Р Е Ш
Е Н И
Е № …..
гр.
София, 28.11.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНO ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав,
в публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и
тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Биляна Коева
при участието на секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 447 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
497163/28.09.2018 г. на СРС, 71 с - в, по гр. д. № 28053/2018 г. са отхвърлени изцяло предявените от И.И.П., ЕГН ********** срещу
„К.“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК********, обективно съединени искове с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ - за заплащане на сумата от 321 000 лв. - неизплатено трудово
възнаграждение, дължимо за периода м. 06.2000 г. - м. 03.2018 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 02.05.2018 г. до
окончателното плащане и ищецът е осъден за заплащане на разноски за
производството.
Във
въззивната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
се, че ищецът е в трудово правоотношение с ответника още от 24.04.1970 г., като
е изпълнявал трудовите си задължения като снабдител при „К.“ АД до 29.05.2000
г. Поддържа, че правоотношението му не е било прекратено на никое от основанията
в КТ. Неоснователно СРС е приел, че правоотношението е трансформирано по реда
на чл. 123 КТ, по силата на което е преминал на работа в „К.2000“ ЕООД, понеже
не се представени категорични доказателства за прехвърляне на именно на неговата
длъжност по щатното разписание на новосъздаденото дружество. Твърди се, че
въпросът за трансформацията на трудовото правоотношение по реда на чл. 123 КТ е
останал недоказан. Неоснователно по този
въпрос съдът се е позовал на решение между ищеца и трето за спора лице – „К.2000“
ЕООД, което е постановено по дело, в което настоящият ответник не е участвал.
Поради това се твърди, че по делото не са представени доказателства за
прекратяване на трудовия договор на ищеца с ответното дружество. Освен това, в нарушение
на процесуалните правила, съдът не се бил произнесъл по доказателствените
искания на ищеца. Оспорва се и присъждането на разноски на ответника за
юрисконсултско възнаграждение, които не са доказани. Моли да се отмени
решението на СРС и да се уважат исковете за заплащане на трудово възнаграждение
от 321 000 лв. за периода м. юни 2000 г. - м. март 2018 г., ведно със
законната лихва от предявяването на исковата молба. Не претендира разноски.
Въззиваемата
страна -ответникът „К.“ АД (в несъстоятелност) чрез представителя на синдика, в
срока по чл. 263 ГПК, оспорва въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. В
тежест на ищеца е било да докаже наличието на валидно трудово правоотношение с
ответника през процесния период, по което е уговорено трудово възнаграждение в
определен размер, за което се твърди, че не му е изплатено. Поддържа, че по
делото е установено, че трудовото правоотношение между „К.“ АД и ищеца е
прекратено на 01.06.2000 г. - по силата на чл. 123 КТ, от
който момент ищецът е преминал на работа в дружеството „К.2000“ ЕООД на
длъжност „снабдител“ в отдел „Недвижими имоти“. Неоснователно е твърдението на
ищеца, че съдебното решение от 16.10.2010 г. на 77 с - в, СРС по гр. д. №
22905/2010 г. се отнася до разрешаване на спор между ищеца и трето лице и не
може да се противопостави на ответника. Съдебното решение е официален документ и разполага с формална доказателствена
сила относно установените в него факти. Ищецът не е опровергал
доказателствената сила на установените с решението факти. Освен това, пред СРС
са представени и решения по дела, водени от ищеца срещу „К.2000“ ЕООД и срещу „К.“
АД (н) - за заплащане на обезщетения по КТ. От тях също се установява безспорно,
че ответното дружество не е работодател на ищеца след 01.06.2000 г. Моли да се
потвърди решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК
правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото
решение, по допустимостта - в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Съдът
намира, че първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
СРС се е произнесъл по искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ – за заплащане на трудово възнаграждение за периода
м. 06.2000 г. – м. 03.2018 г.
По иска с правно основание чл.
128, т. 2 КТ:
Тъй като ответникът е дружество в
несъстоятелност и в случая става въпрос за вземания, които са възникнали
от
трудов договор, приложение
намира изричната норма на чл. 637, ал. 6, т. 2 ТЗ,
която поставя трудовите спорове сред изключенията, при които започнатите дела по трудови спорове за
парични вземания могат да се довършат по общия ред и в случай на открито производство по несъстоятелност. Законодателят е разширил тази
възможност допускайки да се образуват нови трудови
дела
и
при съществуващо вече производство по несъстоятелност.
В чл. 128 КТ е установено, по императивен начин, основното задължение на
работодателя да изплаща на служителя уговореното трудово възнаграждение, като насрещна престация за предоставената и
използвана работна сила от страна на служителя в съответствие с уговореното по трудовото
правоотношение. Както е приел и СРС в мотивите си, при
предявен иск по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на работника е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е полагал труд по трудово
правоотношение в претендирания период, че претендиралото като неизплатено
трудово възнаграждение е било уговорено - т. е., че е било част от съдържанието на
трудовото правоотношение, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото
възнаграждение действително е било изплатено.
В случая, както е приел и СРС, в производството не е
било спорно, че ищецът е имал трудов договор, сключен с „К.“ АД, с последна длъжност
към 1998 г. „снабдител“.
Считано от 01.06.2000 г., по силата на чл. 123 КТ,
ищецът И.И.П. е преминал на работа от „К.“ АД в „К.2000“ ЕООД на длъжност
„снабдител“ в отдел „Недвижими имоти“,
Установява се освен това, че трудовото правоотношение
на ищеца с „К.2000“ ЕООД е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
- поради неявяването му на работа през продължителен период от време. Ищецът И.И.П.
е оспорил уволнението по съдебен ред, като с решение от 16.10.2010 г. по гр. д.
№ 22905/2010 г. по описа на СРС, 77 с - в уволнението е признато за незаконно и
е отменено, а И.П. е възстановен на работа в „К.2000“ ЕООД на заеманата преди
уволнението длъжност - „снабдител" в отдел „Недвижими имоти“ и работодателят
„К.2000“ ЕООД е осъден да заплати на И.И.П. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението е влязло в сила на 15.11.2010 г.
Възражението на
ищеца, поддържано пред въззивният съд, че решението е постановено между
различни страни от тези в производството, поради което не обвързва съда, е
неоснователно.
От една страна,
решението е официален документ, който съставлява валидно доказателство за
факта, че работодателят на ищеца е различен от този, срещу който е предявен
иска.
От друга страна - налице
са и съдебни решения, постановени във връзка искове за заплащане на обезщетения
по чл. 213 и чл. 226 КТ, вр. с чл. 123 КТ : предявени от ищеца И.П. срещу „К.“ АД и „К.- 2000“ ЕООД, а именно : решение от
25.07.2003 г. по гр. д. № 9494/2001 г на СРС, 67 с - в, потвърдено с решение от
03.11.2005 г. по гр. д. № 4458/2004 г. на СГС, ВО ІІ Б с-в и решение 22.05.2008
г. по гр. д. 103/2007 г. на САС, 7 с - в, влязло в сила на 22.05.2008 г., с
които между страните в настоящото производство е разрешен със сила на пресъдено
нещо (арг. от 298 ГПК) въпроса, че работодател на ищеца след 01.06.2000 г. е „К.2000"
ЕООД, а не ответникът „К." АД.
Както е посочил и СРС
този факт се установява и от неоспорените от ищеца множество приети в
производството писмени доказателства, в това число : писмо изх. № 196/02.04.2001 г., с
което се искат обяснения от П. за неявяването му на работа и писмо изх.№
253/09.05.2001 г., с което се искат документи, удостоверяващи трудоустрояването
на П.; писма изх. №№ 223/20.04.2001 г. и 278/07.06.2001 г., изпратени до
Софийска градска инспекция по труда, с които „К.2000“ ЕООД е поискало
разрешение за прекратяване на трудовия договор с И.П..
Следователно обосновано СРС е направил извод, че след
01.06.2000 г. работодател на ищеца И.П. е „К.2000" ЕООД, на основание чл.
123, ал. 1 КТ и посоченият от него ответник „К.“ АД (н) не е активно
материалноправно легитимиран по спора.
Предвид изложеното, исковете са неоснователни и без да
е необходимо да се разглежда въпроса дали в поза на ищеца са били налице
неизплатени трудови възнаграждения в претендирания размер от 321 000 лв.
за периода м. 06.2000 г. - м. 03.2018 г.
Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат изцяло
с тези на СРС, решението, с което исковете са отхвърлени изцяло, е постановено
в съответствие с материалния и процесуален закон и следва да се потвърди. Този
извод се отнася и до решението, в частта, в която са присъдени разноски в полза
на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Неоснователно е възражението на
ищеца, че по делото не са представени доказателства за реално заплатено
юрисконсултско възнаграждение, доколкото то се определя от съда при условията
на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. със ЗПП.
По разноските пред
СГС : С оглед изхода от
спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. със ЗПП, което съдът определя в размер на 150 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 497163/28.09.2018 г. на СРС, 71 с - в, по гр. д. №
28053/2018 г.
ОСЪЖДА И.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Надежда
IV", ул. „*******да заплати на „К." АД (в несъстоятелност), ЕИК********,
с адрес гр. София, р-н „*******", а с адрес на синдика : гр. София, бул.
Климент *******, синдик Ц.Б., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 150
лв. - юрисконсултско възнаграждение за СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщенията
до страните, че е изготвено, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.