№ 32
гр. Бургас, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора В. Ив. М.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно административно
наказателно дело № 20252000600056 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.83д от ЗАНН. Образувано е по въззивна
жалба на процесуалния представител на „АДИКТ-84“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Нова Загора, ул. "П. Е." №*, вх. *, ет.
*, ап. *, представлявано от управителя С. И. И. против решение №307 от
03.12.2024 г. по АНД №999/202024г. на Бургаския окръжен съд.
С посоченото решение първоинстанционният съд, на основание чл.83г,
ал.6 вр. чл83а, ал.1 от ЗАНН, е наложил на „АДИКТ-84“ ЕООД – гр. Нова
Загора имуществена санкция в размер на 6845 лева, представляваща непряка
облага от извършено от надлежно упълномощен представител на дружеството
- Е. Л. Р. съгласно граждански договор за управление от 10.05.2021г.
престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
Постановеното решение е обжалвано от процесуалния представител на
„АДИКТ-84“ ЕООД – гр. Нова Загора. Във въззивната жалба са реливирани
доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради необоснованост и
допуснати при постановяването му нарушения на материалния и
процесуалния закон. Излага аргументи за нарушение на материалния закон
поради противоречие на съдебното решение с международните актовете,
1
ратифицирани от Република България и решения на СЕС, поради
противоречие на националните правни норми – чл.83а и сл. от ЗАНН с
императивните разпоредби на правото на Европейския съюз и практиката на
СЕС по тяхното прилагане. Подчертава, че решенията на СЕС имат
задължителен характер и са част от националната съдебна практика, с която
националните съдилища следва да се съобразяват и да прилагат в своите
решения. Като прави извод за противоречие на атакуваното решение с правото
на Европейския съюз, моли въззивният съд да отмени първоинстанционното
решение. Не отправя искане по съществото на спора.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за неоснователност на
въззивната жалба на привлеченото към отговорност юридическо лице -
„АДИКТ-84“ ЕООД. Намира, че цитираното в жалбата Решение С-203/2021 г.
на съда в Люксембург е неотносимо към настоящия казус. Счита, че
атакуваното осъдително решение на първата инстанция е обосновано и
законосъобразно, поради което пледира същото да се потвърди. Споделя
становището на съда, че са налице кумулативно предвидените в чл.83а, ал.1 от
ЗАНН предпоставки за налагане на имуществена санкция на процесното
дружеството. Аргументира се, като изтъква, че осъденото лице Е. Р., която е
била и счетоводител на процесната фирма, е била юридически и фактически
овластена и поради това към инкриминирания период е била компетентна да
формира волята на дружеството, да взема решения за неговата дейност и да го
представлява пред всички лица и субекти. Обръща внимание, че по делото
липсват каквито и да е било доказателства за това, че осъденото лице Е. Р. е
ползвала търговския обект на дружеството, за да предлага иззетите стоки, т. е.
стоките – предмет на обвинението по чл.172б от НК, за продажба в качеството
й на физическо лице, т. е. да го прави от свое име или в друго качество,
изключващо връзката й с „АДИКТ-84“ ЕООД. Намира за правилно определен
и справедлив размера на наложената имуществена санкция от 6845 лева, която
е в унисон с Допълнителните разпоредби по параграф 1, т.3, б. „а“ от ЗАНН.
По тези съображения предлага да се потвърди изцяло обжалваното решение.
о Процесуалният представител на привлеченото към имуществена
отговорност юридическо лице - „АДИКТ-84“ ЕООД – Нова Загора заяви, че
поддържа подадената въззивна жалба и моли същата да бъде уважена по
изложените в нея съображения.
2
Настоящата жалба е подадена от процесуалния представител на
привлеченото към имуществена отговорност юридическо лице - „АДИКТ-84“
ЕООД – Нова Загора и в предвидения в чл.83д, ал.1 от ЗАНН 14-дневен
преклузивен срок за атакуване на съдебното решение, поради което същата е
допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложеното във
въззивната жалба, изслуша становищата на представителя на въззивната
прокуратура и на привлеченото юридическо лице и обсъди събраните по
делото доказателствени материали, направи извода, че жалбата е
неоснователна.
Въззивният съд, съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност на
решението, съдържащи се в жалбата и поддържани в съдебните прения,
извърши необходимия анализ и собствена преценка на доказателствената
съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа
обстановка, която съвпада с възприетата от първостепенния съд и не
обосновава различни правни изводи по висящия спор.
Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени
източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:
Към 2021 г. в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ е било
регистрирано търговско дружество „АДИКТ-84“ ЕООД със седалище гр. Нова
Загора, адрес на управление гр. Нова Загора, ул. "П. Е." №*, вх. *, ет. *, ап. * с
управител С. И. И. и предмет на дейност – търговия със стоки.
На 11.08.2021 г., на основание План рег. №3286п-37637/11.08.2021г. на ГД
„Национална полиция“ е била извършена проверка в к. к. „Слънчев бряг“,
общ. Несебър, к/с „Зорница“ в търговски обект – магазин №5, стопанисван от
„АДИКТ-84“ ЕООД. В обекта били установени лицата И. В. Ст. и К. И. И. –
служители на дружеството. В хода на проверката в помещението на
дружеството били намерени множество вещи, подробно описани по вид и
количество в предложението на прокурора, които представлявали имитация на
стоки със защитени марки. При проверката се установило, че търговското
дружество не притежавало документи, удостоверяващи права за продажба на
въпросните стоки със защитени марки. Служителите на дружеството К. И. и
И. Ст. не са представили поисканите документи за надлежно разрешение за
произход и съгласие за продажба на стоките.
3
Намерените в процесния търговски обект стоки, предлагани за продажба,
били иззети.
Образувано било досъдебно производство №304 ЗМ-571/2024г. по описа
на РУ – Несебър за престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, в хода на което е
изяснено, че търговска дейност в обекта е осъществявана не от управителя на
дружеството „АДИКТ-84“ ЕООД – С. И. И., а от Е. Л. Р., съгласно граждански
договор за управление от 10.05.2021 г. и нотариално заверено пълномощно с
рег. №8382/02.06.2021г. на нотариус С. С. – нотариус с район на действие
Софийски районен съд, с рег. №107 в Нотариалната камара.
В хода на разследването по посоченото наказателно дело е назначена
маркова експертиза, чието заключение констатирало, че съществува сходство
между изобразените върху стоките – веществени доказателства знаци и
цитираните регистрирани марки, както и идентичност между самите стоки –
веществени доказателства и стоките, за които регистрираните марки са
получили закрила. Според вещото лице М. А. сходството може да доведе до
объркване на потребителите, тъй като създава възможност за свързване на
изобразените върху стоките – веществени доказателства знаци с
регистрираните търговски марки.
На досъдебното производство е назначена и стоково-оценъчна
експертиза, извършена от вещото лице М. А., чиито две неоспорени
заключения установили, че лицензионното възнаграждение /роялти/ на
изброените в протокола за изземване марки към 11.08.2021 г., възлизало общо
на 17959,50 / 17 502,50 + 457 / лева.
С одобрено от съда споразумение №69 от 28.05.2024 г. по НОХД
№271/2024 г. на Районен съд - Несебър, в сила от 28.05.2024 г., обв. Е. Л. Р.,
представляваща ТД „АДИКТ-84“ ЕООД съгласно граждански договор за
управление от 10.05.2021г., е призната за виновна в това, че на 11.08.2021г., в
к. к. „Слънчев бряг“, гр. Несебър, обл. Бургас, комплекс „Зорница“, в
търговски обект – магазин №5, стопанисвани от „АДИКТ-84“ – Нова Загора,
без съгласието на притежателите на изключителното право по смисъла на
чл.13, ал.1, т.2 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/,
предлагала за продажба, без правно основание, стоки с изобразени знаци –
словни, фигуративни и комбинирани елементи, сходни на знаците на
регистрирани търговски марки, обект на това изключително право,
4
притежание на дружествата, като всички изброени стоки са на обща стойност
215 510 /двеста и петнадесет хиляди и петстотин и десет/ лева като оригинали
и 6845 /шест хиляди осемстотин четиридесет и пет/ лева като имитации,
поради което и на основание чл.172б, ал.1 и чл.54 от НК й е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл. 66
от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три
години.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз
основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички писмени
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на първо-
инстанционното съдебно следствие, като стриктно спази изискванията на
чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка
по спора не се различава от приетата в мотивите на първоинстанционното
решение. Направената от тази инстанция своя преценка на наличните
доказателствени източници съвпада с тази на първия съд. Възприетите и
изложени по-горе фактически положения се установяват по несъмнен начин
от поотделния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани в съдебното
следствие в първата инстанция, които са въведени в настоящия процес от
приложените и надлежно приобщени като писмени доказателства документи,
а именно: копие от протокол №69 от 28.05.2024 г. по НОХД №271/2024 г. на
РС – Несебър с одобрено от съда споразумение за решаване на досъдебно
производство вх. №10499/221г. по описа на РП – Бургас, ДП №304 ЗМ-
571/2021г. по описа на РУ – Несебър, водено против Е. Л. Р. за престъпление
по чл.172б, ал.1 от НК /л. 5 – л. 23 от АНД №999/2024г. на ОС – Бургас/; копие
от Споразумение за решаване на досъдебно производство по вх. №10499/221г.
по описа на РП – Бургас, ДП №304 ЗМ-571/2021г. по описа на РУ – Несебър от
28.05.2024 г. по реда на чл.381 и сл. от НПК, постигнато между обв. Е. Л. Р. и
прокурор от РП – Бургас, ТО – Несебър за престъпление по чл.172б, ал.1 от
НК /л. 23 – л. 29 от АНД №999/2024г. на ОС – Бургас/, копия на материали по
досъдебно производство ДП №304 ЗМ-571/2021г. по описа на РУ – Несебър –
протокол за оглед на веществени доказателства, заключение на маркова
експертиза, две заключения на стоково-оценъчна експертиза, граждански
договор за управление, нотариално заверено пълномощно.
Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен
5
извод, към който се присъединява и въззивният – за привлеченото към
административнонаказателна отговорност юридическо лице „АДИКТ-84“
ЕООД – Нова Загора е налице непряка облага по смисъла на параграф 1, т.3 от
ЗАНН, изразила се в неплащане на дължимите на притежателите на
съответните търговски марки лицензионни приходи като резултат от
извършено от неговия упълномощен представител Е. Л. Р. /представляваща ТД
„АДИКТ-84“ ЕООД съгласно граждански договор за управление от 10.05.2021
г./ престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, поради което на юридическото лице
следва да се наложи имуществена санкция до 1000000 лева, но не по-малко от
равностойността на облагата, когато тя е имуществена.
Законовата регламентация на имуществената отговорност за
юридическите лица по Глава четвърта от ЗАНН включва кумулативна
съвкупност от материалноправни и процесуалноправни предпоставки,
обуславящи нейното прилагане.
Процесуалноправните предпоставки са: внесен обвинителен акт или друг
прокурорски акт за иницииране на наказателна отговорност на физическо
лице, респективно – прекратено, спряно или невъзможно да бъде образувано
наказателно производство срещу физическото лице, както и предложение до
съда по реда на Глава четвърта от ЗАНН с определени реквизити по чл. 83б,
ал. 2 от ЗАНН.
В конкретния случай са налице изискуемите процесуални предпоставки -
към момента на подаване на мотивираното предложение от прокурора по
чл.83б, ал.1, т.1 от ЗАНН за налагане на имуществена санкция на процесното
юридическо лице „АДИКТ-84“ ЕООД – Нова Загора е имало одобрено от съда
споразумение за решаване на досъдебно производство с обв. Е. Л. Р.,
представляваща „АДИКТ-84“ ЕООД съгласно граждански договор за
управление от 10.05.2021 г., за престъпление по чл.172б, ал.1 от НК. Това
престъпление е включено в списъка на престъпните деяния по чл.83а, ал.1 от
НК, даващи основание за налагане на имуществена санкция на юридическите
лица, обогатили се от престъпната деятелност на техните представляващи.
Разпоредбите на ЗАНН, уреждащи имуществената отговорност на
юридическите лица, обогатили се от престъпната деятелност на техните
представляващи, не изискват наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който
съответният представител на юридическото лице да е бил признат за виновен
6
и осъден за някое от престъпленията, посочени в чл.83а, ал.1 от ЗАНН. В
казуса обаче е налице по-силно основание, тъй като внесеното и одобрено от
съда споразумение срещу упълномощения представител Е. Р. има характер на
влязла в сила присъда в частта за извършеното престъпление против правото
на интелектуална собственост. Към момента на произнасяне на
първоинстанционното решение, предмет на настоящия въззивен съдебен
контрол, въпросното споразумение е породило правните последици на влязла
в сила осъдителна присъда, доколкото съдебното определение за неговото
одобряване не подлежи на обжалване.
Материалноправните предпоставки включват наличие на юридическо
лице, обогатяването му или вероятността за това от престъпление по някои от
изрично посочените в чл.83а, ал.1 от ЗАНН престъпни състави от Особената
част на НК, както и определена връзка между автора на престъплението и
юридическото лице, а именно – физическото лице, което е извършило
престъплението, следва да има правомощието по закон да формира волята на
юридическото лице или да е негов законен или упълномощен представител.
В случая несъстоялото се отрицателно изменение на имуществото на
юридическото лице - „АДИКТ-84“ ЕООД – Нова Загора поради неплащането
на лицензионните задължения на притежателите на съответните марки
представлява непряка имуществена облага за него. Тя е резултат от
извършеното от неговия упълномощен от управителя на дружеството
представител Е. Р. престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, което е на просто
извършване и за неговата съставомерност не се изисква настъпването на
определен резултат. Налице е непряка облага по смисъла на параграф 1, т.3 от
ДР на ЗАНН. Видът и размерът на тази облага са категорично установени – тя
е имуществена и е в размер на изчислените лицензионни вноски по ЗМГО –
17959,50 /17 502,50 + 457 / лева, дължими за инкриминирания период, чието
плащане е било избегнато от представляващия процесното дружество
съгласно договор за управление Е. Р.. Посочената сума има характер на
лицензионни приходи за притежателите на съответните търговски марки, а
неплащането й от представителя на „АДИКТ-84“ ЕООД има за последица
благоприятно изменение в имуществената сфера на дружеството, изразило се
в „спестяване“ на дължимите лицензии за предлаганите за продажба стоки –
предмет на изключително право / запазена търговска марка /.
7
Изпълнено е и условието на чл.83а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАНН. По делото
безспорно е установена изискуемата връзка между привлеченото към
отговорност юридическо лице - „АДИКТ-84“ ЕООД и извършителя на
престъплението по чл.172б, ал.1 от НК – Е. Л. Р.. Същата е била
упълномощена с нарочно пълномощно от управителя на процесното
дружество, поради което тя е била овластена да формира волята и да
представлява юридическото лице, от чието име в магазина са били предлагани
за продажба стоките - предмет на изключително право на съответните
притежатели на търговски марки. Имуществената облага би била за
юридическото лице и би настъпила именно поради извършеното
престъпление - продажба на стоки като имитация без съгласието на
притежателя на търговската марка, които стоки след приспадане на вложените
средства за закупуването им са на стойност 6845 лева - безспорно установено
обстоятелство съгласно приетата в одобреното споразумение цена на стоките
имитации.
В пълно съгласие с чл.83а, ал.1 от ЗАНН съдът е приел, че размерът на
имуществената санкция следва да се определи съобразно равностойността на
възможната непряка облага за юридическото лице от извършеното от неговия
упълномощен представител престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, но не по-
малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена, а в случая тя
е 6845 лева.
Водим от горното, въззивният съд направи извода, че в случая са налице
кумулативно изискуемите материалноправни и процесуалноправни
предпоставки, уредени в чл.83а и сл. от ЗАНН, за налагане на имуществена
санкция на привлеченото към административнонаказателна отговорност
юридическо лице – „АДИКТ-894“ ЕООД – Нова Загора, чийто размер не може
да бъде по-малък от равностойността облагата, която в случая се измерва със
сумата 6845 лева, представляваща общият размер на пазарната стойност на
стоките като имитации. Следователно определеният от първостепенния съд
размер на наложената на процесното дружество имуществена санкция – 6845
лева съвпада с минималния предвиден в закона и е значително под
предвидената в чл.83а, ал.1 от ЗАНН максимална санкция от 1 000 000 лева,
поради което конкретният размер на разгледаната санкция е справедлив и не
следва да се намалява.
8
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционното решение
противоречи на международните актове /чл. 48 ХОПЕС/, ратифицирани от
Република България и на решения на СЕС. Окръжният съд е приложил
правилно закона, като е наложил на процесното дружество имуществена
санкция по реда на чл.83а ЗАНН. Това е така, защото осъденото за
престъпление по чл.172б, ал.1 от НК лице Е. Р. е била снабдена с нарочно
нотариално заверено пълномощно от управителя на „Адикт-84“ ЕООД, както
и с граждански договор за управление, по силата на който е приела да
извърши дейност като управител на „Адикт-84“ ЕООД и наред с това е била и
счетоводител на дружеството. Следователно въпросното лице Е. Р. към
инкриминирания период е била юридически и фактически овластена и поради
това е била компетентна да формира волята на дружеството, да взема решения
за неговата дейност и да го представлява пред всички лица и органи.
Същевременно по делото липсват каквито и да е било доказателства за това,
че осъденото лице Е. Р. е ползвала търговския обект на дружеството, за да
предлага за продажба иззетите стоки - предмет на престъплението по чл.172б
от НК, в качеството й на физическо лице, т. е. да го прави от свое име или в
друго качество, изключващо връзката й с „АДИКТ-84“ ЕООД. В проведен
разпит в хода на проведено разследване Е. Р. е заявила, че тя е счетоводител и
управител на дружеството, което се занимава с търговия, че именно тя се
занимава с покупката и определянето на цените на предлаганите облекла /л.
49 – л. 50 от ДП/. Тези обстоятелства се потвърждават и от разпитите на
свидетелите К. И. /л.41– л.42 ДП/, И. Ст. /л.43–л.44 ДП/ и С. И. /л.45–л.48 ДП/.
По тези съображения Решение С-203/2021 г. на Съда на Европейския съюз се
явява неотносимо към настоящия казус.
В заключение, въззивната инстанция прие, че атакуваното
първоинстанционно решение, с което на юридическото лице „АДИКТ-84“
ЕООД – Нова Загора на основание чл.83а, ал.1 от ЗАНН е наложена
имуществена санкция в размер на сумата 6845 лева, представляваща непряка
имуществена облага от престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, извършено от
неговия фактически управител и представляващ Е. Р. съгласно граждански
договор за управление от 10.05.2021 г., е обосновано и законосъобразно и
като такова следва да се потвърди.
При осъществената въззивна проверка на обжалваното решение
апелативният съд не откри нарушения, допуснати в първоинстанционното
9
производство, които да се явяват съществени по смисъла на чл.83д, ал.4, т.1 от
ЗАНН и да налагат отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане от първата инстанция или да обосновават изменение на
решението съгласно чл.83д, ал.4, т.4 от ЗАНН или отказ за налагане на
имуществена санкция съгласно чл.83д, ал.4, т.3 от ЗАНН.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.83д, ал.4, т.5 от
ЗАНН, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №307 от 03.12.2024г. по АНД №999/2024г. на
Бургаския окръжен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10