Р Е Ш Е Н И Е № 260187
гр. Кюстендил, 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на втори юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при секретаря Мая Стойнева
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 56
по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:
Н.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** е обжалвал с въззивна жалба решение № 667 от 04.11.2019 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№ 895 по описа на съда за 2019 г.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е допуснал на основание чл. 33, ал. 2 ЗС по иска, предявен от К. П.Б., ЕГН ********** и Б.Х. Б., ЕГН ********** и за двамата с адрес за призовавания и съобщения: гр.***, ул. „***” № ***, ет. ***, адвокатска кантора „***” срещу 1. Районна потребителска кооперация „***” със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. „***” № *** и 2. Н.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** да изкупят правото на собственост върху двуетажната масивна сграда със застроена площ от 140 кв. м., ведно с правото на строеж, построена и находяща се в УПИ ***, попадащ в кв. 72 по действащия регулационен план на с. ***, съгласно улична и дворищна регулация на с. ***, одобрен със Заповед № 2479 от 27.11.1951 г., изменен с ПУП-ПР Заповед № 7 от 04.01.2010 г. на Кмета на Община***, целият парцел с площ от 320 кв.м. при граници и съседи на имота по скица: 1. улица, заключена между осеви точки 242- 232; 2. УПИ ***; 3. УПИ ***; 4. улица, заключена между осеви точки 240-241, в качеството на купувачи по Нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, нот. дело № *** от 2019 г. на Нотариус С.М., с район на действие - района на ДнPC, вписан в регистъра на НКРБ под № 058, с вх. peг. № 398 от 08.02.2019 г., акт № ***, том ****, дело № ***/2019 г. на СВ Дупница, ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане на настоящото съдебно решение в сила ищците К. П.Б., ЕГН ********** и Б.Х. Б., ЕГН ********** и за двамата с адрес за призовавания и съобщения: гр.***, ул. „***” № 23, ет. 7 заплатят на ответника - първоначален купувач Н.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата *** 000 лева без ДДС.
Осъдил е Районна потребителска кооперация „***” със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. „***” № *** и Н.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на К. П.Б., ЕГН ********** и Б.Х. Б., ЕГН ********** и за двамата с адрес за призовавания и съобщения: гр.***, ул. „***” № ***, ет. *** разноски по водене на делото в размер от **** лева.
Решението на районния съд се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност и недопустимост. Иска се обезсилване на обжалваното решение като недопустимо, алтернативно отмяната му като неправилно и произнасяйки се по същество, въззивният съд да отхвърли като неоснователен предявения иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС. Претендира присъждане на разноски. На първо място въззивникът излага довод за недопустимост на постановеното от районния съд решение, твърдейки че съдът се е произнесъл по една нередовна искова молба. Нередовността на исковата молба се сочи, че произтича от непосочването на цената на исковете, предявени в условията на евентуалност, както и поради липса на изложение на обстоятелствата, на които се основават исковете. Искът по чл.66, ал.1 ЗС вр. чл.33, ал.2 ЗС се приема за недопустим, като предявен извън преклузивния двумесечен срок. Алтернативно въззивникът излага доводи за неоснователност на предявения иск. Твърди, че ищците не са придобили правото на собственост върху процесната сграда на основание чл.92 ЗС, както е приел и районният съд. Сочи, че съгласно разпоребдата на чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Твърди, че в производството пред районния съд презумпцията е оборена, като прави подробно изложение на установените по делото факти. Излага, че страните по цитираните сделки са се разпоредили единствено и само с вещното право на собственост върху УПИ и построените едноетажни масивни сгради, две на брой, като от обхвата на разпоредителните действия било изключено правото на собственост върху процесната постройка, поради което собствеността върху същата не е придобита от ищците на основание чл.92 ЗС. Приема, че доколкото процесната сграда е изключена от обхвата на разпоредителните сделки, то първият ответник РПК „***“ като единствен собственик на сградата я е отчуждил на втория ответник.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни – К. П.Б. и Б.Х. Б., чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. Б.Б.. Излага съображения за неоснователност на депозираната въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Счита изложените доводи за недопустимост на решението за неоснователни и несъобразени с подробно изложените мотиви в обжалваното решение относно това, че преклузивният срок за предявяване на иска по чл.
- 2 -
33, ал. 2 от ЗС е спазен, както и че предмет на разглеждане е само този иск, тъй като е налице оттегляне на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗС заявено от ищците в първото по делото о.с.з. и производството по делото е било прекратено в тази му част. Оспорва изложените от въззивника доводи за. неправилност на обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор и от РПК „***“. Излага съображения за основателност на депозираната въззивна жалба, като споделя изложените доводи за недопустимост, респективно неоснователност на обжалваното решение. Иска отмяна на обжалваното решение като постановено по недопустим иск, а ако това искане не бъде уважено поддържа и искане за отмяна на решението и постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен.
Постъпила е и въззивна жалба от Кооперация „Районна потребителна кооперация “ ***“, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. „***“ № ***, чрез пълномощника адв. К.С.В., с адрес ***, пл. „****“ № 1.
Постановеното от районен съд – Дупница решение № 667 от 04.11.2019 г. по гр.д.№ 895 по описа на съда за 2019 г. се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност. Твърди, че същото е постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, като и е необосновано. Иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Излага, че искът с правно основание чл.33, ал.2 ЗС не е предявен в предвидения от закона двумесечен срок. Твърди, че противно на приетото от районния съд, РПК „***“ е отправила до ищците писмено предложение за закупуване на процесната сграда, което доказателство е приложено по делото. Неотчитането на този факт от съда е довело до погрешния му извод, че искът е предявен в преклузивния двумесечен срок, считано от узнаването на ищците за сделката. Сочи и извършени от районният съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, доколкото съдът не е обсъдил показанията на свидетелите Р. Д. и В. Б.. За необоснован се приема извода на съда, че ищците са узнали за процесната сделка на 22.04.2019 г. , от която дата е приложената по делото справка от сайта на АВ – Служба по вписванията, като твърди, че такава справка ищците са могли да направят по всяко време чрез сайта и свидетелските показания в тази насока не доказват датата на узнаването за сделката. Излага, че св. Р.Д. с показанията си установява, че ищците са узнали за сделката още на 08.02.2019 г. В тази насока били и показанията на св. В. Б.. Твърди, че не са обсъдени от съда и твърденията, че в процесния имот е налице хоризонтална етажна собственост, при който случай собственика на терена не може да претендира на основание чл.66 вр. чл. 33, ал.2 ЗС, собствениците на отделни обекти в сграда да се разпореждат с тях, едва след като му предложат той да ги изкупи.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – К. П.Б. и Б.Х. Б., чрез пълномощника им адв. Б.Б.. Излагат съображения за неоснователност на депозираната въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Счита изложените доводи за недопустимост на решението за неоснователни и несъобразени с подробно изложените мотиви в обжалваното решение относно това, че преклузивният срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС е спазен. Оспорва изложените от въззивника доводи за неправилност на обжалваното решение.
КнОС след като провери обжалваните решения съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения по чл. 259, ал. 2 от ГПК срок, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
РС – Дупница е бил сезиран с предявени от К. П.Б. и Б.Х. Б. срещу Районна потребителска кооперация „***” и Н.И.С. при условията на евентуалност искове, първият от които предявен като главен, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗС за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на двуетажна масивна сграда със застроена площ от 140 кв. м., построена и находяща се в собствения им УПИ ***, попадащ в кв. 72 по действащия регулационен план на с. ***, съгласно улична и дворищна регулация на с. ***, одобрен със Заповед № 2479 от 27.11.1951 г., изменен с ПУП-ПР Заповед № 7 от 04.01.2010 г. на Кмета на Община***, целият парцел с площ от 320 кв.м. при подробно описани в и.м. граници и съседи на имота, а вторият като евентуален иск с правно основание чл. за признаване правото на ищците да изкупят правото на собственост върху гореописаната двуетажна масивна сграда, в качеството на купувачи по Нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, нот. дело № *** от 2019 г. на Нотариус С.М., с район на действие - района на ДнPC, вписан в регистъра на НКРБ под № 058, с вх. peг. № 398 от 08.02.2019 г., акт № ***, том 2, дело № ***/2019 г. на СВ Дупница за сумата от *** 00 лева без ДДС, която е действително уговореното плащане по сделката и бъде вменено задължение на ищците да заплатят на ответника - първоначален купувач Н.И.С. тази сума.
В проведеното в първоинстанционното
производство о.с.з. на 08.10.2019 г.,
ищците чрез процесуалния им представител по пълномощие са оттеглили на
основание чл. 232 от ГПК иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗС, поради което с влязло
в сила определение от същата дата, производството по делото е прекратено в тази
част. Производството по делото е продължило с разглеждането на иска, предявен като евентуален, който е
уважен с обжалваното решение.
Въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства е установена правилно фактическата обстановка по делото, която се споделя изцяло от настоящата инстанция.
По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ***, том ******, peг. № ***, нот. дело № *** от 2015 г. на Д. Г. - Нотариус с район на
- 3 -
действие - района на PC Дупница, вписан в регистъра на НКРБ под №518, с вх. рег. № 4413 от 11.09.2015г., Акт № ***, том ***, дело №***/2015 г. на СВ - Дупница ищците като купувачи са придобили прехвърленото им от продавача – М. Т. И. право на собственост върху следните недвижими имоти, представляващи: 1. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** с площ от 28*** кв.м. в квартал 72 с улична регулация утвърдена със Заповед № 2479 от 27.11.1951 година, с дворищна регулация утвърдена със Заповед № 125 от 03.07.2003 г. и изменена дворищна регулация със Заповед №7 от 04.01.2010 година на Кмета на Община***, при съседи: север - УПИ ***, запад и изток - улици, юг - улица и УПИ ***, ведно с изградените в парцела ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 123 кв.м. и ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 420 кв.м., ведно с всички трайни подобрения и 2. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** с площ от 320 кв.м. в квартал 72 с улична регулация утвърдена със Заповед № 2479 от 27.11.1951 година, с дворищна регулация утвърдена със Заповед № 125 от 03.07.2003г. и изменена дворищна регулация със Заповед №7 от 04.01.2010 година на Кмета на Община***, при съседи: север и изток – УПИ ***, запад и юг - улици, които имоти съгласно документ за собственост представляват: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** с площ от 3 137 кв.м. в квартал 72 с улична регулация, утвърдена със Заповед № 2479 от 27.11.1951 година, с дворищна регулация утвърдена със Заповед № 125 от 03.07.2003 г., при съседи: УПИ ****** - 6***, улица с о.т. 233-240, 240-241, 232-241, ведно с построените в парцела ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 123 кв.м. и ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 420 кв.м.
Праводателят им М. Т. И. от своя страна е придобила правото на собственост върху тези имоти от „***” ЕООД /с предишно наименование „***”/, с ЕИК *** чрез договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № **, том ******, рег. № ***, нот. дело № *** от 2013 г. на А. Р. - Нотариус с район на действие - района на РС - Дупница, вписан в регистъра на НКРБ под № 431, с вх. рег. № 3409 от 27.09.2013 г., акт № **, том *** дело № ***/2013 г. на СВ Дупница.
Преди това „***”
ЕООД /с променено наименование от 2009 г. на „***”/ с ЕИК *** е придобило чрез
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, рег.
№ ***, дело № *** от 2006 г. на Д. Г. - Нотариус с район на действие - района
на РС - Дупница с вх. рег. № 1112 от 29.03.2006
г., Акт № ***, том ***, дело № ***/2006 на СВ Дупница от РПК „***”, с ЕИК ***,
представлявана от В. А.Б. правото на собственост върху УПИ, съставляващ парцел
№ *** с площ от 3137 кв.м. в квартал 72, с улична регулация утвърдена със
Заповед № 2479 от 27.11.1951 година, с дворищна регулация утвърдена със Заповед
№ 125 от 03.07.2003 г., при съседи: от три страни улици и УПИ *** на В. М. Ш.,
ведно с построените в парцела ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от
123 кв.м. и ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 420 кв.м.
С констативен нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № ***, том ******,
рег. № ***, дело № ** от 2003 г. на А. Р. - Нотариус с район на действие -
района на РС Дупница, вписан в регистъра на НКРБ под № 431 с вх. рег. № 18561
от 29.08.2003 г., Акт № **, том V******, дело №***/2003 г. на СВ Дупница,
ПОТРЕБИТЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „***”, с. *** е призната за собственик на УПИ, съставляващ парцел № *** в квартал 72 по
плана на село ***, утвърден със Заповед № 2479 от 27.11.1951 година и Заповед №
125 от 03.07.2003 г. , с урегулирана площ от 3137 кв.м., при съседи: от три
страни улици и УПИ *** на В. М. Ш., ведно с построените в парцела ЕДНОЕТАЖНА
МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 123 кв.м. и ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със
застроена площ от 420 кв.м., както и на
двуетажна масивна сграда със застроена площ от 140 квадратни метра.
Няма спор, че така описаната двуетажна масивна сграда е процесната сграда,
която се намира в УПИ, представляващ парцел *** по плана на с. ***.
Видно от Заповед № 7/04.01.2010 г.
на Кмета на гр.*** е, че с нея е одобрено изменение на Плана за регулация на
кв. 72, като от парцел *** се образува
нов парцел *** по плана на с. ***.
На 08.02.2019 г. е сключен договор
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***,
нот. дело № *** от 2019 г. на С.М. - Нотариус с район на действие - района на
PC - Дупница, вписан в регистъра на НКРБ под № 058, с вх. peг. № 398 от 08.02.2019
г., акт № ***, том ***, дело № ***/2019 г. на СВ Дупница, по силата на който
ответната РПК „***” е продала на ответника Н.И.С. процесната двуетажна масивна
сграда със застроена площ от 140 кв. м., ведно с правото на строеж, построена и
находяща се в УПИ ***, попадащ в кв. 72 по действащия регулационен план на с. ***,
съгласно улична и дворищна регулация на с. ***, одобрен със Заповед № 2479 от 27.11.1951
година, изменен с ПУП-ПР Заповед № 7 от 04.01.2010 г. на Кмета на Община***,
целият парцел с площ от 320 кв.м. при граници и съседи на имота по скица: 1.
улица, заключена между осеви точки 242- 232; 2. УПИ ***; 3. УПИ ***; 4. улица,
заключена между осеви точки 240-241 за сумата от *** 000 лева без ДДС.
Като писмени доказателства в
първоинстанционното производство са приети писма сочещи на водена между
страните кореспонденция относно
процесната сграда и закупуването й от ищците, като писмата са за период
20*** г. – 2018 г. и не установяват твърдените от ответната кооперация
обстоятелства относно надлежно отправено предложение за закупуване на
процесната недвижима вещ от ищците.
По искане на страните в
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като са разпитани посочените от ищците
свидетели М. Б. К. и К. М. В., както и посочените от ответниците свидетели В. А.
Б. и Р.Д. Д..
В показанията си св. К. сочи, че
между ищеца и кооперацията са водени преговори за продажба на процесната сграда
през пролетта или лятото на 2018 г.,
като ищецът споделил че има възможността
да я закупи за около -*** хиляди. Впоследствие през м. април -седмицата между Ц. и В., 2019
г. ищецът споделил със св. К., че някакви непознати за него хора са дошли в
неговия имот и са купили процесната сграда.
Св.. В. била ангажирана от ищеца да поддържа придобития от него имот – описан по-горе и същата го почиствала. Сочи, че В. Б. много пъти е идвал в имота при ищеца и му е предлагал да закупи сградата.. се установява, че В. Б.
- 4 -
идвал при К. много пъти
да му предлага да закупи помещението / преди това ползвано за магазин/ за цена
от *** лева-През 2019 г. Б. не е идвал в имота. и не й е известно да са водени
преговори. Преди великденските празници
през м. април, 2019 г., докато свидетелката
почиствала отвън видяла, че двама мъже отключват и влизат в процесната
сграда. Уведомила ищеца за посещението на непознатите и той излязъл. Поинтересувал
се какво правят двамата посетители в неговия имот и те се представили за новите собственици на
сградата,.
Свидетелят В. Б. сочи, че към 08.02.2019 г. бил председател на
ответната кооперация и на тази дата последната продала на втория ответник по делото, процесната
сграда. С ищците водил преговори от ***
г. и писмени, и устни, като първоначално предлагал по-високи цени. Постепенно
по решение на УС цената на сградата
спадала, Ищецът тогава заявил, че и *** лева не може да даде, тъй като в Гърция
има по-евтини имоти. Това било около месец преди сделката. Категоричен е, че
писмено предложение за закупуване на сградата за цена 15 000 лева не е
предлагал на ищците. Купувачите на сградата обещали да се явят пред ищците веднага
след сделката и да им се представят като новите собственици. Твърди, че около
седмица или две след сделката ищецът му звъннал по телефона да го пита
действително ли сградата е продадена и на каква цена. Б. му отговорил, че е продадена и не е длъжен
да му дава информация на каква цена е продадена. Не му е известно кога новите собственици са
ходили в имота.
Св.
Р.Д. Д. сочи, че присъствал с
купувача на процесната сграда Н.С. на изповядването на сделката на 08 февруари.
Помни датата, тъй като тогава е рождения му ден.Твърди, че след сделката лично
е минал през *** и уведомил ищеца, че сградата е продадена.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
за основателен искът с правно основание чл.66, ал.1 ЗС вр. чл.33, ал.2 ЗС за
основателен, поради което следва да бъде уважен.
Както бе посочено и по-горе предмет на разглеждане в
първоинстанционното производство е бил само този иск, с който съдът е бил
надлежно сезиран. Производството по първоначално предявения по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК
установителен иск е прекратено с влязло в сила определение, тъй като с
оттеглянето му, съдът е десезиран по този иск. Тези процесуални действия следва
да са известни на страните по делото.
Имайки предвид изложеното настоящата инстанция намира, че
не дължи обсъждане на доводите изложени във въззивната жалба на въззивника
относно нередовности на исковата молба касаещи съединените искове, както и доводите по същество касаещи заявени от ищците фактически основания
относно придобиване правото на собственост върху процесната сграда, които
касаят иска, който е оттеглен, не е предмет на разглеждане и
производството в тази част е прекратено. С това очевидно въззивникът не се е
съобразил.
По делото е установено наличието на суперфициарна собственост предвид и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗС, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Установено е, че само ищците притежават в режим на СИО УПИ, представляващ парцел ***V – 734, подробно описан по-горе, както и, че процесната масивна двуетажна сграда, не е била предмет на разпоредителната сделка, с която същите са придобили правото на собственост върху този УПИ. Същата е останала собственост на ответната кооперация.
Именно поради това ответната кооперация - продавач съгласно разпоредбата на 66, ал.1 от ЗС е била длъжна да предложи процесната сграда за продажба първо на ищците като собственици на УПИ, в който същата се намира при спазване изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗС са били длъжни да предложат имота за продажба първо на останалите съсобственици, а след това на трето лице.
Неоснователни са доводите на въззиваемата кооперация, поддържани и в първоинстанционното производство, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС не намира приложения в настоящия случай, тъй като в горепосочения УПИ съществуват два самостоятелни обекта – процесната сграда и навес, за който се твърди, че представлявал самостоятелен обект. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС във вр. с чл. 66, ал. 1 от ЗС е неприложима в случаите при наличие на т. н. "хоризонтална етажна собственост", когато съсобствениците на дворното място притежават в изключителна собственост отделни сгради в него, в който смисъл е и решение № 45/60 г. на ОСГК на ВС. В случая както многократно бе посочено, не е налице съсобственост върху терена на УПИ, както липсват данни, респективно доказателства твърдените два обекта да принадлежат на различни лица. В заключение следва да се приеме, че доколкото в случая не е налице съсобственост върху терена, както и обекти в режим на хоризонтална етажна собственост, то не е отпаднало и задължението на ответната кооперация – продавач да предложи процесната сграда за продажба първо на собствениците на УПИ, в който същата е изградена, т.е. на ищците.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС поканата до другия съсобственик следва да бъде писмена и това е форма за нейната валидност. В случая, продавачът – ответната кооперация не представя писмена покана, получена от ищците с отправено им предложение за изкупуване на сградата, предмет на продажбата и то при условията, при които е продадена на втория ответник.. Липсата на такова предложение поражда правото на ищците да искат изкупуване в двумесечен срок от узнаване на продажбата. Съдът намира, те този срок е спазен от ищците, като същите са установили с посочените от тях доказателства, че са узнали за извършената между ответниците покупко-продажба през м.април, 2019 г.
В този смисъл е правилен и изводът на първоинстанционния съд – относно това, че е спазен двумесечният срок от узнаването за сделката, като същият е обоснован и изведен при правилно възприета фактическа обстановка относно момента, и обстоятелствата, при които ищците са узнали.
По отношение на срока за предявяване на иска, предвиден в чл. 33, ал.2, изр. последно от ЗС, настоящият състав отново препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Настоящата инстанция също кредитира показанията на сочените от ищците свидетели, като последователни логични и непротиворечиви помежду си, основани на конкретни преки възприятия на свидетелите. Обстоятелството, че продажбата на сградата е факт е станал известен на ищците след посещението на имота от лицата представили се за новите собственици на сградата, с които ищецът е разговарял, след като е уведомен за присъствието им в имота от св. В.. Консултирал се е и със св. Караандонов, който е адвокат и е посъветвал ищеца да извърши съответната справка. Съдът не приема твърдението на ответниците, че узнаването е станало още м. февруари, 2019 г. Преди всичко в показанията на посочените от ответниците двама свидетели се съдържат данни за различен момента на узнаване, като първият свидетел, който към момента на сделката – 08.02.2019 г. е бил законен представител на ответната кооперация, твърди, че около една или две седмици след сделката разговарял с ищеца, който му се обадил и го уведомил,че процесната сграда е закупена, а вторият св. Д., твърди, че
- 5 -
лично той в деня на сделката посетил процесния имот и съобщил на ищеца, че сградата е продадена.
Срокът по чл. 33, ал.2, изр. последно от ЗС е преклузивен. Правото на изкупуване по чл. 33 от ЗС съществува само в предвидения в ал.2 изр. второ на текста двумесечен срок, изтичането на който го погасява, какъвто не е обаче настоящия случай. както правилно е разяснил в мотивите на обжалваното решение и първоинстанционният съд, съгласно задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК преценката дали ищецът е носител на претендираното материално право, в чиято защита е предявен иска е част от спорния предмет, прави се от съда след преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните и се обективира в съдебното решение.
Следователно, ако искът е предявен след изтичане на срока по чл. 33, ал.2 от ЗС, то правото на изкупуване е погасено, поради което искът се отхвърля, като неоснователен, т.е. преценява се основателността на исковата претенция. С изтичане на срока се погасява материалното право, то не съществува, поради и което изводите дали е спазен или не посочения срок във всички случаи са правят при спазване процесуалните правила за събиране и преценка на доказателствата и са относими към основателността на иска, а не към неговата допустимост.
Като се има предвид изложеното следва извод за неоснователност на изложените във въззивните жалби доводи за недопустимост на обжалваното решение, тъй като е разгледан недопустим иск, като предявен след изтичане на двумесечния срок от узнаване на продажбата.
В обобщение следва извод, че са налице предвидените в закона предпоставки за допускане изкупуването от ищците на продадената ответната кооперация на ответника С. процесна сграда, при условията, уговорени между ответниците по сключения между тях договор, предмет на Нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, нот. дело № *** от 2019 г. на С.М. - Нотариус с район на действие - района на PC - Дупница, вписан в регистъра на НКРБ под № 058, с вх. peг. № 398 от 08.02.2019 г., акт № ***, том ***, дело № ***/2019 г. на СВ Дупница- продажна цена *** 000 лева, като по делото няма данни действително уговорената цена да е друга. С оглед на обстоятелството, че купувачът Н.И.С. е заплатил тази цена на продавача, видно от изявлението на последния, вписано в нотариалния акт, изкупуването следва да се допусне при условие, че ищците му заплатят сумата в едномесечен срок от влизането на решението в сила.
Искът с правно основание чл.
чл. 66, ал. 1 във вр. чл. 33, ал. 2 от ЗС, поради което правилно е уважен с
обжалваното решение.
Решението като правилно следва да
бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на
възззивната жалби на Н.И.С. не му се следват разноски за въззивното
производство. Въззивната кооперация не е претендирала разноски, а и предвид
неоснователността на въззивната жалба подадена от нея , такива не се следват.
На въззиваемите се дължат разноски по водене на делото във въззивното
производство в размер на 2 500 лева за адвокатско възнаграждение, която
сума следва да бъде заплатена общо от двамата въззивници.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 667 от 04.11.2019 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№ 895/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Районна потребителска кооперация „***” със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. „***” № *** и Н.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят общо на К. П.Б., ЕГН ********** и Б.Х. Б., ЕГН ********** и за двамата с адрес за призовавания и съобщения: гр.***, ул. „***” № ***, ет. ***, адвокатска кантора „***” сумата от 2 500 лева, представляваща сторени от тях разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: