Р
Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 19.12.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №3608 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени от ищците в условията на първоначално субективно и обективно съединяване иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.143 вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП и осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.
Ищците А.С.И. и Ц.И. П. - И.,***, чрез пълномощника им адв.Б. ***, излагат твърдения в ИМ, че с ответната Банка са страни по сключен между сят на 09.01.2009г. Договор за банков ипотечен кредит на ФЛ №TR73236380, по който първият ищец А.И. е кредитополучател на сума в размер на 24 000лв. за закупуване на недвижим имот със срок за връщане на кредита на анюитетни вноски до 30.12.2028г., а втората ищца, негова съпруга, е солидарен длъжник. Твърдят, че лихвата по сключеният и все още действащ договор за кредит е определена да е плаваща, като ГЛП върху редовна главница за кредита, изплащан чрез анюитетни вноски, се формирал като сбор от приложимият за всеки следващ период на олихвяване, променлив БЛП и непроменлива надбавка към ГЛП. Сочат, че БЛП от своя страна се формирал от сбора между независим от Банката пазарен, базов лихвен индекс - едномесечен SOFIBOR и измислен от ответната Банка мерител - премия. Сочат, че към датата на сключване на договора БЛП е 7,911% и отразява сбора от SOFIBOR -6,911 и премия - 1%, а надбавката е 1,969%, по който начин ГЛП за редовен дълг към датата на сключеният договор е определен общо на 9,88%. Твърдят, че от издаден на 30.09.2013г. от Лихвен лист за кредит установили, че ответната Банка едностранно е променила първоначално договорения начин за определяне на БЛП, като промяната се отнасяла и до двата му компонента - едномесечния SOFIBOR и премия, като Банката - кредитор изкуствено компенсирала спада на пазарния индекс едномесечен SOFIBOR, като спряла да отразява вярно промените в индекса от една страна, а от друга страна премията е увеличена, като от м.април 2009 в лихвения лист фигурира въведен "минимален лихвен процент", а в договора такова понятие не съществува, което довело до усвояване на погасителни вноски от сметката на кредитополучателя А.И. в размери по-големи от реално дължимите. Твърдят, че основание за завеждане на настоящият иск е едностранно увеличение на дължимата лихва по кредита, при първоначална липса на основание, като увеличението на лихвата е резултат на неравноправни клаузи по т.9.4. и т.9.6 от ОУ по смисъла на чл.146, чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП, чието обявяване като нищожни претендират в процеса с предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 вр. чл.143 вр. чл.146 от ЗЗП. Навеждат твърдения за замразяване/ фиксиране на БЛП и на ГЛП - без да има основание за това.По реда на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД претендират осъждане на ответника да им заплати разликата между реално заплатеното от първия ищец - кредитополучател по договора за кредит за процесния период и дължимото според договора в размер на сумата от 1000лв., представляваща неправомерно начислена и платена без правно основание лихва по договор за банков кредит, считано от м.04.2013г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане. По реда на чл.129 ал.4 вр. ал.2 от ГПК изменят цената на осъдителния иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД от 1000лв. на 6677,52лв. и конкретизират исковия период по този иск - от м.04.2013г. до м.03.2018г. вкл.
В СЗ първият ищец, чрез пълномощника си адв.Б. от РАК и втората ищца лично и чрез адв.Б. от РАК, поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени по съображения, изложени в писмена защита. В последно СЗ, на база допълнителната СИЕ, съдът уважи искане на ищците по чл.214 ал.1 от ГПК, като допусна изменение - намаляване размера на предявеният осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, който вместо 6577,52лв. се счита предявен в размер на 6412,53лв. Претендират съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът "*" АДсъс седалище гр.*в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на осъдителният иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, отхвърлено като неоснователно на наведеното в писмения отговор основание с определението по чл.140 от ГПК. По същество оспорва предявените искове по основание, а осъдителният иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и по размер. Оспорва изцяло всички изложени в ИМ обстоятелства, с изключение на факта на сключени между страните договор за банков ипотечен кредит №TR73236380, ведно с неговите приложения, по силата на който ответната Банка е предоставила на ищците кредит в размер на 24000лв. за закупуване на недвижим имот, със срок на погасяване до 30.12.2028г., както и че погасяването на сумата по договора за кредит се извършва на анюитетни вноски/равни всеки месец/, включващи главница и лихва. Оспорва ищцовото твърдение, че клаузите на т.11.2 от договора, 9.2, 9.4, 9.6 и 9.7 от ОУ към договора в частите, даващи възможност на Банката за едностранна промяна на лихвения процент, включваща промяна на договорената премия и автоматичното приложение на тези лихвени проценти, са неравноправни клаузи по смисъла на чл.146, чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП. Оспорва ищцовото твърдение, че Банката не е имала право едностранно да променя договорения лихвен процент по договора, тъй като това е в нарушение на сключеният между тях договор. Навежда, че оспорените клаузи по т.9.4 и т.9.6 от ОУ, при които * АДпредоставя ипотечни кредити на ФЛ, в сила от 27.05.2008г., не са нищожни, тъй като не са неравноправни, доколкото попадат в изключението по чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП. На основание чл.111 б."в" от ЗЗД релевира възражение за изтекла давност на претенцията на ищците по иска за неоснователно обогатяване за исковия период по този иск. В условията на евентуалност, на основание чл.110 от ЗЗД прави възражение за изтекла давност на ищцовото вземане по иска за неоснователно обогатяване за исковия период. Оспорва и размера на претендираната сума по осъдителния иск. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ответникът, чрез пълномощника си адв.Симеонова от АК - Р., поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена защита.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен между страните по делото е факта на сключен между тях на 09.01.2009г. на основание ЗКИ и нормативните актове, регулиращи кредитната дейност, и ОУ, при които * АДпредоставя ипотечни кредити на ФЛ /ОУ/ процесен Договор за банков ипотечен кредит на ФЛ №TR73236380, по който първият ищец А.С.И. е кредитополучател, а втората ищца и негова съпруга Ц.И. П. - И. е солидарен длъжник, съответно ответната Банка - кредитор, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя стандартен ипотечен кредит в размер на 24 000 лв. с цел - закупуване на недвижим имот, а кредитополучателят по усвоява, ползва целево и връща, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора срокове и в съответствие с ОУ, с които кредитополучателят и третите задължени лица са запознати, приемат и които са им предадени при подписване на договора. Съгласно сключения договор №TR73236380, срокът за усвояване на кредита е 30.02.2009г. по сметка №BG10UNCR96601005372229, срокът на погасяване е до 30.12.2028г., т.е. договорът е действащ между страните, като издължаването е на анюитетни вноски, съгласно погасителен план. Клаузите от раздел І "Предмет и условия на договора" от процесния договор за кредит от 09.01.2009г. са индивидуално уговорени между страните, а от раздел ІІ "Условия по договора" - не са индивидуално уговорени, изготвени са предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влие върху съдържанието им. Съгласно процесния договор за банков кредит, усвоената част от кредита се обихвява с определен от УС на ответната Банка ГЛП, формиран като сбор от променлив БЛП, приложим за съответния период на олихвяване и непроменлива надбавка, определена в д/ра за кредит. В т.4 от раздел І от процесния договор за банков кредит е предвидено, че ГЛП за съответния период на олихвяване се състои от БЛП, формиран от SOFIBOR 1M, съгласно раздел ІІІ от ОУ и премия, плюс непроменлива надбавка към БЛП. Съгласно т.9.2 от приложимите към процесния д/р за банков кредит ОУ, при които * АДпредоставя ипотечни кредити на ФЛ, в сила от 27.05.2008г. /ОУ/, БЛП по кредитите се формира като сбор от съответния пазарен лихвен индекс, определен в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване и премия. Банката може едностранно да променя размера на премията по реда, установен в настоящите ОУ. Съгласно т.9.3. от ОУ, за базов лихвен индекс в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване и т.9.3.1. при кредити в лева, какъвто е процесният, се прилага - едноседмичен или едномесечен SOFIBOR, равен на индекса, публикуван на страница "SOFIBOR=" на REUTERS в 11,00ч. българско време два работни дни преди първия работен ден от всяка седмица или месец, и се прилага от първия работен ден на седмицата, съответно месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващата седмица, съответно месец вкл. В т.4.1.а. от процесния д/р за банков кредит е уговорен ГЛП върху редовна главница за кредита, изплащан чрез анюитетни вноски, към датата на сключване на д/ра от 9,88%, формиран от БЛП към датата на д/ра от 7,911% /отразяващ сбора от SOFIBOR 1M - 6,911% и премия - 1%/ и непроменлива надбавка към БЛП от 1,969%. С писмо до втората ищца от 25.11.2013г. ответната Банка я уведомява, че при сключване на процесния договор за банков кредит е взета предвид стойността на SOFIBOR 6,911%, публикувана на 29.12.2008г. и влизаща в сила от 05.01.2009г., като стойността на премията към датата на сключване на д/ра е 1 п.п.
Отпуснатият банков кредит по процесния договор от 09.01.2009г. за сумата от 19224,82лв. е обезпечен със законна ипотека върху недвижим имот, съответно учредена от ищците - ипотекарни длъжници договорна ипотека - за сумата от 4 775,18лв. върху недвижим имот, тяхна собственост - ателие за творческа дейност.
Съгласно т.23 от раздел ІІІ от процесния договор за банков кредит, неразделна и задължителна част от него са ОУ, при които * АДпредоставя ипотечни кредити на ФЛ. В т.11.2 от д/ра за кредит от 09.01.2009г. е предвидено, че кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП по т.4.1.а, съответно размера на анюитетната вноска, при условията на т.9.4. от ОУ.
В оспорената от ищците т.9.4. от приложимите ОУ е предвидено, че при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на БЛП, с повече от 0,5 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, Банката променя ГЛП в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с обявяването на новата стойност на БЛП и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните.Банката може да промени размера на анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на кредитополучателя, вкл. и към момент, различен от промяната на лихвения процент.Кредиторът уведомява кредитополучателя и третите задължени лица за извършената промяна чрез последващото промяната извлечение по кредита, предоставено по реда на т.24.1., но не по-късно от 45-дневен срок от промяната.
В оспорената от ищците т.9.6. от приложимите ОУ е предвидено, че при промяна на нормативната база и/или условията на финансовите пазари и/или възникване на други обективни обстоятелства, водещи до съществено повишаване разходите на Банката по привлечения ресурс и/или до допълнителни разходи по предоставените кредити, банката има право да привежда БЛП в съответствие с пазарните условия, като към приложимия за периода на олихвяването договорен лихвен индекс начислява допълнителна, респ. променя съществуваща премия в размер до 2 процентни пункта, за което Банката уведомява кредитополучателите по реда, установен в настоящите ОУ. В т.9.7 от ОУ е предвидено, че с промяната на действащия към съответния период на олихвяване БЛП, страните по договора ще считат лихвените условия по кредита за автоматично пременени при запазване на договорената надбавка и новите лихвени условия ще бъдат задължителни за тях.
С решение по т.5.3. от дневния ред от Протокол №14/01.04.2009г. на УС на ответната Банка е прието да се повиши премията като компонент на БЛП по кредитите на ФЛ, считано от 01.04.2009г. с 1% за кредити в BGN, както и да се замразят нивата на индексите, считано от 01.04.2009г.
С решение по т.10.1. от дневния ред от Протокол №25/05.06.2009г. на УС на ответната Банка е прието да се повиши премията като компонент т.на БЛП със 100 базисни пункта в т.ч. и за непогасени кредити на ФЛ в лева.
По делото по искане на ответната страна са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Св. П., заемала в ответната банка длъжност "консултант, работа с индивидуални клиенти" от м.07.2013г. до м.07.2018г., обслужвала процесния кредит на ищците от м.07.2013г. до напускането й през м.07.2018г. Свидетелят П. установи, че през този период доста често са коментирани с ищците лихвените проценти по кредита, как се образуват, ОУ, но за промяната по текущи кредити трябва да се депозира молба от кредитополучателя, каквато нямало депозирана в кредитното досие. Свидетелката установи, че е имало коментар с ищците че може да се променят нещата, но нямало депозирано искане, не го приели като условие. Свидетелят П. установи, че клиентите на ответната Банка нямат възможност да влияят върху клаузите на договора, които са стандартни, има промяна само в страните, имота и ако има обезпечение, че никога клиентът не подписва договор без да знае условията по него и в частност лихвеният процент.
Във връзка с ищцовите твърдения, че ответната Банка няколко месеца след сключване на процесния договор за кредит едностранно е променила първоначално договорения начин за определяне на БЛП, като е спряла да съобразява начислявания БЛП със спадащите нива на SOFIBOR 1M, по делото е приета като писмени доказателства разменена кореспонденция между втората ищца и ответната Банка. Така, още на 27.08.2013г. втората ищца е депозирала жалба до ответната "*" АДза въведен по процесния договор за банков ипотечен кредит на ФЛ от 09.01.2019г. от м.04/05.2009г. праг от "минимален лихвен процент" и въведени в жалбата твърдения за неправомерно използвани средства и механизми за изкуствено увеличаване и поддържане на високи лихви, неправомерно движение на лихвата в посока нагоре, с искане за приспадане на сумите, надвзети без правно основание, в отговор на която с писмо изх.№17.09.2013г. ответната Банкя я уведомява, че правилно и в съответствие с т.9 от д/ра за кредит от 09.01.2009г. по отношение движението на лихвите е приложила договореното по взаимно съгласие. Следват и жалби от втората ищца до ответната Банка вх.№0911-05-000247 и вх.№0911-05-000246/12.11.2013г., на които отговорът на Банката е обективиран в писмо изх.№0911-16-00639/25.11.2013г., с който уведомява П. - И., че при сключване на процесния договор за банков ипотечен кредит на ФЛ от 09.01.2009г., съгласно т.9.3.1 от ОУ, е взета предвид стойността на SOFIBOR 6,911%, публикувана на 29.12.2008г. и влизаща в сила от 05.01.2009г., стойността на премията към онзи момент е 1 п.п. Следват молба от ищците до Банката от 17.06.2015г., отговор изх.№0911-16-003168 от ответната Банка до ищците по повод тяхна жалба вх.№0911-07-004457/22.06.2015г. и отговор от "*" АДот 20.01.2016г. до втората ищца във връзка с нейна молба от 03.11.2015г. по повод процесния ипотечен кредит, с който е уведомена, че Банката поддържа позицията си, изразена в отговори - писмо изх.№47/8500 от 17.09.2013г., изх.№0911-16-003038/20.07.2015г. и изх.№0911-16-003168/30.07.2015г.
По делото, с оглед доказване осъдителния иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД по размер, са изслушани основна и допълнителна СИЕ, като изготвените от ВЛ М. основно и допълнително писмени заключения съдът възприема изцяло като компетентни и обосновани.
Видно от основното писмено заключение на ВЛ по СИЕ, дължимата лихва от сключване на договора до подаване на ИМ - 27.04.2018г., определена в т.4.1.а от д/ра при БЛП /месечен SOFIBOR +премия 1%/ от твърда надбавка, би била:
- за периода от м.април 2013г. до м.12.2015г.
ГЛП =3,73% /БЛП - 1,761% /приложим месечен SOFIBOR - 0,761 +премия 1%/+ твърда надбавка по договор -1,969%
-за периода от м.01.2015г. до м. март 2018г.
ГЛП=3,223% /БЛП-1,254% /приложим месечен SOFIBOR -0,254+ премия 1%/+ твърда надбавка по договор -1,969%.
Видно от основната СИЕ, начислената и заплатена лихва от ищците за исковия период м.04.2013г.до м.03.2018г. е в общ размер от 9984,31лв.
Видно от основната и допълнителна СИЕ, по данни на ответната Банка премията е променяна, като за периода 0.03.2013г. - 30.08.2013г. е била 3%, а за периода 30.08.2013г. до 30.03.2018г. е била 1%.
За периода 30.03.2013г. - 30.08.2013г. БЛП е равен на едномесечен SOFIBOR - 4,258% + премия 3%.
За периода 30.08.2013г. - 30.03.2018г. БЛП е равен на едномесечен SOFIBOR - 6,911%+ премия 1% /БЛП е равен на този към датата на сключване на договора/.
Видно от първоначалното писмено заключение на ВЛ по СИЕ,през процесния период увеличение на стойността на едномесечния SOFIBOR не е налице. Приложеният лихвен процент от * АДза процесния период от м.04.2013г. до м.03.2018г. е , както следва:
За периода от м.април 2013г. до м. август 2013г. приложеният лихвен процент е в размер от 9,203%.
За периода от м.09.2013г. до м.март 2018г. приложеният лихвен процент е в размер от 9,88%.
В т.1 от допълнителното писмено заключение на ВЛ по СИЕ, е посочен ГЛП от датата на сключване на процесния договор за кредит до подаване на ИМ - 27.04.2018г., изчислен от ВЛ по начина, определен в т.4.1а от д/ра при БЛП /месечен SOFIBOR+премия 1%/ +твърда надбавка, като е видно, че ГЛП след датата на сключване на д/ра за кредит за съответните периоди е в по-нисък % от този, определен към датата на сключване на д/ра от 9,88%, което се дължи на променливата компонента БЛП, в частност на значителното понижаване на приложимия месечен SOFIBOR, като съответно:
-за периода от м.08.2012г. до м.11.2015г.
ГЛП=3,73% /БЛП -1,761% /приложим месечен SOFIBOR -0,761+премия 1%/+твърда надбавка по договор-1,969%/
-за периода от м.01.2016г. до м.март 2018г.
ГЛП=3,223% /БЛП-1,254% /приложим месечен SOFIBOR- 0,254+премия 1%/+твърда надбавка по договор -1,969%.
В таблица №2 по задача №3 от допълнителната СИЕ, на база изчисления от ВЛ при премия от 1%, размерът на дължимата възнаградителна лихва по начина, уговорен в т.4.1а от процесния договор за кредит от 09.01.2009г. за исковия период от м.04.2013г. до м.март 2018г. е в размер на 3571,78лв., съответно общия размер възнаградителна лихва, удържана от Банката и заплатена от първия ищец през исковия период от м.април 2013г. до м.март 2018г. е в размер на 9984,31лв., т.е. разликата между начислената лихва от Банката и платена от първия ищец сума за възнаградителна лихва и дължимата такава по договора за исковия период от м.април 2013г. до м.март 2018г. вкл. е в исковия размер от 6412,53лв.
По делото е приет като писмено доказателства Лихвен лист за кредити разширен от дата 07.04.2007г. до 30.09.2013г., видно от който от 30.08.2009г. Банката е фиксирала ГЛП на 9,227%
Видно от представеното от ответника с писмения отговор писмо изх.№Ц-03-1884/16.07.2012г. Комисията за защита на потребителите уведомява законните представители на ответната Банка, че в съответствие с решение, отразено в т.22 от Протокол №25/06.07.2012г. от заседание на Комисията, КЗП приема направените от "*" АДс писмо изх.№70/1266/29.06.2012г. предложения за промяна на ОУ на ответната Банка за предоставяне на ипотечни кредити на ФЛ и счита, че с осъществяването на предложените промени, установените от КЗП неравноправни клаузи са отстранени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения от ищците в условията на първоначално субективно съединяване отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.143 вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП за прогласяване за нищожни като неравноправни клаузите по т.9.4 и т.9.6 от ОУ, при които * АДпредоставя ипотечни кредити на ФЛ, в сила от 27.05.2008г., неразделна част от процесния договор за банков ипотечен кредит на ФЛ от 09.01.2009г.:
С оглед правната природа на предявеният от ищците в условията на субективно съединяване иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.143 вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП - отрицателен установителен, абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск е наличието на правен интерес у ищците от предявяването му, какъвто безспорно е налице у ищците, доколкото същите са страни по процесния сключен между страните договор за банков ипотечен кредит на ФЛ от 09.01.2009г. - първият от тях - кредитополучател, съответно втората ищца - солидарен длъжник, отговаряща солидарно за цялото задължение при условията на чл.122 ал.1 от ЗЗД, още повече, че д/рът за кредит е все още действащ и е налице правен интерес у ищците, в частност и у втората ищца, от предявяване на настоящият иск за прогласяване на оспорените клаузи от приложимите ОУ, при които * АДпредоставя ипотечни кредити на ФЛ, в сила от 27.05.2008г., за нищожни, с оглед твърдението им за тяхната неравноправност, с оглед и твърдението им за неправомерно начислена и платена без правно основание договорна /възнаградителна/лихва по д/ра за кредит за исковия период.
Разгледан по същество предявеният отрицателен установителен иск по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.143 вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП е доказан по основание и следва да бъде уважен изцяло.
Безспорно процесният сключен между страните договор за банков ипотечен кредит на ФЛ от 09.01.2009г. е търговска сделка с предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции по смисъла на §13 т.12 от ДР на ЗЗП. Към датата на сключване на процесния договор за банков ипотечен кредит е в сила и Закон за потребителски кредит /отм./, от приложното поле на който по силата на чл.3 ал.5 т.1 от същия са изключени договори за кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, какъвто е и процесния. Д/рът за кредит от 09.01.2009г. е сключен и кредитът от 24 000лв. отпуснат с цел закупуване на недвижим имот, поради което и ищците - ФЛ, имат качеството "потребител" по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, доколкото първият от тях ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, респ. втората от тях като страна - солидарен длъжник по д/ра за банков ипотечен кредит действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, от където следва, че спрямо процесния договор за банков кредит от 09.01.2009г. са приложими разпоредбите на ЗЗП, в сила към момента на сключването му /в сила от 10.06.2006г./.
За процесния договор за банков кредит от 09.01.2009г. са приложими ОУ, при които * АДпредоставя ипотечни кредити на ФЛ, одобрени с решение на УС на УниКредит Белбанк АД по Протокол №14/02.04.2008г., в сила от 27.05.2008г., които по силата на чл.23 т.1 от д/ра са неразделна част от договора и преценката дали оспорените от ищците клаузи по т.9.4 и т.9.6 от ОУ са неравноправни и като такива нищожни се извършва, съгласно чл.145 ал.1 от ЗЗП - като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
В чл.143 от ЗЗП се съдържа легално определение на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно изброява в 19 точки състави на неравноправни клаузи. Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като ал.2 изрично посочва, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Така, в процесният случай договорът за банков ипотечен кредит от 09.01.2009г. е сключен при ОУ, като безспорно, с оглед и свид. показания на Св. П., се установи, че индивидуално уговорени са само клаузите от раздел І от д/ра, а съответно клаузите от раздел ІІ от д/ра "Условия по договора", както и оспорените от ищците клаузи от ОУ, при които УникКредит Булбанк АД предоставя ипотечни кредити на ФЛ, в сила от 27.05.2008г. /ОУ/ са изготвени предварително и поради това потребителите - ищци не са имали възможност да влияят върху съдържанието им и не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 ал.2 от ЗЗП, поради което са нищожни, ако се установи, че съставляват неравноправни клаузи и не попадат в изключението по чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП.
С индивидуално уговорената клауза по т.4.1.а от процесния договор за банков кредит от 09.01.2009г. страните са уговорили ГЛП върху редовна главница, за кредита, изплащан чрез анюитетни вноски, формиран като сбор от променлив БЛП, приложим за съответния период на олихвяване, и непроменлива надбавка, определена в д/ра за кредит от 1,969%, т.е. договорен е плаващ ГЛП, който към датата на сключване на д/ра е в размер на 9,88%. Променливата компонента на ГЛП - БЛП от своя страна се формира от пазарен лихвен индекс SOFIBOR 1M, определен в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване, който при настоящия кредит в лева, съгласно т.9.3.1 от ОУ, е равен на индекса, публикуван на страница "SOFIBOR=" на REUTERS в 11,00ч. българско време два работни дни преди първия работен ден от всяка седмица или месец, и се прилага от първия работен ден на седмицата, съответно месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващата седмица, съответно месец вкл., и компонент - премия, която, съгласно т.4.1.а от д/ра, към датата на сключването му е 1%.
Следователно процесният договор за банков кредит безспорно е сделка с финансови услуги /кредитиране/, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на съответния пазарен лихвен индекс - SOFIBOR 1M, който е независим от Банката и извън нейния контрол, но това не е достатъчно в случая да се приеме, че оспорените от ищците клаузи по т.9.4. и т.9.6 от приложимите към кредита ОУ на ответната Банка, при които предоставя ипотечни кредити на ФЛ, в сила от 27.05.2008г., попадат в изключението по чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП. Действително основният критерий за приложимост на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът /доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 от ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля.
За да се прецени обаче дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, съобразно изискването на чл.147 ал.1 от ЗЗП. Потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин. Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока.При съмнение обаче съдът има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя начин/чл.147 ал.2 от ЗЗП/.Така Решение 77/15 от 22.04.2015г. на ВКС, ГК, ІІІ гр.о., по гр.д.№4452/2014г./.
В процесният случай оспорените от ищците клаузи по т.9.4 и т.9.6 от ОУ, неразделна част от д/ра за кредит от 09.01.2009г., предвиждащи възможност на Банката за едностранно изменение на ГЛП по кредита, в разрез с изискването по чл.147 ал.1 от ЗЗП, не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, поради което и независимо, че предвидената в т.9.4 от ОУ промяна в ГЛП е обвързана с нарастване на БЛП, с повече от 0,5 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер на базовия, пазарен лихвен индекс, който е обективен и е извън контрола на доставчика на финансова услуга, респ., доколкото в клаузата по т.9.6. не са посочени изчерпателно при кои независещи и извън контрола на Банката промени на условията на финансовите пазари и/или при възникване на какви други обективни обстоятелства, водещи до съществено повишаване и как се определя кога то е налице разходите на Банката по привлечения ресурс и/или до какви допълнителни разходи по предоставените кредити, Банката има право да измени ГЛП, като приведе БЛП в съответствие в пазарните условия, като към приложимия за периода на олихвяването договорен лихвен индекс начислява допълнителна, респ. променя съществуващата премия в размер до 2 процентни пункта, то оспорените клаузи по т.9.4 и по т.9.6 от ОУ не отговарят на критериите за изключението от общия принцип по смисъла на чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП, предвид което, ако се установи, че са неравноправни, доколкото и не са уговорени индивидуално, са нищожни по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Доколкото не попада в изключението по чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП клаузата по т.9.4 от ОУ е неравноправна по смисъла на чл.143 т.12 и т.13 от ЗЗП и като такава е нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП и не е породила правно действие в отношенията между страните по договора. Същата предвижда възможност на Банката едностранно да увеличава ГЛП при увеличение на БЛП с повече от 0,5 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, обусловено от нарастване с повече от 0,5 на базовия лихвен индекс SOFIBOR 1M, като увеличението е в същия размер и настъпва автоматично с публикуване на новата стойност, без да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Безспорно нарастването на пазарния лихвен индекс SOFIBOR 1M е обективно обстоятелство, независещо от волята и стоящо извън контрола на Банката, но непредвиждането в клаузата на т.9.4. съответно намаляване на ГЛП при намаляване на базовия лихвен индекс със същата стойност на намалението, което да настъпва автоматично с публикуване на новата стойност, води до неравноправност на клаузата, доколкото е във вреда на потребителя, който е по-слабата страна в облигационната връзка и се ползва с по-голяма защита, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което е неравноправна и като такава нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП. Клаузата на т.9.4 от ОУ дава право на търговеца - ответна Банка да увеличава ГЛП, поради нарастване на БЛП, т.е. да увеличава цената на предоставената финансова услуга, без да е предвидена възможност потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, поради което е неравноправна по смисъла на чл.143 т.12 от ЗЗП. В т.9.4. от ОУ не е предвидено намаляване на ГЛП при намаляване на базовия лихвен индекс. Предвидена е само възможност банката да промени размера на анюитетната вноска и в интерес на кредитополучателя, вкл. и към момент, различен от промяната на лихвения процент, но по нейна преценка, т.е. тази промяна в посока намаляване на ГЛП е предвидено да зависи изцяло от волята на по-силната страна в облигационната връзка, само от която зависи дали да упражни или не това правомощие, като с непредвиждането в клаузата по т.9.4. от ОУ, че намалението на ГЛП ще настъпва автоматично при намаляване на БЛП, обусловено от намаляване на базовия лихвен индекс SOFIBOR 1M и в същия размер, автоматично, считано от датата на намалението, то е предоставено изключително право на ответната Банка като доставчик на финансовата услуга да тълкува клаузите на договора, което обуславя неравноправност на клаузата по т.9.4 от ОУ и по смисъла на чл.143 т.13 от ЗЗП и като такава е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Неравноправна по смисъла на т.143 т.12 от ЗЗП и като такава е нищожна и клаузата на т.11.2 от процесният договор за банков ипотечен кредит, доколкото не е индивидуално уговорена, тъй като е изготвена предварително и част от стандартен договор, върху съдържанието на който потребителят не може да влияе, и доколкото предвижда даване на съгласие от кредитополучателя кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП по т.4.1.а от д/ра, при условията на обсъдената по-горе т.9.4 от ОУ, изрично предвиждаща изменение на ГЛП, в резултат от нарастване на БЛП с повече от 0,5 пункта, но не и съответно намаляване на ГЛП при намаляване на базовия лихвен индекс и със стойността на намалението автоматично от датата на промяната, като предвиждането на такова намаление е единствено обусловено и зависещо от волята на Банката дали да го упражни или не и в кой момент и без да е обвързано с конкретния размер на намаление на пазарния лихвен индекс SOFIBOR 1M, без възможност в тези случаи потребителят да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
На следващо място, доколкото не попада в изключението по чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП, оспорената от ищците клауза по т.9.6 от ОУ, в сила от 27.05.2008г., която не е уговорена индивидуално, е неравноправна по смисъла на чл.143 т.10,12 и 13 от ЗЗП и като такава е нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП. В разрез с изискването на чл.147 ал.1 от ЗЗП тази клауза не е съставена по ясен и недвусмислен начин. Същата дава право на Банката едностранно да увеличава ГЛП, като привежда БЛП в съответствие в пазарните условия, като начислява допълнителна, респ. променя съществуващата премия като компонент на БЛП, в размер до 2 процентни пункта и промяната, съгласно т.9.7 от ОУ, настъпва автоматично. Безспорно уговорената в т.9.6 от ОУ възможност за едностранно изменение на ГЛП чрез начисляване допълнителна, респ. промяна на съществуващата премия като компонент на променливия БЛП, формиращ ГЛП, е обвързана от обективни фактори, стоящи извън контрола на Банката, но липсата на тяхното изрично и конкретно изброяване и посочване в т.9.6 от ОУ, при промяна на кои условия на финансовите пазари, и/или възникване на какви други обективни обстоятелства, водещи до съществено повишаване разходите на Банката по привлечения ресурс и липсата на яснота кое повишаване се счита за съществено и/или до какви допълнителни разходи по предоставените кредити, дава възможност на Банката за едностранна промяна на ГЛП въз основа на непредвидено в договора основание, предвид което клаузата по т.9.6 от ОУ е неравноправна по смисъла на чл.143 т.10 от ЗЗП и нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Клаузата на т.9.6 от ОУ не съдържа и ясен и точен механизъм, математически алгоритъм и правила, по които Банката определя размера на премията като компонент на променливия БЛП, начислява допълнителна или променя съществуваща премия до 2 процентни пункта, което, добавено към изложеното и досежно квалифицирането й като неравноправна на основание чл.143 т.10 от ЗЗП я прави такава и по смисъла на чл.143 т.13 от ЗЗП, тъй като предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на договора относно настъпването на изброените в нея обективни обстоятелства, и като такава нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Клаузата по т.9.6 от ОУ е неравноправна и по смисъла на чл.143 т.12 от ЗЗП, тъй като дава право на ответната Банка като доставчик на финансова услуга да увеличава цената й, начислявайки допълнителна, респ. променяйки съществуващата премия в размер до 2 процентни пункта като компонент на БЛП, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
Доколкото съдът установи, че оспорените клаузи по т.9.4 и т.9.6 от ОУ, при които * АДпредоставя ипотечни кредити на ФЛ, в сила от 27.05.2008г., неразделна част от процесния договор за банков ипотечен кредит от 09.01.2009г., са неравноправни и като такива са нищожни, то същите противоречат на закона, предвид което предявеният от ищците в условията на субективно съединяване отрицателен установителен иск по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.143 вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП е доказан по основание и следва да бъде уважен изцяло, като съдът прогласи нищожността им.
По предявения в условията на първоначално субективно съединяване осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване:
Искът е процесуално допустим. Твърдението в ИМ за имуществено разместване, обосноваващо институт на неоснователно обогатяване, в резултат на което ответната Банка е получила нещо без основание, чието връщане дължи по реда на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД на ищците обосновава наличие на правен интерес у тях от предявяването му, както и налична активна процесуална легитимация у същите.
Разгледан по същество искът по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД на първия ищец - кредитополучател по процесния договор за банков ипотечен кредит е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, респ. на втората ответница - солидарен длъжник по кредита, неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Осъдителният иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД почива на института на неоснователно обогатяване, като по този ред, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.
Безспорно по делото от събраните писмени доказателства, в частност основно и допълнително писмени заключения на ВЛ по СИЕ /отговор по задача №3 и Таблица №2, стр.5/ се установи, че през исковия период по осъдителния иск м.04.2013г. до м.03.2018г. вкл. в разрез с постигнатото между страните съгласие в индивидуално уговорената клауза по т.4.1.а от сключения между страните д/р за банков ипотечен кредит на ФЛ Банката е изменила едностранно размера на дължимия ГЛП по кредита, който е цена на предоставената финансова услуга, като го е завишила многократно. От отговора на ВЛ по задача №3, Таблица №2 в допълнителното писмено заключение по СИЕ се установи, че ответната Банка в разрез с уговореното в т.4.1.а от д/ра, при определяне и начисляване на дължимия ГЛП не е съобразявала официално обявените % стойности на базовия лихвен индекс SOFIBOR 1M, който е компонент, образуващ променливия БЛП, последния е елемент на ГЛП, съответно от 0,761% за периода от м.04.2013г. до м.12.2015г. вкл. и 0,254% SOFIBOR 1M за периода от м.01.2016г. до м.03.2018г., като е определяла ГЛП, съобразно по-високи стойности на БЛП и на базовия лихвен индекс, който го определя - от м.04.2013г. до м.08.2013г. въз основа на SOFIBOR 1M от 4,258%, съответно от м.09.2013г. до края на исковия период м.03.2018г. въз основа на SOFIBOR 1M - 6,911%. Въз основа на неравноправната и като такава нищожна клауза на т.9.6 от ОУ, в сила от 27.05.2008г., ответната Банка е увеличила премията като компонент на променливия БЛП за периода от 30.03.2013г. до 30.08.2013г. от 1 п.п. към датата на сключване на д/ра на 3 %, съответно за периода 30.08.2013г. - 30.03.2018г. премията не е увеличавана, била е 1%, съобразно договореното. По този начин и в разрез с постигнатото между страните по договора съгласие в т.4.1.а от д/ра Банката едностранно е изменила договора в частта на условията, при които се определя и формира ГЛП, като е определяла договорната /възнаградителна/ лихва при ГЛП от 9,227% за периода м.04.2013г. до м.08.2013г. вкл., вместо при изчисления, съгласно т.4.1.а от д/ра ГЛП за този исков период от 3,73%, съответно е изчислявала възнаградителната лихва за периода от м.09.2013г. до края на исковия период м.март 2018г. при ГЛП от 9,88%, съвпадащ с ГЛП към датата на сключване на д/ра, вместо, съгласно приложимия, съобразно договореното в т.4.1.а от д/ра ГЛП от 3,73% за периода от м.09.2013г. до м.12.2015г. и от 3,223% от м.01.2016г. до м.03.2018г. вкл. В разрез с постигнатото между страните в процесния д/р за банков кредит съгласие, ответната Банка, въз основа на решение на УС от Протокол №14/01.04.2009г. е фиксирала минимални лихвени нива, т.е. въвела е "минимален лихвен процент", каквото понятие в договора липсва. От Таблица №2 към задача №3 от допълнителната СИЕ е видно, че за целия исков период по осъдителния иск не е налице увеличение на стойността на едномесечния SOFIBOR 1M, която е намаляла, в сравнение с тази от 6,911% към момента на сключване на д/ра. За исковия период, считано от м.09.2013г. до края му през м.03.2018г. ответната Банка е фиксирала ГЛП на 9,88%, размер, съвпадащ с този към момента на сключване на д/ра, въпреки, уговорената плаваща лихва и понижаването в стойностите на едномесечния SOFIBOR 1M, които не са съобразявани. По този начин, въз основа на едностранното изменение на реда за определяне на ГЛП и въз основа на нищожна клауза по т.9.6 от ОУ /досежно увеличението на премията за част от исковия период м.04-08.2013г./, Банката - кредитор без основание е начислила на кредитополучателя, съответно последния е заплатил договорна /възнаградителна/ лихва в размер, значително надхвърлящ дължимия, съгласно механизма на определянето му по т.4.1.а от д/ра, като, видно от допълнителната СИЕ, заплатената договорна лихва е в размер на 9984,31лв., съответно дължимата, съгласно т.4.1.а от д/ра е в размер на 3571,78лв., следователно математическата разлика между двете стойности в исковия размер от 6412,53лв. се явява получена от ответната Банка без основание, поради което същата дължи връщането й по реда на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД на неоснователно обеднилия се със заплащането й - първи ищец по делото и кредитополучател А.С.И., с което предявеният от него иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 27.04.2018г. до окончателното плащане. В уточняващата ИМ се съдържа признание от ищците на факта, че плащанията по д/ра за кредит са извършвани само от кредитополучателя - първи ищец А.С.И., а не и от солидарния длъжник и втори ищец и негова съпруга Ц.И. П. - И., поради което и само първият ищец се е обеднил и патримониума му е намалял с исковата сума от 6412,53лв., предвид което и ответната Банка следва да бъде осъдена по реда на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД да му върне полученото без основание в размер на исковата сума от 6412,53лв., ведно със законната лихва.
Уважаването на осъдителния иск на първия ищец, води до произнасяне по ответното възражение за погасяване на иска по давност по чл.111 б."в" от ЗЗД, съответно по чл.110 от ЗЗД. Паричното вземане, предмет на предявеният иск за неоснователно обогатяване, макар и да съставлява платена без основание договорна /възнаградителна/ лихва, произтича от института на неоснователно обогатяване, поради което, противно на ответните твърдения, не се погасява с тригодишна давност по чл.111 б."в" от ЗЗД, а с изтичане на общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, която в настоящата хипотеза по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД тече от момента, в който е получено нещо без правно основание. /т.7 от Постановление №1/28.V.1979г., Пленум на ВС/. Доколкото в процеса от страните не е наведено и не е установено друго, следва да се приеме, че плащането на получената от ответната Банка договорна /възнаградителна/ лихва е извършено от първия ищец - кредитополучател на падежите, установени в погасителния план за лихви и такси по д/ра за кредит, в т.ч. падежът на лихвата за м.април 2013г. е на 30.04.2013г., като ИМ е предявена на 27.04.2018г., т.е. в рамките на общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, поради което и искът по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД не е погасен по давност, респ. ответното възражение за погасяването му по давност е неоснователно.
Искът по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, предявен от втората ищца Ц.И. П. - И. е недоказан по основание и като такъв, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, следва да бъде отхвърлен. Плащането на получената без основание искова сума от ответната Банка не е извършено от втората ищца - солидарен длъжник по кредита, съответно тя не се е обеднила със същата, така че, ответникът да й дължи връщането й, на което основание предявеният от П. - И. осъдителен иск за неоснователно обогатяване следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Обстоятелството, че втората ищца е солидарно задължена по договора за банков кредит, не води до активна солидарност във вземането за връщане на недължимо платеното по договора. Това е така, доколкото правопораждащ факт на връщането е институтът на неоснователното обогатяване, по отношение на който законът и договорът за кредит не предвиждат солидарност на кредиторите.
По разноските:
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на претенцията на ищците за присъждане на направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък, съразмерно с уважените искове, в доказан размер общо от 1117,10лв. При определяне размерът им съдът съобрази, че в представените от ищците договори за правна помощ и съдействие от 29.03.2018г. и от 20.06.2019г. не е диференциран уговореният размер адв. възнаграждение по всеки от обективно съединените искове, съответно общо уговореното и заплатено от ищците адв. възнаграждение за един адвокат от 800лв. е под минималния размер общо от 950,63лв., визиран в чл.2 ал.5 вр. чл.7 ал.1 т.4 вр. ал.2 т.3 от "Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения", поради което присъди разноските на ищците в тази им част, съразмерно с уважените искове, като при присъждане на разноските отчете и че направените от ищците разноски за СИЕ обслужват изцяло уважения осъдителен иск на първия ищец, както и че при субективно съединяване на искове от ищците се дължи внасяне на една ДТ.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславят основателност на претенцията на ответника за съдебни разноски, съгласно представен списък, съразмерно с отхвърления осъдителен иск, в доказан размер от 247,50лв., които следва да бъдат възложени в тежест на втората ищца.
Водим от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.146 ал.1 вр. чл.143 ал.1 ЗЗП за нищожни в тяхната цялост клаузите на т.9.4. и т.9.6 от Общи условия, при които * АДпредоставя ипотечни кредити на физически лица, одобрени с решение на УС на * АДпо Протокол №14/02.04.2008г., в сила от 27.05.2008г., по предявения от ищците А.С.И., с ЕГН ********** и Ц.И. П. - И., с ЕГН **********,***, отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.143 вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП.
На основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД ОСЪЖДА "*" АДсъс седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.И., с ЕГН **********,***, сума в размер на 6412,53 лв. /шест хиляди четиристотин и дванадесет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща неправомерно начислена и платена без правно основание договорна /възнаградителна/ лихва по сключен между страните Договор за банков ипотечен кредит на ФЛ №ТR73236380/09.01.2009г. за периода от м.04.2013г. до м.03.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 27.04.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.И. П. - И. против "*" АДсъс седалище гр.*осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА "*" АДсъс седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.И., с ЕГН ********** и Ц.И. П. - И., с ЕГН **********,***, сума в размер на 1117,10лв. /хиляда сто и седемнадесет лева и десет стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
ОСЪЖДА Ц.И. П. - И., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на "*" АДсъс
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********, сума в размер на 247,50 лв. /двеста четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/,
представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърления
иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................