Решение по дело №227/2018 на Районен съд - Трявна

Номер на акта: 85
Дата: 28 ноември 2018 г. (в сила от 28 декември 2018 г.)
Съдия: Вяра Ангелова Петракиева
Дело: 20184240100227
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 71

гр. Трявна, 28.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на първи ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА

 

при секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д. № 227 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

В исковата молба на „ЗАЗИ И КО“ООД гр. Русе против М.К.Т. и П.И.Т. се твърди, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №993/2015г. по описа на Районен съд – Русе, първият ответник е бил осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 21 132 лв., представляващи стойност на липса за периода 01.01.2009г. – 18.11.2009г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2015г.; сумата от 6474,75, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 05.02.2012г. – 04.02.2015г.; 2685,16 лв. – разноски по делото. За удовлетворяване на вземанията си ищецът образувал изпълнително дело №20188330400416 пред ЧСИ В.М. с район на действие района на Окръжен съд – Русе. При направена в хода на изпълнителното производство справка се установило, че длъжникът не притежава секвестируемо имущество, срещу което да се насочи принудително изпълнение. Установено било, че на 22.06.2015г. е сключен договор за дарение на недвижим имот, посредством нотариален акт №162, т.I, рег.№2102, дело №153/2015г. по описа на нотариус С.Ч. с рег.№619 на НК и район на действие Районен съд – Трявна. С него първият ответник прехвърлил на втория ответник правото на собственост върху ¼ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73403.501.1159.1.6, ведно с прилежащото му избено помещение №20 и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж. Твърди се в исковата молба, че със сключването на договора за дарение първият ответник увредил интересите на ищеца.

            Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се обяви за недействителна по отношение на ищеца извършената с горния нотариален акт сделка, както и да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца направените по делото разноски.

            В срока по чл.131 ГПК писмен отговор е представен само от ответницата П.И.Т.. В него се взима становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва се с извършеното дарение да са увредени интересите на ищеца, както и длъжникът и приобретателят по сделката да са знаели за увреждането на кредитора. Сочи се, че решението по гр.д. №993/2015г. по описана Районен съд – Русе е влязло в законна сила на 23.05.2018г., с постановяване на решение от ВКС на РБ, а процесният договор за дарение е бил сключен преди датата на влизането му в сила. Отделно от това, с нотариалния акт чрез дарение била прехвърлена само ¼ ид.ч. от наследствен недвижим имот, на който ответницата била съсобственик с ¾ ид.ч. Имотът, предмет на сделката, бил единствено жилище на ответницата.

            В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. В. В. ***, поддържа подадената искова молба. Ответниците, чрез упълномощения от тях адв. М. Д. от АК – Габрово, оспорват подадената искова молба, по съображенията, изложени в подадения от ответницата П.Т. писмен отговор.

            След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намери следното за установено от фактическа и правна страна:

            С влязло в законна сила на 23.05.2018г. решение №910/04.07.2018г. по гр.д. №993/2015г. по описа на Районен съд – Русе, ответникът М.К.Т. е осъден да заплати на ищеца „ЗАЗИ И КО“ООД гр. Русе следните суми: 21 132,00 лв., представляваща вреди от липси по предоставени на М.К.Т. и неотчетени стоки в периода между 01.01.2009г. и 18.11.2009г. със законната лихва върху тази сума за периода от 05.02.2015г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва за периода 05.02.2012г. – 04.02.2015г. в размер на 6474,75 лв.; 4000,00 лв., представляваща предоставена в заем сума на М.К.Т. и подлежаща на връщане, ведно със законната лихва върху тази сума за периода 05.02.2015г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва за периода 05.02.2012г. – 04.02.2015г. в размер на 1225,58 лв.; 2685,16 лв. – разноски по компенсация.

            Въз основа на горното решение е издаден изпълнителен лист на 01.06.2018г. в полза на ищеца „ЗАЗИ И КО“ООД срещу ответника М.К.Т. – за всички присъдени с решението суми.

            С нотариален акт за дарение на недвижим имот №162, т.I, рег.№2102, дело №153/22.06.2015г. по описа на нотариус с рег.№619 на НК и с район на действие Районен съд – Трявна С.Ч., ответникът М.К.Т. е дарил на майка си – ответницата П.И.Т., ¼ ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в гр. Трявна, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 73403.501.1159.1.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-21/12.05.2010г. на ИД на АГКК – Габрово, с адм. адрес: гр. Трявна, ул. ***********, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 73403.501.1159, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта – 1, ведно с прилежащите части: МАЗА №20 с площ 9,66 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, при съседи: на същия етаж – 73403.501.1159.1.7, под обекта - 73403.501.1159.1.3 и над обекта - 73403.501.1159.1.9.

            Въз основа на горните доказателства по делото съдът намира предявения по делото иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за изцяло основателен. За уважаването му е необходимо да се установи, че: ищецът е кредитор на първия ответник; сделката, която се иска да бъде обявена за недействителна, е увредила кредитора; знание за увреждане у длъжника. В случая не е необходимо да се установи знание за увреждане у преобретателя по сделката, тъй като сделката е безвъзмездна.

            В случая по делото безспорно е установено, че ищецът е придобил качеството на кредитор, след като с влязло в сила на 23.05.2018г. съдебно решение по гр.д. №993/2015г. по описа на Районен съд - Русе в негова полза е присъдена сумата от 21 132,00 лв., представляваща вреди от липси по предоставени и неотчетени стоки в периода между 01.01.2009г. и 18.11.2009г. Това качество същият е придобил още в момента на възникване на вземането. Самото вземане се основава на трудовото правоотношение между ищеца и ответника М.К.Т. и реализиране на фактическия състав по чл.207 ал.1 т.2 от КТ, регламентираща отчетническата отговорност при липси, като моментът на възникване на вземането е моментът на установяване на липсата - 18.11.2009г., от когато за ответника М.К.Т. е възникнало задължението да върне на работодателя си липсващата сума. От този момент посоченият ответник е знаел за съществуването на вземането, както и че със своите разпоредителни действия би навредил на кредитора. С оглед на това е неоснователно възражението на ответниците, че вземането на кредитора към длъжника е възникнало едва с влизане в сила на съдебното решение по гр.д. №993/2018г. по описа на Районен съд – Русе. С влизане в сила на това съдебно решение възникналото на 18.11.2009г. вземане е станало изискуемо и ликвидно. За основателността на претенцията по чл.135 ЗЗД обаче не е необходимо вземането да е било изискуемо и ликвидно към датата на увреждането, а е достатъчно да е съществувало към този момент, както е в случая. Към датата на извършване на сделката, с която ответникът М.К.Т. е дарил своя идеална част от недвижим имот в гр. Трявна на ответницата П.И.Т. - 22.06.2015г., вземането на ищеца към него е съществувало, поради което същият е знаел за увреждането. Самото увреждане на интересите на кредитора от извършеното правно действие е налице, тъй като с него длъжникът е намалил имуществото си.

            Ирелевантни по делото са твърденията на ответната страна и, че П.И.Т. не е знаела за съществуващите задължения на сина си. Както бе посочено по-горе, такова знание не е необходимо да съществува и да бъде установено, тъй като атакуваната правна сделка е безвъзмездна.

            Поради изложените по-горе съображения съдът намери предявения по делото иск за изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като се обяви за недействителен по отношение на ищеца договорът за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт№162, т.I, рег.№2102, дело №153/22.06.2015г. по описа на нотариус с рег.№619 на НК и с район на действие Районен съд – Трявна С.Ч., на основание чл.135 ЗЗД.

            Относно разноските:

            С оглед изхода на делото, направеното от ищцовата страна искане и представения от нея списък по чл.80 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на общо 1253,05 лв., на основание чл.78 ал.1 ГПК.

            Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОБЯВЯВА за недействителна по отношение на „ЗАЗИ И КО“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Липник“ №66, представлявано заедно и поотделно от З.П.З. и Й.И.З., със съдебен адрес:*** /чрез адв. В.В./, сделката за дарение на недвижим имот, обективирана в нотариален акт №162, т.I, рег.№2102, дело №153/22.06.2015г. по описа на нотариус с рег.№619 на НК и с район на действие Районен съд – Трявна С.Ч., с който М.К.Т., с ЕГН **********, е прехвърлил на П.И.Т., с ЕГН **********, ¼ ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в гр. Трявна, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 73403.501.1159.1.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-21/12.05.2010г. на ИД на АГКК – Габрово, с адм. адрес: гр. Трявна, ул. ***********, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 73403.501.1159, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта – 1, ведно с прилежащите части: МАЗА №20 с площ 9,66 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, при съседи: на същия етаж – 73403.501.1159.1.7, под обекта - 73403.501.1159.1.3 и над обекта - 73403.501.1159.1.9, на основание чл.135 ЗЗД.

            ОСЪЖДА М.К.Т., с ЕГН **********, и П.И.Т., с ЕГН ********** ***, да заплатят на „ЗАЗИ И КО“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Липник“ №66, представлявано заедно и поотделно от З.П.З. и Й.И.З., със съдебен адрес:*** /чрез адв. В.В./ сумата от 1253,05 лв. /хиляда двеста петдесет и три лева и 05 ст./ - направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: