№ 16190
гр. София, 25.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Частно гражданско
дело № 20231110111437 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
“Aгенция за контрол на просрочени задължения” АД е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. П. А..
Заявителят твърди, че в негова полза с договор за цесия са прехвърлени вземанията
на поръчител по договор за кредит, сключен с длъжника в качеството му на
кредитополучател. От длъжника се търсят платените от поръчителя кредитни задължения,
както и възнаграждение за учредяване на поръчителството, което възнаграждение е
уговорено в договор за предоставяне на поръчителство, сключен между поръчителя и
длъжника, и които вземания са прехвърлени на заявителя с договор за цесия.
В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки
по чл.410 ГПК и наличие на пречки за издаване на заповед за изпълнение по чл.411, ал.2
ГПК.
В представения договор за предоставяне на поръчителство, сключен между длъжника
и поръчителя, е уговорено възнаграждение. Уговорено е, че кредитодателят е овластен да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на длъжника за плащане на
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, като в случай че
платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на длъжника към
кредитодателя и на задължението към поръчителя с внесената сума се погасяват с приоритет
задълженията към поръчителя – чл.3, ал.3 от договора за предоставяне на поръчителство. От
справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че кредотодателят е едноличен собственик на
капитала на поръчителя.
Предвид посочените уговорки, съгласно които възнаграждението за предоставяне на
поръчителство е платимо на кредитодателя и след като плащането на това възнаграждение
на кредитодателя е с погасителен ефект, следва да се приеме, че се касае за уговорки, които
по заобиколен път установяват дължимост на допълнително възнаграждение по договора за
кредит, което не е включено в годишния процент на разходите по кредита смисъла на чл.19
ЗПК. Като се вземе предвид и размерът на възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, има обоснована вероятност, че е нарушено ограничението по чл.19, ал.4
ЗПК. При това клаузата, уреждаща право на поръчителя (по отношение на който
кредитодателят упражнява контрол) на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, има за единствена цел да заобиколи ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК и на
основание чл.22 ЗПК може да се направи обосновано предположение, че тази клауза е
1
нищожна. Макар и формално уговорката за възнаграждение за предоставяне на
поръчителство да не е включена в договора за кредит, от уговорките в договора за кредит и
в този за предоставяне на поръчителство става ясно, че двата договора са свързани, след
като плащанията на длъжника към кредитодателя е уговорено да погасяват с приоритет
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.
Посоченото възнаграждение, почиващо на клауза, за която има обоснована
вероятност да е неравноправна, не се дължи.
Не се дължи още и сумата от 45 лева – такса за събиране на кредита, защото
посочената такса по същество е във връзка с управление на кредита и е недопустимо да бъде
събирана съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК.
Предвид уточнителната молба от заявителя, изпратена по пощата на 11.10.2024г., в
която е посочено какви плащания са правени от страна на длъжника по процесния договор за
кредит и след като съдът установи недължимост на вземането за възнаграждение за
предоставяне на поръчителство и такса за събиране на кредита, съдът приема, че с
посочената общо заплатена сума от 994,32 лева следва да се погаси изцяло претендираната
възнаградителна лихва и главница в размер на 733,69 лева. При това заявлението следва да
се отхвърли изцяло относно вземането за възнаградителна лихва и да се отхвърли за
главницата за разликата над 1361,96 лева до пълния предявен размер от 2095,68 лева.
По тези съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
“Aгенция за контрол на просрочени задължения” АД срещу Г. П. А. в ЧАСТТА относно
претендираната възнаградителна лихва от 260,63 лева и в частта относно главницата за
разликата над1361,96 лева до пълния предявен размер от 2095,68 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2