№ 3104
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Рени Коджабашева
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513469 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20159517 от 19.07.2021 г. по гр.д.№ 60595 по описа 2020
г. на СРС, ГО, 125-ти състав се: ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, да заплати на Т.
А. А., сумата от още 6000 лева, по иск с правно основание чл.498, ал.3 от КЗ
във връзка с чл.432, ал.1 КЗ, която сума съставлява обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от ПТП от 19.6.2018 г., в гр.София,
настъпило по вина на застрахован по риска „гражданска отговорност на
автомобилистите” при ответника водач на т.а. Мерцедес с рег. ******* при
съпричиняване с ищеца; ведно със законната лихва от датата 8.1.2020г.. до
датата на окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния му размер от 20000лева, както и претенцията за определяне на законна
лихва от 19.6.2018г. до 7.1.2020г.;
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД да заплати на Т. А. А., сумата от общо 228
лева – обезщетение за имуществени вреди сторени разходи от ищеца, за:
ортеза за обездвижване на коляното на стойност 100 лева по фискален бон от
1
21.6.2018г. , на 4.7.2018г. сумата от 18,30 лева за ендотенол, на 22.10.2018г. -
37,39 лева за дона, на 9.7.2018г. – 27,50 лева – лекарствата ароксия и
мидокалм и ластичен бинт, на 25.6.2018г. натаспин на стойност 22,40 лева, на
25.6.2018г. 18,30 лева за ендотенол, сума 40 лева за съдебно – медицинско
удостоверение, както и сумата 40 лева такса за преглед, заплатена на
22.10.2018г., по иск с правно основание чл.498, ал.3 от КЗ във връзка с чл.432,
ал.1 КЗ, която сума съставлява обезщетение за имуществени вреди,
причинени от ПТП от 19.6.2018 г., в гр.София, настъпило по вина на
застрахован по риска „гражданска отговорност на автомобилистите” при
ответника водач на т.а. Мерцедес с рег. ******* при съпричиняване с ищеца;
ведно със законната лихва от датата 7.12.2020г. до датата на окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 304 лева,
както и претенцията за определяне на законна лихва от 19.6.2018г. до
7.1.2020г.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивната жалба,
подадена от ищеца пред СРС –Т. А. А. . Решението се обжалва в частта, в
която претенцията по чл.498, ал.3 от КЗ във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ
за сумата над 6 000 лева до 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата
на ПТП -19.06.2018 г. е била отхвърлена, като се излагат доводи за допуснати
нарушения във връзка с критериите по чл. 52 от ЗЗД за справедливост на
обезщетението, както и относно приетото от СРС съпричиняване в размер на
25 %. От заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ се
установило, че са налице редица сериозни охлузвания и кръвонасядания по
цялото тяло на пострадалия ищец, вкл. по главата, както и оток на левия лакът
и оток на лявото коляно следствие настъпилото ПТП. Налице бил и увреден
менискус, който нямало как да се възстанови, а по отношение на кръстната
връзка- тя нямало да се възстанови и да зарасне на старото положение,
оттокът щял да спадне и щяло да има голям процент възстановяване, но не
пълен – 100 %. Вещото лице сочело и т.н. „мокуидна дегенерация“, която
всъщност представлявала отток на коляното, получен вследствие на ПТП.
СРС при определяне на размера на обезщетението не бил съобразил всички
релевантни факти, вкл. показанията на съпругата на ищеца, както и не взел
предвид икономическата конюнктура в страната.
Оспорва, че се бил движел по велосипедната алея. Сочи, че това не било
доказано по безспорен начин по делото. Поисканият от страна на
2
застрахователя разпит на водача на товарния автомобил не бил проведен.
Самият протокол за ПТП не бил съставен в присъствието на длъжностното
лице поради което не се ползвал от обвързваща доказателствена сила за
механизма на ПТП. Това означавало, че всички документи по
административно-наказателната преписка нямали характер на доказателства
по чл.179 ГПК. В същите се съдържали обясненията на водача на товарния
автомобил, който не сочел, че ищеца се е движел във велосипедната алея.
Освен това дори да се бил движел по велосипедната алея, то това не
означавало, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП. Според
практиката на ВКС приносът при съпричиняване трябвало да е конкретно
установен. Сочи, че от заключението на съдебно-автотехническа експертиза
/САТЕ/ се установило, че ударът от страна на водача на товарния автомобил е
бил предотвратим, ако водачът бил пропуснал мотоциклетиста, дори и
последния да се е движел във велоалеята. Причината за настъпване на ПТП
било единствено поведението на водача на товарния автомобил.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и
вместо това да уважи претенцията на ищеца като му доприсъди разликата до
пълния предявен размер от 20 000 лв. Претендират се разноски.
От ответника в производството пред СРС – ЗАД „ОЗК З.“ АД не е
постъпил отговор. В хода на производството се изразява становище, че
въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение в частта в която
е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди е правилно и съобразено с
представените по делото доказателства. Сочи, че не били допуснати
твърдените от въззивника нарушения. Размерът на обезщетението бил
определен при спазване на чл.52 ЗЗД. Счита, че по делото било доказано
съпричиняването от страна на ищеца/въззивник на вредоносния резултат.
Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 03.08.2021 г.,
въззивната жалба е подадена на 17.08.2021 г./по пощата/, следователно
същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Тъй като с обжалваното решение от първата съдебна инстация, не е
уважен за разликата над 6000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв.,
предявеният от въззивника –ищец в производството пред СРС, искът с правно
3
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл.498,ал.3 КЗ , то за въззивника е налице
правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
В частта, в която претенцията за неимуществени вреди е била
уважена, както и тази за имуществени вреди е била уважена,
първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е кредитирал приетата по делото САТЕ като изготвена обективно, въз
основа събраните по делото доказателства, поради което е основавал
изводите си на нея. Според изложеното от вещото лице, причините за
настъпване на ПТП, от техническа гледна точка, били две – обстоятелството,
че водачът на товарния автомобил /т.а./ не е пропуснал движещия се отдясно
мотоциклет, както и обстоятелството, че мотоциклетът се движел по
велосипедна алея. От изготвеното сателитно изображение от вещото лице, от
изчертаната от съставителя на констативния протокол скица на ПТП, и
изложеното в САТЕ, се установявало, че ПТП било станало на самото
кръстовище на бул. „Т. А.“ и улица „Лавеле“, в продължението на
велосипедната алея на пътното платно на бул. „Т. А.“ . Заключението на
вещото лице сочело, че ударът, от гледна точка на водача на т.а., бил
предотвратим, ако водачът бил пропуснал мотоциклета. Тъй като водачът на
т.а. се движел преди маневрата с около 15 км/ч, обосновано било да се
приеме, че такова поведение – да пропусне движещия се отдясно
мотоциклет, било и очаквано от техническа гледна точка, в рамките на
възможностите на всеки водач. Следователно, водачът на т.а. е виновен за
ПТП.
4
По твърдението на ответника, че ищецът е съпричинил ПТП, с
движението си по пешеходната алея, СРС е посочил, че самото нарушение на
правилата за движение по пътищата, не води до задължителния извод за
съпричиняване на ПТП, за което било необходимо поведението на
пострадалия да е едно от задължителните обективни фактори, ПТП да
настъпи. С решение на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д.93/10г., постановено по реда на
чл.290 ГПК и поради това съставляващо задължителна практика било
прието, че за да бъде намалено обезщетението за вреди, увредения следва да е
допринесъл за тяхното настъпване, като този принос, за да е налице
съпричиняване, следвало да бъде конкретен – изразен в определено действие.
Прието било още, че „принос“ по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице винаги
когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за осъществяване
на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма на
увреждането предизвиквайки по този начин и самите вреди.
По делото било установено, от събраните доказателства, че
пострадалият е управлявал мотоциклета на велосипедната алея, което
означавало, че ако се е движел в пътното платно до нея, е могъл да
предотврати произшествието и следователно със своите действия също бил
станал причина за настъпване на вредите, които се претендирали. С оглед
установеност на основния фактор причинил процесното ПТП – а именно
поведението на деликвента, за когото ударът бил предотвратим при всички
възможни обсстоятелства, включително и защото т.а. не бил пропуснал
неправилно движещия се на велосипедна алея мотоциклетист, следвало да се
приеме, че участието в причиняване на вредоносния резултат на делинквента,
тъй като ПТП е настъпило изключително поради поведението му, следвало да
бъде определено на 75% , и 25 % за участието на ищеца.
Следващата предпоставка за уважаване на иска, била вследствие на
деликта на ищеца да бъдат нанесени вреди. От заключението на СМЕ, което
било оспорено в една част от ищеца и прието от СРС, се установявало, че на
датата на ПТП ищецът бил приет за преглед в МБАЛСМ „Пирогов“ и изписан
на същия ден, издаден му бил болничен лист за временна неработоспособност
за 14 дни. Според СРС били доказани следните увреждания като получени от
ПТП : охлузвания на лицето в дясно, кръвонасядане на долния клепач на
дясното око и долния ръб на дясна очница, охлузване на носа, охлузвания по
5
дясна предмишница, кръвонасядане на дясна длан, кръвонасядане на лява
мишница, оток на левия лакът, охлузване на лява предмишница, оток на ляво
коляно, както и установеното с ЯМР изследване разкъсване на менискус и
задебеляване на кръстна връзка, получаването на комоцио церебри от ПТП.
Недоказано останало твърдението на ищеца за счупване на дланта, поради
следното- тази диагноза не фигурирала в нито един медицински документ,
освен в амбулаторния лист от 15.7.2018г., който бил съставен почти месец
след ПТП, и от показанията на разпитаната свидетелка – съпруга на ищеца.
Същевременно, за период от 19.6.2018г.- денят на ПТП и денят на спешен
прием, до датата на вторичния преглед, ищецът бил на съдебно – медицинско
изследване / на 20.6.2018г./, и на ЯМР / на 9.7.2018г./, но на колянна става и
кръстни връзки. Вещото лице по СМЕ сочело, че ако ищецът е имал счупване
на дланта, то още при съдебно – медицинското изследване, проведено на
следващия ПТП ден, е щяло да се установи счупването. В съдебно –
медицинското удостоверение за дясната ръка било посочено единствено, че
по дланната повърхност на дясна ръка е налице синкаво кръвонасядане. Дори
в извънсъдебната претенция на ищеца до ответника от 5.12.2019 г., не било
посочено счупване на дясна ръка. С оглед изложеното, при кредитиране на
СМЕ, като дадено обективно, въз основа писмените доказателства по делото,
СРС е приел, че ищецът не е доказал твърдението си за счупване на дясна
длан. Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответника за липса
на причинна връзка на установените увреждания на менискус и кръстна
връзка, тъй като вещото лице по СМЕ посочило, че двете увреждания са във
връзка с ПТП, а ответникът не доказал твърдението си, ищецът да ги е имал
отпреди инцидента.
Третата предпоставка за уважаване на иска била причинната връзка
между вредите и деликта, поради което и причинната връзка следвало да се
обсъди и през призмата на възражението на ответника, че ищецът е бил без
предпазно облекло. От заключението на СМЕ и изложеното от вещото лице
в о.с.з се установило, че травмата на лицето се получава от досега с терена,
ищецът не е имал описани травми на окосмената част на главата, поради
което и ищецът следвало да е бил с предпазна каска. Относно увреждането на
коляното, вещото лице посочило три възможни механизма на получаване на
травмата - от досега с терена, при условие, че ищецът не е имал предпазна
кора за коляното, или от усукването на коляното, при падането и досега с
6
терена, и от прекия удар с т.а., доколкото ударът бил отляво. При липсата на
преки очевидци на ПТП и начинът на получаване на травмата, се налагал
изводът за недоказаност на твърдението на ответника за липса на предпазно
облекло на ищеца и съдът е намерил за доказано, че травмата на коляното не е
причинена при принос на пострадалия за настъпването на вредите.
Съдът, при определяне размера на обезщетението се е позовал на
следните обстоятелства, които е приел за релевантни: обстоятелството, че
вследствие на ПТП на ищеца е доказано да са причинени следните тежки
травми – комоцио церебри, и разкъсване на менискусна връзка със
задебеляване на кръстна връзка /за последните две вещото лице по СМЕ
сочело, че същите няма да се излекуват напълно, без да създават опасност за
живота, не се налагало оперативно лечение, но било възможно ищецът да
изпитва болки при промяна на времето/ и множество леки наранявания.
Тежките физически наранявания и болката, причинена от тях, следвало да
преминат за 2-3 месеца, а леките – за 2-3 седмици. Преминаването на общия
физически дискомфорт на ищеца било установено и от показанията на
съпругата му, която сочело, че след първите 2-3 седмици, през които ищецът
не помагал в домакинската работа, тя го къпела, той се завърнал на работа,
макар с шинирана ръка и с ортеза на коляното. От показанията на свидетеля
било видно, че вследствие на ПТП на ищеца били причинени психически
страдания, изразяващи се в уплах от шофиране, продължил и към
предявяване на иска. При съобразяване на размера на обезщетението, съдът се
е позовал и на обстоятелството, че на ищеца са нанесени психически травми,
които намирали външно проявление в психическо напрежение и страх от
шофиране до 2 години по – късно, обстоятелството, че са му нанесени две
тежки увреждания, това на коляното - с трайни последици, което обуславяло
определяне на по-висок размер на обезщетението.
При съобразяване на горепосочените обстоятелства, СРС като се е
позовал на общоприетия критерий за справедливост в страната, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
възлиза на 10 000лева за всички вреди от ПТП, като се е позовал и на
обстоятелството, че съдът определя обезщетение, дължимо до приключване
на устните състезания, а в случай, че физическите и психическите страдания
продължат и след това, ищецът има право на отделен иск, включително за
ексцес. При тези си мотиви СРС е приел, че искът е основателен за сумата 8
7
000 лева, като е приспаднал платените преди предявяване на иска 2 000 лева
на ищеца. От сумата 8000 лева, при определеното съпричиняване на
вредоносния резултат от 25 %, определен поради участието на ищеца в
причиняването на ПТП, искът се явявал основателен за сумата 6 000 лева, а за
горницата до 20000лева следвало да се отхвърли.
Въззивният съд приема, че ищецът /въззивник в настоящето
производство/ е пострадало лице по смисъла на чл.498, ал.1 КЗ при ПТП,
причинено от лице, застраховано при ответника по иска /въззиваем/ със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. З.то срещу гражданска
отговорност е правоотношение по силата на което застрахователят се
задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникването
на гражданска /деликтна/ отговорност в тежест на застрахования, като при
настъпването на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния
обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Относно размера на обезщетението:
Трайно прието е от съдебната практика, че обезщетението се определя
за всеки конкретен случай при съобразяване на критериите по горе-
цитираното ППВС №4/1968 г., именно: характер и тежест на увредите,
обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на
болките и страданията, получени физически и психически последици от
уврежданията, виж в този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 171 ОТ 27.03.2020 Г.
ПО Т. Д. № 2161/2019 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се
определя от съда по справедливост, като се извършва преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства - характера и степента на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено то.
Търпените вреди не се презюмират, а подлежат на доказване.
На обезщетение подлежат само доказаните вреди. Видно от доклада по
чл.140 ГПК, обективиран в определението от 18.03.2021 г. /л.38 по делото
пред СРС/ на ищеца изрично му е било указано, че носи тежестта да докаже
получените от него увреждания вследствие на ПТП по начина визиран в
исковата молба, както и продължителността на търпените от него болки и
8
страдания.
Видно от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза /л.88/, изготвена въз основа на представените
по делото медицински документи, вследствие на процесното ПТП, състояло
се на 19.06.2018 г., ищецът А. е получил следните увреждания: охлузвания на
лицето в дясно, кръвонасядане на долния клепач на дясното око и долния ръб
на дясна очница, охлузване на носа, охлузвания по дясна предмишница,
кръвонасядане на дясна длан, кръвонасядане на лява мишница, оток на левия
лакът, охлузване на лява предмишница, оток на ляво коляно. Поради болка в
лявото коляно е направено ЯМР като е констатирано, че предна кръстна
връзка е задебелена и с повишен сигнален интензитет, както при парциална
лезия или мукоидна дегенерация. Задният рог на медиалния мениск е
дегенеративно променен с МР данни за хоризонтална лезия на мениска –
2степен. Вещото лице е констатирало, че оточното коляно е видяно още на
следващия ден след ПТП при съдебно-медицинското освидетелстване.
Уврежданията /охлузвания и кръвонасядания/ описани по кожата на
главата и крайниците са от естество да преминат за срок от 2-3 седмици.
Лечението е било консервативно като са използвани лекарства от групите на
обезболяващи, нестероидни противовъзпалителни средства,
антитромботични. Болките от уврежданията върху лявото коляно отшумяват
след лечение за срок не по-малък от 2-3 месеца при обичаен срок на
възстановяване. Вещото лице е констатирало, че няма данни за предхождащи
заболявания и травми. Налице е причинно-следствена връзка между ПТП и
описаните по-горе увреждания.
При изслушването си в публичното съдебно заседание, състояло се на
22.04.2021 г. вещото лице на въпрос на адв.Р., пълномощник на ищеца,
изрично е посочил, че няма данни за счупване на китката на ищеца. Наред с
това пострадалият е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност в размер
на 14 дни, който е изключително кратък и е невъзможен като
продължителност, ако е имало счупване.
Действително, адв.Р. е оспорил заключението на съдебно-
медицинската експертиза в частта относно „счупването“, но не е поискано
изслушване на допълнителна или повторна експертиза по този въпрос. Следва
да се отбележи и, че тезата за наличие на счупване на китката не се поддържа
9
като довод във въззивната жалба, с която е сезирана настоящата инстанция.
Що се касае до травмата на коляното вещото лице на въпрос на юрк.
Колева, процесуален представител на ответника /застраховател/ сочи, че, за да
се получат конкретните увреждания по всяка вероятност коляното е било без
протектор макар да съществува вероятност уврежданията да са причинени от
някаква форма на усукване при това падане от мотор. Относно охлузванията
върху главата и лицето вещото лице сочи, че това са открити части и тях
каската не ги пази. Тези охлузвания могат да се получат и при падане с каска.
Менискусът, когато се увреди задният рог, няма как да се възстанови. По
отношение увреждането на кръстната връзка тя няма как да се възстанови и
да зарасне на старото положение; оттокът ще спадне и ще има голям процент
възстановяване, но не напълно – 100 %. Според вещото лице всички
увреждания ще минат без да оставят последствие за здравето. Що се касае до
травмите в коляното, при промяна на времето, дори към днешна дата-
особено когато стане студено, има пациенти, които се оплакват от болки като
определящо е възрастта на пострадалия- по-младите не изпитват толкова
болка, а по-възрастните изпитват и в по-продължителен период след това.
/Към момента на ПТП ищецът е на 43 години/.
Вещото лице е разяснило, че „мокуидна дегенерация“ всъщност
представлява отток. В някои случаи може да се блокира коляното при такова
увреждане, но това се случва при малък процент от пациентите. Пълното
възстановяване на този менискус зависи от големината на отчупения
фрагмент. В някои случаи се изважда счупеното парче, а при други не се
налага. Някои пациенти дори не знаят, че имат такава травма. Според вещото
лице при данните по делото, ако след проведеното ЯМР се е налагало
оперативно лечение, то щяло е да се препоръча операция. В случая ищецът се
е лекувал медикаментозно с цел премахване на възпалението, болката и
останалите оплаквания.
Видно от отразеното в горецитирания съдебен протокол, страните не
са възразили по приемането на заключението.
При разпита си свидетелката А.а, съпруга на ищеца, сочи, че
състоянието на последния към момента е нормално, но при смяна на времето
изпитва болка, както и когато се натоварва. След инцидента ищецът не се
качил на мотор за период от година и половина или две години. И
10
понастоящем имал мотор, но изпитвал страх да го кара. Карал мотор, където
почти няма движение – селски пътища и подобни. Същевременно, обаче,
свидетелката сочи, че понастоящем ищеца „обикаля“ с автомобил като само
първите два месеца след инцидента негов колега го е возел на работа.
Относно „обгрижването“ на ищеца от семейството му след инцидента,
свидетелката се позовава на соченото „счупване“ на китката, каквото по
делото не се установи да е налице. Самата свидетелка сочи, че тя и децата
чистели, готвели и пазарували, т.е. цялата домакинска работа и грижа вкъщи
паднала върху нея. По делото, обаче, липсват данни преди инцидента
домакинските грижи в семейството да са били полагани преимуществено от
ищеца. Съпругът й се върнал на работа след две/ три седмици. Основната му
работа не била физическа.
От данните по делото се установява, че ищецът по времето на
инцидента е работил като сервизен мениджър.
Обстоятелството, че пострадалият е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност в продължение на 14 дни се установява от представения с
исковата молба болничен лист Е 20180822421 /л.17 по делото пред СРС/.
Следва да добавим, че показанията на свидетелката А.а, че съпругът й
продължава да има страх от управлението на мотоциклета, както и, че същият
кара само там където няма движение, се опровергава от представената от
СДВР справка за наложените наказания на ищеца като водач, л.76 от делото
пред СРС, където е посочено, че на А. на 30.09.2020 г. е съставен фиш от
ОДМВР „Перник“, сектор Пътна полиция за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП /за управление с несъобразена скорост/ като му е наложена глоба в
размер на 100 лв., както и на 15.01.2021 г. от ОДМВР „Пловдив“, сектор
Пътна полиция също за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП като също му е
наложена глоба в размер на 100 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Основната функция на съда е да осигури прилагането на закона и тази
му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва
да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в
обществен интерес. В съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът следва
да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от
11
деликт, а в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд на РБ е
указано, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
С оглед така доказаните като търпени от ищеца увреждания, намиращи
се в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, въззивната инстанция
приема, че справедлив размер по смисъла на чл.52 ЗЗД вр. с критериите по
ППВС №4/1968 г. е такъв от 8 000 лв.
Относно съпричиняването:
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Деликвентът дължи обезщетение за вреди, доколкото те са възникнали в
причинна връзка с противоправното му поведение, а когато за настъпилия
вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, то е
основание за намаляване на дължимото от деликвента обезщетение на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл в т. 7 от Постановление № 17/1963
г. на Пленума на Върховния съд на РБ също е възприето разбирането, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването
може да се изрази в действие или бездействие. Последният не извършва
непозволено увреждане, но съпричинява вредата тогава, когато е създал
реална възможност за настъпването или е превърнал създадената от
делинквента реална опасност в действителност. Пострадалият допринася за
настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т. 7 от Тълкувателно
решение № 1/2014 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. ОСТК на ВКС, "когато
не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал
за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата".
Поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е основание да не
се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на деликвента, а само за
част от него и не поражда за съда право на свободна преценка дали да намали
или не обезщетението, виж в този смисъл разясненията дадени в
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 01.08.2022 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2021 Г., ОСГTК НА
12
ВКС.
В заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред
СРС/ съдебно-автотехническа експертиза е посочено, че мястото на което е
възникнало първоначалното съприкосновение между двете процесни МПС-та
– товарния автомобил и мотоциклета е по дължината на пътното платно – в
района на кръстовището на бул.“Т. А.“ и „Лавеле“ и по широчината на
пътното платно – по продължението на велосипедната алея /сателитно
изображение на л.116 по делото пред СРС/.
Според вещото лице инж. Й. механизмът на ПТП е следният:
товарният автомобил се движи по бул.“Т. А.“ с посока от ул.“Княз Борис
Първи“ към бул.“Мария Луиза“ като в района на кръстовището с ул.“Лавеле“
водачът извършва маневра за завой надясно. В същото време и в същата
посока, от дясната му страна, по велосипедната алея, обозначена с пътен знак
Г-14 и маркировка М-9, се движи мотоциклет „Сузуки“, управляван от ищеца.
В района на кръстовището на бул.“Т. А.“ и ул.“Лавеле“ траекторията на двете
превозни средства се пресичат и настъпва удар между тях. Установява се, че
водачът на товарния автомобил е управлявал с 15 км/ч преди настъпването на
ПТП. Липсват данни каква е била скоростта на мотоциклета. При липсата на
тези данни вещото лице не може да определи безопасната скорост на
движение. Въз основа на приложените по делото доказателства вещото лице
инж.Й. достига до извода, че от техническа гледна точка причината за
настъпване на ПТП е поведението на водача на товарния автомобил, който
при завой надясно не е пропуснал движещия се отдясно мотоциклет
„Сузуки“.
В публичното съдебно заседание, състояло се на 24.06.2021 г. вещото
лице е допълнило заключението си като е посочил, че е налице още една
причина за настъпването на ПТП, а именно: движението на мотоциклета
върху велоалеята, при което са се пресекли траекториите на двете превозни
средства. В същото о.с.з. вещото лице е разяснило, че непосредствено преди
водачът на товарния автомобил да предприеме маневра завой на дясно, е имал
възможност да забележи през дясното стъкло на пасажерската врата
движението на мотоциклета. Ударът е бил предотвратим за водача на
товарния автомобил, ако е пропуснал движещият се по велосипедната алея
мотоциклет, вкл. и ако мотоциклета се е намирал в т.нар.“мъртва зона“.
13
Противно на соченото от въззивника, констативния протокол за ПТП е
съставен от длъжностното лице след посещение на ПТП, виж л.6 по делото
пред СРС. В този протокол изрично е отразено, че участник 2, т.е. ищецът се е
движел по велосипедната алея обозначена с пътен знак Г-14 „Задължителен
път само за велосипедисти“ и маркировка М-9. Двамата водачи са тествани за
употребата на алкохол. По отношение и на двамата водача са съставени
АУАН.
Видно, обаче, от мотивите на решението от 23.11.2018 г. по нахд №
13964 по описа за 2018 г. на СРС, НО, 2-ри състав, влязло в сила на 28.12.2018
г. /л.7 по делото пред СРС/, за да отмени съставеното на ищеца наказателно
постановление № 18-4332-013014/10.07.2018 г. с което на Т. А. А., на
основание чл.179, ал.2,вр. ал.1,т.5 ЗДвП, е наложено административно
наказание“глоба“ в размер на 200 лв. , съдът е приел, че при съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства не се установява по
убедителен и непротиворечив начин, че А. е управлявал мотоциклета като се
е движел по лентата за велосипедисти.
От преписката представена от СДВР, отдел „Пътна полиция“ на
08.04.2021 г./л.62 и следв. по делото пред СРС/ е видно, че на водача на
товарния автомобил – И.А.И. също е съставено наказателно постановление
/№ 18-4332-012953 от 09.07.2018 г./ глоба в размер на 200 лв. поради това, че
“предприема маневра, създава опасност за участниците в движението, без да
се съобразява с тях , ПТП“/виж л.64/.
Видно от представената справка на водача И. /л.66 по делото пред
СРС/ наказателното постановление е влязло в сила на 31.08.2018 г.
Обстоятелството, че ищецът е управлявал мотоциклета като се е
движел по велосипедната алея не е посочено и от самият водач на товарния
автомобил в обясненията му пред органите на МВР, виж л.72 по делото пред
СРС.
Относно доказателствената тежест на съпричиняването:
За редуциране на обезщетението за вреди от непозволено увреждане,
не е достатъчно да е налице надлежно релевирано възражение за
съпричиняване, основано на твърдение, че пострадалият, с поведението си е
спомогнал за собственото си увреждане, а това възражение следва да бъде
установено при условие на пълно главно доказване. Доколко поведението на
14
пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на
доказване във всеки отделен случай, при тежест на доказване върху
позоваващата се на съпричиняването страна в процеса.
Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определението от
18.03.2021 г./л.38 по делото пред СРС/ правилно е разпределена
доказателствената тежест между страните. В тежест на ответника е указано,
че носи тежестта да докаже вината на ищеца за настъпване на ПТП, както и
твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат.
За доказване на възраженията на ответника СРС е допуснал на
страната изслушване на гласни доказателства като свидетелят И. /водача на
товарния автомобил/ не е могъл да бъде разпитан, тъй като не е могъл да бъде
призован като делото е било неколкократно отлагано, за да може свидетелят
да бъде призован за разпит. СРС е положил процесуални усилия за
призоваване на свидетеля на страната на ответника, които, обаче, са останали
без успех. В о.с.з. на 14.06.2021 г. пълномощникът на ответника е заявил, че
не разполага с друг адрес на свидетеля, както и с данни за друг свидетел
поради което СРС е отменил определението си за допускане на свидетеля И.
до разпит на страната на ответника.
При тези данни възражението на ответника за съпричиняване е
останало недоказано.
При положение, че настоящата инстанция прие за справедлив размер
по смисъла на чл.52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди, сума в
размер на 8 000 лв. и при съобразяване на стореното от ответника плащане на
сумата в размер на 2 000 лв., то като краен резултат ищцовата претенция се
явява основателна в размер на 6000 лв.
Налага се извод, макар и по други съображения, че в обжалваната му
част първоинстанционното решение е правилно и като такова ще следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора първоинстанционното решение не търпи
промени във връзка с присъдените на страните разноски.
Пред въззивната инстанция:
15
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски поради което съдът му присъжда
такива за юриск.възнаграждение, което определя в размер на 300 лв. по
правилата на чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20159517 от 19.07.2021 г. по гр.д.№
60595 по описа 2020 г. на СРС, ГО, 125-ти състав, в частта в която се:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. А. А. срещу „ОЗК З.“ АД, иск с правно
основание чл.498, ал.3 от КЗ във връзка с чл.432, ал.1 КЗ, за горницата над
6000 лв. до пълния му размер от 20000лева,
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП от 19.6.2018 г., в
гр.София, настъпило по вина на застрахован по риска „гражданска
отговорност на автомобилистите” при ответника водач на т.а. Мерцедес с рег.
*******, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Т. А. А., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“******* *******,
ап.47, съдебен адрес: гр.София, ул.“******* *******- адв.Р., да заплати на
ЗАД „ОЗК –З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 300 лв.- юриск.възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1
и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17