№ 910
гр. Стара Загора, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
в присъствието на прокурора К. Н. К.
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20225530102034 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че Районна прокуратура гр. Стара Загора,
образувала досъдебно производство № 1959 зм 1259/2016 г. по описа на
Първо РУ гр. Ст. Загора за извършено престъпление по чл.235, ал.1 от НК.
С постановление от 17.03.2017 г. срещу П. Д. П. било повдигнато и
предявено обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК и била
взета мярка за неотклонение подписка.
С обвинителен акт Районна прокуратура гр. Ст. Загора сезирала Районен
съд – Стара Загора в резултат, на което било образувано НОХД 1991/2017 г. с
присъда от 10.10.2018г. Районният съд в гр. Стара Загора признал за
невиновен П. и го оправдал за престъпление по чл.235, ал.1 от НК. Присъдата
била протестирана от Районна прокуратура Стара Загора и било образувано
ВНОХД № 1235/2018 г. на Окръжен съд Стара Загора. С решение от
18.12.2018 г. Окръжен съд – Стара Загора, потвърдила изцяло присъдата на
Районен съд – Стара Загора и решението било влязло в сила.
За времето, през което срещу него били водени горепосочените
1
производства П. бил претърпял болки и страдания, изразяващи се в
емоционално, психическо и физическо страдание. Не бил работоспособен и
не бил могъл да реализира трудови доходи, да се издържа и да помага на
семейството си. Самият факт, че имал образувано наказателно производство
срещу него му било действало негативно и го било тласкало към физическо и
психическо страдание.
Фактът, че имал образувано наказателно производство срещу него,
набързо се разгласил в малкото населено място, където живеел и по този
начин се уронил престижа, достойнството му и неговата чест и на
семейството му. Много трудно му било да възстанови доверието в хората.
Въпреки неговите обяснения, че по делото бил оправдан и била станала
грешка, то голяма част от хората не му повярвали, а близките му и до ден
днешен се отнасяли подозрително към него. Особено фрапиращ бил факта, че
П. се намирал в чувствителна възрастова група и предприетата репресия
спрямо него му оказала изключително влияние върху достойнството и честта.
Искането до съда е да осъди Прокуратурата на Република България да
заплати на ищецът обезщетение за причинените му нематериални вреди,
представляващи болка, страдания, чувство на безсилие, злепоставяне пред
обществото, близки и приятели, стрес, притеснение, тревожност, загуба на
самочувствие, изгубване на доверие в институциите, отражение върху
емоционално и психическо състояние, безсъние, загуба на часове от живота
му, по задължението му за участие в наказателното производство в размер на
5000 лв. и законната лихва от датата на влизане в сила на решението на
Окръжен съд – Стара Загора, 18.12.2018 г. до окончателно изплащане на
присъденото обезщетение, както и направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК представителят на Прокуратура на Република
България, е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за
неоснователност на исковите претенции, като излага следните съображения:
В конкретният случай воденото наказателно производство срещу П. П.
било приключило в разумен срок съобразно установената съдебна практика и
международните стандарти. От материалите по делото било видно, че спрямо
ищеца е била взета най – леката мярка за неотклонение „Подписка“, т.е.
повдигнатото обвинение не било променило в значителна степен обичайния
му начин на живот. Разследването по наказателното производство било
2
проведено в разумни срокове, като същото било приключило в рамките на
една година и седем месеца за двете фази на процеса. Ищецът П. П. не бил
ангажирал каквито и да било доказателства за твърдяното от него негативно
отражение върху общото му емоционално състояние. Тежестта на доказване
била за ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на
фактическите твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите,
както и за наличието на пряка причинно – следствена връзка между
претендираните неимуществени вреди и обвинението, по което е бил
оправдан от съда. В тази насока не били ангажирани доказателства за
влошено психично здраве, за причинени болки и страдания от психическо и
физическо естество. Ищецът П. твърдял, че в резултат от воденото срещу
него наказателно производство, за него били настъпили емоционални
увреждания в социален и личен план, изразяващи се в това, че воденото
срещу него наказателно производство оказало негативно влияние върху
честта и достойнството му, а фактът, че имал образувано наказателно
производство набързо срещу него се разгласил в малкото населено място,
където живеел, също така бил неработоспособен и не могъл да реализира
трудови доходи, да издържа и подпомага семейството си, като не били
ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно – следствена
връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и посочените
обстоятелства.В тази насока не бил представен доказателствен материал за
проблемите на ищеца, свързани с уронване на честта и достойнството му,
както и за връзката между наказателното дело и твърдените от ищеца
неимуществени вреди. Следвало да бъде отбелязано, че в подкрепа на
твърденията за настъпила неработоспособност и невъзможност за
реализиране на трудови доходи ищецът не бил представил доказателствен
материал, като видно от приложеното към исковата молба заверено копие на
присъдата по НОХД № 1991 по описа на Районен съд – Стара Загора за
2017год., към този период същият е бил безработен. В този смисъл ищецът не
бил ангажирал доказателства за това, че не бил могъл да реализира доходи, да
издържа семейството си, нито такива, че воденото производство е било
разгласено в малкото населено място, в което живеел.
Оспорва исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и по размер.
Липсвали ангажирани доказателства по време на процеса и в двете му
фази /досъдебната и съдебната/ органите на Прокуратурата да са
3
осъществявали действия извън правнорегламентираните.
Размерът на претенция бил силно завишен, прекомерен и не бил
съобразен, както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с трайно установената
съдебна практика. Съгласно посочената разпоредба, обезщетението за
неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. При
определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следвало да съобрази
такива обективни обстоятелства, каквито представлявали характер и степен
на увреждане, начин, обстоятелства при които било получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, тежестта на престъплението и
отражението, което образуваното и воденото наказателно производство било
породило репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца, сред
колегите и в обществото, върху психиката и физическото здраве на ищеца,
възраст на увредения, обществено и социално положение икономическия
растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта /в горния
смисъл била практиката на ВКС/ Р № № 391/12г , 1210/09г., 180/12г. и др., с
оглед спецификата на ФС на чл. 2, ал.1, т.З от ЗОДОВ.
Претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 5 000 лева било в разрез със съдебната практика по аналогични случаи
/включително и тази на ЕСПЧ/ и на икономическия стандарт в страната.
Искът за неимуществени вреди бил завишен и неотговарящ на твърдените
вреди и несъобразен с продължителността на наказателното производство.
Също така в депозираната искова молба не се сочили конкретните
ограничения, които бил претърпял ищеца във връзка с образуваното и водено
наказателно производство срещу него, приключило с оправдателна присъда.
Оспорва изцяло и претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 18.12.2018 г. –
датата на влизане в сила на решението на Окръжен съд – Стара Загора, с
което ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. В случая била
неоснователна претенцията за законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди да се претендира от 18.12.2018 г., тъй като при
доказана основателност на претенцията, законната лихва би била дължима
най – рано от 26.05.2019 г. /предвид факта, че исковата молба е била заведена
в PC – Стара Загора на 26.05.2022 година/. В тази връзка прави възражение за
4
погасяване по давност /която в случая била тригодишна/ на акцесорната
претенция за законова лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода от 18.12.2018 г. до 25.05.2019 г., на основание чл. 111, б. „в“ от
Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба било направено искане за присъждане на разноски по
настоящото дело, но в конкретния случай счита, че била приложима
хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. За да подлежали на обезщетение сторените
разноски, същите следвало не да били предполагаеми, а реални, тоест същите
следвало не само договорени, но и реално заплатени.
Прави се искане за приложение на чл. 5 ЗОДОВ.
Прави се искане за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни.
В съдебно заседание, ищецът и процесуалният му представител заявяват,
че поддържат исковата молба и изложените в нея доводи .
В съдебно заседание представителят на ответника оспорва исковете по
направените в отговора на исковата молба възражения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира
за установено следното:
По делото не е спорно, а и от приложените ДП № зм-1259/2016 г. по
описа на I РУ на ОД на МВР – Стара Загора, НОХД 1991/2017 г. на РС –
Стара Загора, ведно с ВНОХД № 1235/2018 г. на Окръжен съд - Стара Загора,
се установява, че:
На 22.12.2016г. е било образувано ДП № зм-1259/2016 г. по описа на I РУ
на ОД на МВР – Стара Загора с първото действие по разследването, видно от
протокол за оглед на местопроизшествие от 22.12.2016г. (л.8 и сл. от ДП).
С постановление от 17.03.2017г. по ДП № зм-1259/2016 г. по описа на I
РУ на ОД на МВР – Стара Загора (л. 19 от ДП) ищецът П. Д. П. е бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК и му е била
взета мярка за неотклонение „подписка“.
На 04.07.2017г. е бил внесен в РС – Стара Загора обвинителен акт, с
който П. Д. П. е бил предаден на съд и е било образувано НОХД
№1991/2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като с присъда от
5
10.10.2018 г. съдът е признал подсъдимия П. Д. П. за невинен за това, че на
22.12.2016 год. в землището на *********, община Стара Загора, местността
„************”, отдел 361, подотдел „С”, без редовно писмено позволително
отсякъл и взел от горския фонд дървета с обща кубатура 1,5 пространствени
кубични метра на обща стойност 72 лева - 0,90 пространствени кубични метра
от дървесен вид „зимен дъб” на стойност 46,20 лева и 0,6 пространствени
кубични метра от дървесен вид „акация” на стойност 25,80 лева, собственост
на ТП „Държавно горско стопанство” гр.Стара Загора, поради което го е
оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.235, ал.1 от НК.
С решение от 18.12.2018 г. по ВНОХД № 1235/2018 г. на Окръжен съд -
Стара Загора, Окръжният съд е потвърдил изцяло присъдата на Районен съд –
Стара Загора, което решение е окончателно.
Видно от представена по делото справка за съдимост, П. Д. П. е бил
осъждан по НОХД 1797/2008г на РС – Сливен за извършено престъпление по
чл. 316 във връзка с чл. 308, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 20, ал.4
НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3
месеца, изпълнението на което е било отложено, на основание чл. 66, ал.1
НПК, за срок от три години.
За изясняване на обстоятелствата във връзка с претърпени от ищеца
неимуществени вреди, вследствие воденото срещу него наказателно
производство, е разпитан един свидетел – Д. П. С. (баща на ищеца).
Свидетелят разказва, че действително преди 3-4 години синът му отишъл да
реже дърва, но от частен имот, а не от държавен горски фонд. Повдигнатото
срещу него обвинение за нещо, което не бил извършил, много го притеснило
– започнал да вдига кръвно, правили му ЕЕГ. Лекарят казал, че му няма нищо
на главата, а било страхова невроза. Приемал лекарства, но свидетелят не
знаел какви. На едно от съдебните заседания по наказателното дело дори не
успял да се яви, защото вдигнал кръвно 210 и го водили по спешност в
Медицински център „Дар“, сложили му системи. Бил много притеснен от
това, че ще го съдят. Около година и половина ходили на баячки, да му леят
куршум, да му баят с мъртви кости на хора. И като му направили това и му
минал стреса. Ищецът много отслабнал, станал друг човек. Свидетелят
разказва още, че и сега като го спрат за проверка, докато шофира, синът му се
разтрепервал. Жена му пък си помислила, че като викат П. в съда, делото
6
било за негово извънбрачно дете и го напуснала за няколко месеца, после се
върнала. Свидетелят разказва още, че синът му не е работил и не работи на
трудов договор, а си има животни и с тях се занимава. Синът му не бил съден
преди това дело за дървата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля в горепосочените части,
предвид това че е нормално всяко едно лице подложено на наказателна
репресия да изпитва негативни преживявания, изключая частта им, в която
свидетелят казва, че синът му не е бил съден преди това, тъй като това се
опровергава от справката за съдимост и в частта им, в която свидетелят казва,
че тъй като синът му вдигнал много високо кръвно, не успял да се яви в
съдебно заседание, което се опровергава от материалите по приложените две
дела. Видно от същите само едно съдебно заседание е било отложено по
причина неявяване на П. Д. (виж л.19 и л.20 от ВНОХД 1235/2018г.) и то
поради заболяване на баща му, а не на подсъдимия, който е ищец в
настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Обстоятелството, че на ищеца е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда, само по себе си е
достатъчно да обоснове основателност на претенцията за претърпени
неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното
преследване да породи негативни преживявания в емоционалната му сфера.
Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е доказан по основание. По отношение на размера му,
съдът съобрази следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва, на основание
7
чл. 52 ЗЗД, да се определи по справедливост. Съгласно т. 2 от ППВС № 4 от
23.12.1968 г. справедливостта като критерий за определяне на размера на
обезщетението на неимуществени вреди не е абстрактен. Попълването на този
критерий с конкретно съдържание предполага оценка на определени
обстоятелства, имащи значение за настъпването на вредите, респективно за
размера на обезщетението. В частност при исковете по чл. 2 ЗОДОВ за
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконно
наказателно преследване, следва да се съобразят постановките на т. 11 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ВКС,
ОСГК. От съществено значение е как обвиненията са се отразили върху
пострадалия именно с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и
ценностна система, степента и интензитета на преживените от него
емоционални страдания, други увреждания и неудобства; колко
продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Когато се
твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай,
или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът следва да ги обезщети
само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца, а в противен
случай съдът присъжда обезщетение само за "нормално очакваните" вреди на
едно пълнолетно лице от накърняване правата му от неоснователното
обвинение – притеснения от воденото наказателно производство, неудобства
от взетите мерки за процесуална принуда, както и от продължителността на
производството.
В случая при определяне на размера на дължимото обезщетение
съобразно чл. 52 ЗЗД, съдът взе предвид:
- тежестта на повдигнатото обвинение /за престъпление по чл. 235, ал.1
НК, което е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 НК/;
- продължителността на наказателното производство /на 17.03.2017г.
ищецът е бил привлечен като обвиняем и на 18.12.2018 г. е било постановено
окончателното решение на ОС – Стара Загора по ВНОХД № 1235/2018 г. на
Окръжен съд - Стара Загора, с което е била потвърдена оправдателната
присъда на районния съд, т.е. година и половина/;
- видът на взетата мярка за неотклонение /най – леката мярка
8
„подписка“/;
- отразяване на здравословното и емоционалното състояние /по делото, от
подробно анализираните при изложението на фактическата обстановка
свидетелски показания, се установяват негативни емоции като притеснения и
страх и оттам случаи на повишено кръвно налягане, т.е. обичайните за всяко
едно лице, подложено на наказателна репресия, които пак според същите
показания са отшумели след ходене по баячки, леене на куршум и
извършването на други нетрадиционни ритуали, т.е. без да се е наложило
сериозно медикаментозно или болнично лечение, което означава, че същите
не са се отличавали с по - високи интензитет и степен от обичайните в такива
случаи/;
- конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му /по
делото не се събраха доказателства, установяващи промяна в
професионалната и обществена среда на ищеца, както се твърди в исковата
молба. Разпитаният по делото свидетел не изнесе никакви данни воденото
наказателно производство да е уронило името на сина му в населеното място,
в което живее. Що се отнася до казаното от този свидетел, че жената на сина
му го напуснала за няколко месеца, то не е било заради обвинението му в
престъпление, което не е извършил, а затова че тя смятала, че делото било за
негово незаконно дете, т.е. връзката между повдигнатото обвинение и
раздялата е опосредена. Освен това твърдения за такива осъществили се
факти в семейния живот на ищеца няма наведени в исковата молба.
Твърдението пък в исковата молба, че наказателното дело е рефлектирало и
върху трудовата дейност на ищеца, се опроверга от казаното от свидетеля, че
синът му не е работил и не работи на трудов договор, а си има животни, които
си гледа, като предвид естественото на извършваната от него трудова дейност
няма как да се приеме за доказана сочената в исковата молба невъзможност
да реализира трудови доходи, вследствие незаконното обвинение в
извършване на престъпление/;
- и като отчете и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични
случаи,
съдът определи, че справедливото обезщетение на претърпените от
ищеца вреди, вследствие воденото срещу него наказателно производство за
извършване на престъпление, за което е оправдан, е в размер на 1 500 лева.
9
Определяне на обезщетение в по - висок размер няма да е съответно на
конкретните, установени по делото, обстоятелства. При определяне на
размера на обезщетението съдът отчете още, че ищецът е бил осъждан преди
това на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е било
отложено, както и данните от приложеното наказателно дело, че през 2014г.
на ищеца са му били наложени административни наказания - глоби за
нарушения по ЗГ – съхранение на дърва, немаркирани с контролна горска
марка и без превозен билет.
Съдът намира, че така определеното обезщетение не следва да бъде
редуцирано, на основание чл. 5, ал.2 ЗОДОВ, с оглед направеното възражение
от ответника в отговора на исковата молба. Според разясненията, дадени от
ВКС в т. 3 от ТР № 3/2004 г., ОСГК, в случаите, когато е установено, че
пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се
намалява съобразно степента на съпричиняване. Такова съпричиняване е
налице, когато пострадалият с действията си по време на наказателното
преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение, и примери за това са, когато лично се е
явил пред органите на досъдебното производство и е направил неистински
признания за авторство на престъплението, въвел е органите на разследването
в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства или да се
забави или опорочи разследването на престъпление. Конкретни твърдения и
доказателства за подобно поведение от ищеца в случая не са налице, поради
което възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно. Липсва
виновно допринасяне за увреждането и в случаите, в които е осъществено
административно нарушение, но въпреки това деятелността е преследвана по
наказателноправен ред. В този смисъл са и решение № 51 по гр. д. №
4621/2015 г., III г. о., решение № 244 по гр. д. № 1205/2012 г., IV г. о.,
решение № 112 по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., Решение № 253 от 5.03.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 704/2019 г., IV г. о.
По отношение на претендираната законна лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на постановяване на окончателното решение
на ОС – Стара Загора – 18.12.2018г. и възражението на ответника за изтекла
давност по отношение на претенцията за лихви от 18.12.2018г. до
26.05.2019г., съдът намира това възражение за основателно. Съгласно т. 4 от
Тълкувателно решение №3/22.04.2005г. по т. гр. д. №3/2004г. на Върховен
10
касационен съд, ОСГК от влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление се дължи лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата. По отношение на вземанията за лихви е
приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД. Искът е
предявен на 26.05.2022г. Следователно дължимата законна лихва следва да
бъде присъдена, считано от 26.05.2019г., защото преди тази дата исковата
претенция за заплащане на законни лихви е погасена по давност.
Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1 500 лева - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат на незаконно повдигнато му обвинение в извършване на
престъпление по чл. 235, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в законна сила
присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2019г.
до окончателното й изплащане, като искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ следва
бъде отхвърлен над този размер до пълния претендиран размер от 5000 лева
като неоснователен, а искът за заплащане на законна лихва за периода от
18.12.2018г. до 26.05.2019г. следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК направените от ищеца разноски следва да
бъдат присъдени, съразмерно с уважената част от исковата претенция, което
прави сумата от 93 лева. Неоснователно е възражението на ответника по чл.
78, ал. 5 ГПК, тъй като определеното и заплатено възнаграждение от ищеца
на процесуалния му представител в настоящото производство е дори под
минималния размер съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на
П. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес *******************, сумата
в размер на 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато му обвинение в
извършване на престъпление по чл. 235, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла
11
в законна сила присъда по НОХД №1991/2017г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, потвърдена с решение от 18.12.2018 г. по ВНОХД № 1235/2018
г. на Окръжен съд - Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 26.05.2019г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над присъдения размер от 1500 лева до пълния претендиран
размер от 5000 лева, като неоснователен и ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на законна лихва за периода от 18.12.2018г. до 26.05.2019г.
като погасен по давност.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на П. Д. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес *******************,, сумата в размер на 93 лева,
представляваща направените от него разноски в настоящото производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12