№ 463
гр. Варна, 13.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно частно
търговско дело № 20223001000237 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе в предвид следното: Производството е
образувано по частна жалба от „НАФТЕКС ТРЕЙД“ ЕООД ЕИК *********
гр.С., представлявано от управителя С.С.-ищец по т.д. № 1650/2019год. по
описа на ВОС, против определение № 261098/12.11.2021год. с което е
прекратено производството по делото, на основание чл.129 ал.3 ГПК.
В частната жалба се излага, че обжалваният акт е неправилен поради
незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения, по изложени
съображения, като се иска определението да бъде отменено. Конкретно
твърди, че производството по делото е с правно основание чл.649 от ТЗ,
вр.чл.135 ЗЗД, за обявяване на недействителни по отношение на кредиторите
в производството по несъстоятелност на „Варна Бизнес Сървисиз“ЕООД /н/
поредица от сделки. Според жалбоподателя, по предявените искове
предварително заплащане на държавна такса не се дължи, като се позовава на
разпоредбата на чл.649 ал.6 ТЗ, като сочи и съдебна практика.
Частната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество
същата е основателна, поради следните съображения:
Производството пред ВОС е образувано по Искова молба на
жалбоподателя „НАФТЕКС ТРЕЙД“ ЕООД ЕИК ********* гр.С. срещу:-
1.-„Варна Бизнес Сървисиз“ ЕООД ЕИК ********* гр.Варна – в
несъстоятелност
1
2.-„С.Г.Груп“ ООД ЕИК ********* гр.С.
3.-„Транспортно-спедиторска кантора“ ЕООД ЕИК ********* гр.Варна
4.-А.Ж.С. с ЕГН ********** от гр.С. и
5.-С.Д.С. с ЕГН ********** от гр.С.. След
оставяне на производствтото без движение, с уточнителни молби ищецът в
изпълнтение на дадените указания е посочил поредността и основанието на
предявените искове. Според уточнителните молби, предявени са главни
искове с правно основание чл.649 ТЗ вр.чл.135 ЗЗД: При условия на
евентуалност, са предявени искове с правно основание чл.647 ал.1 т.3 или
чл.647 ал.1 т.6 ТЗ.
Според уточнителната молба, която се явява трета такава /стр.215/, в
изпълнение на дадените указания се прави следното уточнение, относно
предявените искове: Предявените искове са с основание чл.649 ТЗ вр. чл.135
ЗЗД за обявяване на недействителни по отношение на кредиторите в
производството по несъстоятелност на „Варна Бизнес Сървисиз“ЕООД /н/
поредица от взаимосвързани сделки, описани подробно по предмет и страни,
сключенио в периода 2015год.-2019год./ увреждащи интересите на
кредиторите /стр.215-223/:
В същата уточнителна молба /стр.223/ е посочено, че при условия на
евентуалност, са предявени искове с правно основание чл.647 ал.1 т.3 и чл.647
ал.1 т.6 ТЗ. за обявяване за относително недействителни по отношение на
кредиторите в производството по несъстоятелност на „Варна Бизнес
Сървисиз“ЕООД /н/ на поредица от взаимосвързани сделки, описани
подробно по предмет и страни, увреждащи интересите на кредиторите
/стр.224-231/. Следва да се отбележи, че само първата от атакуваните сделки,
която е обективирана в нотариален акт № 113 от 26.02.2015год., т.Х, д.№
2009, рег.№ 4182 на Службата по вписванията при Агенция по вписванията
Варна е извършена от длъжника, като купувач по нея е „С.Г.ГРУП“ООД.
В изпълнение на дадените указания, ищецът е представил данъчна
оценка на имотите, предмет на атакуваните от ищеца разпоредителни сделки
/стр.260-261/. На 17.03.2021г. с определение № 260326 по т.д.№ 1650 по описа
за 2019г. на ВОС, съдът е задължил ищеца в едноседмичен срок да
представи доказателстнва за внесена държавна такса по исковете в общ
2
размер на 6 985,85лв., определена по реда на чл.69 ал.1 т.4 вр.чл.71 ал.2 ГПК.
В същия срок ищецът е следвало да представи доказатества за вписване на
исковата молба в АВп.
С разпореждане № 263958 от 31.08.2021г., редовно връчено на страната
на 28.10.2021г. е предоставен последен едноседмичен срок считано от датата
на съобщаването, да отстрани констатираните нередовности на исковата
молба, подробно описани в определение от 17.03.2021г.
В указания срок не е постъпила молба с доказателства за отстраняване
на констатираните нередовности на исковата молба. С обжалваното
определение № 261098/12.11.2921год. съдът е върнал исковата молба и е
прекратено производството по делото, на основание чл.129 ал.3 ГПК.
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен
срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
частната жалба е основателна.
За да прекрати производствот по т.д. № 1650/19год. съдът е приел, че
дадените от съда от съда указания за внасяне на държавна такса от частния
жалбоподател в качеството му на ищец и за вписване на исковата молба не са
изпълнени в дадения срок.
Обжалваното определение като краен резултат е неправилно.
Според чл.620 ал.5 ТЗ, държавна такса не се внася предварително по
делата, които се водят за попълване масата на несъстоятелността и по
отменителните искове. Според чл.649 ал.6 ТЗ в производствата по предявени
искове по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ и по чл.135 ЗЗД държавни такси за
всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен,
следващите се държанвни такси се събират от осъдената страна, а ако искът
бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.
В този смисъл е и съдебната практика-напр.Определение № 798 от
21.12.2017год. на ВКС по т.д. № 2890/2017год., ІІ т.о. и др. С оглед на
изложеното, и като взе в предвид, че производството е образувано по искове с
правно основаание чл.649 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД, съдът намира, че предварително
заплащане на държавна такса не се дължи. За това и постановеното на
17.03.2021г. определение № 260326 по т.д.№ 1650 по описа за 2019г. на ВОС,
с което съдът е задължил ищеца в едноседмичен срок да представи
3
доказателства за внесена държавна такса по исковете в общ размер на
6 985,85лв., определена по реда на чл.69 ал.1 т.4 вр.чл.71 ал.2 ГПК е
неправилно, респективно неизпълнението му не е основание за прекратяване
на производството.
Относно неизпълнението на задължението за вписване на исковата
молба:
Действително, съобразно разпоредбата на чл.114 ЗС, исковата молба,
която е с правно основание чл.649 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД следва да бъде вписана.
За това и правилно, съдът е задължил ищеца в определения от съда срок да
представи доказателства за вписване на исковата молба.
Според т.3 от тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010год. по т.д.
№3/2009год. на ОСГК, неизпълнение на изричното указание на съда за
вписване на исковата молба по чл.114 ЗС, е основание за нейното връщане на
основание чл.129 ал.3 ГПК.
Въпреки това неизпълнение, съдът счита, че производството е
прекратено неправилно, поради следното: Развилият се спор за заплащане на
държавна такса съобразно изискването на чл.128 т.2 ГПК е спор за
редовдност на исковата молба, като следва да се отбележи, че подлежат на
вписване само редовни искови молби. В този смисъл развилият се спор за
дължимост на държавната такса е преюдициален по отношение на
задължението за вписване на исковата молба. За това съдът счита, че
неизпълнението за вписване на исковата молба не е основание за
прекратяване на производсвото по реда на чл.129 ал.3 ГПК.
Предвид изложеното, обжалваното определение е неправилно и следва
да бъде отменено в частта с която е прекратено производството по исковете с
правно основание чл.649 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД. Въззивният съд намира, че
евентуално предявените искове по чл. 647 ТЗ, се явяват допустими само по
отношение на сделките, сключени между длъжника и неговия контрагент
„С.Г.Груп“ООД-предвид предпоставките за обявявавен на тяхната
относителна недействителност. Последващите сделки са изключени от
обхвата на исковете по чл.647 ТЗ, поради което и производството по
предявените искове срещу тях е недопустимо тях следва да се прекрати,
респективно определението в тази му част следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 261098/12.11.2921год. с което е върната исковата
молба по т.д. № 1650/2019год. по описа на ВОС и е прекратено
производството по делото, на основание чл.129 ал.3 ГПК, в следните частти:
В частта, с която са прекратени предявените главни искове с правно
основание чл.649 ТЗ вр.чл.135 ЗЗД на „НАФТЕКС ТРЕЙД“ ЕООД ЕИК
********* гр.С. и в частта с която е прекратено производството по
предявените евентуални искове с правно основание чл.647 ал.1 т.3 и чл.647
ал.1 т.6 ТЗ от „НАФТЕКС ТРЕЙД“ ЕООД ЕИК ********* гр.С. за обявяване
за недействителна по отношение на кредиторите в производството по
несъстоятелност на „Варна Бизнес Сървисиз“ ЕООД ЕИК ********* гр.Варна
– /н/, на сделка увреждаща кредиторите, обективирана в нотариален акт №
113 от 26.02.2015год., т.Х, д.№ 2009, рег.№ 4182 на Службата по вписванията
при Агенция по вписванията Варна, с ответници: продавача „Варна Бизнес
Сървисиз“ ЕООД ЕИК ********* гр.Варна – /н/ и купувача „С.Г.Груп“ ООД
ЕИК ********* гр.С..
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалите частти с
които е прекратено производството по исковете по чл.647 ТЗ насочени срещу
последващите сделки.
След влизане в сила на определението, делото следва да се върне за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението в неговата потвърдителна част подлежи на обжалване
пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5