Решение по дело №8006/2012 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 май 2013 г.
Съдия: Георги Димитров Димитров
Дело: 20125330108006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 1879

 

                                               08.05.2013 г., гр. Пловдив

 

                                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІ граждански състав, на трети април  две хиляди и  тринадесета  година, в публичното заседание в състав :

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

                                               СЕКРЕТАР : Петя Карабиберова

 

Като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 8006 по описа на съда за 2012 г., намира за установено следното :

         Иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС  във фаза по допускането.

         Ищците М.Д. и И.Х.,***  твърдят, че  с ответника Д.М. са съсобственици на тавански етаж на сгР.та, построена в гр. Пловдив, на ул. “М.” №* в дворно място, представляващо имот с идентификатор № 56784.528.422. Твърди се таванският етаж от сгР.та да е обособен като самостоятелен мансарден етаж, който по предназначение представлява обща част на сгР.та, но има нужната височина, така че в него да се обособят самостоятелни тавански помещения - по едно за всеки съсобственик, който според твърденията на ищеца притежава по един жилищен етаж в сгР.та. Ищците твърдят още, че  страните са етажни собственици на сгР.та, като всеки един е собственик на един етаж – Д.М. на *********** за М.Д., а ********* за И.Х..

         С първоначалната искова молба и с допълнителна молба от 19.06.2012г. по делото ищците са изложили своите съображения за начина, по който е възникнала съсобствеността по отношение таванския етаж и по отношение на възникването на правата на етажните собственици за всеки от обектите в етажната собственост.

 Ответникът Д.М. чрез пълномощника му адв. Д.  оспорва исковата молба, като  намира същата за недопустима, излагайки съображения, че имотът, предмет на делбата е подпокривно пространство и като такова не може да бъде поделено. По същество счита, че искът е неоснователен по съображения, че въпросният тавански етаж със Заповед от 2007г. на Началника на ДНСК – София е разпоредено да бъде премахнат, което така или иначе до настоящия момент не се е случило. Твърди, че има влязла в сила административна заповед за премахването му, поради което това подпокривно пространство според ответника и на това основание не може да бъде допуснато до делба.

         По искане на ответника М.  като страна - задължителен другар по делото е конституирана М.К.А., която чрез пълномощника си адв. М.Д.  е депозирала писмен отговор, с който се оспорва предявения иск по съображения, аналогични на тези, изложени в отговора на ответника М..

          Пълномощникът на ищците ангажира становище за това, че допълнително конституирания ответник не е етажен собственик във въпросната жилищна сгР. и не притежава самостоятелен обект на собственик върху етажната собственост и в тази връзка се оспорва като нищожна сделката дарение, оформена с представения по делото нотариален акт № 143, том 8/11.11.2004г. Възражението се основава на това, че сделката има негоден предмет, тъй като не се прехвърлят права върху самостоятелен обект на собственост, а само сутеренно помещение, което не е самостоятелен обект, а принадлежност към жилищните етажи на сгР.та.

От съда се иска да допусне  делбата на таванския етаж от сгР.та при равни между страните квоти.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

 Видно от приложен договор от 22.08.2006г. за продажба на общинска земя по реда на параграф 27 от ПЗР на Закона за собствеността, Община Пловдив е продала на Р. Х., М.Д. и И.Х. ***. С нотариален акт № 49, рег.№ ******** Р. Х. е дарила на дъщеря си И.Х.  своята 1 / 18 ид. част от дворно място в процесния имот на ул. “М.” № в гр. Пловдив.  Със същия нотариален акт Р. Х. и М.Д.  са дарили на И.Х.  общо 5/6 ид. части от  самостоятелен обект в сгР. с идентификатор 56784.528.422.1.3 на същия адрес.

С нотариален акт № 50, рег.№*********. Р. Х. е дарила на М.Д.  своята 1 / 18 ид. част от дворно място в процесния имот на ул. “М.” № в гр. Пловдив.  Със същия нотариален акт Р. Х. и И.Х.  са дарили на М.Д.  общо 12/18 ид. части от  самостоятелен обект в сгР. с идентификатор 56784.528.422.1.2 на същия адрес.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 113, дело № *******г. на нотариус *********, ответникът Д.К.М. е закупил жилището на ********от 4-етажната жилищна сгР. в процесния имот. , заедно с 1/ 2 ид. част от таванския етаж на сгР.та и от общите части и правото на строеж от дворното място.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 143, дело № *******г. на нотариус *******, ответникът К.М.  и съпругата му са дарили на дъщеря си М.А. сутеренното помещение в процесния имот на ул. “М.” №.

Приложена е Заповед № РД-14-273/12.06.2007г. на началник ДНСК – гр. София, според която при проверка с констативен акт № 52/13.09.2006г. е установен незаконен строеж, представляващ надстрояване на съществуваща триетажна жилищна сгР. в съсобствен УПИ*****, кв. **** по плана на гр. Пловдив, с административен адрес ул. “М.” №. съгласно акта, след разкриване на покрива надзидът е увеличен със 70 см. С височина 3,10 метра до билото. Изпълнен е двускатен дървен покрив, покрит с керемиди.  В подпокривното пространство са обособени обитаеми помещения чрез изграждане на преградни стени от итонг.  Строежът не е завършен, но се ползва за живеене.  Строителството е извършено през 2002г. от наследодателя на М.Д. и И.Х..  Строежът е извършен без изискващите се строителни книжа и без нотариален договор с останалите съсобственици на имота, в нарушение на цитирани в акта разпоредби на ЗУТ. Съсобствениците са уведомени за започване на административно производство  по реда на чл. 225 от ЗУТ за премахване на незаконния строеж. Подадената от Д. и Х. жалба по този повод не е уважена.  Затова  е разпоредено да бъде премахнат незаконния строеж, съвпадащ с процесния имот по настоящото дело.  При неспазване на определения за това срок е разпоредено  да се извърши принудително премахване на незаконния строеж.

Приложено е решение № 702/02.07.2008г. на Пловдивски административен съд по административно дело № ******. на ПАС, според което е отхвърлена жалбата на М.Д. и И.Х. срещу горецитираната Заповед. Това решение е оставено в сила с приложено Решение № 477/12.01.2009г. на ВАС по административно дело № ******г. на ВАС, което решение е окончателно.

Според приложено писмо изх.№ 11 ПС79/05.04.2011г. от Община Пловдив до Район Източен – гр. Пловдив, се изпраща писмо от 31.03.2011г. от РДНСК относно принудително изпълнение на влезли в сила заповеди на Началник ДНСК – София за премахване на незаконни строежи, според което е определено принудително премахване  на незаконен строеж “ Надстройка над съществуваща триетажна  жилищна сгР., реализиран в УПИ***, кв.*** по плана на ******, , гр. Пловдив , с извършители ищците по делото М.Д. и И.Х., което ще се извърши на 14.04.2011г.

По делото е прието заключение от вещото лице Й.А. по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно изготвено и го кредитира изцяло. Съгласно заключението, не се откриват строителни книжа  за преустройството на таванския етаж.  Строителството към момента на съставянето на констативния протокол за незаконно строителство, не е завършено.  Отказано е узаконяване на преустройството.

Така, след преценка на всички доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налагат следните правни изводи: в настоящия случай не е налице обект, годен за делба. Процесния тавански етаж е обявен за незаконен съгласно горните писмени доказателства и като такъв следва да бъде премахнат.  Незаконният строеж няма данни да е премахнат и към настоящия момент, видно и от заключението на вещото лице. В този смисъл съдебната практика е категорична – незаконни строежи не могат да бъдат предмет на делба, когато не са в режим на търпимост / настоящият е строен през 2002г./, не може да  бъде узаконен съгласно заповедта на ДНСК и съдебните решения, и е направено предписание от техническите органи за събарянето му. Има и открита процедура за премахване на строежа, видно от горните писмени доказателства. Така – евентуалното допускане но делба на процесния имот при тези обстоятелства би означавало узаконяване на незаконното строителство, осъществено в имота. Следователно – искът за делба  на процесния имот следва да се отхвърли по гореизброените съображения.

Ответниците са претендирали разноски. На основание чл. 78,ал.3 от ГПК с оглед отхвърляне на предявения иск, в полза на ответниците ще се присъдят разноски в общ размер 525,00 лева, от които 400 лева адвокатски хонорар, 120,00 лева за вещо лице и 5,00 лева за съдебно удостоверение.

На основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси по ГПК, ищците ще бъдат осъдени да заплатят всяка от двете по 30 лева държавна такса по сметка на ВСС.

         По изложените мотиви съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Х.Д., ЕГН ********** и И.Х.Х., ЕГН **********,*** и ***  срещу Д.К.М., ЕГН ********** *** и М.К.А., ЕГН ********** *** иск  за  делба на следния недвижим имот: тавански етаж от многофамилна жилищна сгР. с идентификатор № 56784.528.422.1, със застроена площ на всеки етаж от 125 кв.м., която сгР. е построена в дворното място, намиращо се в гр. Пловдив, ул. “М.” №,  съставляващо поземлен имот с идентификатор № 56784.528.422, съгласно одобрената карта, цялото с площ от общо 479 кв.м., урбанизирана територия, следно застрояване / 10-15м./, стар имот пл.****** парцел******по плана на Пловдив, при съседи на местото съгласно картата: 56784.528.429, 56784.528.423, 56784.528.416, 56784.528.417, 56784.528.420, 56784.528.421.

ОСЪЖДА М.Х.Д., ЕГН ********** и И.Х.Х., ЕГН **********,*** и *** да заплатят на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси по ГПК -  всяка от двете по 30,00 / тридесет/  лева държавна такса по сметка на ВСС.

ОСЪЖДА М.Х.Д., ЕГН ********** и И.Х.Х., ЕГН **********,*** и *** общо да заплатят на Д.К.М., ЕГН ********** *** и М.К.А., ЕГН ******** *** сумата от 525,00 / петстотин двадесет и пет/ лева – направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                              

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ