Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен,
13.07.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ….
Велислава Трифонова ..….……… и в присъствието на
прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от …………….
член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 212 по описа за 2020год. и на
основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № ***1/14.11.2019г. по гр.д. № 7861/2019г.,
РС гр. Плевен /ПлРС/ е осъдил С.Д.Й.,
ЕГН ********** *** да заплати на И.Ц.М. ЕГН
********** с постоянен адрес ***, кв."***", бл.***, *** обща сума в размер на 5 900,00 лева, дадени на отпаднало основание по развален Договор за
изработка, от които: 2900 лева за изработка и монтаж на кухненско обзавеждане,
1000 лева за изработка и монтаж на гардероб и 2000 лева за изработка и монтаж
на паркет, които е следвало да бъдат изработени и монтирани в недвижим имот, собственост
на ищеца, находящ се гр.София, ж.к.”***”, кв.”***” бл.***, ***, ведно със законната
лихва считано от 17.04.2018г. - датата
на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, на основание чл.55,
ал.1, пр.3, вр. чл.265 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Осъдил С.Д.Й. ЕГН ********** *** да заплати на И.Ц.М. ЕГН
********** с постоянен адрес ***, кв."***", бл.***, *** сумата от 736лв., представляваща сторени разноски в производството,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Недоволен
от решението е останал С.Д.Й. ***, който го обжалва в законния срок в Частта за
осъждането му за сумата от 2 000лв. за недоставен паркет. Според
въззивника и ответник по делото пред ПлРС, ищецът И.Ц.М. от гр.София е твърдял,
че му е заплатил сумата от 400лв. за обработката му, като за това прави искане
да се призове и разпита като свидетел по делото съпругата му С.П.Й..
Моли
съда да отмени решението в обжалваната Част и да отхвърли иска за сумата от 2000 лева за изработка и
монтаж на паркет, който е следвало да бъде изработен и монтиран в недвижим
имот, собственост на ищеца, находящ се гр.София.
Въззиваемият
И.Ц.М. от гр.София чрез адв.Б. Б. *** изразява становище, че жалбата е
неоснователна – решението да се потвърди. Представя писмена защита и претендира
да му се присъдят разноските, направени за тази инстанция съобразно Списък по
чл.80 ГПК, но такъв видно от настоящото дело не е представен.
Въззивният съд като
обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и
събраните по делото доказателства, по реда на чл.235 ГПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е
и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението в необжалваната Част е влязло в законна сила е не
е предмет на въззивна проверка.
За да постанови решението в обжалваната Част, ПлРС
приел, че видно
от представената по делото разписка от 16.10.2016г., подписана от страните по
делото, ищецът е предоставил на ответника следните суми: 2900 лева,
представляващи капаро за изготвяне на кухня, капаро в размер на 1000 лева за
изработка на гардероб и 2000 лева
изработка на паркет от тиково дърво от около 25 кв.м.
Приел също така от приобщеното по делото ДП № 230
ЗМИП 15061/2017 г. по описа на РУ на
СДВР - пр.пр. №50524/2017г. по описа на СРП, за установено че е прекратено
образуваното НП, водено по повод на подадена от ищеца срещу ответника жалба, по
повод на неизработката на процесните мебели и паркет, поради липса на
осъществен състав на престъпление по чл.209 НК.
От показанията на свидетеля Г.С.Г.намерил, че от същият
1980г. познава ищецът, а ответникът срещнал през 2015г. Излага, че през 2013г.
ищецът си закупил апартамент в гр.София, който се нуждаел от ремонт, по повод
на което и търсел варианти да намери хора, които да ремонтират кухнята, едната
стая, банята и тоалетната. Твърди, че за ответника разбрал в началото на 2015г.
- януари месец, когато присъствал на огледа и на взимане на размерите в
апартамента. Разказва, че С. взел размери за шкафчета, за мивки, в кухненския
бокс, т.е. за всичко, което трябвало да се направи от него. Сочи, че знае, че
първо е трябвало да се дадат 2000 лева, а при приключването и монтирането на
обзавеждането останалите 900 лева от договорените 2900 лева. Излага, че идеята
била за кратък срок в порядъка на около няколко месеца да се изработи кухненското
обзавеждане. Твърди, че след като ответникът не е изработил шкафовете ищецът е
наел други майстори, които са ги изработили. Сочи, че И. му е разказал, че
ответникът е следвало да монтира и паркет. Сочи, че ищецът си е взел една част
от паркета, а друга част не е върната. Разказва, че е присъствал и на уговорка
между страните, състояла се в гр.Радомир за изработване на гардероб за сумата
от 1000 лв., който гардероб също не е бил изработен. Твърди, че е присъствал на
разговори по телефона, по време на които С. обещавал на ищеца срокове и
отлагания, и че в скоро време ще изработи договореното, но че това не се е
случило и до днес. Твърди, че последният път когато И. си взел част от паркета
страните са подписали и разписка за парите, които дължи ответникът. Сочи, че за
гардероба от 1000 лв. парите ги е дала майката на ищеца.
От показанията на свидетелката
Е.Й.М., майка на ищеца, приел че се установява, че през 2013г. синът й си
закупил апартамент в гр.София, който се е нуждаел от ремонт, поради което и
прибягнал до услугите на майстори, вкл. и на такива от провинцията. Твърди, че
ответникът по делото е виждала три пъти. Сочи, че първо С. е идвал да вземе
мерки за изработване на кухненско обзавеждане. Излага, че не е присъствала на срещата,
но от сина си знае, че при вземане на мерките му е дал 2000 лева, а
впоследствие и още 900 лева. Твърди, че и до настоящия момент не е изработено
кухненското обзавеждане. Разказва, че синът й закупил и паркет, който е
следвало да бъде обработен от ответника и после върнат и доставен. Твърди, че
ответникът на два пъти превозил до гр. Плевен паркета, като синът й му дал още
240 лв. за лепило, и 400 лв. за обработката и за транспорта. Твърди, че паркета
не бил поставен. Излага, че С. доставил
част от паркета, но не го поставил. Излага, че след като не се явил и не го
поставил, наели друг майстор, който да го положи. Твърди, че доставения паркет
не достигнал за трите стаи. Твърди, че уговорката между сина й и С. била да се обработи и постави паркета. сочи,
че през месец октомври ответникът дошъл в гр.Радомир, за да се договорят със
сина й за друга поръчка - "за легло и за печката да бъде вградена".
Твърди, че докато вземал размерите попитала жена му колко ще струва за един
гардероб в София и те казали, че струва 1000 лв., поради което синът й му
платил 1000 лв. за него.
При тези данни приел, че не е спорно и се
установява от събраните по делото доказателства, че отношенията между страните
са се развили по повод на сключени между тях през 2015г. неформални договори за
изработка и монтаж на кухненско обзавеждане, паркет и гардероб в имота на
ищеца.
Съглашението между страните е с характеристиките на Договор за изработка по смисъла
на чл.258 и сл. от ЗЗД.
От
приобщената по делото разписка приел, че се установява че ответникът е получил процесните
суми за изработка на вещите.
Съгласно разпоредбата
на чл.261 от ЗЗД изпълнителят е бил длъжен да изпълни работата така, че тя да
бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.
Като съобразил
показанията на свидетелите Г.и М., както и изложеното от ответника намерил, че
последният не е изпълнил задълженията си по сключените договори. Ответникът не отрича
факта, че не е изпълнил договорът за изработка на кухненските мебели. Досежно изработката
на процесния паркет установил, че договорката между страните е била същият да
бъде не само обработен и доставен, но и монтиран. Действително по делото приел
за доказано, че ответникът е върнал Част от паркета, но не е поставил същият, с
което и не е изпълнил в цялост задължението си по Договора за поръчка.
Ответникът с оглед разпределената доказателствена тежест не е представил и
доказателства, че доставения от него паркет е поставен, с което да изпълни в
цялост задължението си по Договора.
Предвид горното,
съдът намерил за основателно възражението на възложителя по чл.265 ал.2 от ЗЗД
за пълното и неточно изпълнение на задълженията на изпълнителя, приравнимо на пълно
неизпълнение. Поради това за възложителя е възникнало потестативното право за
разваляне на Договора на соченото от него основание – лошо изпълнение. Това е
могло да бъде сторено с неформално изявление, доколкото договора не е бил в
писмена форма, но по делото не са ангажирани доказателства, че ищецът е
развалил договорната връзка преди завеждане на делото. Подавайки исковата
молба обаче, ищецът е направил недвусмислено волеизявление за разваляне на
правоотношението и с оглед приетото, че в негова полза е съществувало правото
по чл.265 ал.3 от ЗЗД да развали Договора с ответника, след което всяка от
страните дължи връщане на престираното от другата страна по разваления Договор.
Поради това и ответникът дължи връщане на половината от платеното му възнаграждение
за паркета, за който приел че се е установило, че е в размер общо на 4 000лв.,
или сумата от 2 000лв.
Тези изводи се приемат от настоящата инстанция.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалба-та.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответното Дружество,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Оплакванията
на ответника са неоснователни.
Видно
от твърденията на ищеца в ИМ и тези на ответника в Отговора, уговорката им е
била С.Д.Й. да изработи и постави паркет от тиково дърво за две от стаите в апартамента
на ищеца, за който същият платил 4 300лв. за дървен материал. Дал на
ответника и 240лв. за лак за паркета. На 16.10.2016г. С.Й. пристигнал в
гр.София, но докарал една Част от паркета. На същата дата двете страни
подписали разписка – л.7 от делото, че И.М. дал на С.Й. паркет от тиково дърво
за около 25кв.м. на стойност 2 000лв. и именно тази сума претендира ищеца.
Неустановени
от доказателствата по делото остават твърденията на ответника, че е имало втора
доставка на паркета една седмица по- късно след 16.10.2016г., при която същият
е следвало да се снабди с писмено доказателство за изпълнение на задължението
си, както това е станало на 16.10.2016г. от страна на ищеца, или с
доказателства за изпълнение на задължението си, защото тогава И.Ц.М. е
разполагал с подписаната от ответника разписка за отношенията им по договорите
за изработка.
Като е приел, че от доказателствата по делото са установени предпоставките
за уважаване на исковете с правно основание чл.265 ал.2 вр. чл.55 ал.1, предл.3 ЗЗД – наличие на имуществено разместване, при което ищецът е дал на ответника дървен
материал за 2 000лв., отпадане на основанието за това и липса на връщане
на полученото на отпаднало основание – ПлРС е постановил едно законосъобразно
решение, което следва да се потвърди.
Въззиваемият претендира разноски за тази инстанция, но както вече са посочи
не е представен твърдения Списък по чл.80 ГПК, нито доказателства да е направил
такива, а тези които е направил жалбоподателя следва да останат за негова
сметка поради изхода на делото.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 вр. чл.272 ГПК Окръжният
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № ***1/14.11.2019г. по гр.д. № 7861/2019г. на РС
гр.Плевен – VIII-ми гр.с-в, като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.