№ 92
гр. Бургас, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20232001000165 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „В. т.”
ООД, ЕИК *********, чрез адв.С. С. – БАК, против решение № 158/
22.05.2023 г., постановено по т. д. № 307/ 2021 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, с което е отхвърлен предявения от „В. т.” ООД, ЕИК *********,
против „П. Е. с. ц. - гр.Бургас“, Булстат ****** – местно поделение на „С. на
Е. с. ц. в Б.“, регистрирано като юридическо лице по ф.д.№ 3083/2004г. на
Окръжен съд - Бургас, и „С. на Е. с. ц. в Б.“ - религиозна институция по
Закона за вероизповеданията, Булстат ******, за солидарно заплащане на
сумата 100 000 лв., представляваща неустойка по чл. 20, ал. 1 от сключен
между ищеца и първия ответник предварителен договор от 19.12.2016 г. за
учредяване право на строеж и последващо прехвърляне на идеални части от
поземлен имот с КИ 07079.609.244, срещу задължение за строителство,
изменен с допълнителни анекси, ведно със законната лихва, считано от
завеждането на делото на 13.07.2021 г. до окончателно изплащане.
В жалбата се поддържа, че съдебното решение е неправилно и
незаконосъобразно.
Поддържа се, че въззивникът изпълнил своевременно поети задължения
с анекс №1 от 25.09.2017 год. за погасяване на задължения на прехвърлителя-
учредител по предварителния договор. Поддържа се, че с последващи
1
уговорки страните са се съгласили, че удължават срока за погасяване на
публични задължения по РА до приключване с влязло в сила решение на
компетентния орган/съд, с което окончателно се потвърди отказа на
публичния изпълнител или се погаси задължението на „П. Е. с. ц. - гр.Бургас“
по давност, като последното условие не е настъпило.
Заявява се, че непосредствено след подписване на договора въззивникът
е започнал неговото изпълнение и това не се оспорва от насрещната страна.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че ответниците не са
в неизпълнение на поетите задължения с договора. Заявява се, че
първоинстанционният съд не разгледал и не обсъдил в решението си
недобросъвестните действия на насрещната страна по договора по
развалянето на същия. Твърди се, че по време на действието на
предварителния договор от 19.12.2016 г. ответниците, в грубо нарушение на
чл.9, ал.1 и ал.2 от него, сключили друг договор със същия предмет с трето на
отношенията лице – „А. – к.“ ЕООД. Съдът неправилно извел съображения,
че договорът с това дружество – чиято достоверна дата съгласно
нотариалната заверка била 19.07.2018 г. – бил сключен преди анекс № 2/
28.02.2018 г. Незаконосъобразно този договор с третото лице бил зачетен от
съда, но не бил направен извод за грубото неизпълнение на договорните
отношения с ищеца от страна на ответниците към момент, в който процесния
договор между тях ги обвързвал.
Окръжният съд не изследвал и анекса от 28.02.2018 г. между страните,
където изрично било договорено, че плащането по публичното задължение
към НАП ще се осъществи едва след произнасяне на Директора на НАП по
възражение за настъпила погасителна давност. Отново в противоречие със
задълженията си по този анекс, „П. Е. с. ц. - гр.Бургас“ недобросъвестно не
уведомила ищеца за предприетите действия на НАП по образуването на
изпълнително дело и за наложената възбрана върху процесния недвижим
имот. Сочи се още, че с представена по делото декларация от Р. К., в
качеството му на пастор и представляващ „П. Е. с. ц. - гр.Бургас“,
последният декларирал, че се е задължил от м.март 2018 г. да прави справки
за в бъдеще за задължението към НАП и да уведомява управителя на
дружеството – въззивник за всички действия по събиране на това вземане.
От обжалваното решение не ставало ясно, кога е настъпило
неизпълнението на задължението на ищеца и налице ли са били уговорените
условия за изпълнението на същото. Въззивникът поддържа, че срокът за това
бил продължен до влизането в сила на отказа на публичния изпълнител да
2
уважи възражението за изтекла погасителна давност. По делото било
установено също, че процесното публично задължение към НАП било
погасено от ответниците без да уведомят ищеца, което водело до
автоматичното отпадане на това му задължение. Сочи се също, че не била
дадена изрична покана от страна на ответниците, както за изпълнение на това
задължение от страна на ищеца, така и за възстановяване на доброволно
платената от тях сума, което би им дало основание за разваляне на договора.
В жалбата се посочва, че до въззивника била отправена нотариална
покана за разваляне на процесния договор, без да е налице виновно поведение
от негова страна, без указан срок или дадено предупреждение и без да бъдат
спазени направените от страните писмени уговорки, включително
залегналите в анекс № и анекс № 2.
Настоява се, че първият ответник развалил договора, но не поради
непредоставяне на гаранция, а поради неплащане на публичното задължение.
При установено по договора неизпълнение и неизправност на
ответниците, исковите претенции се явявали доказани по основание и размер.
Според въззивника търсената неустойка се явява компенсация за
претърпените от „В. т.“ ООД вреди под формата на пропуснати ползи от
неосъщественото му правно и финансово очакване на реализиране и/или
получаване на конкретен търговски резултат, с оглед плануваната
инвестиционна цел.
Оспорва се като неправилно становището на първоинстанционния съд,
че „С. на Е. с. ц. в Б.“ не следва да се разглежда като ответник и между
двамата ответници не е възникнала солидарна отговорност.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и присъждане на
претендираната сума.
Иска се присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „С.
на Е. с. ц. в Б.“, чрез адв.М. З. – БАК, в който се навеждат аргументи за
нейната неоснователност и за законосъобразност и правилност на
обжалваното с нея решение.
Поддържа се, че ищецът не доказал в условията на пълно и главно
доказване неизпълнение от страна на ответниците на задължения, поети от
тях по чл.9 от предварителния договор и е установено неизпълнение от „В. т.“
ООД на задълженията по чл.1, ал.7 от договора и подписания към него анекс
от 28.02.2018 г.
3
Твърди се,че въззивникът не доказал изпълнение на поетото задължение
за предоставяне на гаранция за изпълнение на задължението си да заплати
дълга на „П. Е. с. ц. - гр.Бургас“.
Като правилни се оценят изводите на решаващия съд за
неоснователност на възражението, че първият ответник не е разполагал с
правото да развали предварителния договор, тъй като самият той бил
неизправна страна – бил сключил друг предварителен договор за същия имот,
преди да развали договора от 19.12.2016 год. Заявява се, че вторият
предварителен договор бил сключен на 27.01.2018 г., т.е. преди подписването
на анекса от 28.02.2018 г., както и че управителят на „В. т.“ ООД бил запознат
и съгласен с този втори предварителен договор, предвид факта, че бил
представляващ както „В. т.“ ООД, така и „А. – к.“ ЕООД.
Поддържа се, че по делото не е установено неизпълнение на поетите
задължения по чл.9, ал.2 и ал.4, чл.3, ал.2 и чл.21, ал.1, т.2 от договора от
страна на ответника „П. Е. с. ц. – гр.Бургас“, нито е установена изправност на
въззивното дружество.
Споделя се извода на решаващия съд, че не може да бъде ангажирана
солидарна отговорност между двамата ответници.
Твърди се, че от съдържанието на декларацията от 19.07.2018 год. се
установява, че въззивникът е считал процесния предварителен договор за
валиден и действащ, въпреки подписания преди това нов предварителен
договор за същия имот.
На ищеца били издадени две представени по делото пълномощни, с
които можел да извършва всякакви справки пред НАП, подписва, подава и
получава всякакви документи, включително да прави плащания.
Извършеното плащане на задължението към НАП било предизвикано
от наложената възбрана върху имота и подготовката му за публична продан,
повече от три месеца след депозирането на жалба против разпореждането,
подадена от пълномощника на поместната църква, което идва да покаже, че
въззивникът е бил наясно с процедурата пред публичния изпълнител, но не е
имал желание и/или възможност да изпълни задължението си по договора и
анексите към него.
Поддържа се, че вторият ответник не е страна по предварителния
договор и не може и не следва да носи отговорност за действията на друго
лице. Според устава на СЕСЦ местните църкви са отделни, самостоятелни
юридически лица, които могат да придобиват и отчуждават недвижими имоти
4
при условията и реда на устава. Поддържа се, че не е налице изискуемата от
закона пасивна процесуална легитимация, обуславяща основателност на иска
против „С. на Е. с. ц. в Б.“.
Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема следното:
Пред Окръжен съд Бургас е бил предявен иск от „В. т.” ООД против
„П. Е. с. ц. - гр.Бургас“, Булстат ****** – местно поделение на религиозна
институция, и „С. на Е. с. ц. в Б.“ - религиозна институция по Закона за
вероизповеданията, за солидарното им осъждане да заплатят сумата 100 000
лв., представляваща неустойка по чл. 20, ал. 1 от сключен между ищеца и
първия ответник предварителен договор от 19.12.2016 г. за учредяване право
на строеж и последващо прехвърляне на идеални части от поземлен имот с
КИ 07079.609.244, срещу задължение за строителство, изменен с
допълнителни анекси, поради неизпълнение на договорните задължения по
чл.9 ал.1 т.1, ал.2 и ал.4, както и чл.3 ал.2 и чл.21 ал.1 т.2, ведно със законната
лихва, считано от завеждането на делото на 13.07.2021 г. до окончателно
изплащане.
Ищецът е поддържал, че първият ответник не изпълнил поети с
договора задължения, като не уведомил ищеца за наложена възбрана върху
имота, предмет на договора, както и сключил договор със същия предмет –
учредяване право на строеж и последващо прехвърляне право на собственост
върху ид.части от поземления имот срещу построяване и предаване на
самостоятелни обекти на дата 19.07.2018 год. с друго дружество. Поддържал
е, че първият ответник развалил договора между страните без виновно
поведение на ищеца и без да му е даден срок или предупреждение.
Ответниците са оспорили претенцията с твърдения, че първият
ответник не е нарушил поетите договорни задължения, а вторият ответник не
е задължен в условията на пасивна солидарност.
С обжалваното решение претенцията е отхвърлена. Съдът е преценил,
че ищецът не е доказал неизпълнение на задълженията по чл.9 ал.1 от
договора и че именно ищецът е неизправната страна по правоотношението.
По отношение на втория ответник е изложил съображения, че не са налице
предпоставки за възникване на солидарна отговорност с „П. Е. с. ц. -
гр.Бургас“.
5
От фактическа страна е безспорно по делото, че „П. Е. с. ц. -
гр.Бургас“, представлявана от пастор Р. К., и „В. т.“ ООД, представлявано от
управителя В. Т., са сключили предварителен договор от 19.12.2016 г. за
учредяване право на строеж и последващо прехвърляне на идеални части от
поземлен имот с КИ 07079.609.244, срещу задължение за строителство, с
който страните са се задължили да сключат окончателен договор за
учредяване право на строеж за построяване на сграда в поземлен имот с КИ
07079.609.244, при запазване от прехвърлителя на правото на строеж върху
самостоятелни обекти в сградата, които ще се строят, в размер на 40% от
общата разгърната застроена площ. Срещу учредяването на правото на строеж
дружеството се е задължило да извърши цялостното строителство в имота –
чл.1 ал.4, да заплати публично задължение на прехвърлителя по ревизионен
акт в срок до 01.10.2017 год., както и да заплати всички задължения и съдебни
разноски, които могат да възникнат за прехвърлителя от развален
предварителен договор с „А. б.“ ООД.
„П. Е. с. ц. - гр.Бургас“ се задължила да не прехвърля поземления имот
на трети лица, респ. да не го обременява с ограничени вещни права, тежести,
ипотеки или с облигационни права на трети лица - чл. 9, ал. 1. Декларирала е,
че няма пречки от посоченото естество към момента на сключването на
договора - чл. 9, ал. 2. Изрично е посочено, че гаранциите не се отнасят за
претенции на НАП по ревизионния акт и по възможни бъдещи претенции на
„А. б.“ ООД по договор за проектиране и строителство от 23.06.2014 г. - чл. 9,
ал. 3.
В чл. 20 от договора е уговорена неустойка от 100 000 лева - в случай
че ответникът не изпълни задълженията си по чл. 9 ал.1 или даде неточни или
неверни гаранции по чл.9 ал.2 и това доведе до невъзможност за
строителство.
Страните са преуредили отношенията си с три анекса, както следва:
С анекс №1 от 25.09.2017 г. срокът по чл. 1, ал. 7 за заплащане на
публичното задължение към НАП е продължен до 01.03.2018г. като е
предоставена възможност на въззивника да подаде от името на първия
въззиваем възражение до ТД на НАП за погасяване на неплатената част от
вземането по давност. Със същия анекс въззивникът е поел ново задължение
да заплати изцяло задължение на прехвърлителя към Община Бургас, предмет
на принудително изпълнение, задължение към Ви К и задължения за местни
данъци и такси. Между страните няма спор и от текста на гърба на последната
страница на анекса се установява, че задълженията на местното поделение
6
към общината и ВиК са били погасени от въззивника.
С анекс №2 от 20.11.2017 год. са внесени изменения в чл.1 ал.1 и ал.3
от договора, като е уточнен обема, в който ще бъда запазено право на строеж
от прехвърлителя.
С анекс №2 от 28.02.2018 г. страните са констатирали, че на 15.01.2018
год. е подадено възражение за погасяване на публичните вземания по давност,
по повод на което е било постановено разпореждане за отказ на публичния
изпълнител, обжалвано с жалба до Директора на ДТ на НАП. Водени от
горното те са продължили срока по чл. 1, ал. 7 на договора от 19.12.2016г. до
влизането в сила на отказа на публичния изпълнител да уважи възражението
за изтекла погасителна давност или задължението се погаси. Въззивникът е
поел ново задължение за предоставяне на гаранция в размер на 30 000 лв.,
която сума да послужи за погасяване на задължението, в случай на
окончателното му потвърждаване. Сумата следвало да бъде заплатена в 7-
дневен срок от решението на Директора на ТД на НАП Бургас за
потвърждаване на отказа.
По делото не са представени доказателства и не се твърди заплащане
на договорената гаранция, а от въззивника се поддържа, че условието за
внасянето й не е настъпило.
От фактическа страна се установява, че с постановление от 29.05.2018
год. на публичен изпълнител върху процесния имот е била наложена
възбрана, за която представляващия местното поделение на църквата е бил
уведомен лично на 11.07.2018 год. На 13.07.2018 год. задължението на „П. Е.
с. ц. - гр.Бургас“ е погасено с превод на сумата от 31 887,28 лв. от
разплащателна сметка на „С. на Е. с. ц. в Б.“ – заключение на съдебно-
икономическата експертиза.
С нотариална покана от „П. Е. с. ц. - гр.Бургас“ до „В. т.“ ООД
предварителния договор от 19.12.2016 год. е развален поради неизпълнение
на поетото задължение за погасяване на публичните задължения и
последвалото налагане на възбрана върху имота. Поканата е била
предоставена на нотариуса на 17.07.2018 год. и няма данни кога е била
връчена на „В. т.“ ООД, като по твърдения на въззивника това е станало на
01.08.2018 год.
Най-общо оплакванията на въззивника се свеждат до това, че
въззиваемите носят отговорност за договорно неизпълнение, от което са му
причинени вреди, като нарушенията се изразяват в несъобщаване за
7
наложената възбрана върху процесния имот от НАП и сключване на
паралелен предварителен договор със същия предмет с друго лице – „А. к.“
ЕООД. Конкретните текстове от договора, които се сочат за нарушени, са
чл.3 ал.2 и чл.9 ал.1 и ал.2.
Установява се от съдържанието на предварителния договор, че още от
момента на подписването му дружеството е било наясно с публичните
задължения на местната църква към НАП, поело е задължение за
погасяването им и се е съгласило с риска върху имота да бъде наложена
възбрана като обезпечителна мярка в принудителното изпълнение – чл.9 ал.3.
От приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че три от
разпорежданията на публичния изпълнител са били връчени на управителя на
„В. т.“ ООД Т., както и последният е депозирал възражение за погасяване на
публичните вземания по давност като пълномощник на „П. Е. с. ц. -
гр.Бургас“, от което съдът прави извод, че дружеството е имало достъп до
книжата по изпълнителното дело и е могло да се информира за движението
му въз основа на пълномощното с нотариална заверка на подписа от
04.07.2016 год., съдържащо се на л.78 от първоинстанционното дело.
Обстоятелството, че въззивникът не е бил информиран от прехвърлителя за
наложената възбрана, не представлява нарушение на задълженията по чл.3
ал.2 от договора за оказване на съдействие за проектиране, съгласуване и
одобряване на проекти по време на строителството и за предприемане на
всякакви фактически действия, необходими за постигане на уговореното.
Налагането на възбрана от НАП е предварително поет риск от дружеството-
строител и не представлява пречка за постигане на уговорения резултат по
договора, като се има предвид, че изначално въззивникът е имал воля да
погаси задълженията, обезпечени с възбрана, а ако фактически друг го е
извършил, това само способства за изпълнение на задълженията му.
Неуведомяването за възбраната не представлява неоказване на съдействие от
кредитора по чл.3 ал.2 от договора, тъй като то не е условие за изпълнение на
поето задължение от длъжника.
С исковата молба е представен договор за строителство в същия имот
от 19.07.2018 год. с трето лице - „А. - к.“ ЕООД с едноличен собственик на
капитала и управител В. Т. с нотариално удостоверена дата от 01.08.2018 год.
В отговора на първия ответник се съдържа признание, че договор с „А. - к.“
ЕООД действително е бил сключен, но на друга дата – 27.01.2018 год., по
настояване на управителя на „В. т.“ ООД В. Т., който е и представляващ
другото дружество, с цел разрешаване на данъчни проблеми и заменяване на
8
дотогавашната страна. Такъв договор от 27.01.2018 год. е представен по
делото в оригинал на л.222 – 237 и не е оспорен като неавтентичен. С
допълнителната искова молба ищецът е обяснил, че действително договорът е
бил подписан на 27.01.2018 год., но бил подновен с нова дата – 19.07.2018
год., за да бъде отстранена допусната грешка в началната страница, поради
изписването на решение, което не се отнасяло за „А. - к.“ ЕООД, а за „В. т.“
ООД. Вторият договор не е бил представен по делото в оригинал, а като
нотариално заверен препис, поради обяснението на ищеца в с.з. на 12.01.2023
год., че е представен в друго дело между същите страни – гр.д.№5474/21 год.
на БРС (при служебна справка от настоящия съд се установява, че това дело
има за предмет предварителен договор за замяна от 30.07.2017 год., сключен
между „П. Е. с. ц. - гр.Бургас“ и „В. т.“ ООД).
След съпоставка на датите, на които са сключени договорите с „А. -
к.“ ЕООД и датите на анексите към договора с „В. т.“ ООД, може да се
възприеме като достоверно твърдението на въззиваемите, че договорките с
„А. - к.“ ЕООД са били сключени с цел да се даде вид за заменяване на
строителя и с данъчни цели. Управител и на двете дружества е бил В. Т. и
именно той е изразител на волята на двете юридически лица. Само с
привидното договоряне може да бъде обяснено сключване на анекса от
28.02.2018 год. с „В. т.“ ООД след като на 27.01.2018 год. е бил сключен нов
предварителен договор за учредяване право на строеж и строителство с „А. -
к.“ ЕООД. При привидното договаряне страните не желаят да се обвържат от
договора и го сключват само за пред третите лица, ето защо, въпреки
сключването на договорите с „А. - к.“ ЕООД, чийто едноличен собственик и
представляващ е В. Т., първият въззиваем не е нарушил задълженията си по
чл.9 ал.1.
В обобщение въззивният съд намира за недоказани доводите на
въззивника за осъществило се основание за носене на отговорност за
неизпълнение от първия въззиваем. Твърденията за недобросъвестно
упражняване правото на разваляне на договора от последния са неотносими
към повдигнатия спор.
Вторият въззиваем не е страна по предварителния договор и неговата
отговорност за неизпълнение не може да бъде ангажирана. Местното
поделение е самостоятелно юридическо лице, носител на права и задължения
и именно в това си качество е встъпило в договорно-правната връзка, а
отношенията му със съюза и субординационната му зависимост не са
основание за възникване на пасивна солидарност.
9
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението
следва да бъде потвърдено.
Въззиваемите не са поискали присъждане на разноски и такива не им
се присъждат.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 158/ 22.05.2023 г., постановено по т. д.
№ 307/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10