№ 1027
гр. Бургас, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120202537 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба от Л. А. И. ЕГН ********** против
наказателното постановление № 21-3388-000080/09.11.2021г. на Началник Сектор ОД МВР
Бургас 05 РУ ОД МВР Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП
на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С жалбата се иска отмяна на НП като се сочи, че деянието не покрива субективната
страна на състав на административно нарушение като към момента жалбоподателката не е
знаела за служебно прекратена регистрация. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, за него адв. К., който поддържа
жалбата и моли за отмяна на НП, претендира разноски.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Депозирано е писмено становище, с което жалбата се намира за неоснователна, а в случай,
че жалбата се намери за основателна се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
На 18.10.2021г. св. Т. Т. изпълнявал служебните си задължения заедно със своя колега
К. Ч., когато забелязали да паркира лек автомобил *** с рег. № ***. Направили проверка и
установили като водач Л. И. като МПС било с прекратена регистрация на 08.09.2021г. К. Ч.
съставил на И. АУАН за това, че на 18.10.2021г. около 16 часа в гр. Бургас, к-с *** до ***
паркирала лек автомобил *** с рег. № *** собственост на С.Д.И. съгласно договор от
07.07.2021г. на нотариус Е.Б.. МПС било с прекратена регистрация на 08.09.2021г. по чл.
143, ал. 15 ЗДвП, не било регистрирано по надлежния ред, с което е прието, че е нарушила
чл. 140, ал. 1 ЗДвП. АУАН е връчен лично и не са вписани възражения.
1
Представено е писмено сведение от Л. И., че не е знаела, че автомобилът е с прекратена
регистрация и освен това бил собственост на нейния съпруг.
Видно от представената справка като предстоящ собственик на МПС е С.Д.И., а
собственик - Д.Г. като видно от справка л. 8 договор за продажба е регистриран на
07.07.2021г. На 08.09.2021г. е прекратена регистрацията и е възстановена на 08.11.2021г.
С постановление от 01.11.2021г. прокурор при БРП е отказал да се образува досъдебно
производство и е прието, че деянието е административно нарушение.
АНО е възприел фактите, описани в АУАН като са събрани допълнителни
доказателства относно собствеността на автомобила и след като са били анализирани
дадените сведения, е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства като съдът отчита обстоятелството, че свидетелят Т. не си спомня
конкретните обстоятелства, но съдът намира, че това се дължи на изминалия период от
време. Свидетелят потвърждава, че посоченото в АУАН е това, което се е случило като си
спомня и че са били снети сведения от водача. Не се представиха доказателства, които да
внесат съмнение в така установената фактическа обстановка..
НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Ясно и конкретно е посочено и мястото, където е установено нарушението като по
същество не се спори, че именно жалбоподателят е управлявал МПС.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени
в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата.“ Разпоредбата на закона ясно подчертава, че по пътищата за
обществено ползване се допускат само МПС, които са регистрирани и кумулативно е
предвидено, че трябва да имат табели на поставените за това места. Само при изпълнението
на тези две изисквания – регистрирани и с регистрационен номер се допуска МПС да се
движат по пътищата отворени за обществено ползване.
В чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е предвидено, че се прекратява служебно регистрацията на
регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.
Видно от цитираната разпоредба, законовата последица от неизпълнението на
задължението да се регистрира закупеният автомобил в предвидения от законодателя срок, е
служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл. 143, ал. 15 от
2
ЗДвП.
Санкцията е предвидена в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
По мнение на този съдебен състав субект на административнонаказателната
отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е водачът, а не собственикът на МПС, който е
длъжен да познава ЗДвП и да е наясно със законовата последица от неизпълнението на
задължението да се управлява МПС, което е регистрирано по предвидения за това ред.
Нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете
нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се
изключва наказуемостта при тази форма на вината. В качеството си на водач на МПС,
жалбоподателката е била длъжна да познава закона и да съобрази, че МПС е било със
служебно прекратена регистрация, тъй като не е било регистрирано в двумесечен срок от
придобиването му (в този смисъл Решение № 1129 от 28.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а.
н. д. № 1171/2020 г. Решение № 211 от 11.02.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
19/2021 г.; Решение № 464 от 25.03.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 495/2021 г. и
др.). Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП, прекратяването на регистрацията се извършва с
отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е предвидено
задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството
за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива задължения не са
предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, за разлика от другите случаи на
служебно прекратяване на регистрацията.
Съгласно чл. 14 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението, изключва
умисъла относно това нарушение, а непредпазливостта - когато самото незнание не се дължи
на непредпазливост. Отсъствието на регистрация на управляваното от жалбоподателя МПС
е елемент от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и
незнанието му изключва умисъла за това нарушение, а непредпазливостта - само ако
незнанието не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай с оглед безспорните по
делото обстоятелства, лекия автомобил е бил предоставен на водача от нейния съпруг и е
следвало водачът да положи усилия, за да се убеди, че същото е регистрирано по надлежния
ред като самата тя в сведението посочва, че не е знаела, че МПС трябва да се регистрира, а е
считала, че става служебно. Незнанието на закона обаче не е извинително обстоятелство.
Имала е обективна възможност да се запознае, управлението на автомобила е било
предоставено от лице, с което се намира в изключително близки отношения – съпруг.
Нещо повече, в случая жалбоподателката освен като водач, който е длъжен да познава
ЗДвП и да управлява МПС, което е регистрирано по надлежния ред, е и собственик на МПС,
тъй като се касае за вещ, която е съпружеска имуществена общност, предвид липсата на
данни за разделност. Този състав намира, че в случая незнанието не е извинително и не
изключва субективния елемент на нарушението по чл. 175, ал. 3, във вр. с чл. 140, ал.
1 от ЗДвП (в такъв смисъл е Решение от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 730 / 2020 г. на
Административен съд – Перник; Решение № 114 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 119 / 2020
г. на Административен съд – Ловеч).
Като е управлявала МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред,
3
жалбоподателката е осъществила състава на вмененото й нарушение по смисъла на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, с оглед на което правилно е ангажирана нейната
административнонаказателната отговорност на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая
наложеното наказание е в минималния предвиден от закона размер и е правилно съобразено
с обстоятелствата по случая и личността на извършителя.
Само за пълнота следва да се посочи, че деянието не е маловажен случай, тъй като се
засягат важна група обществени отношения свързани с безопасността по транспорта и
нарушението не се отличава от типичните нарушения от този вид.
По изложените съображения НП като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
На основание чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските.
В случая право на разноски има АНО, но тъй като не претендира такива, не му се
присъждат.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-3388-000080/09.11.2021г. на
Началник Сектор ОД МВР Бургас 05 РУ ОД МВР Бургас, с което на Л. А. И., ЕГН
********** за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4