Р Е Ш Е Н И Е
Номер 203 28.07.2020 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa осми юли две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИКА
УРУКОВ
в.гр.д. № 1294 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс ГПК/ и сл.
Производството е образувано по
въззивната жалба на В.Х.С., чрез пълномощника си адв. А.С.А., против решение № 232 от 14.02.2020 г., постановено по гр.дело № 5268/2019г.
на Старозагорски районен съд, с което първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения от В.Х.С. ***, с която се претендира заплащане на положен от него
нощен труд, които се явява и извънреден такъв предвид, че от ищеца е била
покривана месечната норма за полагане на труд за целия претендиран период.
Въззивникът твърди, че
безспорно по делото се е установило, че е служител на МВР от 1997г., като от
месец април 2014г. бил служител на сектор „Охрана на обществения ред в
железопътния транспорт“ гр.Стара Загора към Зонално Жандармерийско Управление К.,
при Дирекция „Жандармерия“ в Главна дирекция Национална Полиция - МВР гр.С..
Бил назначен на длъжност „Младши инспектор - полицай/старши полицай“.
Изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, на смени по
график с продължителност от 12 часа. Така положеният труд на смени бил както
през светлата част на деня, така и през нощта от 20.00 часа до 08.00 часа.
Счита, че е налице полагане на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на
следващия ден. Безспорно по делото е и, че ищецът, с
оглед характера на заеманата от него длъжност през процесният период е полагал
труд през нощта, като отработеното работно време се изчислявало сумарно.
Въззивникът заявява, че е
съгласен с извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай спорът е
правен и се свежда до това дали следва положения труд през нощта да се превръща
в коефициент по реда на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата организацията на
работната заплата / НСОЗР/, но сочи, че в атакуваното решение
първоинстанционният съд се е позовал само на личното си убеждение и мотиви, с
които той не е съгласен. Излага подробни
съображения в тази насока. Цитира се релевантна съдебна практика.
Предвид горното, въззивникът
претендира отмяна на първоинстанционното решение, като вместо него бъде
постановено друго, с което съдът да уважи исковата претенция, като осъди ОД на
МВР – Стара Загора да заплати претендираните суми.
Претендира се и присъждане на
разноските направени от ищеца по първоинстанционното производство, а именно:
адвокатско възнаграждение, както и разноските в настоящото производство.
В срока
си по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна ОД на МВР
– Стара Загора, с който да вземат становище, по подадената въззивна жалба и постановеното
вече първоинстанционно решение.
В
откритото съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител.
Всяка
от тях е представила писмена молба, с която изразява становището си по
същество, а въззиваемия прави и искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди направените в
жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата
по делото, намери за установено следното:
След извършената служебна
проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът
намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да
бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, във връзка
с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от общо от 2259,86 лв., от
които главница в размер на 2248.00 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд, за периода 14.10.2016г. до 14.10.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143,
както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за
неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд за периода 14.10.2016г.
до 14.10.2019г. в размер на 351,86 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на сумите. Претендират се и разноски по делото.
По
реда на чл.214 от ГПК е било допуснато изменение на исковете по размер, като
главният иск е бил предявен за сумата от 1411,62 лв., а акцесорният иск – за
сумата от 185,25 лв.
Ищецът В.Х.С. е изложил твърдения,
че е служител на МВР от 1997г., като от месец април 2014г.
бил служител на сектор „Охрана на обществения ред в железопътния транспорт“
гр.Стара Загора към Зонално Жандармерийско Управление К., при Дирекция „Жандармерия“
в Главна дирекция Национална Полиция - МВР гр.С.. Бил назначен на длъжност
„Младши инспектор - полицай/старши полицай“. Изпълнявал служебните си
задължения на сменен режим на работа, на смени по график с продължителност от
12 часа. Така положеният труд на смени бил както през светлата част на деня,
така и през нощта от 20.00 часа до 08.00 часа. Счита, че е налице полагане на
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден. Безспорно
по делото е и, че ищецът, с оглед характера на заеманата от него длъжност през
процесният период е полагал труд през нощта, като отработеното работно време се
изчислявало сумарно.
Ищецът
твърди, че за периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г. е положил извънреден
труд, подлежащ на заплащане, който не му е бил заплатен от работодателя, т.к.
при сумарното отчитане на работното време не е било извършено превръщането на
часовете положен нощен труд в часове дневен труд по реда на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, която
следва да се приложи по аналогия, т.к. специалната уредба, касаеща служителите
на МВР, е непълна.
Тъй
като работодателят не бил заплатил претендираното възнаграждение за извънредния
труд бил изпаднал в забава, поради което дължал и обезщетение за забава в общ
размер от 273,70 лв.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като
неоснователни. Оспорил е твърденията, че през исковия период ищецът е положил
твърдения от него извънреден труд. В тази връзка е възразил, че действалата
през исковия период нормативна уредба, касаеща служебните правоотношения на
служителите на МВР, не е предвиждала ред за превръщането на часовете нощен труд
в дневен труд с умножаването им по определен коефициент. Възразил е, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ не следва да се прилага по аналогия, т.к. правоотношението на ищеца се
урежда от специални норми. Подробните съображения относно всички възражения са
изложени в писмения отговор на ответника.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е намерил предявените искове за
неоснователни, като е приел, че положения от ищеца през исковия период труд е
бил правилно отчетен, в съответствие с действащата нормативна уредба. Приел е,
че НСОРЗ не следва да се прилага по аналогия, т.к. е налице специална нормативна
уредба, регламентираща служебните правоотношения по ЗМВР.
Въззивният
съд намира, че относимите по делото факти правилно са били установени от
първоинстанционният съд и доколкото спор между страните относно фактите и
тяхната интерпретация от съда няма, то на основание чл.272 от ГПК препраща в
мотивите си към мотивите на обжалваното решение.
Не е спорно по делото, че ищецът е
полицейски служител, който е носил службата си от месец април 2014г. в сектор „Охрана на обществения ред в железопътния
транспорт“ гр.Стара Загора към Зонално Жандармерийско Управление К., при
Дирекция „Жандармерия“ в Главна дирекция Национална Полиция - МВР гр.С.. Бил
назначен на длъжност „Младши инспектор - полицай/старши полицай“. Изпълнявал
служебните си задължения на сменен режим на работа, на смени по график с
продължителност от 12 часа. Така положеният труд на смени бил както през
светлата част на деня, така и през нощта от 20.00 часа до 08.00 часа. Счита, че
е налице полагане на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден. Безспорно
по делото е и, че ищецът, с оглед характера на заеманата от него длъжност през
процесният период е полагал труд през нощта, като отработеното работно време се
изчислявало сумарно.
Видно от заключението на вещото лице, неоспорено от
страните и прието от първостепенния съд като добросъвестно и компетентно
изготвено, положеният от ищеца и въззивник В.Х.С. нощен труд по график от
22,00ч до 06,00ч за периода от 14.10.2016г. до 14.10.2019г. положените от ищеца
часове нощен труд са общо 1572 часа, които не са превръщани в дневен труд и не
са умножавани по коефициент 1.143. При преизчисляване с коефициент 1.143, се
получава положен извънреден труд общо 224.796 часа, чиято стойност е 1568,46лв.
(брутен размер) или 1411,62лв. (нетен размер), описани подробно по месеци в
заключението на вещото лице, които не са заплатени на ищеца. Вещото лице е
изчислило и мораторната лихва върху главниците общо в размер на 185.25лв., по
периоди и размери, също подробно посочени в самото заключение.
Вещото лице
дава заключение също, че положения и отчетен нощен труд, без преобразуване в
извънреден труд, е начислен във фишовете за работната заплата на ищеца и
въззивник и изплатен с изплащането на работните заплати.
Въз
основа на така установените факти въззивният съд направи следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащия на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в
закона срок за обжалване.
В
рамките на правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно, по
следните съображения:
Предявените
искове са с правни основания по чл.178, ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.187, ал.5, т.2
от ЗМВР и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.178, ал.1 т.3 от ЗМВР
на държавните служители в ЗМВР се изплаща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд.
Разпоредбата
на чл.187, ал.1 от ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия
законов текст предвижда, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
По
силата на чл.187, ал.5 и ал.6 от ЗМВР работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2.
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, като извънредният труд по ал. 5 се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно
чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
През
процесния исков период е действала Наредба с № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи.
С
този подзаконов нормативен акт се е уреждал реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
В
чл.3, ал.1 е предвидено, че за дейностите, чието изпълнение изисква
непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или
24-часови смени, а в ал.3 е предвидено, че За държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Чл.21,
ал.1 предвижда, че работното време на държавните служители, работещи на смени,
се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период, а съгласно
чл.22, ал.1 отработеното време включва работните часове в рамките на редовното
работно време; времето за хранене; времето за физиологични почивки и др.
Предвидено
е /чл.26, ал.1/ при сумирано отчитане на
работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с
нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни
дни за периода, умножени по цифрата осем, получените часове над тази норма да
се отчитат като положен труд извън редовното работно време.
Отработеното
време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с
нарочен протокол, като при отчитане на труда между 22,00 и 06,00 ч. се отчита
само цяло число /чл.31, ал.1 и ал.3./
Съгласно
чл.32, ал.1 положеният труд извън редовното работно време се компенсира при
условията и в размерите, определени в ЗМВР.
Съгласно
§1 т.3 от ДР на Наредбата "Смяна" е времето, през което държавният
служител изпълнява служебните си задължения по предварително утвърден график
при непрекъсваемост на работния процес, а съгласно §1 т.5 и т.6 "Време за
отдих" е период от времето през работната смяна или дежурство, в което
служителят възстановява трудовите си сили в зоните и обектите на отговорност,
но е длъжен да изпълнява служебните си задължения в рамките на
продължителността на смяната или дежурството, а "Време за хранене" е
период от време през работната смяна или дежурство не по-малко от 30 минути,
което ръководителят определя на служителите за хранене, без да бъдат прекъсвани
изпълняваните задължения, и се зачита за отработено време.
Спорният
между страните въпрос, обуславящ и извода дали е налице положен от въззивника
извънреден труд, който не е бил отчетен и заплатен от работодателя се свежда до
това дали при отчитането на положения нощен труд следва да се прилага
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, т.е. часовете положен нощен труд да се
умножават по коефициент 1,143 при превръщането им в дневен труд за нуждите на
сумарното отчитане на работното време.
Отговорът
на този въпрос е отрицателен по следните съображения:
Основен
принцип в правото е принципът, че специалният закон дерогира приложението на
общия закон.
Именно
такъв специален закон е ЗМВР по отношение на Кодекса на труда, т.к. предвижда в
чл.142, ал.2 от ЗМР статутът на държавните служители – полицейски органи да се
урежда с този закон. Конкретен израз на тази специална нормативна уредба е
предвидената възможност изпълнението на служебните задължения да се организира
на работни смени с продължителност от 8,
12 или 24 часа, при които се допуска работа между 22.00 ч. и 6.00 ч., а
отчитането на работното време се извършва сумарно на тримесечен период. В
случая няма спор, че въззивникът е престирал своя труд при 12 часови смени,
които са включвали работа между 22.00 ч. и 6.00 ч., като за целия исков период
е положил общо 1817 часа труд между
22.00 ч. и 6.00 ч.
Доказано
е, че при сумираното отчитане на работното време този труд е отчетен от
работодателя съобразно изискванията на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Не
са налице основания за прилагане на разпоредбите на НСОРЗ по аналогия, т.к. не
е налице празнота в нормативната уредба, предвид че е налице специална
нормативна уредба, която е спазена от работодателя.
Съобразно
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи при сумарното
отчитане на работното време всеки отработен час, в това число между 22.00 ч. и
6.00 ч., се отчита с кръгло число като отработено време.
В
отработеното време, както бе посочено се включва и времето за отдих и времето
за почивка, т.к. при работата на смени от полицейските служители има
непрекъсваемост на работния процес.
При
това положение може да се обоснове извода, че при работа на смени, включваща
полагането на труд между 22.00 ч. и 6.00 ч., нормалната продължителност на
нощния труд е 8 часа, като при сумираното отчитане на работното време този
положен нощен труд се отчита като отработено време в неговата пълнота.
От
своя страна разпоредбата на чл.140, ал.1 от Кодекса на труда предвижда, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Съгласно
чл.142 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време, като при работа на смени
максималната продължителност на работното време може да бъде до 12 часа.
Чл.9,
ал.2 от НСОРЗ предвижда, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Принципът
за превръщане на нощните часове в дневни чрез умножаването им с коефициент
1,143 произтича от разликата в законоустановената нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа, съотнесена към нормалната продължителност на седмичното
работно време от 40 часа или 8 часа дневно, при полагане на труд през деня.
В
хипотезата на служебното правоотношение по ЗМВР обаче предвид специфичния му
характер законодателят не е предвидил изрична норма, с която да регламентира
нормалната продължителност на нощния труд, а е предвидил, че може да се полага
такъв за времето от 22.00 ч. и 6.00 ч.
Доколкото
при изпълнение на служебните правоотношения от полицейските служители на 8 -,
12 - или 24 – часови смени нормалната
продължителност на нощния труд е 8 часа, то при сумарното отчитане на работното
време положения нощен труд се превръща в дневен с коефициент едно, защото и
нормалната продължителност на седмичното работно време е 40 часа или 8 часа
дневно, при полагане на труд през деня.
Принципно
при полицейските служители не е и възможно да съществува разлика между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, т.к. както вече
бе посочено по-горе включеното през времетраенето на смяната им време за
почивки и време за хранене се включва в работното време и се отчита като
отработено време при сумарното му отчитане, докато при трудовите
правоотношения, уредени от КТ почивките не се включват в работното време.
По
изложените съображения въззивният съд намира, че оплакванията на В.Х.С. във
възиззивната му жалба са неоснователни, поради което обжалваното решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
Относно
разноските:
При
този изход на делото въззиваемият има право на разноски.
В
полза на Главна дирекция „Национална полиция“ обаче не следва да се присъжда
юрисконсулско възнаграждение, т.к. във въззивното производство не е осъществено
процесуално представителство на страната от юрисконсулт. Отговор на въззивната
жалба не е подаван, а в откритото съдебно заседание не се е явил пълномощник на
страната. Подаването на писмена молба, съдържаща становище по съществото на
делото не е основание за присъждане на разноски, т.к. процесуалните действия в
откритите съдебни заседания страните следва да извършват от страните устно
/чл.100 от ГПК/.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 232 от 14.02.2020г., постановено по гр.дело № 5268/2019г. по описа на
Старозагорския районен съд, като правилно и законосъобразно.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: