Р Е Ш
Е Н И Е
№ 255/10.04.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен
съд - Монтана, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и трета
година, в състав :
Председател: Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени Цветанова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 230/2023 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Обжалва се решение № 15/31.01.2023 г., постановено по АНД № 20221630201374/2022 г. по описа на РС Монтана, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 6208971 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Монтана. Със същия на основание чл.189, ал.4 във вр. с 182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 лева на М.П. ***, за нарушение по чл.21, ал.2 във вр.с чл.21, ал.1 ЗДвП.
Касаторът, чрез пълномощника адв. В.П., обжалва решението на съда и моли същото да бъде отменено изцяло, както и потвърдения с него електронен фиш, като твърди
„.. обжалваното решение е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, като за неправилността е допринесла и необосноваността на същото..“. В.с.з. излага доводи, че при постановяване на решението първата съдебна инстанция при неизяснена правилно, в пълнота и по несъмнен начин фактическа обстановка. Не е обсъдил направените възражения във връзка с незаконосъобразни действия на контролните органи – съществени нарушения на разпоредби, регламентиращи реда и начина за използване на АТСС и системи за контрол на правилата за движение..“. Претендира разноски в производството.
Ответникът, чрез юрк.Димитрова оспорва жалбата, излага доводи в подкрепа на решението на РС Монтана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Монтана е приел, че е налице извършено административно нарушение, като в същото време при провеждането на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в резултат, на които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието. Приел е също така, че доказателствата по делото не са установили различна фактическа обстановка от тази, установена в приложените по преписката доказателства и електронния фиш за налагане на глоба. Приел е за безспорно установено, че на 09.07.2022 г. в 18.18 часа в гр.Монтана, на бул.Хр.Ботев, пред мебелен магазин“Виденов“ с посока на движение от жп-гара към бул.Ал.Стамболийски при ограничение на скоростта 40 км/час за населено място с пътен знак В-26, „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ - 40 км/ч и в зоната му на действие, установено и заснето с техническо средство АТСС TFR1-M 516, че МПС л.автомобил „Пежо 307 1.6 ХДИ“ с peг. № * се е движил с превишена скорост от 78 км/ч, при разрешена скорост 40 км/ч. В решението са изложени и съображения относно направените възражение за съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които се споделят и от настоящата инстанция. За пълното следва да се посочи, че навадените от касатора доводи, че писмо от община Монтана изх.№ 11-02-694/15.12.2022 г., подписано от кмета на общината, е документ с невярно съдържание, не се споделя от настоящия съдебен състав, т.к. това е официален документ и същият не е оспорен в производството пред въззивния съд. Предвид което не се споделя и посоченото в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил направените възражения, същото не отговаря на истината, въззивният съд е обсъдил всички събрани в производството доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушение на закона, нито съществено нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. При анализа на приложените към административнонаказателната преписка доказателства, съдът не откри нарушения при провеждане на административно наказателната процедура и в прилагането на закона. Спазени са разпоредбата на чл.189, ал.4 във връзка с чл.165, ал.1 и ал.2, т.7 от ЗДвП. Заснемането на нарушението е станало с техническо средство АТСС TFR1-M 516, наличието на която е обозначено с пътен знак, при което са налице предпоставките на чл.189, ал.4 от ЗДвП – установяване на нарушението при отсъствие на контролен орган. Следователно е приложим специалния ред за налагане на административно наказание. На 09.07.2022 г. в 18.18 часа в гр.Монтана, на бул.Хр.Ботев, пред мебелен магазин“Виденов“ с посока на движение от жп-гара към бул.Ал.Стамболийски при ограничение на скоростта 40 км/час за населено място с пътен знак В-26, „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ - 40 км/ч и в зоната му на действие, установено и заснето с техническо средство АТСС TFR1-M 516, че МПС л.автомобил „Пежо 307 1.6 ХДИ“ с peг. № * * се е движил с превишена скорост от 78 км/ч, при разрешена скорост 40 км/ч, тези данни на извършване на нарушението са правилно и прецизно индивидуализирани и са дали възможност на лицето на което е предоставено МПС да осъществи правото си на защита в пълен обем. Жалбоподателят, като собственик на заснетото МПС, не се е възползвал от процесуалните си права по реда на чл.189, ал.5 ЗДвП, да посочи в декларация лицето, което е управлявало МПС към момента на извършване на нарушението. Приложените писмени доказателства по делото не опровергават по никакъв начин констатациите на електронния фиш за налагане на глоба. Съставът на въззивния съд не е допуснал нарушение при анализа на събраните в хода на съдебното производство доказателства. Приетите писмени доказателства установяват факти и обстоятелства, потвърждаващи нарушението на правилата за движение на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП – превишение 78 км/ч при максимално допустимата скорост 40 км/ч, т.е. с 38 км/ч, а оттам и извършването на нарушение, което предвид липсата на надлежна декларация по чл.189, ал.4 ЗДвП, правилно е възложено на административнонаказаното лице. Липсват доказателства, които да оборят установените на фазата на административнонаказателното производство факти – наличие на ограничителни скоростта на движение знаци и превишаване управлението на автомобила на тази скорост.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство. Както правилно е отбелязал в мотивите си въззивният съд, представените по делото доказателства установяват по категоричен начин, че е налице нарушение, заснето с техническото средство. Неоснователно е възражението и по отношение на поддържаните от касатора довод, че липсата на протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, е съществено нарушение на производствените правила, т.к. макар и да е допуснат твърдения пропуск, същото е обсъдено и правилно посочено от въззивния съд, че не води до незаконосъобразност на процедурата по заснемане и установяване на нарушението. Неоснователни са и доводите за допуснати съществени нарушения в съдебното производство. В хода на производството са събрани поисканите писмени доказателства и правилно въззивният съд е посочил, че при замерването са спазени всички правила, измерващото средства е годно за използваното предназначение, като са взети предвид техническите характеристики за точност на измерването. Не са налице и липса на реквизити на акта – електронния фиш е издаден по утвърдения образец от Министъра на вътрешните работи, при което същия отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както правилно е констатирал и въззивния съд. В производството пред въззивната инстанция са обсъдени възраженията и същите не са приети за основателни, като касационната инстанция изцяло възприема изложените мотиви и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Въззивният съд е преценил правилно фактите и липсата на съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство и като е потвърдил обжалвания електронен фиш, е постановил един правилен съдебен акт, напълно съответстващ на разпоредбите на материалния закон, който следва да бъде оставен в сила.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 /Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/.
Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15/31.01.2023 г., постановено по АНД № 20221630201374/2022 г. по описа на РС Монтана, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 6208971 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Монтана.
Осъжда М.П. ***, да заплати на МВР, ОД на МВР Монтана, сумата от 100/сто/ лева, разноски в производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: