Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Христина Цветкова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1116 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
16.11.2018 г. между „Ц.Г.П.“ ЕООД в
качеството на продавач и „Н.1“ ЕООД в качеството на купувач е сключен договор
за продажба на електронна съобщителна мрежа и на база абонати на електронни
съобщителни услуги – Приложение № 1 към исковата молба. Посочва, че основната
дейност и на двете дружества е в сферата на електронните съобщителни услуги.
Предмет на договора е абонатната база на купувача, представляваща активни
домашни и бизнес клиенти, с които същият има сключени договори за предоставяне
на електронни съобщителни услуги – Приложение № 1 към договора, мрежата на
купувача, представляваща електронна съобщителна мрежа по смисъла на § 1, т. 15
ЗЕС, включително оптична кабелна мрежа за пренос на данни, подробно описани в
Приложение № 2 към договора и активите, които обслужват функциониращата мрежа и
абонатите на територията на покритие, описани в Приложение № 3 към договора.
Твърди, че считано от началната дата на договора продавачът се задължава да
осигури възможност неговите абонати да сключат договори за предоставяне на
електронни съобщителни услуги с купувача при съответно прекратяване на
договорите им с продавача. Съгласно чл. 5 от договора за прехвърлянето на
абонатната база, мрежата и активите, купувачът заплаща на продавача цена в общ
размер на 795 000 лева. Посочва, че задължението на „Н.1“ ЕООД за
заплащане на разходите от дейността на „Ц.Г.П.“ ЕООД в периода на изпълнение на
договора, е безусловно. Твърди, че ответникът не изпълнява надлежно
задълженията си по договора. Забава в изпълнение на задълженията за плащане от
страна на „Н.1“ ЕООД съгласно договора води до задлъжнялост на ищеца към
контрагенти, в това число „БТК“ ЕАД, енерго-снабдително дружество, наемодатели
и др. Твърди, че към настоящия момент „Н.1“ ЕООД е в неизпълнение на редица
свои задължения по процесния договор, включително в неизпълнение на
задълженията си за плащане, поради което дължи суми, които са изискуеми поради
настъпил падеж за плащане. Предвид изложеното иска да се осъди ответникът да
заплати сумата в размер на 52 059,03 лева, представляваща дължими разходи
за дейността по чл. 4.1. от договора за м. януари и м. февруари 2019 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното плащане. Претендира направените разноски в производството по
обезпечение на бъдещ иск и в настоящото производство.
В срока по чл. 367 ГПК
ответникът „Н.1“ ЕООД оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва,
че съгласно чл. 4.1. от договора е придобил правото да получава приходите от
дейността по предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез мрежата на
продавача за периода на договора за продажба и е поел ангажимент да поеме
разходите, извършени от тази дейност. За да бъде изпълнено задължението на
ответника обаче, следва ищецът да изпълни своите задължения по предоставяне на
надлежни документи, установяващи както получените приходи, така и извършените
разходи от дейността. Посочва, че във връзка с приходите от предоставяне на
услугата електронни съобщителни услуги ищецът не е предоставил никакви
документи, които да докажат действителния им размер. Счита, че ищецът не е
изпълнил и задължението си по чл. 3 от договора, което поставя в невъзможност „Н.1“
ЕООД както да проследи активните клиенти, така и да получи информация за
действителните приходи от реално предоставени услуги. Твърди, че ищецът не му е
връчвал документи за разходи. Прави възражение и срещу размера на исковата
претенция. Предвид изложеното иска да се отхвърли иска за неоснователен и недоказан по основание и размер. Претендира
разноски.
В срока по чл. 372 ГПК
ищецът оспорва наведените от ответника възражения. Твърди, че не е в
неизпълнение на задължението си във връзка с предоставяне на информация за
приходите и разходите на дружеството. Посочва, че всички разходи са установени
надлежно с разходни документи, които са изпращани многократно на „Н.1“ ЕООД.
В срока по чл. 373 ГПК
ответникът още веднъж оспорва изцяло заведения иск. Посочва, че ищецът е разбил
по пера претендираните разходи за дейността, но не доказва същите да са платени
от него, поради което и не възниква задължение за ответника да ги заплати.
Поддържа, че не е имал достъп до билинг системата на ищеца и не е могъл да
добие представа за получените приходи от дейността.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че на 16.11.2018
г. са сключили договор за продажба на електронна съобщителна мрежа и на база
абонати на електронни съобщителни услуги, с който „Ц.Г.П.“ ЕООД като продавач
прехвърля на „Н.1“ ЕООД като купувач при условията и реда на договора правото
на собственост върху притежаваната от него мрежа на територията на покритие гр.
София, ведно с всички Активи, съставляващи част от или технически и
функционално свързани с нея, подробно описани в Приложение № 2 и Приложение №
3, неразделна част от договора.
В
чл. 1.1. е предвидено, че към датата на сключване на договора продавачът има на
територията на гр. София около 5300 активни домашни и бизнес абонати. Описание
на Абонатната база се съдържа в Приложение № 1 към договора. По силата на
настоящия договор продавачът прехвърля
на купувача всичките си права и задължения по договорите с абонатите поетапно,
като начална дата за започване на прехвърлянията се счита 01.12.2018 г.
/„Начална дата на прехвърляне на Абонатната база“/, а краен срок за
прехвърлянето на цялата Абонатна база – 31.05.2019 г. /„Краен срок за
прехвърляне на Абонатната база“/.
Съгласно
чл. 1.2. продавачът прехвърля на купувача при условията и реда на договора
правото на собственост върху притежаваната от него Мрежа на Територията на
покритие гр. София, ведно с всички Активи, съставляващи част от или технически
и функционално свързани с нея, подробно описани в Приложение № 2 и Приложение №
3, неразделна част от договора.
В
чл. 1.3. е уговорено, че продавачът прехвърля на купувача и всички права и
задължения, произтичащи от сключени договори за наем на технически помещения,
както и собствеността върху шкафове и други права, пряко свързани с
предоставянето на Електронните съобщителни услуги на територията на гр. София,
подробно описани в Приложение № 4, неразделна част от договора.
В
чл. 4.1. е уговорено, че по силата на договора, от Началната дата на
прехвърляне на Абонатната база всички приходи и разходи за дейността –
предоставяне на електронни съобщителни услуги посредством Мрежата на продавача,
са за сметка на купувача.
Съгласно
чл. 5.1. за прехвърлянето на Абонатната база, Мрежата и Активите, описани в чл.
1 от договора, купувачът заплаща на продавача цена в общ размер на 795 000
лева без ДДС, от която: 5.1.1. цената на Мрежата и Активите е: 250 000
лева без ДДС; 5.1.2. цената за правата върху абонатите е: 545 000 лева без
ДДС. В чл. 5.2. е предвидено, че за придобиването на Абонатната база, Мрежата и
Активите купувачът заплаща на продавача цена 150 лева без ДДС, на абонат,
сключил договор с купувача за услуга и обслужван от купувача в мрежата на продавача
или на купувача, платими при подписна договор от абоната с купувача и в срок до
5 работни дни от датата на плащане на първата билингова фактура от съответния
абонат.
Установява
се, че с приемо-предавателен протокол от 04.12.2018 г. продавачът е предала на
купувача приложенията към договора от № 1 до № 5.
Видно
е от разменената кореспонденция между страните, че на 14.03.2019 г. са
изпратени до ответника справки и разходни документи за м. 01.2019 г. и м.
02.2019 г.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за месец
януари 2019 г. ищецът е осчетоводил приходи в общ размер на 150 322,54
лева без ДДС, които включват: приходи от продажби на телекомуникационни услуги
и доставки на интернет от клиенти 50 322,54 лева и приход от продажба на
ДМА, съгласно чл. 1.2. и чл. 5.1.1. от договора 100 000 лева. За месец
февруари 2019 г. ищецът е осчетоводил приходи в общ размер на 25 864,15
лева без ДДС/ 31 036,98 лева с ДДС от продажба на телекомуникационни
услуги и доставка на интернет от клиенти. За месец януари 2019 г. ищецът е
осчетоводил разходи в общ размер на 55 634,85 лева без ДДС, а за месец
февруари 2019 г. в общ размер на 61 595,10 лева без ДДС. Експертът
посочва, че ищецът е водил редовно счетоводството си за процесния период.
От
изслушаното допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че за месец януари 2019 г. ищецът е осчетоводил Приходи от
продажби на телекомуникационни услуги и доставка на интернет от клиенти –
50 322,54 лева без ДДС или 60 386,82 лева с ДДС, съгласно
счетоводните отразявания за сметка 411. За месец февруари 2019 г. За месец
февруари 2019 г. ищецът е осчетоводил Приходи от продажби на телекомуникационни
услуги и доставки на интернет от клиенти в общ размер на 25 864,15 лева
без ДДС или 31 036,98 лева с ДДС. За месец януари 2019 г. издадените от
ищеца фактури, осчетоводените през месеца разходи са в общ размер на
76 756,88 лева с ДДС, представени в приложение 1 към настоящото
заключение, по описание и размер. За
месец февруари 2019 г. издадените на ищеца фактури, осчетоводените през месеца
разходи са в общ размер на 68 974,01 лева с ДДС, представени в приложение
1 към заключението, по описание и размер. Получената разлика между приходите и
разходите за дейността на ищеца, е в размер на 54 307,09 лева,
представляваща размера на превишените разходи след прихващане на приходите от
общия размер на разходите. Вещото лице сочи, че от извършената проверка в
счетоводната къща, извършваща счетоводно обслужване на ищеца, след преглед на
счетоводните записвания в счетоводната програма и на първичните счетоводни
документи, издадени и относими за месеците – януари и февруари 2019 г. се
констатира, че е налице текущо начисляване на стопанските операции, в
хронологичен ред на отразяване съобразно първичните счетоводни документи,
осчетоводени в съответния месец. Експертът прави извод, че ищецът е водил
редовно счетоводството си за процесния период. След извършената проверка за
установяване на плащане по всеки един документ за разход за месеците – януари и
февруари 2019 г., по приложение 1 към това заключение се констатира, че общият
размер на платените разходи към трети лица/доставчици, служители и НАП през
месеците – януари и февруари 2019 г. е 122 916,49 лева.
При
разпита свидетелката Т.К.М.заявява, че работи в „Ц.Г.П.“ ЕООД от над 20 г. на
длъжност касиер-отчетник. Работата й включвала ежедневно посрещане и обслужване
на клиенти, сключване на нови договори, приемане на плащания, обслужване на
клиенти по телефон, разрешаване на технически проблеми на ниво, когато е
необходимо да отиде техник, работа с парични средства. Известно й е, че между Н.1“
ЕООД и „Ц.Г.П.“ ЕООД има сключен договор, по силата на който „Ц.Г.П.“ ЕООД
продава дейността си, тъй като им било обяснено от управителя и разяснено какво
се изисква от тях. Посочва, че системата на „Ц.Г.П.“ ЕООД е така разработена,
че всъщност служители на „Н.1“ ЕООД трябвало да стоят на място в офиса при тях
или да звънят по телефона, тъй като няма възможност за отдалечен достъп.
Заявява, че многократно била ставала от бюрото си, за да седне служител на „Н.1“
ЕООД. Не е имало случай ответникът да е поискал, а те да не са предоставили
достъп. Оставяли служители на „Н.1“ ЕООД да работят на техните компютри, като
била непосредствено до тях, без да излизат от офиса. Посочва, че служителите на
„Н.1“ ЕООД взимали данните от тяхната система, четейки ги от екрана и ги
вкарвали в тяхната система, на лаптопите, които си носили. На практика нямало
как да се влезе в компютъра от външно място през TeemViewer, AnyDesk или през други софтуерни продукти.
При
разпита свидетелката Л.В.Д.заявява, че работи в „Н.1“ ЕООД от десет години и в
момента е на позиция „организатор на търговска мрежа“. Работила от началото на
процеса през декември 2018 г., от когато започнали прехвърляне на абонати на „Ц.Г.П.“
ЕООД към „Н.1“ ЕООД. Нямали отдалечен достъп до билинг системата на „Ц.Г.П.“
ЕООД. Искали многократно такъв достъп, но не им бил предоставен. Достъпът се
осъществявал със съдействието на ищеца в техните офиси. Лично тя ходила в
офисите, за да имат някакъв достъп до информация относно клиенти. По телефона
също е имало комуникация. Заявява, че на място й бил отказван достъп. Никога не
е сядала пред компютри на „Ц.Г.П.“ ЕООД, а била до тях, на неин лаптоп. Имало е
непълна и некоректно подавана информация. Посочва, че не е оторизирана да иска
отдалечен достъп до системата.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
чл. 79, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска или реално изпълнение с обезщетение
за забава, или обезщетение за неизпълнение. Заявените фактически твърдения в
исковата молба и формулирания петитум определят предявеният иск като такъв за
реално изпълнение на поето задължение по чл. 4.1. от сключен на 16.11.2018 г.
договор за продажба на електронна съобщителна мрежа и на база абонати на
електронни съобщителни услуги за дължими суми за месец януари 2019 г. и месец февруари
2019 г.
Страните
не спорят, а същото се доказа и от приети писмени доказателства, че са валидно
обвързани от сключен на 16.11.2018 г. договор за продажба на електронна
съобщителна мрежа и на база абонати на електронни съобщителни услуги, с който
ищецът „Ц.Г.П.“ ЕООД като продавач прехвърля на ответника „Н.1“ ЕООД като
купувач, при условията и реда на договора, правото на собственост върху
притежаваната от него мрежа на територията на покритие гр. София, ведно с
всички Активи, съставляващи част от или технически и функционално свързани с
нея, подробно описани в Приложение № 2 и Приложение № 3, неразделна част от
договора.
С
чл. 4.1. от цитирания договор е предвидено, че след Началната дата на
прехвърляне на Абонатната база, която съгласно чл. 1.1. е 01.12.2018 г., всички
приходи и разходи от дейността – предоставяне на електронни съобщителни услуги
посредством Мрежата на продавача, са за сметка на купувача.
От
приетите по делото доказателства, и конкретно изслушаните по делото
първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, съдът намира за
доказано по делото, че за месец януари 2019 г. и месец февруари 2019 г. ищецът е
реализирал приходи и разходи от предоставяне на електронни съобщителни услуги
посредством собствената си мрежа, като разходите са в по-висок размер от
приходите. Размерът на претенцията е установен от експерта в допълнителното
заключение, като получената разлика между приходите и разходите за дейността на
ищеца, е 54 307,09 лева. Вещото лице дава категорично заключение, че счетоводството
на ищеца е редовно водено, като е налице текущо начисляване на стопанските операции,
в хронологичен ред на отразяване, съобразно първичните счетоводни документи,
осчетоводени в съответния месец. Съгласно чл. 182 ГПК, вписвания в счетоводни
книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите
обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или
организацията, които са водили книгите. Доколкото счетоводството на „Ц.Г.П.“
ЕООД е редовно водено, то може да се приеме за доказано по делото, че приходите
и разходите от дейността са така, както са установени от вещото лице.
Настоящият
съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответника, че „Н.1“ ЕООД
отговаря само за реално платените разходи от ищеца през месеците януари 2019 г.
и февруари 2019 г. Такъв извод не може да се направи от съдържанието на
договора. Целта на сключения между страните договор е да се прехвърли дейността
от продавача на купувача, като това обстоятелство не е спорно по делото. Именно
затова с чл. 4.1. е предвидено след началото на действието на договора всички
приходи и разходи да са за сметка на купувача. Това дали ищецът е заплатил даден
разход или не, е ирелевантно към задължението на „Н.1“ ЕООД да поеме дължимите
за съответния период разходи във връзка с дейността, което задължение пряко
произтича от чл. 4.1. на сключения между страните договор и не изисква
доказване на плащане, за да се признае разходът, след като е дължим и правилно
е осчетоводен за съответния месец.
Не
се доказа по делото възражението на ответника, че ищецът не е предоставил
документи за извършени приходи и разходи за спорните периоди, поради което не
му се дължи плащане. Видно е от разменената кореспонденция, че на 14.03.2019 г.
ищецът е изпратил до „Н.1“ ЕООД справки и разходни документи за м. 01.2019 г. и
м. 02.2019 г. Не са ангажирани по делото доказателства ответникът да е възразил
срещу тях преди датата на подаване на отговора на исковата молба.
Съдът
намира за недоказано по делото и възражението на ответника, че ищецът не е
предоставил достъп до системата си, поради което „Н.1“ ЕООД не дължи плащане на
суми по чл. 4.1. от договора. В чл. 3 от договора е предвидено, че след
началната дата на прехвърляне на Абонатната база продавачът следва да
предостави на купувача пълен достъп за наблюдение и контрол до своите
информационни системи. Липсват разписани правила за начина, по който следва да
се осъществи този достъп. От показанията на разпитаните по делото свидетели
еднопосочно се установява, че е предоставен достъп на служители на ответника в
офисите на ищеца. Информация за клиентите на „Ц.Г.П.“ ЕООД, във връзка с
прехвърлянето им към „Н.1“ ЕООД, е предоставян в офисите на ищеца и по телефона,
като за тези обстоятелства показания дават и двете разпитани свидетелки. По делото
е представена и многобройна кореспонденция, водена между страните, във връзка с
миграцията на данни от продавача към купувача. Разнопосочните твърдения на св. М.и
св. Д.затова как точно реално е предоставяна информацията, дали служител на
ответника е сядал пред компютъра на служител на ищеца или е стоял до него, не
могат да обосноват извод, че информация не е била давана, съобразно
възможностите на ищеца. По делото не са ангажирани и доказателства ответникът
да се е противопоставил на начина, по който му се предоставя информацията от „Ц.Г.П.“
ЕООД във връзка с прехвърляне на дейността от ищеца към „Н.1“ ЕООД.
Ответникът
не твърди и не доказва да е изпълнил поетото с договора задължение по чл. 4.1.
– всички приходи и разходи да са за негова сметка за процесните месеци. При
кредитиране заключението на вещото лице и съобразяване с петитума на исковата молба, доколкото сумата
установена от експерта е в по-висок размер от заявения, съдът намира, че
претенцията на ищеца е изцяло доказана и подлежи на уважаване в пълен размер.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С
оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От негова страна са
извършени разноски в общ размер на 5 282,36 лева, от които 2 082,36
лева за държавна такса, 900 лева за депозити за вещо лице и 2 300 лева за
адвокатско възнаграждение, които ще се възложат в тежест на ответника.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът
посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно: Централна кооперативна банка
АД, IBAN: ***, BIC: ***.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД „Н.1“ ЕООД, с ЕИК: ******, с
адрес: ***, да заплати на „Ц.Г.П.“ ЕООД, с ЕИК: ******, с адрес за
призоваване: гр. София, ул. „******, сума в размер на 52 059,03 лева /петдесет
и две хиляди и петдесет и девет лева и три стотинки /, представляваща дължима
сума по чл. 4.1. от договор за продажба на електронна съобщителна мрежа и на
база абонати на електронни услуги от 16.11.2018 г. за месец януари 2019 г. и за
месец февруари 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба 17.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Н.1“ ЕООД, с ЕИК: ******, с
адрес: ***, да заплати на „Ц.Г.П.“ ЕООД, с ЕИК: ******, с адрес за
призоваване: гр. София, ул. „******, сума в размер на 5 282,36
лева /пет хиляди двеста осемдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, изчислени по компенсация.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: