О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260477
02.10.2020 година
град Бургас
Бургаски Окръжен съд Трети
състав
На втори октомври година 2020
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов
въззивно гражданско дело номер 1977 по описа за 2019 година, съобрази следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
По делото е постановено решение № ІІІ-200/17.07.2020г. по в.гр.д.№ 1977/2019г.
по описа на БОС. С него БОС е присъдил в полза Р.И.Ж., ЕГН **********, чрез
пълномощника си- адв. С.К.- БАК, сумата от 1020.77
лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд от
141 часа в периода:
14.08.2016г. - 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба – 01.08.2019г. до окончателното
изплащане на главницата и направените в двете инстанции разноски в размер на общо 502.48 лева, като е съобразил изхода от спора, размера на иска
и въведеното от въззиваемия – ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр.
София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, чрез юрисконсулт Красимира Иванова,
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78,
ал.5 ГПК и изменението на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, считано от 15.05.2020г.
В срока по
чл.248, ал.1 от ГПК, въззивникът Дойчо Кръстев Дойчев, чрез пълномощника си-
адв.К.- БАК, е депозирал молба с вх.№ 12234/20.07.2020г., за изменение на
решението в частта по разноските. Заявява, че адвокатското възнаграждение е
съобразено с минималните хонорари. Навежда доводи за неоснователност на направеното
от въззивника възражение за прекомерност на основание чл.78,ал.5 от ГПК.
Моли за присъждане на адвокатски хонорар в претендирания размер- 360
лева- в производството пред районния съд; 200 лева без ДДС (240 лв. с ДДС)-
разноски пред настоящата инстанция и
постановяване на определение в горния смисъл.
Съобразно
разпоредбата на чл.248, ал.2 ГПК, молбата е връчена на ГД „Гранична полиция“ при МВР – гр.Бургас, чрез юрисконсулт Иванова.
В едномесечния законов срок, е постъпил отговор на молбата, в който се
навеждат доводи за неоснователност. Излага се становище, че съдът правилно е
съобразил размера на адвокатското възнаграждение, отчитайки фактическата и
правна сложност по делото. Иска се, молбата по чл.248 от ГПК да бъде оставена
без уважение.
Съдът, след като съобрази фактическата
обстановка по делото и закона, приема следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна
жалба от Р.И.Ж., ЕГН **********, чрез адвокат С.К.,*** против Решение № 3011 от
12.11.2019 г., постановено по гр. дело № 6383 /2019 г. по описа на БРС.
Делото е
насрочено за 28.04.2020г, но при приложение на ЗМДВИП, е пренасрочено за 07.07.2020г.
Преди датата на съдебното заседание, с молба
вх.№ 10936/03.07.2020г.,
пълномощникът на въззивника- адв.С.К.,
като е приложил договор за правна помощ
и съдействие с договорено възнаграждение от 200 лв. без ДДС и 240лв. с ДДС,
както и списък на разноските по чл.80 ГПК.
С решение №
ІІІ-200/17.07.2020г. по в.гр.д.№ 1977/2019г. по описа на БОС е отменено решение
№3011 /12.11.2019г. по гр.д. № 6383/2019г. на БРС. С последното, в полза на полза
Р.И.Ж., ЕГН **********, е присъдена сумата от, сумата от 1020.77 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 141 часа
в периода: 14.08.2016г. - 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба – 01.08.2019г. до окончателното
изплащане на главницата.
Със същото
решение, БОС е присъдил и направените в
двете инстанции разноски в полза на въззивника в общ размер от 502.48 лева, като е зачел въведеното от
въззиваемия възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на Ж. и изменението на
Наредба № 1 от 9.07.2004, считано от 15.05.2020г. За да приеме горния размер на
разноски, съдът е взел предвид, че намаляването на разноските на противната
страна за адвокатско възнаграждение, е по възражение, почиващо на
процесуално-правна норма, преценявана към определянето на дължимите разноски.
Във връзка с
наведените в молбата по чл.248 от ГПК, аргументи за изменение на решението в
частта за разноските, съдът намира следното:
Доколкото в
случая, видно от договора за правна защита и съдействие, адвокатският хонорар е
уговорен с ДДС, то посоченият данък се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
В тази връзка следва да се отбележи, че претендираните от въззиваемия разноски
за адвокатско възнаграждение подлежат на присъждане с ДДС, при положение, че са
заплатени ведно с начисления ДДС (в този смисъл е и трайната съдебна практика –
напр.
Определение № 109 от
18.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1983/2015 г., I т. о., ТК).
В т. 3 от ТР № 6
от 06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г на ОСГТК на ВКС е изрично е посочено, че
съдът е свободен да намали присъжданото на страна възнаграждение за адвокат, но
до предвидения в наредбата минимален размер.
Според
задължителната практика на ВКС, материализирана в т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписването
в договора за правна помощ, че възнаграждението е заплатено в брой, има
характер на разписка и е достатъчно за доказване на плащането на
възнаграждението. Липсата на представени с молбата по чл. 248 от ГПК
доказателства за регистрация по ЗДДС на упълномощения адвокат не е основание за
отказ за начисляване на ДДС върху дължимото по Наредба № 1/2004 г. адвокатско
възнаграждение, с оглед отразяването на това обстоятелство в публичен регистър,
съгласно чл. 80, ал. 1 от ДОПК, който е общодостъпен (определение № 91/31.01.2018
г. по ч. т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, II т. о., определение № 660/03.12.2018 г.
по ч. т. д. № 2784/2018 г. на ВКС, II т. о.).
При
изложените факти, настоящият състав приема, че молбата по реда на чл.248 ГПК,
за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде уважена.
Следва да бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар
в полза на въззивника, като въззиваемият
бъде осъден да заплати сумата от 97.52 лева, представляваща разликата над присъдения с крайния съдебен акт
общ размер от 502.48 лева до
претендирания от 600 лева с ДДС(разноски за двете инстанции).
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ Решение№ ІІІ-200/17.07.2020г. по в.гр.д.№ 1977/2019г.
по описа на Бургаския окръжен съд, както следва:
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“ при МВР, с
адрес: гр. София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, чрез юрисконсулт Красимира
Иванова, да заплати на Р.И.Ж., ЕГН **********,
сумата от 97.52 лева, представляваща
разликата над присъдения с крайния съдебен акт общ размер от 502.48 лева – разноски за адвокатски
хонорар за двете инстанции, до претендирания
от 600 лева с ДДС.
Определението да се счита неразделна част от Решение№ІІІ-200/17.07.2020г. по в.гр.д.№ 1977/2019г. по описа на Бургаския
окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: