№ 204
гр.Бургас, 07.07.2020
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, в закрито съдебно
заседание на седми юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Яни Гайдурлиев
ЧЛЕНОВЕ:
Цвета Попова
Ангел Гагашев
като
разгледа докладваното от съдия Попова ВЧН дело № 693 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 8 НПК.
Образувано е по протест от прокурор при
Районна прокуратура- гр.Бургас срещу определение № 761 от 27.05.2020 г. по н.ч.д.№
1545/2020 г. на Бургаския районен съд, с което е отменено постановление на
прокурор при БРП от 15.04.2020 г. за прекратяване на досъдебно производство № 431
ЗМ-640/2019 г. по описа на Първо РУ на МВР-Бургас и делото е върнато на
прокурора.
В протеста се прави оплакване, че
атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Оспорва се извода на
районния съд, че проведеното разследване по делото не е пълно, всеобхватно и
обективно и че останали неизследвани редица въпроси, свързани с механизма на
пътнотранспортното произшествие, с поведението на двамата участници, скоростта
на автомобила преди и по време на произшествието, скоростта на движение на
пострадалия, видимостта на водача на лекия автомобил и обективната му
възможност да възприеме пострадалия като опасност за движението, както и
характерът на предприетите от водача на лекия автомобил действия за
предотвратяване на опасността. Посочено е, че на всички тези въпроси е даден
отговор в заключението на автотехническата експертиза, като са цитирани
отговорите на вещото лице. Претендира се отмяна на атакуваното определение и
потвърждаване на постановлението за прекратяване на досъдебното производство.
Въззивният съд, след като прецени
събраните по делото доказа-телства, намира следното:
Досъдебно производство № 431
ЗМ-640/2019 г. по описа на Първо РУ- Бургас е започнато на основание чл. 212,
ал. 2 НПК със съставянето на протокол за първото действие по разследването -
оглед на местопроиз-шествие. Образувано е за това, че на 28.08.2019 г. в гр.
Бургас на ул. „Индустриална“ при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Сеат“ с рег. № *** по непредпазливост и допуснал настъпването на
пътнотранспортно произшествие, при което е причинил средна телесна повреда на С.С.Ч.
с ЕГН ********** *** – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл.
342, ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство са
разпитани свидетели, извършени са автотехническа, химическа и съдебномедицинска
експертизи, приложени са писмени доказателства (копия от медицинска документация
на пострадалия С.Ч. и от комбинирана застрахователна полица, справки от сектор
ПП при ОД МВР- Бургас за водач/нарушител). Няма привлечено лице като обвиняем.
С постановление от 15.04.2020 г.
прокурор при БРП е изразил окончателното си становище за делото на тази
процесуална фаза. Приел е за обосновано и правилно заключението на
автотехническата експертиза, съгласно което водачът Т. Д. нямал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, тъй като от началния момент, в който
за пръв път водачът на лекия автомобил имал обективна възможност да възприеме
пешеходеца, излизащ извън голямо крайпътно дърво, последният попадал в опасната
зона за спиране на автомобила. Позовал се е на същото експертно заключение, че
водачът реагирал своевременно на опасността и че произшествието настъпило
поради внезапно навлизане на пешеходеца С.Ч. на пътното платно пред лекия
автомобил. В прокурорския акт е посочено, че при конкретните обстоятелства
водачът на автомобила не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на
опасните последици, което води до липса на елемент от субективната страна за
инкриминиране на деянието по чл. 343 НК. Отбелязано е, че са налице признаците
на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, поради което и предвид липсата на
данни за друго извършено престъпление от общ характер, прокурорът на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратил наказателното
производство по ДП № 431 ЗМ-640/19 г. по описа на Първо РУ на МВР- гр. Бургас.
Срещу това постановление е подадена
жалба в Бургаския районен съд от пострадалия С.С.Ч. чрез адв. Пламен Найденов
от БАК, въз основа на която е образувано н.ч.д.№ 1545/2020 г. С определение № 761
от 27.05.2020 г., постановено по посоченото дело, съдът е отменил атакувания
прокурорски акт и е върнал делото на прокурора. Прието е, че проведеното
разследване не е пълно, всестранно и обективно. Основание за този извод са
следните противоречия, констатирани от първия съд: 1) прокурорът е приел, че пешеходецът
е изскочил внезапно иззад намиращо се наблизо дърво и се втурнал към
автомобила, а според показанията на водача пострадалият е изскочил внезапно
след пешеходната пътека и започнал да пресича платното; 2) в показанията си
пострадалият твърди, че когато предприел пресичане на пътното платно, не е
видял приближаващи автомобили, докато водачът на автомобила Т. Д. твърди, че в
момента, в който е възприел пешеходеца, управляваният от него автомобил се
намирал след пешеходната пътека; вещото лице приема нещо съвсем различно –
ударът настъпил около средата на самата пешеходна пътека. Според районния съд
посочените противоречия следва да бъдат преодолени чрез назначаването на
комплексна съдебномедицинска и авто-техническа експертиза. Това определение е
обект на въззивна проверка в настоящото производство.
Въззивният съд намира подадения протест
за допустим, но разгледат по същество за неоснователен.
Настоящият съдебен състав споделя
извода на районния съд за необходимостта от назначаване на комплексна
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, макар и съображенията за това
да са различни.
В заключението на автотехническата
експертиза е посочено, че когато водачът реагирал на опасността, автомобилът
отстоял на 14 м от мястото на удара, а пешеходецът се намирал на 2,3 м от
мястото на удара. Вещото лице е определило, че мястото на удара е около средата
на пешеходната пътека, на 2,4 м вляво от десния бордюр на улицата срещу
крайпътното дърво (л. 78 и л. 82 от ДП). Това означава, че когато водачът е
реагирал на опасността, пешеходецът е бил на пътното платно.
Следва да бъде отбелязано още, че в случая
опасността за лекия автомобил е възникнала с излизането на пешеходеца иззад
дървото и насочването му към пътното платно. От протокола за оглед на местопроизшествието
се установява, че дървото се намира на разстояние 57 см вдясно от десния край
на пътното платно, означен като базова линия (л. 14, гърба от ДП). Следователно
пътят, който пешеходецът е изминал от момента на възникване на опасността до момента
на удара е 2,4 + 0,57= 2,97 м. Този път е по-голям от пътя, изминат от
пешеходеца от момента, в който водачът на автомобила е възприел опасността и
предприел аварийно спиране до момента на удара – 2,3 м.
Посочените обстоятелства поставят под
съмнение правилността на експертното заключение, че водачът на автомобила е
реагирал своевременно на опасността. Настоящият съдебен състав не изключва
възможността и при закъсняло възприемане на опасността за автомобила, водачът
да не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Това обаче
следва да бъде установено по експертен път, като бъдат определени времето за
закъснение, изминатия за това време път от автомобила, към което се прибави
изминатото разстояние от момента на възприемане на опасността до мястото на
удара и общият изминат път се сравни с дължината на опасната зона за спиране на
автомобила.
На следващо място, при отговора на въпроса
дали водачът на автомобила е възприел своевременно опасността и попадал ли е
пешеходецът в опасната зона за спиране на автомобила при наличната скорост на
движение, вещото лице е посочило, че при нормално движение на пешеходеца, от
първото съприкосновение с автомобила се травмира опорният крак, а в случая
пешеходецът не е имал фрактура на долен крайник (л. 83 от ДП). Въззивният съд
намира този извод за необоснован. Дали при конкретните обстоятелства опорният
крак на пешеходеца задължително се травмира при първоначалния контакт с
автомобила и дали травмирането задължително се изразява в причиняване на
фрактура на долния крайник, са въпроси, за чиито отговори автоекспертът няма
необходимата компетентност.
С оглед на изложените съображения, настоящият
съдебен състав споделя извода на районния съд, че за правилното изясняване на
фактическата обстановка по делото е необходимо назначаване на комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза. Без експертното заключение на
тази експертиза постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство се явява необосновано, поради което същото правилно е отменено от
първия съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.
243, ал. 8 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 761 от 27.05.2020
г. по н.ч.д. № 1545/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, с което е отменено
постановление от 15.04.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура - гр. Бургас
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 431 ЗМ- 640/2019 г. по
описа на Първо РУ- Бургас и делото е върнато на прокурора.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.