№ 1111
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100509574 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №5262 от 25.05.2022г., постановено по гр.дело №64261/2021г. по описа на
СРС, ГО, 141 с-в, е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
уволнението на ищцата И. Х. Ц. с ЕГН:**********, извършено със заповед №РДП-
215/27.10.2021г. на изпълнителния директор на ответното дружество „Н.С.“ЕАД с
ЕИК:****, като ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен
счетоводител“ в „Н.С.“ЕАД на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и ответникът е осъден да
заплати на ищцата на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 от КТ сумата от 25720,20 лева-
обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 27.10.2021г. до
27.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 10.11.2021г.
до окончателното й изплащане, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
3600 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1
ГПК въззивна жалба от ответника по делото „Н.С.“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че е
поискал писмени обяснения от ищцата в съответствие с разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ
със заповед от 22.10.2021г. и ищцата е представила доклад от същата дата. Твърди, че в
закона липсва легална дефиниция на понятието „системно нарушение“, но предвид
многократното изискване от ищцата да представи информация за финансово- счетоводната
дейност с оглед заеманата от нея длъжност, което тя не е правила, в случая е налице
1
системност на нарушението. Твърди също така, че неизпълнението на преките
разпореждания на работодателя представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина,
тъй като засягат същността на трудовото правоотношение. Претендира отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на исковете, както и разноски по делото.
В подадения в срок отговор на въззивната жалба ищцата И. Х. Ц. оспорва същата и
моли решението на СРС да бъде потвърдено изцяло, като излага подробни съображения за
неговата правилност. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от
СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи съществуването на
трудово правоотношение между него и ответника- работодател, както и че трудовото
правоотношение е било прекратено. В тежест на ответника е да установи законността на
уволнението съобразно основанието, на което е извършено и спазване на процедурата за
прекратяване, а именно- с писмена заповед с посочено конкретно основание за уволнение,
която е подписана от надлежно упълномощен представител на ответника, при спазване
изискванията на чл.186 и следващи от КТ.
В случая между страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение
между тях и прекратяването му на посоченото по-горе основание.
Спорно е дали работодателят е изпълнили задължението си по чл.193 от КТ- преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Ответникът, в чиято
тежест е да установи с позволените от закона доказателствени средства тези релевантни за
спора факти и обстоятелства, което му е изрично указано с постановеното по делото
определение по реда на чл.140 от ГПК, твърди че е изпълнили задължението си да изслуша
ищцата или да приеме писмените и обяснения. От представените по делото писмени
2
доказателства обаче се установява обратното, включително и по отношение на посоченото в
т.1 от процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина. С представената по делото
покана от 19.10.2021г. от ищцата е поискано писмено обяснение по 8 пункта, свързани с
финансово- счетоводната отчетност в дружеството- ответник, в седмодневен срок. С
представената по делото заповед от 22.10.2021г. на ищцата е наредено да представи
документи относно извършени плащания на доставчик на горива със срок на изпълнение до
15,30 часа на същия ден. С доклад от 22.10.2021г. ищцата е заявила, че не разполага с
изисканите от нея документи, предвид заеманата от нея длъжност. С процесната заповед от
27.10.2021г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като първото
посочено основание (нарушение на трудовата дисциплина) е непредоставяне в срок на
изисканата с покана от 19.10.2021г. информация (писмено обяснение). Следователно
работодателят приема, че от една страна непредоставянето на тази информация
представлява дисциплинарно нарушение и съответно- основание за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, а от друга страна- същото е и покана за изслушване
или даване на писмени обяснения по смисъла на чл.193 от КТ. Както правилно е отбелязал и
първостепенният съд, даването на обяснения от служителя в производството по налагане на
дисциплинарно наказание е право, но не и задължение. Още по-малко пък същото може да
бъде самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание. По отношение на
посочените в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина по т.2 и 3 от същата,
по делото липсват каквито и да било доказателства за тези нарушения да са поискани от
служителя писмени обяснения или да му е дадена възможност да бъде изслушан.
Следователно в случая и по отношение на трите посочени в процесната заповед основания е
налице хипотезата на чл.193, ал.2 от КТ- работодателят предварително не е изслушал
служителя и/или не е приел писмените му обяснения, поради което съдът следва да отмени
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на ответника по жалбата и ищец в първоинстанционното
производство следва да се присъдят сторените във въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева. Възражение относно размера не е
направено до приключване на устните състезания.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5262 от 25.05.2022г., постановено по гр.дело
№64261/2021г. по описа на СРС, ГО, 141 с-в.
ОСЪЖДА „Н.С.“ЕАД с ЕИК:**** да заплати на И. Х. Ц. с ЕГН:********** сумата от
3600 лева (три хиляди и шестстотин лева)- разноски за въззивната инстанция.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4