О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, …………………
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговска колегия, VІ-12 състав в открито съдебно заседание на 07.05.2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
като взе предвид докладваното
от съдия П.Колев т.д. № по описа за
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.692, ал.3 ТЗ.
Срещу
обявения в ТРЮЛНЦ под №
20210318130712 по партидата на „Ф.П.“ АД допълнителен списък на приетите
вземания на кредиторите в срока по чл. 688, ал. 1 от Търговския закон е подадено възражение от НАП само срещу реда на удовлетворяване по чл.722,
ал.1, т.9 от ТЗ, на сумата от 1
268,16 лв., в т. ч. главница в размер на 856,34 лв. и начислени лихви в размер
на 411,82 лв.(390,41
лв. и 21,41 лв.), установени с
Акт за публично държавно вземане № АА-03-11/28.11.2016 г., издаден от Агенцията
за ядрено регулиране.
Възразилият кредитор излага, че вземанията са обезпечени с наложени от публичния
изпълнител запори въз основа на изброените в молбата за предявяване и приложени
към нея 8 постановления за налагане на обезпечителни мерки, издадени от
публични изпълнители с месторабота офис Враца при ТД на НАП - Велико Търново и
ТД на НАП - София. Всички постановления са вписани в Централния регистър на особените
залози, като всяко едно от вписванията е изрично посочено към съответното
постановление за налагане на обезпечителни мерки. Сочи, че обезпечителните мерки по реда на Данъчно- осигурителния
кодекс са наложени не след датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност (14.08.2020 г.), а значително преди
постановяване на Решение № 1213 от 14.08.2020 г. по т. д. № 312 по описа
за 2020 г. на Софийски градски съд.
Моли вземанията да се включат в
списъка на приети вземания с привилегия
по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Синдикът е изразил становище за
неоснователност на искането. Сочи, че претендираните обезпечения са свързани с
обстоятелството, че наложените по реда на ДОПК обезпечителни мерки, са вписани
в ЦРОЗ на дата 25.08.2020 г. /вписвания 2020082500610, 2020082500720 и
2020082500824/ - т.е. след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, което е недопустимо, съгласно нормата на чл.638, ал.4, изр.
последно от ТЗ и вземанията, във връзка с които са наложени, не могат да се
ползват с привилегията по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.
Длъжникът не е изразил становище по основателността на
възражението.
Съдът намери от фактическа страна следното:
С молба с изх. №
М-24-28-24220#36/16.11.2020 г. Националната агенция за приходите е предявила
публични вземания в общ размер на 7 716,33 лв., дължими въз основа на
изброените в молбата за предявяване и приложени към нея Декларации обр. 6 с вх.
№ 220022008137709 и вх. № 220022009170333, Наказателно постановление № 534382-
F558207/31.08.2020 г., издадено от ТД на НАП - София, и Акт за публично
държавно вземане № АА-03-11/28.11.2016 г., издаден от Агенцията за ядрено
регулиране. Част от предявените публични вземания е заявил като обезпечени по смисъла на чл. 722, ал 1, т. 1
от Търговския закон.
Видно от молбата и от приложената към нея справка за
обезпечените публични вземания, публични вземания в общ размер на 1 268,16 лв.,
в т. ч. главница в размер на 856,34 лв. и начислени до 12.11.2020 г. лихви в
размер на 411,82 лв., установени с Акт за публично държавно вземане №
АА-03-11/28.11.2016 г., издаден от Агенцията за ядрено регулиране, са
обезпечени с наложени от публичния изпълнител запори въз основа на изброените в
молбата за предявяване и приложени към нея 8 постановления за налагане на
обезпечителни мерки, издадени от публични изпълнители с месторабота офис Враца
при ТД на НАП - Велико Търново и ТД на НАП - София. Постановленията са вписани
в Централния регистър на особените залози в ЦРОЗ под №№ 2020082500610, 2020082500720 и 2020082500824 на дата 25.08.2020 г.
Синдикът е включил вземането с ред
за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9
от ТЗ.
Списъкът е
надлежно обявен в търговския регистър при Агенцията по вписвания на
18.03.2021 г. под вписване № 20210318130712 по партида на длъжника.
Възражението е депозирано на 25.03.2021 г.(по пощата).
При така установената фактическа
обстановка съдът намери от правна страна следното:
Възражението е депозирано в срока
по чл.690, ал.1 ТЗ и следователно е допустимо.
Разгледано по същество е
неоснователно.
С изм. чл.722, ал.1, т.1 ТЗ в първи ред се
включиха вземания, за които са вписани запор или възбрана по реда на ЗОП,
породило въпроса дали нормата е насочена към защита на публичните вземания в
производството по несъстоятелност.
За разлика от залога и ипотеката, възбраната и запорът не са обезпечения, а
обезпечителни мерки, целящи запазване на имуществото на длъжника. Те
обезпечават единствено правото на взискателя да събере вземането си в хода на
изпълнението.
Вписванията на запор върху имуществото по
чл.4 от ЗОЗ по предвидения в ЗОЗ ред и последиците от вписването са безразлични
към вида на вземанията, във връзка с които запорът е вписан, както и чл.722,
ал.1, т.1 ТЗ. Той не се отнася за публичните вземания и няма за цел да гарантира
тяхното привилегировано удовлетворяване
в ПН. Защитата на тези вземания е по реда на чл.193 от ДОПК - имуществото,
върху което преди откриване на ПН вече са наложени мерки за обезпечение на
публичните вземания вкл запор, се
реализира от публичния изпълнител по реда на ДОПК, т.е. извън производство по
несъстоятелност. Сумите от реализацията му, при липса на заложни или ипотекарни
права, служат за удовлетворяването единствено на публичния кредитор, а не на
кредиторите на Н. Запорът по ДОПК изпълнява функциите на залог в публичното
вземане, но само в хода на принудителното изпълнение по ДОПК, а не в ПН. Във
връзка с това в правната доктрина(напр.
"Актуални въпроси на производството по несъстоятелност" К.Н., "Несъстоятелност" Г. Г., В.С."Актуални
въпроси на производството по несъстоятелност", О.Г., "Обезпеченията в
материалното и процесуалното право) се застъпва тезата, напълно споделяна от
настоящия състав, за необходимост от корективно тълкуване на нормата.
Вписването на запор, наложен по реда на
ДОПК, в ЦРОЗ не е елемент от фактическия състав на налагането на
обезпечителната мярка, тъй като само вписването на учреден особен залог (чл.2
ал. 1 303) и обстоятелствата по чл. 26 ал. 2 от 303 са изрично уредени като
конститутивни, съответно останалите вписвания имат само оповестителен характер
- с цел да бъдат противопоставими на останалите вписвания.
Основанието за различната правна уредба на
вписванията в ЦРОЗ произтича от същността на самия действия: конститувни са
вписванията на особен залог върху имущество по чл.4 ЗОЗ, който залог е изрично признато от закона
обезпечение, даващо привилегия на кредитора за предпочтително удовлетворяване
от предмета на обезпечението.
Оповестителното действие на вписване на
запор произтича от факта, че запорът, както и възбраната, са процесуални мерка,
имащи за цел да съхранят имуществото на длъжника, но не и да дадат право на
предпочтително удовлетворяване от това имущество.
В този ред, наложен по реда на ДОПК запор
подлежи на вписване на общо основание - арг.чл. 26, ал.3, т.1 и 2, за да бъде противопоставим на останалите
вписвания в регистъра. Сама по себе си регистрацията на запор, обаче, не може
да породи привилегия, ако не е налице друго материалноправно основание, което
да налага предпочитание на съответния кредитор. Самата разпоредба на чл. 722
ал.1 т.1 ТЗ урежда ред на отчитане на основания, пораждащи привилегиите, но не
може да създаде такова предимство.
От друга страна от представените към молбата за предявяване
доказателства се установява, че обезпечителните мерки са наложени по реда на
ДОПК преди датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, но самите запори върху имуществото на длъжника са вписани в
ЦРОЗ на дата, следваща по време откриване на
производството по несъстоятелност, т.е. към датата на обявяване на решението за
обявяване на неплатежоспособност и откриване на производство по
несъстоятелност, тези вземания не се ползват с привилегирования ред на
предпочтително удовлетворяване, уреден в чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.
Горното налага извода за
неоснователност на възражението.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражнетието на НАП срещу обявения в ТРЮЛНЦ под № 20210318130712 по партидата
на „Ф.П.“ АД допълнителен списък на приетите вземания на кредиторите в срока по
чл. 688, ал. 1 от Търговския закон, срещу реда на удовлетворяване по
чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ на сумата от 1 268,16 лв., в т. ч. главница в размер на 856,34 лв. и начислени лихви
в размер на 411,82 лв.(390,41 лв. – лихва за забава до 14.08.2020 г. и 21,41 лв. – законна лихва за периода
15.08.2020 г. – 12.11.2020 г.),
установени с Акт за публично държавно вземане № АА-03-11/28.11.2016 г., издаден
от Агенцията за ядрено регулиране.
Одобрява
Допълнителен списък №2 на приети вземания на кредиторите по реда и в срока по
чл.688, ал.3 от ТЗ и Допълнителен списък на приети вземания на кредиторите в
срока по чл.688, ал.1 от ТЗ на
„Ф.П.“ АД, ЕИК:*******,
обявен в търговския регистър
при Агенцията по вписвания на 18.03.2021 г. под вписване № 20210318130712
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: