Р Е Ш Е Н И Е
№ 623
12.06.2020 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, в публично заседание на 12.03.2020 г.,
XXІІ наказателен състав състоящ се от:
Председател:
Николай Гемеджиев
секретар Мария Милева,
като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев
НАХД № 302 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл.72, ал.4 ЗМВР по повод постъпила в съда жалба, от Д.Р.Т., ЕГН **********
***.
Жалбата
е подадена против Заповед № 3388зз-16/14.01.2020
г., за задържане по ЗМВР на жалбоподателя, издадена
от И.Р.Ч. – командир на отделение при 05 РУ ОД МВР гр. Бургас.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 14.01.2020 г. около 10:00 часа инспектор Г.К./младши
автоконтрольор, сектор ПП – Бургас/ получил нареждане за изпробване на жалбоподателя
като водач на МПС, спрян за проверка от полицай от Пето РУ ОД МВР – Бургас. Той
пристигнал на място и опитал повече от един път да изпробва Д.Т. за наличие на
наркотици или упойващи вещества, употребени от водача. Всички проби били
неуспешни, като уредът показвал „грешка: измерването е прекратено”.
Съгласно представените с преписката доказателства
и по-конкретно лист 21 от делото, представляващ заверено фотокопие от страница
от дневник за отразяване на извършени проверки с процесното техническо средство
/фабр.№ ARAM0005/, е отразено, че при изпробване на
жалбоподателя пробата не е извършена, поради повреда в апарата.
Малко по-късно И.Р.Ч. – командир на отделение при
Пето РУ – Бургас издал процесната заповед, като не посочил до край основанията
по чл. 72, ал. 1 ЗМВР, а словом посочил отново като основание буквално, че „има
данни, че управлява МПС под въздействието на наркотични вещества чл. 343в, ал.
3”. Вероятно посочения член е от НК, но това не е посочено в процесната заповед.
Непосочването на основанието по ЗМВР, както
и непосочването на нормативния акт, в случая вероятно НК , нарушава
правото на защита на задържаното лице. Касае се за сериозно ограничаване в правото
на придвижване на жалбоподателя, което следва да бъде гарантирано абсолютно. В
процесната заповед не са посочени каквито и да е конкретни обстоятелства дали
основание на полицейския орган да задържи жалбоподателя в поделенията на МВР.
Посочването, че имало данни, че Т. управлява МПС под въздействието на
наркотични вещества не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Още
повече, че във вътрешноведомствения дневник за проверките, извършени с
процесното техническо средство, полицейски служител означен като „Гр. Ковачев”
е посочил, че пробата не е извършена, поради повреда в апарата. Няма как при
това положение да се приеме, че при издаването на процесната заповед за
задържане данни, че Д.Т. е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества,
са съществували въобще. При това положение обжалваната заповед е издадена без
каквито и да е основания.
Що се отнася до писмо с вх. № 13163/19.03.2020
г., изпратено на съда от Началник сектор ПП при ОД МВР – Бургас и по-конкретно
съдържанието му при което се излагат фактически обстоятелства по случая, то
това писмо има характер на писмени свидетелски показания, каквито нашето право
не познава. В това писмо е посочено, че уредът за измерване е прекъсвал пробата
или изобщо не е започвал да я извършва. Тези твърдения се потвърждават, но от
двете приложени докладни записки. От тези докладни записки, обаче, не се
установява Д.Т. да е причинил по някакъв начин липсата на измерване, на което е
бил подложен. Ето защо съдът приема, че не са били налице основания да се
приеме, че са съществували данни за употреба на наркотични вещества от страна
на жалбоподателя.
Съществува още едно разминаване и то е в часа на
издаване на процесната заповед за задържане. В нея е посочено, че Д.Т. е задържан
в 09:50 часа на 14.01.2020 г. Мирослав Христов Николов, младши автоконтрольор
посочва в докладната си записка, че е бил изпратен да извърши проверката около
13:30 часа на същата дата. Г.К.също младши автоконтрольор посочва в своята
докладна записка, че е получил нареждане да отиде на място и да изпробва
жалбоподателя за наркотици около 10:00 часа. С други думи, към часа на издаване
на заповедта за задържане /9:50 часа/ не е имало извършен опит /опити/ за
изпробване Д.Р.Т. за употреба на наркотици, доколкото това е сторено след 10:00
часа. В тази посока на разсъждения към часа на издаване на процесната заповед
няма как да е имало данни, че Т. управлява МПС под въздействие на наркотични
вещества.
Вмененото в тежест на административния орган
задължение да докаже основанията за взетата ПАМ изобщо не бе извършено, като не
се установява каквото и да е като основание за предприетото задържане. Това е
така, защото данни за участие на жалбоподателя в описаното в заповедта престъпление
или за подобни изводи по делото не се съдържат, дори и в самия обжалван акт.
Липсата на каквато и да информация за повода и
основанията за така предприетото задържане или по-скоро несъответствието на
изнесените в нея основания с действителната липса на данни за съпричастност на
жалбоподателя с престъплението по образуваното д.п., е в разрез с правото на
информираност по т. 18 – т. 23 от преамбюла на Директива № 2012/13/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в
наказателното производство, обн. L ОВ. бр. 142 от 1 юни 2012 г. Нормата на чл.
72 ал. 1 т. 1 ЗМВР изисква не съмнения и предположения, а „данни, че едно лице
е извършило престъпление”. Такива данни към момента на задържане не е имало.
По тази именно причина – липсата на каквото и да
е основание за това, така взетата принудителна административна мярка „задържане”
е противна на духа и целта на закона, тя не отговаря на принципите на
предвидимост и законност, защото нито е било необходима, нито пък обоснована, а
още по – малко законосъобразна.
На второ място, по същество принудително
задържане, макар и за 24 часа следва да се приема, цени и тълкува като
незаконно задържане, без значение дали лицето е извършило или е съпричастно към
извършено престъпление, нещо задължително съгласно нормата на чл. 5 т. 2 КЗПЧОС
– „На всяко арестувано лице трябва
незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за
арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват”, което става
писмено като форма за установяване. Без значение дали това задържане по реда на
ЗМВР или на НПК, защото става въпрос за задържане.
Конвенцията за защита правата на човека като
международно правен акт съгласно изрична конституционна разпоредба има
предимство пред вътрешното законодателство и никой друг нормативен акт не може
да и противоречи, а ако пък е така се прилага пряко нормата на Конвенцията.
В този смисъл е Решение № 10516 от 21.11.2003 г.
по адм. д. № 4159/2003 г., V отд. на ВАС, което конкретно се позовава на
разпоредбата на Конвенцията и което няма основание да не бъде съобразено и в
настоящия случай – „Правилно съдът е
приел, че административният акт е издаден при нарушения на
административнопроцесуалните правила по чл. 70, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР и чл. 53
от ППЗМВР. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските
органи да задържат "лица, извършили престъпление", (доколкото по
посочените по-горе съображения следва да се приеме, че това е основанието за
издаване на сега обжалваната заповед), като процедурата е регламентирана в
следващите правни норми от закона, както и в чл. 53 - чл. 54 ППЗМВР.
Задължителните реквизити на административния акт са визирани в чл. 54 ППЗМВР,
като в ал. 2, т. 5 е предвидено посочването на правата, които има лицето по чл.
70, ал. 3 и 4 ЗМВР. Правилно и обосновано съдът е приел, че в случая при
издаване на спорния административен акт са нарушени императивните правни норми,
като на задържаното лице не са съобщени основанията за арестуването му и
разяснени правата в съответствие с изискването на чл. 5, т. 2 от КЗПЧОС. Тези
норми гарантират правото на защита на лицето във връзка с упражнената по отношение
на него ПАМ по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗМВР и са задължителен елемент от съдържанието
на административния акт. Неспазването разпоредбата на чл. 54, ал. 2, т. 5 от
ППЗМВР представлява нарушение на административно производствените правила, което
води до явна незаконосъобразност на административния акт”.
На трето място, в материалите от преписката по
задържането няма нищо, което да установява твърдяното нарушение или
престъпление (дори не става ясно как се извеждат подобни изводи) – на практика
няма нищо, което да установи, че при предприемане на оспореното задържане на 14.01.2020
г. към 9:50 ч. полицейският орган И.Ч. е имал данни за извършено от жалбоподателя
нарушение или престъпление, доколкото и пред съда такива не бяха представени,
заради и което задържането безспорно е извършено в нарушение на закона.
В Решение № 2922 от 29.03.2005 г. на V отд. ВАС
се казва „В случая в обжалваната заповед
не е посочено правното основание, като е записано като фактическо такова, че
жалбоподателят е извършил престъпление. При така посоченото фактическо
основание, административният орган следва да мотивира акта си с наличие на данни,
че лицето е извършило престъпление. Нормата предполага към момента на издаване
на заповедта да са налице данни, които да правят предположението за извършено
престъпление вероятно основателно. Целта на закона е задържането като
превантивна мярка да предотврати възможността лицето, за което има вероятност
да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде
реализирана наказателна отговорност. Данните, че лицето е извършило
престъпление следва да са налице към момента на задържането му. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че такива данни не са били приложени към
административната преписка. Наличието на престъпление не е достатъчно основание
да се приеме, че са били налице данни, че авторът на това престъпление е жалбоподателя”.
Същото се сочи и в Решение № 2692 от 14.03.2006
г. на V отд. ВАС „В този аспект съдът е
изложил аргументи защо приема, че спрямо задържаното лице няма никакви данни
или дори индиция в тази насока. По делото такива липсват. Наличието на
престъпление не е достатъчно основание да се приеме, че са били налице данни,
че авторът на това престъпление е задържаният”.
В този смисъл е Решение № 15632 от 28.11.2011 г.
по адм. д. № 6395/2011 г., ІІІ отд. на ВАС - „Целта на закона е, че може да бъде предприета превантивна мярка с оглед предотвратяването на възможността лицето
извършило престъпление да се укрие, като в тази връзка законодателят е допуснал
възможност по административен ред да бъдат предприета тази мярка. Но за да бъде
издаден този административен акт, трябва да има данни, които да обосноват
неговото издаване. Защото в настоящия казус се нарушават основните конституционни
права на гражданите, посочени в чл. 5 т. 1 б. „с” от КЗПЧОС и чл. 30 ал. 2 от Конституцията, поради липсата на каквито и да е обосновани данни за извършено
престъпление.
Тъй
като ограничаването на правото на свободно придвижване, каквото предвижда чл.
64 от ЗМВР, е едно от основните права на гражданите, гарантирано с приетите от
Р. България международни договори и Конституцията, и тъй като всеки се счита за
невинен до доказване на противното, то тази мярка следва да се прилага строго
ограничително и при стриктно спазване на предпоставките на закона, а именно -
само когато обективно има данни, че лицето, спрямо което се прилага задържане в
полицейски арест е извършило конкретно престъпление.
В
този смисъл много сериозно въпросът е поставен в Решение № 3543 от 03.04.2006
г. на V отд. ВАС - „След като няма никакви данни, че лицето е вероятен извършител
на престъпление, нито дори данни за някакво съмнение в тази насока, то дори не
може да се приеме, че личният обиск е извършен с цел да се предотврати възможността
лицето да укрие доказателства, уличаващи го в престъпление. Целта на мярката по
чл. 70 ал. 1 ЗМВР е да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго
престъпление или да осуети привеждане в изпълнение влязла в сила присъда”.
„Мярката по
чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се налага, когато са налице данни към момента на
задържането, които правят предположението за извършено престъпление вероятно
основателно. В конкретния случай, ... такива данни към момента на издаване на
обжалваната заповед липсват. С този акт е нарушена и целта на закона, тъй като
с оглед характера на принудителната административна мярка по ЗМВР, в случая е задържано
лицето с цел, различна от законоустановената. Правомощията на полицейските
органи следва да се упражняват в съответствие с изискванията и правилното
прилагане на специалните разпоредби”.
Така в Решение № 7814 от 06.06.2013 г. по адм. д.
№ 11362/2012 г., V отд. ВАС се казва: „В
нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 2 от
ППЗМВР, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК заповедта не съдържа
фактически основания за прилагане на административната мярка. Формално е
цитиран заявителски материал без са посочени конкретни факти и обстоятелства,
които да обосновават извод за възможната съпричастност на задържания към това
престъпление. Такива данни не се съдържат и останалите доказателства по
преписката, включително в представената докладна записка от 29.03.2012 г.
Поради това настоящата инстанция приема, че заповедта за задържане е издадена в
нарушение на формалните изисквания на закона. Нарушението е съществено, тъй
като ограничава правото на задържаното лице на защита. Същевременно този
недостатък обосновава несъответствие на издадената заповед и с материалния
закон, тъй като не са изпълнени предпоставките за задържане по смисъла на чл.
63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Цитираният текст овластява полицейските органи да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази
принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства,
установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъпление или да е съпричастен към него. В случая правилно е преценено, че
посочените по-горе изисквания не са изпълнени. Доказателства за наличие данни
за участие или съпричастност на задържания Атанасов към престъпен акт по делото
не са ангажирани”.
Към момента на предприетото задържане не е имало
нито данни, нито каквото и да е, което да дава основание за подобно действие и
само това е достатъчно за отмяна на заповедта за задържане, тъй като така
предприетото действие е в противоречие с принципите за предвидимост – да
спазват критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване
на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на
целите му (чл. 13 АПК) и за съразмерност - да упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл. 6 ал. 1 АПК).
В Решението на Съда в Страсбург от 24.06.2014 г.
по жалби № 50027/08 и 50781/09 на мои клиенти „Петков и Профиров срещу
България”, където освен всичко друго по повод незаконосъобразността на
действията по „полицейските” задържания се казва:
„66. Съдът
подчертава, че целта на член 5 § 4 е да се увери за лица, които са
арестувани/задържани за правото на съдебен контрол на законосъобразност на мерките,
на които те са подложени по този начин. Средството трябва да бъде предоставено
по време на задържането на едно лице - да се даде възможност на това лице да
получи бързо съдебно разглеждане на законосъобразността на задържането,
способен да води, където е необходимо, за да се освободи. Съществуването на
средството за защита, изисквано от член 5 § 4, трябва да е достатъчно сигурно,
не само на теория, но и на практика, като в противен случай ще липсва достъпността
и ефективността, необходими за целите на тази разпоредба. Достъпността на
средство за защита предполага, наред с другото, че обстоятелствата доброволно
създадени от властите трябва да са такива, че да позволят на задържаните реална
възможност за използване на способа”.
„77. В
заключение, Съдът намира, че вътрешното право не изисква, а властите не са
успели да се установят на практика, че 24 часа задържания на жалбоподателите са
били въз основа на обосновано подозрение от тях, които са извършили конкретни
престъпления и че те задържания са били предприети с цел представяне на задържаните
„пред компетентен съдебен орган“.
Независимо от формалните изисквания на закона,
жалбоподателят е бил лишен от основните процедурни гаранции, присъщи на член 5
от Конвенцията:
-
не е разполагал с информация
за причините за задържането му за целите на ефективна защита с оглед на тези
причини;
-
не е бил в състояние да
предприеме производство, за да получи незабавно освобождаване;
-
не е могъл да търси
обезщетение за вреди, произтичащи от неговото произволно задържане.
Тези обстоятелства са несъвместими с целите на
защитата срещу произволно лишаване от свобода, по член 5 от Конвенцията.
Предвид горното и на основание чл.72, ал.4 Змвр
Районен съд – Бургас
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №3388зз-16/14.01.2020 г. за задържане на Д.Р.Т.,
ЕГН ********** ***, издадена от И.Р.Ч. – командир
на отделение при 05 РУ ОД МВР
гр. Бургас;
ОСЪЖДА МВР – Бургас да заплати на Д.Р.Т., ЕГН ********** *** направените съдебни разноски в размер на 312 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд – Бургас в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Районен
съдия:__/п/
Вярно с оригинала:
ММ