№ 451
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500564 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от А. М. А. против определение №
735/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 548/2022 г. по описа на Хасковския
окръжен съд. Жалбоподателката твърди, че определението е неправилно, тъй
като тя е отстранила в срок всички нередовности на исковата си молба,
поради което моли съда да го отмени и делото да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание с изискване на посочените от нея
преписки.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване,
налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и
редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по
същество.
Гр.д. № 548/2022 г. по описа на Хасковския окръжен съд е образувано
по подадената от А. М. А. искова молба, в която с твърди, че са й били
причинени имуществени и неимуществени вреди от Административен съд –
Хасково и от Върховния административен съд – София. Ищцата твърди, че на
1
22.08.2019 г. чрез НЕЛК – София е подала до Административен съд –
Хасково жалба във връзка с подадено от нея заявление до ТЕЛК за отпускане
на инвалидна пенсия, по жалбата й било образувано адм.д. № 1033/2019 г., но
в частта, в която тя претендирала обезщетение за причинените й вреди,
производството по делото било прекратено с определение от 11.11.2019 г., тя
обжалвала определението, било образувано адм.д. № 561/2020 г. по описа на
Върховния административен съд, било отменено определението на
Административен съд – Хасково и делото било върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия, а при връщане на делото то е било разделено
и в тази част образувано под № 245/2020 г. Междувременно по адм.д. №
1033/2019 г. било постановено решение, което ищцата обжалвала и било
образувано адм.д. № 10577/2020 г. на Върховния административен съд, което
било отсрочено два пъти и завършило с определение, с което жалбата била
оставена без разглеждане и производството – прекратено, което било
потвърдено от петчленен състав на ВАС. Адм.д. № 245/2020 г. било
прекратено с определение от 13.07.2021 г., тя подала частна жалба против
него и било образувано адм.д. № 9253/2021 г. на Върховния административен
съд, като с определение от 15.11.2021 г. било отменено определението на
Административен съд – Хасково и делото - върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по него, но за втори път последното дело
било прекратено с определение от 13.12.2021 г., А. го обжалвала и било
образувано адм.д. № 308/2022 г., като с определение от 23.03.2022 г.
определението на окръжния съд било потвърдено. По нейно искане за отмяна
на влязлото в сила решение било образувано адм.д. № 856/2022 г. на
Върховния касационен съд, завършило с решение от 09.05.2022 г., с което
искането й било оставено без уважение. Ищцата твърди, че по всички тези
дела са извършени неправомерни действия или бездействия от длъжностни
лица, от което са й причинени неимуществени и имуществени вреди,
изразяващи се в психически тормоз и нерви, както и пропуснати ползи, в
размер от по 500 000 лв. от действията на съдия П. Г., съдия Г. Г., съдия М. Ч.
и съдия А. М., ведно със законната лихва от 20.08.2021 г.
С разпореждане № 486/26.09.2022 г. исковата молба е оставена без
движение, като на ищцата е указано в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да заяви дали иска да бъде ангажирана отговорността на
ответниците по ЗОДОВ или иска отмяна на влезлите в сила съдебни актове по
2
административните дела, които е водила, ако твърди, че е нарушено правото й
на разглеждане на делото в разумен срок, да изложи изрично твърдения в тази
насока, да уточни защо твърди, че е нарушен чл. 5, § 1 от ЕКЗПЧОС, имайки
предвид, че тази разпоредба е относима към последиците от наложено или
изтърпяно наказание „Лишаване от свобода“, каквото не се твърди да е
наложено на ищцата, да уточни какви по вид са и в какъв размер се
претендира обезщетение за пропуснати ползи и психически тормоз, да
конкретизира каква сума се претендира от всеки от ответниците и посочи
техните адреси, да представи преписи от съдебните актове по
административните дела, във връзка с които се твърди, че е претърпяла вреда,
документи във връзка с искането си за освобождаване от внасянето на
държавна такса и преписи от исковата молба и доказателствата за
ответниците.
С молба от 03.10.2022 г. А. е уточнила, че иска да бъде ангажирана
отговорността на Д. по ЗОДОВ, нарушенията се изразяват в изпращането й
няколко пъти на разпореждания с едни и същи изисквания с цел да не
достигне делото своевременно до петчленния състав на ВАС, които
представлявата нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен
срок, пропуснатите ползи произтичат от действията на НЕЛК, която два пъти
е отменила експертни решения на ТЕЛК и е върнала преписката за ново
освидетелствуване през 2019 г., вместо да увеличи процента й на
инвалидност, а това наложило ищцата да пуска жалби и молби, описани в
исковата й молба, а делата били отлагани и не били решени в нейна полза,
претендираното обезщетение е посочено като размер за конкретни съдии по
конкретни дела на Административен съд – Хасково и Върховен
административен съд /между 100 000 лв. и 500 000 лв. за всеки от съдиите/, а
психиката й била развалена, като на въпроси на познати как върви делото й за
инвалидната пенсия, отвръщала с гняв и агресия. Ищцата е посочила адресите
на двамата ответници, заявила е, че поради затруднено финансово състояние
не може да представи съдебните актове по делата, цитирани в исковата
молба, и е поискала да бъдат изискани целите преписки и е представила два
преписа от исковата молба за ответниците.
С разпореждане № 508/04.10.2022 г. съдът е приел, че с подадената
молба не са отстранени нередовностите на исковата молба и е задължил
3
ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да изпълни
конкретните указания на съда, дадени в разпореждане № 486/26.09.2022 г.,
като й е указал, че при неотстраняване на тези нередовности на исковата
молба в дадения срок тя ще бъде върната, а производството по нея –
прекратено.
С молба от 06.10.2022 г. на А. не са изложени нови обстоятелства, а
единствено е поискан отвод на съдията-докладчик.
Подадено е т.нар. допълнение към искова молба от 12.10.2022 г., в
което ищцата иска да бъде потърсена отговорност и от прокурор Е. И. за
изразеното от нея становище за оставяне на жалбата без уважение, както и на
съдия А. М. за постановените от нея актове.
С обжалваното определение е прекратено производството по делото и
е върната исковата молба на А. А., като е прието, че не са отстранени в срок
констатираните нередовности на исковата й молба.
Настоящият състав споделя крайния правен извод на окръжния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК, за да бъде редовна
исковата молба трябва да отговаря на определени изисквания, между които
цената на иска, когато той е оценяем /т. 3/, изложение на обстоятелствата, на
които се основава искът /т. 4/ и в какво се състои искането /т. 5/, като ищецът
е длъжен също да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които
ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства
/чл. 127, ал. 2 от ГПК/.
Въпреки пространността в изложението в исковата молба и
уточняващите молби, няма конкретно и ясно посочени обстоятелства, на
които се основава искът, не се уточняват какви по същността си са
претендираните от А. неимуществени вреди, както и какъв е техният размер,
не се разграничават тези вреди като източник на възникването им, начин на
проявление и размер според посоченото от ищцата – пропуснати ползи като
сигурно неосъществено увеличаване на имуществото на увреденото лице и
психически болки поради засягане на негово лично субективно право, няма
формулирано конкретно искане за осъждане на всеки от ответниците за
определена сума, както и дали това осъждане да бъде разделно или
солидарно, като в последния случай не е посочено основание за възникване на
4
солидарността.
В молбите се излагат твърдения за това, че в провежданите
административни производства на ищцата е нарушено правото на защита
поради отлагане на делата и недаване на възможност тя да вземе становище
по прадмета им в проведените открити съдебни заседания, които са основание
за отмяна на постановените актове от компетентността на Върховния
административен съд, каквато молба А. признава, че вече е подала.
От твърденията за отлагане на водените от ищцата дела в няколко
съдебни заседания евентуално би могъл да се мотивира някакъв извод за
нарушаване на правото за разглеждане на спора в разумен срок по смисъла на
чл. 6 от ЕКЗПЧОС, но доколкото самите твърдения са неясни и не се посочва
кое конкретно дело касаят те, а искът като фактически основания и отправено
искане към съда следва да бъде ясно дефиниран, а не да се основава на
предположения, той не може да бъде разгледан в този вид.
Що се отнася до искането на А. за изискане на посочените
адвинистративни дела, това може да стане едва след отстраняване на всички
нередовности на исковата й молба, което не е било направено.
От друга страна обаче тя, без особени финансови трудности доколкото
става въпрос за ограничен обем писмени доказателства, би могла да
представи преписи от съдебните актове, на които основава твърденията си за
незаконосъобразни действия на съда, доколкото това е нейно задължение по
чл. 127, ал. 2 от ГПК, но не е направено.
Тук следва да се посочи, че първоинстанционният съд двукратно е дал
възможност на ищцата да отстрани нередовностите на исковата й молба, като
разпорежданията му с посочване на констатираните нередовности са точни,
подробни и ясни, използван е разбираем език, без използване на прекомерни
правни термини, за да бъдат разбрани от неюрист. А. е осъзнала, че може да
ползва безплатна правна помощ, но в молбата си от 03.10.2022 г. изрично е
заявила, че не желае такава, поради което съдът приема, че е било
гарантирано упражняване правото й на защита като основен принцип в
гражданския процес.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че в дадения от
окръжния съд сравнително продължителен срок ищцата не е отстранила
5
нередовностите на исковата й молба, които са й били подробно и ясно
посочени, въпреки дадената й двукратна възможност, поради което исковата
молба е подлежала на връщане по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК, а
производството по делото – на прекратяване, като обжалваното определение
на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, а подадената
против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от А. М. А. от гр. Х., ул. Т. К.
№ * частна жалба вх. № 7714/21.10.2022 г. против определение №
735/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 548/2022 г. по описа на Хасковския
окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
жалбоподателката.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6