Р Е Ш Е Н И Е
№ _________
гр. Варна _____________2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет
и първи юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 747 на Административен съд - Варна
по описа за 2022 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156, ал.5, вр.чл.107, ал.3, вр.чл.144 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба И.Н.Г.,
ЕГН: **********,***, чрез адв.С.С., против Акт за установяване на задължения
/АУЗ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-1610-1/17.02.2022г. на орган по приходите
при Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, мълчаливо потвърден от директора
на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, с който за имот
парт.№ *** (ПИ с ид.10135.****.8) и имот парт.№***
(ПИ с ид.10135.****.64), съобразно правата ѝ в имотите – ¼ ид.ч., са
ѝ установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса
битови отпадъци (ТБО) за 2017г. – 2021г. вкл., общо в размер на 797,10лв. и
лихви към датата на издаване на акта - 199,40лв.
Жалбоподателката твърди
незаконосъобразност на обжалвания АУЗ по съображения за неправилно приложение
на материалния закон. Оспорва констатациите в акта, че процесните имоти с
ид.10135.****.8 и 10135.****.64 по КК на гр.Варна, р-н „Приморски“, попадат в
строителните граници на населеното място съгласно ОУП. Твърди, че тази
констатация е направена на база местоположението на имотите, спрямо т.н. „нова
строителна граница“, отбелязана в ОУП с жълта пунктирана линия, която всъщност
отбелязва границите на територията на почти цялата община, а не строителните
граници. Твърди, че двата имота се намират в землището на Виница, като ПИ с
ид.10135.****.8 съгласно Решение на ОСЗГ № ***/15.07.2033г., Удостоверение за
характеристики № ***/06.03.2008г.
и актуална скица на СГКК № 15-1268416/22.11.2021г. се намира в ДГФ и
представлява залесена територия – гора, а ПИ с ид.10135.****.64 съгласно
Решение на ПК - Варна № ***/15.02.1999г., Удостоверение за характеристики
№ ***/29.10.2002г.
на ОСЗ Варна и актуална скица на СГКК-Варна
№ 15-1252990/18.11.2021, е земеделска земя – нива. Твърди и че ОУП е
предвиждане, а не нареждане за незабавно изпълнение на установеното с него
предназначение, както и че ОУП е правна възможност, която се реализира по
решение на собственика, като в случая дори по инициатива на собственика
предназначението на двата имота не би могло да бъде променено. По изложените
съображения твърди, че първият имот е гора, а вторият – земеделска земя, които
не се намират в строителните граници на населеното място и не представляват
урбанизирана територия. Отделно сочи, че за да бъдат имотите облагаеми обекти
по чл.10, ал.1 от ЗМДТ, процедурата по промяна на предназначението им следва да
е приключила, което условие в случая не е налице, поради което за тях е
приложима разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗМДТ и установените с акта задължения
са недължими. По тези съображения и по арг. от чл.64, ал.1 от ЗМДТ твърди, че
след като имотите не се облагат с ДНИ, за същите не се дължи и ТБО.
В
съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.С.С., който поддържа
жалбата на наведените в нея основания. Иска отмяна на обжалвания акт, а в
случай че са налице условията за това – прогласяването му за нищожен.
Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната
страна – директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, чрез юрк.Ж.Х.,
оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна по съображения,
изложени в писмен отговор /л.56/. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
Видно
от Удостоверение за наследници изх.№ 572/15.11.2021г. на Община-Варна /л.24/,
жалбоподателката е наследник /съпруга/ на К. Г. Т. – наследник /син/ на Г. Ж. Т..
С
Решение № ***/15.07.2003г. на Общинска служба по земеделие и гори - гр.Варна
/л.12/, на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ на наследниците на Г.
Ж. Т. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари
реални граници върху имот – нива от 9.702 дка., находящ се в държавен горски
фонд на Виница, местността „Кара Тепе“, имот № ***, парцел № **** от КП 1956г.
От КВС имотът представлява пл.№ ***, залесена територия.
Според Удостоверение за
характеристики изх.№ ***/06.03.2008г. /л.14/ на Областна дирекция „Земеделие и
гори“ - Варна, имот № *** е с начин на трайно ползване – залесена територия. Видно
от скица № 15-1268416-22.11.2021г. /л.15/ и Удостоверение за характеристики
изх.№ 25-341933-22.11.2021г. на СГКК-Варна /л.16/, в КК на гр.Варна имотът е
нанесен с ид.10135.****.8, с трайно
предназначение – горска и начин на
трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора, местоположението на ПИ
спрямо строителните граници на населеното място е до 1км.
С Решение № ***/15.02.1999г.
на Поземлена комисия - гр.Варна /л.17/, на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з,
ал.1 от ППЗСПЗЗ, т.1, на наследниците на Г. Ж. Т. е възстановено правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот –
нива от 0.537 дка., находящ се в землището на Виница, местността „Кара Тепе“, [който] от КП 1956г. включва пл.№ 7285,
7286, 7287. От признатите 0.537 дка. – 0.390 дка. представляват свободно място
и 0.147 дка. в терен по §4.
Според Удостоверение за
характеристики изх.№ 2631/29.10.2006г. /л.21/ на Областна дирекция „Земеделие и
гори“ - Варна, имотът е с начин на трайно ползване - нива. Видно от скица №
15-1252990-18.11.2021г. /л.22/ в КК на гр.Варна и Удостоверение за
характеристики изх.№ 25-337537-18.11.2021г. на СГКК-Варна /л.23/, имотът е
нанесен в КК на гр.Варна с ид.10135.****.64, с трайно предназначение – земеделска и начин на трайно ползване – нива, местоположението на ПИ спрямо
строителните граници на населеното място е до 1км.
За ПИ с ид. 10135.****.8
жалбоподателката е подала декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
**********/06.12.2021г., според която притежава ¼ ид.ч. Имотът е заведен
с
парт. № ***.
За ПИ с ид. 10135.****.64
жалбоподателката е подала декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/06.12.2021г.,
според която притежава ¼ ид.ч. Имотът е заведен с
парт. № ***.
Според служебна бележка с
рег.№ МД-Т21013017ВН_003ПР/02.12.2021г.
на кмета на район „Приморски“, ПИ с ид. 10135.****.8 и ПИ с ид. 10135.****.64 ,
находящи се в местност „Кара тепе“, гр.Варна, не попадат в границите на
районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2016г. -
2021г., съгласно заповеди на кмета на Община-Варна за съответните години.
На 17.02.2022г.
гл.инспектор КРД при Дирекция „Местни данъци“ Община-Варна на основание чл.107,
ал.3 от ДОПК, вр.чл.4, ал.1 от ЗМДТ, съставил на И.Н.Г. Акт за установяване на задължения
№ МД-АУ-1610-1/17.02.2022г. за това, че дължимите за имотите с парт. № ***
(10135.****.8) и парт.№ *** (10135.****.64) задължения за ДНИ и ТБО за периода
2017г. - 2021г., не са внесени. Задълженията за ТБО са установени само за третия
компонент – „Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места“, като е съобразено писмо рег.№ МД-Т21013017ВН_003ПР/02.12.2021г. на кмета на район
„Приморски“
(вж. изявление на юрк.Х. в о.с.з. на 10
май 2022г.).
АУЗ е съобщен на
жалбоподателката на 23.02.2022г. и е обжалван пред директора на Дирекция
„Местни данъци“ при Община-Варна с жалба рег.№ МД-Т22002224ВН/24.02.2022г.
С писмо рег.№ Т22002224ВН_001ВН/18.03.2022г. директорът на
Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна уведомил жалбоподателката, че липсват
основания за изменение на издадения АУЗ № МД-АУ-1610-1/17.02.2022г., т.к.
имотите попадат в строителните граници на населеното място определени с Общия
устройствен план на гр.Варна, одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г.
на министъра на МРРБ, и за същите се дължат ДНИ и ТБО.
В хода на съдебното
производство е назначена СТЕ, по която без оспорване от страните е прието
заключение С.д. № 8968/08.06.2022г., изготвено от инж.Р.П..
От заключението се
установява, че процесните ПИ с ид. 10135.****.8 и 10135.****.64 попадат в
обхвата на новата строителна граница на гр.Варна, съгласно ОУП на Община-Варна,
одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на министъра на МРРБ. Съгласно
действащата КК на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
изп.д-р на АГКК, ПИ с ид. 10135.****.8 е вид
територия – горска,
НТП – друг вид дървопроизводителна гора, а ПИ с ид. 10135.****.64 е вид територия – земеделска, категория
10, НТП – нива. Съгласно ОУП, ПИ с ид. 10135.****.64 попада в територия с
отреждане „Жм2“ – жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни
специфични изисквания, като за имота е допустима промяна в предназначението. ПИ
с ид. 10135.****.8 попада в територия с отреждане „Гз“ – защитни и
противоерозионни гори, зелени зони и защитни пояси, както и в терен, предвиден
за транспортно строителство. И двата процесни имота се намират в землището на
кв.Виница, като не се откриват данни за променен статут и процедиран ПУП за
същите. ПИ с ид. 10135.****.8 представлява гъсто залесена борова гора, а ПИ с
ид. 10135.****.64 – самозалесена изоставена нива. ПИ с ид. 10135.****.8 и ПИ с
ид. 10135.****.64 не попадат в обхвата на действащия ЗРП на Виница от 1985г.,
както и в обхвата на С.О. „Манастирски рид, бялата чешма и дъбравата“. От ЗРП
на Виница от 1985г., имотите отстоят на разстояние 302 м., а от границата на
С.О. „Манастирски рид, бялата чешма и дъбравата“ на 156м. Процесните ПИ не
попадат строителната граница по ОУП от 2012г. (стара), отбелязана с черна
пунктирана линия с точка. Територията на землище Виница попада частично в
новите строителни граници на гр.Варна. В същата попадат както земеделски земи –
ниви, така и гори, и дерета.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежна страна – адресата на оспорения АУЗ, в срока по чл.156,
ал.5 от ДОПК, след провеждане на задължителното административно обжалване и в
частта, мълчаливо потвърдена от директора на Дирекция „Местни данъци“ при
Община-Варна (отговор рег.№ МД-Т22002224ВН_001ВН/18.03.2022г.
няма характер на мотивирано решение по смисъла на чл.155, ал.1 от ДОПК), поради
което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При
извършване на проверката по чл.160, ал.2, вр.чл.144, ал.1 от ДОПК, настоящият
съдебен състав преценява, че оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган –
старши инспектор „КРД“, определен със Заповед № ***/15.07.2019г. на кмета на
Община-Варна за орган по приходите, който да извършва установяването,
събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци. АУЗ е издаден
и в предвидената от закона форма, установява задължения в хипотезата на
служебно издаване на акт по чл.107, ал.3 от ДОПК – поради неплащане на
задълженията в срок и при липса на проведено установително производство по
чл.108 от ДОПК (ревизия), поради което не страда от пороци, влечащи неговата
нищожност.
Оспореният
АУЗ е и мотивиран. В същия, органът по приходите е посочил имотите, за които са
установени задълженията, номер и дата на подадените за тях декларации по чл.14
от ЗМДТ, номерата на откритите за имотите партиди, вид и административен адрес
на имотите, правата на данъчнозадълженото лице, установени въз основа на данни
от декларациите и приложените към тях документи за собственост, както и
данъчната оценка на имотите. В разпоредителната част на акта са посочени
периода, вида и размера на установените задължения, съответните лихви за
просрочие, както и че същите са изчислени към 17.02.2022г. – датата на издаване
на акта.
В АУЗ не
са посочени приложените ставки за облагане и началния момент, от който са
начислени лихвите, но това не е съществено процесуално нарушение и основание за
отмяна на акта, т.к. ставките за облагане и сроковете за заплащане на
задълженията са нормативно установени и това е достатъчно за да се извърши
проверка във фазата на съдебния контрол относно законосъобразността на
установения размер – вж. чл.22 и чл.28 от ЗМДТ, и чл.14 от Наредбата за
определяне размера на местните данъци на територията на Община-Варна – за
ДНИ; чл.66, ал.3, чл.69, ал.2 от ЗМДТ, чл.20 и чл.22, ал.1 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община-Варна, и чл.18 от Приложение 1 към нея – за ТБО; чл.54 ЗМДТ за ДПС; чл.175, ал.1 от ДОПК и чл.1 от Закона за лихвите върху данъци,
такси и други подобни държавни вземания – относно размера на лихвите за
невнесени в срок публични задължения.
В АУЗ не са посочените и конкретните
изчисления при формиране на данъчната оценка на имотите, но това също не е съществен
порок, доколкото формулите за изчисляване на данъчната оценка са нормативно
установени – чл.20 от ЗМДТ, вр.чл.13 (за
земите в строителните граници, без земеделските земи), респ. чл.19 (за земеделските земи и горите) от
Приложение 2 към ЗМДТ, и съобразно вида на имотите и декларираните за тях показатели,
не се препятства възможността за извършване на проверка на коректността на
изчисленията. По отношение на задълженията за ТБО е съобразена издадената от
кмета на район „Приморски“ служебна бележка рег.№ Т21013017ВН_003ПР/02.12.2021г., според която
процесните имоти не попадат в границите на районите с организирано
сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2016-2021г., като с АУЗ са установени
задължения само за третия компонент на ТБО по чл.62, т.3 от ЗМДТ – за „Поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“,
в който смисъл е изявлението на процесуалния представител на ответната страна в
с.з. на 10.05.2022г. и писмо – отговор по жалбата по административен ред с рег.№
МД-Т22002224ВН_001ВН/18.03.2022г.
Видно от изявлението на
адв.С. в проведеното на 10.05.2022г. о.с.з., не се оспорва начина на
изчисляване на задълженията и конкретните размери, а се твърди, че ДНИ и ТБО за
процесните имоти изобщо не се дължи.
С оглед изложеното,
спорът между страните е формиран по въпросите дали ПИ с ид. 10135.****.8 и ПИ с
ид. 10135.****.64 са облагаеми по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ и жалбоподателката
е данъчнозадължено лице за тях по смисъла на чл.11, ал.1 и чл.64, ал.1 от ЗМДТ,
респ. приложимо ли е за тях изключението по чл.10, ал.3 от ЗМДТ?
За разрешаване на така
формирания спор, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.10,
ал.1 от ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти.
Изключените от данъчно облагане отделни категории имоти са лимитативно изброени
в разпоредбите на чл.10, ал.2 и ал.3, и чл.24 от ЗМДТ.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ, редакция към ДВ, бр.39/20.05.2011г. – приложима за задълженията
2017-2018г., с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по
реда на специален закон.
След изменението на
чл.10, ал.1 от ЗМДТ, редакция ДВ, бр.98/2018г., в сила от 01.01.2019г., към
облагаемите обекти са причислени и самостоятелните обекти в сгради.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на
застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен.
Съгласно чл.7, ал.1 от ЗУТ според основното им предназначение териториите в страната
са: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване,
заети от води и водни обекти и територии на транспорта. Конкретното
предназначение, което поземлените имоти в отделните категории територии могат
да имат е регламентирано в чл.8 от ЗУТ. Всеки
поземлен имот попада поне в една от категориите по чл.7, ал.1 от ЗУТ и има поне едно от
конкретните предназначения по чл.8 от .
С разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ са обособени две групи поземлени
имоти, които имат релевантно за данъчното облагане предназначение: 1/ поземлени
имоти, които попадат в строителните граници на населените места (чл.3, ал.1
от ЗАТУРБ) и селищните образувания (чл.2, ал.3 от ЗАТУРБ), като и населеното
място, и селищното образувание представляват урбанизирана територия. Границите
на териториите на населените места (§5, т.6 от ДР на ЗУТ) и селищните
образувания се определят съгласно чл.106, т.1 от ЗУТ с общия устройствен план,
а съгласно чл.8, т.1 и чл.112, ал.1 от ЗУТ, с подробен устройствен план се
определя конкретното предназначение за урбанизирани територии, т.е. за
населените места и селищни образувания; 2/
поземлени имоти, които се намират извън строителните граници на населените
места и селищните образувания, но имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ.
За целите на данъчното облагане
релевантно е само предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ, като
имотите с това предназначение могат да бъдат в урбанизирана територия или
отделни поземлени имоти извън нея. Първите попадат в строителните граници на
населените места и селищните образувания, а вторите се намират извън
строителните им граници, като и двете групи следва да имат предназначението по чл.8,
т.1 от ЗУТ и да е
налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон. Конкретното предназначение по чл.8, т.1 ЗУТ се установява с подробен устройствен план по чл.103,
ал.1, т.2, вр. ал.3, чл.108, ал.1 и чл.112, ал.1 от ,
като безспорно поземлените имоти в строителните граници на населените места,
т.е. в урбанизирана територия, трябва да имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ.
Освен предвижданията на плана обаче е налице и начин на трайно ползване
на имота, който може да бъде различен от предвиденото по плана. Съгласно чл.9,
ал.1 от ЗУТ, в територии без устройствени планове предназначението на
поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото
им ползване, освен ако използването противоречи на закон. Според ал.2 на с.р.1
промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел
застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план и
по реда на този закон.
От цитираната правна уредба следва, че само когато и трите кумулативни
предпоставки са осъществени – имотът да попада в строителните граници на населеното
място или селищното образувание, да има предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и
предназначението на земята да е променено, той ще е годен за данъчно облагане
обект.
В случая от събраните по
делото доказателства – документи за собственост, удостоверения за
характеристики, издадени от ОСЗГ, ОДЗГ, СГКК и актуалните скици от КК,
безспорно се установява, че: ПИ с ид. 10135.****.8 е с трайно предназначение – горска територия и с НТП – Друг вид дървопроизводителна гора, както
и че според ОУП попада в територия с отреждане „Гз“ – защитни и
противоерозионни гори зелени зони и защитни пояси, както и в терен за
транспортно строителство. По отношение на ПИ с ид. 10135.****.64 се установява,
че е с трайно предназначение – земеделска и с НТП – нива, попадащ според ОУП в територия с отреждане „Жм2“ – жилищна
устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания.
Не се спори и от
заключението по СТЕ безспорно се установява, че процесните ПИ попадат в обхвата
на новата строителна граница на гр.Варна, съгласно ОУП на Община-Варна, одобрен
със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на министъра на МРРБ, но противно на
доводите на ответника и представените указания на изп.д-р на НАП, това
обстоятелство не е достатъчно за да се приеме, че имотите са облагаеми с ДНИ и
за тях се дължи ТБО.
Общият устройствен план
определя само характера на територията, на която се намира процесния имот –
урбанизирана, но той не установява, а и не би могъл с оглед разпоредбата на
чл.106 от ЗУТ, да установи конкретно предназначение на тези имоти. Наред с изискването в чл.10, ал.1 от ЗМДТ поземленият имот да е в
строителните граници на населеното място, за да е обект на данъчно облагане,
същият трябва да има и конкретно предназначение измежду посочените в чл.8, т.1
от ЗУТ, което да е определено според подробен устройствен план по чл.103,
ал.1, т.2, вр. ал.3, чл.108, ал.1 и чл.112, ал.1
от ЗУТ, а това условие в случая не е изпълнено – така в Решение на ВАС № 659/20.01.2015г. по адм.д.
№ 8066/2014г; Решение на ВАС № 4660/30.09.2019г. по адм.д. № 8302/2015г;
Решение на ВАС № 8918/26.06.2014г. по адм.д. № 16828/2013г; Решение №
5542/26.04.2018г. по адм.д. № 13436/2016г.; Решение на ВАС № ***/12.06.2019г.
по адм.д. № ***/2017г.; Решение на ВАС № 13663/15.10.2019г. по адм.д. №
14612/2017г.; Решение № 14568/27.11.2018г. по адм.д. № 8236/2018г.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за процесните ПИ
няма влязъл в сила ПУП, с който да им е отредено предназначение по чл.8, т.1 от ЗУТ, според СТЕ същите не попадат и в обхвата на действащия ЗРП на
Виница от 1985г., поради което неправилно с АУЗ е прието, че са облагаеми.
Отделно, освен влязъл в
сила ПУП, с който да е определено предназначение на имота по чл.8, т.1 от ЗУТ,
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ в приложимата редакция след изменението ДВ,
бр.39/2011г., въвежда и допълнително изискване – да бъде извършена и промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Изменението
на чл.10, ал.1 от ЗМДТ цели синхронизиране на режима на промяна на
предназначението за данъчно облагане с тези по действащите други специални
закони като поставя изискването освен влязъл в сила ПУП, с който е определено
предназначение на имота по чл.8, т.1 от ЗУТ, да е приключила и процедурата по
промяната предназначението, а в случая такава промяна за процесните имоти не е
извършена – Решение на ВАС № 222/09.01.2015г. по адм.д. № 2908/2014г.
Както
е посочено и в приложеното по делото становище на МРРБ, което се споделя изцяло
от настоящия съдебен състав, в графичната част на ОУП на Община-Варна, одобрен
със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г., територията, заключена между
съществуващата строителна граница и новата строителна граница, е предвидена с
общия устройствен план за разширяване на територията на населеното място, но за
територията и поземлените имоти, предвидени в ОУП за разширяване на границите
на населените места и селищните образувания, не се променя автоматично тяхното
предназначение с одобряването на устройствения план. По арг. от чл.9, ал.2 и
чл.12, ал.2 от ЗУТ, това е възможно само при наличие на влязъл в сила ПУП и
след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по силата на
закон. Тоест, наличието на влязъл в сила устройствен план е необходимо, но не
достатъчно условие за извършване промяна в предназначението на територията и
начина на трайно ползване на поземлените имоти. Промяната на трайното
предназначение и на начина на трайно ползване се извършва по предвидените в
Закона за горите /ЗГ/ и Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, като
предназначението се счита променено след влизане в сила на решението по чл.24,
ал.2 от ЗОЗЗ, съответно по чл.77, ал.2 от ЗГ – каквито процедури в случая не е
доказано да са проведени и приключили по предвидения ред.
По
изложените съображения в нарушение на чл.10, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ с
АУЗ №
МД-АУ-1610-1/17.02.2022г. е прието, че ПИ с ид. 10135.****.8 и ПИ с ид. 10135.****.64
са облагаеми и за същите се дължи ДНИ.
Неоснователно ответната
страна се позовава на Указания на изп.д-р на НАП, дадени на основание чл.10,
ал.10 от ЗНАП с рег. № МД-Т21003862ВН_001ВН/30.06.2021г. и
рег. № МД22000589ВН/14.04.2022г. От една страна така дадените методически
указания съгласно чл.4, ал.6 от ЗМДТ не са задължителни за съда. От друга, същите
са мотивирани с практика на ВАС, която е неотносима към процесния случай – Решение
№ 1056/2013г. по адм.м. 11254/2012 се отнася за случай преди изменението на
чл.10, ал.1 ЗМДТ с ДВ, бр.39/2011г., а Решения № 13856/2019г. по адм.д. № 4434/2019г.,
№ 14082/2020г. по адм.д. № 6429/2020г. и № 12732/2020г. по адм.д. № 4520/2020г.
се отнасят до случаи, в които имотите са били урегулирани с ПУП, а в един от
случаите - и застроени.
Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от ЗМДТ, т.е.
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Облагаеми с ДНИ са имотите
по чл.10, ал.1 от ЗМДТ.
След като процесните
имоти не са облагаеми с ДНИ, жалбоподателката няма качеството на задължен за
ТБО правен субект.
По изложените съображения
АУЗ се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.
Предвид изхода на спора,
в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените в производството
разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК се претендират общо
в размер на 1415,00лв., от които 10лв. държавна такса, 5лв. държавна такса за
издаване на удостоверение, 400лв. депозит за вещо лице и 1000лв. адвокатско
възнаграждение, което видно от договор за правна защита и съдействие серия
Б № ***/29.03.2022г. е изплатено изцяло в брой.
Основателно е
възражението на ответната страна за прекомерност на изплатеното адвокатско
възнаграждение. Обжалваният материален интерес е в размер на 996,50лв., в който
случай дължимото възнаграждение съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатски възнаграждения е в размер на 300лв. На
основание чл.78, ал.5 от ГПК, вр.§2 от ДР на ДОПК, в полза на жалбоподателката
следва се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.,
или общо разноски за производството в размер на 715,00лв. (седемстотин и
петнадесет лева).
Водим
от горното, Варненският административен съд, VІІІ – ми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на И.Н.Г., ЕГН: **********,***, Акт за установяване на
задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-1610-1/17.02.2022г. на орган
по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, мълчаливо потвърден
от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, с който за имот парт.№
*** (ПИ с ид.10135.****.8) и имот парт.№*** (ПИ с ид.10135.****.64), са ѝ
установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови
отпадъци (ТБО) за 2017 - 2021г. вкл., общо в размер на 797,10лв. и лихви към
датата на издаване на акта - 199,40лв.
ОСЪЖДА Община-Варна
да заплати на И.Н.Г., ЕГН: **********,*** разноски за производството
в размер на 715,00лв. (седемстотин и петнадесет лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14
– дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: