РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1958
Град Пловдив, 07 ноември
2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав,
в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2064 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс / АПК
във връзка с чл. 186 ал. 1 от Закона за данък добавената стойност / ЗДДС /.
Постъпила е жалба от „ДАЙНЕЗ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, общ. Родопи, с.
Марково, ул. ***№ 3, представлявано от управителя М.Е.В., срещу заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-136-0470746/17.05.2022г.,
издадена на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „Г“ от ЗДДС от М.Р. - началник отдел „Оперативни дейности" - Пловдив в
ЦУ на НАП.
Жалбоподателят намира заповедта за неправилна
и незаконосъобразна. Посочва, че в протокола от проверката става ясно, че
неподаването на данни за получени
количества горива се дължи на техническа неизправност, т.е. налице е обективна
причина за неизпълнение на нормативно установеното задължение. Сочи, че
дружеството не укрива приходи, нито цели неспазване на материалния закон.
Намира за ирелевантно обстоятелството дали некоректната работа на наличната в
обекта ЕДФП с нивомерна измервателна система е била в резултат на технически
проблем. Посочва, че единствено съвпадение на данните по АДД с предадените по
дистанционна връзка на посочените дати представлява точно и пълно изпълнение на
задължението. Счита, че наложеният срок на запечатване е прекомерно дълъг и не
съответства на обществената опасност, като запечатването не би довело до
прекратяване или преустановяване на нарушение, свързано с отчитането
количеството на закупеното гориво, доколкото към датата на издаване на
процесната заповед жалбоподателят е предприел своевременни мерки за
отстраняване на констатираната техническа неизправност. Моли да ъде отменена
мярката като неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът - началник отдел
„Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП, представлявано от ст.юрисконсулт Ш.,
оспорва жалбата. По същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед и
неоснователност на жалбата в съдебно заседание и в нарочно писмето становище по
делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Пловдив не встъпва
в процеса.
Установява се по делото, че жалбата е
допустима – решението на по-горестоящия орган е издадено на 17.06.2022 г., а жалбата против заповедта е
подадена на 25.07.2022 г. чрез административния орган. При оспорване на
неблагоприятен административен акт от адресат и в срок, жалбата е допустима за
разглеждане по същество.
Процесната заповед е издадена от началник
отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП. Относно компетентността на
органа, издател на акта, е представена заповед № ЗЦУ – 1148 от 25.08.2020 г. и
заповед за изменение № ЗЦУ – 1157 от 27.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП /10 л. по делото/, с която в т.1 са определени: „Директорите на дирекции
„Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП“,
да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ –
запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.
Съгл. чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл.186 ал.1
с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
С процесната заповед е наредено
запечатване на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция,
находящ се в находящ се в гр. Харманли, бул. България, обл. Хасково, -
стопанисван от „ДАЙНЕЗ“ ЕООД с ЕИК *********, като е постановена забрана за
достъп до обекта за срок от 14/четиринадесет/ дни, за това, че дружеството, в
качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н- 18/13.12.2006
г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/загл. изм. ДВ бр.80/2018 г./, което извършва продажби на течни горива чрез
средства за измерване на разход, не е спазило изискванията на чл. 3, ал. 3 от
цитираната наредба, като не предава по установената дистанционна връзка на НАП
актуални данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обекта. Нарушението е установено при
извършена проверка в обекта на 09.05.2022 г.
Констатирано е, че в обекта са налични
3 броя резервоари за съхранение на гориво с вместимост съответно резервоар от №
1 /бензин А95Н/- 19636 литра; 1 резервоар от № 2 /дизел/ - 19699 литра;
резервоар от № 3 /дизел/ - 19653 литра. Към тях са свързани три броя
бензиноколонки с по един пистолет, от които се извършват зарежданията на течни
горива дизел и бензин. В обекта има монтирана и функционираща ЕСФП с ИН на ФУ
OS010023 и нивомерна система: тип „NAX-121" с централно регистриращо
устройство,Датекс FP 800-KL" с ИН на ФУ OS010023 и ИН на ФП 58007417.
В хода на извършената проверка е
установено, че за периода от 01.01.2022 Г. До 15.03.2022 г., а именно за дните
07.01.2022 г., 20.01.2022 г., 25.02.2022 г. и 05.03.2022 г., по установената
дистанционна връзка на НАП не са постъпвали коректни данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта. При проверка в ПП ФУДВ е установено, че има съществени
различия между получените количества горива по еАДД, въведени чрез баркод четец
и количествата горива, постъпили в резервоарите и отчетени чрез нивомерната
система в обекта, както следва:
За 07.01.2022г. полученото количество
гориво на дизел по еАДД № 01000000000006598019/07.01.2022г., въведено чрез
баркод четец е 5027.00 литра. След получаване на доставката е подадена
информация към ИС на НАП за документална доставка в резервоар № 2 на 5027.00л.,
/служебен бон № 0030975/, но не са получени данни за доставката от НИС в
обекта.
За 20.01.2022г. полученото количество
гориво на дизел по еАДД № 01000000000006633143/20.01.2022г., въведено чрез
баркод четец е 10102.00 литра. След получаване на доставката е подадена
информация към ИС на НАП за документална доставка в резервоар № 2 на
10102.00л., /служебен бон № 0031360/, но не са получени данни за доставката от
НИС в обекта.
3a 25.02.2022г. полученото количество
гориво на дизел по еАДД № 01000000000006711961/25.02.2022г., въведено чрез
баркод четец е 8995.00 литра. След получаване на доставката е подадена
информация към ИС на НАП за документална доставка в резервоар № 2 на 8995.00л.,
/служебен бон № 0032448/, но не са получени данни за доставката от НИС в обекта
За 05.03.2022г. полученото количество
гориво на дизел по еАДД № 01000000000006730194/05.03.2022г., въведено
чрез баркод четец е 7044.00 литра. След получаване на доставката е подадена
информация към ИС на НАП за документална доставка в резервоар № 2 на 7044.00л.,
/служебен бон № 0032735/, но не са получени данни за доставката от НИС в
обекта.
Направен е извод, че „ДАЙНЕЗ“ ЕООД с
ЕИК ********* не подава данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС в Национална агенция за
приходите, което осъществява състава на
чл. 3, ал. 3 във връзка с чл.3, ал.2 от Наредба № Н 18/13.12.2006 г. на МФ във
връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна
мярка.
В заповедта са изложени мотиви относно
продължителността на срока при съобразяване определеният от законодателя размер
от 14 дни, което според органа показва значимостта на охраняваното обществено
отношение. Посочено е, че при определяне продължителността на мярката са взети
предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, както и
видът на търговския обект и характера на дейността бензиностанция, извършваща
продажби на течни горива. Според органа предаването на данни от ФУ към НАП е
нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и управляващи
търговски обекти за търговия с течни горива, които те следва да изпълняват при
съответните предпоставки, тъй като осъществява проследяването на количества
горива, а неспазването му винаги води до негативни последици за фиска, тъй като
в конкретния случай в НАП не постъпва нормативно предвиденото количество
информация, което води до невъзможност да се проследи движението на
количествата доставено и заредено гориво, както и съхраняваното такова. Посочва
се, че в контролния орган се създава невярна представа за количествата горива -
дизел и бензин, за която не може да се установи къде се намират и кога и как са
реализирани от страна на лицето. Течните горива представляват стока, с висок
фискален риск, поради което, за да не се допуска нерегламентирано използване на
същите, е вменено задължение за подаване на данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива и осигуряват възможност за
осъществяването на контролните функции на приходната администрация. Посочено е
също, че с настоящото нарушение се засяга утвърденият ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Така извършеното деяние, показва поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите
норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово
деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти. При
определянето на срока е съобразен принципът на съразмерност, според който
административният орган упражнява правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо. Според
административния орган, срокът, за който се налага, ПАМ е съобразен
с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността от търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване
на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на
оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на
изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
В настоящото съдебно производство не
се представиха нови доказателства.
Съдът намира от правна страна
следното.
При преценката на събраните по делото
доказателства поотделно и в своята съвкупност съдът намира, че соченото от
страна на дружеството жалбоподател нарушение е безспорно установено.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Съгласно ал. 6, всяко лице по ал. 1, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на
Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна
връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., лице, което извършва продажби на течни горива чрез
средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на
течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за
платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., всяко лице по ал. 2 е
длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
Изискванията и начинът за установяване на
дистанционна връзка и предаване на данни в НАП са подробно уредени в Приложение
№ 1 към Наредба №Н-18/2006 г. Подробно са изброени и функционалните
изискванията към фискалните устройства, фискалната памет, изискванията за
изобразяване и отпечатване на информацията при работа с фискално устройство и
контролна лента на електронен носител /КЛЕН/. Според IIIб, т. 1, б "е"
от Приложение № 1 в относимата редакция фискалните устройства предават по
установената дистанционната връзка данни от нивомерната система за доставка на
горива, коригирани с продадените количества по време на доставката, и за
наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или
ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната
система).
За нарушения на посочените разпоредби
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция.
Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка
– "запечатване на обект за срок до 30 дни", като в конкретния случай
е установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС –
не е спазен реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната
агенция за приходите.
От събраните по делото доказателства
се установи от представения протокол за извършена проверка № 0470746 от
09.05.2022 г. и
приложените служебни бонове за показания на нивомерната система за налични
горива, дневни финансови отчети за продажби от ЕСФП, експедиционни бележки и
товарителници е установено, че нивомерната система не функционира правилно и не
дава възможност за определяне на наличните количества гориво в резервоара за
съхранение на течни горива в обекта за посочените дати, поради което е
установено извършено от "Дайнез" ЕООД нарушение на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, а именно дружеството не
е предало на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. В случая, е установено,
че не е спазен реда или начина за подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в
Националната агенция за приходите, което е предпоставка за налагане на
принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б.
"г" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни в НАП.
Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като
основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е
търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за
документиране на извършена продажба, свързано с неподаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП, което представлява административно нарушение. В случая са налице
всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б.
"г" от ЗДДС. Административният орган налага принудителната
административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, като действа при условията на
обвързана компетентност и е независим от хода на административнонаказателното
производство /дали ще бъде издадено наказателно постановление и дали издаденото
такова ще влезе в сила/. Принудителната административна мярка има превантивен
характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер.
С оглед съставените за констатираното
нарушение протокол за извършена проверка, акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, които като официални
документи се ползват с материална доказателствена сила относно изложените в тях
факти, съдът намира, че правилно административният орган е приел, че са налице
предпоставките за налагане на принудителна административна мярка запечатване на
обект.
Наложената ПАМ е с оглед целта на
закона за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения,
както и за предотвратяване на вредните последици от тях по арг. от чл. 22 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 186 от ЗДДС урежда хипотезите, при които се налага ПАМ,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, сред които е и
непредаването по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите
за съхранение в обектите за търговия с течни горива, по чл. 186, ал. 1, т. 1 б.
"г" от ЗДДС. Принудителната мярка "запечатване на обект" е
с превантивна цел, която в случая е налице, тъй като към момента на
постановяването й търговецът не е бил преустановил дейността си, т. е.
съществува възможност за извършването и на друго нарушение.
Срокът на принудителната
административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в
настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона
- за четиринадесет дни, като е съобразено местоположението на търговския обект,
неговата площ, реализирания оборот и предвид обстоятелството, че с нарушението
е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява
пълна отчетност на извършваните от лицата продажби на горива или количества от
тях, като последното води до последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Точното и коректно подаване в НАП на данни за наличните
в резервоарите количества горива е нормативно установено задължение на
субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, в които се извършва
продажба на течни горива, с цел да бъде възможно извършването на текущ и
последващ контрол от органите по приходите. Неизпълнението на задължението за
подаване на данни в НАП безспорно засяга държавни интереси, свързани с
отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците върху
действително реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви, отговарят на
изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за
да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл. 146 от АПК, включително за съответствието на заповедта
с целта на закона.
С оглед на изложеното неоснователно е
възражението, че издадената ЗПАМ не е мотивирана по отношение на срока. Съдът
намира, че срокът на ПАМ е определен към средния такъв с оглед тежестта на
нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и
мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред, поради което и
ПАМ е наложена за срок от 14 дни, а не за максималния такъв.
От страна на жалбоподателя се твърди,
че неподаването на данните се дължи на техническа неизправност, по но по делото
не се представят никакви доказателства – нито пред административния орган, нито
в хода на административното оспорване, нито обжалването на акта пред съда,
които да удостоверяват наличие на технически проблем и неговото отстраняване,
например протокол от ремонт. Предвид посоченото съдът намира, че в случая не
касае технически проблем, а се дължи на неизпълнение на задълженията по чл.
118, ал. 6 от ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. С
оглед на изложеното, неоснователно е и възражението, че настоящата заповед не
може да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като към момента на
прилагането й административното нарушение е преустановено.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при
налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно с
принудителната административна мярка запечатване на обекта, поради което
предпоставките за налагането й са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието
на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то са налице и
тези за налагане на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Предвид изложеното съдът намира, че
наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената
форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с
материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни
основания по смисъла на чл. 146 от АПК и жалбата като неоснователна следва да
се отхвърли.
Предвид изхода от делото и претенциите
на страните за разноски, същите следва да бъдат присъдени на ответника. В този
смисъл следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК - изм. – ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с
препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл.
172 ал. 2 АПК, Пловдивският административен съд, І отд., ХІV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на жалба от
„ДАЙНЕЗ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл.
Пловдив, общ. Родопи, с. Марково, ул. ***№ 3, представлявано от управителя М.Е.В.,
срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-136-0470746/17.05.2022г., издадена на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във
връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „Г“ от ЗДДС от М.Р. - началник отдел
„Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ДАЙНЕЗ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, общ. Родопи, с. Марково, ул. ***№
3, представлявано от управителя М.Е.В., да заплати на Национална агенция за
приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляващи възнаграждение за
юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :