Определение по дело №2488/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3217
Дата: 11 декември 2017 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20173100502488
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./………….2017 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание., в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова

въззивно гражданско дело2488 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Варна Груп“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. П.М., против решение №  3993/11.10.207г. по гр.д. № 3009/2016г. на ВРС-XLVI състав, в частта в която  е прието за установенопо иска на Н.П.Д., ЕГН ********** и С.И.А., ЕГН ********** *** Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна с правно основание по чл.90, ал.1, предл.3 от ЗКИР, че не съществува вписаното (отбелязаното) от съдията по вписванията при Варненски районен съд заличаване на договорна  ипотека по Нотариален акт № 107, том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 на нотариус К.Костадинов и е указано на съдията по вписванията при Варненски районен съд да заличи на основание чл. 88 ЗКИР във връзка с чл. 537, ал. 2 ГПК вписването (отбелязването) по партидата на „Варна Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, на заличаване на договорна  ипотека по Нотариален акт № 107, том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 на нотариус К.Костадинов. Считайки исковата претенция за недопустима, доколкото не съществува самостоятелен иск по чл. 90 от ЗКИР, а е последица от друг иск-за спорно материално право, придружен от иск с правно осн. чл. 537, ал. 2 и 3 от ГПК и след уважаването му, какъвто иск не е бил предявен. Излага съображения и за липсата на правен интерес от търсената защита. Дори и да бъде уважен този иск, искането за установяване на несъществуващо обстоятелство има действие за напред. В случая, договорната ипотека е била заличена и процесният имот отчужден на 08.03.2016г. Исковата молба по делото на ВРС е вписана чак на 12.03.2016г. и при това положение приложение намира разпоредбата на чл. 114 от ЗС. На трето място спорът е разрешен с решение № 222/24.07.2014г. на ВтАпС, с което е прието, че вземането не съществува. Спор за втори път за същото право е недопустим. В случай, че въззивният съд приеме иска за допустим, то въззивното дружество, чрез процесуалния си представител е изложило съображения по неговата неоснователност. С посоченото по-горе влязло в сила решение на ВТАпС е прието от съда, че вземането, което ипотеката обезпечава е погасено, изхождайки от разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЗД. Възразява се още, че имотът, предмет на заличената ипотека е собствменост на трето добросъвестно лице-Николинка Хинкова, която не  е страна в настоящото производство, считано от 08.03.2016г., а исковата молба по иска с пранвно осн. чл. 90 от ЗКИР е вписана на 12.03.2016г. Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално исковата претенция-отхвърлена. Претендират се сторените по делото разноски.

В писмен отговор Н.П.Д. и С.И.А., чрез адв. Н.Д. оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Въззиваемите намират за неосноватерлни всички наведени от насрещната страна оплаквания. Молят се първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено.

Настоящият състав намира въззивната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежно легитимирани лица-ищци в първоинстанционното производство, насдочена е срещу обжалваем акт на съда и при наличието на правен интерес. Делото следва да бъде насрочено в о.с.з.

Воден от горното, съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

           

 НАСРОЧВА за 30.01.2018г. от 14.00ч. Да се призоват страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: