Пазарджик,
ул.“**********“ №*, с ЕИК по БУЛСТАТ
*********, представлявана от Директора М.П.В., в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че е дългогодишен служител на детската градина в с.Лозен, в
която работи още от 1991г., когато на основание безсрочен трудов договор
№4/25.11.1991г. е постъпила на работа като част от помощния персонал, зает на
пълно работно време. Твърди, че с Допълнително
споразумение към трудовия договор №56"а" от 07.12.2010г. е било
договорено изменение на длъжността й от „домакин" на „помощник
възпитател".
Сочи, че в началото на учебната 2016/2017г.
директорът на детската
градина е отправил предложение
до нея с изх.№42/07.09.2016г., с което я е поканил да заеме длъжността
„готвач" на 8-часов работен ден, обосновавайки се с промяна на
длъжностното разписание и с придобитата от ищцата квалификация „готвач". Заявява, че с писмено становище вх.№42/14.09.2016г. е приела отправеното предложение. След
разменената кореспонденция е било подписано ново Допълнително споразумение
№1/15.09.2016г. към трудовия договор №4/25.11.1991г., според което длъжността
се променя от „помощник възпитател" на „готвач" с работно време 8 часа,
като допълнителното
споразумение се сключва „за
определен срок - със срок на изпитване от 15.09.2016г. до 15.03.2017г." Сочи, че към допълнителното споразумение на същата
дата (15.09.2016г.) й е била връчена длъжностна характеристика, утвърдена от
директора М., според която в отговорностите на служителя е било включено
изискване да изпълнява ежедневно задължения и на помощник възпитател по
определения работен график в часовете на ползвана почивка от домакина-помощник
възпитател, като работното време на ищцата
по график е било подразделено на две смени: първа смяна (от 06.30ч. до 11.30ч.
като готвач и от 11.30ч. до 15.00ч. като пом.възпитател) и междинна смяна (от
06,30ч. до 11.30ч. като готвач и от 14.30ч. до 18.00ч. като пом.възпитател).
Твърди, че на 09.01.2017г. директорът на ответната
детска градина й е връчил Заповед №66/09.01.2017г., с която
едностранно е прекратил трудовото й правоотношение
на основание чл.71, т.1 от КТ, считано от 10.01.2017г.
Счита, че едностранното прекратяване на трудовия
договор е незаконосъобразно по причини, които могат да бъдат резюмирани по
следния начин:
I.Видно от т.7 на подписаното
Допълнително споразумение №1/15.09.2016г., срокът на трудовия договор се
променя от първоначално уговорения „за неопределено време" в „за определен
срок - със срок на изпитване от 15.09.2016г. до 15.03.2017г.". Твърди, че тълкуването на новата формулировка
демонстрира нейната непоправима неяснота:
1/Ако се приеме, че
уговорката е за преминаване от договор за неопределено време към договор за
определен срок, то такава клауза е в пряко противоречие с регламента на Кодекса
на труда. Съгласно чл.67 ал.3 от КТ, преминаването от трудов договор за неопределено време
към срочен трудов договор изисква предварително дадено /в отделен документ, различен от самото допълнително
споразумение/ изрично писмено съгласие на
работника/служителя, каквото в случая не е налице. Ищцата твърди, че не е заявявала нужното по закон изрично
съгласие за преминаване от неопределено време към определен срок на трудовия
договор, така че този порок във волята на страните не може да бъде саниран.
2/ Ако се счете, че новата
уговорка в Допълнително
споразумение №1/15.09.2016г.
представлява въвеждане само на модалитет - шестмесечен срок за изпитване, се оказва, че такава клауза също е в пряко противоречие с
изискванията на КТ, защото макар в споменатото допълнително споразумение да е
записано, че длъжността на ищцата се променя от „помощник възпитател" на
„готвач", на практика се оказва, че на служителя е било възложено изпълнението
на двете длъжности.
3/ Дори да се приеме, че се
касае за въвеждане на срочен трудов договор от 6 месеца, съчетан с модалитет -
еднакво продължителен шестмесечен срок за изпитване, такъв вариант на тълкуване
също противоречи на императивни правни норми от материалния закон, посочени в
предходните два абзаца.
Сочи, че каквото и тълкуване да се предприеме, оказва
се, че изменението на трудовото правоотношение в частта, касаеща срока и
модалитета, следва да се счита за непостигнато по предвидения в закона ред
(чл.119 КТ). Твърди,
че тази клауза е
недействителна по смисъла на чл.74-76 от КТ и следва да се счита заменена от
предходната съществуваща действителна уговорка между страните, предвиждаща
трудов договор, сключен за неопределено време. При тези обстоятелства
работодателят не разполага с право да прекрати договора едностранно,
позовавайки се на чл.71, т.1 от КТ.
II. Въпреки
уговорката в т.1 от Допълнително споразумение №1/15.09.2016г., според която
заеманата от ищцата до 15.09.2016г. длъжност „помощник възпитател" се
заменя с нова длъжност „готвач", в действителност и преди и след
подписването на Допълнително
споразумение №1/15.09.2016г.
до деня на прекратяването на трудовия договор - 10.01.2017г., ищцата продължила да изпълнява старата си длъжност „помощник
възпитател", според графика във връчената й на
15.09.2016г. длъжностна характеристика, като наред с нея е изпълнявала и
задълженията на готвач (в този смисъл новата длъжност включва и задълженията,
които тя е изпълнявала до 15.09.2016г., т.е. след 15.09.2016г. на практика е
била едновременно готвач и помощник възпитател). Твърди, че тъй като е работила
на длъжността „помощник възпитател" още от 2010г., няма основание тепърва
през учебната 2016-2017г. работодателят да изпитва нейните възможности и качеството,
с което изпълнява вменените задължения. Следователно на още едно основание
(чл.70 ал.5 от КТ) уговорката за изпитателен срок в т.7 от Допълнителното споразумение №1/15.09.2016г. се оказва недействителна
поради противоречие със закона - чл.74 ал.1 КТ. Недействителността на тази
клауза означава, че работодателят не разполага с право да прекрати договора
едностранно, позовавайки се на чл.71, т.1 от КТ.
III. С
Експертно решение №3420 от заседание №198/21.11.2012г. на TEЛK- гр.Пазарджик ищцата е
освидетелствана с призната закрила по чл.333 КТ,
във връзка с диагностицирано заболяване по чл.1 ал.1, т.3 от Наредба №5 от 20.02.1987г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от Кодекса на труда. При прекратяването на
трудовото правоотношение директорът на детската градина е направила опит да заобиколи закона, защото трудовият
договор, сключен за неопределено време, би могъл да се прекрати едностранно от
работодателя, само ако се преодолее закрилата по чл.333 от КТ. В конкретния
случай длъжността „готвач" е съкратена от щата на детската градина, но
ищцата е уволнена не поради съкращение на щата /за
да се избегне необходимостта от преодоляване на закрилата по чл.333 КТ/, а по чл.71, т.1 КТ - клауза, която не може да бъде
приложена, щом срокът за изпитване представлява недействителна уговорка между
страните.
Сочи,
че гореописаното резюме на
фактическата обстановка, във връзка с
предприетото от работодателя едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, води до заключение, че извършеното от ръководителя на
ответната институция (по смисъла на чл.24 ал.1 от ЗПУО) уволнение с посочено
правно основание чл.71, т.1 КТ е незаконосъобразно, тъй като ответникът не
разполага с потестативното право да прекрати договора по този законов текст.
Твърди,
че работодателят дължи да
заплати на ищцата обезщетение в размер на 3900 лева, представляващо
равностойността на шест брутни трудови възнаграждения (650 лева месечно) по
чл.225, ал.1 от КТ, поради оставането й без работа вследствие
на незаконното уволнение.
Моли
съда да постанови решение, с
което да отмени уволнението й като
незаконно, да я възстанови
на предишната й работа, и да осъди ответника да й заплати обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради уволнението, в размер на 6
месечни брутни трудови възнаграждения, равняващи се на 3900 лева, ведно със
законната лихва върху тези суми от момента на предявяване на този иск и с
направените от ищцата съдебни разноски, вкл.адвокатски хонорар.
Към
исковата молба са приложени
писмени доказателства, подробно описани и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото
е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му,
с който оспорва предявените
искове.
Заявява,
че не е спорно, че с ищцата е
съществувало трудово правоотношение,
възникнало с ТД №00004 от 25.11.1991 год.
на длъжност „домакин-перач" за неопределено време, т.е. безсрочен трудов
договор, без срок на изпитване. През времето на съществуването на трудовото
правоотношение този трудов договор е променян с допълнителни споразумения и ищцата е била преназначена на длъжност
„домакин", а след констатирани нарушения и наложени наказания е
преназначена на длъжност „помощник възпитател" с Допълнително споразумение №56а от дата 07.12.2010 год., към
ТД №00004 от 25.11.1991год. без срок на
изпитване.
Твърди, че през периода на действие на трудовото
правоотношение, в зависимост от броя на потребителите на услугата /броя деца, посещаващи детското заведение/ е променяно и
работното време от пълно на непълно и обратното /от 8 часа на 4 часа/. Също
така ищцата е представила два броя Експертни решения, издадени от втори състав при ТЕЛК Пазарджик. ЕР 1380 от 09.05.2006 год. със срок на инвалидност 2 години
и ЕР 1215 от 23.05.2008 год. също със срок на инвалидност от 2 години, след
изтичането на срока на второто решение, друго
ЕР ищцата не е представяла. Сочи, че директорът на детското заведение е поискал становище през
ноември 2012 год. от ТЕЛК Пазарджик, във връзка с предстоящо съкращение в щата
и е получил отговор, че ищцата ползва защита по Наредба №5.
Посочва,
че при започване на новата
учебна година 2016/2017г., т.е. към 01.09.2016 год. е било в сила длъжностно
разписание и поименно щатно от 01.07.2016 год., в което помощният
персонал на детското заведение е бил счетоводител на 4 часа, домакин на 8 часа, готвач на 8 часа и помощник
възпитател на 8 часа. След пенсионирането на служителката Е.Я., заемаща длъжността „домакин" се е наложило да
бъдат извършени промени в състава на помощния персонал на детското заведение.
Директорът се е съобразил с наличните в трудовото
досие документи за правоспособност и наложените наказания на персонала. Затова
на ищцата с Предложение за заемане на нова длъжност от дата 07.09.2016 год. е
предложено да заеме длъжността „готвач", поради представено Удостоверение
за професионално обучение peг.№10126/24.03.2010 год., издадено от ПГИТ „Алеко
Константинов", гр.Велинград е придобила част от професия
„готвач". Не й е било предложено мястото на „домакин", поради
констатирани нарушения, когато е заемала тази длъжност и затова й е било наложено наказание „предупреждение за
уволнение".
Твърди,
че ищцата, след като се е
запознала с Предложението за заемане на новата длъжност е подала Становище с
вх.№42/14.09.2016 год., с което е изразила своето писмено съгласие да премине
на длъжността „готвач". Директорът на
детското заведение е утвърдил поименно щатно,
считано от 01.10.2016 год. на основание Списък образец №2 /който е за детските
градини, а не списък образец №1, който се отнася за
училищата/, изготвен и подаден в електронен вариант в
програма „Админ", която се ползва в системата на образованието. В него
длъжностите на помощно-обслужващ персонал са счетоводител на 2 часа, домакин на
4 часа, готвач на 8 часа и помощник възпитател на 4 часа, т.е. 2,25 щатна
бройка.
Сочи,
че с Допълнително споразумение №1/15.09.2016 год. към ТД №4/25.11.1991 год. е променена длъжността
на ищцата - от длъжност „помощник-възпитател" на длъжност „готвач",
със срок на изпитване 6 месеца, т.е. съществуващият трудов договор
№4/25.11.1991 год. от безсрочен не е преобразуван в срочен, а е поставен срок
на изпитване за заеманата нова длъжност от ищцата. Видно от представеното
трудово досие ищцата никога не е заемала длъжността „готвач" и в нито едно
допълнително
споразумение при преминаване
от длъжност „домакин-перач" на длъжност „домакин", от длъжност
„домакин" на длъжност „помощник възпитател" не е поставян срок на
изпитване, ето защо работодателят е
сметнал за необходимо да постави срок на изпитване за длъжността „готвач",
за да прецени дали ще се справи с трудовите функции, изисквания за приготвянето
на храна за децата, посещаващи детското заведение, като е имал в предвид и
факта, че ищцата е придобила част от професия.
Твърди,
че законодателят е
регламентирал право на страните за една и съща работа да сключат само един
трудов договор със срок за изпитване. По изключение трудов договор със срок за
изпитване може да се сключва и при съществуващо трудово правоотношение, но само
когато по реда на чл.119 КТ съществено е променена трудовата функция на
работника или служителя (Решение №366/28.04.2010г.
по гр. д. №1023/2009г. на ВКС, ГК, IV ГО; Решение
№765/11.01.2011г. по гр. д. №228/2010г. на ВКС, ГК, III ГО и др.). Сочи, че с връченото допълнително споразумение на ищцата е връчена длъжността характеристика за
длъжността „готвач", от която е видно, че
описаните основни функции и задължения, както и отговорности на длъжността са
коренно различни от описаните в длъжностната характеристика за „помощник
възпитател". Ищцата сама е направила разпределение на трудовите си функции
и е заявила, че може да ги изпълнява от 6.30 часа до 11.30 часа, т.е. може да
се справи с новата работа за 4 часа, но до 8-часовият
работен ден остават още 4 часа, затова работодателят й е вменил допълнително,
с цел уплътняване на работното време, да
подпомага работата на учителите, като полага грижа за децата.
Посочва,
че поради предстоящата
реорганизация на детските заведения в Община Септември, директорът е утвърдил ново щатно разписание, считано от 01.01.2017 год., в което длъжността „готвач" вече не съществува.
Със Заповед №068/13.01.2017 год. на кмета на Община Септември е наредил
„храната за децата, посещаващи ДГ" Д. Г. " село
Лозен да бъде приготвяна и отвозена от кухня майка, намираща се в детско заведение село Ветрен дол".
Заповедта е изпратена на двете директорки за сведение и изпълнение, поради
което са предприети необходимите действия и хранителният блок в ДГ "Д. Г. " е закрит. Изложеното е
наложило прекратяването на трудовото правоотношение между страните. С оглед на
факта, че съществуващият трудов договор е бил
със срок на изпитване за заеманата длъжност „готвач" е приложена нормата
на чл.71 ал.1 от КТ за неговото прекратяване.
Твърди,
че прекратяването на трудовото
правоотношение по чл.71 ал.1 от КТ представлява самостоятелно основание за
преустановяване на трудовоправната връзка, имащо сходство и с регламентацията
на срочните трудови договори по чл.68 от КТ, което не се подчинява на изискванията
в Глава XVI от КТ. Договорът със срок за изпитване не е срочен договор по
смисъла на чл.68 от КТ. Той не се прекратява с изтичане на срока, а модалитетът
"срок за изпитване" дава възможност на страната, в полза на която е
уговорен срокът, да прекрати договора до изтичането му. Докато тече срокът за
изпитване, съществуването на договора е несигурно. Договорът със срок за
изпитване може да се сключи само веднъж за една и съща работа в едно
предприятие. Именно тази специфика на института на срока за изпитване като модалитет на трудовия договор,
обуславя неприложимостта на закрилата по чл.333 от КТ. Смисълът на тази клауза
е да бъде проверена годността на работника или служителя да я изпълнява,
респективно когато работникът или служителят желае да провери дали работата е
подходяща за него. В срока на изпитване работодателят извършва преценка за
годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не
подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с
правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл.71
ал.1 от КТ във всеки момент от изпълнението му. Независимо в чия полза е
уговорен срокът за изпитване, за да се прекрати действието на трудовия договор,
е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът,
да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали
страната да прекрати договора. Твърди, че в конкретния
случай, работодателят е спазил изискванията на
чл.71 ал.1 от КТ. Налице е трудов договор със срок за изпитване в полза на
работодателя, който не е изтекъл към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, издадена е писмена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, която е получена от ищцата, видно от изложеното в обстоятелствената
част на исковата молба и правоотношението е прекратено в рамките на срока за
изпитване. Счита, че
уволнението е извършено законосъобразно от работодателя.
Представя
писмени доказателства, подробно описани.
Прави
искане за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетел.
Така предявените
искове се поддържат от пълномощника на ищцата в проведените по делото съдебни
заседания. Моли съда да ги уважи като доказани и основателни. Претендира
разноските по делото. Представя Списък на разноските по чл.80 от ГПК. Подробни
съображения по съществото на
правния спор излага в представените и приети по делото писмени бележки.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като неоснователни. Подробни
доводи по същество излага в приложените писмени бележки.
С
Протоколно определение от 27.06.2017 год., постановено в производството по
делото, съдът на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснал изменение на иска с
правно основание чл.344 ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ, чрез
намаление на размера му от сумата 3900 лева на сумата от 3797,64 лева, с оглед
приетото заключение на вещото лице и при размер на брутното трудово
възнаграждение от 632,94 лева.
Съдът, като
се запозна с твърденията, изложени в исковата молба и възраженията в писмения отговор и
като прецени събраните по
делото писмени и
гласни доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Предявените
искове с правно основание чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ са процесуално допустими, като подадени в
срок и от надлежна страна, поради което следва да бъдат разгледани.
По
съществото им, съдът счита следното:
Не се спори
между страните по делото, а и от събраните писмени доказателства, безспорно се установява, че ищцата е работила в Детска
градина „Д. Г. “ – с.Лозен, общ.Септември, обл.Пазарджик от 25.11.1991г., по
силата на сключен Трудов договор №00004/25.11.1991г., за неопределено време и
при пълно работно време, както и че първоначално е заемала длъжността „домакин-перач“,
а впоследствие и длъжностите „домакин“, „помощник възпитател" и „готвач“.
Не е спорно
и обстоятелството, че със Заповед №66/09.01.2017 год. на Директора на ДГ „Д. Г. “, с.Лозен, общ.Септември /и с
поставен печат на същата детска градина/, издадена на основание чл.71, т.1 от КТ, е прекратен трудовият договор с
ищцата И.Д.П., на длъжност „готвач“, считано от 10.01.2017 год. В заповедта е
записано, че причините за прекратяване на трудовия договор са: „До изтичане на
срока за изпитване страната в чиято полза е уговорен може да прекрати договорът
без предизвестие.“ Процесната уволнителна заповед е връчена при отказ на ищцата
да я получи/подпише, удостоверен с подписите на двама свидетели и с посочване
на имената и длъжностите им /като вторият свидетел Павлина В. Любенова е с
посочена длъжност готвач !?/ на датата 09.01.2017г.
Видно
от представените от ответника с писмения му отговор писмени доказателства е, че
с Решение №508/29.11.2016г. на Общински съвет, гр.Септември са преобразувани, считано
от 01.01.2017г., чрез сливане в нововъзникнало юридическо лице Детска градина „С.
Д. “, с адрес на управление: с.Ветрен дол, ул.“***“ №*, със самостоятелни групи
в с.Ветрен дол, с.Варвара, с.Семчиново, с.Симеоновец и с.Лозен следните три
детски градини: ДГ „Детелина“, с.Ветрен дол, ДГ-с.Семчиново и ДГ „Д. Г. “,
с.Лозен.
Въз
основа на цитираното решение на ОбС, е издадена
Заповед №1897/16.12.2016г. на Кмета на Община Септември, която завършва
фактическия състав по преобразуването на основание разпоредбата на чл.310 ал.5 от ЗПУО, съгласно която общинските детски градини се откриват, преобразуват,
променят или закриват със заповед на кмета на общината след решение на
общинския съвет. Следователно от
този момент се прекратяват
юридическите лица на трите детски градини,
които се сливат в нововъзникналата детска градина и тя придобива статут на юридическо лице, считано от 01.01.2017г. Този начален момент е изрично
отбелязан и в акта за вписване на преобразуването в Регистър Булстат, приложен към писмения отговор на ответника.
Процесната
заповед, с която е прекратен трудовия договор с ищцата - Заповед №66/09.01.2017 г. е издадена от Директора
на ДГ "Д. Г. ", с.Лозен, която детска градина към момента
на издаване на заповедта вече
не е съществувала и
не е имала качеството на самостоятелен правен субект, поради извършеното
преобразуване. Предвид на това направеното волеизявление от името на Детска градина „Д. Г. “, с.Лозен не може да произведе правно действие, респ. такова за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищцата. По делото няма данни, а и твърдения от страна на ответника, да е
налице надлежно волеизявление, съответно акт на новия работодател-приобретателя, какъвто към 09.01.2017 г. е ответника по делото ДГ "С. Д. " - с.Ветрен дол.
Настоящият
съдебен състав счита, че гореизложеното
представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението на ищцата, тъй
като процесната уволнителна заповед не съдържа валидно волеизявление за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото основание чл.71, т.1 от КТ.
Освен
посоченото по-горе, съдът счита за необходимо да отрази и следното:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, а и не е спорно между
страните, че в началото на
учебната 2016/2017г., директорът на ДГ „Д. Г. "
е отправил писмено предложение до ищцата с изх.№ 42/07.09.2016г., с което й е предложил да заеме
длъжността „готвач" на 8- часов работен ден, обосновавайки се
с промяна на поименното
щатно разписание на длъжностите и основните
заплати на персонала и с
придобитата от нея квалификация „готвач“. С писмено становище вх.№42/14.09.2016г., ищцата е приела отправеното предложение. Подписано е ново Допълнително споразумение №1/15.09.2016 г. към
трудовия договор №4/25.11.1991 г., с което
се променя длъжността
от „помощник възпитател" на „готвач" с
работно време 8 часа, като допълнителното споразумение се сключва „за
определен срок - със срок на изпитване от 15.09.2016г. до 15.03.2017г.“. На същата дата -15.09.2016г.
на ищцата е била връчена длъжностна характеристика за длъжността „готвач“, утвърдена от директора, от която е видно, че в отговорностите на служителя е включено изискване да изпълнява ежедневно
задължения и на помощник възпитател по определения работен график. Работното време на ищцата
по график е било подразделено на две смени, както следва: първа смяна от
6.30ч. до 11.30ч. като
готвач и от 11.30ч. до 15.00ч. като помощник възпитател и
междинна смяна от 6.30ч. до 11.30ч. като
готвач и от 14.30ч. до 18.00ч. като помощник възпитател.
Съчетаването на
двете длъжности – готвач и помощник възпитател от ищцата, в
съответствие с изискванията на връчената й на 15.09.2016г. длъжностна
характеристика, се потвърждават от показанията на разпитаните
по делото свидетели В.Ч., С. Й.и В.В.-Е.. Тези свидетели установяват, че и през
учебната 2016/2017г. и до прекратяването на трудовия й договор ищцата И.П. на практика е продължила да изпълнява длъжността
"помощник възпитател", наред със
задълженията си на готвач, съгласно графика в длъжностната
характеристика, връчена
й на 15.09.2016г. Предвид на обстоятелството, че ищцата е работила на
длъжността „помощник възпитател" по предходното допълнително
споразумение към трудовия й договор от 2010г., то
не е било налице основание
през новата учебна 2016-2017г. работодателят да проверява нейната годност и да изпитва качествата й във връзка с изпълнение на
тези й задължения по новата длъжностна
характеристика.
В
гореизложения смисъл е Решение №27 от
25.02.2014г. на ВКС по гр.д. №2868/2013г., IVг.о., съгласно което когато първоначално изпълняваната от работника
длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие
е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение
на трудовите задължения. В този случай включването на клауза за срок за
изпитване при преназначаването, е недопустимо. Разглежданият случай е именно такъв. Включената в допълнителното споразумение клауза за
изпитване е недействителна, тъй като годността на работника за изпълняване на
работата вече е изпитана в съществуващото между страните продължило с години
трудово правоотношение. Затова и прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.71 ал.1 от КТ е незаконно.
Както
бе посочено и по-горе в т.7 на
Допълнителното споразумение №1/15.09.2016г. е отразено, че то се сключва за „определен
срок - със срок на изпитване от 15.09.2016г. до 15.03.2017г. Така отразеното изисква тълкуване на волята на страните.
В
случай, че приемем, че уговорката
е за преминаване от договор за неопределено време към договор за определен
срок, то съгласно разпоредбата на чл.67 ал.3 от КТ за такова преминаване е необходимо изрично писмено желание /съгласие/ на работника, съответно служителя.
Такова в случая не е налице от страна на ищцата.
В
случай, че приемем, че уговорката в Допълнителното споразумение
№1/15.09.2016г. е модалитет - шестмесечен срок за изпитване, в каквато насока е и твърдението на ответника, то важи казаното по-горе, че
в действителност на
ищцата е било възложено
едновременното изпълнение на две длъжности помощник-възпитател и готвач и че първоначално изпълняваната от ищцата длъжност включва в обема си и трудовите функции на
длъжността, на която впоследствие тя е
преназначена, поради което включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването й, е недопустимо.
При
тези данни съдът приема, че уволнението на ищцата на посочено в процесната заповед правно основание чл.71, т.1 от КТ е незаконосъобразно. Не е налице валидно волеизявление на работодателя за прекратяването на трудовото
правоотношение с ищцата. Освен това не е налице и право за прекратяване на трудовия договор на ищцата на посоченото основание – чл.71, т.1 от КТ.
С оглед на горното, съдът намира за основателен предявения иск за
признаване на уволнението на ищцата за незаконно и
неговата отмяна.
Предвид изложеното по-горе за
незаконосъобразността на уволнението на ищцата, съдът счита, че се явява
основателен и вторият обективно съединен иск – този с правно основание чл.344
ал.1, т.2 от КТ и че ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност – „готвач“.
Основателен се
явява и третият обективно съединен иск - с правно основание чл.344 ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ, съгласно който работникът/служителят има
право на обезщетение за периода, за който е останал без работа, поради незаконно
уволнение. Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
прието по делото и неоспорено от страните, че брутното трудово възнаграждение
за пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата
– месец декември 2016 год. е в размер на 632,94 лева. При незаконно
прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата има право на обезщетение максимално
за 6 месеца, съответно в размер на 3797,64 лева.
При извършената, в
съдебното заседание, проведено на 12.09.2017г. констатация по трудовата книжка
на ищцата е установено, че след датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение с ответната страна, липсват отбелязвания за възникнали други
трудови правоотношения.
Видно от тези
доказателства е, че ищцата не е реализирала доходи от трудово възнаграждение,
след прекратяването на трудовото й правоотношение с ответника в претендирания и
правнорелевантен шестмесечен период от време. Затова на ищцата й се дължи от
работодателя обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за посочения период в размер общо
на 3797,64 лева, който съответства на претенцията й, след изменението на същата
по реда на чл.214 ал.1 от ГПК и на заключението на вещото лице-икономист.
Предвид изхода на
делото, ответникът ще следва да заплати на ищцата направените от нея разноски
по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Съдът счита за неоснователно
направеното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.
Договореното между ищцата и нейния пълномощник адвокатско възнаграждение е в размер
на 500 лева. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за исковете по
чл.344 ал.1, т.1 и т.2 от КТ, съгласно чл.7 ал.1, предл. първо от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер
на минималната работна заплата за страната – в случая 460 лева, а минималният
размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2, т.2, във връзка с
чл.7 ал.1, предл. последно от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е 495,83 лева. Предвид на това в случая не може
да се говори за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът отчита и
продължителността на разглеждане на производството по делото и проведените по
него пет съдебни заседания, в които пълномощникът на ищцата се е явявал лично.
Ответникът ще
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия
районен съд изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице в
размер на 80,00 лева, както и държавна такса върху уважените искове в размер
общо на 211,91 лева, от който 151,91 лева върху присъдения размер на
обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ и по 30 лева за двата неоценяеми иска.
По изложените
съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
По обективно съединените искове на И.Д.П. ***, с ЕГН **********, с процесуален представител
адвокат П.Х. *** против ДЕТСКА ГРАДИНА „С. Д. ", с.Ветрен дол, обл.Пазарджик,
ул.“**********“ №*, с ЕИК по БУЛСТАТ
*********, представлявана от Директора М.П.В., с правно основание чл.344 ал.1, т.1 и т.2 от КТ: ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението
на И.Д.П., с ЕГН ********** със Заповед №66/09.01.2017 год., издадена на основание чл.71, т.1 от КТ от Директора на Детска градина „Д. Г. “, с.Лозен, общ.Септември, като ВЪЗСТАНОВЯВА И.Д.П., с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност – „готвач“.
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „С. Д. ", с.Ветрен дол, обл.Пазарджик,
ул.“**********“ №*, с ЕИК по БУЛСТАТ
*********, представлявана от Директора М.П.В.
да заплати на И.Д.П. ***, с ЕГН **********, на основание чл.225 ал.1 от КТ,
обезщетение в размер на 3797,64 лева, както и сторените по делото разноски за
адвокатски хонорар в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „С. Д. ", с.Ветрен дол, обл.Пазарджик,
ул.“**********“ №*, с ЕИК по БУЛСТАТ
*********, представлявана от Директора М.П.В.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия
районен съд направените по делото разноски за вещо лице от бюджета на съда в
размер на 80,00 лева, както и държавна такса върху уважените искове в размер
общо на 211,91 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 05.12.2017 год.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: