Р Е
Ш Е Н
И Е 566/1.8.2019г.
гр. ЯМБОЛ.01.08.2019.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........30.07.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Н.Х.…...................................……................и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА………………….....гр.дело N .345.… ..
по описа
за 2019год. и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................................
Производството по делото е
образувано по молба на М.С.С., в която твърди, че
ответникът С.П.С. е негов баща. Твърди, че е студент 1-ви курс, редовно
обучение в НВУ „В.Л.” – гр.В.Т., специалност „ПВО на войските”, която
специалност нямало задочна форма на обучение, поради което нямал възможност да
работи. Твърди, че няма собствено имущество и не реализира никакви доходи. За
издръжката му, като студент основно се грижела майка му, като тя е с нисък
доход и е непосилно сама да реализира цялостната му издръжка. Твърди, че баща
му работи в „М.М. И.” ЕАД и получава доста високо
трудово възнаграждение, разполага със собствено имущество и няма ангажименти
към други лица, като би могъл да отделя 300лв. месечно за неговата издръжка.
Моли ответникът да бъда осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на
300лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, както и на
осн.чл.149 от СК същия да бъде осъден да му заплати издръжка за минало време, считано
от 01.10.2018г. до датата на депозиране на иска в размер на 300лв. месечно,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи
обстоятелства.
В хода на съдебното дирене
исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131,ал.1 не е
депозиран писмен отговор от ответника. Същият не се явява в съдебно заседание и
не е взел становище по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Ответника е баща на ищеца, видно
от представеното удостоверение за раждане на М.С.С.,
издадено въз основа на акт за раждане № *** на Община Я.
Съгласно уверение издадено от
Национален военен университет „В.Л.” В.Т. през 2018/19 учебна година е записан
първи курс, редовна форма на обучение. Същият е декларирал, че не е семеен, не получава трудови
възнаграждения, нито доходи от други източници, не притенажа
недвижими имоти и МПС-та.
Съгл. удостоверение изх.№ ***. на
„Маги-Желязков” ЕООД майката на ищеца Л.М.С. е получила чисто за периода
м.09.2018г. – м.02.2019г. сумата от 2240 лв., като последните два месеца е
получила по 219.60лв.
Според представеното актуално
удостоверение изх.№ *** на Рудник „Т.1” с.Т., ответникът е получил за периода
м.10.2018г. – м. 06.2019г. общ доход от 19212.25 лв., като последните три
месеца е в болнични. И няма отразен доход.
По делото бе разпитана като
свидетел Д.А.- баба на ищеца. Същата заяви, че внук й учи във В.Т., като това
ще продължи 5 години, а тя с 200 лв. не може да помага. Ищецът не можел да
работи, защото е на лекции и не му разрешавали, като е по цял ден е ангажиран с
обучението си, като не им разрешават да излизат от там, защото са военни, и не
им разрешават да работят. Майка му му давала пари само за пътни. Баща му не бил
му давал пари от както е завършил, като през 2018г. нищо не ме у давал. Съдът
кредитира показанията на свидетелката, като ги намира за последователни и
обективни, отчитайки близката й родствена връзка с ищеца.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са искове за издръжка с правно осн. чл.144 от СК и чл.149 от СК.
По иска по
чл.144 от СК:
Съобразно
разпоредбата чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на своите навършили
пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си, когато учат редовно във висше учебно заведение за
предвидения срок на обучение, до навършване на 25-годишна възраст и родителите
могат да дават издръжката без особени затруднения.
В
процесния случай безспорно установено по делото е, че ищеца през процесния
период е студент във ВУЗ, редовна форма на обучение и не е навършила 25 –
годишна възраст. Безспорно установена е и другата изискуема от закона
предпоставка, а именно установи се по делото, че ищеца няма възможност да се
издържа от доходите и имуществото си, т.к. същият не притежава недвижими имоти и МПС, не
реализира трудови или други доходи, като с оглед формата и начина на обучение
не е в състояние да полага труд.
За
разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на
навършилите пълнолетие е условна – следва да се преценява обстоятелството дали
заплащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В хипотезата
на чл. 144 СК условие за задължението за издръжка на пълнолетни учащи деца е и
родителите да могат да я дават без "особено затруднение", т. е.
издръжката да не съставлява "особено затруднение" за задължения
родител. Тази предпоставка също следва кумулативно да е налице. Трябва да се
има предвид и, че при тази издръжка "възможността" за доставянето й
не съвпада с общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което размерът на
издръжката се определя единствено като функция на нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за
издръжка по чл. 144 СК се подчинява освен на общите правила, определящи правото
и размера на издръжката, но и на определени ограничителни изисквания.
Ограничението има своето оправдание, тъй като се касае за издръжка на вече
пълнолетно дете, което поначало следва само да се грижи за издръжката си.
Неговият родител, по силата на чл. 144 СК, може да бъде заставен да му дава
такава само при условие, че това не би го затруднило "особено". В
този смисъл възможността на родителя за доставяне на издръжка, по смисъла на
чл. 144 СК, предпоставя по-широка материална възможност, при която доставянето
на издръжката няма да се чувства особено осезателно от този родител.
Съдът като взе предвид доходите
на родителите и нуждите на детето с оглед на неговата възраст и потребности
намира, че родителите са в състояние да отделят обща месечна издръжка в размер
на 350 лв., от която бащата следва да заплаща месечно сумата от 300лв., предвид
много ниските доходи на майката, която сума ще е достатъчна да осигури минималните
нужди на ищеца, като се има предвид, че същият е почти на 21 години. Съдът
намира, че тази сума е във възможностите на ответника да я дава без особено
затруднение, предвид високите доходи, които получава – над 3000лв. месечно,
като макар и в болнични, същият получава обезщетение от НОИ в размер на 80% от
месечния си доход, както и това състояние е временно, а издръжката е за бъдещ
период от време. Издръжката следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска в съда - 29.01.2019г.
По иска
по чл.149 СК:
Съгл.
цитираната норма издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година преди предявяването на иска. Същият е предявен на 29.01.2019г., като
ищеца претендира издръжка от 01.10.2018г., когато е началото на учебната година
до датата на депозиране на иска в съда. Не се спори, че за този период бащата
не е участвал в издръжката на детето, което се установи и от свидетелските
показания на свидетелката А. Няма промяна в доходите на родителите през този
период, поради което съдът намира иска за основателен до размера от 300лв.
месечно, предвид приетите доходи на родителите. Искът следва да се уважи в общ размер
за претендирания период от 1200лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявавяване на иска в съда –
29.01.2019г.
При този изход на делото
ответникът следва да заплати държавна такса върху определения размер на
издръжка от 480лв., държавна такса от 5.00лв. при издаване на изпълнителен лист,
както и да заплати на ищцата направените разноски по делото от 350лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.П.С.,
ЕГН ********** *** от СК да заплаща на М.С.С., ЕГН **********
*** 5-4-12 – адв.А.К. от АК-Я., месечна издръжка в
размер на 300лв., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска, считано от 28.01.2019 г. до настъпване на обстоятелства водещи до
изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА С.П.С. на осн. Чл.149 от СК да заплати на М.С.С.
издръжка в размер на 1200лв., представляваща обща сума на дължима издръжка за
минал период - от 01.10.2018г. до 28.01.2019г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 28.01.2019 г.
ОСЪЖДА С.П.С. да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС държавна такса в размер на
480.00лв., както и държавна такса в размер на 5.00лв. при издаване на изп.лист.
ОСЪЖДА С.П.С. да заплати на М.С.С. направените по делото разноски в размер на 350.00лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението на осн.чл.242,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
обявяването му на 01.09.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: