Р Е Ш Е Н И Е
№981 29.05.2019г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 3097 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство е по реда на чл.156-161 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Делта Мебел Груп“ЕООД,
ЕИК-*********, с адрес: гр.Бургас 8000, ул.Яким Якимов №29, против ревизионен акт (РА)
№ Р-02000218000922-091-001/06.08.2018г., издаден от Г. Д. П. на длъжност
началник-сектор, възложил ревизията и Донка Николова Желева на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение №
232/22.10.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при Централно управление на Националната
агенция за приходите (ДОДОП), с който са му определени
задължения – отговорност по реда на чл.177 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), за задължения на „ДМГ Мебел“ЕООД за ДДС в общ размер на 164`204,42
лева, за данъчни периоди м.05.2015г., м.12.2015г., м.01.2016г., м.02.2016г.,
м.03.2016г., м.04.2016г. и м.05.2016г., от които главница в размер на 132`383,71
лева и лихви за просрочие в размер на 31`820,71 лева.
Жалбоподателят счита, че ревизионният акт е на първо място нищожен, както и незаконосъобразен,
неправилен и необоснован, поради което иска прогласяване на нищожността му,
респективно неговата пълна отмяна. Заявява, че на дружеството вече е била извършена друга
ревизия за задължения за ДДС, приключила с РА № Р-02000217003511-091-001/23.11.2017г. (л.16), който не е бил обжалван и е влязъл в сила. Определеният данък по
този РА е бил платен в полза на ТД на НАП-Бургас с платежно нареждане от
08.12.2017г. (л.15). Поради това настоящата ревизия се явява повторна за същия
период за който дружеството вече е било ревизирано, но тя не е била възложена по
реда на чл.133-134 от ДОПК, а по общия ред на чл.112-113 от ДОПК, което намира
за недопустимо особено с оглед различните органи които възлагат тези ревизии.
Основания за този извод черпи от позоваването на решения на ВАС, които счита за
трайна негова практика. Намира също, че в хода на настоящото ревизионно
производство са допуснати и други процесуални нарушения, изразяващи се в
неспазването на сроковете за извършване на ревизията по чл.114 от ДОПК и
невръчването на последващата заповед за изменение на
първоначалната заповед за възлагане на ревизията. По отношение предпоставките
за реализиране на отговорността по чл.177 от ЗДДС счита, че не е доказано
наличието субективния елемент, а освен това същият е квалифициран и по двете му
проявни форми – „знае и длъжно да знае“, като остава
неясно коя от тях е приета от ревизиращия екип. Твърди също, че „Делта Мебел
Груп“ЕООД и „ДМГ Мебел“ЕООД не са свързани лица по смисъла на § 1, т.3 от ДР на
ДОПК след 26.11.2012г., органите по приходите не са изследвали обстоятелствата
по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДДС относно внасянето на ДДС от предходен доставчик, а
облагаемите доставки не са привидни, нито заобикалят закона, нито са на цена,
която значително се отдалечава от пазарната.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател
се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат И.Т.
***, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и желае присъждане на
направените по делото разноски по представен нарочен списък, в който не
фигурира искане за заплащане на адвокатско възнаграждение. Представя писмена
защита в която доразвива тезите си.
Ответникът по жалбата – директор на ДОДОП,
чрез процесуалните си представители юрисконсулти Е.Т. и Т.Ж., оспорва жалбата като
неоснователна и пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 4172 лева.
Административен
съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени твърденията на страните във
връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна
следното:
Ревизионното
производство започнало с издаване на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-02000218000922-020-001/16.02.2018г. (л.104), издадена от заместник на Г. Д.
П. на длъжност началник-сектор при ТД на НАП-Бургас. Със същата на основание
чл.112-113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на „Делта Мебел
Груп“ЕООД, с предмет: отговорност по чл.177 от ЗДДС за задължения ДДС по
доставки, извършени от „ДМГ Мебел“ЕООД за периода от 01.05.2015г. до
31.05.2016г. по конкретно посочени фактури. Заповедта е подписана с електронен
подпис, като по преписката единственото отбелязване за връчването й е извършено
в описа на л.274, с който е посочено, че ЗВР е връчена на 07.03.2018г. като
електронно генериран документ. Дружеството-жалбоподател също заявява в жалбата
си до съда, че ЗВР му е връчена на 07.03.2018г., поради което съдът приема този
факт за установен с отбелязването в описа и признанието на жалбоподателя на
основание чл.175 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Срокът на ревизията е двумесечен
от датата на връчване на заповедта и следвало да бъде осъществена от Донка
Николова Желева, на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията и Георги Евгениев Маринов, старши инспектор по приходите.
По преписката е
представена заповед за изменение на ЗВР № Р-02000218000922-020-002/08.05.2018г.
(л.103) на същия орган по приходите, подписана като електронен документ, с
която срокът на ревизията е продължен до 07.06.2018г. За тази заповед по цитирания
опис на л.274 (задна страна) е отбелязано, че е връчена на 08.05.2018, но
дружеството-жалбоподател оспорва тя да му е била връчена. Заради липсата на
надлежни доказателства по преписката – удостоверение по чл.30, ал.6 от ДОПК за
проведеното електронно съобщаване, съчетано с оспорването на връчването от
страна на жалбоподателя, съдът приема, че тази заповед за изменение на ЗВР не е
надлежно връчена на ревизираното лице.
По делото е
приложена заповед №РД-1/02.01.2018г. (л.38) на директора на ТД на НАП-Бургас,
издадена на основание чл.11 от ЗНАП, като същата вменява правомощия на органа
по издаване на заповеди за възлагане на ревизии, включително и определя реда за
заместването му, който в случая е спазен.
За резултатите
от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад (РД) Р-02000218000922-092-001/09.07.2018г.
(л.89), издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Бургас, овластени със ЗВР. Съгласно цитирания опис, същият е връчен
на 09.07.2018г., като този факт не се оспорва от жалбоподателя, поради което
съдът приема, че докладът е надлежно връчен, по аргументите изложени от съда за
връчването на ЗВР. РД също е подписан с електронни подписи от неговите
съставители. Срещу доклада „Делта Мебел Груп“ЕООД не е подало възражение.
Ревизията
приключила с издаване на РА № Р-02000218000922-091-001/06.08.2018г. (л.83),
издаден от Г. Д. П. на длъжност началник-сектор, възложил
ревизията и Д. Н. Ж. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, компетентни на основание чл.119, ал.2 от ДОПК. С РА в тежест на „Делта
Мебел Груп“ЕООД са установени задължения по реда на чл.177 от ЗДДС, за
задълженията на „ДМГ Мебел“ЕООД за ДДС в общ размер на 164`204,42 лева, за
данъчни периоди м.05.2015г., м.12.2015г., м.01.2016г., м.02.2016г.,
м.03.2016г., м.04.2016г. и м.05.2016г., от които главница в размер на
132`383,71 лева и лихви за просрочие в размер на 31`820,71 лева. Актът е
подписан с електронни подписи от издателите си и е връчен на ревизираното лице
съгласно описа на 07.08.2018г. Връчването на РА не се оспорва от дружеството,
като то недоволно от констатациите в РА, е оспорило същия на основание чл.152
от ДОПК в рамките на законоустановения преклузивен
срок (съгл. входящия индекс на жалбата – л.271) с твърдения, че РА е
незаконосъобразен..
С решение №
232/22.10.2018г. (л.31) директорът на ДОДОП-Бургас потвърдил ревизионния акт. За
да постанови решението си решаващият орган приел въз основа на установената в
хода на ревизията фактическа обстановка, че са изпълнени кумулативно
предвидените елементи на фактическия състав на чл.177, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и
отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана правомерно. Обсъдил е
както установените факти и основанията за реализиране на тази отговорност, така
и възраженията на жалбоподателя, като намерил същите за неоснователни. Решението
е подписано със саморъчен подпис от директора на ДОДОП-Бургас. Връчено е по
електронен път и видно от приложеното по делото удостоверение за връчването му
(л.30), е получено от жалбоподателя на 22.10.2018г. Жалбата срещу него е
подадена чрез пощенски оператор на 06.11.2018г., видно от разписката (л.12),
т.е. след изтичането на срока за обжалване, но с определение №
2785/28.11.2018г. по делото настоящият съд възстанови срока за обжалване на
основание чл.161, ал.1 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, поради ангажирането на
доказателства за провеждането на лечение от управителя на дружеството в този
период.
Във връзка с
предмета на спора, в хода на извършената ревизия е установено, че „Делта Мебел
Груп“ЕООД в проверявания период извършвало търговска дейност, като притежавало
цех за производство на мебели, врати от масив, дървесина и ПДЧ в гр.Айтос,
ул.Гоце Делчев № 48 и нает магазин за продажба на мебели в гр.Бургас, ул.Кирил
и Методий №37. Съгласно информацията в търговския регистър дружеството е
учредено на 29.09.2009г. от турския гражданин, постоянно пребиваващ в България,
Н. Х. А., с наименование „Делта Мебел
Ф“ЕООД и седалище гр.Айтос, ул.Гоце Делчев № 48. Три месеца след учредяването
бил приет нов съдружник – „Делта мебел груп“ЕООД с
ЕИК-********* и представляващ М. Х. М.. Новият съдружник апортирал
собствени активи в „Делта Мебел Ф“ЕООД с пазарна цена 999`800,00 лева,
представляващи производствен терен, сгради, складове и цех в гр.Айтос, 8
товарни автомобили и един автобус. С апортираните
активи се увеличил капитала на „Делта Мебел Ф“, което се преобразувало в ООД,
считано от 12.01.2010г. Десет дни
по-късно новият съдружник „Делта мебел груп“ЕООД с
ЕИК1102146229 прекратил участието си като съдружник в „Делта Мебел Ф“ООД и
прехвърлил дяловете си на Н. Х. А.. Четири години по-късно – на 21.02.2014г. Н.
Х. А. продал всички дялове, които притежавал в капитала на „Делта Мебел Ф“ ЕООД
на Ш. Х. А., която с протоколно решение от 12.11.2014г. променила
наименованието на дружеството – от „Делта Мебел Ф“ЕООД на „Делта мебел груп“ЕООД и бил избиран нов управител – М. М. М. Последният
бил управител на „Делта мебел груп“ЕООД до
02.12.2015г., когато едноличният собственик на капитала Ш. Х. А. вписала
промяна в търговския регистър – избор на нов управител – Р. Н. М.. С договор от
23.08.2016г. Ш. Х. А. чрез пълномощника си М. Х. М. продала на Р. Н. М.
всичките си дялове от „Делта мебел груп“ЕООД.
Ревизиращият
екип изискал от „Делта Мебел Груп“ЕООД копия на фактури във връзка с получени
от него доставки от „ДМГ Мебел“ ЕООД за периода 01.05.2015г.-31.05.2016г.,
както и други документи във връзка с тях. На 21.05.2018г.
дружеството-жалбоподател представило на проверяващите исканите фактури,
документи свързани с плащанията по тях без една, две счетоводни справки относно
заприходяването на закупените по фактурите стоки и
писмени обяснения. (л.152-160). Съгласно последните предмет на фактурите са
материали за производството на мебели /МДФ, фурнири, профили, иглолистен
материал, ЛПДЧ, летви от чам, первази, каси, уплътнения, панели и панти за
врати и дръжки розетка/, които са съхранявани в база, собственост на „Делта
Мебел Груп“ЕООД, находяща се на адрес гр.Айтос,
ул.Гоце Делчев“ № 48, т.е. в неговия цех. Последното е посочено като причина
към фактурите да не са приложени придружаващи транспортни документи, понеже не
се е налагало транспортиране на стоката.
Ревизиращият
екип първоначално направил опит да извърши насрещна проверка на „ДМГ Мебел“ЕООД,
който останал на без резултат, тъй като дружеството не било намерено на адреса
(вж. протоколите на л.161-167). Впоследствие лицето Динко Тодоров Иванов, който
бил управител на „ДМГ Мебел“ЕООД за периода 26.11.2012г.-17.10.2016г.,
представил на проверяващите копия от фактурите, издадени от „ДМГ Мебел“ЕООД и
документи за плащанията по тях (л.175-183), които са идентични с тези
представени от „Делта Мебел Груп“ЕООД. Представени били и приемо-предавателни
протоколи към фактурите и копие от жалба до Прокуратурата от 2012г., изходяща
от Ф. Ш. Х. в качеството й на пълномощник и на двете дружества, съдържаща
оплаквания от неправомерни действия на счетоводителя, обслужвал двете дружества
през предходен период.
След проверка в
информационните масиви на НАП ревизиращият екип установил, че дейността на „ДМГ
Мебел“ЕООД също била свързана с производство и търговия с мебели, извършвана
в производствена база в гр.Айтос, и магазини за мебели в гр.Несебър и
гр.Бургас. Дружеството е вписано в търговския регистър на 16.02.2010г. с едноличен
собственик и управител Р. Н. М. и седалище в гр.Айтос, ул.Гоце Делчев № 48. От
26.11.2012г. едноличен собственик и управител на „ДМГ Мебел“ЕООД станал Д. Т.
И., който непосредствено след това упълномощил Ф. Ш. Х. с генерално пълномощно
от 28.11.2012г. да представлява дружеството. Ф. Х., от своя страна, упълномощила
счетоводна къща „Мер консулт“ЕООД и нейни служители
да представляват „ДМГ Мебел“ЕООД пред НАП, НОИ, Агенция по вписванията и др.
като съставят, подават и получават документи, свързани с правата и задълженията
на дружеството. Променило се и седалището на дружеството-доставчик – в
гр.Айтос, ул.И. Карагеоргиев № 38. Д. Т. И. бил едноличен собственик до
03.10.2016г., когато продал дяловете си от „ДМГ Мебел“ЕООД на турския гражданин
М. М. С.
„ДМГ Мебел“ЕООД
отразило в дневниците си за продажби по ЗДДС процесните седем фактури, издадени
на „Делта Мебел Груп“ЕООД в съответните данъчните периоди. Освен тези доставки
към ревизираното лице за периода от 01.01.2015г. до
31.01.2017г. „ДМГ Мебел“ ЕООД е декларирало само още една доставка към друг
клиент, а именно по фактура № 348/08.10.2015г. с данъчна основа 1`365,00 лева и
ДДС 273,00 лева към „Айгипс България“ЕООД.
С протокол №
0930382/03.06.2018г. (л.184) към доказателствения
материал по настоящата ревизия са приобщени доказателства, събрани в хода на
друго ревизионно производство – протокол за извършена насрещна проверка на „ДМГ
Мебел“ЕООД № П-020028171185761-141-001/03.04.2018г. (л.186) ведно с
приложенията към него. С хода на същата е било поискано разкриване на банковата тайна за всички банкови сметки на „ДМГ Мебел“ЕООД в
конкретни банки. Съгласно информацията представена от „Интернешънъл Асет Банк“АД, със средствата от
банковите сметки на „ДМГ Мебел“ЕООД са
имали право да се разпореждат законния представител на дружеството Д. Т. И. и
упълномощените от него лица М. Х. М. и Ф. Ш. Х.. Последната е посочена и като
единственото лице с право да се разпорежда със средствата в сметката в
„Българо-американска кредитна банка“АД. Органите по приходите са установил, че
Ф. Ш. Х. е изтеглила внесените суми от
„Делта Мебел Груп“ЕООД за плащанията по четири от процесните седем фактури – № №
349/30.12.2015г., 350/18.01.2016г., 351/20.02.2016г. и 352/02.03.2016г. още в
същия ден, в който са били преведени сумите. (л.210-214). Относно плащането по
останалите две от седемте процесни фактури – № № 353/07.04.2016г.
и 354/13.05.2016г., издадени от „ДМГ Мебел“ЕООД, за което са представени
документи и от двете страни, че е извършено по сметка на доставчика в „Банка ДСК“ЕАД,
съгласно получения отговор от тази банка след издаването на ревизионния доклад,
правото да се разпорежда със средствата по откритата в тази банка сметка отново
е било на Ф. Ш. Х.. Органите по приходите установили, че сметката в „Банка ДСК“ЕАД
била открита на 02.08.2016г. за целите на плащането по посочените фактури и
закрита на следващия ден – 03.08.2016г. Плащането по фактури № № 353/07.04.2016г.
и 354/13.05.2016г. било извършено чрез вноска в брой на сума в размер на 153`666,78
лева, направена от М. Х. М. на 02.08.2016г. На следващия ден сметката била
закрита, при което Ф. Ш. Х. изтеглила изцяло получената сума.
Контролните
органи установили също, че счетоводното обслужване на „Делта Мебел Груп“ЕООД и
„ДМГ Мебел“ЕООД в ревизирания период било извършвано от едно и също лице – „Мер Консулт“ЕООД. СД по ЗДДС също са подадени с един и същ
квалифициран електронен подпис с автор А. К. Е., от един и същ IP – 5.104.184.96
и електронен адрес – interconsult_eood@abv.bg.
От справка в
ЕСГРАОН проверяващите установили, че всички посочени по-горе физически лица –
еднолични собственици, съдружници, управители,
упълномощени лица на „Делта Мебел Груп“ЕООД и „ДМГ Мебел“ЕООД са свързани лица
по смисъла на §1, т.3, буква „а“ от ДР на ДОПК – роднини по права линия и
сватовство, както следва:
·
Ф. Ш. Х. е майка на М. Х. М. и Ш. Х. А.
·
М. Х. М. е съпруг на Р. Н. М.
·
Ш. Х. А. е съпруга на Н. Х. А..
При така
установените факти ревизиращият екип приел, че е налице хипотезата на чл.177 от ЗДДС за ангажиране отговорност на „Делта Мебел Груп“ЕООД за дължимия и невнесен
данък от неговия доставчик „ДМГ Мебел“ЕООД по седемте фактури № № 347/29.05.2015г.,
349/30.05.2015г., 350/18.01.2016г., 351/20.02.2016г., 352/02.03.2016г.,
353/07.04.2016г. и 0.354/13.05.2016г., доколкото ревизираното дружество е
ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с
дължимия и невнесен данък от доставчика. Прието е, че „Делта Мебел Груп“ЕООД е
знаело, че данъкът няма да бъде внесен от „ДМГ Мебел“ЕООД, предвид
гореописаната свързаност на тези лица.
Обсъждайки
направените пред него възражения от дружеството-жалбоподател, директорът на
ДОДОП приел, че процесният РА е издаден от компетентните органи по чл.119, ал.2
от ДОПК и са налице предпоставките за ангажиране на отговорност по чл.177 от ЗДДС за задълженията на „ДМГ Мебел“ЕООД. Приел за безспорно установено, че „Делта
Мебел Груп“ЕООД като регистрирано по ЗДДС лице, било получател по облагаеми
доставки, отразени във фактури, издадени от „ДМГ Мебел“ ЕООД, което също било
регистрирано лице. „Делта Мебел Груп“ЕООД ползвало право на приспадане на
данъчен кредит за тези доставки, като същевременно доставчикът „ДМГ Мебел“ЕООД не е внесъл
ефективно дължимия данък, който пряко е свързан с приспаднатия данъчен кредит.
Последното дружество е подало справка-декларация по ЗДДС за съответните данъчни
периоди – м.05.2015г., м.12.2015г., м.01.2016г., м.02.2016г., м.03.2016г.,
м.04.2016г. и м.05.2016г. с резултат ДДС за внасяне общо в размер на 134`304,47
лева, от които невнесени останали 132`383,71 лева. За тези данъчни периоди
процесните седем фактури били единствените фактури за извършени доставки,
издадени от „ДМГ Мебел“ЕООД, с изключение на една. Изложени са разсъждения за
наличието и на двете хипотези на чл.177, ал.2 от ЗДДС, касаещи както знанието
на регистрираното лице, така и неговото задължение да знае, че данъкът няма да
бъде внесен.
Знанието е обосновано
със свързаността на двете дружества, счетоводното им обслужване и плащането на
доставките. Изрично е посочено, че поведението на Ф. Ш. Х. и съответно на М. Х.
М., респективно Р. Н. М. от страна на „Делта Мебел Груп“ЕООД, е целяло
платените суми по процесните фактури, които съдържат и дължимия ДДС, предмет на
констатациите на обжалвания РА, да не могат да бъдат ползвани за плащане на
публичните задължения на „ДМГ Мебел“ЕООД в т.ч. и задълженията му за ДДС за
процесните данъчни периоди. От това е направен извод, че двамата управители М.
Х. М. и Р. Н. М. са извършили плащанията след уговорка с Ф. Ш. Х. по съответна
сметка на съответна дата, защото не биха могли да знаят какви са новооткритите
банкови сметки на „ДМГ Мебел“ЕООД и кога точно са открити, за да извършат
преводите на суми за плащане по процесните фактури и Фатме Шабан Хасан веднага
да ги изтегли. От последното е направен извод и за заобикаляне на закона, което
реализира презумпцията на чл.177, ал.3, т.2 от ЗДДС, което е основание за
ангажиране на отговорността по чл.177 от ЗДДС по втората предпоставка на ал.2
на същия член – „длъжно да знае“.
По искане на
жалбоподателя съдът допусна извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещото
лице С.А., която потвърждава, че „Делта Мебел Груп“ЕООД е ползвало право на
данъчен кредит по фактури издадени от „ДМГ Мебел“ЕООД, както следва: 1.Фактура
№ 347/29.05.2015г. на стойност 18`800,00 лева и ДДС 3`760,00 лева; 2.Фактура № 349/30.12.2015г.
на стойност 86`250,00 лева и ДДС 17`250,00 лева; 3.Фактура № 350/18.01.2016г.
на стойност 106`188,00 лева и ДДС 21`237,60 лева; 4.Фактура № 351/20.02.2016г.
на стойност 83`350,00 лева и ДДС 16`670,00
лева; 5.Фактура № 352/02.03.2016г. на стойност 249`313,00 лева и ДДС 49`862,60
лева; 6.Фактура № 353/07.04.2016г. на стойност 3`490,65 лева и ДДС 698,13 лева
и 7.Фактура № 354/13.05.2016г. на стойност 124`565,00 лева и ДДС 24`913,00 лева.
Според вещото
лице начисленият, но невнесен ДДС от „ДМГ Мебел“ЕООД,
съгласно справките-декларации по ЗДДС е общо в размер на 134`391,33 лева. За в.л.
А. е било невъзможно да установи внесен ли е бил ефективно от предходните
доставчици дължимия ДДС, като тя е посочила средна пазарна
цена само за част от артикулите по фактурите, за които е имало достатъчно достатъчно описателна информация, като за същите посочените
във фактурите цени на описаните артикули не се отклоняват от пазарните такива.
При така
установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна
проверка на валидността и законосъобразността на РА в оспорената му част,
съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК във връзка § 2 от ДОПК, намира от правна
страна следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния
съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
В настоящото
производство съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността
и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и
материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във
фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК
орган по приходите, като доказателство в тази насока е заповед №РД-1/02.01.2018г.
на директора на ТД на НАП-Бургас, с която са определени органите по приходите,
които могат да издават заповеди за възлагане на ревизии. Спазена е формата по
чл.120, ал.1 от ДОПК. При постановяването на ревизионния акт не се констатират
съществени нарушения на процесуалните правила.
По отношение на
възражението на жалбоподателя за липса на компетентност на органите, издали
ревизионния акт, тъй като за същия период е налице влязъл в сила ревизионен акт
на дружеството, задълженията по който могат да бъдат изменяни само по реда на
чл.133-134 ДОПК, а не чрез възлагане на нова ревизия, същото се преценя като
неоснователно, тъй като с настоящия ревизионен акт е установено специфични
данъчно задължение, което е различно от данъчните задължения или задълженията
за осигурителни вноски. За разлика от влезлия в сила ревизионен акт на „Делта
Мебел Груп“ЕООД под № Р-02000217003511-091-001/23.11.2017г., процесният
ревизионен акт ангажира отговорността на дружеството за задължения на трето
лице – неговия доставчик „ДМГ Мебел“ЕООД.
В случая не е
налице идентичност между обхвата на първото ревизионно производство за
установяване на задълженията на ревизираното лице по ЗДДС и на процесната
ревизия за ангажиране на солидарната му отговорността по чл.177 от ЗДДС за
заплащане на задълженията за ДДС на друго лице. Съгласно чл.113, ал.1, т.5 ДОПК
в заповедта за възлагане на ревизия по общия ред се посочват видовете
ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на
ревизираното лице, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл.14, т.1 и
2 от ДОПК. Същевременно, разпоредбата на чл.177, ал.2 от ЗДДС препраща към реда
на чл.117-120 от ДОПК, но сочи, че чрез него се реализира солидарната
отговорност на регистрирано лице за чуждо данъчно задължение, т.е. установява
се отговорност за задълженията на други задължени лица по смисъла на чл.14, т.3
от ДОПК. Именно различното основание за възникване на задълженията на лицето, в
първия случай като негов носител, а във втория случай като отговорно за
задължението на друг носител, мотивира извода, че предметният обхват на първото
и последващото ревизионно производство е различен.
Това следва и от обстоятелството, че при първата ревизия не са анализирани
предпоставките за ангажирането на солидарната отговорност на дружеството по
чл.177 от ЗДДС, а единствено са преценявани условията за признаване на правото
на приспадане на данъчен кредит в качеството му на получател. Поради това не е
необходимо и да бъде извършвано изменение на задълженията по първоначално
издадения ревизионен акт по реда на чл.133-134 от ДОПК, каквито доводи са
развити в жалбата. В този смисъл е новата съдебната практика, която се споделя
от настоящия състав. (Вж. решение № 11462/28.10.2016г. по адм.д.№ 7125/2016г.,
ВАС, VІІІ о.; решение № 8248/ 28.06.2017г. по адм.д.№ 13147/2016г., ВАС, І о.;
решение № 12658/ 23.10.2017г. по адм.д.№ 8288/2016 г., ВАС, VIII о. и др.).
Част от посочената съдебна практика от жалбоподателя касае различни казуси, а
не за реализиране на отговорност по чл.177 от ЗДДС (напр. решение №
3736/19.03.2013г. по адм.д.№ 10445/2012г., ВАС, VIII о.; решение №
4584/31.03.2011г. по адм.д.№ 10004/2010г., ВАС, I о.; решение № 1536/05.02.2010г.
по адм.д.№ 12575/2009г., ВАС, I о.; решение № 2819/26.02.2014г. по адм.д.№
9559/2013г., ВАС, I о.), а решение № 15526/18.12.2014г. по адм.д.№
12486/2014г., ВАС, VIII о. се квалифицира като изоставена практика.
По отношение на
възражението за невръчването на заповедта за изменение на първоначалната
заповед за възлагане на ревизията, както се посочи в обстоятелствената част на
настоящото решение, от ангажираните доказателства по преписката действително не
може да се установи заповедта за изменение на ЗВР да е надлежно връчена на
ревизираното лице, но това процесуално нарушение не може да бъде квалифицирано
като съществено. Съгласно правната теория и константната съдебна практика,
съществени са само тези процесуални нарушения, които са ограничили или изцяло
са лишили някоя от страните по делото от участие в производството и от защита
на правата й, както и когато ако не бяха допуснати би се достигнало до друг
изход на правния спор. Настоящия случай не е такъв. Жалбоподателят не е бил
лишен от възможността да участва в производството и да представя доказателства.
Със заповедта за изменение на ЗВР само е удължен срокът на ревизията, като аргумент
от чл.113, ал.3 от ДОПК връчването ЗИЗВР
не е условие за действието. Съществена е отликата с връчването на
първоначалната ЗВР, която поставя началото на ревизията – чл.114, ал.1, изр.1
от ДОПК. (Вж. решение № 5827 от 17.04.2019г. на ВАС по адм.д.№ 15381/2018 г., I
о.). Правата на ревизирания субект не са били нарушени по никакъв начин, тъй
като той имал възможност и е реализирал правото си да обжалва РА по
административен и съдебен ред, в които производства са му били предоставени
всички процесуални права, включително да прави възражения и да ангажира
доказателства.
Досежно твърдяното неспазването на сроковете за извършване на
ревизията по чл.114 от ДОПК с по един ден – 07.05.2018г., вместо 08.05.2018г. за
издаване на заповед за изменение на ЗВР, 08.07.2018г., вместо 09.07.2018г. за
издаването на ревизионния доклад, следва да бъде посочено, че нормата на чл.22,
ал.1, т.6 от ДОПК изрично указва, че срокът, който се брои на дни, се изчислява
от деня, следващ деня, от който започва да тече срокът, а не от същия ден. Следователно
посочените от жалбоподателя срокове, а и всички други такива, които са изтекли
в хода на настоящото производство, са спазени.
Неоснователно е и възражението за
неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл.177, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице,
получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго
лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко
или косвено с дължимия и невнесен данък. Получателят следва да е ползвал
правото на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения
данък.
Предпоставките, регламентирани с посочената норма са доказани. Получателят
по облагаемите доставки,
удостоверени с процесните седем фактури е ползвал право на приспадане на
данъчен кредит по тях, като именно по тези доставки дължимият ДДС не е бил
внесен от доставчика.
Доказани са и
предпоставките, кумулативно изискуеми и регламентирани с нормата на чл.177, ал.2 от ЗДДС. Според този текст,
отговорността се реализира, когато регистрираното лице, в настоящия случай
жалбоподателят, е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен
и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117-120 от ДОПК.
В случая, органът по приходите е ангажирал доказателства, въз основа на които може да се направи несъмнен извод за знание у ревизираното лице, че ДДС няма да бъде внесен. Тези доказателства касаят правната организация на жалбоподателя и „ДМГ Мебел“ЕООД, извършваната от тях търговска дейност за периода, начина на представителство, счетоводно обслужване. С
ам по себе си фактът, че за периода, през който са
издадени фактурите, двата търговски субекта са били представлявани по
пълномощие от близки роднини е
достатъчен, за да се направи извод за знание у „Делта мебел груп“ЕООД,
че дължимия по фактурите ДДС няма да бъде внесен от „ДМГ Мебел“ЕООД. Обстоятелствата за свързаност на лицата, участващи в двете дружества, което
обосновава извод за наличие на знание, са подробно изложени от ревизиращия екип,
подкрепени са от решаващия орган и бяха описани от съда по-горе. О тях
категорично следва извод за свързаност на двете дружества на основание § 1,
т.3, б.“а“, „г“ и „ж“ от ДР на ДОПК, поради което аргументите на жалбоподателя,
че наличието на знание не е доказано от органите по приходите, се явяват
неоснователни и не могат да бъдат споделени.
Предвид
ангажирането на отговорността на „Делта мебел груп“ЕООД
при условията на първата хипотеза на чл.177, ал.2 от ЗДДС не следва да бъдат
обсъждани оплакванията на касатора свързани с втората хипотеза по чл.177, ал.2
от ЗДДС – регистрираното лице е било длъжно да знае, което предполага наличието
на обстоятелствата по чл.177, ал.3 от ЗДДС. Направените твърдения, свързани с
реалност на доставките между двете дружества и извършването им по пазарни цени,
са неотносими към правния спор. Един от елементите на фактическия състав на
отговорността по чл.177 от ЗДДС е регистрираното лице получател по облагаема
доставка да е ползвало право на приспадане на данъчен кредит. Както бе
посочено, в случая няма спор, че „Делта мебел груп“ЕООД
е упражнило право на данъчен кредит по фактурите издадени от „ДМГ Мебел“ЕООД и
това се явява предпоставка за ангажиране на солидарната му отговорност по
чл.177. По тази причина са неотносими и исканията за събиране на доказателства дали
предходните доставчици на „ДМГ Мебел“ЕООД са внесли ДДС, защото хипотетично са
имали право да ползват данъчен кредит при продажбите на това дружество. Важното
е в случая, че „ДМГ Мебел“ЕООД не е внесло ДДС по процесните фактури, а по този
факт страните не спорят.
По изложените
съображения, съдът, намира оспорването за неоснователно.
С оглед изхода на спора, в
полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и чл.8, ал.1, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер
на 4172,04 лева, при установения материален интерес от 164`204,42 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми
състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Делта Мебел Груп“ЕООД, ЕИК-*********,
с адрес: гр.Бургас 8000, ул.Яким Якимов №29, против ревизионен акт №
Р-02000218000922-091-001/06.08.2018г., издаден от Г. Д. П. на длъжност
началник-сектор, възложил ревизията и Д. Н. Ж. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 232/22.10.2018г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при
Централно управление на Националната агенция за приходите, с който са му
определени задължения – отговорност по реда на чл.177 от ЗДДС, за задължения на
„ДМГ Мебел“ЕООД за ДДС в общ размер на 164`204,42 лева, за данъчни периоди
м.05.2015г., м.12.2015г., м.01.2016г., м.02.2016г., м.03.2016г., м.04.2016г. и
м.05.2016г., от които главница в размер на 132`383,71 лева и лихви за просрочие
в размер на 31`820,71 лева.
ОСЪЖДА „Делта Мебел Груп“ЕООД, ЕИК-********* да заплати на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите,
сумата 4172,04 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: