Р Е
Ш Е Н
И Е
№14
гр. Ботевград, 22.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 63 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „*****ЕАД срещу И.П.Г. и П.В.Г.
(солидарни длъжници) са предявени обективно кумулативно съединени искове,
съответно с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на И.П.Г. и П.В.Г.,
че същите дължат на „*****ЕАД следните суми: 2866,63 лв. – главница,
представляаща незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, *****36 (втори подпокривен етаж), аб. № 386788 за периода от 01.05.2015
г. до 30.04.2017 г. по Фактура № **********/31.07.2016 г. и Фактура №
**********/31.07.2017 г.; 400,06 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2016
г. до 08.08.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.08.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се сочи, че за процесните суми е
издадена Заповед № 5492/09.10.2018 г. за изпълнение по ч. гр. д. № 1879/2018 г.
по описа на БРС. Касаело се за консумирана ТЕ за топлоснабден имот – находящ се
в гр. София, *****36 (втори подпокривен етаж), аб. № 386788. Ответниците били
клиенти на ТЕ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
собственият им имот бил присъединен към абонатната станция. Продажбата на ТЕ за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Съгл. ОУ
задълженията за текущия месец се заплащали най – късно до края на следващия
месец. След тази дата клиентът изпадал в забава и му се начислявала законна
лихва за забава, съгл. ОУ. За сградата – ЕС, в която се намирал процесният
имот, имало сключен договор за извършване на дялово разпределение на ТЕ с „*****
ООД. Сумите за процесния имот били начислявани по прогнозни месечни вноски,
като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По същество искането към съда е да
признае за установено по отношение на ответниците, че същите дължат на „*****ЕАД
процесните суми. Претендират се и разноските в заповедното и в исковото
производство.
Ответниците са получили препис от исковата молба, като
в законоустановения срок са депозирали отговор. Намират исковата молба за
нередовна, а исковете за недопустими. Твърдят и неоснователност на претенциите.
Ответниците считат, че вземанията не са индивидуализирани, в т. ч. по месеци.
Вземат становище по представените писмени доказателства, твърдят, че ги
оспорват на основание чл. 193 ГПК, като същевременно излагат съображения
относно доказателствената им стойност. Правят възражение за изтекла погасителна
давност. В заключение намират исковете за недоказани и молят за тяхното
отхвърляне. Претендират и разноски.
В откритото съдебно заседание страните, редовно
призовани, не се явяват и не се представляват.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
От НА за покупко – продажба на недвижим имот №
121/22.12.2006 г., т. I, рег. № 2098, д. № 108/2006 г. на нотариус Светлана
Клинкова, рег. № 526 по РНК, район на действие СРС, се установява, че отв. П.В.Г.
е собственик на процесния недвижим имот, а именно ателие 36 (втори подпокривен
етаж), находящо се в гр. София, *****
С НА от 31.07.2008 г. по описа на нотариус *****, рег.
№ 075 по РНК, с район на действие СРС, двамата ответници И.П.Г. и П.В.Г. са
учредили в полза на кредитирала ги банка договорна ипотека върху свои недвижими
имоти, придобити по време на брака им в режим на семейна имуществена общност.
Сред ипотекираните имоти фигурира и процесният.
Съдът не коментира представеното Искане за вписване на
възбрана (л. 19 от делото), тъй като същото е неотносимо към предмета на
доказване.
Видно от Заявление – декларация вх. № 2144/11.09.2008
г. ответникът е поискал от ищцовото дружество за процесния имот да бъде открита партида.
Съгласно сключения Договор от 02.11.2007 г. при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, ищецът „*****ЕАД е възложил на
третото лице – помагач *****ООД да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост, при спазване
на изискванията на Общите условия, одобрени от ДКЕВР.
От Протокол от 10.08.2005 г. на общото събрание на
етажните собственици на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул.
„Тулча“ № 37, ведно със списък на присъствалите етажни собственици и декларация
за верността на подписите, се установява, че етажните собственици са взели
решение за сключване на договор с третото лице *****ООД – помагач на ищеца. В
решението на общото събрание е очертан и предметът на бъдещия договор с *****ООД,
а именно доставка и монтаж на индивидуални топломери и радиаторни вентили и
индивидуално разпределение на топлинната енергия.
Етажните собственици на процесната сграда чрез
упълномощени лица са сключили Договор от 07.11.2005 г. с *****ООД, съгласно който дружеството се
задължава срещу заплащане да извършва поапартаментно измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода, съгласно утвърдената методика на дружеството.
Според Справка - разпечатка от 08.08.2018 г. за абонат
№ 386788 за периода от м. 07.2015 г. до м. 04. 2017 г., задължението на
ответниците за главница възлиза на 2866,63 лв., а за лихва – на 400,06 лв.
Съгласно Съобщение към Фактура № **********/31.07.2016
г., окончателното задължение за реално консумирана топлинна енергия за периода
от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. е 1331,55 лв. Съгласно Съобщение към Фактура
№ **********/31.07.2017 г., окончателното задължение за реално консумирана
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. е 1469,59 лв.
Според заключението на съдебно – техническата
експертиза отчитането по общия топломер на сградата за процесния период е
извършено коректно съгласно действащата нормативна уредба. Общият топломер,
монтиран в абонатната станция, е преминал предвидените периодични проверки на
всеки две години. Конкретно за процесния топлоснабден имот индивидуалното
разпределение по топломер и водомер за топла вода също е извършено правилно и в
съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването по прогнозни
изчисления. Досежно двете издадени изравнителни сметки (след уточнението на
вещото лице в съдебно заседание) се сочи, че за периода 01.05.2015 г. –
30.04.2016 г. прогнозната фактурирана стойност на ТЕ е 1269,83 лв., а
действително изразходваната ТЕ е 1331,55 лв., като резултатът от изравняването
е задължение на абоната за доплащане в размер на 61,77 лв. За отчетния период
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. „*****ЕАД изразходваната ТЕ е 1469,59 лв., като
резултатът от изравняването е право на абоната за възстановяване на сумата от
90,95 лв. Общо дължимата сума за процесния период от 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г. възлиза на 2837,49 лв., в т. ч. суми за отопление на имота, за
битово горещо водоснабдяване и за дялово разпределение. Според експертните
изводи сумите за ТЕ в процесния имот са начислени при спазване изискванията на
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ищецът „*****ЕАД е
отчислявал за своя сметка технологичните разходи в абонатната станция.
Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза
за процесния период има едно извършено плащане в размер на 152,70 лв., с което
има частично погасяване на мораторната лихва. Изравнителните сметки не касаят
дължими суми извън процесния период. Дължими остават сумите 2830,33 лв. –
главница и 398,32 лв. – мораторна лихва.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно нормата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при
условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По иска с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Ответниците по делото са титуляри на правото на
собственост по отношение на процесния имот. Същият е закупен от ответника П.В.Г.,
който е вписан като купувач в титула за собственост. Имотът обаче е придобит по
време на брака на ответниците П.В.Г. и И.П.Г., което се установява от
представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Нотариусът,
изповядал сделката, след като е извършил задължителната проверка на
собствеността, изрично е вписал, че имотът е съсобствен на страните, тъй като е
придобит в режим на семейна имуществена общност. Отделно от това, ответниците
не оспорват факта, че са собственици на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.
Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на
закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ –
договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт
е публично известен, а и се установява от събраните по делото доказателства. По
смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр.
54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и
понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя
при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този
начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или
титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия
или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр
на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря
собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).
Поради изложеното
ответниците се явяват потребители на топлинна енергия, която закупуват от „*****ЕАД
по силата на съществуващо между тях облигационно отношение, и отговарят за
задълженията за доставената до имота топлоенергия.
Дължимите суми за
топлинна енергия следва да се изчисляват на база реално доставената и потребена
енергия. Установяването на количеството,
стойността и цената на доставената топлинна енергия, проверката на правилното
ѝ отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото
обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, предполагат специални знания
в областта на топлотехниката и счетоводството. За разлика от съдебно-счетоводната експертиза,
която базира заключението си основано на счетоводните записвания на ищеца, съдебно-техническата
експертиза се опира на данните за реално потребената и отчетена топлинна
енергия за имота. Ето защо основателността на предявените искове следва да бъде
преценявана преимуществено въз основа на заключението на съдебно-техническата
експертиза.
Вещото лице по съдебно –
техническата експертиза е установило, че за процесния период от 01.05.2015 г.
до 30.04.2017 г. общо дължимата главница възлиза на 2837,49 лв., от които
2801,15 лв. – доставена топлинна енергия и 36,34 лв. – дялово разпределение. Ответникът
обаче е направил възражение за частично погасяване на задълженията по давност. Задълженията за заплащане на доставка
на топлинна енергия представляват такива за периодично плащане по смисъла на
чл.111, б. „в” от ЗЗД, поради което и съгл. ТР от 12.04.2012г., т. д. №3/2011г.
ОСГК на ВКС тези задължения се погасяват с тригодишна давност. В процесния
случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е
депозирано на 27.08.2018 г. Следователно претендираните вземания до 27.08.2015
г. са погасени по давност. От дължимите суми следва да се изключат тези за
месеците май, юни и юли 2015 г., чиято изискуемост е била настъпила съгл. чл.
33, ал. 1 от ОУ преди повече от три години, считано назад от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. От сумата за доставена топлинна
енергия 2801,15 лв. следва да се приспаднат задълженията за м. 05.2015 г., м.
06.2015 г. и м. 07.2015 г., като съдът на основание чл. 162 ГПК и съобразявайки
заключението по СТЕ и приложеното към него извлечение за дължими суми на
абонатния номер, намира, че дължимият и непогасен по давност размер на
задължението за доставена ТЕ е 2703,83 лв. По отношение сумите за дялово
разпределение съдът съобрази, че за периода от 2015г. до 2016 г. по прогнозни
сметки за всеки от дванадесетте месеца е начислявана една и съща сума за дялово
разпределение, а именно 1,58 лв. Отчитайки реалното потребление, респ.
изравнителните сметки, вещото лице по СТЕ е установило, че действителната сума,
която се дължи за дялово разпределение за процесния период е 17,38 лв.
Следователно средно за месец реално дължимата сума за дялово разпределение е
1,45 лв., а за тримесечието от м. 05 до м. 07.2015 г. вкл. е 4,35 лв. От сумата
за дялово разпределение 36,34 лв. следва да се приспаднат задълженията за м.
05.2015 г., м. 06.2015 г. и м. 07.2015 г., като съдът на основание чл. 162 ГПК
и съобразявайки заключението по СТЕ и приложенията към същото, намира, че
дължимият и непогасен по давност размер на задължението за дялово разпределение
е 31,99 лв.
Поради изложеното предявеният иск за
главница следва да се уважи до размера от 2735,82 лв., от които 2703,83 лв. -
доставена ТЕ и 31,99 лв. – дялово разпределение. За разликата над уважения
размер от 2735,82 лв. до пълния предявен такъв от 2866,63 лв. искът следва да
се отхвърли.
По иска
за мораторна лихва
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. За пълнота следва да се отбележи, че предвид частичното погасяване по
давност на главницата, акцесорното задължение за мораторна лихва също се явява
частично погасено по давност. Задължението за мораторна лихва обаче е погасено
на основание чл. 119 ЗЗД във вр. с чл.111,
б. „в” от ЗЗД за три месеца
от 2015 г., т. е. за период, който е извън
процесния.
Мораторната лихва се претендира за
периода от 15.09.2016 г. до 08.08.2018 г. Основателността на този иск обаче е
доказана само до 30.04.2017 г., съгл. заключението на ССчЕ. В заключението
изрично се сочи, че законната лихва не може да се изчисли, тъй като част от
относимите фактури не са предоставени на вещото лице по ССчЕ, а и не са
приложени към заключението на СТЕ. Ето защо ССчЕ е изчислила размера на
мораторната лихва само до 30.04.2017 г., до която дата искът се явява доказан
по основание и размер. В заключение претенциите за мораторна лихва са
основателни за периода от 15.09.2016 г. до 30.04.2017 г., изчислени на база
уважения размер на главницата от 2735,82 лв. На основание чл. 162 ГПК съдът
счита, че размерът на дължимата мораторна лихва е 173,26 лв. за периода от
15.09.2016 г. до 30.04.2017 г., като до този размер и за този период искът
следва да се уважи. За разликата над уважения размер от 173,26 лв. до пълния
предявен такъв от 400,06 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 08.08.2018 г.
искът следва да се отхвърли като недоказан.
Следва да се отбележи, че съгласно
заключението по ССчЕ има извършено плащане по Фактура № **********/31.07.2017
г. в размер на 152,70 лв. Тази фактура обаче не фигурира сред процесните, не е
посочена в никой от приложените счетоводни документи (съобщения към фактури,
извлечения и т.н.) и най – вече не може да се установи задължение за какъв
период касае, няма данни да касае процесния период и процесните задължения.
Затова съдът не взема предвид заключението по ССчЕ в тази част.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК право на разноски в производството имат
и двете страни, ищецът съразмерно на уважената част от исковете, а ответникът –
съразмерно на отхвърлената.
Доколкото отговорността за разноски е винаги разделна,
всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 447,95
лв., представляваща разноски в исковото производство, от които за 29,09 лв. - държавна
такса, 285,29 лв. – депозити за вещи лица и 133,57 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Наред с това, всеки от ответниците дължи на ищеца
половината от сторените в заповедното производство разноски – т.е. по 51,35
лв., от които 29,09 лв. – държавна такса и 22,26 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки
ответник сумата от 32,86 лв., представляваща сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, тъй като претендираният
адвокатски хонорар е същият като размер спрямо юрисконсултското възнагарждение и
съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Направено е и искане за компенсация на съдебните
разноски, което не следва да се уважава. Законодателят не е предвидил
задължение за съда да компенсира разноските на насрещните страни. Напротив, чл.
78, ал. 3 ГПК изрично предвижда правно на ответника да претендира разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр.
с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, от „*****ЕАД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *****, срещу И.П.Г. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
ателие 36 (втори подпокривен етаж) и П.В.Г. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
ателие 36 (втори подпокривен етаж), че И.П.Г. с ЕГН: ********** и П.В.Г. с ЕГН:
********** дължат солидарно на „*****ЕАД с ЕИК: *****, сумата от 2735,82 лв. (две хиляди седемстотин
тридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща главница, от която 31,99 лв. – дялово разпределение и 2703,83 лв. - незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *****36 (втори подпокривен етаж),
аб. № 386788 за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. по Фактура №
**********/31.07.2016 г. и Фактура № **********/31.07.2017 г.; както и сумата
от 173,26 лв. (сто седемдесет и три лева
и двадесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.08.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №
5492/09.10.2018 г. за изпълнение по ч. гр. д. № 1879/2018 г. по описа на БРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 2735,82 лв. до
пълния предявен размер от 2866,63 лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за
разликата над уважения размер от 173,26 лв. до пълния предявен размер от 400,06
лв., за периода от 01.05.2017 г. до 08.08.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.П.Г. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, ателие 36 (втори подпокривен етаж), да заплати на „*****ЕАД с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, сумата от 447,95 лв. (четиристотин четиридесет и
седем лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща разноски в исковото
производство, от които за 29,09 лв. - държавна такса, 285,29 лв. – депозити за
вещи лица и 133,57 лв. - юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете, както и сумата от 51,35
лв. (петдесет и един лева и тридесет
и пет стотинки), представляваща разноски за заповедното производство, от
които 29,09 лв. – държавна такса и 22,26 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П.В.Г. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, ателие 36 (втори подпокривен етаж), да заплати на „*****ЕАД с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, сумата от 447,95 лв. (четиристотин четиридесет и
седем лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща разноски в исковото
производство, от които за 29,09 лв. - държавна такса, 285,29 лв. – депозити за
вещи лица и 133,57 лв. - юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете, както и сумата от 51,35
лв. (петдесет и един лева и тридесет
и пет стотинки), представляваща разноски за заповедното производство, от
които 29,09 лв. – държавна такса и 22,26 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „*****ЕАД с ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, да заплати на И.П.Г. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, ателие 36 (втори подпокривен етаж), сумата от 32,86 лв. (тридесет и два лева и осемдесет
и шест стотинки), представляваща разноски в исковото производство за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „*****ЕАД с ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ***** да заплати на П.В.Г. с ЕГН:
**********, с адрес: ***, ателие 36 (втори подпокривен етаж), сумата от 32,86 лв. (тридесет и два лева и осемдесет
и шест стотинки), представляваща разноски в исковото производство за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението
е постановено при участието на *****ООД в качеството му на трето лице – помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните, включително на третото лице - помагач!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :