Р
Е Ш Е Н И Е
№
260176 / 14.7.2022г.
гр.
П., 14.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на шестнадесети юни, две хиляди двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 641
по описа на ПРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на А.А.Х. в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетното
дете С.М.С.. Твърди, че от съвместното съжителство с ответника – М.Б.С., което
е продължило до 2016 г., е родено детето С.М.С.. Излага твърдения, свързани с
поведението на ответника, довели до фактическата им раздяла. Конкретно сочи, че
той не проявявал нужната грижа за сина им. Между родителите възниквали
множество битови скандали. Допълва, че през 2015 г. след нанесен побой от
страна на ответника тя и детето заживели при нейната майка и сестра, а няколко
месеца ответникът заминал за *** Р., където бил в продължение на няколко
месеца. След завръщането му направили нов опит да заживеят заедно, но същият
отново се провалил, като причина за това се сочи, поведението на ответника с
твърдението за проявена агресия, злоупотреба с наркотични вещества. Твърди, че
в този период е полагала грижи за детето, като не е подпомагана финансово от
ответника. Твърди, че през и след 2016 г. между страните е имало уговорка М. С.
да полага грижи за малолетното дете, а такива са полагани от неговите роднини,
и то докато тя се установи в Федерална Р. ***, като при завръщането си имала
възможност да контактува с детето. Твърди, че през лятото на 2020 г. ответникът
отказал да ѝ осигури възможност да се вижда с детето и не позволил то да
замине с нея за Федерална Р. ***, каквато уговорка съществувала. Това я
принудило да се завърне трайно в Р. Б. и да полага грижи за детето, но
възникнал спор за упражняването на родителски права. Твърди, че е осигурила
подходящи условия за развитието на детето както в страната, така и във
Федерална Р. ***. Твърди, че детето е много привързано към нея.
С оглед на изложеното моли съда да
постанови решение, с което да ѝ присъди упражняването на родителските
права; да се определи местоживеенето на детето при майката в гр. П., ул. „***или
във ***на адреса на майката; да се определи подходящ режим за лични контакти с
бащата, както и ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето
в размер на 300,00 лева месечно, платима до 15-о число на текущия месец, ведно
със законна лихва в случай на забава до настъпване на обстоятелства, обуславящи
прекратяване или изменящи това задължение. Моли и да бъде постановено, до
навършване на пълнолетие детето да напуска пределите на Р. Б. и пътува в
страните от Европейския съюз и Р. С. със съгласието и придружавано само от
майката.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Не оспорва, че съвместното съжителство е продължило от м. ноември 2013 г. до м.
септември 2016 г., както и раждането на детето С.С.. Не отрича, че е заминал за
Ч. Р., като сочи период на престой от четири месеца, завръщайки се през януари
2016 г. Оспорват се обаче всички останали твърдения. Отправят се реципрочни
твърдения за неполагане на грижи спрямо детето, употреба на наркотици, изневери
в множествено число. Отрича твърдението, че е нанесъл побой, проявата агресия,
както и това, че не оказвал финансова подкрепа. Твърди, че причината за
раздялата е поведението на А.Х., която една вечер не се прибрала след работа и
след като се усъмнил в поведението ѝ се преместил да живее в къщата на
своите родители. Твърди, че детето отказва да се среща с майка си, тъй като е
станало свидетел на скандал между сестрата на Х. и мъж, при което е търсено
съдействие от полицейски органи. Твърди, че е осигурява добри условия за
отглеждане на детето.
С оглед на изложеното моли съда да
постанови решение, с което да му присъди упражняването на родителските права;
да се определи местоживеенето на детето при бащата в гр. Б., ул. „***“; да се
определи подходящ режим за лични контакти с майката, както и същата да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 300,00 лева, платим до 15-о
число на текущия месец, ведно със законна лихва в случай на забава до
настъпване на обстоятелства, обуславящи прекратяване или изменящи това
задължение. Моли и да бъде постановено, до навършване на пълнолетие детето да
напуска пределите на Р. Б. и пътува в страните от Европейския съюз и
Републиките С., Т. и С.М. със съгласието и придружавано само от баща си, както
и да бъде дадено разрешение за издаване на международен паспорт.
Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не
се спори, че А.А.Х. и М.Б.С. са били във фактическо съжителство в периода от 2013 г. до 2016 г., като от връзката
помежду си двамата имат едно дете - С.М.С., родено на *** г., което се установява и от представеното по
делото копие на удостоверение за раждане.
За целите на
настоящото производство е изготвен социален доклад от 26.02.2021 г., като в
него е посочено, че към датата на изготвянето му основни грижи за детето се
полагат от бащата, че за него е осигурено всичко необходимо съобразно нуждите и
възрастта му. Майката не полага грижи за детето от 2018 г., но желае да участва
максимално. При посещение на жилището, обитавано от бащата се установява, че
битовите условия са на добро ниво и правилното функциониране на домакинство. За
детето се изгражда пристройка, която да се обособи като самостоятелна стая. Условията,
с които майката разполага също са добри, като за детето е обособена стая.
Посочено е, че
детето е силно привързано към баща си и баба си има изградени приятелства сред
връстниците си съседски деца. По данни на служител в детската градина от страна
на бащата се наблюдава силна заинтересованост за детето, а от известен период и
майката проявява ангажираност за развитието му.
Посочено е
още, че отношенията между родителите са силно влошени, което рефлектира
негативно върху детето и то е поставено в състояние да избира един от тях,
което му създава чувство за дискомфорт. Препоръчва се за детето да се осигури
сигурна и защитена среда.
Изготвени са и
последващи доклади, в които се сочи, че на детето не е осигурена спокойна среда
– то е поставено в конфликт на лоялност от страна на бащата и разширеното му
семейство, като се наблюдават опити за манипулация и привличане на тяхна страна
в съществуващия конфликт.
По делото са
изслушани и приети единична СПЕ и комплексна СППЕ, единичната оспорена от
ищецът, а комплексната оспорена от ответника.
Вещото лице М.В.Г.
след запознаване с материалите по делото, проведена беседа с детето и
родителите и описвайки приложените методики за изследване е достигнало до
извод, че детето е с правилно физическо и психическо развитие. Детето изпитва и
демонстрира силна привързаност към бащата и разширеното семейство по бащина
линия, което не изключва близки взаимоотношения с майката. Сочи, че в този
възрастов период детето се идентифицира с родителя от същия пол – бащата, което
не е резултата от влияние на някой от родителите. Не открива признаци на
родителско отчуждение или страх от някой от родителите. Счита, че и двамата
родители имат необходимия родителски капацитет, като се препоръчва постепенно
въвеждане на майката. Открива опасност за детето ако конфликта между родителите
продължи, тъй като при проведеното изследване установява, че детето е подложено
на емоционално напрежение от двамата родители, чийто конфликт създава усещането
у него да избира между тях
В съдебно
заседание поддържа заключението като подчертава, че в конкретния случай детето
приема за авторитет член на разширеното семейство и човекът, на който се стреми
да подражава и прилича е чичото – братът на баща му.
Отново сочи,
че детето не проявява родителско отчуждение към майката, а заменя фигурата на
биологичната майка със съжителката на бащата по причина, че ежедневните грижи,
които се полагат за него, са полагани от разширеното семейството на бащата и в
последствие съжителката на бащата. Открива емоционална студенина у детето
спрямо биологичната майка, дължаща се на липсата на присъствие, за което е
необходима последваща работа и ангажираност на майката в ежедневието на детето.
В изготвената
по делото комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза вещите лица
А.П.А. и В.С.П. след запознаване с материалите по делото, проведена беседа с
детето и родителите, и описвайки приложените методики за изследване са
достигнали до извод, че промяната на детето в негативно отношение спрямо
неговата биологична майка се дължи на поведението на бащата и неговото
семейство като резултат от преките послания, възпрепятстващи контакта с майка му.
Детето не изпитва агресия към своята майка, но чувствата му са потискани и
подменяни от реалност, представяна от неговите близки. Към настоящото си
обкръжение то се адаптира като се чувства прието и обичано. Детето е отчуждено
от майката, като отново се сочи, че причината за това е бащата и неговото
обкръжение. Детето не изразява желание да общува с майка си, да прекарва време
с нея, не фантазира за своя живот, свързан с нейния в общо семейство, тъй като
тази част от неговите психични преживявания е блокирана чрез действието на
конфликта на лоялност. Вещите лица достигат до извода и че майката притежава
необходимия родителски капацитет.
Тези изводи на
вещите лица се базират и на непосредствено възприето тях, обективирано и в
заключението, че поведението на бащата и неговата съжителка, носи негласно
послание към детето за непозволеност на контакт с майката. Описан е акт на
агресия от страна на Г. С. спрямо ищеца и явни, заповедни послания към детето
да излезе от стаята с вещите лица и биологичната му майка. Вещите лица
установяват, че детето аналогично на баща си изкривява действителността,
заявявайки, че майка му прави скандали, като всъщност това е Г. С..
В съдебно
заседание вещите лица поддържат заключението, като отново сочат, че няма данни
майката да оказва негативно влияние върху детето. Изразяват мнение, че към
момента опита, които има във взаимоотношенията му с всеки от родителите е
недостатъчно благоприятен и оптимален за него. Допълват, че детето се намира в
много сериозен емоционален конфликт и конфликт на лоялност поради наложените му
крайни полюсни отношения с всеки от родителите си - единия е само добър, другия
е само лош, без това да почива на обективни данни на реалността. Допълват също,
че по време на експертното изследване детето е изключително притеснено, изрича
лъжи, опитва се да прикрие истината.
На въпрос на
ищеца, дали средата за живеене при него е по – благоприятна вещите лица
подчертават, че категоричен отговор не може да бъде даден. От една страна за
детето не е добре да бъде изведено от средата, в която то е свикнало, защото то
е добре адаптирано в средата с бащата, с неговата втора жена, с разширеното
семейство, то се чувства добре в тази среда. Всяка една промяна на детето в
някаква нова среда за него, би била стресираща, би била ново изискване,
екстремно изискване към неговите възможности за адаптация.
От друга
страна актуалната ситуация не е достатъчно благоприятна за детето и негативното
въздействие и влияние на съпругата на бащата, опосредствана през бащата и през
позволението на бащата е очевадна, не очевидна и това категорично не е
подходящо за детето. Основният проблем според вещите лица е, че не откриват
ресурси в бащата да разреши по адекватен начин тази ситуация. Препоръчват
бащата като най-важната фигура за детето да промени посланията към него, да
промени семейната ситуация, в която детето е отглеждано, като я направи такава,
че да бъде благоприятна и допустима за детето, то да има реален контакт с майка
си, основан на негови лични впечатления и основан на реалността, а не на
принуда и на изкривяване на реалността. Заявяват, че ако детето заживее при
майката, това би допринесло за възстановяване на връзката с нея, но в същото
време тази ситуация може да утежни връзката с бащата.
Съдът
кредитира изцяло приетите по делото единична СПЕ и тройна СППЕ и се
солидаризира изцяло с изводите им (макар и те да не съдържат ясни и конкретни
отговори), доколкото същите са изготвени подробно, обективно, компетентно, при
съобразяване на необходимите професионални стандарти и методики.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Н. Т. П. - първа
братовчедка на ищцата е заявила, че страните са заживели заедно през 2013 г.,
след това се родил С. през 2014 г. Тяхното съвместно съжителство продължило
няколко месеца, преди детето да е навършило една годинка. А. се върнала в
къщата на майка й и тя се е грижела предимно за детето. М. не е полагал грижи и
не се е интересувал от детето. След като
А. заминала за *** е комуникирала с детето, прибирала се е често и пращала пари и колети. Преди да замине за ***,
двамата имали уговорка докато А. се установи в ***, детето да бъде при М. и
след това да си го вземе при нея. Миналата година към средата – лятото, поиска
да си го вземе, но това не се случило, тъй като детето не пожелало да иде при
майка си. Твърди, че Г. - приятелката на М. е писала във вайбър и месинджър на А.,
че никога няма да си получи детето. Пращала е видеоклип как е разкъсвала
дрешките, които А. е пращала за С., чупила е играчките. А. се върнала февруари
месец тази година от *** и оттогава прави всеки ден опити да се види със С.. На
първата среща между детето и майка му в детската градина забелязала, че майката
и детето се прегръщат и целуват. На 8-ми март били в детската градина,
учителката повикала С., той излязъл и подарил едно цветенце на А., което са
направили в градината. Тогава тя му подари мартеничка, поседяха, говориха си,
прегръщаха се. Твърди, че ответникът отказва да даде детето.
Знае, че
детето ходи на народни танци в детската градина, защото е ходила на негови
представления. Описва подробно жилището, в което А. ***.
Свидетелят О. Р.,
годеник на А. е заявил, че я познава от 2019 г. През октомври 2020 г. са се
сгодили и са заживели заедно Заявява, че неговите деца я обичат много и тя се
отнася много добре към тях и допринася за техните добри взаимоотношения. Описва
връзката между А. и сина й като много сърдечна. Свидетел е на разговорите с
детето чрез видеовръзка като то много се радвало и е изразявало своята любов
към майка си, давало целувки.
Твърди, че през
април 2020 г. бащата на С. прекъснал тази връзка и от тогава А. няма възможност
да телефонира на С.. Пояснява, че А. се държи много добре със сина си и се
грижи за него. Тя иска всяка седмица да се среща със С. и всяка седмица ходи в
социалната служба в П.. Присъствал е на няколко срещи между нея и С.. Заявява,
че на първата среща на С. не било разрешено да говори с майка си от жената на
бащата - Г.. Тя е била много агресивна към А. и казвала на С. да остави майка
си сама. Имало среща в социалната служба след това, с продължителност само 10
минути. След това имало следваща среща, която продължила около 1 час и при тази
среща С. с удоволствие разговарял с А.. Когато той излязъл, баба му го дръпна и
била много кисела, че С. толкова дълго време е говорил с майка си.
Твърди, че
през 2021 г. А. ходела всеки ден в детската градина. При първата среща всичко
минало добре, С. разговарял с майка си. Вторият ден обаче С. вече не искал да
говори с майка си и каза, че баща му е забранил да говори с нея. Въпреки това
всеки ден ходили заедно в детската градина и А. се опитвала да разговаря със С..
От там се обаждали на бабата на С., че са пристигнали и тогава тя идвала в
детската градина и отвеждала С. вкъщи и не им давала възможност да говорят с
него.
Твърди, че в Р.
*** има много училища, които са готови да приемат С., имат много добри програми
за интегриране на деца – чужденци и те са в контакт с тях. Нямат финансови
проблеми, като той работи на две места – негова фирма и с „******“. А. в *** е
социално осигурена, здравно и пенсионно осигурена. Пояснява социално битовите
привилегии, които се ползват в Р. ***.
Заявява, че А.
всеки месец, а понякога и няколко пъти в месеца е пращала пари на своята баба З. и кашони с
детски играчки и дрехи, предназначени за С.. Част от дрехите били нарязани от Г.,
което е видял с неговите очи на снимка, изпратена от Г.. Твърди, че Г. поства
голи снимки на А. с телефонния номер на А.. Тези снимки отчасти са заснети от М.
и откакто тези снимки са сложени в Инстаграм, всекидневно й се обаждат мъже.
Заявява, че е
готов и би желал да живее с А. там, където С. е с тях. Счита, че за бъдещето на
С. ще бъде по-добре, ако живее в ***, защото там ще има много повече възможности
за неговото развитие.
Твърди, че най-често
дрехите, с които е виждал С. са му малки.
Свидетелят Х.П.М.
- детски учител е заявила, че А. е идвала в детската градина да види детето си.
За първи път я видяла преди година и половина, спомня си, че детето било в
трета група. Докато детето било в трета група не я е виждала често, но когато
беше преместено в четвърта група (2019-2020 г.) майката се е появявала по-често.
При първите посещения на майката, докато детето било в трета група, то било
изненадано, че тя идва да го посети. Впоследствие на следващата година, когато
детето било в четвърта група, е имало случаи, в които то се радва да види майка
си, но и такива, в които не е било радостно. Имало е случаи, в които да
проявява нежелание към някои от занятията, които се провеждат в детската
градина, но те са по-скоро с епизодичен характер. Спомня си за случай, в който
детето не желаеше да се срещне с майка си, при което станало раздразнително.
Баба му дошла по – рано да го вземе и между нея и майка му са разменени остри
думи. Детето било видимо уплашено преди бабата да дойде. Забелязала е, че когато детето е виждало, че идва
да бъде взето от майка си, сяда на стола и заявява, че не иска да тръгва с
майка си.
Виждала е също
детето да прегръща и целува майка си, като срещата протекла много спокойно.
Детето било весело в присъствието на майка си, като тя му показвала снимки от
телефона си и му разказвала различни случки. Чувала е детето да казва, че иска
да отиде при майка си, но „тати няма да ми позволи“, което е станало през месец
февруари 2021 г. На следващия ден детето било агресивно, не искало да се среща
с майка си.
При първата
среща на детето с майката през 2021 г., месец февруари, когато майката се появила
за първи път да вземе детето се свързала с бащата, за да поискам неговото
съгласие. Той отговорил да предаде детето на майка му, ако то желае да тръгне с
нея. В конкретния случай то отказало. Пояснява, че работи в детската градина от
септември 2018 г.
Свидетелят В.В.А.
– съсед съм на ответника е заявил, че е ставал свидетел на посещението на
майката в дома на бащата. Пояснява, че събитията, за които говори са от м.
февруари-март 2022 г. Виждал бащата и неговите родители в двора на къщата, без
да вижда детето, а ищцата е пред входната врата и плаче. В този момент, за
който говори не е чувал думи от бащата и неговата съпруга към детето, но е
останал със впечатление, че те не дадат детето на ищцата. Между тях възниква
спор, като се карат на много висок тон и тогава вече и се е намесил. Виждал е А.
да идва почти всяка събота. Чувал е при други спорове от двора на ответника да
са отправяни обиди към ищцата относно нейния етнос, но не може да посочи със
сигурност, кой точно ги е изричал. От 2010г. непрестанно живее в гр. Б., като е
живял там и преди това. От неговите наблюдения основни грижи за детето се
полагат от баба му и дядо му /по бащина линия/, които го водят и взимат от
детска градина. Наблюденията му са от около 2020г., когато започнали
разправиите между двата родители. Родителите на ответника ги е виждал да
присъстват, когато А. е била там, но не ги е чул същите да са участвали в спора
и да обиждат А.. Станал свидетел на случай, в който дядото на детето - Б. употреби
физическа сила спрямо детето като го биел с пръчка, защото детето се беше
качило на предния капак на неговата кола. След като детето било вкарано в двора
вече се чувал неговия рев и думите „Защо мене никои не ме обича“. Детето
използва думите „малоумник, тъпак и глупак“, които то е възприело от бабата и
дядото, тъй като ги е чувал, те да го наричат така. Когато детето е изнервено
то използва същите думи спрямо баща си. Чувал е думи от бабата на детето-М.а
„Ти ако отидеш с майка ти и тоя италианецо – германецо няма да стъпиш повече в
двора ми“. Забелязал е, че детето има тикове. Не е забелязал, то да обижда
други деца освен вече посоченото отношение, което е изразявало към баща си.
Чичото на детето - Е. проявява най-топли грижи към детето, които той е
забелязал. Виждал го е да го прегръща,
целува, както и да го разхожда с автомобила си. Не е виждал ответникът и
настоящата му съпруга да се карат помежду си.
Детето е добре
облечено по негови наблюдения.
Свидетелят Р. А.
П. е заявил, че познава страните като негови съграждани, както и че е кмет на
гр. Б.. Ищецът е негов съсед, но в последните години А. не я е виждал в града. Заявява,
че С. много пъти е бил на участия и фестивали със сурвакарски групи и счита, че
детето е много добре възпитано, като за него се полагат грижи от баба му, дядо
му и баща му. С. е при баща си повече от 5-6 години. Не е виждал майката и
детето заедно. Виждал е втората съпруга на М. да се отнася добре с детето.
Свидетелят С. Б..
П. е заявила, че С. бил малък, когато останал само с баща си. Виждала е, че С.
го води на градина баща му, взима го пак той, в магазините за дрехи или храна в
Б. го виждала пак с баща му. Отглеждането на детето, възпитанието и обучението
на детето, грижите за здравето се осъществяват от бащата. Майката не я е виждала
да се грижи за С.. Възприятията ѝ са лично възприети и свързани с
упражняваната дейност – куриер в Б.. Познава А., но не я е виждала, повече от
две-три години.
Бащата с
детето вижда почти ежедневно, тъй като има видимост от блока, в който живее.
Свидетелят О..
Б. Г. –съсед на ответника е заявил, че когато М. е на работа грижи за детето се
полагат от бабата, дядото и чичото на детето. Когато той се прибере от работа
поема грижите за детето. Заявил е, че втората жена на М. също полага грижи за
детето, като за това изявление в протокола е записано по възражение на ищеца,
че е подсказано от процесуалния представител на ответника.
Заявява, че не
е виждал никои да бие детето. Не е чувал детето да обижда други деца. С.
редовно посещава неговия дом, тъй като си играе с неговото внуче. Виждал е С.
да играе с другите деца на улицата. Виждал е втората жена на М. да води С. на
люлки и му купува разни неща. Не е виждал ответникът или членовете на неговото
семейство да бият С.. Дрехите, които С. носи изглеждат нови.
Съдът след
като прецени показанията на свидетелите, вкл. и на тези от тях, попадащи сред
лицата по чл. 172 ГПК, ги кредитира изцяло, доколкото същите са житейски
логични, последователни, непротиворечиви, почиват на непосредствени впечатления
и изцяло се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност по отношение
условията на отглеждане на детето, промяната в неговото поведение, наблюдаваното
от социалните работници, както и от заключенията на експертите. Същевременно те
не носят обуславящи за спора доказателства. От тях се установява предимно, че
между страните е налице спор – което е и предмета на настоящото производство.
Установява се също, че ответникът осигурява необходимото за детето - любящо
семейство, топлота, уют и включва детето в групови извънсемейни занимания,
които несъмнено биха били интересни за него, но и допуска фриволното поведение
на съпругата му да рефлектира негативно върху образа на майката в съзнанието на
детето.
По делото са
приети като писмени доказателства изготвените от социален работник по време на
срещите между майка и дете протоколи. С писмо от 15.07.2021 г. с представен
протокол, в който социалния работник удостоверява, че взаимоотношенията между
майка и дете протичат свободно, съпроводени с игри до момента , в който в
стаята нахлува Г. С. и физически напада А.А., което е се случва пред детето.
В следващите
няколко протокола се удостоверява непровеждане на срещи поради ангажимент или
заболяване на някоя от страните.
През месец
август, септември, октомври и ноември в протоколите се удостоверява крайно
негативно отношение на детето към майката. То отказва да комуникира с нея, не я
слуша, стои с гръб към нея, не желае да получи подаръците (яке, раница, пъзел и
др.), които са му закупени, както и да приеме храната, донесена от майката. Отказва
да разглежда снимките, които майка му му показва (с изключение на клипче с
автомобили) и физически контакт с нея. След кратък престой заявява, че е
изморено и иска да си тръгне. Удостоверено е още, че редките момент, в които
детето се отпуска, засмивайки се, то се опитва да прикрие усмивката си с ръка,
а в други ситуации я нарича лъжкиня.
Горните
констатации са обобщени в писмо на ДСП – П.от 23.11.2021 г., в което се сочи,
че до 14.07.2021 г. срещите са протичали при добра комуникация между майка и
дете, но след инцидента от тук посочената дата, при който Г. С. е нападнала А.Х.,
поведението на дететео е коренно променено и то започва да страни от майка си.
То проявява словесна агресия, повишаване на тон и излиза от стаята. В
заклщчение се сочи, че така определените мерки не водят до подобряване на
отношенията между дете и майка, а напротив, те се влошават.
С писмо от21.02.2022
г. и от 10.05.2022 г. ДСП – П.отново обобщават резултата от проведените срещи,
за които са представени и съответните протоколи за периода от 10.2021 до
02.2022 г и 02.2022 до 05.2022 г., като заключават , че резултатът е
същият - липса на комуникация между
майка и дете, задълбочаване на конфликта.
По делото като
писмени доказателства са представени и други становища от ДСП П., в които се
описва агресивното и арогантно поведение на Г. С., както и че многократно
установяват, че тя и останалата част от семейството на ответника не дават
възможност на детето да формира свободно мнение.
По делото са
събрани и други доказателства, вкл. за образувано досъдебно производство срещу
ответника по сигнал на ищеца за
престъпление по чл. 159, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, както и наложена мярка за
защита от домашно насилие на Г. С. спрямо детето по повод физическата разправа
между нея и А.Х. на една от срещите в ДСП.
При така установената фактическа рамка,
съдът прави следните правни изводи.
По исковете с правно основание чл. 127,
ал. 2 СК:
Искът по чл. 127, ал. 2 СК е единствен
правен способ за разрешение на разногласията между родителите, които не са в
брак и живеят разделени, относно упражняването на родителските права. В това
производство, което по своя характер представлява съдебна администрация на
граждански отношения, съдът се ръководи единствено от висшия интерес на детето.
Предмет на доказване са твърдените
от страните факти от живота на родителите и отношенията им с детето, че всеки
от тях е по-пригодният родител да упражнява родителските права и, че това е в
интерес на детето.
По правилото на чл. 59, ал. 4 СК съдът решава
след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. В § 1, т. 5 от
допълнителните разпоредби на ЗЗД законодателят дефинира най-добрия (висшия)
интерес на детето чрез преценката на желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта,
пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която
е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето.
От значение са също способностите на
родителите да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да
зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето
срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за
детето във връзка с режима на лични отношения. Няма приоритетно значение на
едни обстоятелства, спрямо други, те се преценяват в съвкупност по всеки
конкретен случай, с оглед неговите специфики.
По делото се установи се, че от раждането
на детето основните грижи са били полагани от майката. През 2018 г. тя заминала
за Федерална Р. ***, от който момент грижи за детето се полагат от бащата и
разширеното му семейство (неговите родители, брат и сегашната му съпруга).
Хигиенните и битовите условия за
отглеждане, с които родителите разполагат, са еднотипни, като майката която
разполага със обособена стая, а бащата е в процес на изграждане на такава
съгласно социалния доклад. И двамата родители разполагат с необходимите
финансови ресурси (бащата е ангажиран на постоянен трудов договор, а майката
при своя годеник във фирма за онлайн търговия на уреди с транспортни дефекти).
И двамата са емоционално ангажирани да предоставят на детето ежедневни
материални и духовни грижи. Детето се намира във възраст, в която от съществено
значение е наличието на авторитетна фигура, която му оказва необходимата
емоционална подкрепа. Детето е на почти осем години, от мъжки пол, като е силно
привързано към своя баща и чичо (в тази насока за показанията на свидетелите на
ответника и единичната СПЕ), по който критерий бащата има превес. Установи се
също, че бащата получава подкрепа от своите родители ежедневно (в тази насока
за показанията на свидетелите, които сочат, че предимно бабата води и взема
детето от детска градина, както и че тя е лицето, което предимно е осигурявало
присъствието на детето пред социален работник по първоначално определените от
съда привременни мерки). Майката е декларирала такава подкрепа от своето
разширено семейство, вкл. от своя годеник, заявил това в качеството си на
свидетел, но поради обстоятелствата предмет на това производство не е имала
възможност да го докаже.
По делото е установено, че родителите не
могат да поддържат контакт помежду си, дори и във връзка с детето. Отношенията
са крайно обтегнати и дори непримирими.
Установи се, че физическата и
емоционална връзка между детето и майката е нарушена. Съдът е определил
първоначалните привременни мерки (съгласно предписанието на в.л по единичната
СПЕ) с цел постепенно възстановяване на тази връзка, но извода на социалните
работници е че този модел не дава резултат. Съдът приема, че в интерес на
детето е да има възможност да общува с майката, като срещите следва да се
провеждат в спокойна обстановка, като се възстанови и доверието между
родителите, за което те следва да положат необходимото усилие. Съдът съобрази
също, че това не е сторено от бащата. Макар и същият да няма пряка вина, такава
има трето за спора лице - Г. С.,
неговата съпруга.
Ето защо съдът приема, че по критериите
грижи и отношение на родителите към детето, желанието на родителите да
отглеждат и възпитават детето, родителски капацитет и възпитателски качества за
отглеждане и възпитание на детето, възможности за задоволяване на базисните му
потребности по отношение на посещение на училище, здравни грижи, хигиена,
външен вид, сигурност и топло отношение и двамата родители имат равен
потенциал. По останалите критерии, обаче, които според ППВС № 1/1974 г.
обуславят интереса на детето при решаване на спор за родителски права, предимство
има бащата към настоящия момент.
Това е така първо защото детето е израствало през последните четири години в
неговото обкръжение. В случая е налице силна емоционална връзка и привързаност
на детето с бащата. Детето се чувства по сигурно при баща си, тъй като към
момента живее при него, а преместването му да живее при майка си би му създало
психически дискомфорт (непозната за него обстановка, необходимост от общуване
между майката и годеника ѝ на чужд език).
По делото бе установено чрез различни доказателствени
източници, че детето е жизнено, ученолюбиво, с високи интелектуални заложби и
интереси. Фактическата раздяла на родителите ноторно е стресогенно събитие в
живота на всяко дете, но в случая върху психиката му е било оказано многократно
по-интензивно напрежение, поради поведението на самите родители. Роля именно на
родителите като възрастни е да ангажират своя личностен ресурс, за да
преодолеят неразрешените помежду си конфликти, и да съхранят психиката на
собственото си дете, а не да го въвличат в собствените си неразбирателства.
Вместо това обаче след като родителите не са съумели да постигнат консенсус
(съгласно препоръките на социалните работници, вещите лица, а и нееднократно в
рамките на настоящото производство доброволно уреждане на спора не бе
постигнато), те са прехвърлили отговорността за решението на детето, като са го
поставили в невъзможна за възрастта му ситуация – да избира между своите двама
най-близки души. Подобна ситуация единствено би нарушила връзката
„родител-дете“ и би предпоставила задълбочаване на съществуващата проблематика
в отношенията. Ако родителите не съумеят да намерят начин за комуникация един с
друг, не биха могли да намерят и пътя за ефективна комуникация със своето дете.
Роля на възрастния е да очертае адекватни правила, които сам спазва, да даде
личен пример в поведението и междуличностните взаимоотношения, включително и
като ограничи и неблагоприятното въздействие на трети лица.
В този смисъл съдът намира за необходимо
отново да подчертае констатациите, достигнати в приетата комплексна СППЕ, на
която основно стъпва в своите изводи. „Всяка
една промяна на детето в някаква нова среда за него, би била стресираща, би била ново изискване, екстремно изискване
към неговите възможности за адаптация. От друга страна актуалната ситуация
не е достатъчно благоприятна за детето и негативното въздействие и влияние на съпругата на бащата, опосредствана през бащата и през позволението на бащата е очевадна, не очевидна и това категорично
не е подходящо за детето“.
Негативните емоционални преживявания на детето
се причиняват от Г. С. – това е едно от
малкото сигурни обстоятелства, установени по делото. Нейното поведение е не
само укоримо, а и недопустимо. То е основният стресогенен фактор за детето и би
довело до обратен по делото резултат ако не в рамките на инстанционния контрол,
то със сигурност в последващ спор от същото естество, защото както бе посочено
настоящото производство е по спорна съдебна администрация и не се ползва със
сила на пресъдено нещо. Съдът приема, че по всички критерии, визирани в В § 1,
т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗЗД превес има бащата, като единствения
негатив е влиянието на неговата съпруга. Този извод не се разколебава и от
показанията на св. А., който е възприел случай на физическо насилие над детето
от неговия дядо. Съдът приема, че това е изолиран случай, осъществен от лице, израствало
с приемливо в неговото съзнание, че физическото насилие е универсален
възпитателен метод. Това възприятие не може да бъде преодоляно (в съзнанието на
дееца то не е укоримо), като единствения възможен развой е тези разбирания да
погинат с техните носители.
Макар и да бе прието, че превес в случая
има ответникът, следва да се подчертае, че съдът не го приема за по- добрия
родител, а за по – подходящия в настоящия момент. По делото се установи и че
ищецът разполага с необходимия родителски капацитет, като решението е
постановено в полза на ответника, единствено защото той осигурява позната за
детето среда, която е по – благоприятна за детето предвид изживявания от него
стрес.
При този извод съдът следва да определи
режим на лични отношения с майката. Мерките, с които се уреждат личните
отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права,
винаги следва да са конкретни и да улесняват правилните отношения на детето с
двамата родители. Те трябва да обезпечават колкото е възможно по-широк контакт
на детето с майка му, тъй като общуването на детето с всеки от родителите
съдейства за правилното му възпитание и следователно е в него интерес.
Безспорно е в настоящия случай, че общуването на детето с майката му е в негов интерес,
а и необходимост за изграждане на близост, обич и доверителна връзка, която е
прекъсната.
При определяне режима на лични отношения
съдът съобрази и заключението на вещите лица като приема, че следва да се
определи разширен режим, които да отдели (макар и временно) детето от
въздействието на Г. С.. Този режим не следва да е пожелателен, а да вменява
конкретни задължения за бащата да
предава лично и без присъствието на сегашната си съпруга детето на адреса
на майката, независимо от нейното емоционално състояние – то е ирелевантно за
интересите на детето. На малолетното дете следва да бъде предоставена и възможност
по свободна негова преценка да контактува чрез съвременни технологии с
родителя, който не упражнява родителски права, но не неограничено, а в рамките
на свободното му време, съобразно дневния режим, определен от родителя под
чиито постоянни грижи е детето – така и Решение № 51/13.03.2018 г. по гр. д. №
4092/2017 г. на ВКС.
Ето защо съдът намира, че между майката и сина следва да се определи следния режим на лични отношения:
всяка първа и трета седмица от месеца да
посреща детето след училищни занятия в четвъртък, като същото пребивава при нея
до неделя включително с преспиване и го съпровожда до училище в понеделник.
в месеците, когато не се провеждат
учебни занятия бащата е длъжен лично и без присъствието на Г. С. да съпровожда
детето до адреса на А.Х. *** до 17:30 часа на определените дни, а А.Х. да връща
детето до 09:00 в съответния ден.
Също така майката може да взема детето
за 30 дни през лятната ваканция, които не съвпадат с годишния отпуск на бащата,
половината дни от зимната ваканция и половината дни от пролетната ваканция.
Личните празници на детето, Коледа и Великден се прекарват с майката в четните
години, а в нечетните с бащата. Личните празници на родителите се провеждат с
детето всяка година.
Следователно, искът по чл. 127, ал. 2 СК, предявен от А.Х. следва да бъде отхвърлен, респ. искът по чл. 127, ал. 2 СК, предявен от М.С., имащ същия предмет, следва да бъде уважен.
По иска с
правно основание чл. 143, ал. 2 СК.
С оглед предоставяне упражняването на
родителските права върху малолетното дете на неговия баща, майката следва да
бъде осъдена да заплаща на сина си ежемесечна издръжка.
По силата на императивната правна норма,
уредена в чл. 143 СК, родителят има право и е задължен да полага грижи за
нормалното физическо, психическо и нравствено развитие на ненавършилото
пълнолетие свое дете. Чл. 142, ал. 1 СК установява два критерия, съобразно
които се определя размерът на дължимата издръжка – 1) нуждите на детето и 2) възможността
на родителя да я предоставя, като той не може да се освободи от изпълнението на
това правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното
състояние и работоспособност, в случай че право на издръжка имат ненавършили
пълнолетие деца. Според практиката на ВКС нуждите на лицата, които имат право
на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които
са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка
се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Съгласно критерия, установен в чл. 142,
ал. 2 СК, минималният размер на издръжката не може да бъде под една четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната, в процесния случай – не
по-малко от 177,50 лева при МРЗ за 2022 г. в размер на 710 лв. При съобразяване
на обективни икономически показатели – размера на МРЗ, както и общия разход за
непълнолетен член от домакинство, съгласно данни на НСИ, като се вземе предвид реализирания
от майката доход (сама е посочила, че полага труд при годеника си, който
разполага със собствен бизнес и добри финансови възможности) и липсата на данни
за алиментни задължения, които последният да има към трети лица, както и с
оглед възрастта на детето, за осигуряване нуждите му от подходящо облекло,
храна, образователни потребности, спортни занимания, хигиенни принадлежности,
при условията на чл. 162 ГПК съдът намира, че минимално необходимите средства
за издръжка за детето възлизат на 400,00 лв.
Издръжката на невършилите пълнолетие
деца е дължима от всеки от родителите, независимо при кого от тях живее детето.
Предвид обстоятелството, че детето живее при своя баща, както и, че именно той
полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, съдът намира, че
като отглеждащ родител бащата следва да поеме по-малък дял от издръжката в
пари, с оглед ежедневно полаганите от него грижи в натура при съвместното
живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са
в полза и на детето на двамата родители, а именно сумата от 100,00 лв.
Останалата част от издръжката в размер на 300,00 лв. следва да бъде възложена
върху майката. Съдът счита, че този размер на издръжка не би създал затруднения
в посрещането ѝ от ищеца, при съобразяване с размера на реализирания от
него доход /след приспадане на данъци и осигурителни вноски/, липсата на
твърдения и доказателства същият да има задължения към трети лица, в т.ч. за
издръжка.
По иска с правно основание чл. 127а, ал.
2 СК.
Съгласно чл. 127а СК, въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова
съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето. За уважаване на депозираната молба с посоченото
правно основание, в производството, имащо характер на спорна съдебна
администрация, следва да се установи по делото, че страните са родители на
детето, които не са постигнали съгласие относно излизането извън граница на
детето, както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава
разрешението си, е в интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна
уредба е от една страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани
от друга страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да
пътуват, когато това е в техен интерес. С оглед служебното задължение на съда
да следи за интереса и защитата на детето вкл. да се изключи възможността детето
да бъде заведено в страни с размирици, природни бедствия или да бъде поставено
в неблагоприятни за живота и възпитанието му конкретни условия. Правото на
детето на свободно придвижване, както и правото му да живее с родителя, на
когото съдът е предоставил родителските права е защитено и от чл. 10, т. 2 от
Конвенцията за правата на детето и същото не може да бъде ограничавано, без да
има основателни причини и да се налага от висшите интереси на детето, при
опасност за неговото физическо, или психическо здраве, или опасно поведение на
родителя, каквито данни в случая не са налице. Съдът е указал на страните, че
следва да ангажират доказателства за конкретните нужди на детето и
необходимостта от пътуване в посочени от тях държави. Нито една от тях не е
сторила това. По делото не бяха изложени конкретни обстоятелства, налагащи
детето да пътува извън пределите на страната поради което тези искове са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
По
разноските:
При този изход от спора на ищеца
разноски не се дължат.
Ответникът е претендирал такива и по
правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да заплати сторените от него
в настоящото производство в разноски съобразно изхода от спора. Претенцията
обхваща единствено заплатения адвокатски хонорар от 2000,00 лева, като при
уважаване на част от исковите претенции, следва да бъде присъдена сума в размер
на 1333,33 лева
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд П.сумата от – 432,00
лв., представляваща дължимата държавна такса по делото по иска за издръжка,
определена като 4 % от размера на присъдената издръжка за тригодишен период.
На основание
чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде поставено предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на
родителските права върху детето С.М.С. ЕГН ********** на бащата М.Б.С. ЕГН **********;
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 127, ал. 2 СК местоживеенето на
детето С.М.С. при бащата
М.Б.С. с настоящ адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 8, т.
2, вр. ал. 2 СК
режим на лични контакти между майката А.А.Х., ЕГН ********** и детето С.М.С., както следва:
Майката има
право да взима детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца като
посреща детето след училищни занятия в четвъртък и то пребивава при нея до неделя
включително с преспиване, като го съпровожда до училище в понеделник;
в месеците,
когато не се провеждат учебни занятия бащата е длъжен лично и без
присъствието на Г. С. да съпровожда детето до адреса на А.Х. *** до 17:30
часа на гореопределените дни, а А.Х. да връща детето до 09:00 в съответния ден.
Също така
майката може да взема детето за 30 дни през лятната ваканция, които не
съвпадат с годишния отпуск на бащата, половината дни от зимната
ваканция и половината дни от пролетната ваканция.
Личните
празници на детето, Коледа и Великден се прекарват с майката в четните
години, а в нечетните с бащата. Личните празници на родителите се провеждат
с детето всяка година;
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 59, ал. 8 СК М.Б.С. лично
и без присъствието на Г. С. да осигурява детето на адрес гр. П., ул. ********в
периодите на определения режим на лични отношения с майката;
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК А.А.Х. да
заплаща на малолетното си дете С.М.С. чрез неговия баща и законен представител М.Б.С.,
ежемесечна издръжка в размер на 300,00
лева, считано от 14.07.2022 г. до настъпване на
основания за нейното изменение или отмяна, платима до 15-то число на текущия
месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от деня
на забавата до окончателното ѝ изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.А.Х. искове с правно основание
чл. 127, ал. 2, чл. 127а, ал. 2 и чл. 143, ал. 2 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Б.С. иск с правно основание чл.
127а, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА А.А.Х. да заплати на М.Б. СН.сумата от 1333,33 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА А.А.Х.
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд П.държавна такса върху издръжката в
размер 432,00 лева, както
и 5,00 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П., а в частта, в която е постановено предварително изпълнение - в едноседмичен
срок пред същия въззивен съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________
Вярно с оригинала М. Я.