РЕШЕНИЕ
№ 5358
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110171478 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
Предявени са обективно съединени конститутивни искове с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ за отмяна на уволнението на ищцата С. М. Ф.,
извършено със заповед № 126/03.11.2021 г., за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност " заместник управител на магазин" при ответното дружество, и
осъдителен иск с правна квалификация чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 КТ за заплащане на
сумата от 10586,94 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат
от незаконното уволнение за период от 04.11.2021г. до 04.05.2022 г. / съобразно
допуснатото с определение от проведеното на 21.04.2022 г. съдебно заседание
изменение на предявения иск чрез увеличаване на размера му на основание чл. 214,
ал.1 ГПК/.
Твърди се в исковата молба, че по силата на трудов договор № 3113/31.03.2014г.
между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
заемала длъжността „ заместник управител на магазин“ в [фирма] / с ново
наименование [фирма]/, като със заповед № 126/03.11.2021 г., издадена от ръководител
секция „ Трудови процеси“, пълномощник на законните представители на [фирма], на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Поддържа се, че
оспорваната заповед е издадена в нарушение на нормата на чл.194, ал.1 КТ, както и в
нарушение на императивната разпоредба на чл. 193 КТ, като ищцата твърди в тази
връзка, че на практика не й е дадена възможност да даде обяснения и съществено е
възпрепятствано правото й на защита, като, същевременно, не е била и изслушана от
работодателя и не е бил съставен протокол за това. Твърди, че нормата на чл. 193, ал.1
КТ е нарушена, тъй като е следвало да бъде образувано дисциплинарно производство
против нея, за което да бъде уведомена. По същество поддържа, че не е извършила
нарушение на трудовата дисциплина. Излага доводи, че неоснователно, безпричинно и
несправедливо й е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, вместо трудовото
й правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие въз основа на заявлението,
1
подадено от нея на 28.10.2021 г. По подробно изложените съображения претендира
отмяна на уволнението като незаконосъобразно, възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода от 04.11.2021г. до 04.05.2022 г. Претендират се и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок писмен отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове, като поддържа, че е спазил процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание, като е изпълнил задълженията си по чл.193
КТ и от ищцата са изискани обяснения, че дисциплинарното наказание е наложено в
срока по чл.194 КТ, като в тази връзка твърди, че за периода от 27.03.2020г. до
03.11.2021 г. ищцата е била в законоустановен отпуск общо 163 работни дни или общо
216 календарни дни, а по същество поддържа, че вменените нарушения са извършени
от ищцата виновно и наложеното наказание е съответно.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „ Заместник
управител на магазин“ при ответното дружество. Тези обстоятелства, освен че са
обявени като безспорни с доклада по делото, се и установяват от представените като
писмени доказателства трудов договор с № 3131/31.03.2014 г., допълнително
споразумение № 15692/05.04.2021 г. към него, длъжностна характеристика и трудова
книжка на ищцата.
Не е спорно, а и се установява от представеното удостоверение с изх. №
[номер]/08.03.2022 г. от Агенция по вписванията, че по партидата на ответното
дружество за периода от 28.02.2022 г. до 01.03.2022 г. са вписани промени чрез
преобразуване, като е вписано ново наименование [фирма].
Със заповед № 126/03.11.2021 г. на ръководител секция „ Трудови процеси“,
пълномощник на законните представители на [фирма], на основание чл.195, ал.1 КТ и
чл.188, т.3 във връзка с чл. 187, ал.1, т.8 и т. 10 КТ във връзка с чл. 190, ал.1, т.7 КТ на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание " уволнение" за извършени нарушения
на трудовата дисциплина, като, видно от мотивната част на заповедта, са
конкретизирани вида на нарушенията, обстоятелствата, свързани с тях, дата на
извършването им и нарушителя.
Описаните в заповедта нарушения са квалифицирани от работодателя – ответник
в производството, като нарушение на установените в чл. 3.20 от Раздел II на
Правилника на вътрешния трудов ред на [фирма] задължения, а именно " пази в тайна,
съхранява и не разпространява лични данни на трети лица /потребители на електронни
съобщителни услуги, предоставяни от [фирма], служители на [фирма], потенциални,
настоящи и бивши контрагенти на [фирма] и др./, до които е получил достъп при и по
повод изпълнение на трудовите си задължения, както и да спазва действащото
законодателство и вътрешните правила на работодателя по отношение на
обработването на лични данни". Посочено е, че неспазването на това задължение
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина и е основание за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение съгласно чл. 6.12 " неспазване на задължението
по раздел II, чл. 3.20 по-горе за опазване в тайна, съхраняване и неразпространение на
лични данни на трети лица /потребители на електронни съобщителни услуги,
предоставяни от [фирма], служители на [фирма], потенциални, настоящи и бивши
контрагенти на [фирма] и др./, до които служител е получил достъп при и по повод
изпълнение на трудовите си задължения, както и да спазва действащото
2
законодателство и вътрешните правила на работодателя по отношение на
обработването на лични данни" от раздел XI от Правилника за вътрешния трудов ред.
Посочено е, че ищцата нарушава трудовата дисциплина и съгласно чл. 6.1
"фалшифициране, измама или унищожаване на документи на компанията и/или
оперативни системи", чл. 6.6 " нарушаване на вътрешните правила за сключване на
договори за мобилни услуги на физически лица и корпоративни клиенти" от раздел XI
" Трудова дисциплина, дисциплинарни нарушения, наказания и отговорност на
служителите" в Правилника за вътрешния трудов ред на [фирма]. Посочените
нарушения са квалифицирани от работодателя като такива по смисъла на чл.187, ал.1,
т. 8 и т.10 КТ като основание за налагане на дисциплинарно наказание " уволнение" по
чл. 188, т.3 КТ.
Заповедта е връчена на ищцата на 03.11.2021 г., в 16.14 часа, което
обстоятелство е удостоверено с подписа й.
Представена е заповед № 6971/03.11.2021 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във връзка със
заповед за налагане на дисциплинарно наказание " уволнение"с № 126/03.11.2021 г.
Заповедта е връчена на ищцата на 03.11.2021 г., като е посочено, че влиза в сила
от деня, следващ датата на връчването й.
Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 21617
от 01.11.2018 г. на нотариус В. Б., рег. № [номер] на НК, с което Л. Т. В. - Мениджър "
Трудови отношения и администрация", и Г. Е. Д. - Ръководител секция " Трудови
процеси", са преупълномощени с права, които могат да упражняват заедно и
поотделно, включително да представляват дружеството в трудовите правоотношения
със служителите му или лица, определени да станат такива, като подписват от името и
за сметка на дружеството трудови договори и допълнителни споразумения към тях,
както и удостоверения, служебни бележки и др., издавани от дружеството -
работодател в съответствие със законовите изисквания и приетите от дружеството
правила, политики и процедури, да представляват дружеството, като инициират,
провеждат и приключват дисциплинарни производства срещу служители на
дружеството, като в тази връзка предприемат всички необходими правни и фактически
действия, включително, но не само да изискват от служители на дружеството
необходимата информация и документация, издават всички необходими заповеди и
други документи и актове във връзка с дисциплинарни производства по Кодекса на
труда, изискват и получават от служители на дружеството обяснения / в това число
обяснения по чл. 193 КТ/, да налагат дисциплинарни наказания, каквито се смятат за
основателни. Посочено е, че за избягване на всяко съмнение по силата на
пълномощното пълномощниците се считат лица с ръководни функции, овластени от
дружеството съгласно чл. 192 КТ.
Представено е и пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 19448
от 04.10.2017 г. на В. Б., нотариус с рег. № [номер] на НК, издадено на Г. Ч. - Главен
директор " Хора и стратегия", от законно представляващите дружеството.
Видно от представената длъжностна характеристика за длъжността " Заместник
управител на магазин", като част от ключовите отговорности и дейности на длъжността
е предвидено следното: контролира коректното попълване на договорите с абонатите
на [фирма], съгласно установените процедури и изискването на всички необходими
документи от клиентите; следи за правилното попълване на всички гаранционни карти,
издаването на съответните документи / касова бележка, данъчна фактура/ в процеса на
продажба.
По делото като писмено доказателство е представен Правилник за вътрешния
трудов ред на [фирма], в сила от 24.01.2022 г.
3
Видно от представеното по делото искане за даване на обяснения по чл. 193 КТ
с изх.№ 125/03.11.2021 г., връчено на ищцата на 03.11.2021 г., работодателят е
отправил покана в срок до края на работния ден, в който й е връчена поканата, да даде
писмени обяснения относно описаните в искането обстоятелства. Не е спорно, а и се
установява от представеното в тази връзка като писмено доказателство обяснение от
ищцата с дата 03.11.2021 г., че е депозирала такива.
Представени са по делото болничен лист № [номер] от 10.08.2020 г. за разрешен
от здравните органи отпуск поради временна неработоспособност за периода от
10.08.2020 г. до 14.08.2020 г., болничен лист № [номер] от 13.11.2020 г. за разрешен
отпуск от 13.11.2020 г. до 19.11.2020 г., болничен лист № [номер] от 27.01.2021 г. - за
периода от 27.01.2021 г. до 29.01.2021 г., болничен лист № [номер] от 19.04.2021 г. - за
отпуск за периода от 02.04.2021 г. до 15.04.2021 г., болничен лист № [номер] от
19.04.2021 г. - за отпуск за периода от 19.04.2021 г. до 19.04.2021 г., болничен лист №
[номер] от 20.04.2021 г. - за периода от 20.04.2021 г. до 30.04.2021 г., болничен лист №
[номер] от 31.05.2021 г. - за периода от 31.05.2021 г. до 29.06.2021 г., болничен лист №
[номер] от 30.06.2021 г. - за периода от 30.06.2021 г. до 29.07.2021 г., болничен лист №
[номер] от 30.07.2021 г. - за периода от 30.07.2021 г. до 28.08.2021 г., болничен лист №
[номер] от 30.08.2021 г. - за периода от 29.08.2021 г. до 27.09.2021 г., болничен лист №
[номер] от 28.09.2021 г. - за периода от 28.09.2021 г. до 27.10.2021 г., от които се
установява, че на ищцата е разрешен отпуск поради временна неработоспособност от
общо 191 календарни дни.
Представена е заповед № 33886/02.11.2021 г., от която се установява, че на
ищцата е разрешено ползването на платен годишен отпуск в размер на 1 работен ден,
считано от 02.11.2021 г. до 02.11.2021 г. Установява се, че със заповед №
33862/01.11.2021 г. на ищцата е разрешен платен годишен отпуск в размер на 1 работен
ден, а именно на 01.11.2021 г. Представена е заповед № 26624/15.03.2021 г. за
разрешен платен годишен отпуск в размер на 3 работни дни, считано от 15.03.2021 г.
до 17.03.2021 г. Видно от заповед № 25670/04.02.2021 г., на ищцата е разрешено
ползването на платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни, считано от 01.02.2021
г. до 05.02.2021 г. Представена е заповед № 19794/02.07.2020 г. за разрешен на ищцата
платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни, считано от 06.07.2020 г. до
17.07.2020 г. Представена е и заповед № 18599/01.06.2020 г., с която на ищцата е
разрешено ползването на платен годишен отпуск от 3 работни дни, считано от
01.06.2020 г. до 03.06.2020 г.
Видно от представените заповеди, на ищцата е разрешено ползването на платен
годишен отпуск в размер на общо 23 работни дни.
Представени са жалба от 21.06.2021 г., подадена от П. М. П., жалба от 16.06.2021
г. от В. А. П., възражение от 21.07.2021 г. от Д. П. против покана за доброволно
плащане от 15.07.2021 г., жалба от 05.10.2021 г. от А. И. Ю., формуляри за полагане на
подписи и саморъчно изписване на имена във връзка с разглеждане на жалби от П. М.
П., В. А. П. и Д. В. П..
Приети са по делото цитираните в процесната заповед доклад № 104А/2021 за
проведено вътрешно разследване от 01.10.2021 г., доклад № 110/2021 за проведено
вътрешно разследване от 02.09.2021 г. и доклад № 122/2021 за проведено вътрешно
разследване от 29.09.2021 г.
Представени са и протокол № 21/ИСПЕ-075 за извършена извънсъдебна
почеркова експертиза от 20.09.2021 г., протокол № 21/ИСПЕ-062 за извършена
извънсъдебна почеркова експертиза от 09.08.2021 г. и протокол № 21/ИСПЕ-074 за
извършена извънсъдебна почеркова експертиза от 13.09.2021 г.
Като писмени доказателства по делото са представени заповед № 90/19.05.2021 г.
4
за налагане на дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение“, искане за
даване на обяснения по чл. 193, ал.1 КТ с изх. № 82/10.03.2021г., споразумение с
нотариална заверка на подписите с рег. № 08345 от 19.05.2021 г. на нотариус В. Б., рег.
№ [номер] на НК, сключено между страните.
Установява се от извършената в откритото съдебно заседание, проведено на
12.05.2022 г., констатация по оригинала на трудовата книжка на ищцата, че след датата
на процесното уволнение не са извършени отбелязвания, касаещи започване на ново
трудово правоотношение при същия или друг работодател.
Други относими към правния спор доказателства не са ангажирани по делото.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
Предявените искове са с правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр.
чл. 225 КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание "уволнение",
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже съществувало между
страните трудово правоотношение, което е прекратено с атакуваната заповед. В тежест
на ответника е да докаже, че са спазени формалните изисквания за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на ищцата / наличие на дисциплинарна власт у субекта,
наложил наказанието, спазване на предвидените срокове, изискване на обяснения/,
както и че ищцата е имала конкретни задължения при изпълнение на трудовите й
функции, които е нарушила, респ. наложеното за тях наказание се явява съответно.
По делото е безспорно, а и се установи от представените писмени доказателства,
че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на
което ищцата е заемала при ответното дружество длъжността „ Заместник управител
на магазин“. Установи се, че процесното трудово правоотношение е прекратено със
заповед № 126/03.11.2021 г. на ръководител секция „ Трудови процеси“, пълномощник
на законните представители на ответника, с която на основание чл. 195, ал. 1 КТ и чл.
188, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание уволнение за конкретно посочени
нарушения на трудовата дисциплина.
При налагането на дисциплинарно наказание работодателят следва да проведе
дисциплинарно производство, състоящо се от няколко етапа: установяване факта на
извършване нарушение на трудовата дисциплина, определяне вида на
дисциплинарното наказание и издаване на заповед за налагането му, съответно
връчване на тази заповед на лицето, извършило нарушението.
Разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ предвижда, че трудовият договор се
прекратява от работодателя без предизвестие, когато работникът или служителят бъде
дисциплинарно уволнен. Тълкуването на посочената норма води до извода, че
наложеното дисциплинарно наказание уволнение има като своя последица
прекратяване на трудовия договор, в този смисъл дисциплинарното уволнение е
едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото
правоотношение, настъпването на който факт се констатира със заповед по чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ, като в случая предмет на заявеното с исковата молба оспорване е
законосъобразността на уволнението, извършено с оспорените заповеди.
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на
предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с допуснати нарушения на
5
формалните изисквания на закона в процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание, с неизвършване на визираните в заповедта дисциплинарни нарушения и с
несъответствие между нарушенията и наказанието. Съдът се произнася само по
заявените от ищеца в исковата молба доводи за незаконност на уволнението, тъй като
няма задължението служебно да следи за факти, пораждащи правото на уволнение или
надлежното му упражняване.
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на
уволнението, вкл. при спазване формалните изисквания за налагане на
дисциплинарното наказание, носи ответникът по делото. Законосъобразността на
едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от
проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ във вр. с чл. 190 КТ, чл.
194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването факта на нарушението на
трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на
противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да
субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в
чл. 195 КТ във връзка с чл. 190, чл. 186 и 187 КТ, вследствие на което може да
упражни своето потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния
служител. При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят
следва да индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта
на нарушението – чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание е предпоставена от спазването на определен
ред, който да обезпечи и правото на защита на уволнения работник.
В разглеждания случай възраженията на ищцата за допуснати нарушения на
формалните изисквания на закона за налагане на дисциплинарното наказание са
обосновани с доводи, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на нормата на
чл. 194, ал. 1 КТ, както и на императивната разпоредба на чл. 193 КТ, доколкото в
исковата молба се твърди, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание е
изтекъл едногодишният преклузивен срок за това, както и че на ищцата не е дадена
възможност да даде обяснения и съществено е възпрепятствано правото й на защита.
Съдът приема за неоснователно възражението на ищцовата страна, че
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена след изтичане
на законоустановения едногодишен срок по чл. 194, ал. 1, пр. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването му, а според ал. 3 КТ на цитираната норма сроковете за
налагане на дисциплинарно наказание не текат през времето, когато работникът или
служителят е в законоустановен отпуск.
По релевантния и за настоящия правен спор въпрос относно спирането на
сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ за времето, през което работникът или служителят
ползва законоустановен отпуск, следва да бъде съобразено последователната и
непротиворечива съдебна практика на Върховния касационен съд, с която са дадени
разяснения, че краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Ако е изтекъл
едногодишният срок от извършването на нарушението, дисциплинарното наказание не
може да бъде наложено, дори и да не е изтекъл краткият двумесечен срок от
узнаването му, което се случва при хипотеза на по-късно откриване /узнаване/ на
извършеното дисциплинарно нарушение. Обратното, ако е изтекъл двумесечният срок
от узнаването, дори и да не е изтекъл едногодишният срок от извършване на
наказанието, дисциплинарното наказание отново не може да бъде наложено. Посочено
е, че според чл. 194, ал.3 КТ сроковете не текат, когато работникът или служителят е в
законоустановен отпуск или участва в стачка, като без значение е видът на отпуска
6
/достатъчно е същият да е от предвидените в закона/. Без значение е и неговата
продължителност. През време на отпуска сроковете спират да текат, поради това, за да
се прецени дали съответният срок е изтекъл, времето на законоустановен отпуск се
приспада от продължителността на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. По разпореждане на
закона срокът по чл. 194, ал. 1 КТ се брои в месеци и изтича на съответното число на
последния / втория/ месец. Пояснено е, че когато са били налице основания за спиране,
поради ползван отпуск в рамките на този срок след съответната дата на втория месец,
следва да се прибавят толкова дни, колкото е бил разрешеният отпуск. Точният брой
дни зависи от конкретиката на случая и от вида отпуск. Законодателят е използвал
различни критерии /единици/ при различните видове отпуски - едни от тях са
измерими в работни дни, а други в календарни дни, трети вид пък зависи от волята на
съответния компетентен орган. Така, например, платеният годишен отпуск се
разрешава и ползва в работни дни / арг. от чл. 155, ал. 4 КТ/. Отпускът поради
временна неработоспособност се разрешава от здравните органи, съобразно волята им -
чл. 162, ал.2 КТ и нормите на Наредбата за медицинската експертиза.
Ето защо, дните, в които едно лице е в отпуск, следва да се определят конкретно
за всеки отделен вид отпуск, като се вземе предвид как се измерва последният.
Конкретно, при ползван платен годишен отпуск се прибавя разрешеният като отпуск
брой работни дни, като не следва да се прибавят към този срок и почивните, и
празничните дни, обхванати от периода, в който работникът или служителят е бил в
отпуск, тъй като това не се предвижда от разпоредбата на закона. Допълнителен
аргумент в тази насока е обстоятелството, че срокът цели да даде възможност за
реализиране на дисциплинарната отговорност - от една страна, да осигури възможност
на работодателя да осъществи процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и
да упражни законно правото си на уволнение, а от друга страна, да осигури
възможност на работника/служителя да организира защитата си срещу последното.
Това може да стане ефективно единствено в условията на реално изпълнение на
трудовото правоотношение. Това е смисълът на разпоредбата, постановяваща, че
сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ не текат през времето, когато работникът или
служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка, тоест в този времеви
отрязък не се включва времето, през което работникът или служителя не е изпълнявал
работата. В този случай, срокът трябва да бъде продължен с толкова работни дни, с
колкото работникът не се е явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си функции
поради отпуск.
В цитирания смисъл е изрично, например, решение № 209 от 21.01.2019 г. по
гр.д. № 87/2018 г. на ВКС, III г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК.
В разглеждания случай по гореизложените съображения следва да се приеме, че
по отношение на първото визирано в процесната заповед дисциплинарно нарушение
едногодишният срок по чл. 194, ал.1 КТ е започнал да тече на 27.03.2020 г. и изтича на
29.03.2021 г. / тъй като 27.03.2021 г. е неприсъствен ден/. След тази дата - от 30.03.2021
г., следва да се прибавят и 214 дни законоустановен отпуск на ищцата, от които 23
работни дни ползван платен годишен отпуск и 191 календарни дни - отпуск поради
временна неработоспособност. Като краен резултат срокът по чл. 194, ал.1, пр. 2 КТ
изтича на 04.11.2021 г., до която дата заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е следвало не само да бъде издадена от работодателя, но и да бъде връчена
на ищцата / решение № 175 от 24.06.2013 г. по гр.д. № 1259/20212 г. на ВКС, III г.о.,
решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ВКС, IV г.о./. Процесната
заповед е връчена на 03.11.2021 г., т.е. преди изтичане на срока за налагане на
дисциплинарно наказание за първото по време вменено й с оспорваната заповед
нарушение, поради което следва да се приеме, че възможността за налагане на
наказание не се е препятствала, като горните съображения са относими и към
останалите посочени в заповедта дисциплинарни нарушения.
Предвид изложеното съдът намира, че възражението на ищцата за неспазване от
работодателя на законоустановения срок по чл. 194, ал. 1 КТ се явява неоснователно.
7
Ищцата оспорва законността на уволнението и поради нарушение на нормата на
чл.193, ал.1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, като в случай
че не е направил това, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда
спора по същество, освен ако недаването на обяснения е по вина на работника или
служителя.
Задължението за изслушване или за приемане на писмените обяснения на
нарушителя по чл. 193, ал. 1 КТ е съществен елемент от дисциплинарната процедура
по налагане на дисциплинарно наказание. В съдебната практика на Върховния
касационен съд последователно и непротиворечиво се приема, че условието на чл.193,
ал.1 КТ стои на преценка в трудовия спор, включително с оглед съдържанието на
искането за даване на обяснения, за да бъде служителят в състояние да разбере за кои
негови действия, третирани като дисциплинарни нарушения, се отнася то. В този
смисъл изрично решение № 432/2010 г. по гр.д. № 1322/2009 г. на ВКС, III г.о.,
решение по гр.д. № 1284/2010 г. на ВКС, III г.о. Искането за даване на обяснения за
констатираното дисциплинарно нарушение е въведено с оглед осигуряване на
възможност на работника за защита и същевременно - възможност на работодателя да
прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение,
като искането, обаче, не е формален акт. Възможността за даване на обяснения следва
да бъде реална, като това се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен
случай. Приема се, на следващо място, че когато исканите обяснения са относно
обстоятелства - действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен
период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на
документи и др., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на
работника да ги даде / така решение № 272/03.10.2014 г. по гр.д. № 145/2014 г. на ВКС,
IV г.о., решение № 137/02.03.2010 г. по гр.д. № 20/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение №
221/30.07.2014 г. по гр.д. № 7639/2013 г. на ВКС, IV г.о. /.
По изложените принципни съображения съдът приема за основателно
възражението на ищцата, че налагането на дисциплинарното наказание е
незаконосъобразно поради нарушаване на изискването на чл. 193, ал. 1 КТ. При
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява, че
на ищцата е връчена покана по смисъла на чл. 193 КТ на 03.11.2021 г., в 14,19 часа,
като в поканата е определен срок за даване на обяснения до края на работния ден, в
който е връчена същата. С оглед отбелязания час на връчване на оспорваната заповед
за уволнение – на 03.11.2021 г., в 16,14 ч., се установява, че реално определеният на
ищцата срок за даване на писмени обяснения е бил по-малко от два часа, поради което
и като съобрази, че са поискани обяснения за четири констатирани нарушения на
трудовата дисциплина и относно обстоятелства от сравнително отдалечен период от
време /първото посочено в заповедта нарушение е от дата 27.03.2020 г., а последното –
от 01.07.2020 г./, съдът приема, че така предоставеният на ищцата срок за даване на
писмени обяснения е бил недостатъчен и не е съобразен реално с възможността да даде
обяснения по всички поставени въпроси, като по този начин последната е лишена от
възможността да разбере в пълнота какви извършени от нея нарушения е установил
работодателят, за да може да даде обяснения във връзка с тях и евентуално да посочи
доказателства, които работодателят да събере и обсъди, респ. служителят да осъществи
ефективно правото си на защита още на този етап от дисциплинарното производство.
При изложеното по-горе настоящият съдебен състав приема, че на ищцата не е
била осигурена реално възможността да даде и да бъдат приети обясненията й от
органа на дисциплинарна власт, доколкото в конкретния случай проведената
процедура по приемане на обяснения от ищцата е формално предприета, респективно,
атакуваната заповед е незаконосъобразно издадена, тъй като при налагане на
8
дисциплинарното наказание работодателят не е спазил императивните изисквания на
чл. 193 КТ. При така констатираното формално основание за отмяна на уволнението,
доводите на ищцата по същество на спора не подлежат на обсъждане - чл.193, ал.2 КТ.
За пълнота на изложението, обаче, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да посочи, че при изрично наведено възражение от ищцата относно
неизвършването на вменените й дисциплинарни нарушения и носената от ответника
доказателствена тежест да установи при условията на пълно и главно доказване
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, извършването на
посочените в оспорваната заповед нарушения на трудовата дисциплина остана
недоказано по делото. Както се посочи вече, в производството по иск по чл.344, ал.1,
т.1 КТ, когато предмет на делото е спор относно законността на наложено
дисциплинарно наказание и ищецът оспорва, че е извършил дисциплинарната
простъпка, в тежест на работодателя е да установи, че описаните в заповедта
дисциплинарни нарушения са извършени от работника или служителя, като съдът
намира, че в разглеждания случай такова доказване от страна на ответника не е
проведено. Доколкото ищцата е оспорила констатациите, отразени в представените по
делото доклад за проведено вътрешно разследване № 104А/2021, доклад за проведено
вътрешно разследване № 110/2021 и доклад за проведено вътрешно разследване №
122/2021, които не се ползват с материална доказателствена сила, за доказване
осъществяването на посочените в процесната заповед дисциплинарни нарушения,
ответникът е следвало да ангажира и други доказателства, вкл. и писмени и гласни
такива, което той не е сторил. Следва да се отбележи, че по делото не са представени и
посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание договори за мобилни
услуги и договори за лизинг, относно които се поддържа, че са сключени от ищцата,
съответно не може да се формира еднозначен извод в тази връзка. Ето защо, при
липсата на ангажирани по делото преки доказателства за това, извършването на
визираните дисциплинарни нарушения остава недоказано.
Отделно от горното, уместно е да се посочи, че представеният по делото
Правилник за вътрешния трудов ред на ответното дружество е в сила от 24.01.2022 г.,
видно от извършеното отбелязване.
Предвид всичко горепосочено оспорената заповед е незаконосъобразна и искът
за отмяната на наложеното с нея дисциплинарно наказание следва да бъде уважен.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
С оглед формираните правни изводи за основателността на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ, доказани по основание са и обективно съединените обусловени претенции по
чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Предвид извода за
безсрочния характер на правоотношението между страните ищцата следва да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
Оставането без работа поради уволнението е правнорелевантен факт, елемент от
хипотезата на правната норма на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. От факта на безработица през
шестмесечния период след незаконно уволнение за ищеца възниква право на
обезщетение. Поради това и на основание чл. 154, ал. 1 КТ, съгласно която норма
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, в
тежест на ищцата е да установи, че след уволнението е останала без работа и не е
получавала трудово възнаграждение. Като елемент на правната норма фактическото
твърдение, че е останал без работа поради уволнението, следва да се докаже от ищеца,
който се позовава на тази норма - в посочения смисъл е задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с ТР № 6 от 15.07.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС.
Последният елемент се установи по делото от извършената в съдебното
заседание на 12.05.2022 г. констатация по представената трудова книжка на ищцата,
9
видно от която след датата на прекратяване на процесното трудово правоотношение
между страните на 04.11.2021 г. не са извършени вписвания за започване на работа по
друго трудово правоотношение. Съобразно дадените задължителни разяснения с
цитираното тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. фактът на безработица може да
бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово
правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по
труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може
да се направи извод за оставането без работа. Посочено е, че трудовата книжка е
официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се
съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж / ДВ бр. 102/1993г./. Предвид задължението на работодателя
по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори,
удостоверението от НАП също е годно доказателство за установяване състоянието на
безработица по трудово правоотношение. Ето защо, съдът приема за установено по
делото, че за периода от 04.11.2021г. до 04.05.2022 г. ищцата е останала без работа.
Следователно, искът по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ е доказан по основанието си.
Относно размера на иска съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 228 КТ база
за определяне размера на обезщетението е полученото от ищцата брутно трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението.
Съобразно установената и непротиворечива практика на Върховния касационен
съд - така изрично решение № 490/28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 342/2009 г., IV г.о.,
под брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец следва да
се разбира месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките
работни дни. По тези принципни съображения съдът приема, че в случая размерът на
претендираното обезщетение следва да се определи, като за база се използва м. април
2021 г., тъй като това е последният пълен месец, предхождащ прекратяването, по което
обстоятелство не се спори между страните по делото. С решение № 847/14.01.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, се
приема, че в брутното трудово възнаграждение като основа на обезщетението се
включват основно трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор
и/или във вътрешните правила за работа в предприятието и в индивидуалния трудов
договор. Според чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение в случаите на
чл. 228 от Кодекса на труда ( в който обхват са и обезщетенията по чл. 225, ал. 1 КТ) се
включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг
нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт
на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени
възнаграждения (в същия смисъл са решение № 432/03.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1129/2011 г., IV г. о.; решение № 727/06.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 432/2010 г., III г.
о. и решение № 540/07.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о.). Предвид
гореизложеното за определяне размера на дължимото обезщетение следва да бъдат
съобразени компонентите на трудовото възнаграждение на ищцата за последния пълен
отработен месец, които имат постоянен характер – сигурни и предвидими, т.е.
основната работна заплата и допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж
и професионален опит. Ищцата, чиято е доказателствената тежест да установи размера
на дължимото възнаграждение, не ангажира доказателства останалите елементи на
трудовото й възнаграждение за м. април 2021 г. да са с постоянен характер, а и не
твърди такива обстоятелства. Обезщетението за оставане без работа по чл. 225, ал. 1
10
КТ, изчислено на база брутното трудово възнаграждение на ищцата, като сбор от
размера на възнагражденията с постоянен характер, за процесния период от
04.11.2021г. до 04.05.2022 г. възлиза на 6600,06 лв.
При това положение предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ е
основателен и следва да бъде уважен до посочения размер от 6600,06 лв., като до
пълния предявен размер от 10586,94 лв. искът подлежи на отхвърляне.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На ищцата
съответно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
присъдят разноски в размер на 623,42 лв. - за заплатено адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски съответно на
отхвърлената част от исковете, като следва да му се присъди юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, тъй като други
разноски не е направил. В случая приложима се явява разпоредбата на чл. 23, т. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, като съдът определя възнаграждението по
оценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – арг. от определение № 821 от 23.12.2015 г. на
ВКС по ч.гр.д. № 5438/2015 г., IV г.о., съобразно фактическата и правна сложност на
делото в размер на 360 лв. Следователно, съразмерно с отхвърлената част от този иск
на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 135,57 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд дължимите държавни такси в
размер от по 50 лв. за всеки от конститутивните искове с правна квалификация по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и в размер на 264 лв. - държавна такса за иска с правна
квалификация чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на С. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: [населено място], [жк], [жилищен
адрес], извършено със заповед № 126/03.11.2021 г. на ръководител секция „ Трудови
процеси“, пълномощник на законните представители на [фирма] / с предходно
наименование [фирма]/, и заповед № 6971/03.11.2021 г., издадена на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С. М. Ф., ЕГН
**********, на заеманата преди уволнението длъжност „ Заместник управител на
магазин“ при [фирма] / с предходно наименование [фирма]/, с ЕИК [ЕИК].
ОСЪЖДА [фирма] / с предходно наименование [фирма]/, с ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], да заплати на С. М.
Ф., ЕГН **********, с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес], на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 6600,06 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
04.11.2021г. до 04.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2021 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 623,42 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над сумата от 6600,06 лв. до
пълния предявен размер от 10586,94 лв.
ОСЪЖДА С. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: [населено място], [жк], [жилищен
11
адрес], да заплати на [фирма] / с предходно наименование [фирма]/, с ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 135,57 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА [фирма] / с предходно наименование [фирма]/, с ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], да заплати на
основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийския районен съд сумата от 364 лв., представляваща дължимата държавна такса
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, който на основание чл. 315, ал. 2 ГПК тече от 26.05.2022 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12