Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.ІІ-ро ЗАНН във вр. с чл.33- чл.40 от ЗВАС и е образувано по жалба на ЕТ „Караколева- Златка Караколева” гр. Кърджали, представляван от Златка Христова Караколева от гр. Кърджали против решение № 30/21.07.2006 година, постановено по НАХД № 894/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението се обжалва като неправилно поради необоснованост. За да потвърди наказателното постановление, съдът приел, че от събраните по делото доказателства не се установило твърдението на жалбодателката, че не е наемала на работа,без сключен трудов договор лицето Реджеб Мехмед Орхан, роден на 12.09.1982 год. За да стигне до този извод съдът се позовал на показанията на актосъставителя и свидетелите по съставяне и връчване на акта, списъка на лицата, които са работели на обекта в момента на проверката и най-вече на обстоятелството, че проверката за наличие на лице Реджеб Мехмед Осман, роден на 12.09.1982 год. била извършена само на територията на Община гр. Кърджали. Както непосредствено след връчване на акта, тъй като жалбодателката не присъствала при извършване на проверката, така и пред първоинстанционния и касационния съд продължавала да твърди, че не познава лице с такова име и не е наемала на работа такова лице. Ето защо моли касационната инстанция да отмени решението на Кърджалийския районен съд и да постанови решение по съществото на спора, с което да отмени наказателно постановление № 09/********** от 08.09.2005 год. на Директора на Д"ОИТ" гр. Кърджали, като незаконосъобразно. В съдебно заседание, процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и представя нови писмени доказателства. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че решението следва да бъде отменено като неправилно, а наказателното постановление- като незаконосъобразно. Окръжният съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното в нея отменително касационно основание, съгласно чл. 39 от ЗВАС, приема за установено от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е потвърдил наказателно постановление № 09/**********/08.09.2005 година на директора на Д”ОИТ” Кърджали против Златка Христова Караколева в качеството й на ЕТ „Караколева- Златка Караколева” гр. Кърджали за извършено административно нарушение на чл.62, ал.1, от КТ, за което на основание чл. 416, ал.2 от КТ й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. За да потвърди наказателното постановление като законосъобразно, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 08.07.2005 година, при извършена проверка по работни места в строителен обект на едноличния търговец, представляван от жалбодателя Караколева, последната в качеството си на работодател е допуснала и наела на работа като общ работник лицето Реджеб Мехмед Орхан, род. на 12.09.1982 година, без сключен писмен договор. Съдът е направил фактическите си изводи като е обсъдил и дал вяра на показанията на актосъставителя и свидетелите по съставяне и връчване на АУАН и събраните и проверени в проведеното съдебно следствие писмени доказателства. Съдът е счел за недоказано твърдението на жалбодателя Караколева, че не е назначавала на работа лице с имена Реджеб Мехмед Орхан, род. На 12.09.1982 година. Така постановеното решение се обжалва като необосновано, поради допуснато несъответствие между събраните по делото доказателства и направените въз основа на тях фактически и правни изводи. Касационният съд, като обсъди събраните от първоинстанционния съд доказателства във връзка с приетото в касационното производство ново писмено доказателство, а именно- справка от ТЗ”ГРАО” гр. Кърджали, изх. № 290/08.11.2006 година относно обстоятелството, че в автоматизираните информационни фондове на национална база данни „Население” няма лице с имена Реджеб Мехмед Орхан, род. на 12.09.1982 година, приема за установено следното: на 08.07.2005 година от контролни органи при Д”ОИТ” гр. Кърджали била извършена проверка по работни места в строителен обект, находящ се в кино „Орфей” в гр. Кърджали, експлоатиран от ЕТ ”Караколева- Златка Караколева”, с управител Златка Христова Караколева от гр. Кърджали. Проверяващите представили за попълване от присъстващите лица на списък на работниците и служителите в обекта към 08.07.2005 година- 11.20 часа, в който списък се вписали като работници лицето Борис Илиев /фамилно име не се чете/ и Реджеб Мехмед Орхан, род. на 12.09.1982 година. Съставен на 26.07.2005 година бил протокол от извършена проверка, в който било отразено като констатация допускането от работодателя на работа като общ работник на лицето Реджеб Мехмед Орхан с ЕГН 820912, без сключен писмен договор. Изискана била справка от РУ”СО” гр. Кърджали за актуално състояние на трудовите договори вписани от осигурител ЕТ „Караколева- Зл. Караколева” гр. Кърджали, въз основа на която контролния орган приел, че няма сключен трудов договор с това лице. Наред с тези доказателства, които първоинстанционният съд е приел, е разпитал и свидетелите Стоянова и Тюрдиев, които установяват обстоятелствата по извършената проверка, както и сочат, че едно от работещите на обекта лица, а именно Реджеб Орхан, нямал сключен писмен договор с жалбодателя Караколева. В съдебно заседание, районният съд е приел като доказателство писмо с изх. № 11.03.99-11/17.03.2006 година, изд. от Община Кърджали, от което е видно, че лице с имена Реджеб Мехмед Орхан с ЕГН 820912 не фигурира в регистрите на населението на Община Кърджали. Представена и приета като доказателство в касационното производство е справка от ТЗ”ГРАО” гр. Кърджали, изх. № 290/08.11.2006 година, от която се установява, че в автоматизираните информационни фондове на национална база данни „Население” няма лице с имена Реджеб Мехмед Орхан, род. на 12.09.1982 година. При тези доказателства по делото, следва да бъде обсъдено следното: в тежест на административнонаказващия орган е да докаже извършеното нарушение и виновното му извършване от субекта на административнонаказателна отговорност. В случая, административно-наказателното производство касае установяване на извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ от касатора Караколева, което представлява допускане до работа на лице без сключен писмен договор. Тъй като трудовият договор е двустранен, като за всяка от страните възникват насрещни права и задължения и чрез него едната страна- работникът или служителят предоставя на другата- работодателя за ползване работната си сила, а тя представлява способността да се полага физически или умствен труд и тъй като работната сила е неделима част от личността на работника или служителя, то и задълженията по трудовия договор се изпълняват винаги и само лично. В този ред на мисли, трудовият договор се сключва с конкретна, индивидуализирана личност. И поради обстоятелството, че вменено на жалбодателя Караколева е това, че в обекта е работело посоченото лице, без да има сключен договор, то с оглед характера на трудовия договор, в тежест на административния орган е било да установи и персонифицира лицето, с което работодателят е имал задължение да сключи трудов договор, но не е сключила такъв. От представените от касатора доказателства се опровергава констатацията, че е било допуснато до работа лице с имена Реджеб Мехмед Орхан, роден на 12.09.1982 година. Поради което и за касатора като работодател не е било налице задължение да сключи писмен договор. При това положение, административният орган е следвало да установи с точност самоличността на лицето, което е било заварено да полага труд без сключен трудов договор и като не е сторил това извършването на административното нарушение не е било установено по несъмнен начин, което е било основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Като е достигнал до противния на направения по-горе извод, първоинстанционният съд е допуснал необоснованост на решението си, тъй като събраните и обсъдени доказателства не установяват по несъмнен начин извършването на административното нарушение, вменено на касатора Караколева. Ето защо решението като неправилно следва да бъде отменено, а по съществото на спора следва да се приеме, поради обсъденото по-горе, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Водим от изложеното и на основание чл.40 ал.1 предл. второ във вр. с ал.2 предл. последно от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 30/21.07.2006 година по НАХД № 894/ 2006 година на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява: ОТМЕНЯнаказателно постановление № 09/**********/08.09.2005 година на директора на Д ”ОИТ” Кърджали против Златка Христова Караколева от гр. Кърджали, ЕГН ********** в качеството й на ЕТ „Караколева- Златка Караколева” гр. Кърджали за извършено административно нарушение на чл.62, ал.1, от КТ, за което на основание чл. 416, ал.2 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|