РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20231880100142 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Т. К.
против В. Н.. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след
подадено възражение срещу заповед за изпълнение на парично задължение,
като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на
вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат
предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК). По
постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 68/2023 г. по описа на Районен
съд Своге. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение за
следните суми : 1200 лева – главница (незаплатена консултация и събиране на
документи по устен договор), заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.02.2023 г. до изплащане на вземането, 48,33 лева – лихва за
забава за период от 12.09.2022 г. до 04.02.2023 г., както и 325 лева – разноски
по делото. Ищецът иска от съда да признае за установено спрямо ответника,
че Н. й дължи горепосочените суми за главница и лихва – с начална дата
18.11.2022 г., като се претендират още и направените по делото разноски.
От ответната страна е подаден писмен отговор. Исковите претенции се
отхвърлят изцяло, както и фактическите твърдения изложени в исковата
молба. Н. посочва, че не е упълномощавала К., нито устно, нито писмено, да
извършва действия от нейно име и за нейна сметка.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните
поддържат съображенията изложени в исковата молба и в отговора.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. №
1
68/2023 г. по описа на Районен съд Своге и са разпитани двама свидетели.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено, че между страните по делото е
налице валиден договор за поръчка с предмет : извършване на консултантски
услуги – данъчни, финансови и имотни и уговорено възнаграждение в размер
на 1200 лева. Съображения са следните :
Във възражението подадено до съда Н. твърди, че няма никаква
договорка с лицето Т. К., а е налице злоупотреба с лични данни от страна на
последната. Същото е посочено и в отговора на исковата молба, като
първоначално в открито съдебно заседание Н. твърдеше, че не познава ищеца.
Впоследствие обаче, при разпита на свидетелите, В. Н. промени
първоначалната си версия и призна, че се познава с К. и е ходила с нея в
клона на „Банка ДСК” АД в гр. Своге, а също така, че пред нея (пред Н.)
свидетелката Н. К. е помолила Т. К. да й помогне. Липсват всякакви данни по
делото, от които би могло да се заключи, че тази „помощ“ е следвало да бъде
безкористна – в случая дори с дарствени намерения, най-малкото защото за да
помогне на Н. К. е трябвало да посети различни населени места и
учреждения, което обективно е свързано с разходи на пари и загуба на време.
По делото са приложени разписки, от които е видно, че на 08.07.2022 г. в гр.
Враца Т. К. е заплатила общо 145 лева за изговяне на скици, по сметка на
АГКК. Съсобственик на имотите е Н., като получаванета на скиците, както и
на всички други документи приложени по делото – от Софийския районен
съд и от Агенция по вписванията, може да стане само от собственик,
наследник, страна по дело, или на упълномощено от тях лице. Датата
08.07.2022 г. съвпада с периода от време, посочен от свидетелката К., като тя
вече говори за две срещи между Н. и К., включително за преглеждане и
попълване на данъчна декларация и посещение на клон на банка. С оглед
изискванията за гарантиране на банковата тайна, без съгласието на Н.
присъствието на К. би било невъзможно. Същото (съгласието на Н.) се отнася
и за документа заявление за препис от 22.07.2022 г., като простото оспорване
на подписа не може да обори доказателствената му сила. Освен това датата
22.07.2022 г. кореспондира с датата на платежните от гр. Враца и с
показанията на двамата свидетели.
Признанието от страна на Н. на неизгодните за нея факти, че се познава
с К. и в присъствието на Н., К. е уговаряла К. да помогне на Н., преценен от
съда с оглед на всички по-горе обсъдени от съда обстоятелства и установени
факти, води до несъмнен извод, че между страните е налице валиден договор
за поръчка с предмет извършване на консултантски услуги – данъчни,
финансови и имотни.
Относно възнаграждението и неговия размер (1200 лева) съдът
кредитира показанията на свидетеля Г., без оглед на евентуалната му
заинтересованост от изхода на делото, тъй като всичко друго казано от него
кореспондира с установеното от фактическа страна. Също така, както е
посочено по-горе, липсват всякакви основания К. да надарява Н.. С оглед
установеното по делото за финасовото състояние на ответника, достоверни
изглеждат твърденията на свидетеля Г., че заплащането евентуално е трябвало
2
да стане чрез пари получени от сделка, като очевидно Н. е счела, че липсата
на сделка я освобождава от задължението да заплати договореното
възнаграждение. Относно отчета – с връчването на фактурата и приложението
към нея довереникът е дал отчет на доверетеля.
Искът за лихва е установен в своето основание, поради което на
основание чл. 162 ГПК и с помощта на достъпните интернет страници за
изчисляване на законната лихва съдът определи размера й на 27,99 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че предявените искове са основателни – относно лихвата частично.
Доказано е съществуването на вземанията, както и техния размер. Ответната
страна не доказа никакви факти, които да изключват или погасяват правата на
ищеца От представените и приети доказателства се установява, че е налице
валидна облигационна връзка – неформален договор за поръчка с уговорено
възнаграждение за довереника в размер на 1200 лева. Т. К. е изпълнила
задълженията си по договора, а В. Н. не е заплатила договореното
възнаграждение.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно с
уважената част от исковете, ответникът ще следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски – за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение. Съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното
производство, които следва да се присъдят според установената част от
вземанията. Ответната страна също има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част на исковете.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено на основание чл. 422 ГПК, че В. Н. Н. от с. Е.,
общ. С., ЕГН **********, дължи на Т. Р. К. от гр. В., ул. „....” № , ет. , ап. ,
ЕГН **********, сумата от 1200 лева – главница, представляваща
незаплатено възнаграждение по неформален договор за поръчка с предмет
извършване на консултантски услуги – данъчни, финансови и имотни, заедно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 01.02.2023 г. до
окончателното погасяване на задължението, и сумата от 27,99 лева – лихва
върху главницата, начислена за периода от 18.11.2022 г. до 04.02.2023 г., а до
пълния претендиран размер от 48,33 лева отхвърля предявения иск.
Осъжда В. Н. Н. от с. Е., общ. С., ЕГН **********, да заплати на Т. Р.
К. от гр. В., ул. „....” № , ет. , ап. , ЕГН **********, сумата от 467,50 лева –
направени разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение по
гр.д. № 142/2023 г. по описа на Районен съд Своге, според уважената част от
исковете.
Осъжда Т. Р. К. от гр. В., ул. „...” № , ет. , ап. , ЕГН **********, да
заплати на В. Н. Н. от с. Е., общ. С., ЕГН **********, сумата от 9,78 лева –
направени разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 142/2023 г. по
описа на Районен съд Своге, според отхвърлената част от исковете.
Осъжда В. Н. Н. от с. Е., общ. С., ЕГН **********, да заплати на Т. Р.
3
К. от гр. В., ул. „...” № , ет. , ап. , ЕГН **********, сумата от 319,70 лева –
направени разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение по
ч.гр.д. № 68/2023 г. по описа на Районен съд Своге, според установената част
от вземанията.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4