Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1519 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.
327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с ответника са имали търговски
отношения, изразяващи се в продажбата и транспортирането на огушени патици.
Твърди, че изпълнил поетите ангажименти за продажбата и транспортирането на
огушените патици, като за стойността на извършената сделка съставил данъчни
фактури – фактура № 00000002 от 26.04.2016 г. на стойност 36 038,52 лева с
ДДС и фактура № 00000003 от 26.04.2016 г. на стойност 1 144,08 лева с ДДС.
Посочва, че общият размер на дължимите от ответника суми по двете фактури е
37 182,60 лева с ДДС. В уговорения срок за плащане ответното дружество не е
заплатило задължението си. Счита, че ответникът е в забава като за времето на
забавата на плащането дължи сума в общ размер по двете фактури от 7 834,32
лева. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди „П.Ф.Б.“
ООД да заплати на „Й.2.“ ЕООД сумата за главница в общ размер на 37 182,60
лева и сумата за лихва за забава в общ размер на 7 834,32 лева. Претендира
законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на
задължението и разноски. С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното
в исковата молба. Излага допълнителни аргументи относно доставката и нейното
движение до получателя.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Посочва, че ищецът е издал фактури, но действително няма извършена доставка на
цитираните във фактурите стоки, като затова свидетелства и липсата на
приемо-предавателен протокол, който да потвърди доставянето и приемането на
стоката от страна на ответника. Твърди, че процесната стока /патици/ не е
доставяна, нито получавана от ответника, нито е извършван какъвто и да е
превоз. Поддържа, че ищецът не е прехвърлил на ответника собствеността на
стоките по процесните фактури. Посочва, че узнал за двете фактури едва с
получаване на исковата молба. Предвид изложеното иска да се отхвърлят
претенциите като неоснователни. С допълнителен отговор на допълнителната искова
молба ответникът заявява, че оспорва изложените твърдения от ищеца. Поддържа
оспорването направено с отговора на исковата молба. Претендира разноски.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет
на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове за заплащане на цена
за доставена стока по издадени от ищеца две фактури, както следва: фактура № ********** от 26.04.2016
г. на стойност 36 038,52 лева с ДДС и фактура № ********** от 26.04.2016
г. на стойност 1 144,08 лева с ДДС и на мораторна лихва за забава.
Приети са като доказателство гореописаните фактури,
които са подписани само от представител на ищеца „Й.2.“ ЕООД.
Представено е по делото ветеринарномедицинско
свидетелство за придвижване/транспортиране на животни № 0013111 с изпращач „Й.2.“
ЕООД, с място на разтоварване: с. Йоглав и с посочен получател – птицекланица.
Видно е от отговор на Министерство на земеделието,
храните и горите с изх. № 6688-Ю/19.11.2018 г., че към дата 12.04.2016 г. обект
с ветеринарен рег. № BG****се стопанисва от „А.“ ЕООД, с адрес: с. Йоглав,
община Ловеч.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че
процесните фактури № **********/26.04.2016 г. и № **********/26.04.2016 г. не
са осчетоводени от ответника и не са отразени в дневниците за покупка по ДДС за
съответните периоди. Съгласно извършената допълнителна проверка в ТД на НАП – офис
Оборище, към датата на извършената проверка 28.01.2019 г. липсват данни, че „П.Ф.Б.“
ООД е включило в дневника за покупките спорните фактури, издадени от „Й.2.“
ЕООД.
При така ангажираните доказателства съдът намира, че
по делото не се доказа, че е налице валидно възникнало правоотношение между
страните по договор за покупко-продажба на посочените в исковата молба стоки –
огушени патици по издадените от „Й.2.“ ЕООД фактури. Договорът за
покупко-продажба е неформален договор и неговото съществуване може да бъде
установено с всякакви доказателствени средства. В
трайната и последователна практика на ВКС се приема, че фактурата може да се
приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на
стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време
и място на издаване. В разглеждания случай обаче процесните фактури не са
подписани от ответника, нито са включени в неговото счетоводство по съответните
сметки, което би представлявало признание за задълженията и би доказало тяхното съществуване. Ищецът
не ангажира доказателства, че е доставил стоките, описани във фактурите, като
такъв извод не може да се направи от представените транспортни документи и
ветеринарно свидетелство. Видно е също така, че стоката е с място на
разтоварване в с. Йоглав, който обект се стопанисва от друго дружество – „А.“
ЕООД, а не от „П.Ф.Б.“ ООД.
В тежест на ищеца е да докаже чрез пълно и главно
доказване, съгласно чл. 154 ГПК, всички елементи на фактическия състав, от
който произтича вземането му – че е постигнал съгласие с ответника за видовете
доставяни стоки и цената им, както и че е доставил стоките. От събраните
доказателства не се установи, че е налице постигнато съгласие между страните за
доставка на описаните в двете фактури стоки, нито се доказа, че стоки са
доставени/предадени на ответника, че той ги е приел и че е осчетоводил
издадените му фактури. Ето защо предявеният иск за главница на обща стойност 37 182,60
лева, формирана по издадени фактури с № **********/26.04.2016 г. и с №
**********/26.04.2016 г. се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Липсата на доказателства за възникнало и изпълнено
задължение по договор за продажба води до неоснователност и на акцесорната
претенция за заплащане на лихва за забава на парично задължение, поради което
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора право на разноски има
ответникът, който своевременно заявява искане за тяхното присъждане. От негова
страна се доказаха разноски в размер на 2 256 лева за адвокатско
възнаграждение, които ще бъдат възложени в тежест на ответника.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Й.2.“ ЕООД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, срещу „П.Ф.Б.“
ООД, с ЕИК: *********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата в общ размер 37 182,60
лева /тридесет и седем хиляди сто осемдесет и два лева и шестдесет стотинки/,
включваща сумата от 36 038,52 лева по фактура № **********/26.04.2016 г. и
сумата от 1 144,08 лева по фактура № **********/26.04.2016 г. за доставени
стоки, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
сумата в общ размер на 7 834,32 лева /седем хиляди осемстотин тридесет
и четири лева и тридесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода от 27.04.2016 г. до 23.05.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Й.2.“ ЕООД, с ЕИК:*********, с
адрес: ***, да заплати на „П.Ф.Б.“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес: ***,
сума в размер на 2 256 лева /две хиляди двеста петдесет и шест лева/,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: