Р Е
Ш Е
Н И
Е № 260312
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XХII състав, в публичното заседание на 11.04.2022 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9311 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.124
и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба от “Релайънс”
ЕООД срещу „Балкантабако“ ЕООД, „Винарска изба Старосел“ ЕООД и „Старосел
Инвест Груп“ ООД, с която са предявени субективно и обективно съединени
осъдителни искове за осъждане на ответниците в условията на солидарност да
заплатят на ищеца сумата в размер на 25 000 лева, предявена частично от
общо дължимата сума в размер на 140 000 лева, което вземане произтича от
Договор за финансова помощ от ***, сключен с „ЕСБ-София“ ЕООД, прехвърлено с
договор за цесия от *** на “Релайънс”
ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 30.07.2020 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че
между „ЕСБ-София“ ЕООД, в качеството на
кредитодател и „Балкантабако“ ЕООД в качеството на кредитополучател е сключен
Договор за финансова помощ от ***, по силата на който на последният е
предоставен заем в размер на 140 000 лева, която сума да се преведе по
сметка на НАП, с оглед погасяване на задължения на „Балкантабако“ ЕООД. Сумата
е преведена по указания в договора начин на 26.07.2013 г. Сумата е следвало да
бъде върната в срок до 23.07.2018 г. Ответниците „Винарска изба Старосел“ ЕООД
и „Старосел Инвест Груп“ ООД са се задължили солидарно по договора да отговарят
както заемателя за задълженията по същия. Твърди се, че вземанията по договора
за финансова помощ са прехвърлени на “Релайънс” ЕООД с договор
за цесия от ***, за което длъжниците са надлежно уведомени, чрез действащия към
момента на уведомление у. на същите Т. Т. – Ш.. Твърди се, че задълженията не
са изпълнени в срок, което поражда интереса на ищеца да предяви исковете.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който.
Оспорва се сумата в размер на 140 000 лева да е предоставена на ответника „Балкантабако“ ЕООД като заем или под формата на каквато и да било
финансова помощ. Оспорват автентичността на договора, като се твърди, че същият
не е подписан за „ЕСБ-София“ ЕООД от неговия законен представител – у. Б. С..
Оспорват достоверността на датата на сключване на договора, като твърдят, че
същият не е сключен на ***. Твърди се, че договорът е съставен след
прекратяване на представителната власт на у. на всяко едно от трите ответни
дружества – Т. С. Т. – Ш., поради което не обвързвал ответниците.
Излагат се твърдения, че Т. С. Т.
– Ш. е заемала длъжността у. в „Балкантабако“ ЕООД до 09.10.2018 г., когато с
решение на едноличния собственик на капитала е освободена, което обстоятелство
е вписано в по партидата на дружеството в Търговския регистър на 19.11.2018 г.
В „Винарска изба Старосел“ ЕООД и в
„Старосел Инвест Груп“ ООД Т. Ш. е заемала длъжността у. до 09.10.2019 г., на
която датата е освободена с решение на собствениците, които обстоятелства са
вписани в ТР на 18.10.2018 г.
Излагат се твърдения, че
процесният договор е сключен след като Т. Ш. е освободена от длъжността у. на
трите ответни дружества, поради което е сключен без представителна власт от
името на ответниците, поради което е недействителен на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД. Излагат се твърдения, че на ответниците договорът е станал достояние с
връчването на препис от исковата молба и приложенията към него, като заявяват, че
се противопоставят на действията извършени от името на трите ответни дружества
чрез Т. Ш.. Излагат се твърдения, че договорите са сключени с цел Т. Ш. да се
облагодетелства като едноличен собственик и у. на ищцовото дружество.
Излагат се твърдения, че дори и
сумата в размер на 140 000 лева да е била преведена от „ЕСБ-София“ ЕООД по
сметка на НАП за погасяване на публични задължения на „Балкантабако“ ЕООД, то
последното не е дало съгласие за това. Счита, че „искането за усвояване на
средства по договор за финансова помощ от *** и писмо което се твърди да
изхожда от „ЕСБ-София“ ЕООД на *** са съставени за нуждите на настоящия процес
и са антидатирани. Оспорва се и документа „отчет за изразходвани суми“. Излагат
се доводи, че не са налице предпоставките за изпълнение на публично задължение
от страна на трето лице. Нямало и постъпило уведомление за погасяване на дълга
във вр. с чл.180 ДОПК, а по прекратеното *** няма документи, удостоверяващи
комуникация с третото лице „ЕСБ - София“ ЕООД. Излагат се твърдения, че в
счетоводството на „Балкантабако“ ЕООД процесният договор не е осчетоводен.
Оспорва се и договора за цесия и
че уведомленията са връчени на представител на ответните дружества. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл.240, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие валидно
сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на
заемателя, поемане на задължение на последния да върне сумата, размер и падеж
на вземанията, наличие на солидарна отговорност, предвидена с договора. Ответникът носи насрещно доказване, носи насрещно
доказване, при установяване на горното от ищеца, че е платил в срок
задължението си. Възраженията си за неавтентичност на договора за заем, че не е
подписан от представител на заемодателя, както и възраженията си за
антидатиране на процесния договор за заем.
От договора за финансова помощ от *** /л.7/
се установява, че същият е подписан от „ЕСБ-София“ ЕООД като заемодател и
„Балкантабако“ ЕООД, като заемател Договорът е подписан от „Винарска изба Старосел“
ЕООД и „Старосел Инвест Груп“ ООД, като солидарно отговорни лица.
За
„Балкантабако“ ЕООД и солидарните длъжници договорът е подписан от Т. С. Т.-Ш..
От справка в
Търговския регистър се устанвява, че към датата на подписване на договора – ***
представител на трите дружества е била именно Т. С. Т.-Ш., писана като У..
За
„ЕСБ-София“ ЕООД договорът е подписан от Б. К. С., който към датата, посочена в
договора е вписания у. на дружествот. Автентичността на подписа е установено с
приета и неоспорена от страните Съдебно-почеркова експертиза /л.116/.
По силата на
този договор „ЕСБ-София“ ЕООД се задължава да предостави заем на „Балкантабако“
ЕООД в размер на 140000 лева – чл.1, който се отпуска съгласно изрично писмено
искане от заемополучателя – чл.2, ал.1, като се посочат целите за които ще се
разходва и сроковете за това и банкова сметка *** – чл.2, ал.2. Срокът за
издължаване на заема е 23.07.2018 г.
Видно от
Искане за усвояване на средства по договор за финансова помощ от *** /л.15/,
същото е отправено от „Балкантабако“ ЕООД до „ЕСБ-София“ ЕООД, съгласно
изискванията на чл.2, ал.1 и ал.2 от договора, като е посочено, заемодателят да
преведе сумата в размер на 140 000 лева по сметка на НАП, с посочване на
банковата сметка, с цел погасяване на публични задължения на заемателя -
„Балкантабако“ ЕООД и отмяна на наложени обезпечителни мерки по ***. На
искането е поставена дата на изготвяне 25.07.2013 г.
С писмо от
29.07.2013 г. /л.16/ „ЕСБ-София“ ЕООД уведомява „Балкантабако“ ЕООД, че сумата
в размер на 140 000 лева е преведена по посочената в искането банкова
сметка *** ***.
Предстаен е
и документ за банков превод с дата 26.07.2013 г. /л.11 и л.17/ за сума в общ
размер на 140 000 лева.
От изискана
информация от НАП е постъпила справка /л.73-82/, от която се установява, че е
направено плащане от „ЕСБ-София“ ЕООД по сметка за принудително изпълнение на
задължено лице „Балкантабако“ ЕООД в размер на 140000 лева с дата на постъпване
-26.07.2013 г., като сумата е разпределена за погасяване на публични задължения
на „Балкантабако“ ЕООД, представени по вид и размер.
От приетата
по делото и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза /л.155/, която
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че в
счетоводството на „ЕСБ -София“ ЕООД на дата 26.07.2013 г. е осчетоводено
възникнало вземане към „Балкантабако“ ЕООД в размер на 140 000 лева във
връзка с извършено плащане по *** от
името на „Балкантабако“ ЕООД.
С оглед така
обсъдените доказателства съдът приема, че между „ЕСБ-София“ ЕООД, като
заемодател и „Балкантабако“ ЕООД, като заемател е сключен договор за заем с
дата ***, по силата на който „ЕСБ-София“ ЕООД е предоставил на „Балкантабако“
ЕООД заем в размер на 140 000 лева, чрез погасяване на съществуващи
задължения на последния към държавата, които се е задължил да върне. Установява
се, че „Винарска изба Старосел“ ЕООД и
„Старосел Инвест Груп“ ООД са се задължили да отговарят солидарно за
задълженията на „Балкантабако“ ЕООД по договора за заем.
Обстоятелството, че сумата е осчетоводена в
счетоводството на „ЕСБ-София“ ЕООД като вземане към „Балкантабако“ ЕООД във
връзка с плащане по ***, без да е посочено изрично като основание договорът за
финансова помощ, не води на извод, че това не е вземане по договор за заем, а
по друго правоотношение. Не се установи от ответниците сумата да е платена и
дължима на друго основание.
Сключването
на договора за заем не се опровергава от липса на осчетоводяване на същия в
счетоводставата на ответниците. Дали този договор ще бъде осчетоводен или не
при задължените лица е въпрос на счетоводна политика и не влия на фактическия
състав на пораждане на заемно правоотношение.
Същото се
отнася и до липсата на изрично писмено съгласие на задълженото лице по смисъла
на чл.180, ал.1, т.1 ДОПК. Липсата на такова не влия на фактическия състав на
договора за заем. Освен това изискването
на чл.180, ал.1, т.1 ДОПК има значение единствено при встъпване на платилото
трето лице в правата на удовлетворения кредитор.
Достоверността
на датата на сключване на договора за заем се установява, както от представента
информация от НАП, съгласно която сумата в размер на 140000 лева е поступила на
26.07.2013 г. от „ЕСБ-София“ ЕООД по сметка на НАП за погасяване на публични
задължения на „Балкантабако“ ЕООД, така и от приетата ССчЕ, която установява,
че на същата дата това вземане е осчетоводено в счетоводството на
„Балкантабако“ ЕООД.
Същото се
установява и от допуснатия на ищеца свидетел при режим на довеждане – Н.И.Ш.
/протокол от о.с.з. от 05.10.2021 г. л.141/, който към 2013 г. е бил а. на
„Балкантабако“ ЕООД и на другите дружества към неговата група, на които Т. Т. е
била у., който е видял изготвения договор през 2013 г., имащ за цел да се
погасят публични задължения на „Балкантабако“ ЕООД към държавата, по образувано
*** от НАП и именно за това били
разходвани средствата, отпуснати по договора. Свидетелят установява, че още
преди сключване на договора от „ЕСБ -София“ ЕООД са поискали гаранции за
изпълнението му и затова в договора са включени като солидарни длъжници други
две дружества от групата на „Балкантабако“ ЕООД.
Преценени по
реда на чл.172 ГПК, с оглед вероятната заинтересованост, съдът кредитира
показанията на така разпитания свидетел. Свидетелят дава сведения за факти и
обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел. Неговите показания
кореспондират с обсъдените писмени доказателства и Съдебно-счетоводна
експертиза.
Предвид
изложеното се опроверка твърдението на ответниците, че договорът за финансова
помощ е антидатиран и е подписан след прекратяване на представителната власт на
Т. Т. спрямо ответниците и не им е противопоставим.
Следва да се
посочи, че в Търговския закон не е предвидено изискване поемането на задължение
за ООД да бъде скрепено с Решение на Общото събрание на същото. Липсва
твърдения, че токова изискване е предвидено в устава на ответните дружества.
Предвид изложеното у. на ответниците има право валидно да поема задължения от
името и за сметка на представляваните от него дружества.
От договор
за цесия от *** /л.10/ се установява, че „ЕСБ -София“ ЕООД прехвърля на „Релайънс“
ЕООД вземането си срещу ответниците в размер на 140 000 лева.
От ССчЕ се
установява, че договорът за цесия е осчетоводен в счетоводството и на двете
дружества на дата 07.02.2018 г., с което се установява достоверността на датата
на сключването му.
Обстоятелството,
че договорът за цесия, с предмет договора за финансова помощ от 2013 г., е
осчетоводен в счетоводствата и на двете страни по него на 07.02.2018 г. отново
потвърждава, че договорът за финансова помощ е бил сключен преди ***, в период
в който Т. С. Т.-Ш. все още е била у. на ответните дружества. По твърдения на
самите ответници, същата е освободена от тази длъжност с Решение на Общите
събрания през месец октомври 2018 г., близо година по-късно, поради което
същата към този момент е могла валидно да поема задължения от името на
ответниците.
От СПЕ се
установява, че договорът за цесия за „ЕСБ -София“ ЕООД е подпсан от неговия у.
Б. К. С..
Същото се
установява и за представените уведомления за извършената цесия.
В случая е
без правно значение дали уведомленията са получени от ответниците на посочената
в тях дата - 07.02.2018 г. Това е така,
доколкото цесията може да бъде съобщена и в хода на висящия съдебен процес,
каквото е сторено чрез връчването на исковата молба и пиложенията към нея, част
от които са уведомленията за цесията, на ответниците, с което съдът приема, че
същите са надлежно уведомени за цесията и това обстоятелство се цени по реда на
чл.235, ал.3 ГПК. Наред с това, съдът приема, че датата посочена в
уведомленията като дата на връчване на ответницте – 07.02.2018 г. е възможно да
е достоверна, доколкото самият договор за цесия е сключен на ***, който за
цесионера е подписан от Т. Ш., която към тази дата е била все още у. и
представляващ ответниците.
Ответниците
нямат инетерес да оспорват дали възнаграждението по договора за цесия е платено
от цесионера на цедента, доколкото не са страна по него. За тях е от значение,
че има такъв договор, подписано уведомление за извършеното прехвърляне от
цедента, връчено на длъжниците. При наличие на тези докуемнти ответниците –
длъжници ще изпълнят редовно, ако платят на цесионера, като е без значение дали
цесионерът е изправна страна по договора за цесия, последното не влия върху
задълженията на ответниците.
Горното води
на извод, че материално-правно легитимиран да предяви исковете е именно ищеца –
цесионер „Релайънс“ ЕООД.
С оглед
изложеното съдът приема, че предявените искове се доказаха по основание и
размер.
По
направеното от ответниците, своевременно, в срока по чл.131 ГПК, възражение за
изтекла погасителна давност, съдът намира същото за неоснователно. В случая е
приложима общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, доколкото не са налице някои
от изключенията, предвидени в чл.111 ГПК.
Давността
започва да тече от датата на която вземането е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. В случая посоченият в договора срок за издължаване на заема е 23.07.2018
г. От тази дата започва да тече давността за вземането, като същата не е
изтекла до датата на подаване на исковата молба в съда – 30.07.2020 г., когато
давността е прекъсната.
Предвид
изложеното исковете ще се уважат изцяло.
Като законна
последица от уважаване на исковете, ще се уважи и претенцията за присъждане на
законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.07.2020 г. до
окончателното плащане, каквото искане е напарвено още в исковата молба.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат за ищеца.
Ищецът
доказа следните разноски – 1000 лева, платена държавна такса, 1800 лева –
платено адвокатско възнаграждение и 85 лева – платен депозит за ССчЕ или общо 2885 лева, които на основание чл.78,
ал.1 ГПК ще се присъдят изцяло на ищеца.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Балкантабако“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Старосел, общ.
Хисаря, „Винарска Изба Старосел“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Старосел, общ. Хисаря и „Старосел Инвест Груп“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: село Старосел, общ. Хисаря ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА „Релайънс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
управление: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 8, ет.1, ап.3, сумата в размер на 25 000 лева,
предявена частично от общо дължимата сума в размер на 140 000 лева, дължима по Договор за финансова помощ от ***, сключен с „ЕСБ-София“ ЕООД, което вземане е прехвърлено с
договор за цесия от *** на “Релайънс” ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.07.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 2885 лева – разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския
окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ