РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Чепеларе, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Емилия Сивенова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20245450100066 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от Е. А. Р., ЕГН ********** с
адрес гр.****, ул. „****“ № ****, действащ чрез адв. Г. Х. от САК срещу Д. И. К., ЕГН **********
с адрес с.****, ул. „****“ №****, иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.52 от ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност,
обида, смут, възмущение, гняв и влошаване на физическото здраве, вследствие на публикуваните
от ответника в социалната мрежа „Фейсбук“ на 24.10.2023год. клеветнически твърдения, които
засягат честта и достойнството на ищеца и доброто му име в обществото, в размер на 6000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 24.10.2023 год.
Фактическите твърдения, на които ищеца основава предявеният иск се свеждат до следното:
Твърди, че на 24.10.2023 г. от своя профил във „Фейсбук“ ответникът Д. К. е публикувал пост, в
който изложил неверни клеветнически твърдения, които уронват престижа и доброто име на Е. Р.
като **** на **** и в който му приписва неизвършени от него престъпления по служба, които
твърдения се отразяват отрицателно на доброто име и честта му. От въпросния фейсбук пост е снет
нотариален протокол, който е приложен към исковата молба. Вследствие на така извършения от
ответника деликт ищецът е претърпял неимуществени вреди. В публикациите ответникът посочил
следното:
1.Обвинил **** на ****, че е „откраднал парите от паркинга на събора в **** 2018 г. с
предтекст да покрие щетите на сръбската певица“, което било изцяло невярно и на практика
приписвало на **** извършено престъпление. В отчета за приходите и разходите на „Фестивала на
народното творчество и събор на чешмарите - **** 2018 г.“, събраните и отчетени приходи били от
такси за търговски обекти и сергии, както и от спонсорства и дарения. *** не е събирала такси за
паркинг и респективно няма документи за събрани и отчетени приходи от паркинги /в тази връзка
Решение № 649/19.10.2018 г. на ОбС ****, копие на лист № 4 от касова книга за 20.08.2018 г./. ****
не е присвоявал каквито и да било средства от събраните. Действително в програмата е включена
сръбска певица – Т.С., но Общината не е изразходвала средства за това.
2.На следващо място, ответникът К. е изложил клеветнически твърдения, че „един тир
цимент изчезна за по-малко от седмица", като твърди, че хиляди кубици бетон били фактурирани в
1
общинското предприятие, а в същото време същият бетон е използван и фактуриран от АГРОМАХ.
Ответникът твърди, че **** е наясно с тази злоупотреба и посочва лица, които могат да му
„припомнят“. Това твърдение също било невярно. Видно от приложените справки в ОП „ОБЧ“ гр.
**** има фактуриран и закупен цимент, както следва: за 2018 г. - 375 кг. от „БАУМУКС“ ООД; за
2019 г. - 1300 кг. от „БАУМУКС“ ООД; за 2020 г. - 1200 кг. от „БАУМУКС“ ООД; за 2021 г. - 475 кг.
от „БАУМУКС“ ООД; за 2022 г. - 5200 кг. от „БАУМУКС“ ООД; за 2023 г. - 475 кг. от „БАУМУКС“
ООД. Освен това ОП „ОБЧ“ гр. **** има и фактуриран и закупен бетон както следва: за 2018 г. -
59.20 куб.м. от „Титан Строй Д“ ООД; за 2019 г. -111,10 куб.м. от „Титан Строй Д“ ООД; за 2020 г. -
44,50 куб.м. от „Титан Строй Д“ ООД; за 2021 г. - 2,30 куб.м. от „Титан Строй Д“ ООД; за 2022 г. -
89,40 куб.м. от „БИЛДИНГ КОМПАНИ“ ЕООД, „БАУМЕКС“ ООД и „БКС“ ЕООД; за 2023 г. -
195,35 куб.м. от „БИЛДИНГ КОМПАНИ“ ЕООД, „БАУМЕКС“ ООД и „ВАИ 8“ ЕООД. В ОП
„ОБЧ“ гр. **** няма фактуриран и закупен бетон от АГРОМАХ.
3.На следващо място, се твърдяло, че личният ксерокс на ищеца бил пренасян до София с
*** автомобил и средства, което не отговаряло на действителността. Инж. Р. не притежавал и
никога не е притежавал личен ксерокс, нито е вярно, че пренасял свои лични вещи с *** автомобил.
4.В опозоряващия фейсбук пост се твърди също, че във връзка със строителство на улица в
с. Б. **** е „прибрал“ 3000 лева, а за улица в с. Ц. „потърсил“ 100 000 лева, но и в двата случая
улица още нямало. Не става ясно за кои улици в тези населени места става въпрос, но изложеното
абсолютно не отговаряло на истината.
Ищецът твърди, че на 24.10.2023 год. разбрал за публикацията във фейсбук, като негов
приятел му изпратил скрийншот на публикацията, която била публична и видима за всички
потребители на социалната мрежа. Сочи, че посочените неверни твърдения засегнали дълбоко
честта и достойнството на ищеца, които според ищеца имали явната цел да разрушат неговата
репутацията, като го злепоставят пред съгражданите му и го илюстрират като нечестен човек, който
се възползва от общественото си положение, за да добива средства от работата си в **** по
незаконен начин. Според ищеца написаното е абсурдно и нелепо обвинение, което не е подкрепено
с никакви доказателства и реални факти, което е възмутително. Чрез тези твърдения се цели да се
настрои негативно обществото спрямо него като му бъде изграден негативен и отблъскващ образ
на човек, който постига целите си чрез задкулисие и незаконни методи. Изнесените позорни и
неистински факти и обстоятелства дълбоко нараняват ищеца и вследствие на действията на
ответника той търпи неимуществени вреди. Процесните „факти“, изложени публично от ответника
във „Фейсбук“, ищецът възприема като насочени срещу личността му, срещу личната му оценка на
добър професионалист и успял човек, срещу нравствените му качества и добродетели, с наличието
на които се гордее. Това му носи много терзания, безпокойство, затруднява контактите му с
близките и с околните. Казаното става причина да преживее интензивни и продължителни емоции
на стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото
здраве. Тези твърдения нарушават душевното му равновесие, здравето му, отразяват се
неблагоприятно както върху ежедневието, върху контактите му с близки и приятели, така и върху
почивката и работоспособността му. Твърдяното го довежда до безсъние, до постоянно силно
главоболие, направило го е раздразнителен и много чувствителен. В резултат от извършения
деликт ищецът е станал по-затворен, защото си мисли, че всички го възприемат като
безнравствената и неморална личност, описана в цитирания фейсбук пост. Тревожи се за близките
си, които страдат от хвърлените върху него клевети. Тези неверни твърдения за позорни
обстоятелства създават смут сред познатите и приятелите на ищеца, отразяват се върху авторитета
му и върху доверието, градено с години и спечелено с изключителни усилия. Изнесените
унизителни факти, касаещи личността му, водят до настъпването на тежки последици за него както
в личен план, така и в професионално отношение и не на последно място - са се отразили
отрицателно върху общественото мнение за самия него. Всичко това го обижда и наранява и го кара
да се чувства оклеветен, унизен, злепоставен пред близките и пред хората, с които е работил. По
тези съображения моли предявения иск да бъде уважен като основателен. Претендира разноски.
В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл.131 от ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло насочения срещу него иск като неоснователен и
моли да бъде отхвърлен. Твърди, че той не е автор на процесната публикацията и на посочената в
2
исковата молба дата не е публикувал текст с такова съдържание. Изявление с подобно съдържание
не е публикувано от него и не съществува на неговата страница в тази социална мрежа. Твърди, че
не знае от кое място, респективно от какъв профил е направена разпечатката приложена към
исковата молба, но самия факт, че датата на публикацията е изписана само с цифри 24.10 и без да е
посочена година говори за извършена манипулация с профила посочен като автор на публикацията
или със самата публикация. В личния профил на ответника публикациите излизали с цифри и
словом, както и с посочена година (примерно 24 октомври 2023г.), а не както е в случая 24.10.
Всеизвестен факт е, че е възможно профили на потребители в тази социална мрежа да бъдат обект
на злонамерени хакерски атаки и/или външни намеси, но ответникът можел само да гадае от къде
се е появила тази публикация, от чий профил е била публикувана, дали не е създадена единствено с
цел направата на хартиена разпечатка, след което да е заличена без да разбере той и кога се е
случило това.
Твърди, че неговият компютър не е заключен с пароли и всеки който седне пред него може
да го ползва. Освен ответникът, достъп до него имат и домашните му хора, така и трети лица, с
които споделят общи интереси. Дори да се приемело, че профилът е негов (което според него е
невъзможно), то той не е автор на изписаното съдържание и не знае на какво основание ищецът
навежда подобно твърдение. Общо известен факт е, че всеки потребител на социалната мрежа, от
всеки един компютър, може да създаде профил с наименование „D.K.“, да направи няколко
зловредни публикации, след което да изтрие профила. Това обаче не дава основание да се ангажира
деликтна отговорност именно за доверителя ми - Д. И. К..
Наред с гореизложеното, твърди, че изложеното под номер 2 в исковата молба
„клеветническо твърдение“ няма такъв характер. Авторът на приложената към исковата молба
разпечатка от интернет страница задава въпрос към общинския кмет как един тир цимент изчезва
за по - малко от седмица. Задава въпрос как хиляди кубици бетон са фактурирани в общинско
предприятие и в същото време същия бетон е използван от АГРОМАХ. Ищецът като **** на ****
дължал отговор на тези въпроси на всеки един жител на общината, а вместо да даде такъв и
успокои обществените настроения той приема въпросите лично и се чувства засегнат от тях. По
начина, по който са формирани въпросите относно разходвания цимент те не изпълват нито един
признак, за да бъдат приети като „клеветнически твърдения“, т.е. липсва елемента
противоправност, за да бъде реализирана деликтната отговорност. Наред с това в публикацията не
са посочени години през което евентуално този цимент е неправомерно разходван и незнайно по
какви причини ищецът е представил справки за разходваният бетон за периода 2018-2023г., при
положение че е **** от ****г. По същия начин стои въпроса и на посоченото под т. 3
„клеветническо твърдение“. Тук въпросът е „Как и колко пъти личния ви ксерокс ходи на ремонт с
общински автомобил“. **** е публична обществена личност и дължи отговор на всички въпроси
свързани с разходването на общински средства. От друга страна гражданите са в правото си да
задават въпроси и *** вместо да се чувства наклеветен от въпросите е длъжен да им даде
обоснован отговор.
Ответникът също така оспорва наличието на причинна връзка между публикацията и
твърдените неимуществени вреди. Твърди, че външна промяна на поведението на Е. Р. не се
забелязвала. Напротив, той бил изключително активен, постоянно присъствал в местни и
национални медии, лично се е заел със събарянето на незаконни постройки на територията на ****
и участвал дейно в предизборната кампания. Цялостното му поведение не било като на засегнат
човек, уязвен от написаното в публикацията, страдащ от публикацията на един жител на общината.
Ответникът оспорва и размера на предявената претенция, като твърди, че поисканата сума
не кореспондирала с понятието „справедливост“ заложена в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. По
изложените съображения моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание искът се поддържа от пълномощника на ищеца адв.Г. Х. и
преупълномощената от него адв.Д. С..
От името на ответника, редовно призован, в с.з. се явява адв.И. Г., който оспорва
осъдителния иск като неоснователен и недоказан. Представя и писмена защита.
След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
3
приема за установено от фактическа страна следното:
В настоящото производство страните не спорят, а и на съда е известно, че в периода от ****
год. до **** год. ищецът Е. А. Р. е **** на ****, а на проведените местни избори през **** год.
отново е избран за **** на същата община.
По делото е прието като писмено доказателство нотариално заверен препис-извлечение
/разпечатка/ от публикация в социалната мрежа "Фейсбук" от профил с името D. K., извършена на
24.10 /няма посочена година/, съдържаща следното писмено изявление: "Г-н инж. Е. Р. –
КАНДИДАТ **** на **** надявам се като малък сте чел приказката за лъжливото овчарче защото:
1.Говорите за социална политика в ****– Лично Вие ме съкратихте когато бях болен, с болна жена
на легло с придружител и две деца студенти с думите **** не е социално предприятие. Ако сте
забравил – К. М. ще ви опресни паметта. 2. Говорите че работите за **** – Тогава защо
откраднахте парите от паркинга на събора в **** 2018 г. с предтекст да покриете щетите на
сръбската певица. Ако сте забравил – С. С. и П. С. – ще ви опреснят паметта. 3. Говорите за
строителство в **** – тогава кажете как един тир цимент изчезна за по-малко от седмица. Ако сте
забравил – вуйчо К. ще ви опресни паметта. Как хиляди кубици бетон бяха фактурирани в
общинското предприятие и в същото време същият бетон е използван и фактуриран от АГРОМАХ.
Ако сте забравил – Е. Л. ще ви опресни паметта. 4. Как и колко пъти личния ви ксерокс ходи на
ремонт с общински автомобил и средства в София. Ако сте забравил – Е. Л. ще ви опресни паметта.
Казвате че сте единствения **** осмелил се да прокарва нови улици – Ако става въпрос за улицата
в с.Б., то само прибрахте 3000 лв. и улица още няма. Ако става въпрос за улицата в с.Ц., то там само
потърсихте 100 000 лв. и улица още няма. Ако става въпрос за улица ****, то там направихте всеки
един жител на общината с кредит от 1000 лв. за ограничите достъпа на хората до имотите им с
бетон. 6. Казвате че се борите за честни и справедливи избори – Лично Вие ме махнахте от СИК
защото отказах да наблюдавам кой за кого гласува. Ако сте забравил – Аз и К. М. ще ви опресним
паметта. Моля Ви не се подигравайте с интелигентността на хората. Уверявам Ви че повечето от
тях са по умни от Вас, само дето не са нагли. P.S. В същност въобще не е важно дали Вие сте чел
приказката за лъжливото овчарче, ВАЖНО е хората да са я чели! ПРИЯТЕЛЮ Инж. Е. Р. –**** на
****. За теб моят вот ще бъде НАКАЗАТЕЛЕН.“ и е публикувана една снимка. Съдържанието на
разпечатката е нотариално заверено с протокол с рег. №3627/27.11.2023 год. на Нотариус М.Ц. –
Нотариус с район на действие РС **** с рег.№**** на НК.
По делото са приети като писмени доказателства докладна записка от инж. Е. Р. –**** на
**** с изх. №БФ-326/09.10.2018 год., във връзка с която е взето Решение №649 с протокол
№48/19.10.2018 год. на ОбС – ****, с което е одобрен отчета за приходите и разходите по
организирането и провеждането на „Фестивала на народното творчество и събор на чешмарите –
**** 2018 год. и е видно че приходите са в размер на 52 961 лева, като в същия размер са и
разходите.
Приети са справки – цимент и справки - бетони от ОП „Озеленяване, благоустройство и
чистота“ – **** по години за периода 01.01.2018 год. – 31.12.2023 год.
От приетата служебна бележка с изх. №БФ-879/19.07.2024 год. се установява, че ответника
Д. К. е работил към **** в отдел: „****“ на длъжност ****„****“ за периода от **** год. до ****
год. и като „****“ по програма „****“ за периода от **** год. до **** год., а от решение №48-
НС/02.03.2023 год. на РИК – Смолян е видно, че Д. И. К. е назначен за председател на СИК
2210000*** в ****, за произвеждането на изборите за народни представители на 02.04.2023 год.
Тези обстоятелства се потвърждават и от дадените от ответника обяснения по реда на чл.176 ГПК.
Ангажирани по делото от ищеца са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. Е. Г.,
Е. Р. Р. и Р. Х. Ч., а от страна на ответника – на свидетелят В. С. Д..
От показанията на св.Г. се установява, че с ищеца са приятели повече от тридесет години и
на последните местни избори през **** год. бил част от неговия предизборен щаб, а понастоящем
работи като началник отдел „****“ в ****. По време на предизборната кампания през **** год.
била направена процесната публикация във фейсбук от Д. К.. За самата публикация разбрал от Е. Р.,
който имал профил във Фейсбук и я прочел пред членовете на предизборния му щаб. Р. обяснил, че
публикацията била направена във профила на Д. К.. Твърди, че познава Р. като ведър, бодър и
4
усмихнат човек, а след тази публикация се променил - станал мълчалив, изглеждал недоспал,
ограничил срещите си с хората. Р. му споделил, че публикацията в социалната мрежа фейсбук го
притеснила и сринала психически, защото у хората щяло да остане някакво съмнение. Сочи, че
след публикацията Р. проявявал симптоми на депресия, като това състояние продължило и след
като бил избран за *** на ***. Твърди, че познава и ответника, но не е имал контакти с него; че К. е
работил в общинското предприятие към ***, но вече не работел там и не може да каже каква е
причината за това.
В показанията си св.Р. сочи, че познава ищеца от 28 години, че са роднини по
сватовство – омъжена е за негов първи братовчед. Освен че имат близки роднински
взаимоотношения имат и служебни, тъй като работи в **** в Дневен център за деца с увреждания,
като от девет години ищеца е неин пряк ръководител. За процесните публикации разбрала от Е. Р.
след като били публикувани на 24.10.2023 год. във фейсбук от профила на Д. К.. Твърди, че Р.
реагирал изключително зле на тази публикация, изпаднал в емоционален шок, видимо се
притеснил, получил главоболие и изпаднал в нервна криза. Потърсил дори помощ от баща си,
който бил *** лекар. Бил вдигнал кръвното, като горната му граница била 175. Това негово
състояние продължило около шест месеца, дори е сега не е забравил за този случай и когато стане
въпрос за него, отново изпадал в емоционален стрес. Заради публикацията не е могъл да се зарадва
на раждането на внука си, не могъл да се зарадва и на новогодишните празници. Това се отразило и
на цялото му семейство. Не знае дали е ходил на лекар, но съпругата му й споделяла, че вечер имал
силно главоболие и сърцебиене и че са посещавали лекари в гр.Пазарджик. По отношение на
публикациите, св.Р. сочи, че не знае дали точно Д. К. ги е публикувал, но колеги са я питали дали
това е вярно. Също сочи, че Д. К. преди е работил в ****, но не знае поради каква причина вече не
работи там.
В показанията си св.Ч. твърди, че има личен профил във фейсбук и че в списъка му с
приятели бил и профил с името D. K., който бил на ответника. Твърди, че на 27.10.2023 год. от този
профил е написана публикация на неговата стена, след което го блокирал. При предявяване на
разпечатката от фейсбук на л.8 от делото, св.Ч. сочи, че това е профила на Д. К., от който видял
публикацията, за която говори по-горе, а не процесната. След публикацията на неговата стена, св.Ч.
се обадил на ответника и му казал да не се занимава с него, да не му влияе на изборната кампания и
да не му уронва престижа, след което К. му се извинил. Твърди, че с ответника не е коментирал
публикацията относно ищеца Р..
В показанията си св.Д. сочи, че ответника живее в къща с.****. На първия етаж
живеят родителите му, а на втория – ответника. Преди две години след тежко боледуване съпругата
му починала. Вкъщи ответникът има настолен компютър, чрез който достъпвал във Фейсбук.
Достъпът до компютъра бил свободен, нямало поставена парола за вход, като не му е известно кой
друг от членовете на семейството му, напр. децата му, имат достъп до него. Не знае дали К. има
достъп до фейсбук от телефона си. В социалната мрежа К. има профил, който наскоро бил разбит.
Твърди, че профилът на ответника бил с неговото име, но не помни как точно се изписвал, като
имало поставена профилна снимка на човек облечен с пчеларско бяло облекло и шапка. На
последните местни избори св.Д. бил също кандидат за **** на ****, като по време на
предизборната кампания имало много публикации в социалната мрежа, вкл. такива е писал и
самият той, но за процесните твърди, че няма спомен.
По делото е изслушано заключение на допуснатата и приета съдебно – компютърна
експертиза, от което се установява, че в действително съществуващите профили в платформата
Facebook не се открива профил с име “D. K.”. Съществува профил с име „Д. К.“, в който не са
налични данни за публикации, снимки и/или данни за физическо лице. Не са налице и данни за
конкретния профил, с които да може да се идентифицира конкретно лице. Не са налице данни за IP
адреси, достъпвали профила „D. K.”. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е възможно да
е съществувал профил с името „D. K.”, но същият да е изтрит, поради което към момента на
изследването да не се вижда във Фейсбук. Това е принципно възможно да се установи, но не е във
възможностите на експертите, тъй като тази информация се пази на сървърите на Фейсбук
компанията, където се пази и информация за съдържанието на профилите.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно и компетентно
5
изготвено, което не е оспорено и от страните.
По делото е изискана информация от отдел „Киберсигурност“ при ГД „БОП – МВР“ където
се намира контактната точка на Американската компания “Facebook Inc” с правоохранителните
органи в Република България, относно фейсбук профил с името “D. K.”. В отговор е получено и
прието като доказателство по делото писмо в изх. №1634/12.12.2024 год. от ГДБП – София, в което
се сочи, че за да бъде изпратено официално запитване до Meta Platforms Ireland Ltd., е необходимо
да бъдат посочени подробни данни относно извършеното престъпление, кога е извършено, кои са
профилите които представляват интерес, техен URL адрес и ID на профила, с които могат да бъдат
индивидуализирани. Фейсбук не предоставя информация относно чат – комуникация или снимки и
видеофайлове, които са споделяли потребителите. Допълнително изискване е активността на
профила да съществува, а не да бъде изтрит. В противен случай платформата на Фейсбук не
позволява заявката за предоставяне на информация относно потребителя да бъде изпълнена при
непопълнени реквизити.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
За да бъде ангажирана отговорността по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че
е налице увреждане, което да е причинено виновно и да е налице противоправно поведение, което
да е в причинна връзка с вредоносния резултат. Това означава, че фактическият състав на
непозволеното увреждане изисква кумулативно наличие на следните елементи: деяние (действие
или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, като вината се
предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Липсата на която и да е от тези
кумулативни предпоставки водят до неоснователност на претенцията.
Основният обективен елемент от фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД е
извършване на противоправно деяние т. е. такова действие или бездействие, което обективно да
води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима
ценност от категорията на естествените права.
В конкретния случай ищецът се позовава на увреждащо поведение на ответника,
изразяващо се в публикуването в социалната мрежа Фейсбук и разпространяването на неверни и
позорящи личността факти, засягащи неговата чест и достойнство.
Ответникът е оспорил предявения иск с правоизключващи възражения, обосновани с
оспорване на обстоятелството, че е автор на процесната публикация и че на посочената в исковата
молба дата е публикувал във Фейсбук текст с такова съдържание; че има вероятност публикацията
да е направена единствено с цел да бъде разпечатана на хартиен носител; оспорва съдържанието на
разпечатката приложена към исковата молба, за която твърди, че е манипулирана с профила
посочен като автор на публикацията или със самата публикация.
За установяване на съдебно предявеното вземане и конкретно относно публикуването и
съдържанието на процесните изявления, ищецът на първо място е ангажирал писмени
доказателствени средства – препис -извлечение /разпечатка/ от публикация в социалната мрежа
"Фейсбук", нотариално заверен от Нотариус М. Ц. с рег. №**** на НК, с район на действие РС –
Г.Д.
Съгласно разпоредбата на чл. 593 ГПК при удостоверявания за явяване или неявяване на
лица пред нотариуса за извършване на действия пред него се съставя констативен протокол. По
същия начин се удостоверява съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на
съответните действия. Представеното от ищеца нотариално заверено извлечение удостоверява
фактически констатации на нотариуса свързани с посещение на електронна интернет страница и
извършване на разпечатки от нея с компютърни програми. С оглед изложеното следва, че
нотариусът е извършил действия извън кръга на посочените в разпоредбата на чл. 593 ГПК.
Съставените документи съдържат фактически констатации извън предоставената на нотариусите
удостоверителна компетентност по чл. 593 от ГПК, поради което нямат характер на официален
документ, в резултат на което не се ползват с присъщата на последния материална доказателствена
сила. В този смисъл е и определение № 439 от 26.06.2013 г. по т. д. № 2071/2013 г. по описа на ВКС,
Второ ТО, в което е прието, че законодателят ясно е очертал видовете нотариални удостоверявания
6
по чл. 593 от ГПК, изразяващо се в удостоверяване на факти - явяване или неявяване на лица пред
нотариуса за извършване на действия пред него, съответно отразяване в констативен протокол на
тяхно становище /съгласие или несъгласие/ по отношение на съответните действия. В ГПК са
изрично посочени видовете нотариални удостоверявания, като е недопустимо разширително
тълкуване на процесуални норми, респ. включване и на други, непредвидени в закон, видове
свидетелствуващи изявления на съответния нотариус, които да установяват с обвързваща
доказателствена сила удостоверените обстоятелства.
Независимо от изложеното, следва да се има предвид, че представената от ищеца извадка
от платформата фейсбук, с посочен абонат /потребител/ на този профил – D. K., представлява
електронен документ, възпроизведен на хартиен носител. В случая електронния документ, въз
основа на който е изготвена посочената разпечатка, не е ангажиран от ищцовата страна и от
ответната страна не е поискано да бъде представен, поради което приложеното извлечение следва
да бъде ценено като доказателство в съответствие с чл.184, ал.1 от ГПК. В този смисъл са Решение
№ 77 от 17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на IV г. о. ВКС, Определение № 838 от 21.11.2016 г. по
гр. д. № 2687/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о., според които възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, и ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В хода на настоящото
съдебно производство обаче, ответникът оспорва авторството на изявлението, като възразява, че не
е автор и не е публикувал изявленията на 24.10.2023 год., в социалната мрежа Фейсбук, както и че
процесната разпечатка с неговото име не е направена от неговия профил в социалната мрежа.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
(Изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.), електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35
от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), а
именно: "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-
специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, като според чл. 3, ал. 2 от
ЗЕДЕУУ (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.), писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление. Според чл. 4 от ЗЕДЕУУ, автор на
електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител;
Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното
изявление.
Тъй като по настоящото дело не е представен електронен документ по смисъла на чл. 3, ал.
1 от ЗЕДЕУУ във вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г., за изследването на приложеното писмено доказателство - препис-
извлечение /разпечатка/ от публикация в социалната мрежа "Фейсбук", е допусната съдебно-
техническа експертиза, от която се установява, че към настоящия момент в социалната мрежа
"Фейсбук" не се открива профил под името "D. K."; съществува регистриран профил с името „Д.
К.“, в който не са налични данни за публикации, снимки и/или данни за физическото лице; не са
налични данни за IP адреси, достъпвали профила “D. K.”. При така установените факти от
заключението на приетата СТЕ, съдът намира, че в случая не може да се формира извод за
идентичност между ангажираното от ищцовата страна писмено доказателство - препис-извлечение
/разпечатка/ от публикация в социалната мрежа "Фейсбук" от 24.10 /без година/, и електронен
документ, съдържащ публикация със посоченото съдържание, която да е публикувана на 24.10.2023
г. в социалната мрежа «Фейсбук» от профила на ответника Д. И. К. в същата социална мрежа. С
оглед на това, съдът не може да приеме за доказано по несъмнен и безспорен начин, че такъв
електронен документ действително съществува и че автор на такова електронно изявление, по
смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕУУ, е именно физическото лице Д. И. К. с ЕГН **********.
Действително, от представената по делото разпечатка е видно, че същата съдържа
посочване на автор с имената Д. К. /с латински букви/, които съответстват на собственото и
фамилното име на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, "електронен подпис"
е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а именно: данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически
7
свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В процесния
случай, с оглед изложеното по-горе, електронното изявление, въз основа на което е изготвената
процесната разпечатка, не се представя, поради което не може да бъде изследвано от СТЕ и не
може да бъде установено наличието на квалифициран електронен подпис, за да се ползва с
формална доказателствена сила. Тя обаче не се приема за "правно нищо" и не е тъждествена на
пълна липса на волеизявление. Принципно, представянето на документ, върху който липсва подпис
на издателя, предпоставя, че фактът на неговото авторство ще бъде установяван с други
доказателствени средства при оспорване. В този смисъл: Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч.
т. д. № 672/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о.
В тази връзка, ищцовата страна ангажира гласни доказателствени средства, чрез разпита на
свидетелите Р. Ч., К. Г. и Е. Р., от които обаче не може да се направи извод, че именно ответника е
автор на публикуваното на 23.10.2023 год. в социалната мрежа Фейсбук изявление с клеветнически
твърдения отправени към личността на ищеца Е. Р.. Въпреки, че свидетелят Ч. сочи, че именно
ответника притежава профил с името D. K., същият не сочи никакви конкретни данни досежно
процесната публикация. В показанията си св. Р. и св.Г. изразяват техните предположения и лично
мнение за авторството от страна на ответника, но без да сочат конкретни обстоятелства, от които
може да се приеме, че имат такива обективни данни, поради което техните изявления касаят
субективна преценка – резултат от тяхна логическа дейност.
Не на последно място, от показанията на св. В. Д., ангажирани като гласни доказателства от
ответната страна преценени при условията на чл.172 ГПК, с оглед обстоятелството, че с ищеца
били политически опоненти на последните местни избори, се установява, че профила на ответника
във Фейсбук бил разбит преди няколко месеца, а и достъпът до компютъра му, от който влизал в
социалната мрежа бил свободен. А по отношение на процесната публикация, няма никакви
конкретни спомени.
С оглед горното, съдът намира, че и от така събраните гласни доказателства по делото не се
установява публикацията, съдържаща се в приложената разпечатка от Фейсбук, както и
изявленията в нея, да са направени от ответника в посочената социална мрежа, респ. не може да се
приеме по несъмнен и безспорен начин, че именно ответникът Д. И. К. е автор на такива изявления
с адресат – ищецът Е. А. Р..
Дори да се приеме за установен фактът, че публикациите изхождат от потребителски
профил с имена, които съвпадат с имената на ответника, това не представлява нито пряко, нито
косвено доказателство, подкрепящо твърденията в исковата молба. От обилната съдебна практика
по други идентични казуси, както граждански, така и наказателни е известно, че регистрацията на
профил в социалната мрежа може да стане свободно с произволно избрано име, доколкото
социалната мрежа Фейсбук е свободно пространството, в което не се извършва проверка относно
истинността на данните, които се въвеждат (в това число рождена дата, местоживеене, образование
и пр.) и които могат да бъдат променяни по всяко време. Твърденията на ищеца досежно
авторството на деянието не се подкрепят и от факта, че поставената профилна снимка, съвпада с
образа на ответника, по вече изложените съображения. Приложената по делото разпечатка от
профила на св.Ч. също не доказва авторството на процесната публикация, а обясненията на
ответника дадени по реда на чл.176 от ГПК не променят горните изводи.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства не се установява ответникът да е извършил описаното в исковата молба
противоправно деяние разпространение на неверни факти и обстоятелства за ищеца, представящи
личността му в негативна светлина, която цели да засегне неговата чест и достойнство, чрез
публикуване в социалната мрежа "Фейсбук" на пост, съдържащ клеветнически твърдения, които
уронват престижа и доброто име на ищеца, който заема длъжността **** на **** и в който му
приписва неизвършени от него престъпления, осъществено на 24.10.2023 г., като един от
елементите от фактическия състав на претенцията по чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 52 от ЗЗД. Наличието
на останалите елементи не би могло да обоснове основателност на иска, тъй като не е налице
кумулативно изискуема от закона предпоставка, необходима за ангажиране отговорността на
ответника Д. И. К., а именно противоправно поведение, което да е в причинна връзка с нанесени и
претърпени неимуществени вреди на ищеца. Поради това, предявеният иск следва да бъде
8
отхвърлен изцяло в пълния предявен размер от 6000 лв., като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да се уважи направеното
от ответника искане за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер на 1000 лева, които следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. А. Р., ЕГН ********** с адрес гр.****, ул. „****“ №****,
срещу Д. И. К., ЕГН ********** с адрес с.****, ул. „****“ №****, иск с правно основание чл.45,
ал.1 от ЗЗД вр. с чл.52 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в тревожност, обида, смут, възмущение, гняв и влошаване на физическото здраве,
вследствие на публикуваните от ответника в социалната мрежа „Фейсбук“ на 24.10.2023 год.
клеветнически твърдения, които засягат честта и достойнството на ищеца и доброто му име в
обществото, в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 24.10.2023 год., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е. А. Р., ЕГН ********** с адрес гр.****, ул. „****“ №****, да заплати на Д. И.
К., ЕГН **********, с адрес с. ****, ул. „****“ №****, сумата 1000 лева /хиляда лева/ - разноски
по водене на делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред ОС Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
9