Присъда по дело №611/2021 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ
ЯРП е предявила обвинение против СТ. П. Д. от с.Ш. , обл.С. за
престъпление по чл.144,ал.3,вр. ал.1 от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа обвинението против
подсъдимия така, както е по обвинителният акт, като намира същото за
доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Счита, че
той следва да бъде признат за виновен в извършването на посоченото в акта
престъпление и предлага да му се наложи наказание от шест месеца
лишаване от свобода, което на основание чл.66,ал.1 от НК да се отложи за
изпитателен срок от три години.
Производството на делото се води в отсъствието на подс.Д. в
хипотезата на чл.269,ал.3,т.1 и 2 от НПК.
Сл. зЗащитникът на подс.Д.-адвокат Б. пледира за постановяване на
оправдателна присъда.Сочи се ,че липсват елементи от обективната страна на
състава на престъплението, тъй като отправените закани не са възбудили
основател страх у пострадалиата.В условията на алтернативност се пледира
наказанието да бъде наложено при условията на чл.55 от НК.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият СТ. П. Д. от гр. Ш., обл. Я.и свид. М. К. Г. от с. К.обл.
Я.живели 17 години на семейни начала в с. К.,ул.“***“ № 17. От съвместното
си съжителство имали 6 деца, които не били припознати от подсъдимия.
Подс. Д. често бил под въздействието на алкохол.Ппоследните месеци на
съжителстване били съпетствани с постоянни сакнадили инициирани от
подсъдимия, който ругаел, обиждал и нанясл побой на свид.Г. .
От месец юли 2018 г. подс. Д. не живеел заедно със свид. Г. и децата им.
Вечерта на 19.08.2018 г. подс. Д. отишъл в дома на семейството си, като
там били свид. Г. и децата им, сред които свид. М. М. К., свид. ХР. М. К. и
свид. Л*М* К..
Подсъдимият бил пиян и след като влязъл в къщата започнал да нарича
с обидни епитети свид.Г.. На кръста си носил нож и започнал да крещи към
свид.Г.„Ще дойда някоя вечер, ще те убия и ще те заколя, както спиш. Не ме е
страх, че ще вляза в затвора.“ Свид. Г. изпитала страх за живота си и за този
на децата си.Децата също се изплашили от поведението на баща си, който не
спирал да крещи и след като бил изведен на двора.Веднага след това свид. Г.
и децата се заключили,тъй като били силно изплашени от случилото се.
1

В резултат на отправените закани от подс. Д., свид. Г. изпитвала
основателен страх за живота си и този на децата си, поради което променила
начина си на живот, като изпитвала притеснение да не би подсъдимият да
осъществи заканите си. Притеснена за живота си и опасявайки се подсъдимия
да не изпълни заканата си, свид. Г.отишла при майка си в гр. Ш*, като дори
оставила децата си за пет дни сами в с. К* Свид. Г. се прибрала в дома си в с.
Кукорево, когато й се обадили, че едно от децата й се било разболяло. Заедно
със свид. Г. в дома й в с. К*отишла да живее и майка й, защото свид. Г. се
страхувала подсъдимият да не отиде там и да изпълни заканите си да я заколи.
От приложената по делото справка за съдимост се установява ,че
подс.Д. е неосъждан.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите М. К. Г. дадени пред настоящия съдебен състав и тези
даденипред друг състав на съда ,преобщени ,чрез протчитането им по реда на
чл.281,ал.1,т.2 от НПК,М. М. К., ХР. М. К./частично и показанията му от ДП,
прочетени по реда на чл.281,ал.5 от НПК, Л.К. ,както и от писмените
доказателства приложени по делото – справка за съдимост, съдебно-
медицинско удостоверение № ***год., медицинска справка за подсъдимия от
22.08.2018 год., 2 бр. протоколи за предупреждение от 22.08.2018 год., които,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични,
взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, поради което се кредитират
изцяло.
Досежно възприетата по- горе фактическа обстановка, съдът кредитира
като достоверни показанията на посочените свидетелите .От техните
показания се установява безпротиворечиво отпрявените от подсъдимия
закани към пострадалата. Цитираните по-горе свидетели са преки очевидци
на деянието,като , същите не само са чули отправените закани от страна на
подс.Д. към Г., но свидетели М.К. ,Хр.К. и Л.К. са възприели непосредствено
и психическото състояние на майка си след случилото се . За да кредитира
възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, имащи значение за
изясняване обективната истина по делото съдът съобризи ,че те се
продкрепят и от съдебно-медицинско удоставерение № ***, протоколи за
предупреждение от 22.08.2018 год.,което налага извод за добросъвестност
при даване на показанията от посочените свидетели.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като вечерта на 19.08.2018
г. в с. ***, обл. Я*, се е заканил с убийство на М. К. Г. от с. К***с думите:
„Ще дойда някоя вечер, ще те убия и ще те заколя, както спиш. Не ме е страх,
че ще вляза в затвора.“ и това заканване би могло да възбуди основателен
2

страх за осъществяването му.
Специфичното за престъплението по чл.144, ал.3 НК- „закана с
убийство” е, че изпълнителното деяние се извършва само чрез действие и се
изразява в обективирано намерение към пострадалия, че деецът ще извърши
убийство спрямо него. Необходимо е също така заканата да създава
възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършването
й. Такъв би бил налице, когато при отправянето й съществува реална
възможност деецът да осъществи обективираното си намерение, като
същевременно личи оформено решение за това или психичното състояние на
субекта прави вероятно бързото вземане на такова решение. Не е необходимо
действително адресата да се уплашил, а законът има предвид възможността за
възникване на основателен страх у него.
От събраните по делото доказателства е видно ,че тези елементи от
обективната страна на престъплението са налице.Безспорно се установиха
думите на подсъдимия към пострадалата–„ Ще дойда някоя вечер, ще те убия
и ще те заколя, както спиш. Не ме е страх, че ще вляза в затвора. Тези
вербални закани безспорно са били насочени към определено лице-
пострадалата Г. и са били възприети от нея. Храктеристиката на употребените
изрази, начинът и мястото на тяхното отправяне, мотивират съда да приеме
,че заканите с убийство са били напълно в състояние да възбудят и са
възбудили основателен страх от осъществяването им у пострадалата, още
повече ,че тя се е принудила да напусне дома си за определено време.Не на
последно място, при преценка дали една закана може да събуди основателен
страх, следва да бъдат взети предвид и предишните действия на подсъдимия и
неговото поведение към пострадалата- непрекъснати вербални заплахи ,
обиди и нанясане на побой.
От субективна страна е налице пряк умисъл у подъдимия Д..Той е
действал с ясното съзнание за противоправността на извършеното от
него.Съзнавал съдържанието на заканите, както и че те ще бъдат възприети от
заплашената като действителна заплаха.Съзнавал общественоопасния
характер на деняието и неговите общественоопасни последици, при което
целял настъпването на противоправния резултат.
Съдът намира за неоснователни възраженията на защитата, че деянието
е несъставомерно по чл. 144, ал. 3 от НК. По делото се установи безспорно, че
подс. Д. е отправил ясни и конкретни закани с убийство - чрез думи сочещи
намерение за засягане телесната неприкосновеност и живота на пострадалата,
които са били обективно, не само годни да възбудят основателен страх от
осъществяване на заканите, а и са възбудили такъв у тях. Обстоятелствата, че
заканите не са реализирани не означава, че тя не ги е възприела напълно
сериозно, нито правят извършените действия несъставомерни по смисъла на
чл. 144, ал. 3 от НК.
3

Относно наложеното наказание на подсъдимия.
За престъплението по чл.144, ал.3 от НК законът предвижда наказание
до шест години.
При инвидидуализация на наказанието по отношение на подс.Д. за
извършеното от него престъпленияе съдът отчита като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и веднага след
отправяната закана си е тръгнал, без да проява друга агресия и в последствие..
От друга страна взе предвид, че отправената закана е станала в присъствието
на децата му, била съпроводена с викове и крясъци, което е довело да страх и
у децата.
Съдът намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността
обстоятелства изброените по-горе смекчаващи отговорността такива не са
нито многобройни, нито изключителни по своя характер, за да обусловят
приложението на чл.55 от НК при определяне вида на наказанието, нито
оправдават определяне на по-леко наказание.
Като взе предвид, че подсъдимият Д. не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, съдът намери, че за поправянето и
превъзпитанието му не е наложително да изтърпи наказанието, на основание
чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така определеното
наказание за срок от три години.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	54
Дата:	25 октомври 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия:	Николай Иванов Кирков

Дело:	20212330200611
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 юни 2021 г.

Присъда по дело №611/2021 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите