Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 26.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка
Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова
в. гр. д. № 68 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 235/07.10.2019 г.
постановено по гражданско дело № 456/2017 г. по описа на РС – Сливница са
отхвърлени обективно кумулативно съединените искове, предявени от Н.К.Х., чрез адв. Р. Г.- САК, срещу Ж.Д.А., както следва: иск с правно
основание чл. 76 ЗС за предаване на владението върху недвижими имот,
представляващ надстройка над законно построената сграда на допълващо
застрояване (лятна кухня), състояща се от: втори етаж - входно антре, спалня,
баня с тоалетна и котелно помещение, с площ от 74 (седемдесет и четири) кв.м.,
трети етаж - многофункционално помещение - кабинет и зимна градина, с площ от
36 (тридесет и шест) квадратни метра, който трети етаж е изграден като
сглобяема релсова конструкция, която надстройка е с осигурен самостоятелен
достъп откъм северозападната част на парцела, чрез изградена за целта външна стълбищна клетка, която е била отнета от владението на
ищеца чрез насилие; отхвърлен е и евентуално съединеният иск с правно основание
чл. 75 от ЗС за възстановяване владението на гореописания недвижим имот; иск с
правно основание чл. 76 ЗС за предаване на владението върху движими вещи, находящи се в гореописаната надстройка, както следва: парна
баня "Метрон", котелно съоръжение и котел
на „Вайланд”, поръчкови
спалня, библиотека, вградена гардеробна, допълнителен гардероб и скрин,
тоалетка, два броя големи луксозни огледала "Мобексперт",
луксозни мебели и оборудване за баня, професионална спортна пътека "Кетлер", сигнално-охранително оборудване, включващо 4
броя външни камери за видеонаблюдение, 2 бр. топлинни
датчици, осветителни тела – шест броя самостоятелно стоящи, 2 броя радиатори с термоглави, отнети от владението на ищеца чрез насилие; иск
с правно основание чл. 109 от ЗС да преустанови неоснователните си действия,
изразяващи се в недопускането на ищеца да преминава през дворното място,
съставляващо урегулиран поземлен имот XVI - 256 (шестнадесети, отреден за имот
с планоснимачен номер двеста петдесет и шест) от
квартал 43 (четиридесет и три), по действащия регулационен план на
гр. Б., целият с площ от 800 (осемстотин) кв.м., при съседи на мястото: улица,
УПИ XIII- 257, УПИ VI-243, УПИ-255, с което препятства ищеца да има достъп до
собствения си недвижим имот, а именно: сграда - на допълващо застрояване -
лятна кухня с РЗП 60.59 кв.м, находяща се в гр. Б.,
община Б., построена в източната половина на урегулиран поземлен имот XVI - 256
от квартал 43 (четиридесет и три), по плана на гр. Б., непосредствено до
съществуващата жилищна сграда (на основно застрояване), съгласно одобрени
проекти и разрешение за строеж № 3/09.01.2008 г., издадено от Главния архитект
на Община Б., при съседи - калканна стена на
съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда и от три страни - двор -
урегулиран поземлен имот XVI - 256, заедно със съответното право на строеж
върху гореописаното място, в което същата е построена, през което е и
единствения възможен достъп и по отношение на което ищецът има правата по чл.
64 от ЗС.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца, сега въззивник, в която са изложени конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното
решение. Жалбоподателят
поддържа, че
съдът не е обсъдил прецизно всички доказателства по делото, а ги е анализирал
едностранно, само в интерес на ответника и е достигнал следствие на това до
грешни и необосновани крайни изводи. По отношение на иск с правно основание чл.
76 от ЗС, твърди, че съдът, след като е констатирал, че писмено доказателство
(предварителен договор за покупко-продажба) посочено, като приложени към
исковата молба не е приложено, е бил длъжен да я остави без движение с цел
отстраняване на тази нередовност. Счита, че е ирелевантно
за предмета на спора дали е предоставен пред съдебния изпълнител предварителен
договор за покупко-продажба на процесния недвижим
имот. Поддържа тезата, че извършеният въвод във
владение от съдебния изпълнител е незаконен. Цитира съдебна практика.
По отношение на иск с правно
основание чл. 76 от ЗС с предмет движими вещи не излага конкретни аргументи
защо счита, че първоинстанционното решение е
неправилно.
По отношение на предявения иск с
правно основание чл. 109 от ЗС, счита, че съдът неправилно е интерпретирал
заключеното на изслушаната съдебно-техническата експертиза. Излага тезата, че
след като предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот е
посочен от вещото лице в експертното си заключение той е надлежно приобщен към доказателствената съвкупност, въпреки че документът не е
приет от съда, поради настъпила преклузия.
Моли въззивната
инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявените от ищеца искове. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК по
делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ответника в първоинстанционното производство. В
отговора са изложени множество доводи обосноваващи тезата, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се явява и
процесуалния му представител по пълномощие. С писмена молба с вх. №
2204/11.03.2020 г. е направено възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемия
разноски.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, явява се
процесуалния му представител по пълномощие, който поддържа отговора на въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 76 от Закона за
собствеността и чл. 109 от ЗС, и евентуален иск с правно основание чл. 75 от
ЗС.
В подадената искова молба с
уточнение към нея ищецът твърди, че е собственик на ½ от сграда на
допълващо застрояване - лятна кухня с РЗП 60.59 кв.м, находища се в гр. Б.,
община Б., построена в източната половина на урегулиран поземлен имот XVI - 256
(шестнадесети, отреден за имот с планоснимачен номер
двеста петдесет и шест) от квартал 43 (четиридесет и три), по плана на гр. Б.,
непосредствено до съществуващата жилищна сграда (на основно застрояване),
съгласно одобрени проекти и разрешение за строеж № 3/09.01.2008 г., издадено от
Главния архитект на Община Б., при съседи - калканна
стена на съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда и от три страни - двор -
урегулиран поземлен имот XVI - 256, заедно със съответното право на строеж
върху мястото, в което същата е построена, съставляващо XVI - 256 от квартал
43, по действащия регулационен план на гр. Б., цялото с площ от 800
(осемстотин) кв.м., при съседи на мястото: улица. УПИ XIII-257, УПИ VI-243,
УПИ-255.
Посочва, че на 28.01.2011 г., със
сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти с
трето за спора лице - Н. В. П., тя му е предала владението на цялата сграда на
допълващо застрояване, в това число и на надстройката над законно построената
лятна кухня, обособяваща втори и трети етаж от изградената, в източната
половина на гореописания урегулиран поземлен имот, сграда на допълващо
застрояване, състояща се както следва: на втори етаж - входно антре, спалня,
баня с тоалетна и котелно помещение, с площ от 74 (седемдесет и четири) кв.м. и
на трети етаж - многофункционално помещение - кабинет и зимна градина, с площ
от 36 (тридесет и шест) квадратни метра, който трети етаж е изграден като
сглобяема релсова конструкция, която надстройка е с осигурен самостоятелен
достъп откъм северозападната част на парцела, чрез изградена за целта външна стьлбищна клетка. Твърди, че при подписване на
предварителния договор ½ от гореописаната лятна кухня, както и част от
незаконно изградената надстройка не са били собственост на праводателката
му - П., а на трето лице, поради което е следвало собствеността върху тях да му
бъде прехвърлена след изтичане на изискуемата от закона придобивна
давност в полза на Н. П..
Твърди, че на 19.06.2017 г., въпреки
изричното му противопоставяне, съдебен изпълнител е въвел ответника във
владение на недвижим имот част от основното застрояване в имота, чрез лятната
кухня и надстройката, с което действие принудително го е отстранил от
недвижимия имот (л. 35 от гр.дело). Посочва, че лятната кухня и надстройката не
са предмет на публичната продан, респ. на въвода,
осъществен на осн. чл. 498 от ГПК и срещу тях не е
насочено надлежно принудително изпълнение по изпълнителното дело.
Излага, че въпреки че с ответника са
сключили споразумение, в присъствието на съдебния изпълнител, да уредят
отношенията си на следващият ден, ответникът е сменил бравата на входната врата
на надстройката, като отказал да му предостави ключ, както и да му осигури
достъп до съхранявани в нея недвижими вещи. Посочва, че ответникът "по насилствен
начин, със заплахи и физическа саморазправа", е сменил ключовете на
помещенията, завладял е същите и Н.чните в тях
движими вещи.
По отношение на движимите вещи,
изброени е исковата молба, посочва, че ги е владял от 28.01.2011 г., когато са
му предадени с подписването на предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот.
Твърди, че ответникът не го допуска
да преминава през дворното място, съставляващо урегулиран поземлен имот XVI -
256 от квартал 43, по действащия регулационен план на гр. Б., целия с площ от
800 (осемстотин) кв.м., при съседи на мястото: улица, УПИ XIII- 257, УПИ
VI-243, УПИ-255, с което препятства ищеца да има достъп до собствения си
недвижим имот, а именно: сграда - на допълващо застрояване - лятна кухня.
В депозирания отговор по чл. 131,
ал. 1 от ГПК ответникът е оспорил изцяло предявените срещу
него искове, с доводи, че същите са неоснователени,
необосновани и недоказани. Наведени са твърдения, че към исковата молба не е
приложен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имоти, че
същият не е представен на съдебния изпълнител при извършване на въвода във владение, както и че същият е извършен през
незаконната постройка със съгласието на длъжника - Н. П. и на ищеца.
Между страните по делото не е
спорно, а се установява и от приложените писмени доказателства, че в урегулиран
поземлен имот XVI - 256 от квартал 43, по плана на гр. Б., с площ от 800
(осемстотин) кв.м., при съседи на мястото: улица, УПИ XIII-257, УПИ VI-243,
УПИ-255, са изградени масивна жилищна сграда (основно застрояване) и на калканна страна до нея - лятна кухня, представляваща сграда
на допълнително застрояване.
Между страните по делото не е
спорно, а се установява и от приложени писмени доказателства - нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 154, том І, рег. № 1386, дело 136/2017 г. и
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 155, том І, рег. № 1388,
дело № 137/2017 г., че въззивникът е собственик на
1/2 идеална част от недвижим имот,
представляващ сграда на допълващо застрояване - лятна кухня с РЗП 60.59 кв.м,
находища се в гр. Б., община Б., построена в източната половина на урегулиран
поземлен имот XVI - 256 от квартал 43, по плана на гр. Б., непосредствено до
съществуващата жилищна сграда (на основно застрояване), съгласно одобрени
проекти и разрешение за строеж № 3/09.01.2008 г., издадено от Главния архитект
на Община Б. при съседи - калканна стена на
съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда и от три страни - двор - урегулиран
поземлен имот XVI - 256, заедно със съответното право на строеж върху мястото в
което същата е построена, съставляващо XVI - 256 (шестнадесети), отреден за
имот с планоснимачен номер двеста петдесет и шест от
квартал 43 (четиридесет и три), по действащия регулационен план на гр. Б.,
цялото с площ от 800 (осемстотин) кв.м., при съседи на мястото: улица. УПИ
XIII-257, УПИ VI-243, УПИ-255. (л.7-11 от гр.д. № 68/20 г.).
Останалата ½ идеална част от процесната лятна кухня, както и ½ идеална част от гореописания
урегулиран поземлен имот, в който е изградена същата са собственост на трето
лице.
Видно от приложен по делото
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, Н. П. е учредила в полза на
"У. Б." АД ипотека върху собствените си недвижими имоти, придобити по
наследство, находящи се в гр. Б., ул.
"Малина" № 15А, а именно: втори жилищен етаж от триетажна масивна
жилищна сграда, обособен като самостоятелно жилище със застроена площ от 71,93
кв. м., състоящо се от входно антре, кухня, дневна с балкон, спалня и санитарен
възел, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата,
тавански жилищен етаж от триетажна масивна жилищна сграда, обособен като
самостоятелно жилище със застроена площ от 67,43 кв. м., състоящо се от входно
антре, кухненски бокс с трапезария и дневна, спалня и санитарен възел, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с ½ ид.ч. от имота, в който са построени, съставляващ УПИ
XIV-256, от кв. 43 по плана на гр. Б., община Б., Софийска област, целият с
площ от 800 кв. м., при граници на имота по скица: улица, УПИ XV-255, УПИ
VI-243 и УПИ XIII-257.
На 27.07.2016 г. е депозирана молба
от "У. Б." АД до частен съдебен изпълнител Радост Г.а-Чолакова, с
район на действие Окръжен съд-София, за образуване на изпълнително производство
срещу солидарните длъжници - Н. П. и "Б.Е.Е.-Б." ЕООД. Приложен е изпълнителен лист № 125/2016
г. от 03.05.2016 г., издаден по гр.д. № 125/2016 г. по описа на РС- гр.
Сливница, солидарно срещу длъжниците за заплащане на
сумата в размер на 93 261,45 евро, представляваща главница по извлечение от
счетоводните книги от 25.03.3016 г. по договор за кредит от 18.09.2013 г.,
изискуема на падежа, сумата в размер на 18469,87 евро, представляваща лихва за
периода от 10.02.2015 г. до 24.03.3016 г., ведно със законната лихва, считано
от 25.03.2016 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 281 евро,
представляваща такса за управление, сумата в размер на 4381,54 лева,
представляваща държавна такса и сумата в размер на 4579,39 лв., представляваща
възнаграждение за адвокат.
С постановление от 02.08.2016 г. на
частен съдене изпълнител Радост Г.а-Чолакова, рег. № 925 на КЧСИ, с район на
действие СОС, е образувано изпълнителното дело № 20169250400185.
От протокол за опис на недвижим
имот, извършен на 24.08.2016 г., от съдебния изпълнител в присъствието на
длъжника П. и вещото лице- инж. П., се установява, че достъпът до ипотекираните
в полза на взискателя недвижими имоти, подробно
описани по-горе, е осигурен от длъжника, като подходът е осъществен от стълбищна клетка през незаконната пристройка, която не е
ипотекирана в полза на взискателя. В протокола е
отбелязано, че на описа са присъствали длъжникът Н. П. и вещото лице, което е
удостоверено с подписите им. Отразено е,
че сведения за имота са събрани от длъжника, както и, че същият по време на
налагане на възбраната е в негово владение (на Н. П.). В протокола е описано
извършено преустройство на двата жилищни етажа, като санитарния възел на втория
етаж е изнесен в допълнително строителство, което не е част от ипотекирания в
полза на взискателя имот, като няма и кухня (л. 67 от
изпълн.дело).
В съставените по изпълнителното
производство документи (протоколи за насрочване на публична продан, обявления,
съобщения за насрочване на публична продан и др.) е посочено от съдебния
изпълнител, че подходът до ипотекирания имот се извършва през незаконно
построена пристройка на сградата, която не е част от изпълнителното дело.
На 17.01.2017 г. частен съдебен
изпълнител Г.а-Чолакова е съставила постановление за възлагане на недвижим
имот, с което имотът, предмет на публичната продан, е бил възложен на наддавача, направил най-високо наддавателно
предложение, а именно на въззиваемия - Ж.А. (л. 164
от изпъл.дело). Видно от направено отбелязване,
постановлението е влязло в законна сила на 31.03.2017 г.
Постановление за възлагане на
недвижим имот е обжалвано от солидарните длъжници
пред Окръжен съд - София. С решение № 120/20.03.2017 г. по ч. гр. д. 158/2017
г. по описа на съда, частните жалби са оставен без уважение.
От приложен на л. 267 по
изпълнителното производство, протокол за проведен телефонен разговор се
установява, че на 12.05.2017 г. длъжникът Н. П. е била уведомена, че на
23.05.2017 г. ще бъде извършен въвод в полза на
купувача на недвижимия имот.
От приложен по делото протокол за
принудително отнемане и предаване на недвижим имот, се установява, че на
23.05.2017 г. съдебният изпълнител е посетил процесния
имот. В протокола е отбелязано, че на място са присъствали Н. П. - бивш
собственик и въззивника Н.Х., който е заявил, че е
собственик на лятната кухня. Представени са пред съдебния изпълнител
конструктивно становище за лятна кухня в УПИ XIV-256, удостоверение за
законност и степен на завършеност, разрешение за строеж, скица, данъчна оценка.
В протокола е отразено, че е даден срок от 2 седмици на длъжника да изнесе от
имота всички свои движими вещи. Насрочена е нова дата за посещение на имота -
08.06.2017 г. Протоколът е подписан от присъствалите лица.
От приложен по делото протокол за
принудително отнемане и предаване на недвижим имот, се установява, че на
19.06.2017 г. съдебният изпълнител е отнел от длъжника - Н. П. и е предал на въззиваемия следния недвижим имот: втори жилищен етаж от
триетажна масивна жилищна сграда, обособен като самостоятелно жилище със
застроена площ от 71,93 кв. м., състоящо се от входно антре, кухня, дневна с
балкон, спалня и санитарен възел, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата, тавански жилищен етаж от триетажна масивна жилищна сграда,
обособен като самостоятелно жилище със застроена площ от 67,43 кв. м., състоящо
се от входно антре, кухненски бокс с трапезария и дневна, спалня и санитарен
възел, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, заедно
с ½ ид.ч. от имота, в който са построени,
съставляващ УПИ XIV-256, от кв. 43 по плана на гр. Б., община Б., Софийска
област, целият с площ от 800 кв. м., при граници на имота по скица: улица, УПИ
XV-255, УПИ VI-243 и УПИ XIII-257 "без незаконно построената пристройка на
сградата, от която се извършва подхода за изнесения на продан недвижим
имот". В протокол е отбелязано, че са присъствали - длъжника П., с
упълномощен представител адв. Г., трето лице - Н.Х.,
посочен като купувач на ½ от лятната кухня с упълномощен представител адв. Г., купувачът на публичната продан и вещо лице Ю. П..
Отразено е, че третото лице Х. (въззивник) и Ж.А. (въззиваем) са постигнали "споразумение, че г-н А.
получава достъп до закупената от него недвижимост през входа от пристройката от
североизток (от дъното на двора), както и от съществуващия вход изток на първи
етаж (пред лятната кухня)". В двуседмичен срок посочените лица са
декларирали желание да уредят отношенията по между си с договор. При
непостигане на споразумение е посочено, че въззивникът
"ще изнесе остатъка от движимите вещи в двуседмичен срок след изтичане на
първоначалния". Протоколът е подписан от присъстващите лица.
По делото е приложен изходящ от въззивника частен документ, озаглавен "седение" с дата 16.10.2017 г., в който е посочено, че въззиваемия му е "дал" ключ от входната врата на
дворното място (л. 53 от пр.пр. № 294/2017 г.).
Първоинстанционият съд е допуснал събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетели, но
фактически е разпитан единствено свидетелят И. Г.. Свидетелят Г. посочва, че е
извършил ремонтни дейности в придобития от въззиваемия
имот през лятото на 2017 г., като го е достъпвал през външни стълби и
незаконната постройка над лятната кухня. Твърди, че извън сградата е имало
чували пълни с вещи, но не знае какви точно (л.94-95 от гр.д. № 456/2017 г.).
В първоинстанционното
производство е изслушано заключението на съдебно-техническа експертиза, от
която се установява, че имотите собственост на страните по делото - жилищна
сграда и лятна кухня, са изградени в средата на урегулирания поземлен имот и се
влиза от улицата, от вход от югоизток, като достъпът до входовете им се
осъществява, като се преминава през дворното пространство. Вещото лице е
посочило, че по одобрените проекти от 2013 г., входът и стълбището до втория
етаж на двуетажната жилищна сграда и тавански жилищен етаж е от югоизток през
двора. С изграждането на лятната кухня този вход остава в нейното
разпределение. Нов подход към двуетажната жилищна сграда и тавански жилищен
етаж може да се осъществи само в северозападната част на УПИ ХІV-256, към
дъното на имота, между оградата и фасадата на сградата. Този подход е
реализиран с външна открита стълба до втория етаж, изграден с пристройката и
надстройката (без строителни книжа) на лятната кухня (л. 118-120 от гр.д. №
456/2017 г.).
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи
от правна страна:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл.
259 от ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието, и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, като служебно следи единствено за неприложение от страна на първоинстанционния съд на императивна материалноправна
норма, каквото нарушение настоящият състав на съда не констатира при
постановяване на обжалваното решение. В случая не е налице и задължение за съда
да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно
задължителните за органите на съдебната власт указания, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът,
намира въззивната жалба за неоснователна по следните
съображения:
По
иска с правно основание чл. 76 от Закона за собствеността.
В производството по и чл. 76 ЗС и
чл. 75 ЗС ищецът следва да установи факта на осъществяване на владението и
факта на нарушението. При иска по чл. 76 ЗС следва да установи и обстоятелство,
отнасящо се до отнемане на владението по скрит или насилствен начин. Другите
права на страните върху имота не подлежат на изследване в това производство.
Предпоставките за уважаване на иска
с правно основание чл. 76 от ЗС са: 1. наличие на фактическа власт на ищеца
върху вещта; 2. отнемане на фактическата власт от ответника и 3. това отнемане
да е извършено чрез насилие.
В разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС
законодателят е дефинирал владението като упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението по
своята правна същност представлява фактическо състояние и е гарантирана от
закона възможност за упражняване на фактическа власт върху вещ без лицето, осъществяващо
същата, да е собственик на вещта.
Владелческата
(посесорна) защита представлява уредени от правото
средства за възстановяване на владението като фактическо отношение, като тази
защита не зависи от това дали то е добросъвестно или недобросъвестно, и може да
бъде проведена срещу всяко трето лице, което го нарушава, включително срещу
собственика на вещта и носителя на друго вещно право върху нея. С норма на чл.
76 ЗС е регламентиран един от видовете средства за защита на владението като
фактическо състояние – в случаите, при които движимите вещи и недвижимите
имоти, върху които то се упражнява, са били отнети по насилствен или по скрит
начин, без значение дали тази власт се упражнява правомерно или неправомерно,
който посесорен иск следва да бъде предявен в преклузивния шестмесечен срок от момента на отнемане на
владението (съответно на държането) срещу нарушителя. За разлика от иска по чл.
75 ЗС, при иска по чл. 76 ЗС е ирелевантно
обстоятелството колко време е осъществявано владението. От значение е
фактическата власт над вещта да е била упражнява на към момента на извършване
на отнемането. Съгласно доктрината и съдебната практика отнемане на владението
по насилствен начин е налице, когато е използвана физическа сила или заплаха
срещу владелеца, а също и в случаите, при които е употребена физическа сила по
отношение на самата вещ (в т. см. решение № 4/06.02.2012 г. по гр. д. №
388/2011 г. на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Между страните
по делото не спорно, а се
установява и от приложени писмени доказателства - нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 154, том І, рег. № 1386, дело 136/2017 г. и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 155, том І, рег. № 1388, дело № 137/2017
г., че от 10.05.2017 г., въззивникът е собственик на
½ идеална част от недвижим имот, представляващ сграда на допълващо
застрояване - лятна кухня с РЗП 60.59 кв.м., находяща
се в гр. Б., община Б., построена в източната половина на урегулиран поземлен
имот XVI - 256 от квартал 43 (четиридесет и три), по плана на гр. Б.,
непосредствено до съществуващата жилищна сграда (на основно застрояване),
съгласно одобрени проекти и разрешение за строеж № 3/09.01.2008 г., издадено от
Главния архитект на Община Б., при съседи - калканна
стена на съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда и от три страни - двор -
урегулиран поземлен имот XVI - 256, заедно със съответното право на строеж
върху гореописаното място, в което същата е построена. Останалата ½ идеална
част от лятната кухня е собственост на трето за спора лице.
Въззивникът твърди в исковата молба и
уточнението към нея, че владението върху лятната кухня (която е била
собственост на Н. П. и трето лице), както и незаконната постройка му е
предадено на 28.01.2011 г. със сключването на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти с Н. В. П..
В хода на първоинстанционното
производство посоченият от въззивника предварителен
договор не е приобщен към доказателстваната съвкупност.
Същият е бил посочен като приложение към исковата молба, но не бил приложен
фактически. Неоснователно е възражението изложено във въззивната
жалба, че първоинстанционният съд след като е
констатирал, че писмено доказателство (предварителен договор за
покупко-продажба) посочено, като приложени към исковата молба не е приложено е
бил длъжен да я остави без движение с цел отстраняване на тази нередовност.
Непредставянето на писмени доказателства с исковата молба не е нередовност на
същата по смисъла на чл. 129 ГПК, а има отношение само към доказването на иска
(решение № 337/02.04.83 г., на ВКС, ІІ г.о.), т.е. към неговата основателност,
но не и към допустимостта му. Ето защо, непосочването на доказателствата и
непредставянето на писмените доказателства с исковата молба не е основание за
обездвижването ѝ. Липсата на писменото доказателство е посочено от
ответника в отговора на исковата молба, който е получен от ищеца, респективно
още тогава е узнал, че писменият документ не е приложен към исковата му молба. Първоинстанционният съд в открито съдебно заседание
проведено на 13.09.2018 г., също е констатирал, че ищецът не е представил
описания предварителния договор. Възможността за посочване и представяне на
доказателства е ограничено от съответните преклузии, които
са свързани със служебното изпълнение на задълженията на съда по даване на
съответните указания с доклада по делото и разпределяне на доказателствената
тежест. С оглед на това окончателната преклузия за
ангажиране на доказателства не настъпва преди края на първото по делото съдебно
заседание (арг. чл. 146, ал. 3 ГПК), респективно
ищецът е имал възможност да представи документа. Едва в третото съдебно
заседание ищецът е представил предварителния договор и първоинстанционният
съд законосъобразно е приел, че искането е преклудирано,
тъй като не е било своевременно представено.
Но дори и да беше приобщен този
договор, предаването на фактическата власт по съгласие между собственика и приобретателя по предварителния договор съставлява
предаване на правомощието „владение“, като част от правото на собственост, а не
само предаване на владението като фактическо състояние, което е защитимото
право с иска по чл. 76 ЗС. Съгласно решение № 376 от 9.07.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 1061/2008 г., IV г. о., ГК, "сключването на договор за закупуване на
имота няма за непосредствена последица установяване на фактическа власт върху
него, тъй като последното е резултат на фактически действия".
В настоящия случай, ищецът, сега въззивник, не е проявил процесуална активност да ангажира
убедителни доказателства във връзка с установяване на тези положителни факти,
от които черпи изгодните за себе си правни последици. Не е доказал владение
върху незаконната постройка към датата на въвода във
владение - 19.06.2017 г.
Владението не е заявявано пред
съдебния изпълнител, нито му е предявен предварителен договор. Напротив, от
приложен по делото протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим
имот, се установява, че на 19.06.2017 г. при извършване на въвода
през незаконно построената пристройка на сградата, от която е извършен подхода
за изнесения на продан недвижим имот, въззивникът е
предявил правата си единствено на собственик на ½ идеална част от законно
построената част от лятната кухня, а именно от първия етаж.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че извършения въвод е
бил незаконен. Настоящият въззивен състав намира, че
от представеното изпълнително дело № 20169250400185 по описа на частен съдебен
изпълнител Радост Г.а-Чулакова с район на действие
ОС-София не се установяват нарушения извършени от съдебния изпълнител във
връзка с въвода във владение на недвижимия имот в
основната жилищна сграда, тъкмо обратното действията на съдебния изпълнител са
законосъобразни и изцяло кореспондиращи с разпоредбите и процедурите, посочена
в ГПК. След влизане в сила на постановленията за възлагане са предприети
действия по осъществяването на въвод във владението
на гореописания недвижими имоти, за
което длъжника по делото е бил надлежно уведомен. Първоначално въводът е бил насрочен за 23.05.2017 г., когато имота е бил
посетен от съдебния изпълнител, купувача на публичната продан. Със съставения
протокол е предоставен двуседмичен срок на длъжника да освободи помещенията
предмет на принудителното изпълнение от движимите си вещи. Насрочен е нов въвод, за който страните също са били уведомени. На
19.06.2017 г. е отнето владението от длъжника Н. П. на гореописания недвижим
имот и е въведен купувача – въззиваем.
Съобразявайки горното, въззивният съд счита, че към 19.06.2017 г. въззивникът не е владял незаконната постройка, респективно
не е налице първата от предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 76 ЗС.
Предвид настъпилото
вътрешното процесуалното условие, а именно отхвърляне на главния иск, правилно първоинстанционният съд е разгледал предявения евентуален
иск с правно основание чл. 75 ЗС.
С иска по чл. 75 от ЗС се дава
защита на владелец на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот,
включително и върху сервитут, което е продължило
непрекъснато повече от 6 месеца срещу всяко нарушение. Под
"нарушение" по смисъла на чл. 75 от ЗС се разбира всяко действие, с
което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху
вещта или се създават пречки за спокойното упражняване на тази фактическа
власт. Лишаването на владелеца от осъществяваната от него фактическа власт
върху имота представлява нарушение по смисъла на чл. 75 от ЗС и в случаите, в
които лишаването е извършено на основание протокол на съдебен изпълнител за въвод във владение, когато този въвод
е незаконосъобразен.
Както беше посочено, въззивникът твърди, че на 28.01.2011 г., със сключване на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти с трето за спора
лице - Н. В. П., тя му е предала владението на цялата сграда на допълващо
застрояване, в това число и на надстройката над законно построената лятна
кухня, обособяваща втори и трети етаж от изградената, в източната половина на
гореописания урегулиран поземлен имот, сграда на допълващо застрояване,
състояща се както следва: на втори етаж - входно антре, спалня, баня с тоалетна
и котелно помещение, с площ от 74 (седемдесет и четири) кв.м. и на трети етаж -
многофункционално помещение - кабинет и зимна градина, с площ от 36 (тридесет и
шест) квадратни метра, който трети етаж е изграден като сглобяема релсова
сглобяема конструкция, която надстройка е с осигурен самостоятелен достъп откъм
северозападната част на парцела, чрез изградена за целта външна стьлбищна клетка. Твърди, че при подписване на предварителния
договор ½ ид. ч. от гореописаната лятна кухня,
както и част от незаконно изградената надстройка не са били собственост на праводателката му - П., а на трето лице, поради което е
следвало собствеността върху тях да му бъде прехвърлена след изтичане на
изискуемата от закона придобивна давност в полза на Н.
П.. Следователно, към датата на подписване на предварителния договор, П. е била
собственик на ½ идеална част от процесната постройка и владелец на останалата ½ идеална
част, която е била собственост на трето за спора лице.
Изложеното по отношение на предаване
на владението като фактическо състояние във връзка с иска с правно основание чл.
76 ЗС е относимо и по отношение на иска с правно
основание чл. 75 ЗС, поради което няма да бъде преповтаряно.
В допълнение, по отношение на
предаването на владението от Н. П. върху ½ идеална част, която не е била
нейна собственост следва да се отбележи, че съгласно проф. Витали Таджер "Вещно право на Р. България
Владение","ако една вещ се намира във владение на едно лице, то може
да предаде владението на друго лице с просто съгласие. За да може новият
владелец да започне да владее, необходимо е предишният владелец да изостави
владението." В настоящия случай, от приложените по делото писмени
доказателства се установява, че Н. П. е осъществявала владение както върху
ипотекирания имот част от основната сграда, така и върху незаконната постройка
над лятната кухня. От протокол за опис на недвижим имот, извършен на 24.08.2016
г., от съдебния изпълнител в присъствието на длъжника П. и вещото лице- инж. П.,
се установява, че достъпът до ипотекираните в полза на взискателя
недвижими имоти, подробно описани по-горе, е осигурен от длъжника, като
подходът е осъществен от стълбищна клетка през
незаконната пристройка, която не е ипотекирана в полза на взискателя.
В протокола е отбелязано, че на описа са присъствали длъжникът Н. П. и вещото
лице, което е удостоверено с подписите им.
Отразено е, че сведения за имота са събрани от длъжника, както и, че
същият по време на налагане на възбраната е бил във владение на Н. П.. В
протокола е отразено извършено преустройство на двата жилищни етажа, като
санитарния възел на втория етаж е изнесен в допълнително строителство, което не
е част от ипотекирания в полза на взискателя имот,
като няма и кухня (л. 67 от изпълн.дело). Съставеният
протокол от съдебния изпълнител представлява официален свидетелстващ документ, поради
което се ползва с материална доказателствена сила по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Според посочената
разпоредба съдът е длъжен да приеме за доказани тези изявления или действия,
които са направени от или пред длъжностно лице и са удостоверени в официален
документ. От съдържанието на документа се установява, че П. е владяла
ипотекирания имот, част от основната сграда, допълнителното застрояване, където
е бил изнесен санитарния възел на ипотекирания имот, както и че достъпването
е извършено през незаконния стоеж. По
време на цялото изпълнително производство ипотекираният недвижим имот е
достъпван през незаконния строеж, като достъп е осигуряван от длъжника, и нито
от длъжника П., нито от въззивника, са заявили пред
съдебния изпълнител, че незаконната постройка се владее от въззивника.
От изложеното е видно, че Н. П. не е била изоставила владението върху процесния незаконен строеж.
Владението не се осъществява с едно
изолирано действие, а със серия от действия, съставляващи една продължителност
през времето, което закона предвижда. Следователно, който претендира, че има
владение, трябва да докаже, че това владение е упражнявано през всичките
отделни моменти, които съединени наедно образуват това време, което се иска от
закона, за да се даде на владението една известна последица. В настоящия
случай, освен твърдението, че владението върху процесния
недвижим имот е предадено на въззивника с
предварителен договор за покупко-продажба, който беше подробно обсъден, не са
направени други фактически твърдения, нито са ангажирани каквито и да било доказателства.
От приложените по делото писмени
доказателства не се установява въззивникът да е
владял процесната незаконна постройка както към
датата на въвода, така и в изискуемия от закона шест
месечен срок. Последицата
от правилата за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо
твърдение, което той може да приеме за безспорно установено въз основа на
събраните по делото доказателства.
По отношение на иска, с правно основание чл. 76 ЗС за предаване на владението върху
движими вещи, находящи се в гореописаната надстройка,
както следва: парна баня "Метрон", котелно
съоръжение и котел на „Вайланд”, поръчкова
спалня, библиотека, вградена гардеробна, допълнителен гардероб и скрин,
тоалетка, два броя големи луксозни огледала "Мобексперт",
луксозни мебели и оборудване за баня, професионална спортна пътека "Кетлер", сигнално-охранително оборудване, включващо 4
броя външни камери за видеонаблюдение, 2 бр. топлинни
датчици, осветителни тела – шест броя самостоятелно стоящи, 2 броя радиатори с термоглави, отнети от владението на ищеца чрез насилие.
Решението на първоинстанционния
съд относно иска по чл. 76 ЗС се обжалва от ищеца, сега въззивник,
с бланкетна жалба, в която е посочено, че обжалваното
решение е неправилно, като не са изложени от жалбоподателя никакви твърдения за
конкретни пороци на същото, нито конкретни оплаквания относно фактическите и
правни изводи на съда. По подадена бланкова въззивна
жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение
и при липса на допуснато от първоинстанционния съд
нарушение на императивна материалноправна норма е
недопустимо извършване на цялостна проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение от въззивния
съд (в този смисъл решение № 172/10.04.2017 г. на ВКС, I г.о.). На следващо място, в случая,
въззивният съд не може да приеме нова фактическа
обстановка, различна от установената от първоинстанционния
съд и да формира собствени изводи по съществото на спора, дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на преценка дали
установените факти са субсумирани под приложимата материалноправна норма, като ако прецени че правната
квалификация е неправилна и вследствие на това на страните са дадени неточни
указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да
обезпечи правилното приложение на материалния закон чрез предприемане на
съответните процесуални действия.
Независимо от горното, за пълнота на
изложението следва да се посочи, че при проверка на правилността на обжалваното
решение по този иск (каквато въззивният съд принципно
не дължи предвид ограничението по чл. 269 от ГПК), не се налага различен от направения от районния съд
извод за неоснователност на иска. Виззивникът не е
проявил процесуална активност и не е ангажирал никакви доказателства, че е
владял изброените в исковата молба движими вещи, нито, че същите са се
съхранявали в незаконната постройка.
Относно иска, с правно основание чл. 109 ЗС.
Както бе посочено ищецът е суперфициарен собственик, по смисъла на чл. 63, ал. 2
ЗС, на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ сграда на
допълващо застрояване - лятна кухня с РЗП 60.59 кв.м, и като такъв може да
защити правото си да се ползва от земята, освен с иск по чл. 64 ЗС и с негаторен иск при наличие на такова поведение на ответника,
което съставлява неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи
да упражнява правото да ползва поземления имот в качеството на суперфициарен собственик.
При предявен иск по чл. 109 ЗС
фактите, които следва да се установят в процеса, касаят установяване правното
основание и обема на правото на ползване на дворното място, ведно с доказване
на поведение на ответника, създаващо пречки на суперфициарния
собственик да ползва постройката според предназначението ѝ.
В исковата молба въззивникът
твърди, че след въвода във владение на въззиваемия извършен от съдебния изпълнител, въззиваемият му е ограничил достъпа до лятната кухня, като
е сменил бравата на портата на дворното място, през което е единствения
възможен достъп до имота му.
В отговора на исковата молба,
ответника, сега въззиваем, посочва, че ищецът има
неограничен достъп до лятната кухня, както и че му е предал ключ от бравата на
портата на дворното място.
От приобщената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че до имотите собственост на
страните по делото се влиза от улица, от входа от югоизток. Достъпът до
входовете им се осъществява като се премине през дворното пространство на имота
собственост на възиваемия. Според заключението на
вещото лице, този достъп е ней-подходящ и единствен.
В приложен
по делото изходящ от въззивника частен документ,
озаглавен "седение"
с дата 16.10.2017 г. се съдържа изявление, че въззиваемия
му е "дал" ключ от входната врата на дворното място (л. 53 от пр.пр. № 294/2017 г.). Това изявление на страна в процеса,
съдържа признание на неизгоден на нея факт. Съгласно чл. 180 от ГПК частните
документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство,
че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В този
смисъл са решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г.
о., ГК, решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г.
о., ГК, решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о. По
делото не е оспорена автентичността на писмения документ, т.е. че е подписан от
страната, поради което следва да се цени като истински и респективно да се
зачете формалната му доказателствена сила относно
съдържащото се признание. В случая съдържанието на документа съответства на
твърдението на въззиваемия, че е предоставил ключ на въззивника за вратата на двора.
Въззивникът не посочил
други действия, с които въззиваемия да му създава
пречки да ползва лятната кухня според предназначението ѝ.
С оглед на твърденията на въззивника и събраните по делото доказателства настоящият
съдебен счита, че иска с правно основание чл. 109 ЗС е неоснователен, а първоинстанционното решение е правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл
искане, в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени направените от него разноски.
С отговора на въззивната жалба е направено
искане за присъждане на разноски, като е представен договор за осъществяване на
процесуално представителство с дата 08.01.2020 г. с отразено възнаграждение в размер на 1200 лева
(л. 22 от в.гр.д. № 68/20г.). Представен
е списък по чл. 80 от ГПК, фактура, както платежно нареждане с дата 08.01.2020
г., отразяващо преведен адвокатски хонорар в размер на 1200 лева (л. 42-44 от
в.гр.д.).
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Срещу въззиваемият са предявени три обективно кумулативно
съединени иска с правно основание чл. 76 ЗС и 109 ЗС, както и по един
евентуален иск с правно основание чл. 75 ЗС. Съгласно чл. 7, ал. 5 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл.
75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно
интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко
от 400 лв. за движими вещи и не по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или
вещни права върху тях. От изложеното е видно, че минималното адвокатско
възнаграждение само по два от исковете е в размер на 1000 лева, поради което
заплатеното възнаграждение в размер на 1200 лева не е прекомерно.
Воден от горното, Софийският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 235 от 07.10.2019 год. постановено
по гражданско дело № 456/2017 год. на Районен съд-Сливница.
ОСЪЖДА Н.К.Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на Ж.Д.А., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд на Р. България в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2