Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 23.10.2019г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на единадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря ЙОРДАНКА АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 2619 по описа за 2018г. и като обсъди:
Предявен иск с правно снование чл. 422 ГПК, чл. 79, 86, 99 ЗЗД.
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Хенрик Ибсен “ № 15 ет.7
моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено вземането на ищеца по
отношение на Л.З.А., с посочен адрес за призоваване гр. Асеновград, ул.
„Лале баир“ № 49 по заповед за
изпълнение издадена по ч. гр. д. 1969/2018г на АРС в размер на 589лв главница, ведно със законната лихва
от давата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,
169,44лв лихва за забава уговорена в договора за периода от 21.09.2015г до
07.08.2018г. Твърди, че на 20.08.2015г между ответника и БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД е сключен договор за потребителски кредит CREX-11408677, по силата на който на
ответника е отпуснат кредит в размер на 589лв под формата на финансиране на
избрани стоки. Кредитополучателят, ответник в производството се е задължил да
възстанови предоставената сума на 12 месечни погасителни вноски съгласно
погасителен план с падеж на цялото задължение - 20.08.2016г. На 10.01.2017г
между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ищеца е сключен договор за прехвърляне
на вземания, по силата на който вземането на кредитора към ответника е
придобито от ищеца. Ищецът е бил упълномощен от прехвърлителя да уведоми
длъжника за прехвърляне на вземането, а изпратеното уведомление до ответника е
върнато в цялост. Ищецът се е снабдил със ЗИ за вземането си в образуваното ч
гр д 1969/2018г на АРС. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски
в заповедното и настоящото производство.
Ответникът чрез назначения му особен предсавител
оспорва иска като неоснователен. Счита твърденията на ищеца за предаване на
уговорената сума на кредитополучателя за
недоказани, поради което и за последния не е възникнало задължение да
върне заемната сума. Счита за недоказано и твърдението, че кредита е останал
непогасен. Заявява , че липсват
доказателства до длъжника да е било изпратено писмено уведомление за
прехвърляне на вземането на посочения в договора адрес. Счита на следващо
място, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърляне на
вземането, а поради обстоятелството, че
уведомлението за извършената цесия е връчено на ответника чрез назачения му
особен представител, извършеното прехвърляне няма как да стигне до знанието на
отвеника. Моли искът да се отхвърли.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: На 20.08.2015г между БНП ПАриба Пърсънъл
Файненс ЕАД гр София, в качеството на кредитор и Л.З.А. *** в
качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит CREX-11408677, по силата на
който на кредитополучателя е отпуснат потребителски кредит в размер на 589лв за
финансиране закупуването на хладилник INDESIT, която сума
кредитополучателят се е задължил да върне
на 11 вноски в размер на 57,19лв и една
изравняваща в размер на 57,12лв в срок до 20.08.2016г. Кредитополучателят е
удостоверил с подписването на договора получаването на финансираната
стока(чл.17). На 10.01.2017г между Фронтекс Интернешънъл ЕАД гр София и БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД гр София е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, с предмет на договора – вземанията, дължими на
продавача от длъжници деномирнирани в български левове, произтичащи от договори
за кредит, сключени от продавача с физически лица, ведно с привилегиите,
обезпеченията и другите им принадлежности, които вземания са определени и
уточнени в списък, образуващ Приложение № 1 неразделна част от договора(пар.1
чл.1). Вземането на кредитора към ответника фигурира под № 3615 в Приложение №
1(л.16-18). Продавачът е потвърдил
извършената цесия по реда на чл.99ал.3 ЗЗД и е упълномощил купувача да уведоми
длъжниците, посочени в Приложени № 1 към Договора за извършеното прехвърляне на
вземания(л.15,19). С ИМ е представено уведомление до ответника за извършената цесия.
Съгласно
заключението на допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като пълно компетентно и безпристрастно изготвено, в
счетоводството на БНП Париба Пърсънъл Фейненс С А клон България е заведена и
осчетоводена фактура с № **********/25.08.2015г на стойност 589лв, която е
заплатена на доставчика ПУЛСАР ЕООД. Експертът е констатирал, че до датата на
прехвърляне на вземането – 10.01.2017г в БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД няма
постъпили плащания по договор за потребителски кредит CREX-11408677, такива не
са отразени и при Фронтекс
Интернешънъл ЕАД след 10.01.2017г. Като размер на задължението по
договора за кредит е посочена сумата от 589лв главница, лихва за забава за
периода 21.09.2015г до 07.08.2018г в размер на 169,44лв.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като
взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира предявените искове по чл.
422 от ГПК,79,99,86 ЗЗД - установителен иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че ответникът дължи
сумата по заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1969/2018г по описа на АРС. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д.
1969/2018г се установява, че установителният иск е допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок.
Разгледан
по същество. В
настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че има
вземане към ответника на основание валиден договор за прехвърляне на вземания, размера на претенциите си, както и че
ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Не е спорно по делото, а и
се установява от ангажираните писмени доказателства, че между ответника и БНП
Париба Пърсънъл Файненс е сключен е сключен договор за потребителски кредит
CREX-11408677/20.08.2015г, по силата на който на ответника е отпусната сумата
от 589лв за финансиране закупуването на избрана от кредитополучателя стока, а и
това се установява от представените и приети по делото(неоспорени от
ответника)писмени доказателства. От ответника се прави възражение на първо място, че не е била
предоставена сумата по договора за кредит. Това възражение е неоснователно.
Кредитополучателят е удостоверил с полагането на подписа си под договора за
кредит получаването на стоката, за чието финансиране е предоставен кредитът, а
стойността на стоката е заплатена от кредитора(ССчЕ). Възразява се на следващо
място, че дължимата сума по кредита е заплатена. Това възражение също е
неоснователно(ССчЕ). Възразява се на
последно място, че не е налице надлежно уведомяване на длъжника, тъй като
уведомлението за извършената цесия е връчено на назначения особен представител.
За да породи извършеното прехвърляне действие по отношение на длъжника, следва
до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор(чл. 99ал.4 ЗЗД).
Ищецът е бил упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия. Няма данни ответникът да е бил уведомен за
извършената цесия преди образуване на настоящото производство. Принципно
няма пречка уведомлението за извършената цесия да бъде връчено на длъжника,
ведно с книжата приложени с исковата молба(какъвто е настоящият случай). Ответникът
обаче е представляван от назначен от съда особен представител, комуто са били връчени съдебните книжа. Предаването на уведомлението за цесията на особения представител на ответника не може да се
приравни на уведомяване на длъжника поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда представител, което
се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани
до представлявания от него отсъстващ ответник. Ето защо настоящият състав
приема, че прехвърлянето на вземането не е породило действие спрямо длъжника,
поради което исковите претенции са изцяло
неоснователни и като такива, следва да се отхвърлят.
При този изход на делото сторените от ищеца разноски следва да останат
за негова сметка. Ответникът има право на разноски съобразно разпоредбата на
чл. 78 ал.3 ГПК, но липсват доказателства за направени такива.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД ЕИК200644029, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Хенрик Ибсен “ № 15 ет.7 за
признаване за установено вземането му по отношение на Л.З.А. ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр. Асеновград, ул.
„Лале баир“ № 49 по заповед за
изпълнение издадена по ч. гр. д. 1969/2018г на АРС в размер на 589(петстотин осемдесет и девет)лв
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, 169,44(сто шестдесет и девет лв и
четиридесет и четири ст)лв лихва за забава уговорена в договора за периода от
21.09.2015г до 07.08.2018г.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: